Как да помогна на сина ми

Звучи ми като изпусната работа още преди 10 години.
Спрете интернета и се надявайте на присъствено обучение.

Някакви задължения вкъщи има ли това дете?
Ако не-определете му какво трябва да свърши.
И няма ,,не искам.,,..
Техниката явно вие я купувате,интернета вие го плащате.
Той е зависим от вас и вие определяте правилата.
Определено имате нужда от специализирана помощ.

И как се спира интернета на 18 годишен човек?

Вие говорете с психолог, за да ви начертае пътя, който детето и родителите трябва да следват. Почнете да го изкарвате планово от вкъщи, вие ще си прецените как - събота и неделя ли, до магазина ли, ама да висиш лятото само на компютъра не си е работа. Освен тове е редно на 18 годишен човек да му се вменят някакви домашни задължения. Разговори трябват сериозни и промяна, не само за детето, но и за родителите и отношенията вкъщи.

Няма да мине без психолог. Щом вече е ходил, няма ли начин да го заведете отново?  Ако не иска да дойде, идите вие на консултация, нека психологът да ви каже за някакви тактики.
С вас разговаря ли изобщо? Някой близък няма ли по-близки отношения с него - баба, чичо - който и да е?
Няма да помогне, ако напиша, че като е бил по-малък, е било по-лесно да го обуздаете, защото това е вече в миналото и не може да се промени.

Като не се плати?

Като не се плати?
[/quote]
А другите от семейството, които също са home office?

Сменяте паролата и само вие си ползвате нета. Току виж се зароди някакъв живец в това „дете”.

Пробвали сме различни начини да го махнем от компа. Става много агресивен. Започва да вика, да се заяжда, да крещи. За момента е вербално, но незнам докога.

Млад мъж, не дете, на тази възраст трябва да има редица задължения у дома, а през лятната ваканция да работи.
Понеже това със задълженията се започва от рано, а не след пълнолетие, добре е рязко да му се покаже как стоят нещата. Агресия не бива да допускате от някой (било и собственото дете), когото издържате, храните и т.н.
Рязко се поставят ограничения и ако не му харесва, да се оправя. Деца след гимназия нямат място в родителския дом. В случая дори е въпрос дали артистичният спектър е диагностициран от специалист или вие сте решили, че е такъв и с това оправдавате поведението.
Лично познавам младежи от аутистичен спектър, които са напълно самостоятелни.

От към възпитание работата е изпусната и там нищо вече не може да се направи. Интернета с парола и ограничавате достъпа -  барем излезе. Щом няма приятели намерете му братовчеди или деца на приятелски семейства - да са му връсници, с вас ще му е скучно (нормално) да го викат да излиза, ако може без той да знае, че е по ваша инициатива. Измислете му задължения у вас - да мие, чисти, подрежда - каквото прецените. Чат-пат да готви, нещо по - елементарно, но е време да мисли за прехраната си. Изледвания на ЩЖ, диабет, Б12, Д3, тестостерон и каквото друго там лекар прецени. Възможно е да има медицинска причина за състоянието му. Не знам кой е поставил диагнозата "обучителни проблеми  и някои симптоми от аутичен спектър" - но ако не е лекар може и да не е вярно, ако е от лекар - потърсете специалист в тази област.

Той ви е взел страха и командва парада. Когато е трябвало да градите авторитет сте го пропуснали.Има психолози, има невролози, спец. педагози, има медицински центрове за деца с проблемно развитие....всичко това е трябвало да посещавате регулярно, не от време на време когато ви идва в повече. На тази възраст нищо няма да ви помогне, няма как да закарате детето си някъде и този някой да го "оправи". Променете своето мислене, даже не е зле вие самите да поработе с психолог.
П.П. Подкрепям горния пост с изследванията, част от симптомите могат да се дължат на метаболитни проблеми.

Синът ми е на 10, имаме подобни проблеми, но работи с психолог и непременно излизаме на разходка веднъж дневно.
Вие къде сте бляли всички тези години, не знам!

Така е, но тук е пропуснат момента. Затова въпросът е как да се действа, когато нещата са поизпуснати. Може би е редно промяната да започне от родителите - да потърсят своите пропуски като такива, да променят поведението си към детето, да променят своите навици като родители, първо те да се посъветват с психолог и после да се опитат да заведат и него.

На тази възраст промяната трябва да е шокова за младежа, докато не е станало съвсем късно.

За съжаление ще се присъединя към съветите за работа със специалист. Според мен е добре да се консултирате и с психиатър, освен психолог. Трябва да се направят и редица изследвания, за да се види и за нива на витамини, хормони и пр., за да се постави адекватна диагноза. Но това е работа на психиатъра, който да назначи изследванията.

Идват ми наум някакви драстични мерки от типа да го оставите сам за седмица-две. Всъщност за нормален човек на 18 това не би било проблем.

Синът ви няма нужда от помощ вече, а от една здрава тояга, съжалявам, че съм толкова груба. Това, че вие сте хоум офис не значи, че заради това е трябвало да му клякате досега. Както написаха - смяна на паролата. А ако си позволи да е агресивен, един як задвратник от баща му за да се запре малко и да вземе да осмисли, че вие го храните, поите, издържате. Много се възмутих. И вие сте виновни, че сте отървали положението, и той е виновен, че се възползва безогледно и нагло. Не знам диагноза има ли поставена, но и да има, не е повод да го галите с перце. Не знам дали нещата подлежат на поправяне. Наистина ще ви трябват драстични мерки.

А смятате ли след завършване на гимназия да продължите да живеете заедно и да го издържате? В смисъл, ако няма поставена диагноза, би ли могъл да се отдели?

Ако нямат един празен имот, в който да го настанят, не виждам как може да се отдели, учейки уни-т. Дори и да започне работа, нещо почасово между уроците, едва ли би му стиглано и за квартира, освен за учебници, дрехи, храна и т.н., то даже и за тези неща може да не успее да изкара. Но иначе е време да го размърдат от компютъра при всички случаи.

А защо пък да учи университет? Може да поработи една година, да види малко реален живот.
Сега 12 клас ли ще бъде или вече е завършил?
Да кажа аз какво правя като майка на мързели. Просто и мен ме "мързи" или съм "заета". Когато преценя, че могат да направят нещо сами, вътре или извън къщи, ги пускам да си го направят.

Може да иде на квартира. Като много студенти, вкл. учещи в други градове или държави. Не е задължително да е в жилище на семейството.
И не е задължително да учи на всяка цена, след като има затруднение с ученето.
Пък и дори да учи, може да работи плътно през ваканциите, а през учебно време почасово. Или да учи задочно. И да се издържа сам. Да научи как се случват нещата. Дори да живее в дома на родителите си, да има собствен доход и принос в домакинството.
Родителите могат да помагат, но не и да отглеждат пълнолетни хора (след завършване на гимназия, до който момент момчето има цяла година да обмисли как да действа, а родителите да коригират и неговото, но и своето поведение и отношение).
Проблемът е, че този млад човек е научен, че родителите му са длъжни и явно никога не е живял с очакването да му се наложи сам да се грижи за себе си, а това е добре да се учат децата от невръстна възраст.

Тази година ще е 12 клас.

Дано да имат присъствени часове.
Говорили ли сте с директора, училищния психолог, класния...?

А нямате ли близък млад мъж, който да е по-голям, да е авторитет в очите му и да поговори той с него? Някой братовчед, чичо, вуйчо.

dessy, според теб ще може ли да работи синът ти след приключване на училище? Според мен това би било много подходящо за нещо - хем да види откъде изгрява слънцето и как се печелят пари, хем ще не ще, ще бъде принуден да излиза от вкъщи и да общува с хора.

Изследвания както посъветваха по-напред, също и психиатър (или наистина добър психолог, може и двете). Ако той не иска, отидете вие (и съпругът ви) като за начало.
На чужд гръб (и чуждо дете, ако ще и вече възрастен) и сто тояги са малко, не ви препоръчвам шокова терапия. Досега не сте му предавали знания и умения за справяне с живота извън дома, ако просто го 'пуснете', не се надявайте на чудо. Изкушаващо е предполагам, защото звучи лесно и бързо, но помислете дали е наистина ок. Очевидно има по-голям проблем под повърхността, който е засегнал и видимото.
Стъпка по стъпка, но на правилния път и ще се стигне донякъде. И недейте толкова видимо да се притеснявате, че няма да се справи с реалния живот, давате му сигнали, че го смятате за неудачник, което и той вероятно си мисли.

Сетих се нещо. При нас се забеляза огромна промяна когато отидохме на почивка и ходеха на плаж само двамата с баща му. Даже отслабна.

🌹 Mimi Rose
Ще трябва да работи и сигурно ще може, но това ще е след година. Сега започва училище.

Fever Ray
Нямаме.

Деси, задействай се и уреди поне училищен психолог веднъж седмично. Би било прекрасно и някакъв спорт...

10 и 11 клас училищния психолог работи с него. Задаваха му въпроси, тестове, разни стратегии за социализиране по формата на тестове, пишеше разни съчинения как би трябвало да се справи с дадена ситуация, но нищо не се промени. Отделно и ние сме го водили на частни психолози. От пет годишен го влачиме по психолози, логопеди и психиатри. И той вече не иска да ходи никъде.
Като малък имаше изоставане в развитието. Навакса го, но самооценката му от край време  е нулева.
Трябва да разгърне потенциала си, за да излезе от дигиталната зависимост или трябва да излезе от зависимостта, за да разгърне потенциала си?
Кое според вас трябва да е първо?

Трябва да спре с дигиталната зависимост, а вие трябва да спрете да го обгрижване сякаш е безпомощен. Нещата са свързани.
Делегирате ли му вкъщи определени задължения? Такива,които само той да свърши и без тях да се наруши комфорта му, но никой да не хуква да му помага или да ги върши вместо него?

Докато го обгрижвате, като пеленаче, няма как да стане самостоятелен. Вече ти се дадоха насоки - спиране на интернета, спирате да му купвате електроника, давате му домашни задължнеия, правите изследвания и не подхождайте с "ти искаш ли" или "ще можеш ли". Давайте му ясни задачи, той сам няма "да се сети". Отидете на почивка или на село и го оставете сам, без сготвено - да иде да си напазарува и направи нещо, после да си изчисти.

Прави каквото искаме, но с много скандали и караници. По собствено желание не прави нищо. Всичко, което го прави е набързо, колкото да се отърве от него. Като му се каже сутринта  да направи нещо примерно прахосмукачка, като се приберем не е пусната. и се започват едни скандали... Накрая я пуска, но така че все едно не е пусната въобще. И това е всеки ден. Махаме го от компютъра, хваща си телефона и започва там да си щрака или на плейстейшъна. Ако му вземем цялата техника става или агресивен или напълно неадекватен.

Манипулира ви перфектно, а задачите са със скандали и през пръсти, вероятно с идеята да не го занимавате пак, понеже и след свършенто е все същото. Стегнете го малко. Какво значи агресивен и неадекватен? Какво прави?

Агресивен е вербално.  Ако не мине със скандалите има два варианта - или спи по цял ден или започва да твори простотии - примерно да смеси всички тубички в банята - паста за зъби, маски, шампоани. Или да се опита да готви нещо и после кухнята е като след бомба. Или да запали огън на балкона в кофата за боклук. Или да развали нещо и да го изхвръли - стар телефон, мишка друга техника.

Спорт! Изгражда характер, учи на дисциплина и постоянство. Освен това е добре и за физическото състояние. Ще намери приятели и в реалния живот.
Ще му се промени и мисленето. В момента живее в един измислен свят на технологиите.
По принцип не съм за тази схема, но може да пробвате с награждаване. Ако се запише на някакъв спорт и ходи определено време(поне 2-3 месеца) да му вземете нещо, което много желае. Наближава Коледа, може да комбинирате с хубав коледен подарък ако до тогава ходи на спорт.

Дали не е време директно за психиатър вече?

Официална диагноза има ли? През периода на израстване, след многото психолози, логопеди и пр., има ли обследване и диагноза? Оставам с впечатление, че говорим за човек, който не може да бъде изцяло самостоятелен не поради ленност, а поради по-задълбочени проблеми. В първия пост се споменаваше и аутистични прояви - има ли диагноза от спектъра или е подхвърлено като изказване?
Иначе казано, изключили ли сте медицинските причини да бъде такъв, какъвто е?

Ох, не мога да дам акъл! Това е все едно най-лошото от двете ми деца на едно място, оставено без контрол. Дано вие намерите начин.

Описаното ми звучи като за малко дете. Аз бих се обърнала към сериозен специалист. Училищен психолог надали е компетентен при подобни неадекватни действия.

П.п. Елунария, това се опитвах да напиша, но търсех точните думи.

Чиста доза нагла манипулация според мен. Лошото е, че е прекалено голям, т.е. от доста време е свикнал да му играете по свирката. Агресията вербалната е нормално за възрастта и пола му, свинщината в кухнята също - ама да си чисти след него до блясък. За другото специалист заради поведението, ама не училищен, а сериозен, изследвания (да не би да има хормонален или витаминен дисбаланс или болест - диабет или др.) и затягане на лигавенето. Щом не излиза най-малкото вероятно има липса на витам Д, а и на кой знае какво още.

Трябва му някакво ново занимание и запознанство с нови хора. Спортът би помогнал в този случай. Говорете с него, питайте го какво харесва. Фитнес, футбол, бойни спортове. Запишете го на нещо. Така хем ще си оправи физиката и здравословното състояние, хем ще си намери приятели, а и ще си има нов интерес, който ще го изкара от вкъщи и ще намали стоенето пред компютъра.
Иначе много младежи имат такъв проблем. Аз също преди години не излизах от нас и стоях само пред компютъра. Помогна ми това, че си намерих нови приятели, с които започнах да излизам. Така че това мога да ви посъветвам. Може освен спорт, да го запишете и на частни уроци, за да се готви за матурите.

Да, каквито и да са извънкласни занимания, на които да ходи сам и там да се среща с група връстници, ще са добре.

Честно казано, някои от постъпките на младежа не ми звучат като тийнейджърски бунт. Смесването и изпразването на всички продукти в банята, паленето на огън в коша. Това са все неща, които човек на 18 г. знае, че не са редни и спортът надали ще му помогне да ги преодолее. Може би ако беше на 14 повече бих ги приела като бунт, но на 18 надали проблемът е само в обездвижването и липсата на общуване.
Младежът оставал ли е сам понякога да се грижи за себе си? И какви други рестрикции, освен скандали, са следвали от неизпълнените му задължения?
Прочетох за прахосмукачка и опити за готвене. А грижил ли се е за растения или домашни любимци? Включва ли се при сериозните домакински задачи - миене на прозорци, ремонти, пране, гладене? Имал ли е агресивни или подобни неадекватни изстъпления спрямо хора извън семейството?

Можете ли да го оставите сам или има опастност от опасни дейности?

Да, от две три години седи сам. Тези неща ги правеше преди няколко години. От тогава му позволихме да стои нонстоп на компа, за да не прави простотии. Днес си правил шницел и си беше почистил. Само тигана не беше измил. Сега вдига скандали или спи по цял ден, ако му вземем цялата техника за неопределено време. .

Ами определяте например - компютър - 2 часа днес, телефон - 1 час, плейстейшън - само уикенда.

Ако не иска на спорт му измислете някакво друго занимание. Щом виси на компа може да е нещо свързано с това. Има доста занимания за деца свързани с програмиране или други дейности, свързани със съвременните технологии. Естествено проучете доколко на курсовете се виси пред компютър. Само маркирам като идея, реално може да е нещо съвсем различно.

Каква му е диагнозата? Не може да е без поставена диагноза досега.

Фитнес инструктор опитахте ли? Специалист по хранене? Би ли се срещнал с такива специалисти?

Пробвали ли сте с курс по програмиране? Пак ще е на комп, но поне с различна насоченост, и евентуална бъдеща форма на развитие. Може да се окаже, че в това е добър и се запали, щом е близко до ежедневието му.

Съвет ми е трудно да дам.
Дигиталната зависимост разбива децата ни и не случайно в Япония и САЩ се опитват да ограничат ползването на електронни устройства за час-два на ден.
Прочетете за Екранните деца в центъра на Стоян Везенков. Неговият курс може да ви е от полза.

Момчето е водено по психолози, има аутистични черти, проблеми с ученето още от години, а за капак и дистанционното. Не знам някои как ги пишат тези неща за смяна на пароли и спиране на интернета, но ако аз бях на мястото на момчето, хич нямаше да съм доволна, а и някои не разбират до какво водят аутистичните черти като поведение. Хора с такива черти обичат стереотипите и ритуалите, защото им дават сигурност и всяка груба намеса може да ги докара до истерия. Не престорена като при обикновените хора, тях наистина ги вади от равновесие. Промените трябва да се правят бавно и внимателно, за да не се изкарва от равновесие, иначе съпротивата става още по-голяма. В общи линии с прилъгване, като при малките деца трябва - нещо като преговори, дори леко подкупване с неща. Не виждам смисъл да се влачи към поредния психолог, а и децата, които постоянно са на терапия и са сменили психолози вече усвояват някои стереотипи просто да минава времето с психолога, като задължение, дори може да си партнират с него, но всъщност ефектът да е никакъв.

Като за начало можете да махнете плейстейшъна от вкъщи.
На телефона-ограничен интернет.
Курс по програмиране предложи някой назад в темата-това е много добра идея.
Ако имате възможност излизайте семейно всеки уикенд ,да идва и той с вас.

Какъв курс по програмиране като момчето има обучителни трудности! Преди да се тръгне към курс по програмиране трябва да стане ясно от какво естество са обучителните трудности и дали момчето може да се справи с програмиране, нещата са специфични. В момента предлагате неща, които може принципно да стават за един обикновен пубер, но реално едва ли ще проработят.

Хубаво е да се поддържа интереса на момчето към самостоятелност, примерно както е с готвенето. Не бил измил, бил измил - все тая. В това отношение не съм срещала човек, който да обича да готви и в същото време да обича да мие и да прибира след готвене. Ако иска да е самостоятелен като готвене - дайте му възможност, пък ако ще кухнята да е като след паднала бомба. Хвалете го за всяко нещо, което смятате за положително. Старайте се, колкото и да ви е трудно, да не "забелязвате" негативните неща, не му ги казвайте, не го критикувайте. Към момента поемете основно стратегия на положителна обратна връзка, за да не се изнервя излишно.

Предложих го аз, така е - не е ясно от какво естество са обучителните трудности. Но .. смятам че е възможно стандартното обучение просто да не е неговия начин. Това не изключва да не е логичен и да схване логиката на програмирането.

Много е далече от програмиране, уеб дизайн и всякакви технологии като евентуална бъдеща работа. Пробвали сме всякакви варианти да го насочим към нещо. Не му харесва. При него е по-скоро като бягство от действителността. Просто геймър за удоволствие. Но и иска да има фенове, да го следват, да е известен. Обича да стриймва. Играе на Майнкрафт и Евротрък. Другите игри или не са му интересни или не ги разбира и не може да ги играе. За съжаление го гледат няколко човека. Вчера говорихме, че за да има последователи, трябва да промени нещата. Започнах да му давам някои маркетингови похвати за разширяване на аудиторията му и прояви доста сериозен интерес. Обича и да готви.
В общи линии му казах, че за да има последователи, трябва да е добърв това, което прави. Хората, които го гледат искат информация, която не знаят. Което означава да изучи тези игри до съвършенство, за да дава ъкъл на другите.
Започваме с излизането, иска не иска това е. Сега ще му дам да чете Тютюн и Железния светилник. Има да се готви за матура. И ще му помагам да направи стратегия да си намери фенове - график, време за проучване на игрите, стрийване. за момента това му е интереса. И понеже е от аутичен спектър, интереса при него е в маникални размери и ще се съобразим с него.

Всъщност вие какво искате - да намалите зависимостта от игрите, да се опитвате да я превърнете в бизнес за него или да го насочите към някакви други неща, които не са свързани с игрите? Каквото искате вие, натам и ще насочвате нещата. Но трябва да го направите този разговор между себе си и себе си първо и после да предприемате определени стъпки. Иначе стават разнопосочни послания - хем много играе, хем искаме да му даваме маркетингови съвети, за да си увеличи последователите. Ако бях на мястото на сина ви, хич нямаше да съм наясно какво искате от мен. Задавам трудните въпроси, колкото и да не се харесва. Ключът първо е във вас като родители.

Понеже децата ми също много обичат Майкрафт, бях намерила курсове по програмиране, свързан с играта. Не е задължително синът ти да стане програмист, тук важното е да се среща с хора и да излиза от вкъщи. Но в случай не знам доколко удачно е това, защото в крайна сметка се търси ставане от стола и от компютъра.

Искам да има баланс и всичко да е в разумни граници, без да клони само в едната посока или само в другата.
С други думи - да излиза, да е социален, да има приятели, приятелка, да има хобита и интереси, които да не го контролират до степен на зависимост. Да бъде уверен в собствените си възможности и ако иска да превърне хобито си в бизнес, няма лошо, но да не е обсебен от хобито. Просто да живее в реалния свят, а не в измислен. Да намери и други неща, които го увличат. Така може би ще излезе от дупката.

Според мен сте изпуснами безвъзвратно момента в който е можело да въздействате.Сега само психолог може да помогне.

Деси, сега видях в лентичките, че имаш явно и по-голяма дъщеря. Тя не може ли да му повлияе? Не му ли предлага да излиза понякога с нея, да се събира с нейни приятели? Покрай по-големите не му ли е интересно?
Предполагам, че тя е отдавна самостоятелна. Не може ли тя да поговори с него? Няма ли гадже, което да даде едно рамо?

Това, което описваш в момента малко ми прилича на съучастничество от ваша страна - чувствате се безсилни, затова искате да изхитрувате някак и уж да уравновесите нещата и да излезете на печалба. Няма как да стане. От геймърство пари няма да изкара, а само ще се потопи още повече в него. Той не е обикновеното момче, което геймърства през половината време, но през другата половина ходи на училище, работи или прави някакви други неща. За вашия младеж това Е животът му в момента, не можете да преметнете обстоятелствата и да излезете на печалба, защото няма как да получите печалба дори под формата на фенове, а за приятели не говоря изобщо - там приятели няма. Може да има само при положение, че хората се познават преди играта и имат и друг живот. А с геймърство приятели няма как да станат, защото там са по повърхността - или им е интересно и те харесват за момента, или доскучаваш много бързо.

Явно е безмислено да се пише в тази тема. Едно обаче ми стана ясно - защо 18 годишен има проблем със сериозна зависимост и затлъставяне - родителите. Не каза лекар ли е поставил диагнозата, че момчето има проблеми от аутичен спектър или вие така си решхте? Дори и да има, следва да се опитвате да му помагате да преодолява проблема, а не да затъва още повече. Изследвания явно няма да му пуснете, а там ще намерите много отговори. Вместо да ги откриете и с помощта на специалисти да ги отстранявате, вие ще продължите да му играете по свирката и да игнорирате проблема, което само ще способства за неговото задълбочаване. Смятате ли обаче, че му помагате така? Той бил на 18г., до кога смятате да го държите у вас да си геймърства? Нещо за уни-т, работа не обмисляте ли или само как да геймърствал по-умело?

За да има "разумни" граници, е трябвало да се задействате много преди вманиачаването по игри и налагането на волята му.
Ваш избор е било да го оставите да прави каквото си иска, за да ви е спокойно. Така е свикнал и на тези години отвикването е адски трудно. Той е уверен, ама в това как да ви манипулира да му тичате по гайдата. Никой друг няма да го направи и той, естествено, няма нужда от други хора.
Абе уредили сте си бъдещето в отглеждането на извънгабаритен товар.
Нямам предвид само килограмите.

Изследвания сме му пускали всякакви. Няма отклонения. Диагнозата е поставена от психиатър - Разстройство неуточнено с аутични прояви, защото не можаха да го сложат към диагноза Аутизъм. С други думи - аутичен спектър, за което няма диагноза, защото спектъра е голям и разнообразен като прояви. Консултирах се и със специалист по зависимости и неговия съвет беше точно това - да се махне от зависимостта плавно, като му се уважават интересите, които граничат с мания/аутичен спектър/. Като се поставят ясни граници, в последствие да се наблегне и на откриване на други интереси. Ако го махна от любимите му неща, започват с пълна сила да се проявяват аутичните прояви. И налагане на ясни правила, за да излезе от състоянието на глезльо. Без прекалено много наказания, а чрез обучаване определени емоции и състояния и как да действа в определени ситуации. И това го има от спектъра.

Определено не се е стигнало до това положение за един ден. Уикендите пробвайте да го водите някъде сред природата, да почне да ходи. Като алтернатива на геймърството се сещам, че преди време попаднах в ютюб на канала на едно момиче, което беше с аутизъм. Та в този канал тя качваше свои видеа, в които реагира на клипове на най-различни изпълнители. Имаше си последователи. Може да му хареса да е ютюбър. В същото време поставете някакви граници и му определете задължения.

Тази зависимост и маниакално поведение не са се развили за 1 година.Разбрах,че сте получини съвети от лекари и психиатри,но не разбрах приложихте ли ги и какви са резултатите.
Форума няма магическа пръчка,само можем да съчувстваме.

Жената сигурно знае, че тази зависимост не се е получила за една година. Знае и  че те са допринесли за това. Като го казвате през пост, как точно помагате?

Аз пък мисля, че не е късно да се помогне на детето. Просто трябва да сте по-дейни и да опитвате, докато налучкате правилния път. Някой каза по-напред - стъпка по стъпка.

Точно така. Ако беше все още дете. Това е млад мъж на 18 години, който си е извоювал по един или друг начин подчинението на родителите си и най-вероятно много добре го осъзнава.
Промяната трябва да почне от родителите.

Имам едно познато семейството, синът им е на 29, манипулира ги яко, никога не е работил, те го издържат. И той играе игри по цяла нощ, през деня спи, няма никакви приятели. Майка му говори за него с умиление, все едно е 5 годишно момченце. Тази година го придумаха да учи платено висше. Любопитно ми е докъде ще я докарат.

Младежът има куп проблеми, тук не е просто разглезем младеж, който върти родителите си. Родителите вече имат достатъчно много опит с това му състояние, сигурно са чули тонове съвети и лекции.

Нещата не са прости, трябва да се действа полека и с мисъл. Моят син не искаше да ходи на училище. Колко съвети съм получавала от разни загрижени лели: "Ама как така? Той е разглезен! Хващаш го и тръгваш! Всички ходят! Трябва да му се наложи!"

Да, да ама не!

Очевидно родителите са доста навътре в темата и им е много трудно.
Аз каквато представа си изградих, е, че той е много трудно управляем. Не съм се сблъсквала с подобен случай, нямам представа как се общува с такъв младеж. Явно трябва да се направи някаква програма и да се действа по нея. Може би под контрола на терапевт.
Деси, не ви е лесно.

Дете е, не е на 30. Пък и наистина тук повечето идея си нямаме как се възпитава дете, което има от посочените проблеми, че да говорим с надзидание.

Щом казваш...
Разбира се, че никой от нас не е в обувките на родителите.
Но майката не от хубаво е влязла тук да попита за съвети.
Ама щом пък казваш, че не разбираме и никога в живота си не сме имали допир с проблемни деца...


п.п. Децата ни ще са ни деца и на 8 х 18 години.
Особено ако не им позволим да пораснат.

Никой не е казал, че са прости, но в действията се иска постоянство и надграждане, а не на приливи и отливи.
Имало е множество посещения при специалисти , няма никакъв смисъл да се посещават, ако няма да се изпълняват насоките. В авторката усещам един страх от така наречената агресия на момчето. Този страх се усеща от него и не е в тяхен плюс, за това и предложих  тя самата да работи със специалисти. Тя е възрастният, от нея зависи до каква степен ще има подобрение на състоянието.
Казвам всичко това от личен опит- имам дете с леки двигателни проблеми, което няма диагноза, въпреки всичките изледвания и прегледи, но за 3 години не сме спирали рехабилитации, логопеди, психолози и спец. педагози чисто контролно последните 2. Дали и харесва 6 дни в седмица да бъде мъкната някъде, дали не се е късала от рев, все едно я дерат жива, всяка игра да бъде пречупена под формата на рехабилитация? Не, със сигурност! Дали мен не ме е страх, не съм искала да се откажа, не съм се изморявала? Да, но стискаш зъби и продължаваш да се бориш и виждаш резултатите, но няма как да ги видиш от днес за утре. В нашата ситуаця има огромен напредък и почти не си личи.

Агресията е стресираща за цялото семейство, едва ли на някого тук ще му е безразлично да гледа гневни реакции при забрана, дори за агресия не говоря, но изблиците изглеждат достатъчно зле. На 18 са с една глава по-високи от родителите си, имат сила, това са почти възрастни хора. Родителите също се изморяват и са в постоянен стрес от всичко това. Лека-полека и почти незабележимо трябва да стане откъсването от монитора, да се поощрява всяко нещо, всяка дейност, която увлича по някакъв начин младежа, за да не се чувства притиснат, защото все още го владее пуберският максимализъм и се възприема като възрастен, той е пълнолетен. Нужни са здрави нерви и нагаждане.

Г-жо Деси, проблемът не е само в сина Ви, но и във Вас, така че освен него, запишете и себе си на психолог! Искате да го правите интернет личност (стриймър), евентуално в YouTube или TwitchTV и по този начин се опитвате да замаскирате проблемите, които има вашият син, но си нямате и представа каква мечешка услуга може да му направите. В социалните мрежи, освен фенове, ще се "навъдят" и така по-оказващите влияние "хейтъри". И предвид факта, че синът Ви има проблем със самочувствието, има слаба оценка за себе си, а вече и външния му вид го предава, и другия факт, че има и проблем със "захранването" в главата, лесно може да бъде довършен от хора, които не познава. Не знам дали знаете, но има стриймъри (негови колеги :V), които имат така лошия навик да си правят пиар на чужд гръб (естествено други по-безизвестни стриймъри). Помислете как вашият син би понесъл подобен сценарий, ако се случат такива неща? Дали няма проблемите да се увеличат и да влошат състоянието му. 21 век сме все пак, социалните мрежи оказват огормно влияние на младежката психика.  Имате си достатъчно проблеми, не си навличайте още...  Разбира се няма лошо да го прави(да стриймва), но това е за хора, които имат силна психика и трудно могат, или дори не могат да бъдат сринати. А вашият син, без да ми се обиждате, не е от тях.... Не се опитвайте да бягате от проблемите, само за да стои мирен и да ни Ви създава главоболие вкъщи.  Първото го социализирайте, излекувайте го, да придобие самочувствие, да промени начина си на живот и мислене докато е млад още, пък после нека си прави, каквото му е на сърце. Нека бъде следващият PewDiePie!

Вярвай, действай, постигай!

Прочетох първата и последната страница, но горе долу схванах за какво иде реч.
Ех много модерно стана това с аутизма. Всяко трето пето дете вече аутист. Вероятно, ако отида и аз на психолог и мен ще ме изкарат не добре с кофата. Те доктори, дето учат по 10 години има неадекватни, камо ли някой учил 4 години психология. Колкото и аз схващам макроикономика като я учих в университета. гледайте по-ведро на нещата и не се впрягайте в диагнози. Само ви вредят повече, отколкото да помагат. “Да, нещо му има, не е добре” са неща, които вероятно сте си шушукали с мъжа ви, вероятно и сина ви ви е чувал.

Защо сложих цитата ви по-горе - това, което чета са все неща, които ВИЕ искате. Искате той да отговаря на вашите представи за нормалност и да живее по одобрен начин/правила от вас. А ТОЙ какво иска знаете ли? Питали ли сте го? Ако ви е казвал мнението си - опитвали ли сте се да го разубедите и насочите в друга посока? Ако си нагате мнението в разнообразни аспекти в живота му, нищо чудно, че става агресивен - чувства се притиснат най-вероятно и няма на къде да ходи. Не харесвате това, не харесвате онова, не харесвате приятелите му, звучи така все едно не харесвате детето си. А то има само вас и може да разчита само на вас, много жестоко от ваша страна. Защо не се опитате да го харесвате такъв, какъвто е? Дебел, слаб, с приятелка, без приятелка, какво значение има.
В моето тийнейджърство целия квартал момчета и момичета се скъсахме да играем компютърни игри по цял ден- беше забавно. Говорихме по скайп едновременно, докато играем, спомням си с умиление. И аз имах по-ниско самочувствие от други съученици, ама като ги гледам до къде са я докарали сега, слава Богу, че е било така. 😃
Подозирам и че вашето отношение към него е, че се държите с него като с малко дете, затова и той е такъв. Ако се държите с него като със зрял човек, ще се стреми да бъде такъв. Но според мен на 18 не може да очаквате някаква голяма зрялост де.
Според мен, ако затягате връвта около врата му повече, нещата ще стават по-зле. Достатъчно тежка без това е мисълта, че не отговаря на очакванията ви, за да го затрупвайте с още повече очаквания, докато накрая не се окаже в безизходица. Дистанцирайте се и го оставете той е да е господар на своя “свят”, какъвто и да е той.
Едит: видях, че имаше доста коментари да го запишете на спорт. Това е пак нещо, което ВИЕ искате и ще определите. Оставете го да прави нещо, което ТОЙ реши. Ако му харесва да готви, оставете го да се занимава с това. Поръчайте му да направи нещо за вас двамата набързо, пък ако забърка някои палачинки с домашно сладко си оближете пръстите в знак на поощрение.

пишеше, че той  иска да си продължи така, както досега, т.е. това, което е решил, не се харесва на всички във форума, а майката се опитва да търси решение аз пък питам трябва ли да му наложи, трябва ли да му предлага в такъв случай?

Ами как да ви кажа, по интернет наизуст малко се говори и няма как конкретно да се вземе ефективно решение или план, който със сигурност ще сработи. Но както аз виждам нещата отдалеч като наблюдател, има разлика между “предложение” и “налагане”. Нищо на никого не трябва да се налага. Прост пример - Представете си едно съвсем нормално дете без никакви отклонения, но предпочита да си стои вкъщи, да гледа филми, да рисува. Но родителите решават, че рисуването и мързелуването с нищо няма да му помогне и искат да го запишат на математика. Също така, какво се е затворила вкъщи, я малко да излиза сред хора. И поставят ултиматум- или малко да се стегне и да прави нещо полезно (по техните представи) или ще санкционираме като вземем телефона, т.е. ще отнемат някакво хоби, вероятно едно от малкото, които има и една от малкото дейности, които върши. Еми не е ок? Сегашната ситуация ми е аналогична някак. То едно нормално дете би се фрустрирало, камо ли дете с аутизъм или нещо такова. Изобщо сигурно не може да си обясни защо се случва това и какво прави, за да предизвика такова реакции в родителя.
Та аз мисля в свободното време да го оставят да прави каквото иска, дори и да спи ( че то не е лошо?), НО като за начало да почнат са вкарват, както казаха и други някакви задължения, които да направи, когато той иска, а не когато му се каже, а ако не ги прави да му се натрупват като задължения, дори под формата на игра. Да кажем “тази седмица ще пуснеш ли прахосмукачка, също така ти погледнах канала, защо нямаш ново видео как играеш?”, хем задача, хем галене на егото; и ако мине седмицата и не е пуснал да остане за другата два пъти да пуска. Аз не разбрах колко тежко е положението с този аутизъм де, той изобщо сам за себе си може ли да се грижи, защото иначе се променят доста нещата? Или примерно, “този месец почваш училище, трябват ти нови маратонки или спортен екип. Аз имам много работа, ще отидеш ли сам да си избереш и купиш?” Хем малко сам да взима решения какво да избере, хем задача да свърши нещо, хем и той ще има подарък за себе си. И ако работят нещата малко по малко по-сериозни задължения - да плати сметките, да напазарува и тн. Но гадаем дали ще има резултат, трябва да се намери начин, който работи при него.
Майката каза, че има някакви приятели геймъри като него - не може ли да им организирате някакво преспиване на хижа или у вас, малко да са сами?

Само се говори тук за психолози. Чудя се едно време нашите баби и майки как са ни възпитавали без психолози? Да, времената са различни, но един родител както познава собственото си дете, никой друг не го познава. И аз на 18 бях залепена за компютъра денонощно, никой не слушах, но после се осъзнах без ничия помощ. Взех се в ръце, приеха ме най-престижната специалност и завърших с отличие. Практикувам най-хуманната професия и никой никога не ме е мотивирал, забранявал, заплашвал и каквото и да е.
Не изключвай възможността сам да се осъзнае.

Не ви ли учиха в най-хуманния университет да не правите глобални заключения от един частен случай?

Винаги съм мислила, че най-хуманната професия прави разлика между общоприетото и индивидуалните проблеми, били те физически, психически или други.

Може сам да се осъзнае или не.
За един родител най-лошият съвет е да седи и да чака детето му само да се оправи, ако вижда, че нещата не вървят добре. Който не е родител, едва ли си го представя. В случаят даже не е дете, а младеж с проблеми.

Това едно време не е родило някакакви свръх същества, че да го давате постоянно за пример. И тогава имаше проблеми, които се замитаха под килима.

Прочетох по-горе, че момчето може да остава само, а може ли да излиза за малко около дома? Може да му вземете домашен любимец. Ако е куче, може да излиза по малко с него. Животните много  помагат за социализирането и чувството за отговорност.

Ще ти кажа как са възпитавани децата (мен точно не са ме възпитавали така) - не им е дремело особено "каквото стане от детето - това е, нещо не му е наред, но какво да направя". Ей така са възпитавани децата с проблеми - пишат го несполучливо дете и гледат да оцелее някак.

Да, именно, като си с най-хуманната професия би трябвало да правиш разлика между деца в норма и деца някакви проблеми в развитието. За теб разбрахме - ти си идеална.

Да, много често имането на домашен любимец се отразява много добре. Вярно, че младежът е вече голям, но досега не съм срещнала момче, независимо колко е саможиво или нещо друго, което да не иска да има куче. Момче и куче е класика. Мъжете също обичат кучета, а той е почти млад мъж.

Деси, работете с терапевт, явно вие не можете да се справите.
Съветвам ви да не се отчайвате - моят приятел като малък е имал вманиачаване по компютрите и черти от спектъра. Семеен приятел го е насочил към пианото, за да развие и други интереси и свири прекрасно. За вас това пиано може да е готвенето. Работил е и с терапевт, за да се научи да не се вманиачава или да задълбава прекалено в неща, включително да отиде да си купи дрехи от магазин, който никога не посещава.
Сега има докторска степен по компютърни науки, с успешна кариера е, много е мил и социален, обича да излиза и да бърбори с хората, безкрайно нежен и добър партньор е и вярвам, че ще е такъв баща. На моменти се тревожи повече или като залепне нещо да работи, трябва да го сръчквам да спре. Веднъж в месеца се вижда с терапевта си профилактично, както се казва. Продължава да ходи на пиано и имаме такова и у дома, защото му носи радост. Щастлив и пълноценен човек е.

Чета коментарите и малко се шокирам от тях, но и аз първоначално реагирах много първосигнално, приемах този тип хора за "разлигавени", което е само част от цялостната ситуация. Предлагам ви да се запознаете с метода на доктор Мелило.
Може да започнете с книгата: https://www.ozone.bg/product/otk-snati-deca/?gclid=Cj0KCQjw7MGJB … JhagaAqIfEALw_wcB
Имат и център в България, може да се свържете с тях и да разкажете за вашият случай, детайлни са и ще ви обяснят какво можете да предприемете с тях.
https://www.facebook.com/melillomethod/

Колкото повече сладки неща яде, толкова по-раздразнителен става. Намалете му сладкото драстично.

Като поиска нещо благичко, предлагайте му плодове.

Какво намаляване на сладкото и да му дават това или да не му дават онова - това да не е дете на 3 години, че да му даваш или да не му даваш! Младеж на 18 е, пълнолетен, как точно ще му забрани сладко?  На моменти се чудя кога за последно възрастни хора (не само сега в темата, а всеки път като чуя разни съвети подобни) са виждали 18-годишен младеж! Кога! Не става със забрани, само с говорене и преговори. Ще забраниш на 3-годишното и ще му вземеш шоколада от ръцете, но как ще направиш същото с пълнолетен младеж, който се извисява с една глава над теб? И разните методи са за малки деца, а не за големи хора. Един млад човек (момиче или момче), независимо от диагнозата, дори и да е с умерена умствена изостаналост, е все пак голям човек, не е бебе и отношението трябва да е като към голям, те усещат отношението като към малко дете и се съпротивляват.