Как да помогна на сина ми

  • 11 493
  • 118
  •   1
Отговори
# 60
  • София
  • Мнения: 170
Всъщност вие какво искате - да намалите зависимостта от игрите, да се опитвате да я превърнете в бизнес за него или да го насочите към някакви други неща, които не са свързани с игрите? Каквото искате вие, натам и ще насочвате нещата. Но трябва да го направите този разговор между себе си и себе си първо и после да предприемате определени стъпки. Иначе стават разнопосочни послания - хем много играе, хем искаме да му даваме маркетингови съвети, за да си увеличи последователите. Ако бях на мястото на сина ви, хич нямаше да съм наясно какво искате от мен. Задавам трудните въпроси, колкото и да не се харесва. Ключът първо е във вас като родители.
Искам да има баланс и всичко да е в разумни граници, без да клони само в едната посока или само в другата.
С други думи - да излиза, да е социален, да има приятели, приятелка, да има хобита и интереси, които да не го контролират до степен на зависимост. Да бъде уверен в собствените си възможности и ако иска да превърне хобито си в бизнес, няма лошо, но да не е обсебен от хобито. Просто да живее в реалния свят, а не в измислен. Да намери и други неща, които го увличат. Така може би ще излезе от дупката.

# 61
  • Мнения: 2 039
Според мен сте изпуснами безвъзвратно момента в който е можело да въздействате.Сега само психолог може да помогне.

# 62
  • София
  • Мнения: 13 617
Деси, сега видях в лентичките, че имаш явно и по-голяма дъщеря. Тя не може ли да му повлияе? Не му ли предлага да излиза понякога с нея, да се събира с нейни приятели? Покрай по-големите не му ли е интересно?
Предполагам, че тя е отдавна самостоятелна. Не може ли тя да поговори с него? Няма ли гадже, което да даде едно рамо?

# 63
  • София
  • Мнения: 62 595
Това, което описваш в момента малко ми прилича на съучастничество от ваша страна - чувствате се безсилни, затова искате да изхитрувате някак и уж да уравновесите нещата и да излезете на печалба. Няма как да стане. От геймърство пари няма да изкара, а само ще се потопи още повече в него. Той не е обикновеното момче, което геймърства през половината време, но през другата половина ходи на училище, работи или прави някакви други неща. За вашия младеж това Е животът му в момента, не можете да преметнете обстоятелствата и да излезете на печалба, защото няма как да получите печалба дори под формата на фенове, а за приятели не говоря изобщо - там приятели няма. Може да има само при положение, че хората се познават преди играта и имат и друг живот. А с геймърство приятели няма как да станат, защото там са по повърхността - или им е интересно и те харесват за момента, или доскучаваш много бързо.

# 64
  • София
  • Мнения: 12 006
Явно е безмислено да се пише в тази тема. Едно обаче ми стана ясно - защо 18 годишен има проблем със сериозна зависимост и затлъставяне - родителите. Не каза лекар ли е поставил диагнозата, че момчето има проблеми от аутичен спектър или вие така си решхте? Дори и да има, следва да се опитвате да му помагате да преодолява проблема, а не да затъва още повече. Изследвания явно няма да му пуснете, а там ще намерите много отговори. Вместо да ги откриете и с помощта на специалисти да ги отстранявате, вие ще продължите да му играете по свирката и да игнорирате проблема, което само ще способства за неговото задълбочаване. Смятате ли обаче, че му помагате така? Той бил на 18г., до кога смятате да го държите у вас да си геймърства? Нещо за уни-т, работа не обмисляте ли или само как да геймърствал по-умело?

# 65
  • Мнения: 1 647

Искам да има баланс и всичко да е в разумни граници, без да клони само в едната посока или само в другата.
С други думи - да излиза, да е социален, да има приятели, приятелка, да има хобита и интереси, които да не го контролират до степен на зависимост. Да бъде уверен в собствените си възможности и ако иска да превърне хобито си в бизнес, няма лошо, но да не е обсебен от хобито. Просто да живее в реалния свят, а не в измислен. Да намери и други неща, които го увличат. Така може би ще излезе от дупката.

За да има "разумни" граници, е трябвало да се задействате много преди вманиачаването по игри и налагането на волята му.
Ваш избор е било да го оставите да прави каквото си иска, за да ви е спокойно. Така е свикнал и на тези години отвикването е адски трудно. Той е уверен, ама в това как да ви манипулира да му тичате по гайдата. Никой друг няма да го направи и той, естествено, няма нужда от други хора.
Абе уредили сте си бъдещето в отглеждането на извънгабаритен товар.
Нямам предвид само килограмите.

# 66
  • София
  • Мнения: 170
Явно е безмислено да се пише в тази тема. Едно обаче ми стана ясно - защо 18 годишен има проблем със сериозна зависимост и затлъставяне - родителите. Не каза лекар ли е поставил диагнозата, че момчето има проблеми от аутичен спектър или вие така си решхте? Дори и да има, следва да се опитвате да му помагате да преодолява проблема, а не да затъва още повече. Изследвания явно няма да му пуснете, а там ще намерите много отговори. Вместо да ги откриете и с помощта на специалисти да ги отстранявате, вие ще продължите да му играете по свирката и да игнорирате проблема, което само ще способства за неговото задълбочаване. Смятате ли обаче, че му помагате така? Той бил на 18г., до кога смятате да го държите у вас да си геймърства? Нещо за уни-т, работа не обмисляте ли или само как да геймърствал по-умело?
Изследвания сме му пускали всякакви. Няма отклонения. Диагнозата е поставена от психиатър - Разстройство неуточнено с аутични прояви, защото не можаха да го сложат към диагноза Аутизъм. С други думи - аутичен спектър, за което няма диагноза, защото спектъра е голям и разнообразен като прояви. Консултирах се и със специалист по зависимости и неговия съвет беше точно това - да се махне от зависимостта плавно, като му се уважават интересите, които граничат с мания/аутичен спектър/. Като се поставят ясни граници, в последствие да се наблегне и на откриване на други интереси. Ако го махна от любимите му неща, започват с пълна сила да се проявяват аутичните прояви. И налагане на ясни правила, за да излезе от състоянието на глезльо. Без прекалено много наказания, а чрез обучаване определени емоции и състояния и как да действа в определени ситуации. И това го има от спектъра.

# 67
  • Мнения: 1 460
Определено не се е стигнало до това положение за един ден. Уикендите пробвайте да го водите някъде сред природата, да почне да ходи. Като алтернатива на геймърството се сещам, че преди време попаднах в ютюб на канала на едно момиче, което беше с аутизъм. Та в този канал тя качваше свои видеа, в които реагира на клипове на най-различни изпълнители. Имаше си последователи. Може да му хареса да е ютюбър. В същото време поставете някакви граници и му определете задължения.

# 68
  • Мнения: 2 039
Тази зависимост и маниакално поведение не са се развили за 1 година.Разбрах,че сте получини съвети от лекари и психиатри,но не разбрах приложихте ли ги и какви са резултатите.
Форума няма магическа пръчка,само можем да съчувстваме.

# 69
  • пустинята Гоби
  • Мнения: 7 412
Жената сигурно знае, че тази зависимост не се е получила за една година. Знае и  че те са допринесли за това. Като го казвате през пост, как точно помагате?

Аз пък мисля, че не е късно да се помогне на детето. Просто трябва да сте по-дейни и да опитвате, докато налучкате правилния път. Някой каза по-напред - стъпка по стъпка.

# 70
  • Мнения: 1 647

Аз пък мисля, че не е късно да се помогне на детето.

Точно така. Ако беше все още дете. Това е млад мъж на 18 години, който си е извоювал по един или друг начин подчинението на родителите си и най-вероятно много добре го осъзнава.
Промяната трябва да почне от родителите.

# 71
  • Мнения: 7 440
Имам едно познато семейството, синът им е на 29, манипулира ги яко, никога не е работил, те го издържат. И той играе игри по цяла нощ, през деня спи, няма никакви приятели. Майка му говори за него с умиление, все едно е 5 годишно момченце. Тази година го придумаха да учи платено висше. Любопитно ми е докъде ще я докарат.

# 72
  • София
  • Мнения: 62 595
Младежът има куп проблеми, тук не е просто разглезем младеж, който върти родителите си. Родителите вече имат достатъчно много опит с това му състояние, сигурно са чули тонове съвети и лекции.

# 73
  • София
  • Мнения: 38 909
Нещата не са прости, трябва да се действа полека и с мисъл. Моят син не искаше да ходи на училище. Колко съвети съм получавала от разни загрижени лели: "Ама как така? Той е разглезен! Хващаш го и тръгваш! Всички ходят! Трябва да му се наложи!"

Да, да ама не!

# 74
  • Мнения: 12 888

Изследвания сме му пускали всякакви. Няма отклонения. Диагнозата е поставена от психиатър - Разстройство неуточнено с аутични прояви, защото не можаха да го сложат към диагноза Аутизъм. С други думи - аутичен спектър, за което няма диагноза, защото спектъра е голям и разнообразен като прояви. Консултирах се и със специалист по зависимости и неговия съвет беше точно това - да се махне от зависимостта плавно, като му се уважават интересите, които граничат с мания/аутичен спектър/. Като се поставят ясни граници, в последствие да се наблегне и на откриване на други интереси. Ако го махна от любимите му неща, започват с пълна сила да се проявяват аутичните прояви. И налагане на ясни правила, за да излезе от състоянието на глезльо. Без прекалено много наказания, а чрез обучаване определени емоции и състояния и как да действа в определени ситуации. И това го има от спектъра.
Очевидно родителите са доста навътре в темата и им е много трудно.
Аз каквато представа си изградих, е, че той е много трудно управляем. Не съм се сблъсквала с подобен случай, нямам представа как се общува с такъв младеж. Явно трябва да се направи някаква програма и да се действа по нея. Може би под контрола на терапевт.
Деси, не ви е лесно.

X Реклама

Общи условия

Активация на акаунт