лудите на София

Лоша работа много усилия му коства на човек в днешно време да опази туй ти ми психично здраве(аз редовно подлагам на анализ страннотиите избълвани от мозъчето ми ,за да определя степента им на патологичност ).В интерес на истината имам лична драма в това отношение,преди години човек от семейството ми се разболя от шизофрения(знам звучи много страшно и си беше...пред очите ми най-милия и благ човек придоби коренно противоположни характеристики,не можех да го позная и най-лошото е ,че в безсилието си... изпитвах омраза към него,макар да съзнавах,че той не е виновен за това, в което всъщност се превърнал)Слава богу нещата се оправиха(и все още се моля да си останат така, защото призракът на болестта продължава да си витае из така наречените дълбини на душата ми,но се моля да си е само част от спомените ми и нищо повече).Дълго време бях прекалено чувствителна на тая тема и не давах дума да се издума относно така наречените луди(на мен например като крайно миролюбив човек...ми идваше да забърша два шамара на човек използващ такова определение...не,че бих го направила,ама желанието си ме завладяваше и още как!Пак казвам на никой  да не му се случва,обаче има и едни такива хайде"лудости"пак да ги наречем,в които хората си изглеждат щастливи(знам,че звучи абсурдно и може би не е това най-точното определение,мисля,че по-скоро такива случаи е визирала, авторката на темата...такива изглеждащи по-атрактивно (поредно звучаща абсурдно думичка,но вярвам,че ще ме разберете)и безобидни сами по себе си.Аз лично винаги се сещам за един циганин  вечно надуващ спукана гума и състезаващ се с влаковете с на гара Стражица(който е минавал вероятно се сеща)да кофти е...обаче той изглежда толкова щастлив,когато влака започне да свири за поздрав,че просто забравяш за състоянието болест и го приемаш за поредния странен човек със странно занимание например,аз лично го приемам за местната атракция...мисля,че трябва БДЖ-то да го назначи на длъжност ,засега минава само с почерпки от хора заинтригувани от заниманието му,та така темата е трудна,всеки преживява различно нещата и най-вече няма универсална истина,така,че крайните твърдения са да кажем неуместни.Извинявам се задългия пост!

Ееее, много се радвам, че се увеличихме лудите дето не взимат пликчетата в магазина...

На едни други луди се чудя - дето се карат на младежите и децата в градския транспорт, че се смеят и се веселят - обикновено порицателите са дядковци и лелки, на които им е трудно да преглътнат, че някой се радва на нещо...  Верно има и крайно шумни деца, но на мен никога не са ми пречели, интересни са ми и са ми забавни...

В Плевен ( разширявам малко темата на "лудите" на БГ) често като се разхождаме с мъжо,ни прави впечатление един мъж,който сме си го кръстили "бягащия човек", на нас ни се струва,че той само за това живее. Май изразява някакъв патриотизъм - облечен е винаги с едни и същи дрехи - спортен екип с българския трикольор, а кецовете му приличат на Найковете на Форест Гъмп,когато спря да обикаля света тичайки, т.е. бяха останали само връзките (дали този човек не е гледал прекалено много пъти този филм ). Един ден,срещайки го за пореден път,се запитахме  какво ли бачка, с какво се занимава, тогава аз се изцепих и казах на мъжо" ами сигурно е безработен,но ако спре да тича,може и да си намери работа", след това си представихме,че дори когато пазарува в някой магазин, също не спира,ами тича на място.
все пак за нас той не е луд в истинския смисъл на думата,даже на против, много ни респектира с това, че зиме и лете, в пек и в киша на него не му пука от нищо и никого и не спира да тича.