Не се разбира точно каква ти е тезата.
Ако ми кажеш с кого се сръвняват успешните, ще те призная.
Накратко - сравнението с цел обмен на опит и идеи е здравословно и конструктивно. Самоцелното сравнение - това за валидация на невротично его, е знак за неувереност и е нездравословно.
Различните хора имат различно разбиране за 'успешен човек'. За някои може да е талантлив търговец, натрупал големи капитали, подсигурил се с няколко имения и един остров. За други може да бъде младо момиче, родено с генетично заболяване с лоша прогноза, което мотивира околните да дават най-доброто от себе си във всичко, което правят и да мислят в посока как светът да бъде по-облагородено място. Примерно. Може и да имат общата черта, че си ценят времето и не го пилеят в излишни сравнения.
Ако пак не ме разбереш, здраве, няма да опитвам да го формулирам по-ясно, не съм фен на безкрайните тангенти по дадена тема. Това с признанието (което си е чисто обещание за валидация) беше добра шега, не знам дали случайно се е получила.
Факта е, че жените постоянно се сръвняват с околните и около тях има винаги някой "по-хубава", с "по-големи гърди", с "по-хубав мъж", с "по-голяма къща", "бяга по-бързи", "по-дълги крака има", "децата и имат по-добри оценки",.......
Списъкът е безкраен. И всеки елемент от този списък е една причина за несамоуверост.
За второто - опитите за сравнение са следствие от неувереността. Уверените хора нямат нуждата постоянно да проверяват къде се наират относително спрямо другите по най-различни теми. Има неувереност, която се сравнява и 'губи' - т.е. 'аз съм по-малко от другия'. Но да се сравняваш и да 'печелиш' сравнението също е неувереност.
Та, причината не е в конкретните елементи на този 'безкраен списък'. Тръгнал ли си да се сравняваш, конят отдавна е в реката.