Как и дали преодоляхте изневяра?

  • 18 318
  • 539
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 6 601
Охо, записвам се, щом и vяско се е включил, очертава се нещо Wink
Има нюх човека !

Здравейте , преди година и половина разбрах за изневяра от страна на мъжа ми , която се е случила съответно преди три години. Няма да изпадам в подробности , просто ми е интересно дали и по какъв начин са преодоляли жени , които са изпадали в същото положение.

И на мен ми е интересно дали, и особено ако не - от къде си пишат мнението.
Абе с 2 думи - интересно е като не преодолееш нещо, какво се случва? Като при овчарския скок ли нещо?

# 16
  • ...на безопасно
  • Мнения: 3 020
Като не преодолееш нещо, което ти е скапало доверието, няма какво да те държи при тоя човек.
Отиваш си.
Виж, ако не доверие и любов са ви събрали е вече друга работа. Може да си продължите до гроб.

# 17
  • Мнения: 2 204
Охо, записвам се, щом и vяско се е включил, очертава се нещо Wink
Има нюх човека !
Мне, просто съм на всяка тема мерудия, все пак нали тука си живея.

# 18
  • Мнения: 3 589
Аз пиша мнението като била от другата "виновната" страна. Струва ми се много тъпо, безполезно и самоунищожително да се рови в нещо минало-свършено, което кой знае защо се е случило и в което нищо не можеш да промениш.

# 19
  • Мнения: 2 204
Принципно е тъпо, но не толкова, колкото да мислиш, че ще го забравиш или, че няма да ти влияе за напред. Най-много ни пука за нещата, за които искаме да не ни пука и афишираме, че не ни пука.

# 20
  • Мнения: 11
Здравейте, аз имам 2 деца с мъжа ми (надявам се скоро бивш) сме заедно от 6 години, първата изневяра беше преди около година, излязъл с колеги и колежки напил се и се натискал с една. Сам си призна рева моли се и тн - прости. Да простя обаче ми коства наистина много, обвинявах себе си, него, мислите ми все ме връщаха в онзи момент и търсех отговор на въпроса защо (защо тя? защо на мен? Защо се стигне до там?) Живеехме добре, уредено и спокойно, без скандали с нормален сексуален живот, споделяхме си всичко, тогава като причина той изтъкна изолацията около корона вируса и натрупало се напрежение. 2 изневяра е доста прясна аз разбрах съвсем случайно за нея точно в момент когато всичко изглеждаше по - хубаво и уредено от преди, човека се е влюбил, още на другия ден се изнесе и аз вече бях взела решението, че тук прошка няма. Реших да съхраня себе си от всички чувства, въпроси и мисли въртящи се в главата ми 1 път.

# 21
  • Мнения: 3 589
Принципно е тъпо, но не толкова, колкото да мислиш, че ще го забравиш или, че няма да ти влияе за напред. Най-много ни пука за нещата, за които искаме да не ни пука и афишираме, че не ни пука.
Няма нужда да се афишира нищо тук. Авторката пита и се изсипват съвети за раздяла и как счупеното не се лепи, предателства, инерция...
На една отявлена моралистка, която познавам, мъжът й с години - и май все още - плаща наема на любовницата си. Как беше приказката за треската и гредата в окото, та малко така е, смели и безкомпромисни сме, ама на приказки и за чуждия живот.

# 22
  • Мнения: 2 204
Не я съветвам да се разделя, "инерцията" е само моята гледна точка, както "гледай си семейството" е примерно твоята. Моралистка, която живее с кръшкач може и да има греда в окото, което не прави всички ни живеещи в оксиморон.
...Или обременени с морал.

# 23
  • Най-красивата страна
  • Мнения: 12 293
Даже и да простиш,няма да можеш да се довериш втори път.

# 24
  • Мнения: 650
Ами няма как да забравиш според мен... Предателство е спрямо теб. Ако се е случило веднъж, вероятно ще се случи и втори път, постоянно ще си на нокти дали ще се случи и просто ще си вгорчиш живота. Ако не държиш толкова на мъжа си - да, можеш да му простиш, но в някакъв момент ти самата ще се влюбиш в друг. Евентуално - или имате т.нар. отворена връзка или се разделяте....

# 25
  • Мнения: 7 457
За ужас на пуританите тук , имам малко по- различно виждане. Първо ,това е било много отдавна, вероятно и мъжа ти не си спомня за това. Второ, ако не е било връзка, а просто кофти стечение на обстоятелствата,  Еми случило се....озовал си се на грешното място с неподходящ човек, всеки греши.
И защо да си разваряш семейството за нещо минало и заминало?

А интересно ми стана, как се разбира това след толкова време?

# 26
  • Мнения: 6 163
Сам си призна рева моли се и тн - прости.
Все съм се питала - наглите, тия дето мълчат и отричат като партизани, или ревящите светят по в червено? Чак не мога да реша.

# 27
  • Мнения: 650
За ужас на пуританите тук , имам малко по- различно виждане. Първо ,това е било много отдавна, вероятно и мъжа ти не си спомня за това. Второ, ако не е било връзка, а просто кофти стечение на обстоятелствата,  Еми случило се....озовал си се на грешното място с неподходящ човек, всеки греши.
И защо да си разваряш семейството за нещо минало и заминало толкова отдавна.

А интересно ми стана, как се разбира това след толкова време?
Не съм пуритан определено... обаче "кофти стечение на обстоятелствата"???? Ей така, без да искаш, изведнъж си с друг в леглото???? Мъжа си спомня със сигурност, повярвай ми. Да, възможно е да не си разваляш семейството, но започва един разрушителен процес за самата връзка....

# 28
  • Мнения: 7 457
Аз пък се питам, как отиваш, изневеряваш, и после съкрушено си признаваш и започваш да се разкайваш? Трябва да си най- малко идиот.

player, що да има разрушителен процес, ако няма намесени чувства и си се разбираш с половинката чудесно, и си живеете, както преди? Даже съм чувала от близки, че имало оздравителен ефект при дълги и монотонни връзки.

Последна редакция: ср, 12 май 2021, 10:20 от happy doc

# 29
  • София
  • Мнения: 12 744
Как да ти кажем, дали сме изпадали в същото положение, като не знаем точно какво е? От изневяра до изневяра разликите са огромни.
Не знам колко може да има, но основната е поне според мен...мъжа ти са ч..ка друга жена.

Авторке, погледнах ти другата тема. Мъжът ти е идиот, защото той се е отървал от чувството си за вина, като е прехвърлил тормоза на теб. Иначе, доколкото разбирам, станалото е било доста преди брака ви и предполагам нещо еднократно. Дали ще го преодолееш си зависи единствено от теб. Трябва да искаш да го направиш. Как? Като начало, трябва да спреш да се нараняваш като бъркаш в раната по всякакви начини. Отговори си на един въпрос: Искам ли да го преодолея? Ако отговорът е да, седни, помисли какво ще те накара да се почувстваш по-добре. Защото до момента правиш само неща, които те карат да се чувстваш по-зле.

Общи условия

Активация на акаунт