лудите на София

Я стига, не е крива темата - проблемът съществува, затварянето на очи не го решава.
Deshtovidi не е направила нищо друго, освен да насочи вниманието към него. Като се правим, че не ги забелязваме, какво се постига? Изчезват ли? Изчезват тръцки.
Откровено казано съм бясна на държавата, която подхожда абсолютно безотговорно към този въпрос; знаете ли за колко видове психически отклонения са спрени лекарствените средства? Знаете ли какво трябва да се случи, за да приберат (за кратко) такъв човек?
Съжалявам за тона, но аз съм треперила (не съвсем в минало време) за живота на майка си.
На фона на това да кажеш, че била гадна тема дори да отвориш въпрос за тези хора...

Наскоро имаше статия в Капитал за тази жена, в рубриката им "Градски легенди". За съжаление информацията за нея не беше добра.
Абсолютно съм съгласна, че тези хора заслужават уважение, като всяко друго човешко същество. Странно ми е, че се налага да се напомня за нещо толково естествено на някои хора.  

кажи повече, може и на ЛС. Намерих статията в електронното издание, ама иска да се абонирам, за да я прочета

Aбсолютно съгласна!  
Много е жалко...

Срамота е да се пуска такава тема!
Още по-нелепо е,че има хора,които се включват с 'интересни'  примерчета..
Да,това е проблем на обществото,да-той е доволно неразрешен,но нима някой си мисли,че ще бъде полезен ако тук и сега обсъди тези хора?!И ако им се посмее?
Не мога да не нападам човек,който нарича хората с всевъзможни психични разстройства ''лудите на София''!Не мога да толерирам уж положително насочения коментар,който започва с ''Ей,какви откачалки има....." Това е безумно!
Запомнете-никой,НИКОЙ човек не знае докъде се простира стабилността на неговата психика,коя е капчицата,която ще прелее..и ще го превърне в 'луд'.Понякога натрупването на семейни,служебни или житейски проблеми се превръща в необратимо зло..Смея да твърдя,всъщност,че именно 'откачалките' са най-стойностните и истински хора.Чувствени,раними...просто истински.
Това е.Поздрави от една...луда.


Приветствам Блонди,Лени,Kamij,Умбра и Вергилия за невероятното отношение!   

И още нещо МНОГО важно: Ако темата е била пусната с истинска загриженост и съпричастност,какво търси тя тук,в КЛЮКАРНИКА?Защо не е в здравния форум...?!

Не виждам нищо срамно!

Баба, която отстъпва собствения си бастун с цел да бъде отворен люкът на тролея, и после се кара, че човекът го е счупил, си е чиста проба смях.

Тази картина ми е пред очите, без да съм я видяла. Ми луда е бабката, що си дава бастунЯ.

Другата история на авторката е за жена с червено сако и сакове, с найлонени ръкавици на ръцете. Видът на такава жена и мен би ме разсмял. Не виждам нищо осъдително или престъпно. И не мисля, че се изказва някакво мнение или негативно отношение към хора с психически проблеми, просто по най-обикновен и разговорен начин Дещовиди обяснява впечатленията си.

Историите за истински болните хора ги разказаха по-късно други потребители.

А пък темата тотално се оспами след това.

Аз не мога да разбера защо приемате коментарите към темата непремено като подигравка към психичните проблеми на хората.
Напълно съм съгласна с всичко казано от Блонди, а примерът ми имаше съвсем друга цел. Просто посочих друг аспект от проблема. В случай, че не е станало ясно, имах предвид, че освен съчувствие и разбиране, психично болните имат нужда и от лечение.

Също така не мисля, че авторката на темата е искала да се подиграва на някого, още по-малко на хора с психични проблеми. По-скоро споделя впечатления от странни случи и "луди" в нейния случай е по-скоро в жаргонен смисъл.

Темата не е тъпа,нито пък гадна...Напълно подкрепям Анда.
Всички се учим на нещо и се учим до края на живота си...Нищо,че някои се чувстват научени от раждането си...Има нужда от подобни теми,да...
В страната,където живея,в моя град,има един район в близост до центъра.Там в общински жилища живеят хора с психически отклонения.Тук мисля е практика,в клиники да се настаняват само хора,опасни за себе си и околните.Не зная точно,как комисиите определят критериите.
Но останалите хора с психически проблеми са сред нас-в автобуса,магазина,чакалнята на клиниката...Учиш се да общуваш с тях,приемаш ги,ако искаш ги игнорираш,но не можеш да роптаеш,че те седят до теб,нямаш право...Настанени са в определен район,защото така полицията по-лесно ги контролира.
В началото и аз се впечатлявах от тяхното присъствие,но се свиква...Така стои и въпросът с всички хора,които определяме като "различни"...
Няма да забравя,как преди време и тук във форума беше нападнато едно момиче (за някои несъществуващо),на което му бяха лепнати различни епитети...А сигурно и то е носело някаква трагедия в сърцето си...И тогава помолих,да се замисляме поне малко,защото животът така си играе с нас,че не се знае,какво ни е отредил за утре...

Аз ги виждам. Всеки ден и не си затварям очите. Въпросът е, че това не е тема, за обсъждане в Клюкарника, според мен. Някой може ли да каже тогава, като не трябва да се мълчи, какво може да направи? Какво би направил? Би ли помогнал? Или по-скоро подминал? Би ли се страхувал, смял, напсувал?
На тази тема се мълчи наистина. Освен да казваме, че държавата ни е крива.. Не можем да помогнем, защото не разбираме.
Бабата, която се е сърдила, че й се е счупил бастуна, не е смешна. Ами ако не може да си купи друг? Просто е съжалила, че го е дала. Не взлиза в категорията ми "луди", по-скоро в тази на тъжните, изморени хора, които се чудят как с малката пенсия или заплата, да избутат живота до ковчега.
Някой плачат, други се смеят. Понякога си мисля, че ние сме лудите, дето не можем да реагираме адекватно.
Проблемът със сигурност е в зад-клавиатурното устройство.

 Аз съм съгласна с Анда - не вярвам някой да има желание да се подиграва с тези хора(или поне не ми се иска да вярвам ).
 Тези хора имат нужда от помощ, от лечение.  Напоследък виждаме повече такива хора по улиците, точно по тази причина - нямат възможност за лечение(плюс достатъчно трудният живот и стреса ).
 Децата ми постоянно ме питат - обяснявам, че са болни, че имат нужда от помощ, в никакъв случай не позволявам да се подиграват с тях.
 Обаче пък понякога тези хора са опасни и направо се плаша - не знам как да реагирам. Возейки се в трамвая виждам възрастна жена и момче на около 15 год. Момчето носеше една ножица и постоянно ръгаше някъде в пространството с нея. От време на време целуваше баба си(така мисля) по устата и я щипеше по бузите. Обаче изведнъж тръгваше да се разхожда в трамвая и да ръга с ножицата, вярвайте ми хората бяха изтръпнали, той сякаш не ги виждаше и със засилка насочва острието срещу някой и имаше опасност да нарани човек. Никой не смееше да каже нещо, бабата се опитваше да го усмири, но безуспешно. Направо с облекчение слязох от трамвая, но ми стана много мъчно и за момчето и за бабата. За момчето, че има нужда от помощ, но най-вероятно не я получава за да е толкова агресивно и опасно, а и за бабата - защото го обича и полага неимоверни усилия за него, а най-вероятно й се къса сърцето като го гледа.

Няма място за подигравки по тази тема - така е. И нищо смешно не виждам в случките, които някои от вас разказват.
Имам горчив опит, подобен на този на Анда.
Майка ми живееше сама доскоро. Съседи и бяха ромско семейство - симпатични. Със синовете им едно време играехме на улицата. Та едното от момчетата с които съм израснала бива напуснат от съпругата си, която не му дава да вижда детето им. Пропива се. Разболява се. И започва да тормози майка ми. Всичко започна с един счупен през ноща прозорец. Ходих да говоря с него, уверих се с очите си, че е болен - започна да ми говори за разни светии, които му се явявали и т.н. Отчаях се, защото с луд и пияница няма как да постигнеш диалог и да си спокоен. Всяка нощ треперех дали няма да се случи нещо на майка ми - той не спираше да я причаква и заплашва без причини. Полиция идва на няколко пъти, задържаха го дори, но го пускаха
На няколко пъти и изкара акъла, надничаки по разни прозорци на къщата. Тя започна да излиза в 5 сутринта за работа, за да избегне евентуални срещи с него. Какво се случи ? - успя да я издебне една вечер и и счупи носа с юмрук.
При което вече успяхме да го настаним с триста зора за принудително лечение, но той пък бягаше и ходеше да се напива. Не пожелавам на никоя от вас да изживее ужаса и страха, който аз съм изживяла за майка си. Стигнах до там да я карам да продава къщата.
Тъжният край е, че преди известно време той умря.
Грях ми на душата - камък ми падна от сърцето и въпреки това ми е много много жал за него и за ужасния му край.

Проблема е огромен, не го подценявайте. Хората повсеместно полудяват - от тежък живот, проблеми, недоимък. Не се знае кой дебне зад ъгъла, именно защото държавата неглижира тези болни хора и техните заболявания.

Напълно съм съгласна. И мога да ти кажа - нищо не може да се направи, за да го приберат ако той и роднините му не искат. Или трябват много дебели връзки. Щом от 20 семейства в нашия вход никой не намери достатъчно сериозна. Ние имаме такъв проблем със съсед от блока - и полиция беше викана няколко пъти и жалби се писаха - и нищо. А като не си пие лекарствата и става страшно - започва да налита на бой, чупи входа, удрял е хора. На всичкото отгоре живее на първия етаж и няма начин да не минеш покрай тях като излизаш/влизаш. веднъж излизах от асансьора с детето - беше на 5-6 месеца тогава и той излезе от тях и започна да ми се оплаква от нещо си и изведнъж почна да вика, да блъска ... знаете ли колко бързо се слиза по стълбите с количка в ръце?

По принцип ми е жал за такива хора, не са виновни за болестта си и никой не заслужава такава съдба, но когато е заплашено собственото ти дете, тогава жалостта ми много бързо се изпарява.

Ето това е истината.
Аз не нападам, Дещовиди,а не разбирам развоя на тази тема.
След като сме тоолкова компетентни по видове модни парцалки,по оттенъци на червила и т.н. би било добре да сме осведомени и по този проблем..поне малко.Което означава да не наричаме  всички тези хора луди,и да не слагаме параноидните шизофреници в една графа с хората,страдащи от паническо разстройство,например.Най-малкото защото ако първите са опасни до някаква степен за обществото,вторите са опасни най-вече за себе си.И имат нужда от помощ и подкрепа,а не от коментари в клюкарника.
П.С. Обзалагам се,че поне една-две от пишещите тук страда от някъкъв вид тревожно разстройство...но си трае.А?

Ох, писах и се затри. Аз съм виновна, че сте ме разбрали грешно. Аз най-малко съм човек, който иска да се надсмива или да клюкарство по повод човешкото нещастие... Никога в живота си на никой не съм се подигравала или съдела. Просто трябваше да сложа Лудите в кавички. Имах предвид невротизираните от шантавото ежедневие обикновени хора, които в конкретни ситуации реагират крайно неадекватно, дребнаво, понякога дразнещо, някой пък ме впечатляват с нещо хубаво... Не говоря за болните хора, които имат нужда от сериозна терапевтична помощ, лекарства и т.н., а за хора, които се вписват в границите на "нормалното", имат семейства, ходят на работа, но в определени ситуации се взимат много на сериозно, изперкват, подлудяват хората наоколо си.
И защо споделянето на такава информация тук трябва да се свързва с подигравка? Ами ако целя да предизвикам съжаление, толерантност, апел да се опитаме да сме по-спокойни и недребнави... Веднага го обърнахте на критикарстване и наблегнахте на негативната страна на нещата...
Иначе ако искате още истории за истински болни хора - навръщане от работа вчера видях една жена, която се беше събула, махнала си беше бельото и седеше на камък по голо дупе, в близост до католическата екзархия на ул"Люлин планина"... Жал ми стана, минаваха разни хора и се смееха... Има ли какво да правим в подобни ситуации? На кой къде може да се обадим...?На някой въобще пука ли му за тези хора... Извинете ме за дългия постинг...

Да ги приберат... тези хора са прокажените на нашето време. И не мисля, че има адекватно лечение за психозите в съответните заведения, това силно ме притеснява. И дори и да ги "излекуват" - клеймото стои в/у тях за цял живот.... Как така можем да сме толерантни към инвалидите, към тях - не....

Страх ни е, а ние съвсем не сме имунизирани към подобни заболявания. Някой може ли да гарантира, че абсолютно никога, по никакъв начин няма да "изперка"?? Аз - не. Според мен, алтруизъм - тук не са една и две.

Съжалявам за толкова неприятните лични сблъсъци на Анда и Додо... Не мога нищо да добавя тук, просто - съжалявам.

Все пак, понеже загрях какво има предвид дещовиди  -  мога да ви подсетя за един всеизвестен "луд на София"... наш'то момче, жорко
Хипертимна тимопатия (порових малко за класификация)
Виж, за него грам не ми е жал, сам си го е просил