Живея в малък град, който все повече се обезлюдява от страна на млади хора. Повечето отиват да живеят в София или направо в чужбина. От наборите ми, както и от съседните на моя, са останали по-малко от половината. Голяма част от тях вече са семейни. Аз не съм.
По стечение на обстоятелствата, най-добрата ми приятелка от детството живее извън страната. Тази от студентските години - също. Като ученичка имах една приятелка, която сега е семейна, и се виждаме веднъж на няколко месеца. Като съм имала гадже/приятел, винаги съм излизала с неговата компания. В предишната работа излизахме колегите, но като спряхме да работим заедно, спряхме и да се виждаме.
Къде и как мога да намеря хора, с които да изляза поне едно кафе да пия!?
П.П. Моля да се има предвид и друго - не притежавам манталитета на повечето хора тук. Ако не знаете, в малкия град всеки се интересува с какво си облечен, с кой си говорил, с кой спиш, кои са ти родините... Мен това не ме вълнува. Не обичам клюки и интриги. Обичам да излизам навън - разходка или заведение е без значение, да опитвам нови неща, нещо да се случва в живота ми - дали тренировка по бокс, или пилатес, или ски, или канго обувки, или някакъв курс, пътуване...нещо да има. Не обичам да се прибирам от работа в къщи, само за да легна на дивана пред телевизора. Но хората тук масово това обичат.
Сигурно има и друг тип хора наоколо ми. Които да са повече като мен, но не ги познавам. Въпросът е как и къде да ги намеря?
Трудно ще намериш нови познати в малко градче, което се обезлюдява. Щеше да бъде различно ако в градчето прииждаха нови, млади хора поради кипяща, в момента, и развиваща се икономика.
Ти явно не пасваш в местния начин на живот - от къщи на работа, от работа в къщи пред телевизора, тикаме, клюки и той никак не ти допада. Мисля, че ще си по-доволна и щастлива другаде, сред повече нови хора.
Когато планината не отишла при Мохамед, Мохамед отишла при планината.
Съветът ми - не се туткай и последвай заминалите в София и чужбина съученици и приятели. Тъкмо вече са устроени и могат да те насочат, приютят в началото и да помогнат. А и ще имаш приятели на място. Ако не го направиш скоро рискуваш да се озовеш сама, още по-самотна, на възраст, на която местенето е трудно даже в емоционален план. С деца става още по-трудно, с големи деца - невъзможно.
Друга идея е да си намериш работа в голям град наблизо и след работа да се мотаеш там.