Дребни пари назаем и чужди покупки

  • 10 940
  • 175
  •   1
Отговори
# 120
  • Мнения: 36 718
Аз вече не давам книги. Наистина има някои, които не ми трябват, но тях едва ли някой ще ги поиска.
Преди давах, имам една-две безследно изчезнали и няколко върнати с петна, скъсани корици, прегънати страници, или пък върнати след около 6 месеца, защото човекът е забравил къде я е оставил.

# 121
  • Мнения: 2 352
И ние вече не даваме нищо. След няколко невърнати книги или върнати с петна и намачкани, не че са някакви с колекционерска стойност, но все пак съм дала пари за тях и очаквам да ми ги върнат в същото състояние, в което съм ги дала. Мъжа ми си е давал инструментите, Ко и той започна да отказва. Връщани са със смачкани кутии, липсващи части или дори пък ат корпус. И те не са от професионалните серии, но все пак.
За мен това е абсолютно неуважение към другия.

# 122
  • Мнения: 2 638
За даването- имаме 2 истински близки приятелски семейства- на тях винаги бихме дали, точно както те винаги помагат с всичко.
В този ред на мисли, какво мислите за труд/ професионална услуга “ назаем” ? Имам предвид, да речем, половинката е тесен специалист в нещо и познати( не близки) го молят за услуга. Услуга , която коства време и умения, труд, дори и специфични инструменти. През което време се обесняват- “ама от колко години се знаем с вашите”, от този сорт неща. За финал - “ НЕЩО дължа ли ти?”, ЗАБЕЛЕЖЕТЕ , не КОЛКО , а НЕЩО?

# 123
  • Мнения: X
Имаме над 20 книги на Тери Пратчет с личен автограф, които не бих продала на никаква цена.
Завижд! Ако имах книга с личен автограф на Пратчет, щях да я рамкирам и да сложа СОТ около нея, никакво пипане, за даване да не говорим. Може ли на лични кога и как сте се сдобили с тях?

Аз моля за услуги и винаги питам колко дължа. Нищо не ми вземат. Обикновено съм приготвила 50-100 лв, викам за дребни неща, примерно смяна на контакт, но не знам колко вземат жичкаджиите. Единствената причина обаче да викам познати е, че не познавам никой друг.

# 124
  • Мнения: 2 638
Тц! Не го е извикала жена в нужда. Идат през ден бай Ганчо и Манчо. На него му е неудобно да ги отсвирва. Влага и материали често, а те даже тях не си плащат. Сиреч, имаш ли хлебарница, всички познати от махалата да одят сити, ежедневно. На човек в нужда ще помогне, разбира се, аз говоря за сметчици на дребно.

# 125
  • Мнения: 18 687
Най-вероятно човекът е компютърджия и всичко живо го дърпа за дребни проблемчета, които обаче отнемат време и като се натрупат вече става тегаво.

Не знам какво да ти кажа. Моят мъж съм го оставила да преценява сам на кого да прави услуги, като преценя, че вече ощетява откъм време примерно детето, налагам ембарго. Той знае, че стигне ли се до там да правя забележка, значи неусетно се е увлякъл.

# 126
  • Мнения: 1 376
Има си някои закърмени с далавераджийство. Още от малки просеха стотинки, банички, цигари, играчки и не връщаха книжки. А не бяха бедни, въпреки кризата през 90'те.

# 127
  • пустинен пъпеш
  • Мнения: 492
Една уж приятелка така си напазарува козметика и под претекст,че има едра банкнота,ми поиска пари и аз съвсем лековерно платих.После съжалих,защото тя така и не ми върна парите,въпреки че бяхме и колежки и се виждахме всеки ден.

# 128
  • Мнения: X
Сладурана е тази, аз на вестникарска будка сутринта в 7.45 дадох 50 лв и предупредих, че просто нямам по-дребни - човека каза, че няма проблем. Искай си парите.

# 129
  • пустинен пъпеш
  • Мнения: 492
Прежалих ги вече,но неприятното чувство от нейното хитреене за съжаление остана .

# 130
  • Мнения: 1 126
Мое основно правило е да давам толкова, колкото мога да прежаля. Веднъж дам ли назаем, вече съм ги отписала. Ако се върнат при мен, толкова по-добре. Никога не си искам обратно. Изгаряла съм с неголеми суми - 10, 20 до 50лв. Понякога съм давала назаем и с ясното съзнание, че няма да ми се върнат. И да ви кажа ли, колкото повече съм давала, заеми, бакшиши, дарения, толкова повече са се връщали пари при мен под друга форма.

# 131
  • Мнения: 19 525
При мен интересното е, че винаги едни и същи хора искат пари назаем, често с месеци не ги връщат, понякога изобщо не ги връщат. В такъв случай втори път не давам. Но имам един познат, вечно иска някаква дребна сума, е, стигал е и до 200 лв, след това връща, макар и не винаги когато е обещал, после пак иска 100 да речем, и всъщност едни мои пари винаги стоят у него. Аз не обичам и не взимам пари назаем, ако се случи макар и дребна сума да дължа, веднага се издължавам, но ми е неприятно да взимам чужди пари. И мъжът ми е така, веднъж си беше забравил парите вкъщи, цял ден е бил гладен и жаден. Но за поръчителство или някакви големи суми категорично бих отказала, не се знае какво ще ни поднесе животът, има банкови обезпечения, да си правят сметката тези, които взимат заема.

# 132
  • Мнения: 18 626
Това ги реже от всякакви шансове и за градина, и след това за предучилищна в квартала, съответно кварталното училище, което им е по адм. район и дава точка за предучилищна на територията на квартала, може да се окаже мираж...

Това за кой град се отнася? В София примерно премахнаха всякакви предимства от сорта да са посещавали децата дадено детско заведение, остана предимство само ако предучилищната е карана в даденото училище.

# 133
  • Мнения: 1 481
Пари назаем не давам и не взимам, имам си правило.
Вече и книги не давам, те са ми най-ценни, а колкото пъти съм давала, не са ми ги връщали.

# 134
  • Мнения: 1 376
Кредитни карти се отпускат лесно от банките, ако имаш превод на работна заплата там. Условията също не са лоши, даже има и промо период без такса. Но някои хора си обичат другите да са им длъжни, пък и банката трудно ще "преметнеш".

X Реклама

Общи условия

Активация на акаунт