Най-тежката работа?

Говорим в случаите, когато всичката друга работа е свършена.
Нужно ли е, ако всички дрехи са сгънати и подредени, да се минава и повторно да се прави това?
Ако няма стока, която да се вади от склад и разпределя, ако няма какво да се почиства?!?
То само при нас мисля я има тази приказка "залудо работи, залудо не стой". Е, с пълна сила важи тук.
Да кипи някакъв безсмислен труд, който в крайна сметка не изкарва пари на шефа. Но изморява служителя и го прави неработоспособен на даден следващ етап и след Х-време.

Аз не познавам работещ магазин, в който да няма работа.

Е, хайде сега... Добре, има много работа и продавачките ги мързи. Сега ще си доволна ли

Майка ми е работила в малък семеен магазин за дрехи. Ами да, имало е дни, в които не влизат хора и няма стока за приемане и оправяне. Но пък там не са я следели с камера.
 
А в магазина, в който аз съм работила, ДА, имало е моменти, в които няма какво да правиш. Клиенти не влизат, дрехите са изкарани, подредени, изчистено е, склада е подреден под конец. Въртиш се като обран еврейн из магазина и се молиш да влезе някой клиент, че да не умрете от тъпотия и от чудене каква работа да си намерите. Не малко пъти с колегите сме сваляли обувките от стилажите и сме ги нареждали отново, или сме минавали да оправяме връзките на обувките, които са оправени, но като искат да се симулира дейност, симулираме...

Прекалено се задълбва в темата за продавачките. Не е най-тежката работа на света, но и не е само седяне и бъркане в носа както си мислят доста хора.

В България не съм работила и не зная как е, но в чужбина съм забелязала, че този, който си върши добре работата и носи пари/престиж, има много голяма свобода. Да си ефективен не означава да си все на крак и или да не ходиш до тоалетна. Когато бях на 22 колежки обсъждаха една от по-старите служителки - как има право на един милион неща, които новичките не можем да правим. Тогава шефът отсече "за четири часа ми носи пари, колкото друг за осем". Разбирам го.

В този ред на мисли на една усмихната, продаваща добре и привличаща клиенти продавачка/консултантка няма как да и броят от камерата седенето на стола.

Хаха, да, има такова нещо.
Моят мъж, който повечето време работи от къщи, също казва нещо от сорта, че това му се позволява, защото е отдавна в тази фирма и е показал, че свободата не му пречи да си изпълнява задълженията, а за новак не би било така. Иначе при тях свободата си е сравнително голяма, де (в IT областта са).
Но пак е и до работодател. Някои вероятно са проклети и броят на всеки, особено при работи като тази на продавачката (и някои други), където очевидна разлика в резултата уж няма. Разбира се, че пак може заради усмехната или нацупена продавачка клиентът да предпочете да влезе или да не влезе, но вероятно не винаги причината ще личи явно.

Сигурно продавачките ядат,просто от скука,или защото са лакомии,или може би няма възможност да излезне,да седне някъде и да се нахрани спокойно?Виждам,че според някои,дали е продавач или друг служител,на шефа всичко,което прави му е трън в очите.Сигурна съм,че хората не си оставят работата да почака и през това време се хранят,пушат,чатят,четат или нещо друго,както си въобразяват шефовете.Струва ми се,че масово работодателите страдат от някаква обсесия.Персоналът им е срещу тях и прави всичко на пук,за да им съсипе бизнеса.Не е лошо за направят консултация със специалист.

Веднъж в почивката си обядвам в стаичката отзад и шефът ми на пожар ме вика отпред, че имало нужда от допълнителен персонал и аз в бързината като се задавих, хора казвам ви щях да умра от заседнало парче храна в хранопровода. Никой не разбра, един клиент започна да ми оказва първа помощ и буквално ме спаси. Шефът дори не разбра какво е станало, а аз бях супер уплашена. Та и почивките са едни почивки.. Докато си там, няма спокойствие в някои фирми.

Шефовете наистина се мислят за богове или поне полубогове...

Аз не мога да преценя коя работа е по-тежка  - психически/физически натоварващата.

Работила съм като продавач-консултант - едно дебнене по камерите, клиентът това, ама онова.
Магазинът беше на два етажа, постоянно влизаха хора, буквално нямаше минута без човек в магазина, много е натоварващо, едни нелепи въпроси, 50 процента от хората просто се разхождаха (бяха едни и същи - не пазаруват, но всеки ден идваха, висяха с часове) разхвърляха и обикалях след тях. Тъкмо седнеш и влиза следващият подобен "клиент".
Да, ясно ми е, че това ми е работата (вече не), но много ме натоварваше, не можех да си поема въздух от въпроси.
Случвало се е да влизам във ВЦ (на вратата има табела, пише, че е служебна, т.е., знаят къде отивам), но ме спират и питат нещо много важно, сякаш е на живот и смърт, не може да почака). Работното време до 19ч., но до последната минута имаше зяпачи, не можеш да приключиш касата, кофти е. Почти всеки ден зареждахме стока, хората ти гледат в ръцете, чакат, много се радвам, че напуснах, буквално последните дни "ревях" от нерви...
Да не забравя за великата отпуска от 20 дни - дават ти я, но после отработваш, т.е., когато колежката излезе в отпуска, работиш вместо нея, голяма почивка наистина, хах.

В момента работя професия, която натоварва психически, харесва ми, мечтаната е, но се усещам как "изпушвам" и включвам на режим автопилот, което не е приятно, но... сякаш не бих работила отново като продавач. На този етап предпочитам психическото натоварване, в сравнение с преди, в бъдеще не знам как ще е.

Точно като продавачка съм работила в чужбина. И не, не съм била кисела, въпреки дългите часове, въпреки многото клиенти, въпреки наличието или липсата на работа. Усмивката е задължителна, не само защото е изискване на работодателя, а и защото се възприема за нещо съвсем нормално. Влиза клиент, усмихваш се и поздравяваш. Самият ти влизаш в магазин като клиент, усмихваш се и поздравяваш. Ролята на продавача е така да посрещне и обслужи клиента, че вторият с радост да си даде парите и да се върне пак. Колко хора ще се върнат с радост при някой киселяк - затова и доброто отношение към клиента е неписано правило, колкото и да не е прав. В България съм попадала на продавачки, които с поглед ще ме убият, а една веднъж дори ме обижда на кифла, щото съм си позволила да разгърна изложена дреха. От такава ще купя точно никога.

Не ми е било позволено да сядам, да клякам, да се подпирам и въобще да се мотая, докато съм на работа. На работа ли си, работиш на 100%. Имаш си определена почивка и тогава почиваш на 100%, но в работното си време нямаш право да отдъхваш за пет минути и да се офлянкваш. Ако толкова няма какво да правиш (а в магазин винаги има какво да правиш), пода ще миеш, праха ще бършеш, витрината ще подреждаш, но ще си уплътниш работното време, за което между другото ти плащат. Не се гледа с добро око на неициативните служители, т.е. тези, които си отдъхват за пет минути и те нито се задържат дълго, нито ги търсят за допълнителни часове.
Не искам да генерализирам, но май само в тук я има репликата "да ида на работа, че да си почина".

Не ми е тежала работата, въпреки дългите часове. Напротив, беше ми много зареждащо и позитивно да се усмихвам на хората и да получавам същото отношение.

Което ме подсеща за един приятел, който се работеше до скоро в чужбина. Спрял се за 2 минути да си провери телефона и колегата му го питал какво има, защо е спрял, да не му е лошо А работата беше навън, изключително тежка физически, но е бачкане яко нон-стоп.

И аз не знам кое е по-кофти физически или психически да се натоварваш. На последната ми работа, в офис, седях по цял ден, голям кеф и самото естество на работата ми харесваше. Но пък съм ревала от яд и безсилие понякога, защото не можехме да се разберем с шефката как да работим като нормали хора (дълга история). Щом след 5 години спах спокойно за първи път като излязох в майчинство...

Да, и аз не мога да преценя къде ми е било най-тежко.

Работила съм с клиенти, имало е случаи, когато става опашка пред теб и от сутринта до 16-17 ч. не можеш да станеш, не само за обяд, ами и до тоалетната. И все пак най-трудното и психически изтощаващо беше комуникацията с неприятни, миризливи, кихащи в лицето ти, нахални, нагли и искрено прости хора. Разбира се, имахме и клиенти, които бяха приятни и мили, някои от редовните даже ми липсваха след като смених работата. Но други с удоволствие блокирах.

Сега работя съвсем друга работа, в IT сферата, която много ми харесва, но в първата година-година и половина, докато свикна, имах 2-3 момента на burn out. Имах чувството, че мозъкът ме боли.

И все пак на всичките си работи съм се чувствала добре и съм научила много, било ми е полезно.

Не знам в коя чужбина,но в Нидерландия например нямаше усмихнат продавач или клиент.Това много ми се наби на очи.Бармани и серитьори-да,но продавачи не.Само една жена беше много мила и усмихната.Беше нещо като битак,но в сграда.Купих много евтини неща от нея.През цялото време беше много любезна и накрая ми благодари.
Откровено отегчен беше един красавец в ''Пандора'',а в ''Десигуал'' направо нацупен.Стана още по-кисел,когато си поисках касовият бон.Там масово не ги взимат и продавачите ги слагат в кутия.Не ги оставят като тук на касата,около касата.По-назад някой спомена,че сънародници отказвали да работят като огняри.Предпочитали да взимат помощи.Всеки сам си преценява,щом могат нека взимат помощи.Местните защо и те висят на помощи,а за кофти работи търсят точно източноевропейци?!Милиони араби и африканци прииждат в Европа,а не са се засилили да им берат ягодите,нарцисите и да правят,каквото там се прави в складовете им.Защо?Англия излезе от ЕС,ама за болногледачи,бълва оферти тук.Немците също.Тежка работа в чужда къща.Изключително отговорна и подтискаща.Трябва да владееш добре езика.Може денонощно да обслужваш възрастен човек с деменция за 1300евро месечно.Абсолютна подигравка!И подчертават,че квартирата е безплатна.То оставаше и нея да си плащат.Във ФБ се бъзикаха на една българка,че търсеше жена за гледане на баба.Тя още ''по-щедра''.Офертата беше  1800евро за 2м.Пък и да знае кандидата холандски.Все ми се струва,че ако някой знае този непопулярен  и труден език,все ще си намери нещо по-добро,от това да обслужва баба с лека деменция.Масово картината е много работа за малко пари.Най-смешно ми става като се заоплаква някой груб или стиснат работодател,че има текучество,защото на хората:''не им се работи,мързи ги''.То от хубаво никой не бяга.

Съгласна съм - реват, че ги мързяло, ама не щат и да плащат. Е, няма да си хванвш качествен персонал така. Сега защо не се оплаквам? Ами плащат ми добре, работата ми харесва и отношението е ок. Ще направя дори повече от необходимото, та и те да са доволни. Естествено, че има и "черни овци" сред работниците, ама някои масово третират всички като роби.

Силвър, тия цифри от поста ти са умерено незаконни в Нидерландия и за повечето такива оферти можем да се благодарим на сънародници, ориентирали се в езика и обикалянето на законите. Иначе минималната надница там е 12 евро на час, над 9 часа на ден или нощен труд се плащат на 150-200%. Учител в начално училище също получава горе долу толкова, при положение,че е образован местен.
А за усмивките си права, не ги раздават напосоки. Касовият бон пък го набутват почти насилствено, по закон. Изобщо беше ми писнало от хартийки там.

Тези проценти ме съмняват много силно или излиза, че дори някой пазач, ако е на минимума взима поне 300евро бруто за нощем, ако сложим 12 евро на час и 150% отгоре за нощ, ако пък е 200% отива към 400 евро.
Няма такива заплати в света, ако говорим за минимални ставки, били те и през нощта.
Предполагам, че става дума за 50-100% отгоре.