Дребни пари назаем и чужди покупки

  • 10 934
  • 175
  •   1
Отговори
  • Мнения: 3 592
Какъв трябва да е размерът на сумата, с която сте услужили на колега/познат/приятел, за да си я искате обратно? Плащате му нещо, защото няма кеш, напр.и забравяте за случая.

Зависи ли сумата и от това, колко ви е близък човекът или 20 лева са си 20 лева.
/Изключваме роднините/.

Вчера имахме спор с мъжа ми по този въпрос и сме на противоположни позиции.Stuck Out Tongue Closed Eyes

Как е при вас?

# 1
  • София
  • Мнения: 28 814
Зависи. Ако си казал/а "Аз черпя", размерът няма значение (отнася се само за парите! Smile ). Ако е заем, и малко да са, трябва да се върнат.

# 2
  • Мнения: 363
Пари назаем не давам.

# 3
  • Мнения: 3 592
Зависи. Ако си казал/а "Аз черпя", размерът няма значение (отнася се само за парите! Smile ). Ако е заем, и малко да са, трябва да се върнат.

Не казвам нищо. Просто плащам по моя инициатива, когато другият няма кеш, а иска да купи нещо.

steliosi Даване на пари назаем звучи като голяма сума. Тук говоря за ежедневни разходи. Което разбира се, за всеки е субективно. На НиЛо ежедневните разходи едва ли ще покрия 😀

# 4
  • София
  • Мнения: 38 789
Не давам и не взимам. Тази седмица сме адски закъсали, приятели ми предложиха, но отказах.
Черпенките са отделна тема.

# 5
  • Мнения: 36 666
И аз не давам (освен на близки роднини). Ако ми поискат, ще кажа че нямам никакви, току що съм похарчила последните, забравила съм си картата или нещо подобно. Освен това и не искам заеми (дори два лева).

# 6
  • Мнения: 2 288
Вече не правя така, понаучих се с горчив опит. Редно е да се искат, случва се сигурно да се забрави. След втори, трети път е ясна работата.

# 7
  • София
  • Мнения: 8 002
Случвало се е с колеги да излезем, някой си забравил парите, платя аз. Тогава не си ги искам, макар и обикновено да ми ги връщат.
Ако давам назаем, обикновено е до 100-150 лв., колкото ми е лимита за риска да не ми ги върнат.

# 8
  • Мнения: 3 592
Вече не правя така, понаучих се с горчив опит. Редно е да се искат, случва се сигурно да се забрави. След втори, трети път е ясна работата.
Колко пари бихте си искали обратно? Дори 10-20 лв, или повече?

милинка дааа, 100-200 лв. са си пари, как, то и аз си ги търся 😀

# 9
  • Бургас
  • Мнения: 4 079
ако е малка сумата и не ми я върнат, сигурно ще я отпиша, но никога повече няма да помагам  на този човек, малко ще еме е срам д му кажа абе дай ми онези 10-20 лева...ако е по-голяма - над 50-100 лева, бих си я поискала

# 10
  • Мнения: 3 592
ако е малка сумата и не ми я върнат, сигурно ще я отпиша, но никога повече няма да помагам  на този човек, малко ще еме е срам д му кажа абе дай ми онези 10-20 лева...ако е по-голяма - над 50-100 лева, бих си я поискала

А аз помагам пак, защото ми е супер неловко да не го направя. Все едно да се правя на ударена. Вчера беше за едно долнище на бански, 12 лв., не приемаха с карти разплащане, как да я оставя жената да ходи в жегата до банкомат и да се връща до магазина.... И мъжът ми ме скастри, каза - нали знаеш, че няма да ти ги върне 🙃

# 11
  • Мнения: 4 420
Ако говорим за ситуация - дай ми 2 лв, че си забравих парите и утре ще ти ги върна, а утре не ми ги върне, културно ще напомня. Не, че сумата е голяма, просто така е редно.
Ако поканя приятел/ка на заведение и ми каже "зле съм с парите, не мога", ако реша да почерпя, може и 20-30 да платя, няма да си ги търся.
Въпроса е принципен. Заем се връща, почерпката си е почерпка.

# 12
  • Мнения: X
Аз съм си искала и 20 лв. дадени назаем, не за друго а защото момичето на което ги бях дала се правеше на луда умишлено. Явно очакват че като са малка сума и човек го е срам да си ги поиска. Иначе аз пари назаем не искам от никой и съм казала че не обичам да давам.

# 13
  • Мнения: 2 288
Вече не правя така, понаучих се с горчив опит. Редно е да се искат, случва се сигурно да се забрави. След втори, трети път е ясна работата.
Колко пари бихте си искали обратно? Дори 10-20 лв, или повече?

милинка дааа, 100-200 лв. са си пари, как, то и аз си ги търся 😀
Моя проблем е, че не си ги искам обратно. Вследствие съм доста "назад". Та когато не е животоспасяващо, а някаква глупост, предпочитам да не давам. Оставя ми горчиво усещане за човека, който се е направил на ударен.

# 14
  • Мнения: 3 592
Точно. Трябва да спра май.

# 15
  • Мнения: 36 666
Аз пък не си представям да ида до магазина с някой и другият човек да ми иска пари на касата. Не е въпросът толкова в парите, за мен това е наглост и ми нарушава личното пространство. Ще кажа, че нямам и ще гледам сеир. Изобщо не бих изпитала неудобство, другият да се срамува.
Естествено, както написах, не се отнася за близки роднини - на тях може и сама да предложа пари.

# 16
  • Пловдив
  • Мнения: 14 698
Според мен е нормално да зависи от сумата.
Не че е неправилно да си поискаш и малка сума, нищо подобно, но аз по-скоро не бих си я искала изрично.
За голяма, ако връщането се забави, сигурно бих напомнила. Освен ако виждам, че човекът наистина няма никаква възможност.

Бих очаквала да се върне без напомняне и малката сума, но не бих правила категорични изводи само от едно невръщане (в смисъл, че човекът може и да е забравил, с едно наум).

# 17
  • Deutschland
  • Мнения: 5 474
След като изгорях с 400€ и то с близък, вече стотинка на никой. Нито искам, нито давам.

# 18
  • Мнения: 41 473
Имаше една приказка "Най-добрият начин да се отървеш от неприятни приятели е да им дадеш пари назаем". Та 20 или 100 лева може да е добра цена за това, че този човек после няма да ти се натрапва и ще те избягва Simple Smile
Иначе никога няма да си поискам 20 лева, но след това портфейлът ми винаги ще е празен, ако пак ми поискат. Подобни тарикатлъци на дребно много дразнят.

# 19
  • Най-красивата страна
  • Мнения: 12 312
Обикновено пари на заем не давам.
Ако дам някаква сума на приятелка,даже да е дребна,няма да си я искам.Очаквам тя сама да се сети да ми върне парите.
Но ако не ми върне сумата,втори път пари няма да и дам.Ако ще и 20лв.да са.

# 20
  • Мнения: 9 487
Аз уж давам само на близки хора, но точно от там ми идват най-големите разочарования. Сега в неделя чакам 400лв от адски близък човек, след близо 2 месеца забавяне.

Последна редакция: пт, 14 авг 2020, 16:49 от ░Б░е░л░л░а░ ░Д░о░н░а░

# 21
# 22
  • Бургас
  • Мнения: 4 079
Аз уж давам само на близки хора, но точно от там ми идват най-големите разочарования. Сега в неделя чакам 400лв от адски близък човек, след близо 2 месеца забавяне.
да, така е, точно преди кризата 2008г. дадох на една близка роднина 20000 евро за 1 година, щеше да продаде имот да ми ги върне, но пазарът и цените се сринаха ......върна ми ги след 8-9 години чак, направо бях почнала да се отчайвам, вече ми е обица на ухото

# 23
  • Мнения: 36 666
А, и аз съм против даването на такива големи заеми, дори на близки. Имах предвид дребни суми.

# 24
  • Мнения: 1 788
Пари на заем са пари на заем, независимо от количеството.
Не са пари подарък.
Почерпка е друго нещо.
Пари не давам на заем от тийн възраст.

# 25
  • Мнения: X
Пари назаем не давам.
И аз. Черпя често. Но заеми не давам никога. Ако ситуацията е на живот и смърт, бих помогнала с пари безвъзмездно, но заем никога на никого.

# 26
  • София
  • Мнения: 1 320
Пари назаем и чужди покупки - интересна тема. Преди години бях много наивна, ама много и давах пари назаем, дори от глупост бях изтеглила кредит, само и само да помогна. Направо съм си била за бой... Разбира се после сама връщах този кредит, та и с лихвите.. ама на, животът е низ от събития, които учат ли учат.


Разбира се вече си имам едно наум и съм изградила принципи, които следвам. Миналата година дадох 120 лева заем на едно момче, като идеята беше, че ще ги върне до заплата - близък на мен и на ММ, година по-късно не ги видяхме. Разбира се приключихме отношения с този човек, грозно за такава сума, но пък по-добре. Аз ако.. и лев дължа, само това мисля да видя човека, да го върна, а той дори не му пука. Разбира се с ММ се видяхме с него и му обяснихме ситуацията и постъпката му, а на него хич му не е, явно ни съвест, ни дявол... жив и здрав с тези пари.

В момента склонна съм да дам заем на няколко човека, защото знам, че със сигурност ще ми ги върнат на датата, която са казали и то говорим за суми максимум до 50-тина лева.

Като цяло заеми гледам да не искам и се опитвам да си правя сметката и да разполагам с това, което имам. Към момента ми се получава, но животът е колело и знае ли човек...

Ако на мен са ми доплащали.. примерно не са ми стигали пари, не защото нямам, а не съм имала точно в този момент у мен, винаги съм ги връщала и стотинки да са. Аз съм на приципа "чисти сметки - добри приятели".

Имала съм случаи за недостиг на покупка на един приятел да му дам..и после да не се сети да ми ги даде, ест, че ми стана тъпо и накрая му споменах. Отговори ми "е казвай ги тези неща, аз забравям".. случвало ми се е и вещ назаем да му дам - едната я получих с мн напомняния година по-късно, а от др ни следа. Съответно го научих и вече се правя на приятно разсеяна и не бих му дала назаем. Разбира се за почерпка е друго - в това отношение се разбираме и никой не прецаква другия, но до първото май е до характера му.

За почерпки когато съм имала повод, желание, черпя, разбира се безкористно, гледам да не прекалявам. Дори когато съм пазарувала за себе си и съм видяла нещо, което знам, че мой близък ще оцени - съм купувала, разбира се пак в размера на разумното.

# 27
  • Мнения: 2 288
На мен би ми било интересно някой да обясни какво си мислят хората от другата страна, тези дето се правят на ударени. Че забогатяват ли, какво?! Спестяват нещо на чужд гръб? Че всички останали са балами, а те са открили на хляба мекото?

# 28
  • Мнения: 3 592
Аз си мисля, че може би те
- забравят
- нямат възможност и всеки лев им е добре дошъл или
- имат твърде големи възможности и не считат дребните пари за пари
- считат, че мен бълха ме ухапала
- аз не давам ясна индикация като им услужвам дали очаквам да ми ги върнат

Или комбинация от няколко

# 29
  • Пловдив
  • Мнения: 14 698
Някои забравят. Други може би смятат, че ти ще забравиш или пък няма да разберат трети лица, затова няма голяма вероятност да станат за резил, а авантата е чиста печалба и рискът си струва. Сигурно има и трети (да речем, такива, които изобщо не смятат подобно нещо за резил), и четвърти, и пети.

# 30
  • Мнения: 12 873
Не казвам нищо. Просто плащам по моя инициатива, когато другият няма кеш, а иска да купи нещо.
steliosi ..
За мен след като нищо не казваш, не ти искат пари - "можеш ли да ми услужиш" например, е, ами може да не ти ги върнат. Излиза, сякаш ти черпиш, макар и ти да не си казала нищо, особено ако сумата не е фрапираща. Не го прави, според мен. Ако някой няма пари, не е малък, да изтегли от банкомат, хайде сега.
Ти да не си им майка на тия колеги, да им даваш дребни за закуска.

Дядо ми навремето е фалирал, защото е станал поръчител на заем на приятел. Взели са му къщата и е останал със семейството си на улицата. Та, внимавайте с добрината! Малки, големи суми - всеки да си прави сметката.

Последна редакция: пт, 14 авг 2020, 18:03 от Uncommon

# 31
  • Мнения: 2 288
Аз отчитам наистина забравилите. Просто съм повтаряла грешката с няколко души, че и потретвала. Там ми е станало ясно, че не е забравяне. Та за такъв тип хора питам.

# 32
  • Пловдив
  • Мнения: 14 698
На някои авантата явно им е по-важна от това, да нямат репутация на авантаджии. Wink

-----

Да, както сочи и примерът на Uncommon - внимавайте. Заеми и поръчителство - САМО с отчитане на риска да останат изцяло за ваша сметка. Т.е. за суми, които няма да ви съборят. Когато даваш или поръчителстваш, трябва да си готов да прежалиш сумата.

Скрит текст:
Някои хора - не в темата - струва ми се, мислят, че поръчителство означава нещо като да заявят пред банката: "аз съм сигурен, че той е много сериозен". Нищо, че уж на теория знаят или им е обяснено какво е. После - ама що търсят мен, да търсят него. Поръчител не се става току-така. За заеми - същото.

# 33
  • sofia
  • Мнения: 8 949
В схемата нямам пари в момента на покупката съм влизала само с колежки, с които си миткахме заедно по магазините. Винаги ги връщаха и то в кратки срокове. И на мен ми се е случвало  да нямам в брой, а пък в магазина нямат пос-терминал и да ми даде колежка. Задължително й казвам последа ме подсети за парите, защото забравям.
Онези, тарикатите, се разпознават и при мен само веднъж им минава номера.
Като правило, заем давам в размер, който мога да прежаля, иначе не.

# 34
  • Мнения: 3 592
Да, проблемът ми е, че така съм свикнала /научена ли, не знам/, ама не мога да видя как колега или приятел бърка и не може да плати и аз да се направя на ударена и разсеяна.
Или напр. мерим заедно шапки /сега на морето/ и аз да си купя, пък тя - не, ами - не мога.

И мъжът ми затова ми прави забележка. Според него всеки трябвало да се простира според чергата си, той е такъв и не се заглежда по неща извън неговата черга. На него на очите не му се иска, както се казва. Е да, ама аз съм друг човек, с широки пръсти, и аз си искам и неща, които не мога да си позволя, и тия хора като мен ги разбирам. Но това е друга тема...

Въпрос на почтеност е да си връщат услугата, според мен.
Ако решението е да спреш да услужваш - ами тъпо е Sad
И да, не подсещам и не си ги търся....

# 35
  • Пловдив
  • Мнения: 14 698
Аз, честно казано, не смятам, че трябва чрез заеми ("услужване") да се стимулират хората да си купуват неща, които не могат да си позволят вътре в "чергата" си, ако случаят е такъв. По-скоро е уместно да се избягва пазаруване заедно, ако това те притеснява. Другият вариант е подарък, "черпене". Но не може и да се подарява безкрай. Може да не съм разбрала правилно, де.

# 36
  • Мнения: 2 288
Ако твоята черга е широка, а пък на приятел - не, разбираемо е да се случи, но в конкретна ситуация. Ако се повтаря, не е коректно, според мен. На мен еднократно би ми станало неудобно, какво остава да ме глезят често. Замисли се за какви приятели става въпрос. Виждала съм от тази порода.

# 37
  • Мнения: 363
В интерес на истината има една приятелка, с която сме си страшно близки и често се е случвало да и купувам или доплащам нещо в магазина, понеже разполагам с повечко от нея.
Никога не съм го следяла това -тя ми се издължава с отношението си.

# 38
  • Мнения: 8
Аз лично в тези ситуации се дразня на некоректността на някои хора и това, че смятат че си им длъжен едва ли не.За почерпките ясно, който реши да черпи няма какво да му се връща.Но когато поискаш пари , смятам че трябва да ги върнеш.Аз самата избягвам да искам и ми е неприятно, но ако ми се наложи ще ми е гадно ако не ги върна.Особено ме дразнят някакви случаи като този- имах една позната с която веднъж бяхме излезли, тя си накупи обвуки за 150лв, книги и т.н.На следващия ден и трябваха пари за нещо, аз и дадох 10 лв.Да може да са малко и повечето хора да ги е срам да си ги искат, но аз си ги поисках.Започна се едно увъртане, измъкване, заминавала не знам си какво.Най-накрая ги върна с 300 зора.Е извинете, но да пръскаш пари налява надясно може, но да не върнеш на човека, който ти е услужил е нормално.Е такива хора просто не ги понасям и тук изобщо не е за парите, а за циганското поведение.Да не казвам на колко съм дала книги, които са били ценни за мен и пак се започва едно увъртане, да не ги връщат , все едно като си ги дал вече са техни.За мен това е грозно поведение и вече на никой не искам да давам нищо.

# 39
  • Мнения: 3 592
Различни са хората - някои с повече пари други с по-малко, някои връщат, някои черпят, а аз винаги държа да черпя обратно следващ път! Иска ми се да е двупосочно, както при всички други взаимоотношения. Но сякаш напоследък ми се струва, че взимащите станаха повече от даващите.  А все са хора, които познавам от толкова години. Досега не съм се замисляла и нямаше, но мъжът ми замрънка и явно е прав 🦧

# 40
  • Мнения: 36 666
Вчера чух историята на един измамен (пиша без да разкривам подробности) - взел кредит заради свой приятел и онзи едва се съгласил да го върне. Бил уж много затруднен. И след малко време "затрудненият"  попитал същия човек дали не може пак да му вземе няколко хиляди, защото имал страшна нужда и от това му зависел живота...
Аз не бих взела кредит за друг човек, даже вероятно ще реагирам лошо, ако някой посмее да поиска такова нещо от мен, а също ако ми обяснява колко е зле (още повече че за мен  това са празни приказки, за да се предизвика съчувствие).
Обаче по-податливите на манипулация се връзват и затова има много измамени.

# 41
  • Мнения: 3 592
Аз от поръчителство винаги много съм се притеснявала и съм се съгласила един единствен път, всичко беше наред, но въпреки това отказвам.

# 42
  • Мнения: 15 960
Пари назаем давам докъм 150-200 лв, колкото мога да прежаля, бих си ги поискала, ако се отплеснат. Иначе хиляди лв, да тегля кредит вместо някой или поръчителство- абсурд.

# 43
  • Пловдив
  • Мнения: 14 698
Да не казвам голяма дума, и аз кредит за друг мисля никога да не тегля и поръчител да не ставам.

Преди години роднина беше отправила едно такова искане към нас с брат ми да теглим кредит с мотив лечение, понеже тя в пенсионна възраст и нямало да и отпуснат, но го оттегли, и добре, че го оттегли, даже не се стигна до уточняване тя няма ли все пак да ипотекира свой имот, вместо да се задължаваме само ние (може би щеше, просто не се стигна до по-нататъчно обсъждане). С лечението не знам какво стана, понеже и контактите с тази част на родата не са вече особено интензивни, дано всичко да е ОК.

# 44
  • Мнения: 4 518
Пари не си търся. Преди (в училище) и 50 стотинки си исках, ако са ми казали, че ще ми ги върнат, но това беше прекалена проява на принципност, която имаше за цел да покаже, че каквото кажа това е (що се отнася до мен, разбира се) и инат. Много рядко искам пари на заем, по-често от роднини и се връщат веднага. Мъжът ми не е така, за жалост, милия не може да си сметне парите и преди често е искал на заем. Върнахме всичко почти веднага като се сгаджосахме.
Е сега се сещам, че един приятел поиска на заем 200лв при предишното падане на правителството. Не сме си ги поискали, няма и да ги поискаме.
Предпочитам услуги да ни "връщат". Ние тичаме за всички и всичко, но на нас когато ни потрябва помощ почти няма кой...

# 45
  • София
  • Мнения: 16 122
Пари на заем не вземам и не давам. За целта има кредитни карти - насочвам искащия към банката. Баща ми още по соца 2 пъти изплаща заем, подписал се като поръчител. Заплатата му беше като депутатска, но горчивината от отношението остана.
Доро, за мене мъжа ти е прав - не си заслужава да харчиш за другите. Ако не може познат да си позволи нещото -  просто няма да го купи, лесно е.

# 46
  • Мнения: 2 749
Давала съм дребни суми назаем на колеги, връщали са ми ги. Но ме е дразнило, като почне да се обяснява защо точно няма. Споко де, не е срамно. Веднъж позната на майка ми се направи на разсеяна за едни 20 лв. Не съм ги търсила. Но тя спря да идва при майка ми, която иначе доста й помагаше. На мен отдавна не ми се е налагало, но преди години съм взимала бързи кредити.

# 47
  • Мнения: 13 800
Аз пък мисля, че няма лошо в това да помогнеш на колега или приятел в ситуация, като описаната. Че и при друга. Но е редно после да ти върне парите, независимо дали са левче, пет или 100.

... И да, не подсещам и не си ги търся....
Ето тук вече грешиш. Учиш хората на лошо. Защо да ти връщат, ако ти се носи славата, че много имаш и всичко на всеки опрощаваш Simple Smile
И е прав мъжът ти да мърмори.
О т друга страна, ти защо всъщност го информираш за всяка твоя стъпка, покупка или помощ на приятел. И него го учиш на лошо Sunglasses

Последна редакция: пт, 14 авг 2020, 21:22 от птица

# 48
  • София /Абсурдистан
  • Мнения: 11 722
Ако искам някой да ми се махне от главата завинаги, давам 20 лв уж на заем и готово, повече не му виждам очите. Чак се чудя защо се правят цигании за смешни суми.

# 49
  • Мнения: 3 592
The Iron Lady чак пък толкова... Един не съм видяла толкова свенлив 😀

птица, за слава едва ли, защото някои са семейни приятели, други лични такива и не се познават Simple Smile
Иначе да, свикнала съм да споделям всичко с мъжа си май. Е, почти всичко 😉
Вчера той беше дошъл да ни забере и затова стана свидетел. А преди 2 седмици го накарах да плати общата сметка с едни приятели, с които не бяхме се виждали от година, върнали се от чужбина - защото те имали само евро /по техни думи/ 😂😜 хората се опитаха с кредитна карта, ама не успяха. Излишно е да казвам, че те са къде къде по-добре финансово от нас. Е, не са се обадили още да върнат почерпката. Сега мацката ако ме прочете, ще се разпознае и обиди 😐

Последна редакция: пт, 14 авг 2020, 22:14 от Doro

# 50
  • Deutschland
  • Мнения: 5 474
Доро, аз утре тръгвам за България и отсега ме чакат за почерпка. Казах, че дървото пред нас не роди евро тая година, ще видим следващата.

# 51
  • Мнения: 363
От какво има да се обижда, Doro,от истината ли? Твърде жалко 😀😀😀

# 52
  • Мнения: 3 592
Е, не е много възпитано да я клюкаря, насила нищо не сме направили 😉

Фрау, нали при друг ще идеш, не при мен? 😂😂😂😂 Аз шта черпя, ама да не ни изФърли мъжо заедно, трябва да се крием 😂

# 53
  • Deutschland
  • Мнения: 5 474
Доро, отивам да видя нашите и после на море 😁

# 54
  • Мнения: 2 352
Много мразя да имам да връщам пари, не обичам и да давам. Когато излизам винаги гледам да имам пари в кеш, точно защото все още има доста магазина без терминал. Ако случайно нямам пари в себе си, първата ми работа е да отида до банкомат.
Ако ми е много близка бих и дала, но ще очаквам да ми ги върне, така както и аз бих направила.
Веднъж бях забравила да върна малка сума пари, 10 или 20лв, за общ подарък. Покрай изпити и работа, направо бях изключила. Сетих се след близо месец, направо място не можех да си намери. На следващия ден веднага се свързах с приятелката, на която ги дължах.
На мнение съм, че никой не си намира парите на пътя. Всеки се труди за тях и е нормално да си ги харчи за своите и на семейството си нужди. Ако някой иска да се разпростира и да харчи повече, да намери начин да печели повече.
Неудобно ми става, когато някоя приятелка иска да почерпи без повод или нещо такова. Започвам да се чувствам длъжна, че и аз трябва да го направя.

# 55
  • Шотландия
  • Мнения: 2 859
А преди 2 седмици го накарах да плати общата сметка с едни приятели, с които не бяхме се виждали от година, върнали се от чужбина - защото те имали само евро /по техни думи/ 😂😜 хората се опитаха с кредитна карта, ама не успяха. Излишно е да казвам, че те са къде къде по-добре финансово от нас. Е, не са се обадили още да върнат почерпката. Сега мацката ако ме прочете, ще се разпознае и обиди 😐

Аз живея в чужбина,  но не ми се е случвало да излезем на заведение и да не мога да платя с картата си от чужбина сметката.  Може да имам такси за плащане с чужда карта (имаме и карти без такса), но може да се плати. Веднъж се наложи да платя за наета кола с левове веднага като пристигнахме на летището и нямахме - ами отидох на банкомат и изтеглих, пускаше по малка сума наведнъж,  теглих няколко пъти и това е. Приемам да ни плащат сметката само ако ние сме плащали сметки няколко пъти преди това или ако специално са ни поканили да ни черпят.

Последна редакция: сб, 15 авг 2020, 09:03 от *Мила*

# 56
  • Мнения: 2 352
Случвало ми се е няколко пъти да не ми приеме картата. Някакви проблеми дали със самия терминал или със системата, не знам. Особено в началото като обявиха извънредно положение беше ужас. Претоварват се системите и даже от банкомат не можеш да изтеглиш пари.

# 57
  • Мнения: 8 301
Аз си мисля, че може би те
- забравят
- нямат възможност и всеки лев им е добре дошъл или
- имат твърде големи възможности и не считат дребните пари за пари
- считат, че мен бълха ме ухапала
- аз не давам ясна индикация като им услужвам дали очаквам да ми ги върнат

Или комбинация от няколко
В офиса редовно някой на някого плаща.
И си напомняме. Аз също забравям.
Онзи ден колежка ме подсети че ми е платила една книга за 15 лева.
По същата схема. Терминала не работи, аз има 10 лева в брой. Било е поне преди 2 седмици.
И аз напомням. Купила съм обяд. И колега не ми е дал 10 лева. Нямал, забравил...никакво значене.
Просто си напомняме и никой на никого не е сърдит.

# 58
  • София
  • Мнения: 16 122
Докато работех в офис беше голям ужас.
Все някой на някого имаше да връща пари за обяд или друга покупка. Идваха при мене в касата и все с претенции - напр. да разваля 50 лв, ама да има 7.65 лв или др. подобно. Не  винаги имах дребни, касата рядко се ползваше. Все се цупеха като им откажа.

# 59
  • Мнения: 889
Doro, може би е хубаво да послушаш мъжа си. Всеки трябва да се простира според чергата си и да не ощетява семейството си заради използвачи.
Сега, може да ти стане смешно, но  20-30стотинки. Повече- чакам да ми ги върнат. Ако сумата е по- голяма  с уговорка  и кога ще се върнат. Ако трябва подсещам.  Веднъж се случи едно кафе да не ми плати колега,  от автомат - и до там. Тогава не си поисках 50 ст, но преди носех почерпки, понякога кафе от вкъщи- сложих край. А със заветното черпи една цигара- с най- големия тарикат се оправих, като след 20- тата си поисках да ми купи кутия. Стана му смешно, но когато няколко пъти пред хора му напомнях, ми хвърли една и спря да ме познава. А и нищо не ми пречи да взема пари в евро.Приятелката ако иска нещо, а няма пари - ще поиска назаем. Ако не може да ги върне, ми няма да си го купува. Какво си купувам аз, къде по света ходя, колко са ми скъпи обувките- хората извън семейството ми не ги засяга. /ама на тях директно ще им дам достъп до сметката си/
Виж случвало се е приятелка да извади да плаща и аз спонтанно да реша да направя подарък, да почерпя и т.н. Ако не е крайно отчайващ сървиса , винаги оставям -  в заведението, на шофьора, на камериерката, на доставчика на храна.
Просто смятам, че за използвачеството е виновен и този който го поощрява. И цялостно се приема за нормално като в любима моя песен- един да яде, друг да му плаща....
Между другото аз искам яхта, ако някой има две  и му е съвестно че нямам, да свирка.

# 60
  • София
  • Мнения: 38 789
А, бях забравила за парите в офиса, тъй като от 2014 не работя в офис. Когато ходя на работа, гледам да имам 20 тина лева кеш за храна и кафе.

# 61
  • Мнения: 18 663
Ако искам някой да ми се махне от главата завинаги, давам 20 лв уж на заем и готово, повече не му виждам очите. Чак се чудя защо се правят цигании за смешни суми.

Моят опит сочи, че се връщат за още Joy

# 62
  • Мнения: 760
Какъв трябва да е размерът на сумата, с която сте услужили на колега/познат/приятел, за да си я искате обратно?
Ако е над 100 лева, бих си поискал парите, независимо дали съм ги дал на близките си или на приятели.

# 63
  • Мнения: 9 487
Какъв трябва да е размерът на сумата, с която сте услужили на колега/познат/приятел, за да си я искате обратно?
Ако е над 100 лева, бих си поискал парите, независимо дали съм ги дал на близките си или на приятели.

То хубаво да си поискаме ама след 2-3 поисквания и правене на чук на отсрещния, някак се изчерпвам.

# 64
  • Мнения: 13 800
Ами обица на ухото и спираш да даваш!
Лошото е, че от това ще пострадат хора, които наистина имат нужда от помощ, наистина ще върнат парите и наистина ще са благодарни.

# 65
  • Мнения: 9 487
Птица, за обицата ясно. По-скоро чувството на разочарование оставя неприятен послевкус в отношенията. А говорим за наистина близък човек.

# 66
  • Мнения: 29
Аз лично в тези ситуации се дразня на некоректността на някои хора и това, че смятат че си им длъжен едва ли не.За почерпките ясно, който реши да черпи няма какво да му се връща.Но когато поискаш пари , смятам че трябва да ги върнеш.Аз самата избягвам да искам и ми е неприятно, но ако ми се наложи ще ми е гадно ако не ги върна.Особено ме дразнят някакви случаи като този- имах една позната с която веднъж бяхме излезли, тя си накупи обвуки за 150лв, книги и т.н.На следващия ден и трябваха пари за нещо, аз и дадох 10 лв.Да може да са малко и повечето хора да ги е срам да си ги искат, но аз си ги поисках.Започна се едно увъртане, измъкване, заминавала не знам си какво.Най-накрая ги върна с 300 зора.Е извинете, но да пръскаш пари налява надясно може, но да не върнеш на човека, който ти е услужил е нормално.Е такива хора просто не ги понасям и тук изобщо не е за парите, а за циганското поведение.Да не казвам на колко съм дала книги, които са били ценни за мен и пак се започва едно увъртане, да не ги връщат , все едно като си ги дал вече са техни.За мен това е грозно поведение и вече на никой не искам да давам нищо.
Наскоро имах подобна случка с приятелка. Става дума за човек със същите финансови възможности като мен, но тя харчи огромни суми за дрехи и обувки. Две седмици след заплата буквално не може да си плати покупките в супермаркета, та камо ли да разходи хубавите дрешки по заведенията, ако някой не я почерпи. Не ги разбирам такива хора. Става дума за човек с добри възможности, завършил висше образование и живеещ и работещ в чужбина.
Ситуацията накратко: Излизаме заедно по магазините, тя си купува изключително скъпи дрехи, обувки, чанти, аксесоари, аз си купувам от същите магазини, но в по-малки количества- първо не ми трябват толкова много неща в момента, и второ- все още не съм милионер:smiles:. След покупките сядаме на заведение, поръчваме си сладолед и капучино. Оказва се, че тя не може да си плати сметката от 7, 40 евро. Ама го казва след като е поръчала, изяла и изпила всичко...Е, предлагам аз да я платя. Плащам я. Дамата ми казва: '' Ще ми дадеш ли още 2 евро, имам да връщам на една съседка?". CloseAstonished Давам и, но с уговорката, че тя ще се научи да си прави сметката. След две седмици взела от сестра си голяма сума на заем. Парите отново са раздадени за дрехи . Звъни ми, да поиска малка сума. Отказах и, като и напомних, че и казах да си прави сметката.
Приятелката не е българка и действието се развива в чужбина.

# 67
  • Мнения: 1 047
Може да съм циция и ама много гадна, но и 5 лв. дадени на заем не преставам да ги мисля докато не ми се върнат. Защото и аз не мога да спя до сутринта ако не си върна и 2-та лева, които дължа. А сега малко майтап, че има и по-зле от мен. Съседа през зимата дойде за буркан кисели краставички за ракията, че му допъл познат неочаквано на гости. И познайте в 9 отваря магазина и той в 9.05 звъни да си връща версията т.е буркана с трушията.

# 68
  • София
  • Мнения: 12 006
Щом е заем следва да бъде върнат, независимо дали е за 5, 15 или 5000лв. Такива селски прояви да се вземе от някой дребна сума и да се правим на ударени понеже "е какво толкова, това са дребни пари" не са ми по вкуса. Правили са ми го този номер, в магазин, на опашката и "имаш ли 5 лв., че си забравих портмонето"? Е като си си забравила портмонето, излизаш от магазина, отиваш, взимаш си го и тогава си купуваш или връщаш сумата веднага, не оставяш някой да пие студена вода, щот нали "е те само 5лв., ко толко". Ама нищо де, на цена от 5лв. си съзадох много точно мнение за същата Bowtie.

# 69
  • Мнения: 363
5 лв са си 5 лв, на челото ми да не пише социално подпомагане.

# 70
  • Мнения: 3 592
Ох, ще ме уморите 😂😂😂😂
Само лафове 🤗

# 71
  • Мнения: 11 972
Аз като дам назаем, искам си ги. Веднъж дадох на близка приятелка от друг град сума, която не е грандиозна, но и никак не е пренебрежима. За 1 месец уж. След месец си ги поисках, помоли отсрочка. Не зная за какво и бяха, уж стабилни доходи и накрая взех, че се обадих на мъжа и. Малко тъпо ми стана, защото той като ме чу, ми се зарадва, вероятно мислеше, че съм в града и искам да се видим с тяхното семейство. И като му казах за какво, определено му стона неприятно и срамно. Парите получих на др ден.
А ето и смешна случка как на касата разбираш, че нямаш пари. Веднъж в обедна почивка, мн отдавна, детето беше малко и влизам в един магазин, какъв ли е бил, вече друго продават, ама едни сладурски панталончета, едни тениски, жилетчица и събрах аз всичко накуп, какво съм мислила, уж си правя сметката, в портмонето ми почти нищо. Обаждам се на една близка колежка, обаче тя отишла надалече да обядва. И какво да правя, моля  за 5 мин да запази, колкото да се върна на работа и да поискам от касиерката от работа. Знам, че не е редно и е дразнещо. Продавачката с неохота се съгласи. И като излязох от магазина, гледам-мъжа ми. Ама той работи през няколко квартала, но се оказал сл ангажимент в центъра. Викам, идвай веднага да плащаш. И той плаща, къде ще ходи, ама доста голяма изненада за него беше.

# 72
  • Мнения: 29
Вече не правя така, понаучих се с горчив опит. Редно е да се искат, случва се сигурно да се забрави. След втори, трети път е ясна работата.
Колко пари бихте си искали обратно? Дори 10-20 лв, или повече?

милинка дааа, 100-200 лв. са си пари, как, то и аз си ги търся 😀
Ако парите са дадени назаем, с уговорката да се върнат, си ги искам. Ако лично съм решила да направя един вид подарък на някого, като платя покупка, или пък да почерпя някого в ресторант/клуб/кафене, естествено, че не искам да ми се връща жеста или парите.
Разбира се, не правя подаръци ежедневно, а и правя разлика, кога някой се опитва да ме използва за пари, и кога наистина има сериозна нужда от финансова подкрепа. Като студентка съм плащала дори веднъж наема на най-добрата ми приятелка, защото преводът на парите и закъсня с два дни. Ден по-късно тя ми върна парите, без да и напомням.
Но има случаи, в които парите могат да развалят приятелство.
Относно забележката, която съпругът ти е направил, ако парите са твои, прави с тях, каквото си искаш, но ако не си ги изкарала сама, или имате общ семеен бюджет и се случва да се ограничавате, то тогава редуцирай харчовете по приятелки и роднини. Едно и да плащаш банските на някого, друго е да платиш храната или наема на приятел, който има финансови затруднения.

# 73
  • Мнения: 36 666
Сетих се нещо косвено свързано с темата - да знаете, че има и обратния случай на искащите (т.е. даващи) и също може да е неприятно. Като бях в горните класове на гимназията (17-18 годишна, не помня точно, но там някъде), в класа дойде нова съученичка, рускиня. Нямам нищо против руснаците, уточнявам, защото поведението й беше странно и може би се е дължало на различно възпитание. Та тя правеше следното - купуваше си чипс или шоколад, изяждаше съвсем малко количество и даваше останалото на някой от класа. Аз не съм взимала, защото не обичам така(мразя и да ме черпят с нещо, от което друг е ял), но мои приятелки - да. След известно време рускинята тръгна да си прибира вересиите - например, на моята приятелка, на която беше дала пакет чипс, искаше да й плати цената му с приспаднати стотинки, защото тя си е взела само два пъти от плика. Излишно е да казвам, че много бързо повечето хора от класа я намразиха... И според мен беше абсурдно поведение, но все пак си мисля, че може да е било заради различната култура.

# 74
  • Мнения: 11 972
Аз доколкото познавам руснаците, а познавам много от различни среди и възрасти-от мои учители до съученици на сина ми, те са изключително щедри. Не може да се обобщава, но да кажем, щедростта се среща с голяма честота. Затова тази рускиня е била с някакво странно поведение, но в никакъв случай не типично. Или пък е имала очаквания, тя като черпи и другите да почерпя и като не са го направили, решила да си иска "версиите"

# 75
  • Мнения: 11 573
Аз втора година си чакам едни 260 лв.
Мацката живее в друг град, бившият й мъж ми е съсед, децата ни заедно си играеха. Как ме омота, уж за един месец- нали, добри познати сме, тя вдъхва доверие, дадох. Оплаках се на бившият й, само каза- тя е такава, не я ли познаваш, не си първата. Напомнил й няколко пъти, но ни вест, ни кост. Че и нагла. Веднъж я видях, само ме погледна и нищо. Аз докато се усетя беше преминала вече.
Иначе, ми се е случвало да искам дребни суми- 2, 5 лв. Като връщам давам с два лева отгоре, лихва един вид- не че ми ги вземат и купувам лакомство, ако има дете далият ми.

# 76
  • Мнения: X
20 лв са ми продуктите за готвене и ядене за една седмица.
50 лв е абсолютният максимум, който бих дала.
Търся си парите. Бързам да върна моите заеми.
Но рядко взимам и скоро не съм давала.
Отговарям на темата, не съм чела още нищо, та се връщам да чета.

# 77
  • Мнения: 568
Давала съм заем, но не съм и не бих поискала такъв. 20 лева ги прежалвам, обаче по-големи суми, просто няма как. Не виждам нищо неудобно да напомням, че ми ги дължат. Е, ако отсреща се ослушват постоянно, нямам полезен ход.  Не се е случвало, за щастие, но и не съм заемала суми по-големи от стотина лева.

# 78
  • Мнения: 11 972
20 лв са ми продуктите за готвене и ядене за една седмица.

Това е много впечатляващо, за колко човека? Дай примерно меню, моля.

# 79
  • Мнения: X
Гал яде колкото половин врабче. Всеки път като я прочета се чувствам като прасе ненаяло се.

# 80
  • София
  • Мнения: 12 006
20 лв са ми продуктите за готвене и ядене за една седмица.

Това е много впечатляващо, за колко човека? Дай примерно меню, моля.
За 1 човек. Не се връзвай, преди пишеше в друга тема, че и били предостатъчни 150лв. за месеца за храна. Сега явно са станали 80-90лв. По нейните сметки МРЗ е повече от достатъчна за издръжка на 4 членно семейство Bowtie

# 81
  • Мнения: X
Айде без заяждане, идете в магазина и сметнете колко излиза любимата ми мусака или свинско със зеле (това готвих днес), или чили кон карне, или винен кебап, или... Квот се сетите.
Сам човек колко според вас да изяде?

# 82
  • Мнения: 13 800
20 лв са ми продуктите за готвене и ядене за една седмица.
Това е много впечатляващо, за колко човека? Дай примерно меню, моля.
Този въпрос го обсъдихме преди време надълго и нашироко, нека не започваме пак.
Колко да изяде младо момиче, живеещо само, слабичко и ангажирано на работа по цял ден Simple Smile

# 83
  • София
  • Мнения: 12 006
Айде без заяждане, идете в магазина и сметнете колко излиза любимата ми мусака или свинско със зеле (това готвих днес), или чили кон карне, или винен кебап, или... Квот се сетите.
Сам човек колко според вас да изяде?
Ами аз точно защото редовно ходя по магазините и знам кое колко струва. 20лв. за 7 дена излизат по около 2,85лв. на ден, в които би следвало да се вклчват поне 3 хранения, зелечнуци и някой плод. Сам човек, по моите сметки, не може да се изхрани с 2,85лв. на ден, дори и да го сметнем с едно наготвено за 2 или 3 дена, не и цял месец, за единични готвения на определени храни и напазарувано стабилно предната седмица - да. Толкоз за сметките! Това вече го обсъждахме в другата тема.

# 84
  • Мнения: 11 972
Аз не зная за коя тема говорите, затова попитах. Видя ми се изключително не реална сума.

# 85
  • Мнения: X
Да, обсъдихме го, само дето тая средноаритметична сметка не е много логична, защото човек не яде готвено с 10 продукта 3 пъти дневно всеки ден, всеки месец.
Наистина не е за това темата. Казах сумата не защото наистина човек може да яде за толкова, а защото може да си я похарчи за себе си и ми се вижда необмислено да я дава на друг и то за бански, обяд в бистро или друг съвсем не жизненоважен разход, каквито примери се дадоха. Ако пък има и някакво театро със забравено портмоне, съвсем.
Аз преди излизане дори до бакалийката проверявам за ключ, портмоне и телефон - на забравени портмонета някак не вярвам.

П. П. Темата беше май за минимализма. Не съм сигурна вече, защото сме го говорили и в тази за живот с МРЗ.

# 86
  • Мнения: X
Айде без заяждане, идете в магазина и сметнете колко излиза любимата ми мусака или свинско със зеле (това готвих днес), или чили кон карне, или винен кебап, или... Квот се сетите.
Сам човек колко според вас да изяде?
От изброените неща аз мога да изям много. Изчервяв! Засрам!

# 87
  • София
  • Мнения: 38 789
Има голяма логика, ако си дал назаем колкото разходите ти за 1 ден, да си ги потърсиш. Ми ако аз закъсам някой ден, заемополучателят ще ми ги върне ли веднага?
Много се дразня на мм, защото той като има, дава и после се прави на много богат и не дава зор за връщане.

# 88
  • Мнения: 363
Вярвам много за 20те лв, щото картофите са евтини пък аз на тях живея. Сори за офтопика.

# 89
  • Мнения: 2 471
Опитвам се да се водя от правилото "пари назаем не взимай и не давай". Изключително рядко ми се е случвало да ми услужат с лев-два. Не пропускам да ги върна, защото не мога да спя спокойно.

Два пъти сама съм предлагала по-големи суми на много близки хора - кой ли ме би през устата - върнаха ми ги с огромно закъснение и с доста притеснения за мен.

Един лекар, приятел на мъжа ми, дойде преди доста години да иска 50 лева назаем, че бил закъсал. Мъжът ми го съжали и му даде сто. После нито го чухме, нито го видяхме. Така се оказа, че е взел от всичките си приятели.

Мразя използвачите. Особено тези, които разполагат с моето време и пари. Преди години една уж приятелка, на която правех много услуги, и добра работа й намерих, взе уж назаем 20 лева и небрежно забрави да ми ги върне. После имаше наглостта да поиска огромна услуга, но отказах. Важно е да можем да казваме "не", когато се налага.

Не оправдавам тези, които са взели някакви пари, че забравят. Ами, както казва старшина Милев, "който е глупав и не помни, да си записва като мен." Защо аз трябва да напомням? Вечеряхме заедно с приятелско семейство в ресторант и всеки си плати сметката. Платих част от тяхната, че нямаха уж дребни, но никой не се сети да ги върне.

Обичам да черпя приятели и да правя дребни подаръци. Не си "записвам" кога и как. Често се случва при следваща среща пак да тръгна да черпя и да ми кажат "миналия път черпи ти, сега ще почерпя аз". Процесът трябва да е двупосочен.

# 90
  • Мнения: X
мусака или свинско със зеле, или чили кон карне, или винен кебап
От изброените неща аз мога да изям много. Изчервяв! Засрам!
И от чилито ли, Уиш? Евала! На мен тенджерка на един път баш от него ще ми се опъне. Особено както изпуснах лютото последния път и бях страшен змей.

# 91
  • Мнения: X
И от чилито, и от чилито. Само с повечко мръФФФка да е. Ама не ме питай мен, аз съм триглава ламя с девет стомаха.

Последна редакция: нд, 16 авг 2020, 16:34 от Анонимен

# 92
  • Мнения: 5 277
Какъв трябва да е размерът на сумата,... защото няма кеш, напр.и забравяте за случая.
От опит мога да кажа, че минават ли 50 евро, подхвърлям при евентуално следващо излизане "днес не съм взела кеш, нали си ти наред." Преди това за дребни почерпки наистина съм предлагала да поканя, а не да е заем. Но на планирана вечеря в приятелски кръг да нямаш пари за тристепенното меню, което си прегледал у вас преди самото излизане.. Ок, ще поема, но това вече не е почерпка.

На колеги не мога да си представя - нямаме абсолютно никакви лични отношения.

ПП Да добавя, че говоря за еднократна постъпка с такава сума. Ако някой редовно ми измъква по пет евро, по-рано ще се обадя най-вероятно. Няма да чакам десет пъти.

Последна редакция: нд, 16 авг 2020, 17:32 от Ли Лу

# 93
  • Пловдив
  • Мнения: 14 698
Вярвам много за 20те лв, щото картофите са евтини пък аз на тях живея. Сори за офтопика.
И аз така.
Все пак 20 лева на седмица наистина се обясняват още по-добре с ядене колкото половин врабче. Аз примерно ям колкото половин хипопотам.
На Гал и вярвам, вече се е обсъждал в повече от една теми въпросът дали наистина храната е непосилно и безумно скъпа и аз съм по-скоро на позицията на Гал, а от винен кебап не мога да изям и за 20 стотинки, щото просто мразя винен кебап. Виж, картофи във всякакъв вид изядам (както е казал поетът) Wink в почти всякакви мислими количества. Наведнъж.

Последна редакция: пн, 17 авг 2020, 12:41 от Магдена

# 94
  • Мнения: 363
Картофът е велик, картофът ще спаси света. Направя си една тенджера с пюре и си джиткам с него 2/3 дена, не само е вкусно,но и страшно питателно заради млякото и маслото, които набутам вътре.Към мръвки не ме влече така че спокойно мога да си изкарам седмицата, хайде не с 20, ами с 40 лв за храна и то без да усещам абсолютно никакво ограничение. Това ако си готвя сама разбира се, а аз обичам. Готовата храна, ако е качествена, излиза скъпичко.
Ако не бяха цигарите щяха да ми останат достатъчно пари да се правя даже и на ийзи кредит 🤣

# 95
  • Мнения: X
Че ти, ако ядеш една тенджера пюре 3 дни, можеш и с 10 лв да изкараш седмицата Simple Smile))

# 96
  • Мнения: 4 195
14 хил. лв на собствения ми брат ( вече над 10 години, прежалих ги )
1200 лв в момента на един приятел - има пари всеки уикенд да джитка, няма пари да ни ги върне - първи сме му били в списъка. Той пък вече е последен в списъка на хора, на които бихме помогнали.
Проблема е, че аз съм взимала в много трудни ситуации за мен и винаги е имало от кого ( връщани са навреме и до стотинка ), но понеже на мен са ми помагали и някак си, все влизам в положение, уж разбирам, да помогна - и често това коства взаимоотношения.
Има хора, на които мога да звънна и да ми дадат хиляди левове има и хора, които могат да ми звъннат и да им дам хиляди левове. Взаимно сме проверени във времето, с другите просто ми е обица на ухото и внимавам.
Интересна тема, много различни мнения, беше ми интересно да ви прочета.

# 97
  • out of space
  • Мнения: 8 574
Преди време мъжът ми даде на заем 1500 лв. служебни пари на много близък приятел още от детството. Бре, минаха се 3 месеца- не ги връща. Звъннах аз да го подсетя- не вдига. Звъннах на жена му, тя беше супер изненада, но на другия ден си получихме сумата.

Обаче....взе да се разплита една страшна история! Завлякъл собствения си брат с 30 000 лв, половин село с по 1000-2000 лв., огромни заеми към няколко банки и частни кредитни институции, откраднал личното карта на жена си и теглил и от нейно име заеми, които тя не може да изплати вече повече от 10 години... Хората са с 2 деца....

Хазарт!

Оказа се, че ние сме единствените, които си получиха парите....

Продължават да си играят на семейство, а пичът все така посещава казина, но контролирано, защото жена му не знае... нямам намерение да й казвам.

# 98
  • Мнения: X
В тази история знаеш ли кое ми е странно? Че толкова хора ей така вадят хилядарка, че и две. Откъде тези пари? В моето обкръжение аз съм от малкото беднячки, с 1200 заплата съм, освен мен може би още една жена взима толкова ниска заплата. Повечето са 2500+ и пак не могат ей така да извадят една заплата.

# 99
  • Мнения: 18 663
Може да не е било наведнъж, а с натрупване от по-дребни суми - аз така се наковах веднъж... Накрая го вписах в графа "житейски опит".

# 100
  • out of space
  • Мнения: 8 574
Не е странно. Ето, мъжът ми даде служебни пари. Брат му продаде нива. Пичът врътна работодателите си, че е изгубил оборота, защото портфейлът му паднал, когато е бил на кино. Не знам подробности за всеки завлечен, но се сещам за съквартирант в Лондон, на който поискал заем, за да купи самолетен билет на жена си.
Нямаш си на идея колко изобретателни са хазартно зависимите... особено ако са ти близки...

Тъжно и страшно е....

# 101
  • Мнения: 6 522
Служебни пари дадени назаем? Не лични? Че това е престъпление!

# 102
  • Пловдив
  • Мнения: 14 698
При 2500+ и някоя и друга година стаж на такава заплата, ако нямаш спестявания, вината обикновено е твоя. Особено ако си без деца или имаш деца, но партньорът ти също получава подобен доход.

То така се получава и усещането, че с Х лева "не може", физически не може да се изкара месецът, никой не го може, освен ако не умира от глад и мизерия. Някои явно не могат. Защо - това пък на мен ми е малко странно.
Аз лично, хем не съм от най-примерните пестеливци, обичам и да купувам, и да се поглезя, понякога купувам ненужни неща, по отношение на пестеливите хора съм като разточителните по отношение на мен, и пак за около 13 години стаж с добър доход (нисък преди това) съм събрала достатъчно резерви, за да мога преспокойно да извадя хилядарка и да не я усетя даже. Не че не я броя за пари, но мога да я извадя. Сега, ако става дума за повече хилядарки, е по-друго (зависи колко и за какво, а на заем - доста бих се замислила).

# 103
  • out of space
  • Мнения: 8 574
Служебни пари дадени назаем? Не лични? Че това е престъпление!

Не е Grinning Фирмата е на мъжа ми + съдружник, който е бил уведомен и съгласил се Simple Smile

# 104
  • Мнения: 11 972
Освен заплатата и стажът, много други фактори оказват значение. Има хора, помагат на възрастни родители, аз и мъжът ми го правим години наред. Други изплащат жилище, трети дават огромни семи за уроци, допълн занимания на деца, частни училища или не дай, Боже-лечение. Така че само по себе си 2500лв заплата нищо не означава, съществено е, но не е единствен фактор, който да определя спестява ли се или не.

За тези, които харчат 20лв за храна на седмица им завиждам, не заради спестяването, а заради очевидна липса на апетит. Пада се по-малко от 3 лв, ами аз като си купя един шоколад за 3 лв, това ли само да ми е яденето за деня? Или една диня за 3-4 лв. И картофи да са, налиэнещо олио, лук най- малко, няма да са голи картофи

# 105
  • Пловдив
  • Мнения: 14 698
Светкавица, така е, но когато никой в обкръжението на сравнително млада и още несемейна жена (тоест може би също още сравнително млади и несемейни хора или пък с малки деца) не може да спести нищо, подозирам, че при повечето от тези хора причината не е в изплащане на лечение или жилищен заем. За необходимите суми за уроци на децата, ако има деца, трудно мога да си представя, че могат да бъдат "огромни". За частното училище бих казала, че ако заради него не ти остават пари, вероятно правиш същото като някой, който с минимална заплата държи да има айфон и БМВ, примерно. Да, ясно, не мога да разбера колко важна инвестиция е образованието, не го ценя, щом го сравнявам с айфон и т.н., но това е положението - не-частните училища вършат работа, другото е в най-добрия случай бонус Wink

# 106
  • Мнения: 36 666
И спестяванията са отделна тема. Преди време един ми крякаше в темата за вируса, че всеки нормален човек трябвало да има спестявания. Ами - аз нямам, не съм имала и не планирам да имам. Повечето хора около мен са със заеми към банки ( явно и те нямат спестявания).

Но измамниците намират начин да разрешат този проблем - придумват познатите си да вземат заем от бързи кредити или да станат поръчители.

# 107
  • Мнения: 11 972
Ами аз съм чувала, че БЕЛ достига вече и 50лв на урок, като прибавим мат, вероятно вече от 6 клас, както и разните там Британики, Бритиш Академи и т. Н от първи клас, сумите никак не са малки. Съдейки по 8 класни и 7 класни теми, децата масово са с поне В2 по АЕ, това за без пари няма как да стане.

Млади семейства с малки деца, да по-поносимо е, ДГ и ясли са евтини, но те вероятно изплащат жилище или плащат наем. Освен тези, с подарено или наследствено. Идеята ми е, че при 2500+е възможно при еднакъв доход коренно различни разходи

# 108
  • Мнения: 13 800
Винаги може да се спести нещо. Каквито и разходи да има човек, винаги може при желание или убеденост да задели известна сума.
Като започнах работа, възрасттната ни счетоводителка ме посъветва всеки месец да си внасям в отделна сметка 1/10 от заплатата. През месеца липсата на тези, отделени веднага, пари не се усеща особено, а за година си стават сумичка. Подходяща и за по-скъп парцал, за почивка, за някаква глезотийка. Като се задомих - за техника, покриване на фин. дупки... Права се оказа!

# 109
  • Мнения: 18 663
Едно от приятелчетата на детето не беше прието в ясла миналата година, затова остана в частна забавачка ли е, не знам как точно се води - струва точно колкото е ипотеката на родителите. Значи преди да са излезли сметките за месеца, те вече имат разход от две ипотеки... Ами не могат да спестяват, нищо, че са с добри доходи. Та не е толкова просто.

# 110
  • Мнения: 1 011
Едно от приятелчетата на детето не беше прието в ясла миналата година, затова остана в частна забавачка ли е, не знам как точно се води - струва точно колкото е ипотеката на родителите. Значи преди да са излезли сметките за месеца, те вече имат разход от две ипотеки... Ами не могат да спестяват, нищо, че са с добри доходи. Та не е толкова просто.

Те спестяванията са точно за такива извънредни разходи. И едно е да не можеш да спестяваш с минимална или близка до нея заплата, друго е с двойна на средната заплата, особено ако в семейството и двамата работят за такива заплати.

# 111
  • Мнения: 2 288
Сега ще трябва да направя една огромна кофа картофи. То бива, бива, добре че и рецепти не изпонапускахте.
За да не съм спам. Мен все ме завличат с пари за не чак важни неща - пътуване, пазаруване, нищо сериозно. За преглед или изследвания, например, още не са ме завлекли. Хазартен тип веднъж и много отдавна.

# 112
  • Мнения: 18 663
Ежемесечната такса за частна ясла не е извънреден разход, а очевидно регулярен Simple Smile
И преди някой да се възпали на тема как може да плащат на частно - повтарям, че не са приети в общинската ясла Simple Smile Това ги реже от всякакви шансове и за градина, и след това за предучилищна в квартала, съответно кварталното училище, което им е по адм. район и дава точка за предучилищна на територията на квартала, може да се окаже мираж... А на хората им се налага да работят все пак, сметките се плащат с пари.

# 113
  • Мнения: X
Хазартен мен не ме е завличал, пу-пу.
Като излизам с леля ми, тя все черпи и се натиска да ми купува. Като излизам с братовчедката-тийнка или брат ми, аз пък все черпя и се натискам да им купувам. Ба брат ми заплатата е много по-висока от моята Simple Smile
За дреболийки и глезотийки като цяло, но това си е мое (съотв.на леля) решение, не търся сметка.
Но заем няма как да стане, особено на приятел, сори. За оправданията със здраве или пред заплата - мисля, че ако сме такива приятели, ще знаем здравословно-финансовото си състояние. Много ще ми е странно например съученичка от гимназията да ми цъфне с въпрос за пари до заплата. Естествено, че няма да й дам.
Тази тема ме кара да се чувствам голяма Скруджка.

# 114
  • София /Абсурдистан
  • Мнения: 11 722
Е то не е въпрос за Скрудж, а житейски опит. Хората масово постъпват некоректно. Помагаш, а после никой не връща нищо, че и се прави, че не те познава. И не само пари, я си припомнете колко книги например са раздадени на пишман приятели и после никой не ги връща.
С времето човек придобива опит и започва да се пази от неприятни ситуации.

# 115
  • Мнения: 18 663
Тази тема ме кара да се чувствам голяма Скруджка.

Simple Smile По-скоро трябва да се поздравиш, че извличаш опит от чуждите случки.

# 116
  • Мнения: 1 376
Имам един колега задлъжнял е на всички. Аз веднъж му дадох 10 лв и ми ги върна, явно в началото е така. Хич не мога да спестявам, признавам но имам кредитни карти и като съм на зор от тях тегля. Или ходя да си взимам храна от мама... На заем не взимам, неудобно ми е още от дете.

# 117
  • Мнения: 3 592
И не само пари, я си припомнете колко книги например са раздадени на пишман приятели и после никой не ги връща.
Аз с книгите никога не съм имала казус. В моята библиотека книгите се делят на 2 вида "Не ми ги връщай" и "Не ми ги пипай". Онези, които съм прочела и не са ми важни, ги подарявам и казвам Предай нататък - място и нужда да ги държа нямам. Онези, които са ми Специални - като биографии, тематични колекции, поредици, речници, бизнес литература и разни други ценни за мен, не ги споделям и не давам никой освен семейството да ми ги пипа.  🙂

# 118
  • София /Абсурдистан
  • Мнения: 11 722
Doro и аз съм така с книгите. Преди давах, сега вече, което ми е важно да го имам, не. Другите подарявам.

# 119
  • Мнения: 1 114
Хартиени книги имам само специални издания и такива с афтографи на авторите. Тях не бих ги дала на никой, защото са ми колекционерска страст и ценност.

Имаме над 20 книги на Тери Пратчет с личен автограф, които не бих продала на никаква цена.

# 120
  • Мнения: 36 666
Аз вече не давам книги. Наистина има някои, които не ми трябват, но тях едва ли някой ще ги поиска.
Преди давах, имам една-две безследно изчезнали и няколко върнати с петна, скъсани корици, прегънати страници, или пък върнати след около 6 месеца, защото човекът е забравил къде я е оставил.

# 121
  • Мнения: 2 352
И ние вече не даваме нищо. След няколко невърнати книги или върнати с петна и намачкани, не че са някакви с колекционерска стойност, но все пак съм дала пари за тях и очаквам да ми ги върнат в същото състояние, в което съм ги дала. Мъжа ми си е давал инструментите, Ко и той започна да отказва. Връщани са със смачкани кутии, липсващи части или дори пък ат корпус. И те не са от професионалните серии, но все пак.
За мен това е абсолютно неуважение към другия.

# 122
  • Мнения: 2 638
За даването- имаме 2 истински близки приятелски семейства- на тях винаги бихме дали, точно както те винаги помагат с всичко.
В този ред на мисли, какво мислите за труд/ професионална услуга “ назаем” ? Имам предвид, да речем, половинката е тесен специалист в нещо и познати( не близки) го молят за услуга. Услуга , която коства време и умения, труд, дори и специфични инструменти. През което време се обесняват- “ама от колко години се знаем с вашите”, от този сорт неща. За финал - “ НЕЩО дължа ли ти?”, ЗАБЕЛЕЖЕТЕ , не КОЛКО , а НЕЩО?

# 123
  • Мнения: X
Имаме над 20 книги на Тери Пратчет с личен автограф, които не бих продала на никаква цена.
Завижд! Ако имах книга с личен автограф на Пратчет, щях да я рамкирам и да сложа СОТ около нея, никакво пипане, за даване да не говорим. Може ли на лични кога и как сте се сдобили с тях?

Аз моля за услуги и винаги питам колко дължа. Нищо не ми вземат. Обикновено съм приготвила 50-100 лв, викам за дребни неща, примерно смяна на контакт, но не знам колко вземат жичкаджиите. Единствената причина обаче да викам познати е, че не познавам никой друг.

# 124
  • Мнения: 2 638
Тц! Не го е извикала жена в нужда. Идат през ден бай Ганчо и Манчо. На него му е неудобно да ги отсвирва. Влага и материали често, а те даже тях не си плащат. Сиреч, имаш ли хлебарница, всички познати от махалата да одят сити, ежедневно. На човек в нужда ще помогне, разбира се, аз говоря за сметчици на дребно.

# 125
  • Мнения: 18 663
Най-вероятно човекът е компютърджия и всичко живо го дърпа за дребни проблемчета, които обаче отнемат време и като се натрупат вече става тегаво.

Не знам какво да ти кажа. Моят мъж съм го оставила да преценява сам на кого да прави услуги, като преценя, че вече ощетява откъм време примерно детето, налагам ембарго. Той знае, че стигне ли се до там да правя забележка, значи неусетно се е увлякъл.

# 126
  • Мнения: 1 376
Има си някои закърмени с далавераджийство. Още от малки просеха стотинки, банички, цигари, играчки и не връщаха книжки. А не бяха бедни, въпреки кризата през 90'те.

# 127
  • пустинен пъпеш
  • Мнения: 484
Една уж приятелка така си напазарува козметика и под претекст,че има едра банкнота,ми поиска пари и аз съвсем лековерно платих.После съжалих,защото тя така и не ми върна парите,въпреки че бяхме и колежки и се виждахме всеки ден.

# 128
  • Мнения: X
Сладурана е тази, аз на вестникарска будка сутринта в 7.45 дадох 50 лв и предупредих, че просто нямам по-дребни - човека каза, че няма проблем. Искай си парите.

# 129
  • пустинен пъпеш
  • Мнения: 484
Прежалих ги вече,но неприятното чувство от нейното хитреене за съжаление остана .

# 130
  • Мнения: 1 125
Мое основно правило е да давам толкова, колкото мога да прежаля. Веднъж дам ли назаем, вече съм ги отписала. Ако се върнат при мен, толкова по-добре. Никога не си искам обратно. Изгаряла съм с неголеми суми - 10, 20 до 50лв. Понякога съм давала назаем и с ясното съзнание, че няма да ми се върнат. И да ви кажа ли, колкото повече съм давала, заеми, бакшиши, дарения, толкова повече са се връщали пари при мен под друга форма.

# 131
  • Мнения: 19 525
При мен интересното е, че винаги едни и същи хора искат пари назаем, често с месеци не ги връщат, понякога изобщо не ги връщат. В такъв случай втори път не давам. Но имам един познат, вечно иска някаква дребна сума, е, стигал е и до 200 лв, след това връща, макар и не винаги когато е обещал, после пак иска 100 да речем, и всъщност едни мои пари винаги стоят у него. Аз не обичам и не взимам пари назаем, ако се случи макар и дребна сума да дължа, веднага се издължавам, но ми е неприятно да взимам чужди пари. И мъжът ми е така, веднъж си беше забравил парите вкъщи, цял ден е бил гладен и жаден. Но за поръчителство или някакви големи суми категорично бих отказала, не се знае какво ще ни поднесе животът, има банкови обезпечения, да си правят сметката тези, които взимат заема.

# 132
  • Мнения: 18 605
Това ги реже от всякакви шансове и за градина, и след това за предучилищна в квартала, съответно кварталното училище, което им е по адм. район и дава точка за предучилищна на територията на квартала, може да се окаже мираж...

Това за кой град се отнася? В София примерно премахнаха всякакви предимства от сорта да са посещавали децата дадено детско заведение, остана предимство само ако предучилищната е карана в даденото училище.

# 133
  • Мнения: 1 481
Пари назаем не давам и не взимам, имам си правило.
Вече и книги не давам, те са ми най-ценни, а колкото пъти съм давала, не са ми ги връщали.

# 134
  • Мнения: 1 376
Кредитни карти се отпускат лесно от банките, ако имаш превод на работна заплата там. Условията също не са лоши, даже има и промо период без такса. Но някои хора си обичат другите да са им длъжни, пък и банката трудно ще "преметнеш".

# 135
  • София /Абсурдистан
  • Мнения: 11 722
Банките отпускат кредитни карти и без превод на заплата. Аз от години имам такава от ОББ и с 50 дни гратисен период. Ама с банката никой не смее да се прави на ударен и да не връща пари.

# 136
  • Мнения: X
Като гледам напоследък, май всяка дребна фирмичка и едра фирма за лизинг предлага я кредити, я кредитни карти. Имах няколко уреда на изплащане с Париба - предложиха ми КК. Сега взех уред с ТБИ - в деня след покупката ми звъннаха с предложение за кредит.
Общо-взето кой не е поискал, той не е получил. Сега... за лихви и особено за протакане на връщането не говорим.

# 137
  • Мнения: 1 376
Аз лично имам няколко кредитни карти, с различни условия. "Хляб и вода" не искат, ако не ги ползваш, освен за някои годишна такса към 45 лв. Нито лихвите са чудовищни, нито се червиш за 100 лв пред познати... Ама пак повтарям, някои са си свикнали още от "куклите и парцалките".

# 138
  • Мнения: 224
Случвало се е да дам пари назаем на човек, който “нямал никакви пари” и след няколко дни ми се хвали как си е купил това и онова, обаче не ми връща парите, а иначе не е забравил че ми ги дължи и ми казва, че ще ми ги върне след 2-3 дни например. Е много е нагло изнервящо!

# 139
  • Мнения: 13 800
Е, те по принцип хората затова взимат заеми, за да си купят това-онова Simple Smile
Това не ме дразни, стига да е еднократно или поне не всеки месец! Защото ако е редовно, дори и да се връщат съвестно, реално ме ощетява и аз не разполагам с парите СИ! Максимата, че дадените на заем пари били спестени пари, за мен не е вярна. Умея да харча разумно и да пестя. В банката, малко наличните вкъщи. Мога да разчитам на тях и при нужда веднага да ги ползвам. А дадените на заем - чакам! Затова, когато усетя, че с подобни чести заеми някой започне да върти моите пари и на практика да си живее с тях, спирам спонсорирането.

# 140
  • София
  • Мнения: 38 789
Аз взех кредитна карта в началото на август, точно за да не взимам от приятели. Не съм си купила нищо особено, всичко отива за храна и платих телефоните. 😕

# 141
  • Мнения: 224
Е, те по принцип хората затова взимат заеми, за да си купят това-онова Simple Smile
Това не ме дразни, стига да е еднократно или поне не всеки месец! Защото ако е редовно, дори и да се връщат съвестно, реално ме ощетява и аз не разполагам с парите СИ! Максимата, че дадените на заем пари били спестени пари, за мен не е вярна. Умея да харча разумно и да пестя. В банката, малко наличните вкъщи. Мога да разчитам на тях и при нужда веднага да ги ползвам. А дадените на заем - чакам! Затова, когато усетя, че с подобни чести заеми някой започне да върти моите пари и на практика да си живее с тях, спирам спонсорирането.
Е взимат за това-онова, обаче в случая бяха взели защото нямаха никакви и да купят нещо за ядене, а после ми показваха нови обувки, нови дрехи и други неща, които си бяха глезотийки .... За това беше дразнещо. И да се отлага връщането също-ще ти ги върна във вторник, в петък, след една седмица... Предпочитам още от начало да ми кажат точния срок, колкото и да е дълъг той, вместо да ме размотават.

# 142
  • Мнения: 19 525
E, те пак че са ти казали, че ще ти ги върнат. При мен имаше случай на взет заем и мълчание почти една година, като в случая контактувахме почти ежедневно.

# 143
  • Мнения: 14 716
И аз съм на принципа,без заеми,даване,взимане.Давам на две съседки,отдавна се познаваме.Повече от 20лв. не са ми искали.Връщат както са казали,след 2-5 дни.Последно дадох на възрастен човек,познаваме се добре.Не му беше лесно да ми поиска.Не знае кога точно ще му преведат пенсията,предвид предстоящият дълъг уикенд.За всеки случай се застрахова за 08.09.Знам,че ще ми ги върне.За 50лв. става въпрос.Мин.год. по това време му дадох 200лв. да посрещне непредвиден разход.Е,посрещна го,но се е изприщил от притеснение,че може да умре преди да вземе пенсия и няма да ми върне парите.....Като чета тук за нагли колежки и познати,се дразня.Припомнете им!Вие сте прежалили сумата,но безочието им е отвратително.Искайте си заема.

# 144
  • Мнения: X
Без да съм чела темата: независимо каква е сумата взета назаем от приятел или колега, държа както аз да върна по най-бързия начин парите, така и на мен ако не ми се върнат и 2 лева да са, няма да остана с приятно усещане.
Всъщност отдавна и не съм имала такъв случай, някой да ме завлече дори и с 1 лв. Колегите и 10 ст. да са, държат да ги върнат.
Единствено на родителите си не бих им търсила пари да ми връщат, но на тях съм им длъжница за цял живот.

Иначе за дребни суми, ако някой колега си е забравил парите за обяд или не му достигат, услужвам с готовност. Случва се често и да се черпим в приятелския кръг.
Но големи суми назаем доста внимавам на кого давам.
От момиче си имам обеца на ухото - дори и някой да го е закъсал, ако изрично не ми поиска, не давам.

Последна редакция: пт, 04 сеп 2020, 15:50 от Анонимен

# 145
  • Мнения: 9 247
Много ми е неприятно да си искам парите,които съм дала назаем и за това не давам. Понякога ме карат да се чувствам,че все едно аз искам,а не,че трябва да ми връщат.Знам,че не е правилно,но...
Сега с revolut и Apple/Google Pay дори и малки суми не ми искат.
Книги вече не давам,едно е,че сякаш повечето хора забравят да ги върнат,а и почти не купувам на хартиен носител.

# 146
  • Мнения: 859
И аз съм се парила от некоректни хора още от дете. Помагала съм много пъти - и на познати, и на непознати. Знам колко е неприятно - особено, ако си свикнал сам да се справяш и стискаш зъби в тежки моменти, но не ощетяваш други хора. Защото повечето излишни пари нямаме и е ясно, че като искаш заем, причиняваш неудобство на друг.
Съгласна съм с мненията по-нагоре за хитреците, които удобно забравят, че дължат нещо някому - пари, вещи, услуги. Това се формира в детството и ако не се санкционира тогава, става все по-зле. Големите измамници не са почнали с мащабни удари, а с точно такива "малки" кражбички. Виждат, че масово се толерира и така си живеят цял живот. А ако имат и силен покровител на високо ниво - забрави да си видиш обратно заграбеното.
И за съжаление много наистина нуждаещи се честни хора губят заради точно такива интересчии, които могат и сами, но е по-лесно да прецакат другарчето.
За банките е ясно, но първо те по-трудно отпускат кредити, второ - няма как да ги излъжеш с връщането.

# 147
  • Мнения: 19 525
На мен напоследък един познат ми иска дребни суми, но редовно. Връща ми ги, понякога след година да речем и почти веднага иска нов заем. Така на практика едни мои пари си седят у него. Неприятно е разбира се. Да имаш нужда веднъж от заем го разбирам, но редовно да искаш означава че не може да си направиш сметката и да - ощетяваш заемодателя, но в тези времена на кой му пука. Даже съм имала случай да му кажа че в момента нямам кеш, той идва с мен до банкомата за да изтегля.

# 148
  • Мнения: 3 592
.... Даже съм имала случай да му кажа че в момента нямам кеш, той идва с мен до банкомата за да изтегля.

😯😯😯😮😮😮😮😮😳😳🥴🥴🥴🥴🥴😯😯😯😯
Това вече задминава всички граници. Дори и моите, които са доста 'лабави, както стана ясно 😂

# 149
  • Мнения: 1 011
На мен напоследък един познат ми иска дребни суми, но редовно. Връща ми ги, понякога след година да речем и почти веднага иска нов заем. Така на практика едни мои пари си седят у него. Неприятно е разбира се. Да имаш нужда веднъж от заем го разбирам, но редовно да искаш означава че не може да си направиш сметката и да - ощетяваш заемодателя, но в тези времена на кой му пука. Даже съм имала случай да му кажа че в момента нямам кеш, той идва с мен до банкомата за да изтегля.

Защо просто не му кажеш направо, че ти е писнало постоянно да има едни твои пари у него? Защо ходиш до банкомат с него, а не го пратиш по дяволите? Толкова ли ти е важен?

# 150
  • Мнения: 19 525
Неудобно ми ми е да откажа, сумата не е голяма и той знае, че мога да си я позволя.

# 151
  • Мнения: 13 800
Ами те са прилепчиви и манипулатори тези хора и на човек му е трудно да откаже. А и нали обикновено приятели, в нужда, пък ти имаш... и редовно ги връщат...  Как да откажеш!? Това, че въртейки едни твои пари през седмица или месец дори, на практика си живеят с тях, а ти реално без тях, някак се пропуска.
Имах си и аз такива 1-2ма уж стриктно връщащи Wink А една още отпреди ерата на картите дори дойде с мен от нас до работата, да си взема заплатата (аз по майчинство) и да й дам да си купела обувки, защото нямала Joy И нищо не върна, де. С времето се научих да съм лоша и да отказвам на редовно ползващи ме като спестовна касичка. Да ходят да въртят едни пари на друго място Wink

Последна редакция: сб, 05 сеп 2020, 13:49 от птица

# 152
  • Мнения: 1 011
Мисля, че птица много добре го е обяснила. Не трябва да се чувстваш неудобно. Ако този човек спре да те харесва, защото си "лоша", аз виждам, че ще имаш само ползи.

# 153
  • Мнения: 384
Да, проблемът ми е, че така съм свикнала /научена ли, не знам/, ама не мога да видя как колега или приятел бърка и не може да плати и аз да се направя на ударена и разсеяна.
Или напр. мерим заедно шапки /сега на морето/ и аз да си купя, пък тя - не, ами - не мога.

И мъжът ми затова ми прави забележка. Според него всеки трябвало да се простира според чергата си, той е такъв и не се заглежда по неща извън неговата черга. На него на очите не му се иска, както се казва. Е да, ама аз съм друг човек, с широки пръсти, и аз си искам и неща, които не мога да си позволя, и тия хора като мен ги разбирам. Но това е друга тема...

Въпрос на почтеност е да си връщат услугата, според мен.
Ако решението е да спреш да услужваш - ами тъпо е Sad
И да, не подсещам и не си ги търся....

Аз мисля, че това не са хора като теб.  Ако на теб някой ти купи шапка или бански, защото в момента нямаш пари, ще му ги върнеш ли след време, когато имаш пари? Ако да, не си като тези, които "забравят", и тук няма значение малка или по-голяма е сумата, а какво е твоето отношение към човека, който ти е помогнал.

# 154
  • Мнения: 3 592
Това е така.🙂👍

Но липсата на пари няма да ме спре да си купя поредния ненужен бански. Затова съм съпричастна към хората с жадни очи. Като умра, тогава ще се простирам според "чергата"/кутията си, дотогава ми се харчиии 🤪

# 155
  • Благоевград
  • Мнения: 2 872
Пресен случай. Близка приятелка ме помоли през месец юли т.г. да й услужа спешно с 200 лв. за спешен ремонт на нещо си, като след 3 дни взима заплата и ми ги връща. Казах, че 200 не мога, защото сменям работата и мога само 100. Разбрахме се, че в петък след 3 дни ми ги връща. Мина седмица, каза, че шефът й бави заплатата, но веднага щом й платят, ми ги праща. Мина още една седмица - същото. Третата седмица той й бил платил, но малка част от тях. Платила тока и купила храна и не й останали пари да ги върне. Тя работи без договор и съответно този не й плаща на уговорената дата и се цигани. Мина месец. В средата на август ми каза, че сред няколко дни чака голяма част от забавените пари и Ще може да ги изпрати. До тук добре. След седмица ми пише, че след 2 дни заминава за чужбина и веднага щом се настани там, ще ми ги изпрати по банковата сметка. Замина тя, на беше 1 седмица под карантина. Веднага след тава започна работа там. В началото на този месец й писах и й питам какво става със старата заплата. Този не й бил платил изработеното. Казах й, че е тъпо да вярва, че щом е в чужбина и е рябатира без договор, селският тарикат ще й прати парите. Та попитах дали до края на месеца ще може да ми върне парите, защото ще ми трябват и се започна Ще ви ги върна, няма да те излъжа, ще ти ги върна... сто пъти го повтори и накрая ми каза Ама ти нали ми каза да не бързам. Бога ми, такова нещо не съм казвала. И явно се е почувствала притисната и от другите, от които е Взела назаем и каза, че в средата на месеца взема заплата и ше ми изпрати 50 евро по банковата сметка и да й напиша банковата си сметка.
Така. Кой сега е лошия? Аз ли съм, че си искам 100 лева, или тя, че 3 пъти се разбираме за конкретен срок, в който да ги върне и не го прави?
Една от най-близките ми приятелки е и ми е тъпо да си разваляме отношенията за 100 лв, но едва ли не аз съм сега кривата, че й напомням да ми ги върне, а тя ги няма.
В крайна сметка моята заплата е 700 лв И аз съм ги измизерствала, примолила съм се пред мъжа ми да услужим, а не сме цъфнали и вързали, защото тя нямаше пари за храна, а 2 месеца по-късно още не ги е върнала и ми говори, че ще ги върне, ама със сух тон, едва ли не какво ми напомняш, не съм забравила. И във всички тези разговори веднъж не каза "Извинявай". Това ме подразни най-много от всичко.

# 156
  • Мнения: 19 525
О, връщат пари с триста зора и с такава физиономия, че направо на теб да ти стане неудобно. Всъщност и аз никога не зная кога ще ми ги върне, когато благоволи, тогава. Самата аз мразя да взимам пари назаем, ако искам нещо да си купя спестявам, а не взимам на кредит. Защото съзнавам колко е тегаво да дължиш пари.

# 157
  • Мнения: 1 011
signora_tina, така, както го описвате, ми се струва, че не са й трябвали само 200лв. и не са били за ремонт, а е събирала точно за заминаването за чужбина. И всъщност може би точно затова ще Ви ги върне, защото не сте само Вие, а има поне още няколко човека с подобни суми. А тя защо е работила без договор? Това е нещо, на което никога не бих се съгласила - поне не си представям да съм толкова отчаяна, че да работя срещу обещание за заплата.


milittana, с много неща е така - този, който е некоректен, се опитва да се направи на жертва и да се измъкне. Предполагам, че много боли, когато са близки хора. При обикновени познати пак е неприятно и разочароващо, но на такива така или иначе повечето хора не биха дали сериозна сума (аз лично никаква), а и човешката връзка, която се разкъсва, не е толкова сериозна и важна като приятелството.

# 158
  • Благоевград
  • Мнения: 2 872
Трябваше да замине още в началото на годината, но нали обявиха пандемията и нямаше как да замине. Имаше в края на годината работа, която напусна, за да може да се подготви за пътуването и да учи език, имаше спестявания, но в началото на пандемията всички спестявания се стопиха. Наистина бяха затруднени. Принуди се да работи така, защото нямаше друг избор. Месеци наред търсеше нещо, но все пак хиляди хора останаха без работа, а тя няма дори висше образование, няма професия. Та е търсела пари от няколко човека, така разбрах. Близки са й помогнали с разходите по заминаването. Но не ме дразни това, дразни ме, че едва ли не аз съм виновна, че питам кога ще ги върне и че си ги търся. Еми естествено. Пак казвам - на мен също са ми нужни. Това ми е храната за 10 дни на семейството и трябваше да ги измизерствам, защото сменям точно тогава работата и от старата работа ми изплатиха всичко наведнъж в края на месеца, а до тогава живяхме с половин заплата на мъжа ми. Еми тъпо е. Поне да каже, че съжалява за ситуацията, а тя ще ви ги върна, та ще ви ги върна, няма да ви излъжа.

# 159
  • Мнения: 19 525
Да, това ще ти ги върна съм го чувала. Даже конкретна дата съм чувала, само че никога не се спазва. Както и да е, някой тук беше писал че който дава назаем трябва да може да пожертва сумата. Дразни ме и мен, че ако си поискам парите ще бъда ега ти дребнавата егоистка. Хубавото е, че докато не ми се върне тази сума, нови пари назаем не давам, каквото ще да ми се представя като причина. Имах преди време една колежка, момиче от провинцията затруднена финансово. От целия колектив само от мен взимаше дребни суми за да изкара месеца, ама тайно, пред другите се държеше като голямата работа, и тъкмо тя ми сви един много мръсен селски номер в службата и разбрах, че ме е коментирала в негативен аспект. Много характерно за такива хора е, че въпреки че си им дал заем, точно ти си най-черния ако си го поискаш, а другите дето не са и помисляли да ти услужат са си ок.

# 160
  • Мнения: 1 011
Много характерно за такива хора е, че въпреки че си им дал заем, точно ти си най-черния ако си го поискаш, а другите дето не са и помисляли да ти услужат са си ок.

Предполагам, че е от някакъв вид гузност, която се превръща в неприязън. А в този случай с колежката може би й е било неприятно, че си била наясно с нейните финансови затруднения, т.е. ти си човекът, който е виждал отвъд изградения й имидж и евентуално си можела да я разкриеш пред другите, затова е искала да срине репутацията ти.

# 161
  • Мнения: 19 525
Сигурно е така, но е супер несправедливо. Ама то не е рядкост да направиш добро и да получиш удар в гръб. Затова - умерена дистанция от всички и си гледаш кефа. Чуждите нужди не те интересуват и така....

# 162
  • Пловдив
  • Мнения: 14 698
... Така на практика едни мои пари си седят у него. ...
Преди няколко години майка ми разправяше, че една съседка редовно искала от друга съседка по сто лева назаем до заплата. Върне и след седмица-две-три пак поиска, пак същата сума от сто лева. Не гарантирам, че е било точно така, но така твърдеше майка ми, че го знае от заемодателката. Аз тогава така и не разбрах защо онази не се напъне да намалява сумите. С по десет лева на месец да ги намалява - ще ги изчисти напълно за по-малко от година. Но явно си има такива хора, за които е норма да въртят така едни пари. Wink

# 163
  • Мнения: 96
Преди около 2 м. бях пуснала тема на подобна тема, с разликата, че на човекът, за когото ставаше дума, съм помагала многократно, по различни начини. Връщала е дребните суми, които е искала, но ги искаше през 2-3дни. Но с други постъпки категорично ме разочарова. Отново са свързани с пари.
Не ми е приятно чувството на донор и то донор на човек, който претендира за интелигентност, класа и висок стандарт, (морала даже го изключвам от списъка) но го поддържа пред света за сметка на други хора.

# 164
  • Мнения: 19 525

Не ми е приятно чувството на донор и то донор на човек, който претендира за интелигентност, класа и висок стандарт, (морала даже го изключвам от списъка) но го поддържа пред света за сметка на други хора.
Eто точно това ми е неприятно и на мен. И също така непукизмът, че тези пари може и да ми трябват за нещо на мен или мой близък. Ето, взетата от мен сума не беше върната в срока, в който беше обещано за пореден път. Излиза, че не мога да разчитам на едни пари за постоянно. В същото време в обкръжението ни никой не знае за тези заеми, аз се съобразявам с желанието на човека да остане в тайна, за да не го излагам, обаче така пък той няма никакъв стимул да ми връща заемите. За пред хората всичко е ок.

# 165
  • Мнения: X
Какво ти пречи да преустановиш тази практика? Просто, когато следващия път ти поиска пари, казваш, че за съжаление нямаш възможност и до там. Обяснения не дължиш. Просто го съобщаваш любезно и учтиво.

# 166
  • София
  • Мнения: 16 122
А защо давате в заем след като не ви е приятно?
Отказвам аз, важни са ми моите чувства и усещания,  а не цупните на познат. Хич не ми е неудобно какво ще си помисли, не съм длъжна.
Подобни хора са големи лепки, а в същото време мразят заемодателя, смятат с колко разполага и как ги харчи. Все ще подметнат как имаш повече. Ми имам си, нека и те да работят за  да имат много над моите. Няма да завиждам, техни са си и няма да им искам.

# 167
  • Мнения: 1 481
От доста време се старая да живея на принципа, че който ми действа негативно и ми е неприятен по някаква причина, просто престава да бъде част от моя свят.

Няма значение дали е близък роднина или случаен познат.
Започне ли да ми вкарва негативи с поведението си, ставам и си тръгвам, независимо дали ще ме сметне за невъзпитана, груба или каквото си пожелае.

По същия начин съм и за даването на пари назаем.
Собствените ми роднини никога не са ми искали пари назаем, защо някой друг би си помислил, че може да ми иска?

Не давам пари, тъй като те имат и енергийна структура. Ако дам, това ще означава, че давам част от вложената моя енергия в труда си, с който съм ги изкарала тези пари.

Просто принцип.
На който не му харесва, не е длъжен да общува с мен.

# 168
  • Мнения: 9 487
Чак толкова окултно не ги приемам нещата.

Между другото моите ги върнаха. Слагам обицата.

# 169
  • Пловдив
  • Мнения: 1 219
Някои от вас писаха „давам само на близки“ ми аз точно от бат ми съм си патила. Сега синът му  ми дължи известна сума, която честно казано мислех, да му опростя, просто искам, да видя кога и как ще се накани. Все пак ми е племеник, което ме кара, не само да му помагам, но и да възпитавам.
Иначе имам една приятелка, на която много обичах, да давам заеми - така парите ми са на сигурно място и не мога да ги профукам за глупости. Връща всичко до стотинка, тогава когато е казала.
А за въпроса „какво си мислят взелите заем“ има още един отговор - имат желание, да се издължат, но никак не могат да си правят сметката и в момента, в който се видят с пари, все нещо по-важно им изниква и ...

Последна редакция: нд, 13 сеп 2020, 11:16 от Pesheck

# 170
  • Мнения: 19 525
Честно казано, мен ще ме е срам така да дължа пари. Не мога да разбера такива хора с какви очи гледат тези, които са им дали парите и те не са се издължили.

# 171
  • Мнения: 859
На мен също ми е особено неудобно да искам заеми. Стискам зъби, отгладувам, ако трябва, и това е. Точно, защото, както се каза и по-нагоре, парите на много хора са преброени за месеца и с такива услуги не се знае как ще ги ощетиш.

А и не се знае с теб какво ще се случи, затова и банкови заеми само в много крайни случаи.

На тези, които редовно дават на познати и се получава една въртележка - намерете начин и прекратете тази практика!

# 172
  • Мнения: 1 481
Честно казано, мен ще ме е срам така да дължа пари. Не мога да разбера такива хора с какви очи гледат тези, които са им дали парите и те не са се издължили.
И мен би ме било срам, даже да става дума за 0,50 лв.
Дори за цигара ми е било неудобно да искам, ако е имало наблизо откъде да си купя, винаги съм предпочитала да отида и да си купя.
Да не говорим, че искайки заеми, ти сам си прекъсваш паричния поток, задължението винаги те дърпа надолу, няма как да идват парите при теб, когато ги дължиш на някого.
В този смисъл, и при стартиране на бизнес не трябва да се разчита само на заеми, защото самата мисъл за заема, който си изтеглил, блокира успеха на начинанието ти.

# 173
  • Мнения: 19 525
Бе като гледам някои кредитни милионери, нещо мисълта им за заема не им блокира паричните потоци....

# 174
  • Мнения: 1 481
Бе като гледам някои кредитни милионери, нещо мисълта им за заема не им блокира паричните потоци....
Те там си ще си плащат с друго. Направили са просто размяна.
Аз говоря за честно изкарани пари и честен бизнес.

# 175
  • Мнения: X
Сега се сетих, че аз всъщност съм вземала пари назаем. От касичката на дъщеря ми. Но аз съм платец- мечта. Като взема 100 лв, връщам 120 на малкия лихвар.

Общи условия

Активация на акаунт