'Ужасните две' - как се справяхте с детския пубертет?

Уфффф и аз съм май в кюпа 
От няколко дена моето иначе безпроблемно до сега за мен дете, взе да се тръшка за щяло и нещяло  буквално...
Сядам да чета темата, защото на  'Ужасните две' ми намирисва вече 

И аз съм забранила да казват на Ани, че е "лошо дете"  Аз й казвам, че не трябва да се държи лошо, защото тя е добро дете. Пък добрите деца не правят такива работи. 

У нас аз съм лошата 
Винаги бивана поругавана след поредната забрана. Но само за 2 минути. След това ми се поднася едно любовно обяснение и провеждаме пореднат лекция Защо-мама-го-направи-това и е много щастлив от това.

Ели, тя Бадемката отдавна и беше време да влезе в пуберитета

Чудна темичка...Н а Анда тр да и плащаме за консултации   Това с бурканчетат също ми хареса - за малко дете .- за по-голямо едва ли ще върви пък и върви им обяснявай разликите между добро и лошо, аз не обичам да съм крайна в това отношение... Че може да насадиш едно гадно чувство за вина и лошо за цял живат.. Ама при мъничките сто про ще върви...   

Малко след като навърши две години дъщеря ми, особено след като се върнахме от морето, където бяхме в контакт с най-различни по възраст, пол и темперамент деца, забелязах доста голяма промяна в поведенито и. До този момент просто нямаше за какво да се оплача, освен рутинните бебешки леки капризчета.
Сега обаче започна да проявява инат (имах си аз, нали е Овен), да се опитва да се налага в някои моменти (най-неподходящите разбира се) и откри лесно средство за манипулиране - едно протяжно ъ-ъ-ъ-ъ-ъ демек мрънкане, когато иска да стане на нейното.
Във всеки случай съм наясно, че вече сме настъпили пубертета по опашката, но четейки писаното за наборите, мога да кажа че общо взето го караме в леката му фаза (за сега, може би... ). Не е усвоила все още тръшкането, може би е правила няколко опита, но хубавото и е че за сега успявам да я забаламосам и бързо и се отвлича вниманието. Това е най-успешният подход при нас, който за сега действа безотказно. Имали сме няколко "сеира" навън, но хич не ми пука кой ме гледа и защо ме гледа, като се нахленчи - тръгваме, или аз тръгвам, казвам и даже "чао"  , тя ме гледа под вежди и след малко я чувам да припка отзад.
За детското аз даже и се моля да погледа малко и да ме остави на мира за 20 минути да свърша нещо . Най-дългото и гледане е 15 минути (без прекъсване) на Тъбисите, но гледам че и втръсват вече и не откривам техен успешен заместител .
За Купимиго все още ми вярва безпрекословно, че "днес нямам парички", та не настоява, даже и да става въпрос за любимите и бонбони Нестле смартис  .

Съвет никакъв съществен неможах да дам, но затова пък благодаря много за тези съветите, които почерпих от темата  .

Ох да питам и аз - малки ли сме за това чудо "бебешки пубертет".Така като чета мисля, че от 1 седмица сме точно там. Тръшка  се за това ,което не получи и на мен пяна ми излиза на устата от обяснения, но рядко има голям ефект.
Случва се да повиша тон, за което после имам угризения и не мога да намеря мир със себе си.
Научил се е да плюе храна, лапва и после плюе, ревем за мама с повод и без повод, хленчим за всичко, което не ни отърва. Кажете ми това ли е тази напаст 

аха, имате симптомите...
лекува се с  времето, а мама да си купи железни нерви...

Ще дам един от пример от снощи.
Моят син вчера цял ден беше при баба си. Когато тя го доведе, той така започна да се тръшка, че полудях. Реших да му обясна,ч е утря пак, ще дойде и това е. Сега баба си отива. Тпй все едно нищо не стигаше до бего. реве и се тръшка- не е истина. Реших да си трая и да го игнорирам,а  и без това пържех кюфтета и нямах възможност с него да се занимавам.
Лелелелел онова като започна да пищи, да вика, да ме бие да ме рита. Друг път когато ме бие и аз го удрям. Не позволявам да ни бие с баща му.Този път обаче реших да пробвам тактиката с игнориране. Той реве, а аз си готвя и леко си пеех. Казвам ви, че това дете обезумя. После след 1ч. рев го хванах и го заключих в стаята. Пак рев. Беше сам 10 мин. После му отворих и му казах, че на масата има кюфте. Ако иска да яде, ако пък не- отива пак в стаята ако реве. Е, млъкна бре. Даже стана добър и все едно нищо не е било. Аз разбира се запазих хладно отношение,а  той хитреца от време на време идваше да ме гали.
Ха, кажете, че не са психолози и, че не разбират.
Та питането ми е вие как се справяте в такива моменти?
Понякога се шашкам и наоправо блокирам, защото най-лесно да изяде шамар, но не може постоянно да шамаросвам.

Бу беше пуснала подобна тема и вътре имаше мн хубави неща, нямам време да я издиря, някъде на 2-3 страница да е...Потърси я...

Понякога игнорирам,понякога викам,понякога говоря.СПОРЕД ЗАВИСИ.

Именно. Така препоръчват някои умни хора да се процедира - като беснее се игнорира и праща в стаята си да се успокои. И действа. Друг начин няма - бой не се препоръчва, а и не помага хич. Децата като видят, че сме твърди и че никак не е гот да си седя сами в стаичките подхващат друга песен. Продължавай в същия дух и ще си имаш мило и умилкващо се детенце. И това никак няма да му увреди психиката - напротив - ще го научи на много полезни неща.

Когато разговорите и забележките не помагат, най-голям ефект при нас също има игнорирането. Държа се все едно го няма, не му говоря, не му обръщам внимание и това явно много го накърнява, веднага спира да се тръшка и се опитва по всякакъв начин да ми привлече вниманието, като ме погали или нещо да ми каже само и само да му обърна внимание!

при нас минава номера с отвличане на вниманието с нещо друго, а краен вариант е да дам бонбон...

Аз от малък не му обръщах внимание като мрънка, в резултат на което сега не си позволява много.
Знае, че ще го зарежа в кошарата и няма да го погледна и го е страх.
Не съм шляпвала, но съм кряскала като се лигави, ама така, че целия се втриса и млъква. Ако опита пак следва кошара и така ... не си позволява, смея да кажа.

Понякога направо издевателстват, не се понася.

кой над кого издевателства, Верги?