Имам ли право? Суицид.

NOVA NADEJDA,
Думите са мои, мнението не е мое. Многоточието го нямаше сложено е от после.
Пожелавам ти и на тебе, такова "коректно" цитиране от другите хора!

Danny_J, не е сложено многоточието по-късно, но май е излишно да го пиша. Съвсем коректно си Ви цитирах.

Айде със здраве!

Благодаря, със здраве!


---------------------------------------------------------------------------------------
Та нито един вид самоубийци лично аз не ги мисля за слаби хора.
Едните са силни със здрав разум, тези които имат смелост да прекратят непосилни и дългогодишни физически страдания изкарали ги от живота.

Другите с психични разстройства депресии, тревожности, натрапливости, да имат слабост в характера, но самия акт на самоубийство е по скоро заблуда, наивност, че със сигурност ще приключат със себе си като изпият еди си колко хапчета или друго и ще се отърват.

При психопатологията шизофрения и тежката форма на биполярно разстройство подобни определения силен, слаб нямат смисъл.

А егоизъм при хората с мисли и действия за самоубийство има точно толкова, колкото и у роднините им и приятелите им, че не ги разбират какво чувстват в каква ситуация са от какво имат нужда, а ги съдят наизуст.

Всъщност, темата не е за евтаназията, а за самоубийството. Евтаназирането е само част от темата. Така че не може да се разглеждат всички мнения само на фона на нелечимите болести. Някои хора имат и тежки житейски ситуации, макар  ида не страдат от нелечими заболявания.

Аз не виждам подобни обобщения.
Психичните разстройства - депресии и тревожност не са болести, а здрави психически хора с мисли и чувства за самоубийство в резултат на       ?тежки? житейски ситуации.

От кога депресията не е болест?
Думите "слаб" и "силен" нямат място в обективното разглеждане на подобни случаи, ние сме тези, които им придават значение и гръб - както за едни да се самоубиеш е признак на слабост това, показвайки, че си решил да се "предадеш" и да отнемеш живота си, така за други е слабост да живееш живот, който не искаш, само и само да се съобразиш с желанието на другите (да продължаваш напред, защото те го искат от теб) или бягайки от смъртта, която така или иначе ще дойде в един момент, манипулирайки себе си да останеш жив, защото това би те окачествило като силен човек и би придало на съществуването ти някакво илюзорно значение.
Пак казвам - махайки личните убеждения и чувства, на хората с подобни заболявания, хормоналният фон не им е като на хората нестрадащи от същото, правейки нещата различни и на физическо равнище. Не всичко е философия.
Там където при единия е признак на слабост, при другият е на сила, същото важи и за неосъзнатост/осъзнаване, страх/приемане и т.н. Има ситуации, при които би могло да се зачете като слабост (самоубийство след като си осъзнал, че си отнел живота на жена си и детето си, и от слабост решаваш да не срещаш последствията от деянията си - както Викторио, който обаче не успя успешно да се самоубие - дали е признак на сила при това положение, или точно обратното?). Не всички случаи са еднакви, защо се опитва да се даде универсален отговор?

Абсолютно съм съгласна с последното мнение. Депресията е БОЛЕСТ и да бъдеш наричан слаб, мързелив и лабилен е не само пълна липса на познаване на тази диагноза, а и много обидно за човека, който се бори с години. В мозъка обратното захващане на серотонина и норадреналина не фунционира, накратко обяснено. Има и наследствени фактори и фактори на средата и т.н. И да, тя се лекува, но има и много тежки случаи, когато никакви медикаменти и психотрапии не помагат.

Не само, че не съм дала универсален отговор, ами даже съм погледнала ситуацията от три ъгъла, а може и от повече да се погледне.
1. Хора с тежка, дългогодишна болкова симптоматика или инвалидност. И болести в краен терминален стадий.
2. Хора с психични разстройства(депресии, тревожност, натрапливости) заради ?тежки? житейски ситуации.
3. Психично болни хора - шизофрения и Биполярно афективно разстройство тип първи.

Депресията никога не е била болест, няма и да стане, защото НЯМА ПСИХОПАТОЛОГИЯ!
Освен ако не е маниакална депресия, в много случаи част от биполярно разстройство.
Дори в международния класификатор на болестите не е записана депресията като болест.
Интересно как се доказва "болестта" депресия!


По горе се заговори за хормони и биохимия, че на хората с мисли за самоубийство не са им като на другите. И едва ли не тук е ключа към проблема.
Ами не е!
Психичните разстройства депресии и тревожност са система от чувства и  убеждения  в следствие на преживелищния опит на човек, причината е биографична. Биохимията е само следствието.
А каква е биохимията на човек с мисли за самоубийство само един господ/Господ знае. Психиатрите не се интересуват от това, хапчета се изписват наизуст без изследвания на биохимията, защото подобно изследване е безсмислено и неинформативно. Невротрансмитерите серотонин/допамин/норадреналин........... не са константа, а постоянно плаващи и изменчиви величини.
Няма доказана закономерност, че човек с мисли за самоубийство, като пие психотропни хапчета, и тези мисли ще изчезнат. Всичко е експеримент!
Всеки може да го провери, че дори един от страничните ефекти на много психотропни лекарства е именно суицидни мисли. Психиатъра понятие си няма какво е захващането на серотонина при отделния човек.

Основния начин за помощ на хора с психични разстройства - депресия и тревожност е психотерапия, със или без хапчета и психиатри, не са  задължителни а само допълващи.
Да се лекува депресия с хапчета, е все едно да се лекува болка от кариес с аулин.
Основният начин за помощ на хора с депресия и тревожност е психотерапевтичен, а психотерапевтичното образование не е медицинско.
Ако депресията беше болест, психотерапевтите щяха да са в тежко нарушение на закона. Как ще лекуват болни хора, след като не са лекари!?
И именно защото депресията и тревожностите не са болести, по правило страдащите са клиенти на психотерапевта, а не пациенти.


И обратно при психопатологията шизофрения и БАР тип първи, хапчетата и психиатъра са основен начин на лечение, защото биохимията е водеща причина.
Психотерапевта и психотерапията са допълващи и незадължителни.
А страдащите са пациенти.

Хм, заглавието на темата е имаме ли право на избор. Избор е когато, човек избира измежду минимум две възможности по-доброто за него.
А какво добро има в една жестока и брутална смърт или в един неуспешен брутален опит за самоубийство. Защото във всичките видове/техники на самоубийства да не ги изброявам, няма нищо леко и спокойно, е освен евтаназията но до нея достъпа е труден или невъзможен. Самоубийството не е избор, а експеримент.

За хората които си мислят, че всичко е биохимия и тя е водещата при психичните разстройства и съответно суицидни те мисли. Ако разделим еднояйчни близнаци още при раждането и отраснат в коренно различни условия, среда, възпитание и образование, дали ще имат еднакъв манталитет и биохимия!
Ами не, защото определящ и водещ е преживелищния опит/биографията, а не биохимията.
Биографията моделира биохимията, а не обратно.

Моля??? Ето критериите за депресивно разстройство според DSM V, диагностичната система за психопатология, която използваме ние психолозите и психиатрите.
https://www.psycom.net/depression-definition-dsm-5-diagnostic-criteria/
Ето и според ICD, диагностичната система на Световната здравна организация. Кодове от F33.0 нагоре.
https://www.icd10data.com/ICD10CM/Codes/F01-F99/F30-F39/F33-

Айде не говорете глупости, след като не сте запознати. Тези диагностични критерии за всеки вид депресия са ни били на изпита още 1 курс по психопатология.
Правят се хиляди изследвания за терапия на депресия. Но пациентите постоянно слушат от разни хора как нищо им няма и просто са слаби характери. Трябва само да се стегнат и животът е прекрасен. Идват при нас и при психиатъра и отказват да пият медикаментите заради такива доброжелатели и разбирачи. И после хоп, самоубил се. Ама то защото бил слаб и безотговорен към близките си...

Мога да кажа само жалко за хората с които се занимавате с психични разстройства - депресия, паническо разстройство, обсесивно компулсивно, генерализирано тревожно разстройство,... че ги наричате психично болни.

Чудно ми е според Вас да не би и паническите атаки да са психична болест!

https://www.verywellmind.com/diagnosing-panic-disorder-2583930
Това са критериите за паническо разстройство. И не според нас, а според DSM 5. Ако имате забележки, обърнете се към Световната здравна организация или към гремиума експерти, които за разработили DSM.
За да ви изпише психиатър или който и да било друг лекар медикаменти, които да бъдат платени от здравната каса, то той трябва да напише епикриза с диагноза. На каква база иначе касата да плаща?

Вие можете ли да разсъждавате или само да цитирате, дори и не съм отваряла линковете, не ме интересува какво пише.
Разговора ми е с Вас ако може да се нарече така, не с линкове.

Ключовият момент в помощта на хора с психични разстройства е да осъзнаят, че не са психично болни!
Не ми отговорихте паническите атаки психична болест ли са, аз знам правилния отговор, питам за вас как е? Не ми пращайте линкове.

Аз лично съм имала паническо разстройство и много добре знам колко е трудно лечението му. И да, щом има диагноза, то е болест. Това не значи, че си луд. Никой наш пациент не сме нарекли луд. А с лаици не мога да споря, съжалявам. Нашата цел е да излекуваме тези хора, доколкото е възможно, а не да им внушаваме, че нищо им няма. Това е не само болест, а болест, която може да завърши летално, ако не се лекува. Суицид не се извършва от хора без проблеми. Спирам с този спам, не е по темата.

Само да се зачете тук някой психиатър или психотерапевт ако има такъв го призовавам, веднага ще му стане ясно кой е лаика, дипломата няма значение.

Нямаше да съм в потрес от това което говорите, ако не бяхте психолог или психиатър.
Човек не е задължен да знае всичко все пак.

Не знам да има тема за депресия, но има такава за паническо разстройство в този форум.
Влезте там и изложете позицията си че психичните разстройства са болести и вижте дали хората ще изпитат респект към дипломата Ви и това което говорите. Не!!!

Имате избор да определяте единствено и само себе си като психично болна и с диагноза заради това че сте имали панически атаки, не и хората.
Може и да  бъркам но ми се струва, че не сте психиатър, дори и психотерапевт.
Най-много да сте психолог.
В психологията и психотерапията етикирането и налагането на мнение от психолог/психотерапевт към клиент е забранено.
И поради тази причина също се самоубиват много хора, защото някой ги е психирал че са психично болни без да са.

В класификатора на болестите МКБ 10 има код Депресивно разстройство. Така че депресията е приета за болест най-официално в медицината.