Най-тежката работа?

Разбира се, че има такива заплати. От сумата обаче се вадят данъци и осигуровки.

Сигурно има, но не минимални, ако не забеляза за какво точно се говори.

За минимални ставки говоря. Те, в повечето случаи са за почасова работа и рядко се правят много часове.
Информацията лесно се открива.

Именно. Минималната ставка за час към 2020 година, за неквалифициран труд говорим,е  12 бруто. Което ти прави 10 чисто, грубо разбира се, което означава, че за нощна смяна взимат към 130-140 евро пазачите. Къде ти 300, много е 😂. Иначе да, всяка минута над определени граници, нощем или през уикенда, е на 150 или 200%. Затова няма смени по 12 часа. Не и официално.

В Австрия сериозните оферти са за формата "фрийлансър"; 80,- евро на ден (скоро търсех помощница за една позната и намерихме българка с немски - дойде даже премотивирана). Такива суми по 1.300-1.5000 са на черно и без да са осигурени помощниците. Но няма как бабата да взима пенсия 2.500 (която дори не се води ниска), да плаща наем, храна и за гледане да остнат 2.000.

На мен ми направи впечатление точно обратното.Предвид пословичната ми стиснатост,се учудих,че не взимат касовият бон като германиците,които събират,разглеждат и т.н.Дали защото преди пандемията столицата им се пука по шевовете от народ,не знам,но дори в АХ,касиерите правят жест държейки го в ръка,напред-назад.Все едно:искаш или не.Винаги по-бързо го пускат в кутийката.Аз даже се чувствах неловко,че бързах да си го взема.Въпреки,че виждах всички цени още на регалите,после пак ги гледах.Сравнявах с цените в София.Тук някои храни са умножени по 3.
Не,съвсем официално си е.Български агенции посредници непрекъснато търсят такива кандидати.Предполагам,че те имат уговорка за по-голяма сума и прибират някаква част от нея,която плащат клиентите. им.На българските работници дават по 1300евро,щото нали у нас е такъв стандарта и това е ''достатъчно''.Както в друга тема писа работодател,давали голяма заплата,а персонала не струва.Някои контрираха,че 800лв. не е голяма заплата,да ама за провинцията било висока,отвърна шефката.Осигуровките на българските гледачки са на тази сума.Може лесно да се провери за заплатите в нета е пълно с обяви.Мин.год. по време на първите съкращения в София,обикаляха по улиците с  флайери с предложения за такава работа.Имам позната,която работи и от нея знам подробности.Не  знам за пенсиите на възрастните,но техните деца плащат услугата.Затова масово гледачката живее постоянно с болният,а децата му идват задължително един поне път седмично,когато е почивният ден на жената.И той е с уговорки.С едно семейство моята позната е почивала в четвъртък.

Парадоксално но:

Най-тежката работа е да въртя собствения ми бизнес. Няма уикенд, няма вечер, няма ваканция... все има нещо за наваксване. Клиенти, конкуренти, финанси, счетоводство, екипировка, рапорти...

Най-безгрижната работа ми беше като тъп разсилен (чистач) в голяма сграда. Слушалките с аудиокниги в ушите и тотална ваканция за мозъка + бях в чудесна форма заради движението.

Дали си струва напъна? Зависи от амбициите.

Бях студентка първи курс, когато се наложи да си намеря работа, за да се издържам. Почнах на рецепция в семеен хотел - 12 часови смени - дневна, нощна, два дена почивка. Идеално ми се връзваше с ходенето на лекции, поне на теория. Реално оставах след смяна, защото имаше текучество на персонала и някой решаваше да напусне без да каже. По 20 часа съм работела. Недоспиването беше брутално, в 4 ч сутринта беше най-тежко. След 4 месеца заминах да уча в друга държава и с голямо удоволствие се махнах. В Англия пък работех в кол-център докато учех. Голяма мъка. Едно и също повтаряш, има си сценарий, а отсреща ти хлопват телефона, защото не желаят да ги занимаваш. Стигна се дотам една от управителките да дойде да ме пита защо не полагам усилия, а директно се извинявам. Не се чувствах добре психически. Като се прибрах в България, си дадох почивка два месеца без работа. Физически не съм се претоварвала никога, при мен работата винаги е била на бюро. Имам огромно уважение към хората, които търпят студ и пек, цял ден на крак. Трябва да си много издържлив за такова нещо.

Най-тежката работа ми беше в колекторска фирма. Звънях на длъжници, обикновено бедни и изстрадали хора и ги заплашвах със съд. Издържах около 3 месеца и напуснах без предизвестие

Банка, фронт офис, комплексно обслужване, от 120 до 220 операции на ден, нищожно заплащане, натиск относно таргети, от които до служителите не достига и стотинка бонус, отношение като към роби от страна на управител, заместник управител, регионален. Издържах 4 години, колежките с по-дълъг стаж бяха на успокоителни...

Най-тежката ми работа беше като рецепционистка в соларно студио. Карах по 12 часови смени, рядко имаше работа и си умирах от скука. За сравнение, 3 поредни лета работих като готвач в най-големия хотел в Златни пясъци. Имаше страааашно много работа, краката ми трепереха от умора, но ми беше приятно, защото си бяхме приятелчета с колегите.

Всеки човек има различни критерии за "тежка работа". Не винаги може тежката работа да е физическа. Да започна с най-хубавата ми работа : за мен беше такава с умерено умствено и физическо натоварване, приятно ми беше всеки ден, имаше време и за работа и за кафета и някой лаф, бяхме задружни. При тази приятна атмосфера забременях и излязох в майчинство. След три години се върнах на същото място с нов шеф, персонал редуциран наполовина и работа два пъти повече от преди. В момента не ми е комфортно, ядосвам се но не е толкова непосилно. Дразни ме когато се наложи да остана извънредно или ме търсят като се прибера. Но ми вдигнаха заплатата и явно са доволни от мен, като прибавим и пандемията за сега ще си стоя на ....
    Преди години съм работила прекалено тежка физическа и психическа работа едновременно. Накрая на смяната се чувстваш като муха без глава, не знаеш на кой свят си, а на следващия ден ти е трудно да станеш и отидеш да работиш отново. Преживяла съм истински Бърн аут буквално, била съм в депресия заради работа. Разбира се напуснах, но тогава нямах деца и ми беше все тая.

Най-най-гадно ми беше в една зъболекарска клиника.
Асистент, което включваше: ставане в 6 ч. и газ да се изрине сняг, почисти всеки един кабинет, стол, под, мивка и т.н. Добре! Опаковах се с какво ли не (маска! хаха, каква ирония!) и се почваше... Мълчи се, подават се разни инструменти, които мислех че някога ще ги науча, забърквах от разни туби неща, светлини и води се включват и изключват, от кабинет на кабинет. Няма лошо- престижна клиника, хигиена и професионализъм, но...
Секундичка нямах да изляза навън, за а ям, пия вода или проведа разговор- питам шефката. Гадно, но айде...
Кофтито беше, когато идваха хора, най-вече от някакви забутани места, със страаашни зъбни проблеми. Нагледах се на кръв, къртене, забиване на някакви остри предмети, цвъркаща гной...
Трябваше да почиствам инструментите супер стриктно.
Напуснах (с кръвно 185 на 140), когато трябваше да оправя един контейнер, в който имаше стрида....ама не беше точно стрида...

Медицината не е за всеки. Тегаво е, ама то направо като касапница звучи. Това в България ли?

Хич няма да е в БГ. В БГ кой чисти толкова?