Как да намерим нови познати и приятели в малкия град?

Опитай там:
Ако ги има във вашия град, мисля, че там е мястото, където да намериш хора със сходни интереси. След това отсяваш...

От описаното, мисля, че няма да се чувстваш комфортно в този малък град. Не става ясно дали си отскоро или винаги си живяла там. Хората вероятно са доста спрели, времето също, а ти изглеждаш активна личност. Някои хора успяват да се претопят в такава среда, други не.

Предполагам, че най-лесният вариант е да си любопитна и комуникативна с хората. Вземи пример от RPG игрите - озоваваш се в малко населено място без мисия. Завържи приказка със съседите, магазинера, кръчмаря, фризьорката. Те ще те ориентират за социалните кръгове, които биха ти били забавни. Никой не би отхвърлил компанията на една готина и интересна жена. Заговаряй се с хората на спирките, българинът много обича съмишленици за оплакванията си. Можеш да инициираш облагородяване на градинката пред кооперацията ви, така че опознаеш съседите. Предполагам фейсбук също може да помогне за нови контакти. Успех!

Мислила ли си да се местиш в по- голям град? Не заради приятелите, а заради обезлюдяването. Скоро мисля, че ще имаш и други проблеми.
Иначе вече са ти казали- по занимания. Знам те от други теми и не знам дали ще ти се получи така да се запознаваш наред, но опитай да си по- отворена към хората просто и все на някой курс по нещо ще се запознаеш

Братане, разсмя ме с това за съмишлениците. Има нещо такова

Според мен търсиш на неправилното място. Не визирам мащабите на града, а по-скоро отказа ти да участваш в някои обществени процеси.

Защо не се преместиш в София ?

Благодаря ви за включването
Irk@, До момента само боксът е реалност, там обаче не съм се сближила с никой. Другите, които изброих предстоят.

Братан, благодаря, но не - не искам да съм компания и съмишленик на някой, който се чуди на кого да мрънка
Винаги съм живяла тук, изключвайки като студентка и на бригада.
''Хората вероятно са доста спрели, времето също, а ти изглеждаш активна личност. Някои хора успяват да се претопят в такава среда, други не''
Да, и аз така го чувствам.
Мисля си за едно включване по Еразъм..но на 30..и чак септември..до тогава какво да правя?! А и.. понякога имам чувството, че ми е минало времето за всичко. Ей така. Нищо няма ''на лице''

Да, мислила съм да се преместя в друг град. За момента все се спирам, и аз не знам защо. Може би ми липсва смелостта. Не в София обаче. Твърде напрегната и ''страшна'' ми изглежда. По-скоро гледах Пловдив.
Записах магистратура обаче, уж с идеята, че тази специалност би ми предоставила опции за работа в друг град. Имам 5 колеЖки, все жени там

The Catcher in the Rye, благодаря ти. Това е едно от нещата, на които се надявам - че тези, които са ме засичали тук имат някаква представа за мен, и биха могли да споделят наблюдения тип ''какво не ми е наред'', че все оставам сама.

pitam2 - Какви обществени процеси имаш предвид?

Сама си ги изброила:

Не очаквай, че като вървиш от другата страна на улицата, ще срещнеш тези, които мислят като теб

И аз живея в малък град, и повечето ми познати ги няма вече тук, но честно казано така ми е по-добре. Както каза в малкия град всеки се знае, затова и избягвам излизанията, защото клюките почват веднага, а аз мразя много такива лицемерни хора.
Аз обичам да си разхождам кучето (ако имаш де) в парка и доста хора са ме заговаряли, идея за запознанство. Във фитнеса ходят много хора, и ако забележиш някой, който често ходи може да го заговориш. Както и ако имаш работа с колеги, доста фирми правят фирмени партита, които си носят половинките и така още хора, с които да се запознаеш.
Не мисля, че ще е лесно да намериш някой непознат с когото веднага ще тръгнете по кафета и разходки, най-лесно според мен ще е с общи познати - те да те запознаят с техни познати и така.

Не че не ти е наред, просто си по- свита и темерутеста. Това не те прави бъгната, но усложнява запознанствата и задържането им. Аз лично имам впечатления, че си много мил човек. Това няма как в един момент да не изиграе положителна роля. Просто в обезлюдяващ град е още по- трудно .

Аз пък си мисля, че в малкия град е по-лесно да завържеш приятелства. Все пак всички се познават, по-любопитни и отворени са един към друг... Вярно, манталитетът е потресаващ – всеки си навира носа в живота на околните. Не само от скука – просто защото могат да го направят. В големия град хората са същите, просто нямат тази възможност да знаят всичко за всекиго. То затова е измислена и жълтата преса, и клюкарските теми във форума... Клюкарстването е общонационален спорт.
Алиенацията е по-присъща за големите градове – там хората се капсуловат и по-трудно завързват контакти с непознати. Да, имат възможност да се срещат с повече хора, но и основания да са по-подозрителни към непознатите, по-трудно да се доверяват...
Та, мисълта ми беше, че ако ти е трудно да си намериш приятели в малкия град, в големия ще ти е още по-трудно. И проблемът не е толкова в характера ти, колкото в годините. Преминала си възрастта на лекомислените детински и студентски запознанства и приятелства. Голяма част от наборите вече са семейни, с други ценности и вълнения... Остават само контакти по интереси или приятели на приятели, както вече по-горе са те посъветвали.

Аз бях в подобна ситуация. Малък град, роден на ММ, абсолютно никого не познавах. Опитах да за вържа едно, две приятелства с момичета, но без успех. Първата зима ми беше много тежко. След това нещата се оправиха. Намерих си дружки със съдба като моята (живеят в малък град, роден на мъжете им). Лека полека нещата се наредиха, аз свикнах.

HrisAni, къде ги намери?
После ще допиша и на другите

Сега си спомням, че този диалог сме го водили преди време, и аз пак бях на обратната позиция.
В малкия град вариантите са малко и хората масово са по-мнителни и затворени. В големия град има повече възможности за извънслужебни контакти, за хобита, за прекарване на времето, от тук и възможност за досег с повече компании и хора. И вече ако искаш, получаваш възможност да пробваш - нови хора, доколко можеш да задълбочиш познанствата и т.н.
И в големите градове има самотници, разбира се, но има и повече възможности за контакти извън семейството и работата.

Всичко стана много естествено. Заговорихме се в магазина, после още няколко пъти. Намерих я във фейсбук и поисках приятелство. Там за уговорихме да отидем заедно до общината да подадем едно док. И така. Но си намерих супер компания.
Преди това си спомням колко беше зле положението. Как съм вървял и едва ли не дебела някое момиче само и само да познавря и заговорим. Хихихи като лудите малко....

Това, че повечето ти приятели и познати от детството ти са напуснали, не означава, че градът се обезлюдява. Ето ти си се върнала.
Но не очаквай всичко да е както преди. Ти си променена, средата също.
Правилно си се ориентирала чрез хоби да завържеш приятелства. Но не очаквай чудеса. Не бъди толкова взискателна. Хората, независимо малък или голям град одумват. Просто избягвай тези контакти.
Все интересни хобита си изброила. Ако искаш контакти с жени отиваш на канго и пилатес. Ако искаш запознанство с мъже бокса и ските са идеални.
Избягвай манекените в хобитата. Тези, които са с най-скъпата екипировка, а са най-неактивни. От тях само интриги може да очакваш.

Не търси хора тогава а конкретни места на които се практикуват неща които те интересуват. Там са вероятно и твойте хора.

Благодаря ви на всички.

Дидо, обезлюдява се и е факт. И на срещата на випуска и на други подобни виждам колко малко от тези хора все още живеят тук. Както казах, или са в София, или в чужбина.

Не знам колко съм се променила. И като ученичка все с по една приятелка съм била. Винаги съм завиждала на онези женски компании 5 и повече момичета, на момински партита, на море.. никога не съм била така.

Има ли някой преместил се от малък град в по-голям? Как беше с приятелствата?  В смисъл - къде ви беше по-лесно да завържете такива контакти?
За момента, живеейки тук, мисля, че масово хората са с този манталитет, клюкарски. Някак нищо не се случва и единствено може да гледаш чуждите животи. Учейки в окръжен град, мисля, че там имаше възможности да срещам повече хора с друго мислене.Така намерих и най-добрата си приятелка,но и тя вече не живее тук

Ще взема сега уикенда да пробвам тоя пилатес, да видим пък какви ли хора ще има. Добре казано беше това за мъже къде, и къде за жени.

Всъщност, и една приятелка, но която физически да е тук, би стигала

П.П. The Catcher in the Rye , кое ме прави да изглеждам темерутеста?

Според мен това с трудното намиране на приятелства е от възрастта (и от характера, разбира се). След 20-те съм си намерила една-единствена приятелка и тя замина за чужбина. Имам още 3-4 познати, с които се виждам чат-пат на кафе, но не са ми супер близки. Другото са семейни приятели (мъжете са приятели с ММ от деца), но и с тях понамалихме контакти. С приятелите ми от детските години постепенно загубихме връзка.
Според моите наблюдения след ученическите и студентските години по-трудно се създават нови приятелства.
Аз съм родом от малък град и се преместих в по-голям, в който живея и до днес. В малкия имах много повече приятели, отколкото тук, хем живея вече 10 години. Просто с течение на времето, ангажименти, деца, работа става по-трудно. В тази връзка не знам до колко в голям град има по-голям шанс да срещнеш хора. Все пак ако имаш възможност може би си струва да обмислиш преместване.

И мъж търся, хаха, те само приятели и познати. И тук ако имах такъв, нямаше да мрънкам. А къде и него да търся

На тази възраст може би ще е трудно веднага да намериш приятел/ка с твоите интереси и свободно време, за да излизате заедно. Първоначално е добре да си разшириш приятелския кръг. Контактувай с колеги в работата, ако работиш, братовчеди, съседи, приятелки на майка ти дори. Имай предвид, че всеки от тях може да има роднини или приятели, с които да си допаднеш. Пътувай повече, много запознанства стават случайно във влака или в автобуса. Бягай вечер за здраве на стадион или алея. Запиши се на езиков курс, ще прекараш месеци сред нови хора. Гостувайте си с новите колежките, ако си допаднете. Разгледай и сайтовете за запознанства, за да видиш свободни хора в твоя град, може да ти е по-лесно да се заговориш с някого така. И хич да не ти пука кой какво говори в малкия град, не живееш за другите. Късмет!

Благодаря ти за идеите, NoName.
Даа, много си права - свободни хора на моята възраст и несемеен статус са ми дефицит..
Точно с колежките хич не си пасваме, иначе щеше да е приятно.
Ще се надявам нещо да изскочи от спорта.

Аз съм писала и друг път по темата, бая детайлно, като преминала през такъв казус.
Като за начало, не тръгвай с критерии. Ние имаме superego-boosted представа за себе си и хората и ни се струва, че подходящите за нас са интелектуални, интересни и тн, каквито смятаме, че сме ние. В живота не е така. Могат да те допълват различни, неочаквани, много по-млади или по-възрастни хора, които грам не разбират, ако примерно свириш на пиано и ти се иска да им разкажеш колко сложен е Дебюси.
Хората се допълваме на човешки принцип, като най-важния (според мен) е човека отсреща да е спокоен да е себе си. Най-трудни за понасяне са тези с претенция, различна от реалната, които ще ти се оплачат, че са обградени от простаци.

Давай шанс на всеки, който иска да е с теб, а не на такива, които ти се налага да преследваш, за да сте приятели.

Клюкарстването е задължителна част от живота и по мои наблюдения, колкото с по-голямо презрение се изказва за него човек, толкова по-злостни неща ще каже зад гърба ти. Аз си признавам, че клюкарствам, но не съм застрашила или оклеветила никой с приказки.

И изобщо, ако подходиш човеколюбиво, без болезнени опасения как ще злоупотребят с теб и с нормални очаквания (много ясно, че ще има клюки, досадни приказки и др.човешки деформации), ще си намериш дружки.

Nesiha,
Благодаря ти за дългия отговор. Удоволствие е за мен да чета такива.

Може би не съм го казала правилно - не ми пречи толкова самото клюкарене само по себе си, колкото фактът, че някои хора сякаш за нищо друго не могат да говорят.

Много ти благодаря за съветите.  Ще опитам .. да съм без очаквания 😁

Страхотно обяснено. Само да допълня, че малкия град предлага много възможности. Хората там се делят на два вида. Кибици и работещи. Кибиците си запълват времето с клюки, а работещите развиват идеите си. Определено е добре да се обградиш с работещи, инициативни хора.

И къде да намеря работещи освен на работа?
Добро разделение

 И Пловдив, както София преди това, се увеличи много като население, защото десетки хиляди хора от съседни градове и села се преместиха в него, търсейки по-добро препитания и оживеността на големия град, плюс по-развитите начини за забавление и отмора в него. Но това си има и минуси, тъй като въздухът не е така чист като в някой по-планински окръг, например. Има и много голяма навалица от коли по улиците, задръствания. Разходите за живот също са по-високи, а заплатите в повечето пловдивски фирми далеч не са сред най-високите за България - Пловдив е някъде на 7-8 място по равнище на заплатите в страната.

Според ситуацията. В залата за пилатес.
Там може да е щерката на местния бизнесмен с дружките си и продавачката от магазина. Всички са се събрали да разпуснат. Първите с цел да се покажат и да одумат някой, да се посмеят на нейн гръб. Продавачката да е там, да си почине от работата в магазина и вечерта за два часа да си отвори салончето за маникюр.
Примера е краен, но очертава типовете хора в малкия град.
След като си създадеш социалната среда която искаш, ще е по-лесно да си и мъж близък до твоите критерии за такъв.

Аз съм от Варна, но живея в София. Въпреки че родният ми град не е чак толкова малък, почти всичките ми приятели са в София или чужбина. Варна пък е пълна с хора от съседните градчета и села. Факт е, че по-малките градове се обезлюдяват за жалост.

Преди години ходех на народни танци и голяма част от хората се бяха записали, за да си намерят приятели. И им се получи - на по бира след танци, на хоротека през уикендите. Аз бързо се отказах, понеже смених квартала, но още фигурирам в общата им група във фейсбук и виждам, че често се събират.
Малко преди народните танци ходех на латино танци. Там пък се организираха събития с танци, на които можеха да присъстват всякакви хора /напреднали, начинаещи, можеше да си доведеш приятели/ и беше забавно.
Ходила съм и на йога, тае-бо и зумба, но там всеки си правеше упражненията/скачаше индивидуално и почти не се заговаряхме /освен в съблекалнята/.

Била съм по Еразъм, но там нямаше ли някаква възрастова граница (26 или 28г.?) и не беше ли задължително да си учащ? Има и Еразъм +, който е за работещи, но трябва да си учител или към организация, работеща в областта на младежта, спорта и др. Както и да е, докато бях по Еразъм, бяхме само две българки. Искам да кажа, че там ще срещнеш най-вероятно повече чужденци, отколкото българи (особено пък от твоя град). Иначе изживяването си заслужава.

Защо не смениш обстановката и не отидеш в по-голям град. Нямаш какво толкова да губиш, а и не е казано, че ще е завинаги. Не че в по-големия град е по-лесно да завържеш нови познанства, просто има по-големи възможности за развлечения, курсове, най-различни събития, работа (вкл. нови колеги). Хората са повече и по-разнообразни като интереси. Ако не ти допадне животът в големия град, винаги можеш да се върнеш.

Спортът ме събра с хора, които иначе никога нямаше да срещна - от шофьора на боклукчийския камион до собственик на бизнес за мнооооого пари. Някои работят в общински институции, има полицаи, учители, всякакви. приятелски връзки не съм задълбочавала нарочно, но много пъти сме се събирали, много пъти сме си помагали с информация и ценни насоки.
Ето няколко примера - майсторът, който ремонтира апартамента ми, е от отбора.
Нотариусът, при когото ходя, е съпруга на съотборник.
От съотборник, работещ в сервиз, получавам ценни съвети.
От съотборничките ми, служители на общинска администрация, получавам ценна информация към кого да се обърна при нужда.
Аз връщам жестовете също.
В моя случай говорим за ползотворни познанства, но те лесно биха могли да прераснат в приятелства.

Трудно ще намериш нови познати в малко градче, което се обезлюдява. Щеше да бъде различно ако в градчето прииждаха нови, млади хора поради кипяща, в момента, и развиваща се икономика.

Ти явно не пасваш в местния начин на живот - от къщи на работа, от работа в къщи пред телевизора, тикаме, клюки и той никак не ти допада. Мисля, че ще си по-доволна и щастлива другаде, сред повече нови хора.

Когато планината не отишла при Мохамед, Мохамед отишла при планината.

Съветът ми - не се туткай и последвай заминалите в София и чужбина съученици и приятели. Тъкмо вече са устроени и могат да те насочат, приютят в началото и да помогнат. А и ще имаш приятели на място. Ако не го направиш скоро рискуваш да се озовеш сама, още по-самотна, на възраст, на която местенето е трудно даже в емоционален план. С деца става още по-трудно, с големи деца - невъзможно.

Друга идея е да си намериш работа в голям град наблизо и след работа да се мотаеш там.

Не мисля, че размера на града определя контактите. Има някакво значение откъм възможности, но все пак. По скоро си зависи от човека - активен, контактен, открит. Аз, поне, трудно си представям активна жена с разностранни интереси, с много и дори не съвсем стандартни интереси да е сама и да и липсват контакти. Умението да се завързват контакти, все пак си е качество на характера, може би темперамент... и те така.

Размерът на града определено (при мен) влияе на количеството и качеството на приятелства, които създавам. В големите градове създадох най-много и най-трайни приятелства. В малките градове се радваш, дори един качествен да имаш. Живяла съм в нов за мен, малък град - ами точно като пришълец се държаха с мен местните. Не, че не излизах с тях, нямах контакти и не опознах целия град за няколко години, но така и не намерих приятели, които да нарека истински. Само с една жена станахме приятелки, която бе пришълец като мен. В някои градове хората са с много закостеняло мислене и обноски, няма какво да се лъжем. Трудно издържа общителен човек в подобна среда, ако е сам и няма семейство примерно.

Огромно благодаря за мненията и идеите 

Дидо и Ева - до сега не бях го поглеждала от този ъгъл, благодаря,  че ми го показахте. Ще ги поразпитам кой какъв е.
Иначе на бокса всеки си прави упражненията и не говори много с другите. Не мисля и че се събират. Скоро пускат пилатес курс и ще пробвам и това

Anonymiss, описала си 1:1 как се чувствам и какъв ми е проблемът. Точно, ще се радвам дори един да имам.

Разбира се,  че не изключвам факта, че може би и аз не мога (лесно) да се сприятелявам. Но мога да съм приятелка,  макар и с 4 човека по-близки
Tony, май нестандартното е проблем.

За Еразъм, мисля, че няма ограничение във възрастта. Сега уча магистратура, но задочно. Само 5 жени сме, всяка си бърза за работата и семейството. Лекции 5 дни, имаме 3 обяда заедно.Не държа да срещна българи, конкретно по тази програма, просто нов и приятен опит. Радвам се, че казваш,  че си заслужава 

Аз намирам малкия град за по-привлекателен за живеене. Излязох от него на 13 и се върнах на 27. Истински приятели имам двама. Иначе с едни хора карам ски, с други карам колело, с трети ходя да катеря. Много ходят на лов и риба, но мен не ме кефи. Със всички мога да седна да изпия по бира. В малкия град винаги можеш да си хванеш втора ненатоварваща работа или за изкарваш пари от хоби.

Е, аз не искам втора работа. Искам хора, с които да прекарвам приятно (част от) свободното си време от първата
Иначе е по-леко и по не-напрегнато. Факт. Няма задръствания, пътуване 1 час до работа..

Какво е това пътуване 1 час до работа? За София ли става дума? За пример, в Пловдив от квартал от единия край на града до такъв в другия се стига за около час вървене. Е, ако решиш да вървиш от начална табела до крайна табела на извънградското шосе от двете страни на Пловдив, може да отнеме два часа, но това е краен пример. Градът не е кой знае колко голям, и хем е втори в България по население и размери. а други основни български градове са и по-малки. Виж, ако ще се чака половин час на автобусна спирка, и после ще се првхвърлят два автобуса (или до някое предприятие извън града, в промишлена зона), тогава е възможно и час да отнеме пътуването до местоработата. Но мнозинството хора, работещи в града, стигат и пеша до службицата за едни 20-30 минути. Разбира се, на повечето не им се върви.

Имах предвид, че дългите пътувания и задръствания, например в София, не ми изглеждат никак привлекателни
За жалост не живея в Пловдив..само искам

София е твърде обширен град, защото е съставен от обединяването на над 30 села през годините. И ще расте все повече, поглъщайки като квартали сегашните гранични на столицата села. С такси там лесно можеш да похарчиш над 20-25 лева, докато стигнеш до желаната крайна цел. Когато ходя в София, ако нямам късмета маршрутът да е близо до метростанция, понякога може и два часа да пътувам по автобуси или дори с кола на приятел. Следобед е някакъв ужас по кръстовищата и основните улици. Иначе метрото е доста удобно и бързо и това е едно от двете неща в София, което ми допада. Другото, което обожавам в София, е вълшебното усещане при качването в автобуса за Пловдив, защото час и половина след това ще съм на правилното място.

Aз правя голяма разлика между хората, като приятели и като познати. с които да си прекарам приятно определено време. Мисля си, че много приятели не са необходими - качество преди всичко. Виж, познатите са друга бира - там като Мечо Пух...

Хахаха, чувството в автобуса, а Добре казано.

Tony, да, и аз правя такава. Рядко наричам някого приятел, затова и броя 4 само. Но много ми липсва някой физически тук. В трудните моменти, а и за веселите.  И просто познати - също. Че аз нямам кого да поканя на рожден ден! Или на сватба,  ако стигна до такава..

Как да няма кого да поканиш? Я покани участниците от автомобилния раздел.
Истинските ми приятели са трима и са много различни. Поканени са запнова година, като единия само ще дойде. Другите на купона са познати.
Става като в заведение с новогодишна програма. Целта е да я посрещнем в добро настроение.

Ми ей така, няма. Даже преди 2-3 години каних и колеги, с които тогава често излизахме заедно. Тоя болен, оня зает, друг на работа. От 6 дойде 1. ПриятелКите ми живеят извън страната.

Разбирам те, аз живея в София. Целият си живот съм изкарала в един квартал. Като ученичка и студентка не познавах никой от квартала, освен най-преките си съседи, не се занимавах с никого. След това работа, насам-натам, кой ще ти обръща внимание на съседи. В един момент започнах да работя в къщи. Постепенно се запознах с много хора от квартала, в момента имам и доста приятели, даже повечето са доста по-млади от мен. Опитай, покани някой, който ти се стори симпатичен. При това, аз не смея да каня непознати в дома си, а при теб този проблем не съществува, защото знаете всичко един за друг. Създай си някакъв кръг - все има хора на близка до твоята възраст. Не е вярно, че на млади години по-лесно се контактува. Напротив, с възрастта усвояваш начини, по които да завържеш контакт, научаваш се как да намираш общи теми със всеки. Имаш ли куче - забелязвам, че в нашият квартал има голяма кучкарска приятелска група, даже ходиха скоро на ресторант да празнуват Коледа. По този начин можеш да завържеш много контакти. Четейки мненията ти в темите съм с впечатление, че си симпатичен и слънчев човек, не вярвам че няма да можеш да си създадеш приятелства, просто вложи малко творческа мисъл и смелост, нещата ще потръгнат.

Какво е Еразъм и Еразъм+?
Обяснете като на плочкаджия.

Европейска програма за обмен.
https://bg.m.wikipedia.org/wiki/%D0%95%D1%80%D0%B0%D0%B7%D1%8A%D … 0%B0%D0%BC%D0%B0)

Доста труден казус, особено за хора с някакви елементарни критерии. Хубаво е човек да е отворен за всякакъв тип нови занимания, като спортовете, които си изброила. Организацията на обществено полезни инициативи също може да се окаже полезна и за социалния аспект. А кучето много помага, дано да обичаш де. Аз имам усещането, че освен обезлюдяването, сякаш и интернета много ни ограничи живия контакт, с всякакви, разнообразни хора. Пиши ни пак, с развитие след пилатеса. Успех!

Който търси намира. Почукай, ще ти се отвори. И т.н. и т.н.

Не знам как е в малкия град спрямо преди години, но вероятно е по-зле. Така че Софето или чужбината. Препоръчвам второто

Извън София няма възможности за намиране на нови познати и работа ли? Ако някой е в студентските си години, лесно може да попадне сред себеподобни в някой университет или общежитие в повечето големи окръжни градове. Но за целта трябва да следва някаква специалност и покрай нея да попадне в такава среда.

 Чужбината (не става ясно коя чужбина) е 50 на 50. Там човек е сред още по-чужди, отколкото в своето населено място. В повечето страни има доста различни култура и обичаи, а някои народности трудно допускат чужденци в своя приятелски кръг или направо никога. Трябва да се свиква и с чуждия език. Покрай работа по-може да се случи, но зависи и каква работа. Имам познати (мъже и жени българи), които се сближават покрай студентски бригади или работа (без да са студенти) в САЩ и Англия, след което някои от тях се завръщат в България, а други остават да работят и живеят за постоянно навън. Събрала ги е случайността и необходимостта да има на кого да разчитат в чужда държава (живеене в общи или съседни стаи по общежития или в общи квартири с делене на наема между 8-10 човека, нагъчкани в една къща).

 Има го и този момент, че за жена е сравнително по-лесно да се хване с чужденец; особено в развитите държави с ширещ се феминизъм, където много от мъжете не искат да са с жените от своята народност и масово се обвързват с красиви рускини, украинки, естонки и т.н.. Стига да е що-годе хубавка и разбрана, бързо някой ще я хареса, защото техните жени са далече от хубостта на българката (с изключения, разбира се). За мъжете е по-трудно, защото навън и редица от самите мъже чужденци не искат жени от своята народност, а и повечето от чужденките не блестят с фигура и красота, които да са притегателни за мъжете. И е почти задължително да е преуспял вече парично в чужбина, че да започне да става "харесваем" там. Докато за българката е достатъчно да бъде по-малко пълна и по-малко грозна от чужденките там.

Ето на, Пирончо как хубаво се изказва за българките, пък казвате, че имал кофти отношение.

И тази тема започна да дава отговори на въпроса защо толкова мъже си седят сами.

Нищо според мен, просто ти си го писала по определени теми