Имам ли право? Суицид.

Анди, ами и аз това се опитах да обясня на дамата, но не желае да разбере. Цитирах и МКБ 10, където депресиите са класифицирани.

Ето как изглежда един депресивен мозък, сравнен с един нормален мозък на ЯМР.


А ето така изглежда мозъкът на пациент с паническо разстройство, сравнен с нормален мозък.

Тъжно ми е за всички пациенти, които слушат тези мантри, че са здрави, и после ги губим. Наистина има толкова много самоубийства заради ненавременно лечение или направо отказ от лечение. Българинът все още не е разбрал, че едно психично разстройство е болест като всяка друга. И може да завърши фатално. Дори аз когато имах паник атаките ми беше обяснявано как нищо ми нямало и това били лигавщини. Заради това приемам тази тема така емоционално. Толкова много говорим и на пациенти и на техните близки да взимат диагнозата насериозно, за да можем да им помогнем. Но не и не, винаги се намира някой да им каже да не ни слушат. И хоп, самоубили се. Когато работех в психиатрията много тежко приемах такива случаи, когато е можело да помогнем, но е било прекалено късно. Трябва повече кампании за информация, предавания по телевизията, скрининги и т.н., за да могат хората да го разберат.

Като не иска да разбере, ако ще да разбира! Хората са го написали черно на бяло, цял свят работи по този класификатор, само нашенци не го признават! Явно трябва ако не лично, то професионално човек да се сблъска с материята, за да приеме нещата насериозно. Хората не искат да вярват.

Един публичен последен случай ми попадна тези дни, чужбински е - за пуберите. Младеж е писал в профила си в социалните мрежи седмици и месеци какви мисли му се въртят, буквално е правел обратно броене, приятелите му не са вярвали, а възрастни са мислели, че е несериозно, от училището казват, че нямат право да следят профилите. Семейството съвсем нормално (тук вина родителите нямат) и както никой не е вярвал, така се оказва съвсем сериозно.  Момчето е имало свои причини, не е имало проблеми с девиантни прояви или зависимости, секти и т.н.

И аз гледах предаване май за същия случай. Правил е обратно броене. Ден 16, 15, 14... в социалните мрежи. В ден 0 е скочил (не помня от кой етаж). Имало е и очевидци. Питаха дали не е паднал случайно, но не е. Засилил се е и е скочил. Но защо никой от приятелите не се е опитал точно в този ден да бъде до него и да го спре, не разбирам.

Никой не му е повярвал сигурно.

Разбира се, че в международния класификатор на болестите има депресивно разстройство, никога не съм го отричала!!
Десетки пъти повторих депресивни и тревожни разстройства, защото те са именно  психични разстройства, а не болести.

Продължавам да твърдя както и вчера, че в международния класификатор на болестите, психичните разстройства не са квалифицирани като болести!!!

Психичната болест може да бъде свързана само с тежка психоза и маниакалност, неврозите каквито са психичните разстройства не са болести.
За съжаление учителски манталитет, повечето си мислят че всичко им е ясно, а заобикалящите ги хора са учениците им.

За дамата от Швейцария не отрече твърденията ми че не е психиатър или психотерапевт.
Това означава ли, че е точно така?

Психичните разстройства не са глезотии и никога не съм го твърдяла, че на тези хора им нямало нищо. Това го написахте Вие, а не аз!
Тези хора не са "глезльовци", а имат психичен проблем без психопатология(болест) и помощта от специалист е много важна.
Подкрепата от семейството и психотерапевтичната помощ са определящи, може да бъде подпомогнато и с лекарства.
Но лекарствата са само допълващи и временен вариант.
И в дългосрочен план не водят до нищо добро, а само до проблеми. Завивисимост от бензодиазепини. А след спирането на дълга употреба на антидепресанти и антипсихотици, организма отказва да си произвежда сам  веществата които са му вкарвани на готово и човек вече не е същия. Ще  трябва дълго време да се възстанови спонтанното производство на определени вещества, ако изобщо се случи.

Не знам за въпросния случай, до колкото ми  става ясно не е оказана, нито семейна, нито психотерапевтичната, нито медикаментозна помощ.
Което разбира се не е правилно.
Но дори и да беше оказана, няма  100% гаранция че самоубийството щеше да се предотврати, в психиатрията всичко е много субективно относително и индивидуално.
Много от самоубийствата се случват именно след  "лечение" включително и медикаментозно. При много хора  именно с хапчетата които са им предписани, като се изпият големи дози.

Абсолютно са безсмислени всякакви снимки на мозъци.
В психиатрията се диагностицира на субективен принцип, няма обективни образни и лабораторни изследвания.
За това и при психопатология се изисква минимум мнението на двама независими един от друг психиатри, защото субективното мнение само на един не върши работа.

Повтарям се, но психотропни хапчета се изписват наизуст, никой психиатър не се интересува какъв е серотонина, допамина, адреналин и т. н. на пациента му/клиента му, защото не е важно.

Завършила съм в Швейцария психология, където се изучава психопатология, диагностика и психотерапия на психични разстройства. Никога не съм твърдяла, че съм психиатър. ВСИЧКИ психични разстройства се наричат разстройства (mental disorders). Включително и всичките видове шизофрения. И шизофрениците ли не са болни? И ЯМР на мозъците на депресивните не можете да различите от това на нормален мозък, нали така? Пък специално за Вас съм пуснала и ЯМР на паник разстройство. ЯМР показва най-точно какво се случва в мозъка. И разликата между един нормален мозък и един на болен от депресия е очевидна. Този мозък не фунционира нормално.
А депресивните лежат в психиатрия и им се изписват лекарства, понеже не са болни, нали? Интересно тогава защо им действат тези лекарства, като всички те действат на биохимията на мозъка.

Още веднъж повтарям и спирам този безумен спор. ВСИЧКИ ментални разстройства, от най-леките, като депресии и панически разстройства, до най-тежките, като шизофрениите и т.н., се изучават по предмета ПСИХОПАТОЛОГИЯ.
Патологията (на гръцки: pathos – „болест“ и logos – „учение“) е наука за болестите.
A диагностичната система DSM, където са класифицирани, се нарича DSM, engl.: Diagnostic and Statistical Manual of Mental Disorders)

Моите приятели психиатри и психолози биха ми се скарали защо водя такъв безсмислен спор и вдигам кръвно. И биха били прави. Че и темата оспамихме.
СПИРАМ.

Аз може би нямам много право да коментирам, защото не съм имала подобни мисли, слава Богу и близки, които са минали през това, не съм имала.

Като цяло си мисля, че всеки може да прави каквото желае с живота и тялото си, особено ако наистина има сериозни здравословни проблеми. Включително депресии, но там трябва да се намери начин да се помогне, как обаче е друг въпрос.

Но две неща не съм разбирала никога, а и дано не ми се наложи - от любовни терзания ... да се унижиш до такава степен, че да признаеш своя живот за незначителен пред някакъв мъж/жена ....

И винаги ми е било мъчно за близките и семейството, защото да, за човека, слагащ края, наистина идва краят на мъката, но за любимите му хора мъката започва. Може би само мисълта за това спира някои хора да го направят, знам ли.

По тази тема каквито и мнения да имаме, ако не попаднем в подобна ситуация, реално не знаем какво мислим или бихме направим.

Здравейте!

Много тежка тема, момичета...

На мен по-скоро ми се блъскат в ума хиляди въпроси от типа:

„Къде отиваме наистина, след като преминем Отвъд?”

Има ли го това „Отвъд”?
И ще се срещнем ли пак отново с любимите си близки, които сме изгубили?
Ще можем ли да ги видим пак, да ги прегърнем, да бъдем отново заедно?
Ще бъдем ли пак щастливи...

Нали специално нашата, православна религия, ни учи, че самоубийството е грях и че всъщност Душата ни няма да отиде нито в Рая, нито в Ада, а ще се лута безпътна и така и няма да намери покой.

А точно обратното - този вид литература от типа: „Пътят на Душите” (и подобни) не приема самоубийството като грях – Душата пак си отива там, в другото Измерение, и се среща с всичките си любими хора.
Тоест – отнемайки си живота, ти не правиш нищо чак толкова лошо и нередно – просто след време (в следващ Живот) може да ти се наложи пак да преминеш през същите, или подобни изпитания, като тези, които така доброволно си прекъснал сега.

Този тип литература колкото ме поуспокои, толкова ме и подразни...

Как здравият ми разум да приеме, че, видиш ли, аз съвсем самичка и най-целеустремено съм си избрала да „вляза” точно в ето това мое Тяло и да изживея точно тези изпитания, щастливи моменти и страдания.
И живеейки си сравнително спокойно и мирно, изведнъж да разбера, че страдам от някакво тежко заболяване и че след време ще си отида в нечовешки, непосилни мъки.
И всичкото това Душата ми сама си го е избрала, за да може да се Извиси и да отиде на едно друго, много по-горно Ниво.

И за какво, за Бога, ми е това по-горно Ниво, след като тук, сега, в настоящия момент, в точно този Земен път, който следвам, аз трябва да страдам и да бъда нещастна?
Мъчейки Душата си в едно болно тяло...

Извинявайте за емоционалния пост, просто съм афектирана от ненавременната загуба на родителите ми - прекрасни хора, които си отидоха от най-лошата болест, измъчени и тъжни.
Как да приема, че това нещо те сами са си го избрали?
И как да приема, че аз САМА съм си избрала да живея с тяхната загуба...

П.П. :
Отдавна вече не съм „Непоправима романтичка”, животът така ме „ошамари”, че няма как да бъда такава, просто регистрацията ми е от едно друго, някога безметежно и „щастливо” време.

Спора го направихте Вие, не аз.
И се надявам да спрете!

Ето тук се определяте като "ние психолозите и психиатрите".
За това ми стана любопитно каква точно сте, защото начина ви на мислене не е на психиатър.
Може да сте изучавали дисциплина психотерапия в образованието си на психолог, което не означава че сте психотерапевт.
Би трябвало да знаете, че за да станете психотерапевт трябва да имате следдипломно обучение в минимум две психотерапевтични модалности плюс своя лична психотерапия, което е дълъг процес.
И архитекта изучава в университета дисциплина геодезия, но не е геодезист по професия.


Вашите снимки на мозъци нищо не доказват. Аз също мога да ви публикувам ЯМР, ЕЕГ и изследване на серотонина на реален човек мой роднина с два опита за самоубийство и с поне десет ходения до Аспаруховия мост и не събиране на смелост да се хвърли, ако му се предложи евтаназия ще се съгласи веднага защото е безболезнено и сигурно.
Този човек е определен по различен начин от няколко различни психиатъра, което е нормално, в психиатрията нещата са субективни. При единия психиатър е с депресия без психопатология, при другия е с БАР,  при третия е с меланхолична депресия със склонност към биполярно.
Не според мен, а според водещи невролози, психиатри и образни диагностици професори и доценти, всички горепосочени изследвания са в норма без изменения, включително и серотонина.
Тези изследвания не са назначени от лекар, лекарите не се занимават с такива безсмислени неща,
роднините по  жалание и за успокоение са ги направили.
Вие не можете ли да разберете, че какво се случва в мозъка на отделния човек е индивидуално, това не го пише в учебниците Ви.


Много хора чувствайки се депресирани, заради клишето, че депресията е резултат на нисък серотонин си изследват по тяхно желание серонина, и с изненада установяват че е в норма или завишен.
Не е важно количеството на серотонина, а как си взаимодейства с останалите невротрансмисери.
Но всичкото това биохимията е само следствие, друга е причината..............

Многократно повторих, че шизофренията е психопатология. Не може да ми задавате въпрос и шизофренията ли не е болест!

ЯМР на депресирани, на такива с панически атаки.... луда работа.
Постойте няколко дни в някой психиатричен кабинет и констарирайте на колко души психиатъра назначи ЯМР!
Няма образно изследване доказващо психични разстройства и болести!!!!!

Моля Ви, спрете да пишете на мен. Мерси.

Най-добре е (в случая) да се потъпка свободата на словото и коментарите на Danny_J да бъдат махнати, защото са пълна глупост. Без извинение и не, няма да влизам в обяснения.

Изключително много ми се иска точно в тази тема професионалисти или "професионалисти" да не си го мерят.
Разбрахме двете гледни точки, с едната мога да се съглася в голяма степен, другата е твърде далеч от чисто човешкото съчувствие, имам чувството че пише ИИ (изкуствен интелект).
Дано да не ѝ се случва такава загуба, бързо ще захвърли дебелите книги.
Сигурно има и други, като мен загубили близки, които са извършили суицид.
Много четох тогава, много мислих, но науката не се е развила дотам, че да можем да твърдим със сигурност, дали има отвъдно, прераждане, наказание, ад или рай.
Като малка утеха за мен са следните фрази:

Книгата:

И аз си задавам същите въпроси. Вече сме две.

Няколко души гледат едно и също нещо, но виждат различни неща. Нормално, всеки според възприятията и опита си.
Според мен всичко написано е по темата за самоубийство и суицидните мисли.

Сериозни успехи постигат, дори променят животите на хората  психотерапевтите, които не работят с  ?"диагнозата"? , а с човека!!!!
На някой може да му се стори, че пиша поредната глупост, но повтарям психолозите и психотерапевтите не са лекари и нямат право да лекуват болести.
Е как тогава ще "лекуват" "болестите" психични разстройства.!

Май тоя спор само двете участнички си го четат. Аз лично го пропускам. Мисля, че темата е по-скоро за моралните дилеми, а не за медицински определения.