Дребни пари назаем и чужди покупки

Неудобно ми ми е да откажа, сумата не е голяма и той знае, че мога да си я позволя.

Ами те са прилепчиви и манипулатори тези хора и на човек му е трудно да откаже. А и нали обикновено приятели, в нужда, пък ти имаш... и редовно ги връщат...  Как да откажеш!? Това, че въртейки едни твои пари през седмица или месец дори, на практика си живеят с тях, а ти реално без тях, някак се пропуска.
Имах си и аз такива 1-2ма уж стриктно връщащи А една още отпреди ерата на картите дори дойде с мен от нас до работата, да си взема заплатата (аз по майчинство) и да й дам да си купела обувки, защото нямала И нищо не върна, де. С времето се научих да съм лоша и да отказвам на редовно ползващи ме като спестовна касичка. Да ходят да въртят едни пари на друго място

Мисля, че птица много добре го е обяснила. Не трябва да се чувстваш неудобно. Ако този човек спре да те харесва, защото си "лоша", аз виждам, че ще имаш само ползи.

Аз мисля, че това не са хора като теб.  Ако на теб някой ти купи шапка или бански, защото в момента нямаш пари, ще му ги върнеш ли след време, когато имаш пари? Ако да, не си като тези, които "забравят", и тук няма значение малка или по-голяма е сумата, а какво е твоето отношение към човека, който ти е помогнал.

Това е така.🙂👍

Но липсата на пари няма да ме спре да си купя поредния ненужен бански. Затова съм съпричастна към хората с жадни очи. Като умра, тогава ще се простирам според "чергата"/кутията си, дотогава ми се харчиии 🤪

Пресен случай. Близка приятелка ме помоли през месец юли т.г. да й услужа спешно с 200 лв. за спешен ремонт на нещо си, като след 3 дни взима заплата и ми ги връща. Казах, че 200 не мога, защото сменям работата и мога само 100. Разбрахме се, че в петък след 3 дни ми ги връща. Мина седмица, каза, че шефът й бави заплатата, но веднага щом й платят, ми ги праща. Мина още една седмица - същото. Третата седмица той й бил платил, но малка част от тях. Платила тока и купила храна и не й останали пари да ги върне. Тя работи без договор и съответно този не й плаща на уговорената дата и се цигани. Мина месец. В средата на август ми каза, че сред няколко дни чака голяма част от забавените пари и Ще може да ги изпрати. До тук добре. След седмица ми пише, че след 2 дни заминава за чужбина и веднага щом се настани там, ще ми ги изпрати по банковата сметка. Замина тя, на беше 1 седмица под карантина. Веднага след тава започна работа там. В началото на този месец й писах и й питам какво става със старата заплата. Този не й бил платил изработеното. Казах й, че е тъпо да вярва, че щом е в чужбина и е рябатира без договор, селският тарикат ще й прати парите. Та попитах дали до края на месеца ще може да ми върне парите, защото ще ми трябват и се започна Ще ви ги върна, няма да те излъжа, ще ти ги върна... сто пъти го повтори и накрая ми каза Ама ти нали ми каза да не бързам. Бога ми, такова нещо не съм казвала. И явно се е почувствала притисната и от другите, от които е Взела назаем и каза, че в средата на месеца взема заплата и ше ми изпрати 50 евро по банковата сметка и да й напиша банковата си сметка.
Така. Кой сега е лошия? Аз ли съм, че си искам 100 лева, или тя, че 3 пъти се разбираме за конкретен срок, в който да ги върне и не го прави?
Една от най-близките ми приятелки е и ми е тъпо да си разваляме отношенията за 100 лв, но едва ли не аз съм сега кривата, че й напомням да ми ги върне, а тя ги няма.
В крайна сметка моята заплата е 700 лв И аз съм ги измизерствала, примолила съм се пред мъжа ми да услужим, а не сме цъфнали и вързали, защото тя нямаше пари за храна, а 2 месеца по-късно още не ги е върнала и ми говори, че ще ги върне, ама със сух тон, едва ли не какво ми напомняш, не съм забравила. И във всички тези разговори веднъж не каза "Извинявай". Това ме подразни най-много от всичко.

О, връщат пари с триста зора и с такава физиономия, че направо на теб да ти стане неудобно. Всъщност и аз никога не зная кога ще ми ги върне, когато благоволи, тогава. Самата аз мразя да взимам пари назаем, ако искам нещо да си купя спестявам, а не взимам на кредит. Защото съзнавам колко е тегаво да дължиш пари.

signora_tina, така, както го описвате, ми се струва, че не са й трябвали само 200лв. и не са били за ремонт, а е събирала точно за заминаването за чужбина. И всъщност може би точно затова ще Ви ги върне, защото не сте само Вие, а има поне още няколко човека с подобни суми. А тя защо е работила без договор? Това е нещо, на което никога не бих се съгласила - поне не си представям да съм толкова отчаяна, че да работя срещу обещание за заплата.


milittana, с много неща е така - този, който е некоректен, се опитва да се направи на жертва и да се измъкне. Предполагам, че много боли, когато са близки хора. При обикновени познати пак е неприятно и разочароващо, но на такива така или иначе повечето хора не биха дали сериозна сума (аз лично никаква), а и човешката връзка, която се разкъсва, не е толкова сериозна и важна като приятелството.

Трябваше да замине още в началото на годината, но нали обявиха пандемията и нямаше как да замине. Имаше в края на годината работа, която напусна, за да може да се подготви за пътуването и да учи език, имаше спестявания, но в началото на пандемията всички спестявания се стопиха. Наистина бяха затруднени. Принуди се да работи така, защото нямаше друг избор. Месеци наред търсеше нещо, но все пак хиляди хора останаха без работа, а тя няма дори висше образование, няма професия. Та е търсела пари от няколко човека, така разбрах. Близки са й помогнали с разходите по заминаването. Но не ме дразни това, дразни ме, че едва ли не аз съм виновна, че питам кога ще ги върне и че си ги търся. Еми естествено. Пак казвам - на мен също са ми нужни. Това ми е храната за 10 дни на семейството и трябваше да ги измизерствам, защото сменям точно тогава работата и от старата работа ми изплатиха всичко наведнъж в края на месеца, а до тогава живяхме с половин заплата на мъжа ми. Еми тъпо е. Поне да каже, че съжалява за ситуацията, а тя ще ви ги върна, та ще ви ги върна, няма да ви излъжа.

Да, това ще ти ги върна съм го чувала. Даже конкретна дата съм чувала, само че никога не се спазва. Както и да е, някой тук беше писал че който дава назаем трябва да може да пожертва сумата. Дразни ме и мен, че ако си поискам парите ще бъда ега ти дребнавата егоистка. Хубавото е, че докато не ми се върне тази сума, нови пари назаем не давам, каквото ще да ми се представя като причина. Имах преди време една колежка, момиче от провинцията затруднена финансово. От целия колектив само от мен взимаше дребни суми за да изкара месеца, ама тайно, пред другите се държеше като голямата работа, и тъкмо тя ми сви един много мръсен селски номер в службата и разбрах, че ме е коментирала в негативен аспект. Много характерно за такива хора е, че въпреки че си им дал заем, точно ти си най-черния ако си го поискаш, а другите дето не са и помисляли да ти услужат са си ок.

Предполагам, че е от някакъв вид гузност, която се превръща в неприязън. А в този случай с колежката може би й е било неприятно, че си била наясно с нейните финансови затруднения, т.е. ти си човекът, който е виждал отвъд изградения й имидж и евентуално си можела да я разкриеш пред другите, затова е искала да срине репутацията ти.

Сигурно е така, но е супер несправедливо. Ама то не е рядкост да направиш добро и да получиш удар в гръб. Затова - умерена дистанция от всички и си гледаш кефа. Чуждите нужди не те интересуват и така....

Преди няколко години майка ми разправяше, че една съседка редовно искала от друга съседка по сто лева назаем до заплата. Върне и след седмица-две-три пак поиска, пак същата сума от сто лева. Не гарантирам, че е било точно така, но така твърдеше майка ми, че го знае от заемодателката. Аз тогава така и не разбрах защо онази не се напъне да намалява сумите. С по десет лева на месец да ги намалява - ще ги изчисти напълно за по-малко от година. Но явно си има такива хора, за които е норма да въртят така едни пари.

Преди около 2 м. бях пуснала тема на подобна тема, с разликата, че на човекът, за когото ставаше дума, съм помагала многократно, по различни начини. Връщала е дребните суми, които е искала, но ги искаше през 2-3дни. Но с други постъпки категорично ме разочарова. Отново са свързани с пари.
Не ми е приятно чувството на донор и то донор на човек, който претендира за интелигентност, класа и висок стандарт, (морала даже го изключвам от списъка) но го поддържа пред света за сметка на други хора.

Eто точно това ми е неприятно и на мен. И също така непукизмът, че тези пари може и да ми трябват за нещо на мен или мой близък. Ето, взетата от мен сума не беше върната в срока, в който беше обещано за пореден път. Излиза, че не мога да разчитам на едни пари за постоянно. В същото време в обкръжението ни никой не знае за тези заеми, аз се съобразявам с желанието на човека да остане в тайна, за да не го излагам, обаче така пък той няма никакъв стимул да ми връща заемите. За пред хората всичко е ок.