лудите на София

  • 4 543
  • 92
  •   1
Отговори
  • Мнения: 2 070
Ей, пълно е с откачалки, всеки ден по тролеите и спирките редовно ги срещам. Има си болни хора, но има и тотално невротизирани...
Днес присъствах на луд скандал... Един дядо искаше да затвори "люка",прозореца на тролея, но не го стигаше... Някаква баба го видя и му даде бастуна си, за да го дръпне..Дръпна го той, ама се счупи въпроснят бастун  и бабата му креща 5минути, но накрая реши, че тя си е виновна, защото му го е предложила...    А в тролея в друг спор, неособено дочут от мен имаше следният персонаж - около 60годишна жена, с червено сако, надолу анцунг и маратонки, два малки сака носеше, а на ръцете имаше найлонови ръкавици...като тези, които слагат в боите за коси, абе като пликчета дето са...

По принцип не се подигравам на хората, не пускам и с тази цел темата.... Разкажете какви хорица срещате по пътя си за работа и обратно, а и изобщо споделете какво ви впечятлява...

# 1
  • Мнения: 27 524
Луди, в истинския смисъл на думата, има навсякъде. Невротизираните, за съжаление, са такива от "лесния" живот... Горките...жал ми е за тях  Sad

# 2
  • в ябълковата градина
  • Мнения: 1 706
Аз вчера като ходих до магазина на светофара до нас, беше застанала една жена, дето махаше на всяка кола, която минаваше и викаше "Не важиш"!

# 3
  • Мнения: 899
Сещам се за една от малкото смислени кампании, развили се в София - за хората с психични проблеми. Снимка на жена, седнала до леглото и надпис " Днес ще изляза, днес ще изляза, днес ще изляза..".
Не знам каква е целта на темата ти, но проблемите на някой, не смятам, че трябва да бъдат основа на клюкарски коментари. Освен ако не търсим начин да помогнем на тези хора.

# 4
  • Мнения: 1 753
Много ми е мъчно за такива хора....  Sad

# 5
  • Мнения: 2 495
Днеска една баба се караше за 2 ст.разлика в цената на един артикул на касиерката Crazy

А има една друга баба, която всеки ден идва да си пазари от този магазин и носи много найлонови торбички.Като си купи, каквото й трябва, след това всяко нещо поотделно си го слага в найлновата торбичка и след това в една друга торба CrazyВсеки луд с номера си Joy

# 6
  • Мнения: 3 447
По принцип не се подигравам на хората, не пускам и с тази цел темата.... Разкажете какви хорица срещате по пътя си за работа и обратно, а и изобщо споделете какво ви впечятлява...
Добре де, а каква е целта тогава?

# 7
  • Мнения: 27 524
Смеете се, но я се опитайте да живеете с 35лв пенсия! С нея да плащате ток, парно, вода и да се храните. За дрехи и обувки да не споменавам  Confused

# 8
  • Мнения: 899
Лудите, лудите, те да са живи.
Пък дано ние успеем да надраснем собственото си величие и да ги разберем..

# 9
  • Мнения: 3 447
Днеска една баба се караше за 2 ст.разлика в цената на един артикул на касиерката Crazy

Белла, за бабите и 2 ст. са пари... жалко, ако намираш това за смешно.

# 10
  • Мнения: 27 524
По принцип не се подигравам на хората, не пускам и с тази цел темата.... Разкажете какви хорица срещате по пътя си за работа и обратно, а и изобщо споделете какво ви впечятлява...
Добре де, а каква е целта тогава?

Няма луд човек (изключвам патологичните и наследствените случаи), който да е станал такъв от добро. Карала съм практика на 4-ти км и хората са били винаги я счетоводители, я банкови служители... били са напуснати от жените си, починало им е детенце, загинали са родители, голяма бедност, уволнение...човешката психика е крехко нещо и не бива да се подиграваме. Просто не знаем кой защо е станал луд и кой защо проси. Не се знае кога и нас може да ни сполети това. Бъдете благородни  Heart Eyes

# 11
  • Мнения: 136

Пък дано ние успеем да надраснем собственото си величие и да ги разберем..
Съгласна.Въпреки,че понякога ми става смешно и после се чувствам виновна за смеха си.

# 12
  • Мнения: 1 001
Днеска една баба се караше за 2 ст.разлика в цената на един артикул на касиерката Crazy
Аз съм викал управител на супермаркет, т.к. цената върху изделието се разминава с тази, закрепена върху стелажа ... а при вторият случай във фискалния бон цената беше по-ниска от обявената ... така и не разбраха къде е проблема ...
На лудите и невротизираните им съчувствам ... но вчера една дама се сърдеше, че в празен автобус не е седнала на "нейното" място, винаги там си сядала, а сега било заето ... и не беше луда, просто педант ... очаквах да слезе и да изчака следващия ...

... Бъдете благородни  Heart Eyes
Всячески се опитвам  Embarassed

# 13
  • Мнения: 1 753
Блонди е права! Майка ми има много нейни колежки, с висше образование, които е виждала, че ровят по кофите... Това е трагедия!!! По-добре да умреш и да те няма, от колкото живота да ти поднесе такова унижение... И като стигнеш до дъното, като нищо започваш да изперкваш. Аз самата като нещо съм изнервена през деня се държа доста неадекватно. И на следващия ден като се сетя направо ме е срам как съм крещяла на служителите в банката/данъчното/общината...

# 14
  • Мнения: 5 468
В локалното на Руски паметник, където почва Цар Борис, стои един дядка Mr. Green. Сложил една шапка и сако от униформа и маха ли маха на колите. Ние минаваме оттам и мъжа им намаля, за да види, какъв е тоя и що ни маха. А той крещи: "Давай бе, давай, оттук мини"  Joy..... Днес бил регулировчик bowuu.

# 15
  • Мнения: 2 495
Днеска една баба се караше за 2 ст.разлика в цената на един артикул на касиерката Crazy

Белла, за бабите и 2 ст. са пари... жалко, ако намираш това за смешно.
Смешна беше ситуацията, Дона, не говоря по принцип-бабата беше много наперена и модерна, едва ли 2 ст.за нея са й били проблем Crossing Arms

# 16
  • Мнения: 5 877
Мен не ми е смешно, страх ме е. Нямате идея колко трудно е да се прибере против волята му човек с шизофрения, да речем. Доказана. Колко лесно е да го измъкнат под един или друг предлог (да речем, че ще го карат вкъщи да си пие лекарствата) и какъв ужас е такъв човек да те заплашва години наред и да не можеш по никакъв начин да се предпазиш.
Не става въпрос за мен, но почти.

# 17
  • Мнения: 5 228
Никога не знам какво може да ни се случи в живота. Когато видя човек в окаяно състояние по улиците, просяк, луд, какъвто искате, се питам какво ли му се е случило, за да стигне до тук. Преди да описвате забавните луди по улиците, помислете за това.

# 18
  • Мнения: 27 524
В 12-то училище имахме директорка... Строга, справедлива дама с хубави рокли и всекидневни прически... След години я видях с окъсано палто да рови по кофите... много ме заболя

# 19
  • Мнения: 245
Не мисля че тези хора са на този хал по собствена воля, те дори не осъснават какво им се случва.Виждала съм разбира се всеки е виждал по улиците, но не искам да коментирам за тях Peace

# 20
  • Мнения: 293
много странно. Да оклюкарим хората с толкова тежки проблеми?? Пишеш, че не ти е това целта, ами каква е тогава Thinking

Хубу, записвам се - мразя да се отъркват мръсни якета в праните ми на ръка пуловери, който ме докосне, и го изглеждам така:  Angry
И вече си мия косата почти всеки ден - ми гадно ми е в проклетата маршрутка, да ме блъскат, да ме скубят, да ми казват думи груби Crazy

Всеки може да стигне на тоя хал! (не на моя, де Mr. Green )

# 21
  • Мнения: 3 447
но вчера една дама се сърдеше, че в празен автобус не е седнала на "нейното" място, винаги там си сядала, а сега било заето ... и не беше луда, просто педант

Може да е имала някаква натраплива невроза жената, откъде си сигурен, че е била просто педант?

# 22
  • Мнения: 3 861
Само се моля да не стигна дотам някой ден, жива и здрава да съм, а иначе ми е много жал за такива хора. Срещаме ги всеки ден около нас, не е добро това...Да не дава господ  Praynig

# 23
  • Мнения: 521
Днеска една баба се караше за 2 ст.разлика в цената на един артикул на касиерката Crazy

А има една друга баба, която всеки ден идва да си пазари от този магазин и носи много найлонови торбички.Като си купи, каквото й трябва, след това всяко нещо поотделно си го слага в найлновата торбичка и след това в една друга торба CrazyВсеки луд с номера си Joy

Тази баба не е луда съвсем.  Аз вече съм решила да правя същото (да си нося от вкъщи една, две торбички) тъй като у нас е задръстено с найлонови торбички (извинете за тафтологията) и освен тази причина има и друга много по-важна. Тя се нарича: "опазване на околната среда".

# 24
  • Кацнала на едно дърво.
  • Мнения: 3 192
Много ми е тъжно за тези хора. Малко от тях са опасни. Когато бях бременна (и то към края) се случи да ме нападне един дядо, голям страх брах. Въпреки случката, и за него ми е мъчно.

# 25
  • Мнения: 4 555
Наистина е много неориятно. Съгласна съм с Блонди напълно.

Но веднъж ми се случи да пътувам в автобус, в който една жена видимо не беше добре. Говореше си сама и всъщност отправяше доста неприятни реплики. Караше се с някого. Повтаряше "Ще ти пробия мозъка, ще те нарежа на парченца, ще ти извадя очите" и други такива, тръпки да те побият. И в един момент скочи и се нахвърли да бие една от жените в автобуса. Започна да я блъска по главата. Хората я отдръпнаха, но тя налетя на същата жена още два-три пъти. Опитаха се да я свалят от автобуса, но тя не искаше. По едно време дойде на себе си, извини се на всички, каза, че не е добре и се примоли да не се отнасят лошо с нея. Извини се на жената.
Но всички бяха като попарени (освен двама тийнейджъри, които имитираха ту едната, ту другата и видимо се забавляваха на случката).  Такива неща изобщо не са безопасни и за подценяване. Мисля, че трябва да има по-голям контрол.

Последна редакция: ср, 25 окт 2006, 20:01 от Карина

# 26
  • Мнения: 242
Изобщо не ми е смешно!
Много мъчно ми става като гледам тези хора.
Едно е да кажеш на някой истеризирал тип в тролея "Ти си болен мозък. Ти си луд...", но някак си много е жалко да намираш за забавни действията на хора, които имат нужда от лечение.
Мисля че с това шега не бива.

# 27
  • Мнения: 1 393

Няма луд човек (изключвам патологичните и наследствените случаи), който да е станал такъв от добро. Карала съм практика на 4-ти км и хората са били винаги я счетоводители, я банкови служители... били са напуснати от жените си, починало им е детенце, загинали са родители, голяма бедност, уволнение...човешката психика е крехко нещо и не бива да се подиграваме. Просто не знаем кой защо е станал луд и кой защо проси. Не се знае кога и нас може да ни сполети това. Бъдете благородни  Heart Eyes

Блонди202uu .
Абсолютно си права!

А за протокола и без ни най- малка подигравка или каквото и да е подобно чувство-
аз си спомням една много характерна луда от ученическите ми години- някои от вас може би също са я виждали из централните части на София преди петнадесетина години.
Жена на около 40, която винаги ходеше с каска на главата и нещо като дъждобран (мисля, че често беше жълт). Редовно я виждахме пред 7мо у-ще, мисля че живееше някъде на "Венелин".
Кой знае каква е била и нейната история.  Confused

# 28
  • Мнения: 3 447
Жена на около 40, която винаги ходеше с каска на главата и нещо като дъждобран (мисля, че често беше жълт). Редовно я виждахме пред 7мо у-ще, мисля че живееше някъде на "Венелин".
Кой знае каква е била и нейната история.  Confused

Беше червен дъждобрана, мушамен, с качулка. И аз се сетих за нея. Мотаеше се и около спирката на Спортната палата. За нея съм чувала, че работела навремето в БАН. Другото, което съм чувала, е, че всъщност е страшно алергична - към всичко наоколо, и затова се опакова така. Сигурно са градски легенди, но каквото и да е - кофти е Confused

# 29
  • Мнения: 14 654
Жена на около 40, която винаги ходеше с каска на главата и нещо като дъждобран (мисля, че често беше жълт). Редовно я виждахме пред 7мо у-ще, мисля че живееше някъде на "Венелин".
Кой знае каква е била и нейната история.  Confused

Беше червен дъждобрана, мушамен, с качулка. И аз се сетих за нея. Мотаеше се и около спирката на Спортната палата. За нея съм чувала, че работела навремето в БАН. Другото, което съм чувала, е, че всъщност е страшно алергична - към всичко наоколо, и затова се опакова така. Сигурно са градски легенди, но каквото и да е - кофти е Confused

въпросната жена е била преподавателка на майка ми и баща ми във фми преди години

# 30
  • София
  • Мнения: 10 825
Жена на около 40, която винаги ходеше с каска на главата и нещо като дъждобран (мисля, че често беше жълт). Редовно я виждахме пред 7мо у-ще, мисля че живееше някъде на "Венелин".
Кой знае каква е била и нейната история.  Confused

Беше червен дъждобрана, мушамен, с качулка. И аз се сетих за нея. Мотаеше се и около спирката на Спортната палата. За нея съм чувала, че работела навремето в БАН. Другото, което съм чувала, е, че всъщност е страшно алергична - към всичко наоколо, и затова се опакова така. Сигурно са градски легенди, но каквото и да е - кофти е Confused

въпросната жена е била преподавателка на майка ми и баща ми във фми преди години

И аз съм я виждала тази жена. Качваше се все на спирката преди Плиска, посока центъра. Също съм чувала, че е алергична.

# 31
  • Мнения: 6 167
много тъпа тема.
разписвам се в нея, за да кажа, че е отвратително да
се клюкарства нещастието на смачкани от живота хора
( защото не са станали  от хубав живот такива, нали?!)

# 32
  • Мнения: 7 640

Жена на около 40, която винаги ходеше с каска на главата и нещо като дъждобран (мисля, че често беше жълт). Редовно я виждахме пред 7мо у-ще, мисля че живееше някъде на "Венелин".
Кой знае каква е била и нейната история.  Confused



въпросната дама наистина е математик, но от известно време на сам колегите й не са я виждалиу дори се тревожели, че нещо лошо й се е случило.
Кога си я виждала за последно?

Последна редакция: ср, 25 окт 2006, 19:29 от PolarFox

# 33
  • Мнения: 6 417
Животът е такъв кръговрат-никога не знаеш на къде ще те завърти. И не се знае кои са лудите и кои нормалните, както пише в една стара книга...

# 34
  • Мнения: 1 393

Кога си я виждала за последно?

Аз не живея в София от доста време, така че за съжаление не съм най- подходящия човек, който може да се пита. 
Въпросната жена просто я помня от ученическите си години, защото живееше срещу 7мо у-ще, а аз там учех. Но това, както вече писах, беше преди 15ина години.
 Peace

# 35
  • Мнения: 2 257
Жена на около 40, която винаги ходеше с каска на главата и нещо като дъждобран (мисля, че често беше жълт). Редовно я виждахме пред 7мо у-ще, мисля че живееше някъде на "Венелин".
Кой знае каква е била и нейната история.  Confused

Тази жена вплетох в едно тъжно философско есе, което спечели конкурс навремето, преди сто години мисля беше....



Не нападайте deshtovidi....толкоз може момичето. Peace

# 36
  • The wild, wild west
  • Мнения: 147
Аз пък си мисля, че мястото на тези хора е в съответните институции. Някои от проблемите могат да бъдат лекувани чрез лекарства, други чрез психотерапия, и прочие..., но дори и в богата държава като Америка интересите на тези хора не са добре защитени, да не говорим за бедна България. Жалко, много жалко...

Изводът ми е: Хора пазете си нервите и се грижете за себе си! Иначе не само няма да сте полезни на хората около вас, но и на себе си дори.  Heart Eyes

# 37
  • Мнения: 5 577

Да  Sad Въздържам се от такива коментари попринцип, но този път не се сдържах.
Развали ми се настроението за вечерта, стана ми крайно неприятно.

# 38
  • Мнения: 3 447

Кога си я виждала за последно?

Аз не живея в София от доста време, така че за съжаление не съм най- подходящия човек, който може да се пита. 
Въпросната жена просто я помня от ученическите си години, защото живееше срещу 7мо у-ще, а аз там учех. Но това, както вече писах, беше преди 15ина години.
 Peace
Аз също не съм я виждала поне от 7-8 години - откакто не живея в тоя район.

# 39
  • Мнения: 2 407
Темата е много гадна newsm11

# 40
  • Мнения: 7 640
като ви е гадна, не четете. Заглавието е недвусмислено Crossing Arms.
По-розова ли беше тази за предаването на Карбовски Confused

# 41
  • Мнения: 14 654
а мен пък ме е страх от хора с психични отклонения, които си ходят по улиците. някои от тях са безопасни, обаче не можеш да знаеш кой какъв е и какво ще бъде днешното му превъплъщение(днес може да е регулировчик, но утре може да му хрумне друго)
обикновено хора, които видимо изглеждат луди будят безпокойство в мен
 има един безкрайно неприятен дядка, който се качва да проси в трамваите и ако не му дадеш започва да те псува и заплашва, а един друг откачен нападна сестра ми с тояга и крещеше, че ще и разбие носа... не мога да ги съжалявам
да, хората не полудяват от разкошен живот, но може да си изпати някой, който няма нищо общо с причините, които са довели лудостта

# 42
  • Мнения: 7 111
В 12-то училище имахме директорка... Строга, справедлива дама с хубави рокли и всекидневни прически... След години я видях с окъсано палто да рови по кофите... много ме заболя
Днес се сетих за строг и справедлив учител, който изглежда по същия начин.  Confused
А ние, толкова съвършените и нормалните наистина ли сме такива.

# 43
  • Мнения: 1 671
Що да е тъпа темата, бе мацки? Ми това е реалността, това е животът. Авторката по никакъв начин, според мен, не търси подигравка или гавра, просто разказва една-две житейски ситуации.
И ви приканва и вие да разкажете нещо, на което сте били свидетел.


А вие яко я погнахте. Я по-спокойно, моля Mr. Green

# 44
  • Мнения: 2 849
Лудите на България бих казала  Confused.Много е малка границата до лудостта .С този напрегнат живот ,никой не е застрахован в кой момент ще изпуши .

# 45
  • Мнения: 5 877
Я стига, не е крива темата - проблемът съществува, затварянето на очи не го решава.
Deshtovidi не е направила нищо друго, освен да насочи вниманието към него. Като се правим, че не ги забелязваме, какво се постига? Изчезват ли? Изчезват тръцки.
Откровено казано съм бясна на държавата, която подхожда абсолютно безотговорно към този въпрос; знаете ли за колко видове психически отклонения са спрени лекарствените средства? Знаете ли какво трябва да се случи, за да приберат (за кратко) такъв човек?
Съжалявам за тона, но аз съм треперила (не съвсем в минало време) за живота на майка си.
На фона на това да кажеш, че била гадна тема дори да отвориш въпрос за тези хора...

# 46
  • Мнения: 193

Жена на около 40, която винаги ходеше с каска на главата и нещо като дъждобран (мисля, че често беше жълт). Редовно я виждахме пред 7мо у-ще, мисля че живееше някъде на "Венелин".
Кой знае каква е била и нейната история.  Confused



въпросната дама наистина е математик, но от известно време на сам колегите й не са я виждалиу дори се тревожели, че нещо лошо й се е случило.
Кога си я виждала за последно?
Наскоро имаше статия в Капитал за тази жена, в рубриката им "Градски легенди". За съжаление информацията за нея не беше добра.
Абсолютно съм съгласна, че тези хора заслужават уважение, като всяко друго човешко същество. Странно ми е, че се налага да се напомня за нещо толково естествено на някои хора.  

# 47
  • Мнения: 7 640
кажи повече, може и на ЛС. Намерих статията в електронното издание, ама иска да се абонирам, за да я прочета Twisted Evil

Последна редакция: ср, 25 окт 2006, 22:42 от PolarFox

# 48
  • София
  • Мнения: 1 320
Я стига, не е крива темата - проблемът съществува, затварянето на очи не го решава.
Deshtovidi не е направила нищо друго, освен да насочи вниманието към него. Като се правим, че не ги забелязваме, какво се постига? Изчезват ли? Изчезват тръцки.
Откровено казано съм бясна на държавата, която подхожда абсолютно безотговорно към този въпрос.......

Aбсолютно съгласна!   newsm10
Много е жалко...

# 49
  • Мнения: 2 386
Срамота е да се пуска такава тема! newsm11
Още по-нелепо е,че има хора,които се включват с 'интересни'  примерчета..
Да,това е проблем на обществото,да-той е доволно неразрешен,но нима някой си мисли,че ще бъде полезен ако тук и сега обсъди тези хора?!И ако им се посмее?
Не мога да не нападам човек,който нарича хората с всевъзможни психични разстройства ''лудите на София''!Не мога да толерирам уж положително насочения коментар,който започва с ''Ей,какви откачалки има....." Това е безумно!
Запомнете-никой,НИКОЙ човек не знае докъде се простира стабилността на неговата психика,коя е капчицата,която ще прелее..и ще го превърне в 'луд'.Понякога натрупването на семейни,служебни или житейски проблеми се превръща в необратимо зло..Смея да твърдя,всъщност,че именно 'откачалките' са най-стойностните и истински хора.Чувствени,раними...просто истински.
Това е.Поздрави от една...луда.


Приветствам Блонди,Лени,Kamij,Умбра и Вергилия за невероятното отношение!  bouquet  bouquet

И още нещо МНОГО важно: Ако темата е била пусната с истинска загриженост и съпричастност,какво търси тя тук,в КЛЮКАРНИКА?Защо не е в здравния форум...?! newsm78

Последна редакция: ср, 25 окт 2006, 22:52 от altruism

# 50
  • Мнения: 1 671
Не виждам нищо срамно!

Баба, която отстъпва собствения си бастун с цел да бъде отворен люкът на тролея, и после се кара, че човекът го е счупил, си е чиста проба смях.

Тази картина ми е пред очите, без да съм я видяла. Ми луда е бабката, що си дава бастунЯ.

Другата история на авторката е за жена с червено сако и сакове, с найлонени ръкавици на ръцете. Видът на такава жена и мен би ме разсмял. Не виждам нищо осъдително или престъпно. И не мисля, че се изказва някакво мнение или негативно отношение към хора с психически проблеми, просто по най-обикновен и разговорен начин Дещовиди обяснява впечатленията си.

Историите за истински болните хора ги разказаха по-късно други потребители.

А пък темата тотално се оспами след това.

# 51
  • Мнения: 4 555
Аз не мога да разбера защо приемате коментарите към темата непремено като подигравка към психичните проблеми на хората.
Напълно съм съгласна с всичко казано от Блонди, а примерът ми имаше съвсем друга цел. Просто посочих друг аспект от проблема. В случай, че не е станало ясно, имах предвид, че освен съчувствие и разбиране, психично болните имат нужда и от лечение.

Също така не мисля, че авторката на темата е искала да се подиграва на някого, още по-малко на хора с психични проблеми. По-скоро споделя впечатления от странни случи и "луди" в нейния случай е по-скоро в жаргонен смисъл.

# 52
  • Мнения: 822
Темата не е тъпа,нито пък гадна...Напълно подкрепям Анда.
Всички се учим на нещо и се учим до края на живота си...Нищо,че някои се чувстват научени от раждането си...Има нужда от подобни теми,да...
В страната,където живея,в моя град,има един район в близост до центъра.Там в общински жилища живеят хора с психически отклонения.Тук мисля е практика,в клиники да се настаняват само хора,опасни за себе си и околните.Не зная точно,как комисиите определят критериите.
Но останалите хора с психически проблеми са сред нас-в автобуса,магазина,чакалнята на клиниката...Учиш се да общуваш с тях,приемаш ги,ако искаш ги игнорираш,но не можеш да роптаеш,че те седят до теб,нямаш право...Настанени са в определен район,защото така полицията по-лесно ги контролира.
В началото и аз се впечатлявах от тяхното присъствие,но се свиква...Така стои и въпросът с всички хора,които определяме като "различни"...
Няма да забравя,как преди време и тук във форума беше нападнато едно момиче (за някои несъществуващо),на което му бяха лепнати различни епитети...А сигурно и то е носело някаква трагедия в сърцето си...И тогава помолих,да се замисляме поне малко,защото животът така си играе с нас,че не се знае,какво ни е отредил за утре... Tired

# 53
  • Мнения: 899
Аз ги виждам. Всеки ден и не си затварям очите. Въпросът е, че това не е тема, за обсъждане в Клюкарника, според мен. Някой може ли да каже тогава, като не трябва да се мълчи, какво може да направи? Какво би направил? Би ли помогнал? Или по-скоро подминал? Би ли се страхувал, смял, напсувал?
На тази тема се мълчи наистина. Освен да казваме, че държавата ни е крива.. Не можем да помогнем, защото не разбираме.
Бабата, която се е сърдила, че й се е счупил бастуна, не е смешна. Ами ако не може да си купи друг? Просто е съжалила, че го е дала. Не взлиза в категорията ми "луди", по-скоро в тази на тъжните, изморени хора, които се чудят как с малката пенсия или заплата, да избутат живота до ковчега.
Някой плачат, други се смеят. Понякога си мисля, че ние сме лудите, дето не можем да реагираме адекватно.
Проблемът със сигурност е в зад-клавиатурното устройство.

# 54
  • София
  • Мнения: 3 421
 Аз съм съгласна с Анда - не вярвам някой да има желание да се подиграва с тези хора(или поне не ми се иска да вярвам Confused).
 Тези хора имат нужда от помощ, от лечение.  Напоследък виждаме повече такива хора по улиците, точно по тази причина - нямат възможност за лечение(плюс достатъчно трудният живот и стреса ).
 Децата ми постоянно ме питат - обяснявам, че са болни, че имат нужда от помощ, в никакъв случай не позволявам да се подиграват с тях.
 Обаче пък понякога тези хора са опасни и направо се плаша - не знам как да реагирам. Возейки се в трамвая виждам възрастна жена и момче на около 15 год. Момчето носеше една ножица и постоянно ръгаше някъде в пространството с нея. От време на време целуваше баба си(така мисля) по устата и я щипеше по бузите. Обаче изведнъж тръгваше да се разхожда в трамвая и да ръга с ножицата, вярвайте ми хората бяха изтръпнали, той сякаш не ги виждаше и със засилка насочва острието срещу някой и имаше опасност да нарани човек. Никой не смееше да каже нещо, бабата се опитваше да го усмири, но безуспешно. Направо с облекчение слязох от трамвая, но ми стана много мъчно и за момчето и за бабата. За момчето, че има нужда от помощ, но най-вероятно не я получава за да е толкова агресивно и опасно, а и за бабата - защото го обича и полага неимоверни усилия за него, а най-вероятно й се къса сърцето като го гледа.

# 55
  • Sofia
  • Мнения: 4 222
Няма място за подигравки по тази тема - така е. И нищо смешно не виждам в случките, които някои от вас разказват.
Имам горчив опит, подобен на този на Анда.
Майка ми живееше сама доскоро. Съседи и бяха ромско семейство - симпатични. Със синовете им едно време играехме на улицата. Та едното от момчетата с които съм израснала бива напуснат от съпругата си, която не му дава да вижда детето им. Пропива се. Разболява се. И започва да тормози майка ми. Всичко започна с един счупен през ноща прозорец. Ходих да говоря с него, уверих се с очите си, че е болен - започна да ми говори за разни светии, които му се явявали и т.н. Отчаях се, защото с луд и пияница няма как да постигнеш диалог и да си спокоен. Всяка нощ треперех дали няма да се случи нещо на майка ми - той не спираше да я причаква и заплашва без причини. Полиция идва на няколко пъти, задържаха го дори, но го пускаха Tired
На няколко пъти и изкара акъла, надничаки по разни прозорци на къщата. Тя започна да излиза в 5 сутринта за работа, за да избегне евентуални срещи с него. Какво се случи ? - успя да я издебне една вечер и и счупи носа с юмрук.
При което вече успяхме да го настаним с триста зора за принудително лечение, но той пък бягаше и ходеше да се напива. Не пожелавам на никоя от вас да изживее ужаса и страха, който аз съм изживяла за майка си. Стигнах до там да я карам да продава къщата.
Тъжният край е, че преди известно време той умря.
Грях ми на душата - камък ми падна от сърцето и въпреки това ми е много много жал за него и за ужасния му край.

Проблема е огромен, не го подценявайте. Хората повсеместно полудяват - от тежък живот, проблеми, недоимък. Не се знае кой дебне зад ъгъла, именно защото държавата неглижира тези болни хора и техните заболявания.

# 56
  • Мнения: 1 311
Я стига, не е крива темата - проблемът съществува, затварянето на очи не го решава.
Deshtovidi не е направила нищо друго, освен да насочи вниманието към него. Като се правим, че не ги забелязваме, какво се постига? Изчезват ли? Изчезват тръцки.
Откровено казано съм бясна на държавата, която подхожда абсолютно безотговорно към този въпрос; знаете ли за колко видове психически отклонения са спрени лекарствените средства? Знаете ли какво трябва да се случи, за да приберат (за кратко) такъв човек?
Съжалявам за тона, но аз съм треперила (не съвсем в минало време) за живота на майка си.
На фона на това да кажеш, че била гадна тема дори да отвориш въпрос за тези хора...

Напълно съм съгласна. И мога да ти кажа - нищо не може да се направи, за да го приберат ако той и роднините му не искат. Или трябват много дебели връзки. Щом от 20 семейства в нашия вход никой не намери достатъчно сериозна. Ние имаме такъв проблем със съсед от блока - и полиция беше викана няколко пъти и жалби се писаха - и нищо. А като не си пие лекарствата и става страшно - започва да налита на бой, чупи входа, удрял е хора. На всичкото отгоре живее на първия етаж и няма начин да не минеш покрай тях като излизаш/влизаш. веднъж излизах от асансьора с детето - беше на 5-6 месеца тогава и той излезе от тях и започна да ми се оплаква от нещо си и изведнъж почна да вика, да блъска ... знаете ли колко бързо се слиза по стълбите с количка в ръце?

По принцип ми е жал за такива хора, не са виновни за болестта си и никой не заслужава такава съдба, но когато е заплашено собственото ти дете, тогава жалостта ми много бързо се изпарява.

# 57
  • Мнения: 2 386
Аз ги виждам. Всеки ден и не си затварям очите. Въпросът е, че това не е тема, за обсъждане в Клюкарника, според мен. Някой може ли да каже тогава, като не трябва да се мълчи, какво може да направи? Какво би направил? Би ли помогнал? Или по-скоро подминал? Би ли се страхувал, смял, напсувал?
На тази тема се мълчи наистина. Освен да казваме, че държавата ни е крива.. Не можем да помогнем, защото не разбираме.
Бабата, която се е сърдила, че й се е счупил бастуна, не е смешна. Ами ако не може да си купи друг? Просто е съжалила, че го е дала. Не взлиза в категорията ми "луди", по-скоро в тази на тъжните, изморени хора, които се чудят как с малката пенсия или заплата, да избутат живота до ковчега.
Някой плачат, други се смеят. Понякога си мисля, че ние сме лудите, дето не можем да реагираме адекватно.
Проблемът със сигурност е в зад-клавиатурното устройство.


Ето това е истината.
Аз не нападам, Дещовиди,а не разбирам развоя на тази тема.
След като сме тоолкова компетентни по видове модни парцалки,по оттенъци на червила и т.н. би било добре да сме осведомени и по този проблем..поне малко.Което означава да не наричаме  всички тези хора луди,и да не слагаме параноидните шизофреници в една графа с хората,страдащи от паническо разстройство,например.Най-малкото защото ако първите са опасни до някаква степен за обществото,вторите са опасни най-вече за себе си.И имат нужда от помощ и подкрепа,а не от коментари в клюкарника.
П.С. Обзалагам се,че поне една-две от пишещите тук страда от някъкъв вид тревожно разстройство...но си трае.А?

# 58
  • Мнения: 2 070
Ох, писах и се затри. Аз съм виновна, че сте ме разбрали грешно. Аз най-малко съм човек, който иска да се надсмива или да клюкарство по повод човешкото нещастие... Никога в живота си на никой не съм се подигравала или съдела. Просто трябваше да сложа Лудите в кавички. Имах предвид невротизираните от шантавото ежедневие обикновени хора, които в конкретни ситуации реагират крайно неадекватно, дребнаво, понякога дразнещо, някой пък ме впечатляват с нещо хубаво... Не говоря за болните хора, които имат нужда от сериозна терапевтична помощ, лекарства и т.н., а за хора, които се вписват в границите на "нормалното", имат семейства, ходят на работа, но в определени ситуации се взимат много на сериозно, изперкват, подлудяват хората наоколо си.
И защо споделянето на такава информация тук трябва да се свързва с подигравка? Ами ако целя да предизвикам съжаление, толерантност, апел да се опитаме да сме по-спокойни и недребнави... Веднага го обърнахте на критикарстване и наблегнахте на негативната страна на нещата...
Иначе ако искате още истории за истински болни хора - навръщане от работа вчера видях една жена, която се беше събула, махнала си беше бельото и седеше на камък по голо дупе, в близост до католическата екзархия на ул"Люлин планина"... Жал ми стана, минаваха разни хора и се смееха... Има ли какво да правим в подобни ситуации? На кой къде може да се обадим...?На някой въобще пука ли му за тези хора... Извинете ме за дългия постинг...

# 59
  • Мнения: 293
Да ги приберат... тези хора са прокажените на нашето време. И не мисля, че има адекватно лечение за психозите в съответните заведения, това силно ме притеснява. И дори и да ги "излекуват" - клеймото стои в/у тях за цял живот.... Как така можем да сме толерантни към инвалидите, към тях - не....

Страх ни е, а ние съвсем не сме имунизирани към подобни заболявания. Някой може ли да гарантира, че абсолютно никога, по никакъв начин няма да "изперка"?? Аз - не. Според мен, алтруизъм - тук не са една и две.

Съжалявам за толкова неприятните лични сблъсъци на Анда и Додо... Не мога нищо да добавя тук, просто - съжалявам.

Все пак, понеже загрях какво има предвид дещовиди  Wink -  мога да ви подсетя за един всеизвестен "луд на София"... наш'то момче, жорко Simple Smile
Хипертимна тимопатия (порових малко за класификация)
Виж, за него грам не ми е жал, сам си го е просил Grinning

# 60
  • Мнения: 1 630
Много смешно  Sick
Дали пък да не почнем да се смеем и на всички със счупен крак или апандисит?

# 61
  • Мнения: 14 654
виж ти, обидно било да се обсъждат подобни проблеми в клюкарника...
и все пак доста хора са се включили
самата тема не е нито шеговита, нито е отворена с цел да се присмеем и не е за здравния подфорум, защото там се дават съвети и информация за възможно лечение. а тук ми се струва, че по-скоро се разглежда социалният аспект на проблема и мястото на "лудите " в обществото, как се въприемат от нас, как се грижи държавата за тях- такива неща
а тези, които са с толкова големи и добри сърца, които се възмущават как е възможно да се дават "унизителни" примерчета , явно не са усетили заплаха върху себе си или близките от наистина болни хора

# 62
  • Мнения: 1 630
Днеска една баба се караше за 2 ст.разлика в цената на един артикул на касиерката Crazy

На бабата може и наистина да са и проблем 2те стотинки.
Дори и да не са и е в пълното си право да иска да има точни сметки.

Тук виждам редовно хора, които очевидно  получават повече от 35 лева, да си търсят правата за несъответствие от няколко цента между цена обявена в рекламната брошура на магазина и цената, която им излиза на касовата бележка. 
Продавачките не само, че не разправят, а им се извиняват.

Това, че си търсиш правата, е най-малкото е признак на лудост.

А за истинската лудост или по-скоро психично заболяване .... не пожелавам на никого от вас, да му се налага да се сблъска по-отблизо.

# 63
  • Мнения: 1 001
... Не мога да не нападам човек,който нарича хората с всевъзможни психични разстройства ''лудите на София''!Не мога да толерирам уж положително насочения коментар,който започва с ''Ей,какви откачалки има....." Това е безумно! ...
А аз искам да разкажа още една история (освен тази, за жената при която всичко е наред, но си има определено място в градския автобус): Бил съм десетина годишен (сега съм на 41) ... спирката на трамваи 3, 4 и 10 на Пазара Кирков (сега Женски) ... нямаше островче и стъпалото на вратата се явяваше много високо ... жена на около 60-65 години се хванала за дръжката, качила се е с единия крак и буквално се набира за да се качи ... помогнах й, жената се качи, качих се и аз, ватмана затвори вратите и трамвая тръгна ... жената се обърна към мен и ... ми зашлеви шамар с думите: Ти що ма барах по гъзО бе! Е., от тогава, вече 30 години, помагам само ако ме помолят! И не ми казвайте, че ситуацията не е била смешна ...


... Има ли какво да правим в подобни ситуации? На кой къде може да се обадим ...? На някой въобще пука ли му за тези хора ...
Ами съдейки по някои реакции тук, правиш като трите маймунки: ръка на очите, на устата и на ушите ...

# 64
  • Мнения: 2 070
Да споделя, че и аз съм от "Лудите" дето не взимат пликче в магазина, че даже ми се е налагало да си го тикаме една на друга в ръцете с продавачката.... В повечето случаи ме гледат опулени.. И за мен това влиза в графата "опазване на околната среда" - или поне правя каквото мога... Случвало ми се е  да ми се смеят, но не се връзвам. в някои държави на ЕС тези тънки найлонови пликчета са забранени вече, а тук още си хвърчат във въздуха редовно....

# 65
  • Мнения: 2 386
Ти що ма барах по гъзО бе! Е., от тогава, вече 30 години, помагам само ако ме помолят! И не ми казвайте, че ситуацията не е била смешна ...
Лудост,старческа деменция,или ....?Сам прецени.

а тези, които са с толкова големи и добри сърца, които се възмущават как е възможно да се дават "унизителни" примерчета , явно не са усетили заплаха върху себе си или близките от наистина болни хора

Безкрайно безотговорно изказване..А и сякаш примерчетата ти ще спрат заплахата...

Страх ни е, а ние съвсем не сме имунизирани към подобни заболявания. Някой може ли да гарантира, че абсолютно никога, по никакъв начин няма да "изперка"?? Аз - не. Според мен, алтруизъм - тук не са една и две.

Именно.

Между другото,аз съм психолог по професия и по призвание.Занимавам се с тези проблеми не от ден-два.Ако някой наистина се интересува винаги може да ме попита за организации,форуми,сдружения...Начини да се помогне има,но този определено не е най-добрият.

# 66
  • Мнения: 1 630

а тези, които са с толкова големи и добри сърца, които се възмущават как е възможно да се дават "унизителни" примерчета , явно не са усетили заплаха върху себе си или близките от наистина болни хора
Или пък обратното, не са усетили върху себе си или близките, стигматизацията на хората с психични заболявания

# 67
  • Мнения: 2 070
Алтруизъм, би ли казала какво трябва да правим, ако видим, че има някой обществено опасен или болен човек в беда? Къде се сигнализира? А за другите, за които ми беше повдигната темата - ако всички се опитаме да сме малко над нещата и по-спокойни и не взимаме дреболиите прекалено насериозна - мисля че и за околните и за нас ще е по-добре и ще се движим в един малко по-спокоен и свеж и ненамръщен град...

# 68
  • Мнения: 14 654

Безкрайно безотговорно изказване..А и сякаш примерчетата ти ще спрат заплахата...
Именно.

не, няма да я спрат, просто такива неща се случват и не ме срам да ги споделям
а ако теб те "набележи" някой шизофреник и системно те заплашва как ще помогнеш на себе си, ще ти помогне ли това, че си психолог по професия?

# 69
  • в ябълковата градина
  • Мнения: 1 706
Аз не виждам, защо да има теми-табу тук. Който се възмущава - да не се вклучва. А темата не е с цел да се смеем над лудите. Смятам.

# 70
  • София
  • Мнения: 3 328
Понеже прочетох уточнението на дещовиди, дано съм го и разбрала правилно - мен лично вчера ме подлуди една Флюбена двойка на тролейната спирка. И не само мен - цяла спирка народ. Представете си девойка в зората на демокрацията и попрезрял младеж, който спокойно може да мине и за нейн татко, но го раздава наперено, подмятайки на рамо чантичка тип "пощаджийка". То се гониха по тротоара, то се настигаха, "налагаха", награбваха....Той й вдига блузката, която и без друго не влизаше в дънките, тя го мачка, айде да не казвам къде точно...Уф, много грозна картинка...това човек, дето напълно да е с всичкия си, не може го направи. И не ми говорете за липса на скруполи и за консерватизъм, че и сега ми се обръщат вътрешностите, като се сетя.

# 71
  • Мнения: 2 386
Вече ще говоря само по същество:
 1. http://www.psihichnozdrave.com/showpage.php?PageID=3 Това е психично-здравният сайт на България,в който има сдружения с идеални цели,закони,нормативи,контакти при необходимост,форум,онлайн консултации ит.н
 2.http://www.phabulgaria.org/index.html -неправителствена организация,наречена 'Обществено сдружение за здраве'.Работи по много и различни социални програми.
 3.http://www.adaptacia.info/index.html -'Адаптация' функционира основно като амбулатория за психично здраве,но има и други общественозначими дейности-консултации и пр.
 4.http://www.capital.bg/showblog.php?storyid=275041 -проект '365 дни без слънце', с главни действащи организации "Обществено сдружение за здраве", "Програмен и аналитичен център за европейско право" и St. George Hospital Medical School, University of London.
 5.http://www.svnaum.com/links.html -УСБАЛНП "Св. Наум'' и полезни линкове към други организации
 Във всеки един от линковете има информация,контакти и лица,към които да се обърнем при необходимост.

Последна редакция: чт, 26 окт 2006, 11:53 от altruism

# 72
  • Мнения: 2 070
Mersi za infoto, izvinete me,imam problem s kirilicata....

# 73
  • соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
  • Мнения: 13 650
за съжаление живеем в държава, където се спират лекарствата на онкоболни, на диабетно болни, спира вноса на храни за  деца с фенилкетонурия........умират от глад и студ психично болнит по домовете, където биват сексуално и всякак малтретирани и това никога не се доказва и никога няма наказани......деца умират по домовете, директорите си присвоявали помощи.......директора на червения кръст е съден за присвояване в големи размери.........направо да се гръмне човек......

........има хора, които наистина трябва да бъдат настанявани в домове.......но какво се прави там за тях, помага им се да умрат по- бързо........държавата няма реална визия по тези въпроси.......хора с увреждания и психични проблеми.........според мен трябва да текат непрекъснато кампании, да има брошури с информация и реални парични помощи......придружители........спирам, защото.....ми се дорева

# 74
  • Мнения: 1 077
Не съм против разговорите на каквато и да е тема.

Личното ми мнение е че на всеки във всеки момент може да му изгърми я предпазител, я бушон, я главното табло.....
И това е част от живота. Криенето на не-нормалните, за да не се плашат нормалните го има откак свят светува, но това не означава че е най-добрата и човечна практика...
"Махалото на Фуко" е една хубава книга на тази тема.... макар все да не успявам да я дочета.... Rolling Eyes

Повече говорене винаги помага и малко повече мисъл, че това може да се случи на всекиго.

Ако не виждаме такива не-обикновени, не-нормални, не-съвместими, не-обичайни хора означава ли, че ги няма?

# 75
  • Мнения: 920
Аз мисля, че авторката е имала навпредвид смешната страна /как само звучи, като в у-ще Какво е искал да каже авторът/. Случки като бабата с бастуна, или Клисуров, дето обарвал бабичката.  Никой не е искал да се подиграва. Заглавието ми напомня Лудите на стадиона - страхотно филмче, гледала съм го като дете, гледах го скоро и пак ми хареса.
Ами и аз съм си луда. Имам си място на масата и там си седя. Децата ми се подиграват, ама свикнаха.

# 76
  • Мнения: 2 070
I az si imam mqsto na masata, a v legloto vinagi iskam da sum ot vunshnata strana... V studenstskite godini sqdah vinagi v kraq na katedrite... Dushterq mi puk kato vlezem v asansiora ni razpredelq - mamo tova e moeto ugulche,tova e tvoeto,tova na tati,aide da kleknem  Laughing  I si klqkame...

# 77
  • Мнения: 899
Малко ме нямаше и темата се е поразвила Simple Smile
След уточнението  на авторката, нещата ставата малко по-малко размити..
Извинявам се на тези, които съм обидила с думите си, тъй като са имали лоши преживявания с хора с психични проблеми.
Аз реагирам така, защото съм от другата страна на барикадата  Confused

# 78
  • Мнения: 293
малко спам, ако може..

директорът на Червения кръст бил набеден - искали му поста от ДПС, или нещо подобно, все тая, просто веднъж се възмущавах, та един приятел ме "светна" - не знам каква е истината, всъщност...

Аз мястото на масата съм си го заявила - щете ли ме Mr. Green
Приятно ми е: мания за чистота Joy Поизлекувала съм я, де, доколкото ми изнася да я лекувам Laughing

# 79
  • в мъжки прегръдки
  • Мнения: 3 574
Аз вчера като ходих до магазина на светофара до нас, беше застанала една жена, дето махаше на всяка кола, която минаваше и викаше "Не важиш"!

Simple Smile)))))

Любимия ми хахо по софииските улици е един симпатяга който върви по улицата все едно кара кола - ръцете напред, върти въображаем волан, от време на време превключва скорости и през цялото време бръмчи като москвич. Много е готин.

# 80
  • Мнения: 134
В 12-то училище имахме директорка... Строга, справедлива дама с хубави рокли и всекидневни прически... След години я видях с окъсано палто да рови по кофите... много ме заболя

Блонди, и аз съм учила в 12-то училище и помня много добре директорката! Сигурна ли  си, че е била тя??? Много тъжно, ако е истина ..... просто нямам думи. Винаги беше изключително елегантна с пепеляво руса коса винаги направена прическа ..... страхотна жена.

# 81
  • Мнения: 4 116
Отдавна се канех да питам във форума по един въпрос, и сега ката видях темата, реших че може тук да го направя. Та значи моя приятелка, има съседи над нея, които психически са недобре. майка и дъщеря. Непрекъснато се чували викове, крясъци, скандали, смрад ужасна от апартамента им, по стълбите фасове и чашки от кафе... Аз съм ги виждала въпросните жени, изглеждат плашещо - мръсни, рошави, викат си и навън, пият по няколко кафета на ден и пушат непрекъснато. толкова са слаби, че надали ядат нещо, пък и парите сигурно само за кафета и цигари отиват...Страдат от шизофрения, но не си пият лекарствата. Детето на приятелката ми се плаши от тях, моите като ги видат и те се страхуват.
Мисълта ми е, какво може и може ли изобщо да се направи нещо. Длъжни ли са те като младо семейство с малко дете да търпят такъв тормоз денонощно. правилно ли е опасни психически нездрави хора да живеят безконтролно, оставени на произвола на съдбата, да вредят на себе си и на другите?

# 82
  • Мнения: 2 070
Не мога да ти отговоря.. Виж в линковете, които даде Altruism по горе.. Повечето от сдруженията и фондациите би трябвало да ти дадат инфо....

# 83
  • Мнения: 417
В 12-то училище имахме директорка... Строга, справедлива дама с хубави рокли и всекидневни прически... След години я видях с окъсано палто да рови по кофите... много ме заболя

Блонди, и аз съм учила в 12-то училище и помня много добре директорката! Сигурна ли  си, че е била тя??? Много тъжно, ако е истина ..... просто нямам думи. Винаги беше изключително елегантна с пепеляво руса коса винаги направена прическа ..... страхотна жена.

Момичета за цар Иван Асен II ли става въпрос #Crazy,ако е така и аз съм учила там.

# 84
  • Мнения: 27 524
Да, 12-то си е било винаги там  Simple Smile

# 85
  • Мнения: 4 555
Да споделя, че и аз съм от "Лудите" дето не взимат пликче в магазина, че даже ми се е налагало да си го тикаме една на друга в ръцете с продавачката.... В повечето случаи ме гледат опулени.. И за мен това влиза в графата "опазване на околната среда" - или поне правя каквото мога... Случвало ми се е  да ми се смеят, но не се връзвам. в някои държави на ЕС тези тънки найлонови пликчета са забранени вече, а тук още си хвърчат във въздуха редовно....
Олеле, НЕ МОГА ДА ПОВЯРВАМ. Още един луд като мен!!!
И аз правя същото и честно казано не ми беше минавало през ум, че и някой друг може да е стигнал до тази идея.
Понякога дори си изваждам покупките от пликчето, ако някоя чевръста продавачка е успяла да ми ги пъхне вътре.
Мотивите ми да го правя са същите като твоите. Никога не съм си въобразявала, че с това ще окажа някакво въздействие, но винаги съм мразела оправданието "То от мен нищо не зависи". В смисъл, все едно да си кажеш "Абе аз и да не хвърлям хартийки по улицата, всички други като хвърлят, то няма да стане по-чисто". Принципът е абсолютно същия.
Много се радвам, че сподели това   bouquet

# 86
  • соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
  • Мнения: 13 650
Това последното и аз го правя....вече сме три.....я пуснете анкета  Mr. Green

# 87
  • Мнения: 1 006
И аз съм за тук. Crazy

Тръгвала съм до супера с намерение преди това за изхвърля боклука.Да, ама не! Naughty Стигам до касата, за да плащам и тогава чак се усещам, че може и плика с боклука да ми маркират, щото още си го стискам. ooooh!

Лу-ди сме! Мно-го сме! Сил-ни сме! newsm44

Дайте си ми жълтата книжка! Crossing Arms Кой ме пребъркА и ми я сви!?! #Silly

# 88
  • Мнения: 1 671
И аз съм за тук. Crazy

Тръгвала съм до супера с намерение преди това за изхвърля боклука.Да, ама не! Naughty Стигам до касата, за да плащам и тогава чак се усещам, че може и плика с боклука да ми маркират, щото още си го стискам. ooooh!

Лу-ди сме! Мно-го сме! Сил-ни сме! newsm44

Дайте си ми жълтата книжка! Crossing Arms Кой ме пребъркА и ми я сви!?! #Silly


 Joy Joy

Е, па ся как да нИ сЪ посмеИш на тази лудост Laughing

# 89
  • Мнения: 5 877
Да споделя, че и аз съм от "Лудите" дето не взимат пликче в магазина, че даже ми се е налагало да си го тикаме една на друга в ръцете с продавачката.... В повечето случаи ме гледат опулени.. И за мен това влиза в графата "опазване на околната среда" - или поне правя каквото мога... Случвало ми се е  да ми се смеят, но не се връзвам. в някои държави на ЕС тези тънки найлонови пликчета са забранени вече, а тук още си хвърчат във въздуха редовно....
Олеле, НЕ МОГА ДА ПОВЯРВАМ. Още един луд като мен!!!
И аз правя същото и честно казано не ми беше минавало през ум, че и някой друг може да е стигнал до тази идея.
Понякога дори си изваждам покупките от пликчето, ако някоя чевръста продавачка е успяла да ми ги пъхне вътре.
Мотивите ми да го правя са същите като твоите. Никога не съм си въобразявала, че с това ще окажа някакво въздействие, но винаги съм мразела оправданието "То от мен нищо не зависи". В смисъл, все едно да си кажеш "Абе аз и да не хвърлям хартийки по улицата, всички други като хвърлят, то няма да стане по-чисто". Принципът е абсолютно същия.
Много се радвам, че сподели това   bouquet
Хахаха, а аз съм от идиотите, дето по принцип освен веро, сода и оцет други неща за почистване на дома си избягват да ползват Simple Smile пак с цел опазване на околната среда. Ама напоследък сдавам багажа, де. И гледам да оползотворя джънк-мейла, като го давам на детето да реже и апликира на воля.

# 90
  • София
  • Мнения: 122
Лоша работа много усилия му коства на човек в днешно време да опази туй ти ми психично здраве(аз редовно подлагам на анализ страннотиите избълвани от мозъчето ми Thinking,за да определя степента им на патологичност Crazy).В интерес на истината имам лична драма в това отношение,преди години човек от семейството ми се разболя от шизофрения(знам звучи много страшно и си беше...пред очите ми най-милия и благ човек придоби коренно противоположни характеристики,не можех да го позная и най-лошото е ,че в безсилието си... изпитвах омраза към него,макар да съзнавах,че той не е виновен за това, в което всъщност се превърнал)Слава богу нещата се оправиха(и все още се моля да си останат така, защото призракът на болестта продължава да си витае из така наречените дълбини на душата ми,но се моля да си е само част от спомените ми и нищо повече).Дълго време бях прекалено чувствителна на тая тема и не давах дума да се издума относно така наречените луди(на мен например като крайно миролюбив човек...ми идваше да забърша два шамара на човек използващ такова определение...не,че бих го направила,ама желанието си ме завладяваше и още как!Пак казвам на никой  да не му се случва,обаче има и едни такива хайде"лудости"пак да ги наречем,в които хората си изглеждат щастливи(знам,че звучи абсурдно и може би не е това най-точното определение,мисля,че по-скоро такива случаи е визирала, авторката на темата...такива изглеждащи по-атрактивно (поредно звучаща абсурдно думичка,но вярвам,че ще ме разберете)и безобидни сами по себе си.Аз лично винаги се сещам за един циганин  вечно надуващ спукана гума и състезаващ се с влаковете с на гара Стражица(който е минавал вероятно се сеща)да кофти е...обаче той изглежда толкова щастлив,когато влака започне да свири за поздрав,че просто забравяш за състоянието болест и го приемаш за поредния странен човек със странно занимание например,аз лично го приемам за местната атракция...мисля,че трябва БДЖ-то да го назначи на длъжност Simple Smile,засега минава само с почерпки от хора заинтригувани от заниманието му,та така темата е трудна,всеки преживява различно нещата и най-вече няма универсална истина,така,че крайните твърдения са да кажем неуместни.Извинявам се задългия пост!

# 91
  • Мнения: 2 070
Ееее, много се радвам, че се увеличихме лудите дето не взимат пликчетата в магазина...

На едни други луди се чудя - дето се карат на младежите и децата в градския транспорт, че се смеят и се веселят - обикновено порицателите са дядковци и лелки, на които им е трудно да преглътнат, че някой се радва на нещо...  Верно има и крайно шумни деца, но на мен никога не са ми пречели, интересни са ми и са ми забавни...

# 92
  • Мнения: 801
В Плевен ( разширявам малко темата на "лудите" на БГ) често като се разхождаме с мъжо,ни прави впечатление един мъж,който сме си го кръстили "бягащия човек", на нас ни се струва,че той само за това живее. Май изразява някакъв патриотизъм - облечен е винаги с едни и същи дрехи - спортен екип с българския трикольор, а кецовете му приличат на Найковете на Форест Гъмп,когато спря да обикаля света тичайки, т.е. бяха останали само връзките (дали този човек не е гледал прекалено много пъти този филм newsm78). Един ден,срещайки го за пореден път,се запитахме  какво ли бачка, с какво се занимава, тогава аз се изцепих и казах на мъжо" ами сигурно е безработен,но ако спре да тича,може и да си намери работа", след това си представихме,че дори когато пазарува в някой магазин, също не спира,ами тича на място.
все пак за нас той не е луд в истинския смисъл на думата,даже на против, много ни респектира с това, че зиме и лете, в пек и в киша на него не му пука от нищо и никого и не спира да тича.

Общи условия

Активация на акаунт