Разбира се,че и в България частните клиники са чисти.
Аз мръсен зъболекарски кабинет все още не съм виждала.
Аз мръсен зъболекарски кабинет все още не съм виждала.
- Публикувана: 21 фев. 2021, 19:33 ч.
- Последно мнение: 23 март 2021, 11:17 ч.
Най-тежката работа?
Медицината не е за всеки. Тегаво е, ама то направо като касапница звучи. Това в България ли?
В БГ, в София.
То никоя работа не е за всеки. Имах колега, която работеше там повече от 10 години там и страшно й харесваше.
Обратното, на сегашната ми работа се чувствам супер, но имам колега, която адски се измъчва...
но проверяващите казват всичко в норма.Като сложиш и няколко шефа където всеки ден постоянно се чудят каква глупост да измислят картинката не е розова.Парите бяха доста добри сега вече твърдо не,мисля скоро да сменям професията.
Ери, моля те, кажи какво е било, ако не стрида? Скъсах се да се чудя какво ти се е наложило да чистиш?
Аз винаги съм работила на стол и с главата си. Това няма как да бъде променено по никакъв начин. Невъзможно ми е да стоя права по 8 часа, да търча, или други физически дейности. Но пък на това психическо натоварване, което поемам, много малко хора биха издържали....
Като деца бяхме решили с приятелки да берем гъби в местните гъбарници. Работих 1 ден точно и на другия ден не можах да стана от леглото. А може и два да са били, била съм на 15-16г. Страшна умора, клекнал цял ден, ям и всичко има вкус на формалдехид.
После в един магазин за обувки, 1 седмица изкарах, но в тези години нямаше друга работа за току-що завършили средно. Класика - не се сяда, намираш си работа, камери...не можех да стъпя сутрин на краката си.
Сервитьорка на Златните в едно тъпо заведение.....1 месец. От сутрин до посреднощ. За никаквите пари и осигуровки, естествено.
След това вече си намерих нормална работа, откъдето започнах да научавам нещо и да надграждам с годините. Но в тези времена 2005-2006 беше ужасно откъм възможности за младите в голям областен град.
Аз винаги съм работила на стол и с главата си. Това няма как да бъде променено по никакъв начин. Невъзможно ми е да стоя права по 8 часа, да търча, или други физически дейности. Но пък на това психическо натоварване, което поемам, много малко хора биха издържали....
Като деца бяхме решили с приятелки да берем гъби в местните гъбарници. Работих 1 ден точно и на другия ден не можах да стана от леглото. А може и два да са били, била съм на 15-16г. Страшна умора, клекнал цял ден, ям и всичко има вкус на формалдехид.
После в един магазин за обувки, 1 седмица изкарах, но в тези години нямаше друга работа за току-що завършили средно. Класика - не се сяда, намираш си работа, камери...не можех да стъпя сутрин на краката си.
Сервитьорка на Златните в едно тъпо заведение.....1 месец. От сутрин до посреднощ. За никаквите пари и осигуровки, естествено.
След това вече си намерих нормална работа, откъдето започнах да научавам нещо и да надграждам с годините. Но в тези времена 2005-2006 беше ужасно откъм възможности за младите в голям областен град.
Най-тежка е работата, която не обичаш, но поради финансови причини си кюташ на нея. Смятам, че голям процент от хората са в такава примка. Иначе чисто физически, като студентка карах нощни смени в много оборотен магазин за хранителни стоки. Доста зле ми се отразяваха, бях много уморена.
Не помня вече дали съм коментирала в темата, но и да съм, ще напиша пак. Работила съм много неща, за мен най-гадната работа беше продавач на хранителни стоки в малък магазин. И не само продавач, сам си на смяна и си и касиер, и чистач, и зареждаш стока. Ако колежката се разболее, караш и нейната смяна. Работила съм такава работа няколко години, сега се чудя защо точно в най-хубавите си години - 25-30, не съм потърсила нещо по-добро. Ама бях прясно разведена, с грижата за две деца в начална училищна възраст, още нямах висше образование, учех задочно, съответно имах и комплекси, че без висше няма да си намеря по-свястна работа. Бях постоянно депресирана и след като приключих с този етап от кариерата си, се зарекох: никога повече. След няколко години по стечение на обстоятелствата пак си го причиних, вече като собственик на такъв магазин. Издържах година и половина и приключих, вече категорично убедена, че това не е моята работа, макар че след това още година и половина работих нещо подобно. Ама тогава пък бях на 32 и не ме искаха никъде на работа, че съм била вече стара и бях готова да се хвана на каквото ми предложат. Житейски уроци, какво да се прави...
И аз щях да питам за стридата.
Да е част от език?
Да е част от език?
Хаха, нееее, категорично не!
Някаква смърдяща разложена гадост, извадена от зъб- приличаше на стрида, а всъщност какво беше....не ща и да знам! И аз щях да питам за стридата.
Да е част от език?
Да е част от език?
Хаха, нееее, категорично не!
Някаква смърдяща разложена гадост, извадена от зъб- приличаше на стрида, а всъщност какво беше....не ща и да знам!Хехе, вероятно става дума за това.
Особено морски неща от сорта на стриди трябва да са супер пресни максимум 24 часа от улова иначе не стават за ядене.