Как да помогна на сина ми

Дете е, не е на 30. Пък и наистина тук повечето идея си нямаме как се възпитава дете, което има от посочените проблеми, че да говорим с надзидание.

Щом казваш...
Разбира се, че никой от нас не е в обувките на родителите.
Но майката не от хубаво е влязла тук да попита за съвети.
Ама щом пък казваш, че не разбираме и никога в живота си не сме имали допир с проблемни деца...


п.п. Децата ни ще са ни деца и на 8 х 18 години.
Особено ако не им позволим да пораснат.

Никой не е казал, че са прости, но в действията се иска постоянство и надграждане, а не на приливи и отливи.
Имало е множество посещения при специалисти , няма никакъв смисъл да се посещават, ако няма да се изпълняват насоките. В авторката усещам един страх от така наречената агресия на момчето. Този страх се усеща от него и не е в тяхен плюс, за това и предложих  тя самата да работи със специалисти. Тя е възрастният, от нея зависи до каква степен ще има подобрение на състоянието.
Казвам всичко това от личен опит- имам дете с леки двигателни проблеми, което няма диагноза, въпреки всичките изледвания и прегледи, но за 3 години не сме спирали рехабилитации, логопеди, психолози и спец. педагози чисто контролно последните 2. Дали и харесва 6 дни в седмица да бъде мъкната някъде, дали не се е късала от рев, все едно я дерат жива, всяка игра да бъде пречупена под формата на рехабилитация? Не, със сигурност! Дали мен не ме е страх, не съм искала да се откажа, не съм се изморявала? Да, но стискаш зъби и продължаваш да се бориш и виждаш резултатите, но няма как да ги видиш от днес за утре. В нашата ситуаця има огромен напредък и почти не си личи.

Агресията е стресираща за цялото семейство, едва ли на някого тук ще му е безразлично да гледа гневни реакции при забрана, дори за агресия не говоря, но изблиците изглеждат достатъчно зле. На 18 са с една глава по-високи от родителите си, имат сила, това са почти възрастни хора. Родителите също се изморяват и са в постоянен стрес от всичко това. Лека-полека и почти незабележимо трябва да стане откъсването от монитора, да се поощрява всяко нещо, всяка дейност, която увлича по някакъв начин младежа, за да не се чувства притиснат, защото все още го владее пуберският максимализъм и се възприема като възрастен, той е пълнолетен. Нужни са здрави нерви и нагаждане.

Г-жо Деси, проблемът не е само в сина Ви, но и във Вас, така че освен него, запишете и себе си на психолог! Искате да го правите интернет личност (стриймър), евентуално в YouTube или TwitchTV и по този начин се опитвате да замаскирате проблемите, които има вашият син, но си нямате и представа каква мечешка услуга може да му направите. В социалните мрежи, освен фенове, ще се "навъдят" и така по-оказващите влияние "хейтъри". И предвид факта, че синът Ви има проблем със самочувствието, има слаба оценка за себе си, а вече и външния му вид го предава, и другия факт, че има и проблем със "захранването" в главата, лесно може да бъде довършен от хора, които не познава. Не знам дали знаете, но има стриймъри (негови колеги :V), които имат така лошия навик да си правят пиар на чужд гръб (естествено други по-безизвестни стриймъри). Помислете как вашият син би понесъл подобен сценарий, ако се случат такива неща? Дали няма проблемите да се увеличат и да влошат състоянието му. 21 век сме все пак, социалните мрежи оказват огормно влияние на младежката психика.  Имате си достатъчно проблеми, не си навличайте още...  Разбира се няма лошо да го прави(да стриймва), но това е за хора, които имат силна психика и трудно могат, или дори не могат да бъдат сринати. А вашият син, без да ми се обиждате, не е от тях.... Не се опитвайте да бягате от проблемите, само за да стои мирен и да ни Ви създава главоболие вкъщи.  Първото го социализирайте, излекувайте го, да придобие самочувствие, да промени начина си на живот и мислене докато е млад още, пък после нека си прави, каквото му е на сърце. Нека бъде следващият PewDiePie!

Вярвай, действай, постигай!

Прочетох първата и последната страница, но горе долу схванах за какво иде реч.
Ех много модерно стана това с аутизма. Всяко трето пето дете вече аутист. Вероятно, ако отида и аз на психолог и мен ще ме изкарат не добре с кофата. Те доктори, дето учат по 10 години има неадекватни, камо ли някой учил 4 години психология. Колкото и аз схващам макроикономика като я учих в университета. гледайте по-ведро на нещата и не се впрягайте в диагнози. Само ви вредят повече, отколкото да помагат. “Да, нещо му има, не е добре” са неща, които вероятно сте си шушукали с мъжа ви, вероятно и сина ви ви е чувал.

Защо сложих цитата ви по-горе - това, което чета са все неща, които ВИЕ искате. Искате той да отговаря на вашите представи за нормалност и да живее по одобрен начин/правила от вас. А ТОЙ какво иска знаете ли? Питали ли сте го? Ако ви е казвал мнението си - опитвали ли сте се да го разубедите и насочите в друга посока? Ако си нагате мнението в разнообразни аспекти в живота му, нищо чудно, че става агресивен - чувства се притиснат най-вероятно и няма на къде да ходи. Не харесвате това, не харесвате онова, не харесвате приятелите му, звучи така все едно не харесвате детето си. А то има само вас и може да разчита само на вас, много жестоко от ваша страна. Защо не се опитате да го харесвате такъв, какъвто е? Дебел, слаб, с приятелка, без приятелка, какво значение има.
В моето тийнейджърство целия квартал момчета и момичета се скъсахме да играем компютърни игри по цял ден- беше забавно. Говорихме по скайп едновременно, докато играем, спомням си с умиление. И аз имах по-ниско самочувствие от други съученици, ама като ги гледам до къде са я докарали сега, слава Богу, че е било така. 😃
Подозирам и че вашето отношение към него е, че се държите с него като с малко дете, затова и той е такъв. Ако се държите с него като със зрял човек, ще се стреми да бъде такъв. Но според мен на 18 не може да очаквате някаква голяма зрялост де.
Според мен, ако затягате връвта около врата му повече, нещата ще стават по-зле. Достатъчно тежка без това е мисълта, че не отговаря на очакванията ви, за да го затрупвайте с още повече очаквания, докато накрая не се окаже в безизходица. Дистанцирайте се и го оставете той е да е господар на своя “свят”, какъвто и да е той.
Едит: видях, че имаше доста коментари да го запишете на спорт. Това е пак нещо, което ВИЕ искате и ще определите. Оставете го да прави нещо, което ТОЙ реши. Ако му харесва да готви, оставете го да се занимава с това. Поръчайте му да направи нещо за вас двамата набързо, пък ако забърка някои палачинки с домашно сладко си оближете пръстите в знак на поощрение.

пишеше, че той  иска да си продължи така, както досега, т.е. това, което е решил, не се харесва на всички във форума, а майката се опитва да търси решение аз пък питам трябва ли да му наложи, трябва ли да му предлага в такъв случай?

Ами как да ви кажа, по интернет наизуст малко се говори и няма как конкретно да се вземе ефективно решение или план, който със сигурност ще сработи. Но както аз виждам нещата отдалеч като наблюдател, има разлика между “предложение” и “налагане”. Нищо на никого не трябва да се налага. Прост пример - Представете си едно съвсем нормално дете без никакви отклонения, но предпочита да си стои вкъщи, да гледа филми, да рисува. Но родителите решават, че рисуването и мързелуването с нищо няма да му помогне и искат да го запишат на математика. Също така, какво се е затворила вкъщи, я малко да излиза сред хора. И поставят ултиматум- или малко да се стегне и да прави нещо полезно (по техните представи) или ще санкционираме като вземем телефона, т.е. ще отнемат някакво хоби, вероятно едно от малкото, които има и една от малкото дейности, които върши. Еми не е ок? Сегашната ситуация ми е аналогична някак. То едно нормално дете би се фрустрирало, камо ли дете с аутизъм или нещо такова. Изобщо сигурно не може да си обясни защо се случва това и какво прави, за да предизвика такова реакции в родителя.
Та аз мисля в свободното време да го оставят да прави каквото иска, дори и да спи ( че то не е лошо?), НО като за начало да почнат са вкарват, както казаха и други някакви задължения, които да направи, когато той иска, а не когато му се каже, а ако не ги прави да му се натрупват като задължения, дори под формата на игра. Да кажем “тази седмица ще пуснеш ли прахосмукачка, също така ти погледнах канала, защо нямаш ново видео как играеш?”, хем задача, хем галене на егото; и ако мине седмицата и не е пуснал да остане за другата два пъти да пуска. Аз не разбрах колко тежко е положението с този аутизъм де, той изобщо сам за себе си може ли да се грижи, защото иначе се променят доста нещата? Или примерно, “този месец почваш училище, трябват ти нови маратонки или спортен екип. Аз имам много работа, ще отидеш ли сам да си избереш и купиш?” Хем малко сам да взима решения какво да избере, хем задача да свърши нещо, хем и той ще има подарък за себе си. И ако работят нещата малко по малко по-сериозни задължения - да плати сметките, да напазарува и тн. Но гадаем дали ще има резултат, трябва да се намери начин, който работи при него.
Майката каза, че има някакви приятели геймъри като него - не може ли да им организирате някакво преспиване на хижа или у вас, малко да са сами?

Само се говори тук за психолози. Чудя се едно време нашите баби и майки как са ни възпитавали без психолози? Да, времената са различни, но един родител както познава собственото си дете, никой друг не го познава. И аз на 18 бях залепена за компютъра денонощно, никой не слушах, но после се осъзнах без ничия помощ. Взех се в ръце, приеха ме най-престижната специалност и завърших с отличие. Практикувам най-хуманната професия и никой никога не ме е мотивирал, забранявал, заплашвал и каквото и да е.
Не изключвай възможността сам да се осъзнае.

Не ви ли учиха в най-хуманния университет да не правите глобални заключения от един частен случай?

Винаги съм мислила, че най-хуманната професия прави разлика между общоприетото и индивидуалните проблеми, били те физически, психически или други.

Може сам да се осъзнае или не.
За един родител най-лошият съвет е да седи и да чака детето му само да се оправи, ако вижда, че нещата не вървят добре. Който не е родител, едва ли си го представя. В случаят даже не е дете, а младеж с проблеми.

Това едно време не е родило някакакви свръх същества, че да го давате постоянно за пример. И тогава имаше проблеми, които се замитаха под килима.

Прочетох по-горе, че момчето може да остава само, а може ли да излиза за малко около дома? Може да му вземете домашен любимец. Ако е куче, може да излиза по малко с него. Животните много  помагат за социализирането и чувството за отговорност.

Ще ти кажа как са възпитавани децата (мен точно не са ме възпитавали така) - не им е дремело особено "каквото стане от детето - това е, нещо не му е наред, но какво да направя". Ей така са възпитавани децата с проблеми - пишат го несполучливо дете и гледат да оцелее някак.

Да, именно, като си с най-хуманната професия би трябвало да правиш разлика между деца в норма и деца някакви проблеми в развитието. За теб разбрахме - ти си идеална.

Да, много често имането на домашен любимец се отразява много добре. Вярно, че младежът е вече голям, но досега не съм срещнала момче, независимо колко е саможиво или нещо друго, което да не иска да има куче. Момче и куче е класика. Мъжете също обичат кучета, а той е почти млад мъж.