Съмнявам се във възприятията си. Предупреждавам - постът е дълъг.
Заглавието на темата са думи на майка ми. Женен познат ми се обясни в любов 2 пъти за 2 месеца. Аз съм в неангажираща връзка в момента. Отсвирих го 2 пъти тактично, последва трети вчера. Вече нямаше накъде да бягам от разговора и понеже като човек го харесвам, реших да си кажа и аз по-напоително какво мисля по казуса. Казах му, че не му вярвам, не се познаваме добре, не разбирам как имайки нещо толкова свято(семейство) иска да го разруши, за да бъде с човек който не познава в дълбочина, и какво очаква от отношенията си с мен?
Отговорите бяха, че това, което е видял досега от мен му е достатъчно да иска да прекарва дните си с мен, усеща, че съм човек една на милион, семейството му било детето, всичко останало вече си било разрушено, бил си планирал развода и изнасянето, и нямало да си прости ако ме нарани. Да му дам шанс да ми спечели доверието и да му позволя да ме направи щастлива.
Проблемът е в това, че се раздвоявам какво да мисля. Всичко, което чух влиза в рамките на клишетата. Хубави думи, почувствах се много специална и в момент на слабост позволих да ме прегърне. Силна, дълга прегръдка получих. Не ме натисна за повече. Да помисля сериозно и ако реша да опитаме, да си задействам нещата(да прекратя своята връзка).
После обаче, като ми попремина емоцията, се замислих .. как така вкъщи ти е толкова зле, а се прибираш всяка вечер там. Аз дете нямам, непознато ми е чувството да ме държи детето при някой, който не обичам и не знам от опит чак толкова ли може да е силно.
Досега го рязах ей така, по подразбиране, просто защото е семеен, научена съм, че женените мъже пак по подразбиране лъжат и изчезват обратно вкъщи. Каза, че разбира защо съм предпазлива, и осъзнава как ми звучи всичко това, но знаел какво иска и се надява да му дам шанс да ми спечели доверието.
Честно казано, харесвам го наистина, ако беше вече разведен бих опитала, нямам проблем с детето. Раздвоих се между теоремата "щом е женен - ще те излъже и ще ти разкаже играта" и мисълта, че може наистина да е искрен и да отхвърля нещо много хубаво заради предразсъдък.
Имам познати, събрали се след провалени бракове и връзки, обичат се и си живеят хората, но все СЛЕД развода/раздялата са се срещнали..
Заглавието на темата са думи на майка ми. Женен познат ми се обясни в любов 2 пъти за 2 месеца. Аз съм в неангажираща връзка в момента. Отсвирих го 2 пъти тактично, последва трети вчера. Вече нямаше накъде да бягам от разговора и понеже като човек го харесвам, реших да си кажа и аз по-напоително какво мисля по казуса. Казах му, че не му вярвам, не се познаваме добре, не разбирам как имайки нещо толкова свято(семейство) иска да го разруши, за да бъде с човек който не познава в дълбочина, и какво очаква от отношенията си с мен?
Отговорите бяха, че това, което е видял досега от мен му е достатъчно да иска да прекарва дните си с мен, усеща, че съм човек една на милион, семейството му било детето, всичко останало вече си било разрушено, бил си планирал развода и изнасянето, и нямало да си прости ако ме нарани. Да му дам шанс да ми спечели доверието и да му позволя да ме направи щастлива.
Проблемът е в това, че се раздвоявам какво да мисля. Всичко, което чух влиза в рамките на клишетата. Хубави думи, почувствах се много специална и в момент на слабост позволих да ме прегърне. Силна, дълга прегръдка получих. Не ме натисна за повече. Да помисля сериозно и ако реша да опитаме, да си задействам нещата(да прекратя своята връзка).
После обаче, като ми попремина емоцията, се замислих .. как така вкъщи ти е толкова зле, а се прибираш всяка вечер там. Аз дете нямам, непознато ми е чувството да ме държи детето при някой, който не обичам и не знам от опит чак толкова ли може да е силно.
Досега го рязах ей така, по подразбиране, просто защото е семеен, научена съм, че женените мъже пак по подразбиране лъжат и изчезват обратно вкъщи. Каза, че разбира защо съм предпазлива, и осъзнава как ми звучи всичко това, но знаел какво иска и се надява да му дам шанс да ми спечели доверието.
Честно казано, харесвам го наистина, ако беше вече разведен бих опитала, нямам проблем с детето. Раздвоих се между теоремата "щом е женен - ще те излъже и ще ти разкаже играта" и мисълта, че може наистина да е искрен и да отхвърля нещо много хубаво заради предразсъдък.
Имам познати, събрали се след провалени бракове и връзки, обичат се и си живеят хората, но все СЛЕД развода/раздялата са се срещнали..
