'Ужасните две' - как се справяхте с детския пубертет?

  • 5 369
  • 81
  •   1
Отговори
# 60 27 септ. 2006, 13:35 ч.
  • София
  • Мнения: 2 271
Точно в момента сина ми се опитва да издевателства над мен по същия начин - мрънка ми и ми се тръшка. За какво - и той точно не знае... А аз прилагам непукизма, като много сполучлива терапия за неговото лигавене. Чета си тук и си пиша, а той реве, реве, пък спре и  ме гледа как ще реагирам. Не мога да си представя, че детето ми ще е по-голям инат и манипулатор от мен.  Crossing Arms

# 61 27 септ. 2006, 13:40 ч.
  • София/Сливен
  • Мнения: 1 194
Моята малка госпожица имаше навика да се тръшка навън. Оставям я да си лежи на тротоара, хората се обръщат, ама то си е тяхна работа. Веднъж събра половината персонал на Hit-а, по обяд нямаше много хора и аз я оставих да реве и да лежи.
Слава богу почти мина този период. Сега се сърди, че я държа за ръка като пресичаме улица - искала сама. И а-ха да седне на платното - ей в този случай играят шамарите - не мога да я оставя да седи по средата на улицата.

# 62 27 септ. 2006, 13:44 ч.
  • Кори Селести
  • Мнения: 5 538
Много правилно:)
Игнор..спокойствие..изолация, ако има нужда...и да му се покаже, че това са глупости и има много по-интересни неща за правене (ядене на кюфте, разходка, някаква игра....)....

При 4-годишното вече съм постигнала ефект по бързата процедура.
Просто казвам "Елина, след малко ще те пратя в стаята да се успокояваш, ако не спреш..."
Започвам да броя 1....2....и ако на 3 се тръшка..отива някъде на тихо място за размисъл:)

Когато рева затихне или идва сама да ми каже, че вече е спокойна или аз отивам да проверя каква занимавка си е намерила...и си казваме колко се обичаме и как е глупаво така да се караме.

Звучи малко като латино сериал ама е готино:)

# 63 27 септ. 2006, 13:45 ч.
  • Мнения: 1 983
Цитат на: Деси-мама х2 в ср, 27 сеп 2006, 10:12
Понякога игнорирам,понякога викам,понякога говоря.СПОРЕД ЗАВИСИ.

и аз така Peace

# 64 27 септ. 2006, 13:45 ч.
  • Мнения: 1 878
И при нас като при  Вергилия от малък е свикнал че тръшкането не води до нищо добро. Рецептата е не само пълно игнориране, но и постоянно - ако дори веднъж се поддаде мамата на тръшкането после човечето винаги знае че може пак да победи и това удесеторява енергията му, а те са си и без друго неуморни  Mr. Green

И нашия бебо сега се опитва да се тръшка, даже си дрънна тиквата в пода, но аз не му обръщам внимание - все едно нищо не прави, след като го поизчакам малко му давам някоя позабравена играчка или пък му показвам нещо интересно, за да отввека вниманието и така ......до  Crazy

Апропо след 3 неуспешни опита за тръшкане вече поне не се хвърля на пода и не си удря кратунката в плочките, което на мем ми беше най-трудно за преживяване - да го гледам как ще се удари всеки един момент от лигавене  ooooh!

# 65 27 септ. 2006, 13:56 ч.
  • Мнения: 5 253
Ако не ми е дошло в повечко, говоря, обяснявам, викам, игнорирам. Но понякога не мога, нервите ми не издържат и го шляпвам. Като види, че съм сърдита и нему обръщам внимание идва при мен започва да ме прегръща и целува, дори ми пее "мила моя мамо" при което аз вече се размазвам от умиление  Rolling Eyes И така до следващия път  Wink

# 66 27 септ. 2006, 14:13 ч.
  • Мнения: 46 552
София имаше такъв период към 1г. и 6 месеца, сега затихна, дано не се върне с нова сила  Crazy

Ако сме сами двете приключваше сравнително бързо, аз започвам да си върша ежедневните неща, а тя идва да види какво правя или се затваря в стаята си и вади всички дрехи от скрина  ooooh! Но има ли някой друг вкъщи, наставаше ужас, тогава вадех нещо забравено, например летните дрехи, прибрани за зимата или зимните през лятото, но без да я викам, само ги изсипвах на средата на стаята и тя млъкваше на секундата, унесена в ровене  Mr. Green

Говоренето и обясняването при нея никога не е имало положителен ефект  Tired

Пробвала съм 2 пъти да я сложа в кошарата, стигна до състояние, в което никога не я бях виждала, накрая и двата пъти повърна, отказах се от тази практика Stop пък и е доста самостоятелна като цяло, не ми се иска да й отключа страха от изоставяне и да ми се лепне за полата (панталона в моя случай  Laughing).

# 67 27 септ. 2006, 14:15 ч.
  • Мнения: 78
Цитат на: мама на кикиморка в ср, 27 сеп 2006, 13:45
Цитат на: Деси-мама х2 в ср, 27 сеп 2006, 10:12
Понякога игнорирам,понякога викам,понякога говоря.СПОРЕД ЗАВИСИ................
 newsm10 ТОЧНО ТАКА ПРАВЯ И АЗ

# 68 27 септ. 2006, 14:17 ч.
  • Мнения: 1 237
Цитат на: Radina в ср, 27 сеп 2006, 13:56
Ако не ми е дошло в повечко, говоря, обяснявам, викам, игнорирам. Но понякога не мога, нервите ми не издържат и го шляпвам. Като види, че съм сърдита и нему обръщам внимание идва при мен започва да ме прегръща и целува, дори ми пее "мила моя мамо" при което аз вече се размазвам от умиление  Rolling Eyes И така до следващия път  Wink

Това все едно аз съм го писала.Не знам това период ли е и кога ще отмине,но откакто започнах работа е още по-зле.Денем слуша баба си,а вечер като се прибера  настава ужаса.Мрънкане,глезене,рев ,тръшкане.И навън  понякога е така,чак ме хваща срам.

# 69 27 септ. 2006, 14:38 ч.
  • Мнения: 295
Със сина ми имам същия проблем. От опит мога да кажа че между 2 и 2 и половина децата направо подивяват. Най-кошмарният ни случай беше, когато реши че иска бонбони и се тръшна на улицата. И това на Витошка в почивен ден. Гъмжи от хора, а човекът се проснал на земята и реве сякаш жив го дерат. В първия момент щях да го напляскам здраво и едвам се удържах. Решихме да тръгнем бавно и да го оставим да се осъзнае. Той обаче продължи с още по-голяма сила, даже почна да пълзи из локвите. Направо да излезеш от кожата си като го гледаш. Не само това, ами станах и обект на обсъжданията на хората наоколо. Някои искрено ни порицаваха, други клатеха глава разбиращо, а трети ни гледаха сякаш сме май-големите сверове на света. После някаква жена дори се спря при Павел (сина ни) и почна да го успокоява и да се кара на баща му какъв е изрод !? И това за едни бонбони?! Историята обаче не приключи така. Баща му го взе под мишница и тръгнахме към колата, а той не спря да реве през целия път. Чак у дома, останал без дъх и целия зачервен и подпухнал, реши че се е наревал достатъчно и ни гледаше все едно нищо не се е случило. Последва голяма порция конско, но ефектът май е временен.
Зная че това е възрастта, в която искат да си извоюват място под слънцето, ама чак пък толкова!

# 70 28 септ. 2006, 08:45 ч.
  • Мнения: 2 657
И ние сме в такъв период ooooh!
Понякога е направо нетърпимо.Ако сме на вън и се тръшка,го оставям да си се тръшка и хи4 не ми пука,4е някой ме гледа.Това е редовния му номер,да по4не да се тръшка и пищи пред блока,та понякога аз го слагам на земята и казвам-тръшкай се,колкото си искаш,ако си мислиш,4е ще стане твоята-много се лъжеш.те комшиите ве4е му свикнаха Mr. Green
В къщи-понякога викам или пищя и аз с него и той млъква.Друг път го оставям да си пищи и така,а след малко ми се умилква и лети да ме целува TiredИма и моменти,когато го потупвам по задника,но от това ефект никакъв.

# 71 28 септ. 2006, 09:24 ч.
  • Мнения: 15 263
Когато се затръшкат в къщи, или не обръщам внимание, или има шамари /много рядко, но .../. Веднъж ми се затръшка пред магазин за обувки. Искаше ботуши - дамски с висок ток. Обясних, че не са за нея, тя се тръшна на земята, реве, рита - ужас. Умирах от срам, но просто стоях и чаках безучастно. Като се нарева дойде при мен и попита като порасне ще ги купя ли. Отговорих - ДА! Хвана ме за ръка и тръгнахме сякаш нищо не беше се случило.
Сега просто казвам НЕ и не отстъпвам, но и тръшкането отмина.

# 72 28 септ. 2006, 22:03 ч.
  • Мнения: 3 861
ооох мъкааа, откачам като почне така да прави. Ако съм уморена и изнервена, не му цепя басмата въобще, ако баща му си е у дома, му го тръшвам да се оправят по мъжки, но ако съм сама, става страшно. Търпя го до един момент и след това започвме с наказанията, крясъците, чат пат пошляпване... Embarassed
Като ме хване на кеф се сдържам, спомням си веднъж се наложи да приспиваме една костенурка- количка(с размер на строителна количка) само и само да не я водим навън, завихме я с одеало, галихме я по пластмасовата глава и пяхме песни Crazy ooooh! Абе...знам, че трябва да се сдържам и нямам право да си изпускам нервите, но не винаги успявам, а когато той се усети, че много е сгафил дори не реве, мълчи, гледа ме, слуша ме как викам и само повтаря "мама се ядосва", "не се ядосвай мамо"

# 73 28 септ. 2006, 23:24 ч.
  • Пловдив
  • Мнения: 704
хм,аз май реагирам според ситуацията.
и тъй като ситуации и деца - различни от земята до небето - това,което мога да дам като съвет преди да предприемеш, каквото и да е - затвори си съзнанието за 10 секунди, въпреки раздразнението, се опитай да прецениш спокойно и обективно защо всъщност крещи малкият и тогава действай.

давам два примера от нашия опит:
- типично тръшкане примерно за второ филмче,като предварително е предупреден и прекрасно знае, че ще се гледа едно - с абсолютно равен тон му казвам:да,знам,че искаш още едно,но се разбрахме еди-какво си, и на секундата го игнорирам.обаче така,че да не изглежда като унижение. примерно ще кажа:"отивам да измия чиниите"и се изнизвам.
- от поне една година има манията само той да отваря и затваря вратите.да,понякога е изнервящо, особено, когато бързаме, но аз уважавам желанието му и се съобразявам.
та,един път слизаме от едно такси,на което шИфорката му много беше нервничка и бързаше да тръгне. съответно и аз нещо замислена,излязох и затворих вратата без да се усетя. реакцията му беше мигновена - прострян на тротоара-ВРА-ТА-ТА!ВРА-ТА-ТА! е, как да реагирам? да му се скарам? да го помъкна насила? да го игнорирам? та аз го виждам,че направо го боли хлапето, душата му плаче... прегръщах, въпреки че ме отблъсква, обяснявах,въпреки че не чува,и пак прегръщам,пак обяснявам...докато стихна в ръцете ми подсмърчащ..нужни ми бяха най-много 5мин.
съжалявам,малко дългичко излезе
слушай си детето  Hug

# 74 28 септ. 2006, 23:58 ч.
  • София
  • Мнения: 6 999
Дариа се тръшка след смяна на режима. Примерно ако събота и неделя е била с баща си или ако е била за няколко дни с баба си. След такива дни винаги има поне 1 тръшкане.

Става от нищото и понякога и аз не разбирам какво иска. За това започвам още като усетя първите призаци с въпроси какво точно иска и че ако ми каже ще й го дам, но не я разбирам. Понякога действа и всичко е ОК.

Не се ли разберем на този етап обаче - нищо не помага. Започва да хвърля разни вещи, да се търкаля по земята и да пищи. Не желае да я гушкам, не иска да я успокоявам. Просто иска да си излее гнева. Вземам я и я нося в нейната стая, оставям я на дивана и казвам: "Като се успокоиш ела при мен, аз гледам ТВ." Обикновено не й отнема повече от 10 мин. като още на 2-3 се е заиграла, но отида ли при нея - нов пристъп. Накрая тя идва при мен и аз се правя, че нищо не се е случило.

Беше леко болна преди 2 седмици и си останахме двете вкъщи. Такова тръшкане и търкаляне ми направи в Мол-а като по учебник. На мен обаче не ми пука от хорското мнение. Също мразя някой да 'възпитава' детето ми и само да видя, че някой я доближава един мой поглед е достатъчен да се спре. До сега не ми се е случвало непознати да ме поучават.

След тръшкане, никога не й се карам, не я поучавам, не й обяснявам колко е лоша. Просто тя сама може да си направи извод какво печели от безмислен гняв.

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

0 резултати за

Добави филтри

Групи

Теми

Автори

Период

-

      Facebook login функцията е временно ограничена.

      Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

      Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

      Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

      Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

      Молим да ни извините за неудобството!

      Забравена парола? Вход

      Общи условия

      Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


      НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


      НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


      НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


      НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


      Затвори

      Активация на акаунт

      Здравейте,

      Включете се в проучването на Frosch относно вашите предпочитания за почистващи препарати за дома. Попълнете анкетата сега – отнема само 2 минути.
      Благодарим ви предварително!

      Към анкетата

      Здравейте,
      Искаме да направим BG-Mamma вашето още по-любимо място за споделяне. Помогнете ни, като отговорите на въпросите в тази анкета:

      Към анкетата