'Ужасните две' - как се справяхте с детския пубертет?

сега сме във вихъра на пубертета - тръшкането води до подкупи за мое голямо съжаление, отдавна съм се предала, опитвам, но не настоявам за друго решение- когато реве , малкият се дави и повръща... затова почти винаги става неговото...в къщи овладявам положението с пускане на детски песни само на РС ( уретбата му омръзна ), а навън - с купуване на вафла, малка спортна количка, топче и прочее

Бу, страхотна тема! 
Георги все още е точно в тази ужасна възраст и въпреки, че съм доста търпелива понякога ме изкарва извън нерви. Опитвам се да се справям като поставям ясни правила които не нарушавам. Когато се тръшка (пищи, реве и тн.) изчаквам да му мине правейки се, че не ми пука. Използвам и отвличане на вниманието когато забележа, че наближава буря. Най-новото което съм измислила е да обещавам нещо (например сладолед в края на разходката) ако слуша и сега за сега действа. Мисля, че е важно и това, че винаги държа на обещанията си и на Георги му е ясно, че като обещая нещо го изпълнявам.

и при нас нещата са в пиковата си точка. До едно известно време ми помагаше нещо което бях чела в "изкуството да бъдеш родител" Мисля че се казваше отрязаване на чувствата. Т.е не да му казваш не плачи  , спира да плачеш или да го питаш зашот плачеш, а един вид да си "говорите за проблема". Ще се опитам да дам пример. Калоян сутрин палче за мене и се тръшка и не пуска баба си да влезне, вечер плаче за нея и много трудо се успокоява. И аз започвам така:
За баба Мая ли ти е мъчно/ плачеш? - Да
Защото си е тръгнала ? - Да
Утре пак ще дойде ? - в началото тука почваше да се успокоява, но сега почва още по -голям рев
Какво правихте с баба днес? и ако имам късмета да ми каже нещо започваме да го разискваме и да му задавам въпроси. Ако са видя ли нещо да ми го опише - или как точно са играли футбол например и т.н.Колкото по-голям става, толкова по трудно и дълго става този процес.

В други ситуации направо си се налагам, като например почне да ме разиграва тоя панталон, оня блузка, после и тях не иска и е видно, че наистина не е наясно....и е тръшкане

Обаче на мен ми е най-голям проблема с яденето, знам че не е правилно да го залъгвам и да му бутам лъжиците докато гледа детско например,  но иначе той като хапне 2-3 залъка му минава чувството за глад и спира да яде....

Ще следя темата с интерес, че на нас това ни предстои 

Мятах на рамо като брашнен чувал и отнасях вкъщи. Ако не може - на място без много публика.
Общо взето тези пристъпи са били - и са - като летни бури; гърми, трещи, пък вземе че свърши.

Вкъщи я оставях да се нареве (в по-добрите случаи в детската, случвало се е и в антрето да се тръшка, ако е в по-силна истерия). След известно време минавам да й кажа "Като ти мине, ела да те гушна". Е, обичайно след минута-две лежане на пода решава, че й е минало. Давам й да пие вода понякога.

Сега се случва рядко, ама е станала по-силна и тежка, по-трудно се справям с мъкненето на рамо. Онзи ден е ходила по чорапи няколко пресечки, защото искаше да живее в йога-студиото, където ходихме да си взема един хонорар и да огледаме условията за детска йога (още нямат група, чакат да се съберат пет майки, които да искат едно и също нещо  ) Та тя набара един куп постелки и си прави замъци, къщи и улици с тях, запозна порцелановия слон от един шкаф със статуетката на Ганеша... мята едни червени възглавнички (не съм сигурна дали ще ни искат втори път  ) и реши, че ще живее там завинаги.

Е, измъкнахме я по чорапи, защото не искаше да излезе и по никакъв начин не даваше да я обуем (много е трудно, като рита, ей)
После я носихме до първото кафене, където й взех вода, седнахме на едни стъпала и ужким разправяхме приказки и отклонявахме вниманието, ама като дойде ред все пак да обуем обувките - не, рев, междувременно се напишка, аз се ядосах, в крайна сметка я помъкнахме по чорапи с идеята, че след две-три крачки ще й писне и ще поиска да се обуе, обаче човекът беше инат... не и не.. доста по-надолу се сетих защо всъщност е разстроена тя (сутринта имаше напрежение по друг повод), питах я дали е затова, тя кимна и се обу.

И друг път ми се е случвало при тръшканица да се сетя какъв всъщност реален повод за стрес има детето и като поговоря с нея за това, тя да миряса внезапно.

Ааааа сега се сетих - в началните фази на тръшкането (още няма разразен рев) й казвам с много загрижен тон "я ела, ела бързо да видя нещо - обърни си ухото... не, тук няма... отвори устата... дай да видя носа... а! Ето ги! Тук едно дяволче ти е влязло в зъбчето, то те кара да не слушаш! Чакай да го извадя.... (драматичен жест) - ето, махнах го! Дай да видя има ли още... Ох, слава богу, махнах го. Ела сега да те гушна."
Ако "дяволче" ви е много религиозно, може и маймунка

Това с "като ти мине, ела при мен да те гушна и да говорим" и досега е валидно у нас.
Ама хич не й минава понякога... по половин час и повече се случва да реве... на пресекулки. Вие, вие, попремине й в хлип, погледне се в огледалото, пак се нажали и на нов глас зареве...
Веднъж при един такъв безкраен рев съседката й говореше през вратата - решила, че е останала сама и затова реве така безутешно и гръмогласно...

Ако мога - обръщам тръшкането (преди да се е разразило) в игра. Веднъж слязохме от автобуса и тя категорично отказа да се обуе. Ако я бях насилвала - щеше да има криза. Затова - времето беше топло и хубаво - й предложих и двете да ходим боси. Събух се и аз и се прибрахме с мръсни крака, но пък доволни

"Ужасните две" при Нели май имат обратен ефект.
Доскоро се водеше побойница и дете, което иска да получи всичко, но не дава свои играчки на другите деца. Удряше без някаква причина и въпреки, че нон стоп й приказвахме- ефект нямаше. Не даваше никой дори количката да й пипне
Изведнъж периодът отмина. Даже обяснява на своя си език на децата, как не трябва да се карат за играчки и че това не е хубаво. Вече не припада на земята, когато й откажа нещо Въобще- изведнъж порасна голяма. Както тя сама казва : "Нели вече не е бебе, Нели е кака"

хъхъ, пак че не е искала да се обуе...
а тръшканица, защото не съм й позволила тя първа да слезе от тролея и да ме поеме, вместо да се случи обратното?

Анда, чела съм и други твои постинги, имаш страхотно въображение и ми харесва как се справяш, поздрвления, за което. Аз засега нямам проблем, разрешавам на Яна всичко, което не е опасно, не е шоколад и подобни вредни неща /ама тя и няма навик да ги яде, та и не се сеща да иска да купуваме каквото и да е по време на разходката/... Ама я кажете при вас кога започна периода, Яна е на 2г и 3мес - рано ли е?Нещо много ми е послушничка засега, аз като знам какво чудо съм била на тази възраст, ама и майка ми е била по-изнервена и е допринасяла за ужасията... При нас много помага забаламосването и заиграването- например сутрин, ако не иска да се облича за ясла и казвам, че ще си изяде банана по пътя, че ще купим сок или разходим куклата.. Снощи имахме чудесна разходка - обрахме всички възможни кестени и днес ще ги правим със шило на човечета..Ух, страхотно е да си имаш момиченце и да си се разбирате и играете... Поне засега...

И аз най-често използвах тактиката за разсейване на противника, обаче нещо взеха да не ми издържат нервите, уж няма причина да съм нервна, ама... и тя усеща нервнотстта ми и е станала доста раздразнителна, а пък може да е, защото има нови деца в групата в градината и сигурно почти не спят на обяд. Вече много ме дразни да реве и не я изтърпявам, крещя й, после я съжалявам, като нацупи мутричката и разбирам, че съм прекалила.

Амиии, 2г 3м не е хич рано
При Мая имаше първи прояви още преди да навърши 2г, отшумя постепенно към 2,5г, но и досега си има пристъпи.
Разликата сега е, че разбира повече, по-ясно дефинира чувствата си и повече разбира защо се ядосва.
Та е много вероятно твоята да си кара пубертета по-кротко, или по-скоро - интуитивно намираш начини да се справяш с него и не го усещаш много-много. И аз не се оплаквам - мина доста леко.

Единствено се дразня, когато роднини (майка ми, сестра ми) бързат да кажат колко е разглезено детето и как е лошо, без да дадат време да помислят защо точно се тръшка и какво биха могли да направят те, за да не става така... Така де - тя е на 3 и е дете, те са на 58 и 33 съответно, възрастни са и би трябвало те да се опитат да преодолеят проблема, вместо да търсят бързо разрешение (от типа наказание, защото едикакво си).

Трилиън, не искам да те обезсърчавам, ама при Симона чак сега започват разните такива изпълнения. И тя досега не даваше играчки и така както ти го описваш, но отскоро "порасна" в това отношение. обаче инатлъка при нея няма общо с това. Вчера за пръв път се тръшна на улицата, защото не искаше да си облече якето, а беше доста ветровито!!
На мен идеята за дяволчето много ми хареса, ще пробвам следващия път
За мен разковничето е да се намери верния тон и точната причина за неразположението,която не винаги е повода за това, както отбеляза и анда.  аз досега успявам, но колкото по-малко ми става времето, което прекарвам само с нея и колкото по-умна и рзбираща става тя, явно ще е по-сложно.
както всички знаем, търпение му е майката!! и мнооооооооооого въобръжение!

Търся и практични съвети за 'Купимигокупимигокупимиго' и 'пуснидетскотопакпуснидетскотопак'... Ще е добре да се сдобия с нови тактики за справяне с тези неща

За купуването - сега или отлагам с увещания (невинаги успешно, понякога с пълна сила има тръш!), или предлагам нещо друго (също не всякога работи, ако си е наумила нещо), или купувам, ако преценя, че има нужда.

Детското обаче ми е зор. Понеже не гледа телевизия като цяло, ограничавам детските, които гледа, до подбрани от мен анимации. Те обаче свършват за час и малко... и тя иска да ги гледа пак и пак. Понякога гледа, понякога иска да текат за фон (което не ме устройва). Опитвам се да въведа твърдо правило за едно детско на ден, тя се съгласява, но в момента, в който тръгнат финалните надписи, е писнала за още... Методът с отлагане понякога работи - залисва се с друго. Но ако не стане, е нещастие... Идеи?

При мене беше доста сложно положението , защото всичко което ядосваше дъщеря ми я караше да се захласва и да припада, това толкова много ме плашеше, че бях готова на всичко само и само да го избегна. По някога се ужасявах от мисълта, че отглеждам по този начин една ужасна лигла, но дори и това не ми пречеше да правя всичко, за да избегна припадъците. Сега вече е голяма, всичко това е останало в миналото и искам да ви уверя, че нямам едно разглезено момиче. Вярвам, че всички ние и майки и деца сме с различни характери и оценяваме нещата около нас по различен начин. Вярвайте повече във вашите мъничета, те са умни и чувствителни дечица като вас и ще оценят , че вие просто сте добри с тях, всяка по своя си начин

"Ще запомня". "Като наближи рождения ти ден, бабите ти ме питат какво да ти купят, ето сега ще го запомним това и ще им кажем да ти го вземат него."

много трудно, понякога кандисва да каже "чао" на геройчето от филма. Пробвай с по-кратки анимации, които с повторенията ще го докарат до час. Или предложи да поиграете на въпросното филмче... "ето сега, гледа Dora the Explorer, ела сега да играем на Дора - ще си направим карта как се стига до парка и ще намерим там мечето ти"(или "ще стигнем до магазина"  ); "свърши ли за динозаврите? Ела сега да ядеш овесени ядки, а пък ще ги направим на фосил".

Понякога я скланям (ако е вечер) да пусна пак детското с уговорката, че няма да го спирам, и я водя да спи, като каже 'чао' на героя.
Но по-кратки нямам - Ледена епоха, Мулан, Франклин, Гарфилд (анимационни серии) и т.н. - все са по час и кусур.

На игра нещо не ми идва на ума как да го направя още... Но да си ми жива и здрава за идеите

Пробвай да пуснеш само "Щастливия край" 
Франклин е кратък, аз него имах предвид...    аз го имам свалян от нета, де, и са по две филмчета в серийка. Ако искам да свърши бързо, пускам направо второто.

но си е проблем, голяма краста... за Франклин има доста книжлета за оцветяване и прочие, а и самите книжки са евтини... защо не купиш втори брой от някоя, не изрежеш Франклин и плюс-минус ламиниране не го залепиш с тиксо на някой по-дълъг молив? Ей ти Франклин, който кани Мая на разходка... до магазина да потърсите бисквити с мухи... който иска да иде на ДГ...
същото става и с другите филмчета, в крайна сметка с принт скрийн можеш да копираш кадър и да го разпечаташ... оттам нататък по същия начин.
А "Ледена епоха" е чудна за игри, хеле идва есен и има много жълъдчета като това на катерицата.. можеш да я помамиш да го криете някъде, да го заровите на път към ДГ и на връщане да видите дали случайно е пораснал там дъб или са го изяли мамутите.

Аз за навън игри имам - събираме кестени с тонове...обмислям специална чанта за пренасянето им...
Но като сме при майка ми филмите са на касета - няма как
И...само един епизод от Франклин й идва малко... (вкъщи на ДВД се върти киното, компа е моя територия...).
От една страна съм доволна, че не гледа мас-манга-продукция с грозни анимации с насилие, от друга - много се впечатлява от хубавите анимации и иска още и още да ги гледа. Пробвала съм я колко пъти ще иска едно и също детско едно след друго - на 4-тото пускане спрях да броя...

 
Имаш страхотно въображение и подход за справяне с деца в кризисни ситуации...

Първо опитвам с разговор, ако не става:
1. ако сме си в къщи, излизам от стаята. После, когато се успокои идва да ме гушне.
2. ако сме навън, сядам или се спирам на най-близкото подходящо място и чакам. След няколко минути го питам "готов ли си". Обикновено на втория път /след около 3-5 мин. ми отговаря "да" и тръгваме.

Не такова е положението, обаче, когато не иска да направи нещо, а бързаме за ясла, например. Тогава прибягвам и до подкупи. При нас действа: "Ще ти дам витаминче, бонобонка, ще ти надуя балон, ще подредим пъзела, докато седиш на гърнето, ще отидем на гости на... и т.н...."

Знам, че подкупите са порочен кръг, но понякога просто няма време и нещо тр да стане бързо. Инъче, търпението е най-добрия начин за овладяване на тези изблици.

 

Не знам това доколко е педагогично, но при нас свърши страхотна работа - взех 2 еднакви буркана, пробих на капачките им дупки и на единия нарисувах цветенце, а на другия - нещо, което трябваше да е грозно, но се получи по-скоро смешно / същество, наподобяващо Стич/.
Бурканът с цветето беше добрия буркан, а този с грозотията - лошият. И за всяка постъпка слагахме бобчета в съответния буркан. Като в лошия ги слагах аз, а в добрия - тя сама. Така миене на зъби, обличане на пижама и други такива станаха любими занимания /много беше горда, като си пусне бобчето/, а тръшкане, фасони, глезотии - не чак дотам, защото се пълнеше лошия буркан. Много страдаше за всяко бобче в него. Бяхме се зарекли бобчетата от добрия да ги сготвим на вкусна манджа / тя много обича боб/. В края на седмицата имаше поощрение, ако бобчетата от добрия буркан са повече. Всъщност тази система работи точно 2 седмици, защото Марена така си промени повдението, че вече нямахме нужда от буркани и след като стояха така известно време и събираха прах, ги махнахме.

Брех, Ивиче, каква интересна идея

Анда, искрено се забавлявах като четях постинга ти.... Много добри идеи ми даде  

И в къщи беше така - Марена късно "прогледа" детски, но затова пък се опита да постави рекорд по натрупани часове пред ТВ и да навакса.
При нас мина номерът с развалянето на очите / и до сега "работи"/. Понеже мойто дете е суетно, много я впечатли, когато и казах, че от много гледане ще и се развалят очите и ще се изкривят. За по-голяма достоверност и показах как точно ще изглеждат изкривените и очи  и ....това много я стресна, така че сега спазваме правилото "по 1 детско на ден". Освен това нашият ТВ/ или ДВД, или видео/ се разваля от повече от едно детско. Съжалявам, такова е..../даже, ако е на ДВД и само тръгне отначало, ни вика да го спрем  /

За Пуснипакдетскотопакпуснидетското, още в началото казвам - ще гледаш 3 филмчета, разбра ли, само три, не повече. Следва кратък пазарлък, в който доуточняваме параметрите по сделката, но винаги се знае, че филмчетата са точно толкова, колкото сме се разбрали. Върши работа.

За Купимигокупимиго съм изнасяла лекция на финансова тема - броят се стотинките в портмонето, обяснява се какво трябва да се купи и как, ако й взема играчката, трябва да не купим салам за вечеря, напр. Или й изреждам какво сме й купили в последната седмица. Веднъж направих грешката да кажа: "Не можем всеки ден да купуваме шоколадово яйце", на което тя контрира: "Мамо, вчера не сме купували, значи днес може".

Много е полезна тази тема  
Моето дете от две седмици е в моооого тежък бебешки пубертет. На моменти е съвсем побъркващо. Тя не знае защо се тръшка и реве, а аз не знам как да реагирам   Опитвам се да съм спокойна, да насочвам отрицателната енергия в нещо градивно, но понякога не се издържа Заедно сме по цял ден, а тя се тръшка почти за всичко. "Искам дъвкааааа, не, не дъвка, мамо, неееее. Искам млякооооо, не млякоо, неееее....." Да ви обяснявам ли?! Сигурно и вашите са така  

Много ми хареса тази идея а и щом работа върши....

Не знаех че се нарича "детски пубертет" ( щот си имам истински), но все едно. На нас ни помагаше в начална фаза на тръшкането "Я, видя ли?- отивам заинтересувано до прозореца/ вглеждам се в дървото- Едно слонче прелетя ( имала съм и по-добри хрумвания , Розово фламинго, куче)" И започваме да "обсъждаме" как лети , защо, какво е фламинго, защо е розово и т.н. - вниманието е отвлечено и проблема забравен.
А видеото като децата трябва да почива щото се разваля...

Синът ми е на 2г. и 9м. и поне до момента такъв период не е имал. Буен е, палав е и много общителен, не се спира на едно място и не млъква за секунда, но ревове и тръшкане аз не знам какво е. Моите деца още от бебета знаят значението на думата "не", не са свикнали на компромиси и в същото време имат много малко категорични забрани. Какво имам предвид... когато на 8м. откриха щастието да ровят в саксиите, вместо да махнем саксиите, с няколко плясвания през ръцете и с "не" ги отучихме и им отделихме купичка, пълна с листенца, камъчета и малко пръст, да си ровят на воля. Когато започнаха да изследват кухнята, вместо да демонтираме вратички или да връзваме чекмеджета, определихме някои от тях за "детски", напълнихме ги с тенджери, бурканчета и дървени лъжици /щото кой държи в кухнята си плюшени играчки, все пак/ и те си бърникаха само в тях. Вкъщи никога и нищо не съм размествала заради децата - те просто са научени какво може и какво - не. Препаратите ми стоят в един долен шкаф на кухнята и синът ми има неистов стремеж към тях. Знаех, че ако ги скрия, само ще го подсиля - показах му 2-3 флакона, пълни със синя вода, няколко гъби и така... те са негови, помага ми с тях докато чистя, а останалите вече не са му толкова интересни. Ангажирам ги с всяко нещо, което правя вкъщи, за да не скучаят - от 9-10 месечни ги курдисвам на плота до мен, когато готвя и им давам я фиде, я морков да трошат. Вкъщи гледането на ТВ не е на почит и за сина ми е превърнато в ритуал. Два пъти дневно се гледат филмчета по 40 мин, но само в определени часове, без изключения. Защо да се тръшка да гледа в 9, като така или инак в 11 ще пусна телевизора... Сам си избира какво да гледа, от предварително посочени 5 заглавия  За купуването... водим ги с нас от бебета в Пикадили, обясняваме им какво ни трябва и какво не. Синът ни има за задача да дава разни неща от рафтовете или да ни напомня да купим хляб, примерно. Знае, че не можем да купим всичко и че понякога нямаме парички. Правим колекция от железни коли, като за всяка отделна събираме пари в едно бурканче. Пари за свършена работа не давам, намирам го за тотално погрешно  Просто разни стотинки отделяме, той все се прави, че ги брои и пита дали вече стигат. Накрая окрилени литваме към магазина - най-сетне има парички! Когато го водя с мен в банката, сяда на един стол и чака, но после обезателно ходим на люлки. Когато дойде ред да си тръгнем от люлките, няма увещания, нито лъжи - тръгваме си, защото ни предстои нещо много по-интересно - да купим памперси на сестра му, да речем...И така. Не обичам, когато децата се третират като малоумни, когато им се говорят невъзможни неща и най-вече, когато биват лъгани. Няма случай да не изпълня свое обещание, но внимавам и какво обещавам. Никога не съм игнорирала нередно поведение, нито съм действала по метода "отвличане на вниманието", това не ми харесва - говоря директно, а когато има нужда и пляскам. Рушвети не предлагам по никакъв повод! "Изяж си храната и ще те заведа еди-къде-си" или "ако слушаш, ще ти дам бонбон" са неща, които не проумявам.

Децата са много умни и проницателни, за мен е грехота да ги подценяваме - чувала съм на 2-годишно да казват "бебе", да се отнасят към него по съответния начин и после да се сърдят на резултата. Старая се да третирам децата си като равни, да създавам за тях един шарен детски свят, в който обаче границите са много стриктно определени и да ги науча да живеят интересно. Когато умът ти постоянно работи, време за тръшкане общо взето не остава. 

Съжалявам, че така пространно споделих личното си мнение... 

Като изпаднеха в истерия ги оставях да се нареват и успокоят- то в такъв момент ни приема, ни предава. Като се тръшне на земята го оставям... общо взето не обръщах внимание. Рая все още изпада в такива състояния, но намаляват

Точно това съм го правила десетки пъти!
При моя разбойник "пуберитета" беше изключително тежък с всички екстри!
То не беше тръшкане и захласване, то не беше разбиване на стени и шкафове с глава.
Обикновено го оставях да се набеснее, след което се гушвахме, той му удряше един рев, а аз една лекция за това, че е малък, въпреки че се чувства вече голям и че не може да си контролира чувствата.
Тежък период беше, но постепенно отмина. Сега от дъжд на вятър имаме пак такива пристъпи, но далеч по-леки - все едно да те е минал ураган и след това да се чудиш да се страхуваш ли от лека лятна буря. Определено ми обърна представите на 180 градуса младежа.
Не съм имала серийки Пуснигопакпуснигопакпуснигопак, защото винаги предварително казвам колко трае филмчето и че след това ще правим нещо съвсем друго. Купимигокупимигокупимиго не съм преживявала, защото казвам, че това не е редно сега да се яде и предлагам винаги нещо друго по-здравословно (ябълка вместо шоколадово яйце напр).
Сега е най-доброто дете на света!

току що го пробвах... имаше ефект, но да видим до кога ще минава номера

Самуил не изкара таквоз нещо и мен ме е страх, че ще ми се върне тъпкано, като стане тийнейджър.  Няма пълно щастие.
Разбрано момче излезе, ама пък се пазари почти професионално. Ей така, знае, че няма да стане, ама да си каже той.
Чудя се дали да не му взема една сергия на пазара, барем малко работа да свърши. Не трябва да се пропилява такъв талант, мисля аз. 

Това и на мен ми е най- големия проблем. Просто всяко хранене ми е истински ужас...

Иначе другите тръшканици ги преживяваме някак, а и не се случва често. Когато се случи просто й отвличам вниманието с това, което действа за момента- всеки път различно нещо.

Е, случвали са се два- три цирка с публика, ама ги преживах.

Анда, моля те, ако някога си направиш детска градина, или решиш да ставш детегледачка, или искаш да разнообразиш Ането с един малък Ивчо обади ми сееееееееее! Невероятна си 
Иви4е, още малко и аз ще изплагиатствам това с бобчетата.
Като цяло Ивчо е разбрано дете (2г4м), но от около месец има някои периодиииии. Чувствам се безсилна направо понякога.
Много, много разговаряме, толкова, 4е миналата седмица бяхме на море в Гърция, минаваме покрай един магазин, а той си ломоти под нослето, "не може този магазин купим (и)грачка, много скъпо, мама купи (и)грачка Пофия, Ичо слушка"

Сами е сравнително кротък,но има такива ситуации,в които понякога трудно успявам да бъда спокойна/още повече,че обикновенно и бебето в този момент е с нас/,но обикновенно се опитвам да реша проблема с думи...ама много думи ...в краен случай с "подкуп"/но никога с нещо сладко-обикновено с обещание да отидем на гарата да гледаме влаковете,да караме колело или нещо такова....но задължително после го изпълнявам/или просто започвам друго занимание/при него е лесно отвличането на вниманието/...А като превантивна мярка прилагам "умишлено  уморяване"/ходим много и непрекъснато,гоним се,бием се нашега...но той има прекалено много енергия.../ ..след него трудно има сили да отстоява каквото и да е.../но докога ще минава... /
А оттук,ми хареса идеята с бурканите и бобчетата-ще взема да спретна нещо такова...

Аз май не се справям, мятам под мишница детето, което едва нося и го оставям в леглото да се нареве. Виж мъжът се справя много добре.
Може да стоят два часа по средата на натоварено шосе и да си говорят, защо не е правилно да се тръшка по средата на пътя и търпеливо да го чака да му мине.
Изградил е строги правила и като не се спазват в леглото.
Яде се само на маса и само седнал на стол - в противен случай не. След третото оставяне без вечеря, вече си носи сам стола сяда и не мърда.
Когато отиваме на люлките си казваме колко време ще играем и след това няма тръшканици.
Ако плаче много, баща му редовно му казва да плаче по силно, че не го чуват на всички маси в заведението и той спира

Общо взето гледаме да поставяме граници и да ги спазваме всички.

инвестирай във детето, явно ще има голяма възвращаемост

Бу, благодаря ти за темата
Аз съм лудата майка с лудото чедо
Пишете, момичета, пишете, че на моменти не знам просто какво да правя Преди няколко дни просто го оставих да пищи на пода в антрето, докато аз се скрих в спалнята и ревах като магаре от безсилие

За детското - по принцип и аз почти винаги обяснявам предварително какво и колко ще се гледа - 'Избирай добре, защото ще пусна само това, само един път. Повече няма да го пускам, като свърши, и няма да пускам друго. Само това детско, само един път' (пиша, за да видите колко обяснения правя за едно детско  След няколко батални брутални сцени в миналото след края на детското се изучих и аз...)

Значителна част от тръшканиците успявам да овладея с физически контакт. Тактиката я смених наскоро. Реших, че когато е разстроена, може би е по-добре вместо 'като се успокоиш, ела при мен' да я гушна (независимо иска или не) и да й говоря. Това особено важи, ако се притръшне навън, защото е склонна да каже 'тука искам да стОя' и се закучва на някой ъгъл да реве за удивление на минувачите каква е тая майка-звяр, дето така си оставя горкото дете... Та - вдигам, отнасям и гушкам (понякога насила) и й говоря отвличащи неща - 'за това ли си ядосана? не? а за какво?' и обяснения, обяснения... Смешни муцуни, престорено учудване, разсмиващи приказки и звуци... като мине кризата, вече по-лесно се обяснява и говори. Малко е трудно, защото рита и блъска и понякога направо ме наранява (тогава и на мен ми писва, честно казано), но какво да я правя.

Вчера за една бройка се разминахме с гранд-тръшкане - искаше да й купя ново детско (от това място й купих касета преди седмици и помни дребната като слон). Нямаме пари, като имаме - ще ти купя. Имаме, имаме, имаме... Имаме пари, купи ми детско, имаме пари! Ти си лош! (на баща си, който очевидно според нея е виновен, че нямаме пари  ) Ти си лош, ти си лоооош! Имаме пари, имаме париии! и т.н. С гушкане и приказки се размина само с малка доза тръшкане, но до края на вечерта обвиняваше баща си, че е лош и всъщност има пари...

Абе, зор...

ти имаш ли обяснение на това, че сте ЛОШИ??? сигурна съм, че вие не го използвате като израз, от къде тогава го чуват и как знаят кога да го използват??? симона оня ден за пръв път го използва към мен - много си лоша, стой в хола, махай се и т.н. направо изумях, аз никога не съм го използвала, а и не знам някой друг да й го е казвал. толкова го мразя това определение, че едвам се въздържам да не й обръщам вниание върху него, за да не подстрекавам използването му!!! вие как реагирате като ви каже че сте лоши???

От яслата дойде 'ти си лош' и 'ти си лоша'.
Аз никога не й го казвам. Ако каже, че тя самата е лоша, й обяснявам, че не, тя е много добро дете, само в момента е малко непослушна. Също съм наложила забрана над 'ти си лошо дете' на роднините. Няма такова нещо като 'лошо дете'. Детето бива 'палаво' и 'непослушно', понякога - 'грубо' и 'невъзпитано', защото това са моментни състояния, докато 'лош' е етикет.
Ако ми каже, че аз/баща й/баба й/който там е лош, също отричам като партизанин. 'Майките по принцип са добри'

Уфффф и аз съм май в кюпа 
От няколко дена моето иначе безпроблемно до сега за мен дете, взе да се тръшка за щяло и нещяло  буквално...
Сядам да чета темата, защото на  'Ужасните две' ми намирисва вече 

И аз съм забранила да казват на Ани, че е "лошо дете"  Аз й казвам, че не трябва да се държи лошо, защото тя е добро дете. Пък добрите деца не правят такива работи. 

У нас аз съм лошата 
Винаги бивана поругавана след поредната забрана. Но само за 2 минути. След това ми се поднася едно любовно обяснение и провеждаме пореднат лекция Защо-мама-го-направи-това и е много щастлив от това.

Ели, тя Бадемката отдавна и беше време да влезе в пуберитета

Чудна темичка...Н а Анда тр да и плащаме за консултации   Това с бурканчетат също ми хареса - за малко дете .- за по-голямо едва ли ще върви пък и върви им обяснявай разликите между добро и лошо, аз не обичам да съм крайна в това отношение... Че може да насадиш едно гадно чувство за вина и лошо за цял живат.. Ама при мъничките сто про ще върви...   

Малко след като навърши две години дъщеря ми, особено след като се върнахме от морето, където бяхме в контакт с най-различни по възраст, пол и темперамент деца, забелязах доста голяма промяна в поведенито и. До този момент просто нямаше за какво да се оплача, освен рутинните бебешки леки капризчета.
Сега обаче започна да проявява инат (имах си аз, нали е Овен), да се опитва да се налага в някои моменти (най-неподходящите разбира се) и откри лесно средство за манипулиране - едно протяжно ъ-ъ-ъ-ъ-ъ демек мрънкане, когато иска да стане на нейното.
Във всеки случай съм наясно, че вече сме настъпили пубертета по опашката, но четейки писаното за наборите, мога да кажа че общо взето го караме в леката му фаза (за сега, може би... ). Не е усвоила все още тръшкането, може би е правила няколко опита, но хубавото и е че за сега успявам да я забаламосам и бързо и се отвлича вниманието. Това е най-успешният подход при нас, който за сега действа безотказно. Имали сме няколко "сеира" навън, но хич не ми пука кой ме гледа и защо ме гледа, като се нахленчи - тръгваме, или аз тръгвам, казвам и даже "чао"  , тя ме гледа под вежди и след малко я чувам да припка отзад.
За детското аз даже и се моля да погледа малко и да ме остави на мира за 20 минути да свърша нещо . Най-дългото и гледане е 15 минути (без прекъсване) на Тъбисите, но гледам че и втръсват вече и не откривам техен успешен заместител .
За Купимиго все още ми вярва безпрекословно, че "днес нямам парички", та не настоява, даже и да става въпрос за любимите и бонбони Нестле смартис  .

Съвет никакъв съществен неможах да дам, но затова пък благодаря много за тези съветите, които почерпих от темата  .

Ох да питам и аз - малки ли сме за това чудо "бебешки пубертет".Така като чета мисля, че от 1 седмица сме точно там. Тръшка  се за това ,което не получи и на мен пяна ми излиза на устата от обяснения, но рядко има голям ефект.
Случва се да повиша тон, за което после имам угризения и не мога да намеря мир със себе си.
Научил се е да плюе храна, лапва и после плюе, ревем за мама с повод и без повод, хленчим за всичко, което не ни отърва. Кажете ми това ли е тази напаст 

аха, имате симптомите...
лекува се с  времето, а мама да си купи железни нерви...

Ще дам един от пример от снощи.
Моят син вчера цял ден беше при баба си. Когато тя го доведе, той така започна да се тръшка, че полудях. Реших да му обясна,ч е утря пак, ще дойде и това е. Сега баба си отива. Тпй все едно нищо не стигаше до бего. реве и се тръшка- не е истина. Реших да си трая и да го игнорирам,а  и без това пържех кюфтета и нямах възможност с него да се занимавам.
Лелелелел онова като започна да пищи, да вика, да ме бие да ме рита. Друг път когато ме бие и аз го удрям. Не позволявам да ни бие с баща му.Този път обаче реших да пробвам тактиката с игнориране. Той реве, а аз си готвя и леко си пеех. Казвам ви, че това дете обезумя. После след 1ч. рев го хванах и го заключих в стаята. Пак рев. Беше сам 10 мин. После му отворих и му казах, че на масата има кюфте. Ако иска да яде, ако пък не- отива пак в стаята ако реве. Е, млъкна бре. Даже стана добър и все едно нищо не е било. Аз разбира се запазих хладно отношение,а  той хитреца от време на време идваше да ме гали.
Ха, кажете, че не са психолози и, че не разбират.
Та питането ми е вие как се справяте в такива моменти?
Понякога се шашкам и наоправо блокирам, защото най-лесно да изяде шамар, но не може постоянно да шамаросвам.

Бу беше пуснала подобна тема и вътре имаше мн хубави неща, нямам време да я издиря, някъде на 2-3 страница да е...Потърси я...

Понякога игнорирам,понякога викам,понякога говоря.СПОРЕД ЗАВИСИ.

Именно. Така препоръчват някои умни хора да се процедира - като беснее се игнорира и праща в стаята си да се успокои. И действа. Друг начин няма - бой не се препоръчва, а и не помага хич. Децата като видят, че сме твърди и че никак не е гот да си седя сами в стаичките подхващат друга песен. Продължавай в същия дух и ще си имаш мило и умилкващо се детенце. И това никак няма да му увреди психиката - напротив - ще го научи на много полезни неща.

Когато разговорите и забележките не помагат, най-голям ефект при нас също има игнорирането. Държа се все едно го няма, не му говоря, не му обръщам внимание и това явно много го накърнява, веднага спира да се тръшка и се опитва по всякакъв начин да ми привлече вниманието, като ме погали или нещо да ми каже само и само да му обърна внимание!

при нас минава номера с отвличане на вниманието с нещо друго, а краен вариант е да дам бонбон...

Аз от малък не му обръщах внимание като мрънка, в резултат на което сега не си позволява много.
Знае, че ще го зарежа в кошарата и няма да го погледна и го е страх.
Не съм шляпвала, но съм кряскала като се лигави, ама така, че целия се втриса и млъква. Ако опита пак следва кошара и така ... не си позволява, смея да кажа.

Понякога направо издевателстват, не се понася.

кой над кого издевателства, Верги?

Точно в момента сина ми се опитва да издевателства над мен по същия начин - мрънка ми и ми се тръшка. За какво - и той точно не знае... А аз прилагам непукизма, като много сполучлива терапия за неговото лигавене. Чета си тук и си пиша, а той реве, реве, пък спре и  ме гледа как ще реагирам. Не мога да си представя, че детето ми ще е по-голям инат и манипулатор от мен. 

Моята малка госпожица имаше навика да се тръшка навън. Оставям я да си лежи на тротоара, хората се обръщат, ама то си е тяхна работа. Веднъж събра половината персонал на Hit-а, по обяд нямаше много хора и аз я оставих да реве и да лежи.
Слава богу почти мина този период. Сега се сърди, че я държа за ръка като пресичаме улица - искала сама. И а-ха да седне на платното - ей в този случай играят шамарите - не мога да я оставя да седи по средата на улицата.

Много правилно:)
Игнор..спокойствие..изолация, ако има нужда...и да му се покаже, че това са глупости и има много по-интересни неща за правене (ядене на кюфте, разходка, някаква игра....)....

При 4-годишното вече съм постигнала ефект по бързата процедура.
Просто казвам "Елина, след малко ще те пратя в стаята да се успокояваш, ако не спреш..."
Започвам да броя 1....2....и ако на 3 се тръшка..отива някъде на тихо място за размисъл:)

Когато рева затихне или идва сама да ми каже, че вече е спокойна или аз отивам да проверя каква занимавка си е намерила...и си казваме колко се обичаме и как е глупаво така да се караме.

Звучи малко като латино сериал ама е готино:)

и аз така

И при нас като при  Вергилия от малък е свикнал че тръшкането не води до нищо добро. Рецептата е не само пълно игнориране, но и постоянно - ако дори веднъж се поддаде мамата на тръшкането после човечето винаги знае че може пак да победи и това удесеторява енергията му, а те са си и без друго неуморни  

И нашия бебо сега се опитва да се тръшка, даже си дрънна тиквата в пода, но аз не му обръщам внимание - все едно нищо не прави, след като го поизчакам малко му давам някоя позабравена играчка или пък му показвам нещо интересно, за да отввека вниманието и така ......до  

Апропо след 3 неуспешни опита за тръшкане вече поне не се хвърля на пода и не си удря кратунката в плочките, което на мем ми беше най-трудно за преживяване - да го гледам как ще се удари всеки един момент от лигавене  

Ако не ми е дошло в повечко, говоря, обяснявам, викам, игнорирам. Но понякога не мога, нервите ми не издържат и го шляпвам. Като види, че съм сърдита и нему обръщам внимание идва при мен започва да ме прегръща и целува, дори ми пее "мила моя мамо" при което аз вече се размазвам от умиление   И така до следващия път  

София имаше такъв период към 1г. и 6 месеца, сега затихна, дано не се върне с нова сила 

Ако сме сами двете приключваше сравнително бързо, аз започвам да си върша ежедневните неща, а тя идва да види какво правя или се затваря в стаята си и вади всички дрехи от скрина  Но има ли някой друг вкъщи, наставаше ужас, тогава вадех нещо забравено, например летните дрехи, прибрани за зимата или зимните през лятото, но без да я викам, само ги изсипвах на средата на стаята и тя млъкваше на секундата, унесена в ровене 

Говоренето и обясняването при нея никога не е имало положителен ефект 

Пробвала съм 2 пъти да я сложа в кошарата, стигна до състояние, в което никога не я бях виждала, накрая и двата пъти повърна, отказах се от тази практика пък и е доста самостоятелна като цяло, не ми се иска да й отключа страха от изоставяне и да ми се лепне за полата (панталона в моя случай  ).

Това все едно аз съм го писала.Не знам това период ли е и кога ще отмине,но откакто започнах работа е още по-зле.Денем слуша баба си,а вечер като се прибера  настава ужаса.Мрънкане,глезене,рев ,тръшкане.И навън  понякога е така,чак ме хваща срам.

Със сина ми имам същия проблем. От опит мога да кажа че между 2 и 2 и половина децата направо подивяват. Най-кошмарният ни случай беше, когато реши че иска бонбони и се тръшна на улицата. И това на Витошка в почивен ден. Гъмжи от хора, а човекът се проснал на земята и реве сякаш жив го дерат. В първия момент щях да го напляскам здраво и едвам се удържах. Решихме да тръгнем бавно и да го оставим да се осъзнае. Той обаче продължи с още по-голяма сила, даже почна да пълзи из локвите. Направо да излезеш от кожата си като го гледаш. Не само това, ами станах и обект на обсъжданията на хората наоколо. Някои искрено ни порицаваха, други клатеха глава разбиращо, а трети ни гледаха сякаш сме май-големите сверове на света. После някаква жена дори се спря при Павел (сина ни) и почна да го успокоява и да се кара на баща му какъв е изрод !? И това за едни бонбони?! Историята обаче не приключи така. Баща му го взе под мишница и тръгнахме към колата, а той не спря да реве през целия път. Чак у дома, останал без дъх и целия зачервен и подпухнал, реши че се е наревал достатъчно и ни гледаше все едно нищо не се е случило. Последва голяма порция конско, но ефектът май е временен.
Зная че това е възрастта, в която искат да си извоюват място под слънцето, ама чак пък толкова!

И ние сме в такъв период
Понякога е направо нетърпимо.Ако сме на вън и се тръшка,го оставям да си се тръшка и хи4 не ми пука,4е някой ме гледа.Това е редовния му номер,да по4не да се тръшка и пищи пред блока,та понякога аз го слагам на земята и казвам-тръшкай се,колкото си искаш,ако си мислиш,4е ще стане твоята-много се лъжеш.те комшиите ве4е му свикнаха
В къщи-понякога викам или пищя и аз с него и той млъква.Друг път го оставям да си пищи и така,а след малко ми се умилква и лети да ме целува Има и моменти,когато го потупвам по задника,но от това ефект никакъв.

Когато се затръшкат в къщи, или не обръщам внимание, или има шамари /много рядко, но .../. Веднъж ми се затръшка пред магазин за обувки. Искаше ботуши - дамски с висок ток. Обясних, че не са за нея, тя се тръшна на земята, реве, рита - ужас. Умирах от срам, но просто стоях и чаках безучастно. Като се нарева дойде при мен и попита като порасне ще ги купя ли. Отговорих - ДА! Хвана ме за ръка и тръгнахме сякаш нищо не беше се случило.
Сега просто казвам НЕ и не отстъпвам, но и тръшкането отмина.

ооох мъкааа, откачам като почне така да прави. Ако съм уморена и изнервена, не му цепя басмата въобще, ако баща му си е у дома, му го тръшвам да се оправят по мъжки, но ако съм сама, става страшно. Търпя го до един момент и след това започвме с наказанията, крясъците, чат пат пошляпване...
Като ме хване на кеф се сдържам, спомням си веднъж се наложи да приспиваме една костенурка- количка(с размер на строителна количка) само и само да не я водим навън, завихме я с одеало, галихме я по пластмасовата глава и пяхме песни Абе...знам, че трябва да се сдържам и нямам право да си изпускам нервите, но не винаги успявам, а когато той се усети, че много е сгафил дори не реве, мълчи, гледа ме, слуша ме как викам и само повтаря "мама се ядосва", "не се ядосвай мамо"

хм,аз май реагирам според ситуацията.
и тъй като ситуации и деца - различни от земята до небето - това,което мога да дам като съвет преди да предприемеш, каквото и да е - затвори си съзнанието за 10 секунди, въпреки раздразнението, се опитай да прецениш спокойно и обективно защо всъщност крещи малкият и тогава действай.

давам два примера от нашия опит:
- типично тръшкане примерно за второ филмче,като предварително е предупреден и прекрасно знае, че ще се гледа едно - с абсолютно равен тон му казвам:да,знам,че искаш още едно,но се разбрахме еди-какво си, и на секундата го игнорирам.обаче така,че да не изглежда като унижение. примерно ще кажа:"отивам да измия чиниите"и се изнизвам.
- от поне една година има манията само той да отваря и затваря вратите.да,понякога е изнервящо, особено, когато бързаме, но аз уважавам желанието му и се съобразявам.
та,един път слизаме от едно такси,на което шИфорката му много беше нервничка и бързаше да тръгне. съответно и аз нещо замислена,излязох и затворих вратата без да се усетя. реакцията му беше мигновена - прострян на тротоара-ВРА-ТА-ТА!ВРА-ТА-ТА! е, как да реагирам? да му се скарам? да го помъкна насила? да го игнорирам? та аз го виждам,че направо го боли хлапето, душата му плаче... прегръщах, въпреки че ме отблъсква, обяснявах,въпреки че не чува,и пак прегръщам,пак обяснявам...докато стихна в ръцете ми подсмърчащ..нужни ми бяха най-много 5мин.
съжалявам,малко дългичко излезе
слушай си детето 

Дариа се тръшка след смяна на режима. Примерно ако събота и неделя е била с баща си или ако е била за няколко дни с баба си. След такива дни винаги има поне 1 тръшкане.

Става от нищото и понякога и аз не разбирам какво иска. За това започвам още като усетя първите призаци с въпроси какво точно иска и че ако ми каже ще й го дам, но не я разбирам. Понякога действа и всичко е ОК.

Не се ли разберем на този етап обаче - нищо не помага. Започва да хвърля разни вещи, да се търкаля по земята и да пищи. Не желае да я гушкам, не иска да я успокоявам. Просто иска да си излее гнева. Вземам я и я нося в нейната стая, оставям я на дивана и казвам: "Като се успокоиш ела при мен, аз гледам ТВ." Обикновено не й отнема повече от 10 мин. като още на 2-3 се е заиграла, но отида ли при нея - нов пристъп. Накрая тя идва при мен и аз се правя, че нищо не се е случило.

Беше леко болна преди 2 седмици и си останахме двете вкъщи. Такова тръшкане и търкаляне ми направи в Мол-а като по учебник. На мен обаче не ми пука от хорското мнение. Също мразя някой да 'възпитава' детето ми и само да видя, че някой я доближава един мой поглед е достатъчен да се спре. До сега не ми се е случвало непознати да ме поучават.

След тръшкане, никога не й се карам, не я поучавам, не й обяснявам колко е лоша. Просто тя сама може да си направи извод какво печели от безмислен гняв.

От всичко прочетено виждам да наднича моята Йоана.Прави същите номера.Казвате "криза на двегодишните".Ама ние не сме ли много малки ?Тези изблици напоследък са всеки ден.Особено като трябва да излизаме.Започва се така:
-Хайде на разходка!
-Ади
-Дай да се облечем?
-Неееее
Ами ,добре, няма да излизаме
-Адииииииии
-Хайде да се облечем?
-Нееееее!
И така до около час Оставям я да крещи и да се тръшка, но понякога бързаме и трябва да я облека.И тогава нервите ми не издържат и крясвам.Ама ефект нулев .

Абе кофти работа е тръшкането. И аз една тема пуснах да се нарева.....

Общо взето и аз гледам да не и обръщам внимание, лошото е, че тя още повече се изнервя от това и така почва да се дере, че ме е страх да не дойде някой комшия да види дали не си бия детето ......

И също номера "ако продължаваш така, ще направя еди какво си", проблемът там е, че тя се съгласява и после веднага прави същото и аз пак "ако продължаваш......" и тя повтаря и така, до моето пълно обезумяване.

Абе не е лесно, ма какво да се прави.....аз затова я пращам за една- две вечери при някоя баба, че иначе така полудявам, че от най-малкото се изнервям и става по-зле. Така да се заредя

А дали детето не тълкува този израз точно като да продължава да прави еди-какво си?

На нас също ни трябва по един час за да излезем на разходка (аз съм готова за 5 минути), защото малката дама иска сама да се облича, а още не може да си улучи ръкавите, не дава да и се покаже или помогне, а най-големия ужас е  когато реши, че не иска тази дреха, а другата.
А сина ми като беше малък изобщо не искаше да облича други дрехи, особено ако са нови и не е свикнал с тях.

Мисля, че правиш малка грешка 

Нейното поведение и твоето трябва да са с малка последователност. Да речем: "Ако хвърлиш още веднъж книжката на пода ще я вдигна на високия рафт", хвърля - вдигаш /първия път винаги ще последва кански рев, но предадеш ли се - загубила си битката/ А не: "Хвърлиш ли книжката - повече няма да ти купувам книги" - да речем. Събития отдалечени на повече от 2-3 минути са несъществени и абстрактни за едно 2-3 годишно.

Дори аз направих днес такава грешка. Казах на Дариа, че ако не ми даде да я облека, няма да слуша "Мечо Пух" в колата. Изобщо не вдяна идеята и не отстъпи /по този начин де  /. А иначе и "Мечо пух" не слуша

към три години и половина вече върши работа наказание от три дни негледане на филмчета, да речем - просто иначе й дреме на шапката за дребното и актуално наказанийце, което ще последва. Онзи ден ми се тръшка безподобно за едни бонбони, сега е три дни без сладки неща. Много повече я впечатлява от моменталната ми реакция, която - както знае тя - минава и заминава.

аз мисля, че много  добре разбират какво имаме предвид, но се пробват колко далеч могат да стигнат...