Как приехте новината че половинката ви не е щастлива с вас и иска развод?Как успяхте да се събере ,след като един ден те посрещат с новината ,Ами искам да се разведем?
Аз съм майка на дете на 4 години,омъжена от 5 години и във връзка със съпругът ми от 10 години.
Всичко до сега е вървяло добре в нашето семейство,подкрепяли сме в много трудни моменти и сме стояли здраво стъпили на краката си в името на семейството ,детето и любовта ни.
Преди година и малко взехме решение ,че сме готови за още едно дете,бързо забременях,но загубих бебето в 5-я месец от бременността,това се случи преди точно 7 месеца.
И двамата със съпругът ми го приехме тежко,аз изпаднах в депресия,той започна да пие.Посещавахме семеен терапевт в продължение на 4ри месеца и нещата вървяха добре.
Само че преди два месеца ,в един слънчев ден ,аз разбрах че е имал афера с друга жена.
Последваха много разговори,оправдания че нищо нямало,че всички мъже го правели и просто си пишели,бил самотен,не са стигнали до сексуален контакт.
Още по време на бременността ми забелязах ,че той промени отношението си към мен,но никога не съм се замисляла ,че може да е заради друга жена.
Аз трябваше да лежа тъй като беше рискова бременност.Повечето грижи за дома и детето се стовариха върху него.
Мислех,че от всичко това идва неговата нервност и неговото грубо отношение към мен и детето.
След аборта нещата не се промениха,аз започнах да се чувствам,все по-нежелана и нежелана.За всичко бях виновна ,от това че ризата му не е изгладена,до това че боклука не бил хвърлен.Наричаше ме тъпа,мизерна,дебела (тъй като сега имам проблеми с килограмите ) и още куп епитети.
На детето спря да се обръща внимание,а когато самото дете търсеше неговото внимание ,му се казваше, че е нахално и невъзпитано защото не го оставя да си почине ,понеже бил много изморен от работа.
Много пъти сме ги обсъждали тези неща с терапевта и той твърдеше ,че всичко идва от психическото му натоварване.
Това че разбрах за аферата му ,ме срина,но бях готова да простя,защото наистина го обичам.Моята любов е все така силна като от първият ден.Аз все още виждам онова момче в която се влюбих преди 10 години.Красивата усмивка и очите в които потъваш когато ги погледнеш.
Казах си всеки прави грешки,прощавам,забравям и на мен може да се случи.Все пак сме хора.
Аз съм работеща майка,старая се вкъщи винаги да е изчистено,наготвено,изпрано,да е обърнато внимание на детето и на мъжът,но за него все не е достатъчно.
Преди две седмици просто една вечер бях толкова изморена и го помолих да изкъпе детето,а той избухна и ми каза че иска развод,че му било писнало и че всичко което съм правела не било достатъчно за него,искал повече.
Иска развод по взаимно съгласие,детето да остане при мен.
След този разговор аз съм като призрак,плача всеки ден и не знам къде се намирам.
Не знам защо се случва всичко това и аз ли съм сгрешила и не виждам своята грешка?
Не знам какво да правя с живота си?
Заплата ми е между 1500-1700лв.,как ще се справям сама с детето и всички други разходи?Нямам и собствено жилище,защото ние живеем в апартамента на мъжът ми който е наследен от неговата майка.
Роднини имам в друг град ,които няма да ме оставят на улицата ,но аз не искам да се връщам там.
Не знам какво да правя.Силна съм само заради детето си,държа се психически само заради него.
Аз съм майка на дете на 4 години,омъжена от 5 години и във връзка със съпругът ми от 10 години.
Всичко до сега е вървяло добре в нашето семейство,подкрепяли сме в много трудни моменти и сме стояли здраво стъпили на краката си в името на семейството ,детето и любовта ни.
Преди година и малко взехме решение ,че сме готови за още едно дете,бързо забременях,но загубих бебето в 5-я месец от бременността,това се случи преди точно 7 месеца.
И двамата със съпругът ми го приехме тежко,аз изпаднах в депресия,той започна да пие.Посещавахме семеен терапевт в продължение на 4ри месеца и нещата вървяха добре.
Само че преди два месеца ,в един слънчев ден ,аз разбрах че е имал афера с друга жена.
Последваха много разговори,оправдания че нищо нямало,че всички мъже го правели и просто си пишели,бил самотен,не са стигнали до сексуален контакт.
Още по време на бременността ми забелязах ,че той промени отношението си към мен,но никога не съм се замисляла ,че може да е заради друга жена.
Аз трябваше да лежа тъй като беше рискова бременност.Повечето грижи за дома и детето се стовариха върху него.
Мислех,че от всичко това идва неговата нервност и неговото грубо отношение към мен и детето.
След аборта нещата не се промениха,аз започнах да се чувствам,все по-нежелана и нежелана.За всичко бях виновна ,от това че ризата му не е изгладена,до това че боклука не бил хвърлен.Наричаше ме тъпа,мизерна,дебела (тъй като сега имам проблеми с килограмите ) и още куп епитети.
На детето спря да се обръща внимание,а когато самото дете търсеше неговото внимание ,му се казваше, че е нахално и невъзпитано защото не го оставя да си почине ,понеже бил много изморен от работа.
Много пъти сме ги обсъждали тези неща с терапевта и той твърдеше ,че всичко идва от психическото му натоварване.
Това че разбрах за аферата му ,ме срина,но бях готова да простя,защото наистина го обичам.Моята любов е все така силна като от първият ден.Аз все още виждам онова момче в която се влюбих преди 10 години.Красивата усмивка и очите в които потъваш когато ги погледнеш.
Казах си всеки прави грешки,прощавам,забравям и на мен може да се случи.Все пак сме хора.
Аз съм работеща майка,старая се вкъщи винаги да е изчистено,наготвено,изпрано,да е обърнато внимание на детето и на мъжът,но за него все не е достатъчно.
Преди две седмици просто една вечер бях толкова изморена и го помолих да изкъпе детето,а той избухна и ми каза че иска развод,че му било писнало и че всичко което съм правела не било достатъчно за него,искал повече.
Иска развод по взаимно съгласие,детето да остане при мен.
След този разговор аз съм като призрак,плача всеки ден и не знам къде се намирам.
Не знам защо се случва всичко това и аз ли съм сгрешила и не виждам своята грешка?
Не знам какво да правя с живота си?
Заплата ми е между 1500-1700лв.,как ще се справям сама с детето и всички други разходи?Нямам и собствено жилище,защото ние живеем в апартамента на мъжът ми който е наследен от неговата майка.
Роднини имам в друг град ,които няма да ме оставят на улицата ,но аз не искам да се връщам там.
Не знам какво да правя.Силна съм само заради детето си,държа се психически само заради него.
