Как да намерим нови познати и приятели в малкия град?

Това, че повечето ти приятели и познати от детството ти са напуснали, не означава, че градът се обезлюдява. Ето ти си се върнала.
Но не очаквай всичко да е както преди. Ти си променена, средата също.
Правилно си се ориентирала чрез хоби да завържеш приятелства. Но не очаквай чудеса. Не бъди толкова взискателна. Хората, независимо малък или голям град одумват. Просто избягвай тези контакти.
Все интересни хобита си изброила. Ако искаш контакти с жени отиваш на канго и пилатес. Ако искаш запознанство с мъже бокса и ските са идеални.
Избягвай манекените в хобитата. Тези, които са с най-скъпата екипировка, а са най-неактивни. От тях само интриги може да очакваш.

Не търси хора тогава а конкретни места на които се практикуват неща които те интересуват. Там са вероятно и твойте хора.

Благодаря ви на всички.

Дидо, обезлюдява се и е факт. И на срещата на випуска и на други подобни виждам колко малко от тези хора все още живеят тук. Както казах, или са в София, или в чужбина.

Не знам колко съм се променила. И като ученичка все с по една приятелка съм била. Винаги съм завиждала на онези женски компании 5 и повече момичета, на момински партита, на море.. никога не съм била така.

Има ли някой преместил се от малък град в по-голям? Как беше с приятелствата?  В смисъл - къде ви беше по-лесно да завържете такива контакти?
За момента, живеейки тук, мисля, че масово хората са с този манталитет, клюкарски. Някак нищо не се случва и единствено може да гледаш чуждите животи. Учейки в окръжен град, мисля, че там имаше възможности да срещам повече хора с друго мислене.Така намерих и най-добрата си приятелка,но и тя вече не живее тук

Ще взема сега уикенда да пробвам тоя пилатес, да видим пък какви ли хора ще има. Добре казано беше това за мъже къде, и къде за жени.

Всъщност, и една приятелка, но която физически да е тук, би стигала

П.П. The Catcher in the Rye , кое ме прави да изглеждам темерутеста?

Според мен това с трудното намиране на приятелства е от възрастта (и от характера, разбира се). След 20-те съм си намерила една-единствена приятелка и тя замина за чужбина. Имам още 3-4 познати, с които се виждам чат-пат на кафе, но не са ми супер близки. Другото са семейни приятели (мъжете са приятели с ММ от деца), но и с тях понамалихме контакти. С приятелите ми от детските години постепенно загубихме връзка.
Според моите наблюдения след ученическите и студентските години по-трудно се създават нови приятелства.
Аз съм родом от малък град и се преместих в по-голям, в който живея и до днес. В малкия имах много повече приятели, отколкото тук, хем живея вече 10 години. Просто с течение на времето, ангажименти, деца, работа става по-трудно. В тази връзка не знам до колко в голям град има по-голям шанс да срещнеш хора. Все пак ако имаш възможност може би си струва да обмислиш преместване.

И мъж търся, хаха, те само приятели и познати. И тук ако имах такъв, нямаше да мрънкам. А къде и него да търся

На тази възраст може би ще е трудно веднага да намериш приятел/ка с твоите интереси и свободно време, за да излизате заедно. Първоначално е добре да си разшириш приятелския кръг. Контактувай с колеги в работата, ако работиш, братовчеди, съседи, приятелки на майка ти дори. Имай предвид, че всеки от тях може да има роднини или приятели, с които да си допаднеш. Пътувай повече, много запознанства стават случайно във влака или в автобуса. Бягай вечер за здраве на стадион или алея. Запиши се на езиков курс, ще прекараш месеци сред нови хора. Гостувайте си с новите колежките, ако си допаднете. Разгледай и сайтовете за запознанства, за да видиш свободни хора в твоя град, може да ти е по-лесно да се заговориш с някого така. И хич да не ти пука кой какво говори в малкия град, не живееш за другите. Късмет!

Благодаря ти за идеите, NoName.
Даа, много си права - свободни хора на моята възраст и несемеен статус са ми дефицит..
Точно с колежките хич не си пасваме, иначе щеше да е приятно.
Ще се надявам нещо да изскочи от спорта.

Аз съм писала и друг път по темата, бая детайлно, като преминала през такъв казус.
Като за начало, не тръгвай с критерии. Ние имаме superego-boosted представа за себе си и хората и ни се струва, че подходящите за нас са интелектуални, интересни и тн, каквито смятаме, че сме ние. В живота не е така. Могат да те допълват различни, неочаквани, много по-млади или по-възрастни хора, които грам не разбират, ако примерно свириш на пиано и ти се иска да им разкажеш колко сложен е Дебюси.
Хората се допълваме на човешки принцип, като най-важния (според мен) е човека отсреща да е спокоен да е себе си. Най-трудни за понасяне са тези с претенция, различна от реалната, които ще ти се оплачат, че са обградени от простаци.

Давай шанс на всеки, който иска да е с теб, а не на такива, които ти се налага да преследваш, за да сте приятели.

Клюкарстването е задължителна част от живота и по мои наблюдения, колкото с по-голямо презрение се изказва за него човек, толкова по-злостни неща ще каже зад гърба ти. Аз си признавам, че клюкарствам, но не съм застрашила или оклеветила никой с приказки.

И изобщо, ако подходиш човеколюбиво, без болезнени опасения как ще злоупотребят с теб и с нормални очаквания (много ясно, че ще има клюки, досадни приказки и др.човешки деформации), ще си намериш дружки.

Nesiha,
Благодаря ти за дългия отговор. Удоволствие е за мен да чета такива.

Може би не съм го казала правилно - не ми пречи толкова самото клюкарене само по себе си, колкото фактът, че някои хора сякаш за нищо друго не могат да говорят.

Много ти благодаря за съветите.  Ще опитам .. да съм без очаквания 😁

Страхотно обяснено. Само да допълня, че малкия град предлага много възможности. Хората там се делят на два вида. Кибици и работещи. Кибиците си запълват времето с клюки, а работещите развиват идеите си. Определено е добре да се обградиш с работещи, инициативни хора.

И къде да намеря работещи освен на работа?
Добро разделение

 И Пловдив, както София преди това, се увеличи много като население, защото десетки хиляди хора от съседни градове и села се преместиха в него, търсейки по-добро препитания и оживеността на големия град, плюс по-развитите начини за забавление и отмора в него. Но това си има и минуси, тъй като въздухът не е така чист като в някой по-планински окръг, например. Има и много голяма навалица от коли по улиците, задръствания. Разходите за живот също са по-високи, а заплатите в повечето пловдивски фирми далеч не са сред най-високите за България - Пловдив е някъде на 7-8 място по равнище на заплатите в страната.

Според ситуацията. В залата за пилатес.
Там може да е щерката на местния бизнесмен с дружките си и продавачката от магазина. Всички са се събрали да разпуснат. Първите с цел да се покажат и да одумат някой, да се посмеят на нейн гръб. Продавачката да е там, да си почине от работата в магазина и вечерта за два часа да си отвори салончето за маникюр.
Примера е краен, но очертава типовете хора в малкия град.
След като си създадеш социалната среда която искаш, ще е по-лесно да си и мъж близък до твоите критерии за такъв.

Аз съм от Варна, но живея в София. Въпреки че родният ми град не е чак толкова малък, почти всичките ми приятели са в София или чужбина. Варна пък е пълна с хора от съседните градчета и села. Факт е, че по-малките градове се обезлюдяват за жалост.

Преди години ходех на народни танци и голяма част от хората се бяха записали, за да си намерят приятели. И им се получи - на по бира след танци, на хоротека през уикендите. Аз бързо се отказах, понеже смених квартала, но още фигурирам в общата им група във фейсбук и виждам, че често се събират.
Малко преди народните танци ходех на латино танци. Там пък се организираха събития с танци, на които можеха да присъстват всякакви хора /напреднали, начинаещи, можеше да си доведеш приятели/ и беше забавно.
Ходила съм и на йога, тае-бо и зумба, но там всеки си правеше упражненията/скачаше индивидуално и почти не се заговаряхме /освен в съблекалнята/.

Била съм по Еразъм, но там нямаше ли някаква възрастова граница (26 или 28г.?) и не беше ли задължително да си учащ? Има и Еразъм +, който е за работещи, но трябва да си учител или към организация, работеща в областта на младежта, спорта и др. Както и да е, докато бях по Еразъм, бяхме само две българки. Искам да кажа, че там ще срещнеш най-вероятно повече чужденци, отколкото българи (особено пък от твоя град). Иначе изживяването си заслужава.

Защо не смениш обстановката и не отидеш в по-голям град. Нямаш какво толкова да губиш, а и не е казано, че ще е завинаги. Не че в по-големия град е по-лесно да завържеш нови познанства, просто има по-големи възможности за развлечения, курсове, най-различни събития, работа (вкл. нови колеги). Хората са повече и по-разнообразни като интереси. Ако не ти допадне животът в големия град, винаги можеш да се върнеш.

Спортът ме събра с хора, които иначе никога нямаше да срещна - от шофьора на боклукчийския камион до собственик на бизнес за мнооооого пари. Някои работят в общински институции, има полицаи, учители, всякакви. приятелски връзки не съм задълбочавала нарочно, но много пъти сме се събирали, много пъти сме си помагали с информация и ценни насоки.
Ето няколко примера - майсторът, който ремонтира апартамента ми, е от отбора.
Нотариусът, при когото ходя, е съпруга на съотборник.
От съотборник, работещ в сервиз, получавам ценни съвети.
От съотборничките ми, служители на общинска администрация, получавам ценна информация към кого да се обърна при нужда.
Аз връщам жестовете също.
В моя случай говорим за ползотворни познанства, но те лесно биха могли да прераснат в приятелства.