Липсва ми самоувереност🙁

Няма рецепта. Ако не го преодолееш сама, няма как да стане. Още по-малко с глупави съвети от рода на: да не ти пука, купи се хубави дрешки и т.н. Само ако живееш в стерилна среда има вероятност да се справиш лесно, но това няма как да се случи. Въпрос на характер е. Може с времето да го " израстеш", както се казва. Когато ти се появят проблеми и започнеш да ги решаваш, да добиеш смелост.Дано!

Няма кой друг, ти трябва да си помогнеш. Отношението на околните към теб е отражение на това как ти самата виждаш себе си. Ако покажеш малко самочувствие, веднага ще се промени и тяхното отноешение.

На първата ми сериозна работа в началото изпитвах подобни трудности - колективът затворен и работата над моите компетенции тогава.

Fake it till you make it, това е моят съвет, увереността идва с опита. Ако те е страх да  не ти се смеят ако се издъниш - бъди забавна и ги разсмивай - така при издънката никой няма да ти се смее от злоба.

Относно външният вид - спорт, повече усмивки и здравословен начин на живот. Избягвай комуникация с хора, които те потискат.

Авторке, звучиш разумно и си осъзнаваш проблемите, което е по-добре, защото не осъзнаеш ли - можеш да затънеш дълбоко. Гледай го на позитивно, остави лошото ти минало - миналото си е миналото, няма какво да се връщаш назад, за да се мъчиш още излишно. Помисли си какви още проблеми имаш, за да ги изкорениш.

И да, знай, че разумните хора те разбират, а не ти се подиграват.

Тъй като търсиш съвет, казвам как бих постъпила аз. Относно:
Проблем 1- Отговори сама на себес си какво е нужно, за да си успешна след тази промяна? Ако е вид обучение например - мини го. Ако ти липсва поведение (а щом си с ниско самочувствие, навярно това е голяма част от проблема), направи следното...Помисли как би се държал перфектния кандидат/работник на тази позиция: работа, отношение към колеги, шефове и се дръж така. Също какви курсове/способности биха те направили ценна в новата ти роля?
Проблем 2- Подобно на 1, помисли с какво би била нужна/ ценна за колеги, приятели, но най-вече за себе си.
Мисли за себе си като за статуя, която сама можеш да изваеш, така както на теб ти харесва. Успех!

Започни с отражението в огледалото. Какво не харесваш в него, как можеш да го промениш, можеш ли да превърнеш недостатъците в предимство?

Благодаря на всички, които се включихте🤗

Ън, права си - ако не го преодолея сама, няма как да стане. Просто трябва да се взема в ръце и да се изправя срещу страховете си. Боря се точно за това, да придобия смелост и най-вече да се науча на самоувереност.

Не се сърди, човече, много точно казано : Отношението на околните е отражение на това как аз самата виждам себе си. Все се притеснявам, че ако покажа самочувствие - ще е в повече и ще се изтълкува погрешно. Определено
трябва да поработя и върху това.

bratan, така е - увереността идва с опита. Тепърва навлизам в нещо твърде ново за мен и се страхувам, но се надявам, че ще добия опит и най-накрая ще придобия тази увереност, от която толкова много имам нужда.
Определено спортът ще подобри много начинът ми на живот, но все не ми остава време. Може би след като потръгнат нещата с работата и се успокоя ще пренаредя и организирам ежедневието си, така че да ми остава повече време.

6510, хубав съвет си ми дала да не гледам към миналото и само напред, но няма как да забравя някои неща от миналото, които са ме наранили и са оставили не толкова хубави спомени.

DoReMii, да липсва ми поведение. Зная, че човек трябва да работи много за личностното си развитие и когато постигне някакви успехи, самоувереността постепенно идва.
Опитвам се да се фокусирам върху това.
Много ми хареса това, което си написала. Да мисля за себе си като за статуя, която сама мога да извая - така, както на мен ми харесва. Толкова много искам да подобря поведението си, комуникацията си с околните, искам да изкарам още много курсове за професионална реализация, но ме спират толкова много неща за момента. Но за вбъдеще просто ще пренаредя приоритетите си.

G&B, в отражението на огледалото виждам уморени очи. Прикривам с коректор, но погледът ми е такъв. И други неща в лицето си не харесвам, могат да бъдат коригирани. Все си мисля, че с една по-приятна външност ще се чувствам по-добре и по-уверена, работя и по този въпрос, но не стават така бързо и лесно нещата. Но и в това отношение се разколебавам понякога. Знам, че трябва да се приемам такава - каквато съм.

Ако става въпрос за някаква любов, мога да ти кажа, че няма смисъл да страдаш точно за това, защото почти на всеки му се е случвало, има си по-тежки неща от това. И пък си хабиш чувствата за някой, който не те е оценил вече. Има си свестни мъже, които не биха направили простотии, че да те наранят и отблъснат. По-важното е да си научиш уроците и да го даваш по-опитно напред. Толкова разумно звучиш и вярвам, че ще се оправиш. Вярно, че бавно по бавно се поправят нещата, така възприема психиката ни, нужно е само вяра, сила и разум да имаш.

Няма защо да си несамоуверена, нито какво да е, просто си осъзнала нещата и това е стъпка напред, поработи по себе си, за да се направиш такава, каквато се искаш - силна, смела жена, бъди за пример. И да се чувстваш най-добре в себе си, това е най-важното!

Пращам ти сила.

Мило ми стана да те прочета и с най-огромната си емпатия твърдя, че горните неща са пълни глупости - 'след като, тогава ще', 'спират ме толкова много неща', 'за в бъдеще ще'. Изкуствено си слагаш условия, които, дори и да се изпълнят, ще си поставиш нови и пак ще се отдалечаваш от добруването си. Начинът, по който описваш проблема си, говори за една много тревожна и свръхкритична към себе си личност. С подобна нагласа не бих се изненадала, ако споделиш, че си си докарала и разни хронични здравословни проблеми. Очевидно си интелигентно и чувствително момиче, но самобичувайки се и позволявайки на миналото да ти спъва настоящето... не действаш конструктивно. И няма кой да ти помогне, ако ти не пожелаеш.

Бих искала да ти кажа няколко неща:
1. Най-най-най-важното - опитай да започнеш да регистрираш мислите, които сриват самочувствието ти. Слушай се какво си повтаряш наум и как то те кара да се чувстваш. Опитай се да разграничиш себе си от мисълта. Определен вид мисли са просто лош навик и нищо повече. Те не са истини. И не дефинират теб. Повтарям, не са истини. Отначало ще ти е трудно да не им се връзваш, но, ако се научиш да ги наблюдаваш, ще имаш избора да им вярваш или не. Механизмът на 'самосаботаж' обича да почива на някои неоспорими факти, но добавя пълно изкривяване на значението им. Затова е много лесно да му се поддадеш.
Прост пример: 'имам голям нос, значи съм грозен и никой няма да ме хареса'. Големият нос (голям пак е относително спрямо пропорции на лицето + средна големина на носовете на хората, от които си заобиколен) е да речем вид факт. Изводът, че това те прави непривлекателен за другите е измислица на страховете ти и нищо повече. Дори и да са те подигравали някога точно по тази тема, то е било породено от същия тесногръд и необоснован страх/разбиране, който по една или друга причина е бил втълпен в главите на въпросните деца.

2. Историите с подигравките... са истории, които са минали отдавна, а ти си преразказваш и със сходен интензитет вярваш, че си жертва, че си слаба, че не ставаш. Време е да ги пуснеш. Понякога е сладко-горчиво да потъваш в тях, търсейки потвърждение на тезата, че тогава нещо не ти е било наред, че положително и сега не ти е, а и защо ли да вярваш, че някога ще бъде. Сладко е, защото са познати, защото са изградили някакъв аспект у теб. В някакъв смисъл са част от теб. Но сама виждаш, че вече не ти служат по хубав начин. Може би имаш и други истории, истории, които доказват, че си супер и се справяш. Ако имаш такива, преразкайзвай си ги по-често. А старите плочи с тормоза... ако е било много жестоко, препоръчвам да потърсиш професионална помощ, за да се освободиш от тях.

3. Не очаквай от други хора да ти помагат да преодоляваш проблема си. С текущата ти менталност си представям как по-скоро ще срещаш хора, които ще имаш чувството, че те предават и само повече ще потъваш. А и честно казано не е тяхна отговорност да те измъкват откъдето и да е. Дори и с добро желание не биха могли, ако ти вече не си започнала процеса.

4. Дори да се провалиш, животът ти няма да свърши. Ще продължиш напред по един или друг начин. Пред теб не зее бездна, която няма прескачане. Само страховете ти са в повече.

5. На това за външността дори няма да ти повярвам, критичке. (: Но външността... следва. Да, няма как да си вдигнеш самочувствието и това автоматично да те преобразува в някакво друго идеално мечтано тяло. Но има как да се видиш с други очи, да си окей със себе си и да се харесваш.

Смелост ти желая. Да намериш нещото, което работи за теб. Трайното подобряване на самочувствието понякога не е работа за ден, месец или година. Трябва да си преформулираш тезите в главата и да се пазиш от отровни мисли, хора и влияния.

Аааах, не се извинявай за спорта, че нямаш време! Аз намирам, че съм затънала до уши в работа.
И изобщо, спортът е от малкото занимания, в които имаш пълен контрол и упражняваш полезна агресия, да си вдигнеш задника и да потичаш например. Идеален начин да стартираш търсената промяна.

Липсата на самоувереност е, бих казал, типично женска черта. И аз имам една "несамуоверена" вкъщи, дето постоянно разправя, че не знае немски, а за да я приемат в университета за второто си висше и трябваше сертификат С1 и тя го изкара, без проблеми. Отделно имам сестра, дето и тя е "несамуоверена" иначе е адвокатка с 3000лв заплата.

"Несамоувереността" при жените е дълбоко вкорененна и се дължи на един прост факт, който пък е следствие на нещо, но следствието  няма да го споделя тук. 

Факта е, че жените постоянно се сръвняват с околните и около тях има винаги някой "по-хубава", с "по-големи гърди", с "по-хубав мъж", с "по-голяма къща", "бяга по-бързи", "по-дълги крака има", "децата и имат по-добри оценки",.......
Списъкът  е безкраен. И всеки елемент от този списък е една причина за несамоуверост.

Или накратко, нуждата от постоянна валидация. Точно така, Тропси! Къде е по-малко, къде е повече, има го това.
Изключения и на това правило има, както обикновено, но са по-малката част.

Съгласна за първото.

За второто - опитите за сравнение са следствие от неувереността. Уверените хора нямат нуждата постоянно да проверяват къде се наират относително спрямо другите по най-различни теми. Има неувереност, която се сравнява и 'губи' - т.е. 'аз съм по-малко от другия'. Но да се сравняваш и да 'печелиш' сравнението също е неувереност.
Та, причината не е в конкретните елементи на този 'безкраен списък'. Тръгнал ли си да се сравняваш, конят отдавна е в реката.

Joyful,

Не се разбира точно каква ти е тезата.

Ако ми кажеш с кого се сръвняват успешните, ще те призная.

Не, не са следствие. Точно неща като тези, описани от Тропси, действат демотивиращо на човек, особено такъв, който очаква някаква валидация. Дай да си говорим честно, повечето жени очакват такава.

Историята е малко неконкретна. Не става ясно какви са намеренията и какви спирачките. На каква възраст си, близките подкрепят ли те.

Аз това което казвам, е че колкото и да "печелиш" накрая винаги си намираш с кой да се сръвняваш и да "загубиш".
Иначе съм съгласен, че сръвняваш ли се, вече е късно. Но не съм съгласен, че успешните хора не се сръвняват. Сръвняват се. Въпросът е с какво?

Ако това е така, всъщност проблемът ти е лесно решим.
Външността се променя.Има стотици начини и варианти.
Сложно е, когато пробемът е в характера.Защото той не подлежи на промяна.
Не знам какво не е наред с външността ти, но ако тя е съществена част за липсата на самочувствие, ами, промени я.

Tropssу, по принцип не бих направила забележката, ама тъй като повтаряш думата безброй пъти...Правилното е "срАвнявам", " срАвнение".
Относно спорта и аз подкрепям, че тичането или бързото ходене (например) е инвестиция, заслужаваща отделеното време. Безплатно е на всичкото отгоре, а тонуса, който ти предоставя може да изненада авторката.
Аз като тичам 2-3 седмици поред , ми идва една енергия и започвам да си мисля, че ще превзема света. А иначе съм една спокоооойна, понякога дори заспала.

6510, благодаря ти. В процес на осъзнаване съм. Хубаво е, когато има хора, които да ти вдъхнат кураж, за да продължиш по пътя.

JoyfulCompany, тревожна и критична съм към себе си. Винаги съм била такава, не намирам начин да спра да се критикувам. Често ровя в миналото и се самообвинявам за неща, които съм предприемала или не предприемала.
Започнала съм да работя в конструктивна насока, миналото настрани. Ще се придържам към съвета ти - да си преформулирам тезите в главата и да се пазя от отровни мисли, хора и влияния. Може би тук е разковничето

Nesiha, винаги съм се възхищавала на хора, които отделят време за спорт. Радвам се, че въпреки многото работа си съумяла да се организираш и спортуваш. Няма да ми е лесно, но ще се боря да си изградя навик за спорт.

Tropssy, да, голям процент от липсата ми на увереност идва точно от това -сравнявам се с околните😔
Понякога си мисля как така успяват да управляват добре животите си.
Сравняването мисля, че го има при всеки човек.

Phoenix Wright, да сравненията могат да действат демотивиращо.
Има случаи обаче, когато сравненията един вид сверяват часовника. Другия къде е - аз къде съм. Това може да стимулира желанието ми и аз да поработя и да предприема действия, за го догоня. Не във всички случай се получава, разбира се. Говоря в границите на напълно постижими цели, като хората, с които се сравнявам са от моята среда, на моята възраст.

Lorelada, намеренията ми са да започна нова работа, ново начинание, нещо, с което не съм се занимавала до сега. спирачките - неувереност, страх от провал, какво ще си кажат другите, не надценявам ли себе си, неопитност, страх да пробвам.

Франсоаз, да казвам си всеки път - имам нужда от промяна на външността, но и малки крачки да правя в тази посока, ( лек грим, прическа, грижа за кожата), пак не се забелязва подобрение. Чертите на лицето няма как да променя.
Казваш нещо много важно. Сложно е, когато пробемът е в характера.
Защото той не подлежи на промяна.
Аз се опитвам точно характера да променя, правя някакви опити, в процес на преосмисляне съм.
Просто трябва да прочета точните книги или статии, за да ми отворят очите и да спра сама да слагам граници, където няма нужда.

Много Ви благодаря мили хора, че отделихте от времето си и ми написахте  какво мислите Вие.

Сигурна съм, че трябва да прочета още много подобни теми, за да правя по-смели крачки напред. Решенито е взето - по-малко критика към мен самата, по-малко критика за действията, които предстоят  и външността ми. Миналото си е минало, трябва да се гледа напред. 🤗

Един чисто приятелски съвет: колкото по-рядко си "сверяваш часовника" за такива (че и за други) неща, толкова по-малко проблеми ще имаш. Ти си си ти, не трябва да те интересува какво са постигнали другите. Това, което трябва да те интересува, е ТИ към какво се стремиш и как да го постигнеш. Другите да правят каквото си искат, това не е твоя грижа.
"Не си прави кумири"...
Успех ти пожелавам в това, към което си се насочила!

10001

Ти можеш да кажеш, как някой си управлява живота само за сабе си и за най-близките членове на семейството ти. За всички други, ти цялата истина никога не може да я знаеш. Хората пишат романи за живота си и пак не се знае цялата истина за тях. Това което искам да кажа е, че е измамно да си мислиш за някого, че той управлява живота си добре.

Самия факт, че си се замислила и търсиш отговори вече те праща в горната лига. Това много малко хора го правят.

Аз съм бил в ситуации където трябва да направя много важен избор, дори в момента съм в такава. Постъва се само и единствено правилно, като се слуша вътрешния глас. Винаги слушаш само този вътрешен глас. Много голям процент около 95%, не слушат вътрешния си глас, и това им носи много негативи.

А и с кой се сравняваш, ще попитам аз. Трябва да са жени на твоята възраст. Ако ти си на 25 да речем, няма защо да се чудиш защо жена на 50 е постигнала повече. Имала е повече време. А, и не гледай тези, които имат предимства като фамилията от три поколения е в бизнеса или съпругът има връзки и влияние. И то кой остана? Не много народ, нали?

Характерът е поведение, по някакъв начин настоящото ти е удобно, върши ти работа, затова не се променя, а се е офромило в отговор на поведението на околните в детството ти. Но вече не си дете, не си в съответната среда и ти създава проблеми. Както и сама написа - миналото е минало, може да те е оформило, но настоящите ти конфликти и проблеми не са точно тези от миналото, просто ти напомнят. С времето ще се промениш в някаква посока или ти ще решиш да го промениш, т.е. започваш да действаш различно. Можеш и да потърсиш професионална помощ, ако имаш възможност.
Чертите на лицето не можеш да промениш и не е нужно - просто се огледай добре какви дадености имаш и помисли какво би ти изглеждало добре. Ако наистина мислиш, че това е голям проблем - в интернет има много информация, за начало бих ти препоръчала Aly Art, Body Types Series, но като цяло каналът ѝ е хубав.

Има го, да.Когато е на 5, на 15, на 25...после пораства и поумнява. 
И разбира, че да се сравнява с Пенка, щото тя имАла мерцедес, или с Пенчо, щото той нали, би шеф, или с Гена, щото тя била кварталната красавица, или с Генчо, щото той бил....нещо си, е голяма глупост.
Да имаш за пример Бил Гейтс/Д.Тръмп и прочие, за да се стремиш да "гониш" техните успехи, о.к.
Ама да се сравняваш с всяка буля, щото те били ПО-красиви, успешни, умни, високи, слаби, секси, наистина е глупаво.
ВИНАГИ ще има и по-умни, и по-красиви, и по-секси, и по-интелигентни, и по-...., от теб.И от мен.
Ама аз съм си АЗ-уникална, единствена, неповторима, красива, умна и т.н.
Научи се да цениш себе си такава, каквато си.И като физически данни /с усговорката, че ако нещо не ти допада, може да работиш по подобрението му/, и като интелект.
Да се стремиш да израстваш, като професия, знания, успешност, е едно.
Да се сравняваш с когото и да било, НЕ.Никога.

Към авторката. Под “отражението в огледалото” нямах предвид уморени очи, бръчици или кофти прическа, защото всичко това е поправимо с малко или повечко усилия.
Имах предвид цялостното ти излъчване, походка, осанка, подходящ гардероб и т.н. Започни с малките неща, които могат да се постигнат с четене в интернет и търсене на външен образ, който ти допада и отива на личността ти. После ще трябва да прибегнеш към по-сложната вътрешна част, от която идва понижената ти самооценка и самоувереност. Не е необходимо да си модел или милионер, за да се чувстваш удобно в собствената си кожа.

Phoenix Wright, благодаря, ще послушам съвета ти.

Tropssy, благодаря, ще се вслушам във вътрешния си глас.

Lorelada, понякога се сравнявам и подражавам на хора, които са постигнали даден успех. Предстои ми един курс, надявам се да наваксам с някои неща.
Не се сравнявам за красота, наясно съм, че това е глупаво🙃

kaze, благодаря за препоръчаните канали, ще ми бъдат от полза.

Франсоаз, точно това ми е целта да се науча да се ценя такава, каквато съм. И като физически данни и като интелект.
Добавям също така към списъка си, че ми е нужна повече комуникация с правилните хора. Мисля, че и там имам проблем. Но трябват тренировки и много комуникация с различни хора.
Трябва да се науча да комуникирам правилно, спънка ми е и от там също идва неувереност.

G&B Определено ще имам промяна, ако подменя стила си на обличане и поведение като цяло, но всичко това коства време и инвестиции. Започнала съм промяната, дано ентусиазмът ми да се задържи по-дълго, за да настъпи тази дълго чакана промяна.

1001,  мисля, че осъзнаваш проблема, но все още  нямаш вътрешната нагласа, която да те мотивира да започнеш промяната.
Заниманията със спорт може да са като начало вкъщи. В Youtube има хиляди клипове за упражнения без екипировка. Наблегни на тези за проблемните ти зони и нещата ще започнат да се случват.
Прочети малко за различните типовете тяло ( Ектоморф, Ендоморф,    Мезоморф) , прецени кое е твоето, съобрази храненето си.
Избирането на стил и подновяване на гардероб изисква средства и време, но ако започнеш с основните елементи след няколко месеца ще се получи.
Като те чета ми се струва, че ти е по-лесно да намериш причина да се откажеш, отколкото да опиташ.
Късмет все пак.

Не говоря за успешни и неуспешни хора, а за уверени и неуверени. И че няма значение дали, когато тръгнеш да си валидираш неувереността, къщата ти ще е по-голяма от тази на съседа или по-малка. Няма да станеш по-уверен, ако е по-голяма. Очевидно си неуверен, ако имаш нужда да си я мериш. И за да продължим с метафората - увереният човек знае точно колко голяма е къщата му и знае дали я иска такава или по-голяма, дали и как може да си го позволи, колко му е приоритетно и защо. Ако се интересува от къщата на съседа, то би могло да е за да почерпи идеи как да си направи камината или пък за да му помогне той да си укрепи течащия покрив (примерно).
Накратко - сравнението с цел обмен на опит и идеи е здравословно и конструктивно. Самоцелното сравнение - това за валидация на невротично его, е знак за неувереност и е нездравословно.

Различните хора имат различно разбиране за 'успешен човек'. За някои може да е талантлив търговец, натрупал големи капитали, подсигурил се с няколко имения и един остров. За други може да бъде младо момиче, родено с генетично заболяване с лоша прогноза, което мотивира околните да дават най-доброто от себе си във всичко, което правят и да мислят в посока как светът да бъде по-облагородено място. Примерно. Може и да имат общата черта, че си ценят времето и не го пилеят в излишни сравнения.

Ако пак не ме разбереш, здраве, няма да опитвам да го формулирам по-ясно, не съм фен на безкрайните тангенти по дадена тема. Това с признанието (което си е чисто обещание за валидация) беше добра шега, не знам дали случайно се е получила.

Нищо лично, но теми тип 'всички/повечето мъже..., всички/повечето жени...' са ми скучни и безполезни. Честно ти говоря.

Това, че ги намираш за скучни и безполезни, прави ли ги автоматично неверни? Пак нищо лично.

Здравей,страха от отхвърляне от колегите или хората около нас ни е генетично заложен.Едно време като сме били първобитни-отхвърлянето от племето или хората около нас е значело смърт...Затова ние помним болката от отхвърлянето и ни боли много повече,отколкото ако си спомним болката например при травма или падане.
Това,което мога да дам като съвет е,да се заамислиш,че ако не успееш в начинанието,ти оставаш същия човек,няма да си по-зле,дори ще имаш обратна връзка какво трябва да направиш ,за да постигнеш целта си.Нищо не се променя с един неуспех

Не мисля, че има хора, 100% уверени в себе си. Аз самата съм супер неуверена и с ниско самочувствие, въпреки, че съм научила да приемам външността си, грижа се за себе си и се харесвам. 🤪Смятам, че повечето хора симулират увереност, докато наистина я придобият. И аз гледам да изглеждам по-уверена, защото обратното вреди на работата ми. Хората няма да ми се доверят да върша отговорна работа, ако аз самата не съм сигурна дали я върша като хората.
Както казват по-горе, неуспехите са част от успеха и няма успели хора, без някога да са имали падение.
Наистина няма рецепта. Човек сам трябва да бори своите демони, да мисли позитивно и да вярва в себе си. Давай смело напред и ако усетиш, че това не е твоята работа, значи "твоята" ти предстои. Не се отчайвай от един неуспех. Приеми го като урок и етап от израстването ти. Успех ти желая!🤗

  Първата и най-важна крачка е да осъзнаеш, че искаш да се промениш. Ти вече си я направила. Щом си стигнала до нея, ще успееш! Кураж!

thedentist, Mom of 4, Хапка много Ви благодаря за милите и окуражаващи  думи🤗

Искам на кратко да споделя през тези 2 дни какъв списък с желани промени съм си направила.

На първо място реших да си купя протеин, не съм наясно изобщо и никога не съм спортувала. Трябва да се абонирам за фитнес темите, но информацията е толкова много, че се губя и не знам от къде да започна. Желанието ми е да кача мускулна маса, и да оформя тялото, да прибера корема. Много работа ме очаква.

Второ - чета за личностно развитие, чета темите как да се справим с вътрешните страхове. Отвориха ми се очите за много неща, но имам много много за четене.  Желанието ми е да се освободя от чувството, не не ме приемат и одобряват.

Трето отново за външния вид- мисля да си запиша час за зъболекар, защото зъбите са ми разместени, имам нужда от по-хубава усмивка, но тъй като е твърде скъпо, все отлагам и се разколебавам дали да се впускам в подобен тип разкрасителна процедура. Винаги ми е било комплекс, понякога не се усмихвам, защото зъбите ми нито са бели, нито подредени.
Ще пробвам с избелващи лентички, но ме е страх положението да не стане още по-зле.

Четвърто - ще комуникарам повече с хора онлайн, искам да се науча правилно да си комуникирам с хората. Мисля, че това е нещото, което ще ми помогне да се науча да разбирам хората. Желая да бъда по-общителна, да употребявам точните думи, за да бъда разбрана правилно.

Пето - да си разпределя времето правилно. Никакво излишно ‘мотаене’.

10001, хубаво е, че си направила списък с цели, които желаеш да постигнеш.
Тъй като спомена общуването, казвам ти, че (от моя гледна точка поне) създаваш впечарление на приятен човек, събеседник. Струва ми се, че и останалите, които ти писаха също ти симпатизират. Израсяваш се зряло, възпитано и систематизирано. Всъщност това, което ми направи най-положително впечатление е индивидуалния подход- на всеки писал в темата ти, ти благодари и отговори поименно. Чудя се ако и в живота имаш такова отношение, което демонстрира загрижен и мил характер, как се е получила сегашната ситуацията, в която се чувстваш отхвърлена. Не е нормално това. Мисля си, ако наистина някои хора отхвърлят персона като теб, заслужава ли си да търсиш твойте си кусури?! Май грешката е в тяхния телевизор. Възможно ли е средата, в която си сега да е "токсична"? Преди години бях изпаднала в отчаяние за един период в живота ми. Смених колегите и сега съм си супер. Не винаги промяната трябва да идва от нас.
Учи се, променяй се, осъвършенствай се, но заради теб, а не другите!:hugs:

Заставам зад думите на DoReMii.
Промяна ти е нужна, за да се почувстваш ти добре в собствената си кожа, а не за да се харесаш на другите. Успех ти желая! 🌞

10001, имаш ли зависими от теб хора - деца, болни родители? Ако отговора е Не, хвърляй се смело в работното предизвикателство. Дори и да се провалиш, ще научиш нещо, ще срещнеш нови хора.
Ако си го поставиш за цел номер 1, много бързо ще забравиш уж проблемните външен вид и поведение.


Хората, оценяващи само по външен вид, са кухи първични лейки. Умните оценяват отношение, поведение, усмивка.

Ако искаш да споделиш кои физически те притеснява, тук ще те препратят към съответните теми.

DoReMii, благодаря ти отново, че си се включила с пост 🌸
Хората от обкръжението ми ме определят като положителен и учтив човек. Но също така съм имала и подмятания , че всъщност моята учтивост е ‘четкане’ или ‘подмазване’. Случвало се е един път и ми стана много неприятно.  Може би има тънка граница, която ако се прекрачи, дразни някои хора.

Това е първата тема, която пускам и съм благодарна на всеки, който ми е отделил време и оставил съвет🤗 за това не мисля да пестя благодарности🙏🏻 А и ми е приятно да го правя😜

Mom of 4 🌺Да промяна ми е нужна аз да се почувствам добре в собствената си кожа, но също така много ми се иска да съм харесвана от околните.

Всъщност преди време бях чела една книга, в която се казваше, че когато се обръщаме поименно към някой, го караме да се почувства значим и оценен ❤

Зуки Су 🌷, взела съм решение - ще направя тази крачка и ще пробвам. Ако е някой друг човек, няма да мисли толкова. Просто аз съм плаха натура, притеснявам се, трудно приемам нещата. Ако бях като хората, които са добри психолози по природа, щеше да ми е по-лесно в живота. Но не съм и мисля да наваксам.

Авторке, все ще се намери и някой, който да ти се дразни, дори да имаш приемливо поведение, подминавай ги тези типажи, също и така, хората, които не ти симпатизират, случва се – плюват ти се, номерца, способни на отвратителни неща – не им падай на нивото, така ме е учила баба ми, гледай себе си. Не помня какво писах вече в предишните ми постове, с риск да се повторя – най-важното е да се чувстваш добре в кожата си, не търси одобрение от останалите, а гледай да се чувстваш добре, без значение какво мислят останалите, това е по-важното. Не се влияяй от другите, гледката е... да не казвам каква е, но е забележително поведението на тези, които се влияят. 

Откъде произлизат тези отрицателни качества – плахата натура и притеснявайки се? Изкорени ги, нали знаеш, че ще затънеш дълбоко, ако не ги.

Имаше един сайт, в който пишат хубаво и смислени статии, казано психологически, можеш да ги намериш и може да са ти от полза. Ще ти го пратя на ЛС, ако искаш, за да не го приемат модераторите като реклама.

6510🌸, ще съм ти много благодарна ако ми изпратиш на лични тези сайтове💐
Аз търся такива психологически теми, това ми помага да разбера себе си. Благодарение на много теми тук във форума научих също толкова неща и отговори, които преди това е нямало кой да ми каже.

Много се радвам за теб, че баба ти е дала толкова ценен съвет да не падаш на нивото на хора, които се държат лошо с теб.
Аз за съжаление преди години съм правила грешки и съм отвръщала на лошото с лошо. Сега вече с повече опит знам, че е излишно.

Плаха съм по природа.
Боря се срещу това. Много ми влияе хорското мнение. Знам, че не бива да се влияя, но постепенно се надявам и срещу това да се преборя.🤗

Само ви моля да не се вслушвате в този род съвети: “Fake it till you make it”.

Залъгвате себе си, но и другите. Истината винаги лъсва и безвъзвратно губите доверието на околните. Нека помислим, как с “Fake it till you make it” бихте изпълнявали задълженията на доктор, инженер, адвокат? Истината е че ако нямате знания, умения, придобита компетенция, то няма как да се справите.

Опит, умения и самочувствие се придобиват с практикуване. С гледане на клипче в нета, ще видите как се сменя автомобилна гума, но докато не го сторите собственоръчно, ще имате съмнения във възможностите си. Моя съвет е да работите здраво, докато придобиете умения и опит, вместо да се самозалъгвате.

Още съвети ми е давала, много ценни и на място, давам ги на тези, които биха ги разбрали. На всеки човек му се е случвало да попадне в полемика с невеж човек, по-скоро въпросът е как и кой ще се оттегли? Има си хора, държейки и можейки на интелигентно разправяне, пък други – на каруцарско ниво, присъщо за каруцарския им манталитет. Както и да е, оттеглихме се от темата вече. Пращам ти ЛС.

Още един съвет от мен,мога да препоръчам книги,които съм прочел и са ми помогнали в моето личностново развитие:
Алън и Барбара Пийз-Отговорът
Робърт Чалдини-Влиянието
Дейл Карнеги-Как да спечелим приятели и да влияем на другите
Робърт Грийн-48 закона на властта
Стивън Кови-7те навика на високоефективните хора.

Има как. Ако наистина толкова много те дразни и обезверява някоя твоя черта - има естетични корекции, не е чудо невиждано. Оправдавам ги, ако са умерени и има реална нужда от тях.
Кожата е много важна, тя разхубавява дори невзрачни жени или обратно - дъщеря ми има такива проблеми, та не говоря наизуст.
И няма нужда гримът непременно да е лек до степен да не личи, нека просто е подходящ за дневна светлина.

HenryDefence, Напълно си прав ако нямам знания, придобита компетенция, то няма как да се справя. Но в моя случай не е свързано с такива отговорни професии като лекар, инженер и т.н., които човек няма право да работи без правоспособност.
Нещо подобно на бизнес стаж. Не е нещо, от което да зависят други хора или животи. Мога да наблюдавам като начало, и ако видя, че не е за мен и аз не съм доволна от себе си просто прекратявам начинанието. Аз съм коректен човек и не обичам да лъжа себе си, още по-малко околните.
Тъй като е нещо съвсем различно от това, с което съм се занимавала се притеснявам. Може би в началото ще трябва да наблюдавам другите какво правят, докато се науча. Ако не пробвам никога няма да разбера дали бих се справила.

6510, изключително съм ти благодарна за сайтовете, които ми изпрати на лични.💐🤗

thedentist, книгите, които си ми препоръчал са страхотни. ❤
Аз съм чела Дейл Карнеги-Как да спечелим приятели и да влияем на другите. Тази книга толкова много ми помогна да осъзная, че животът на човек може да стане много по-хубав, ако се държим с хората приятелски.
И останалите ще ги потърся, дори мисля че в един ютюб канал има някои от тези книги, аудио.

Cuckoo,  така е, кожата е много важна, но ефекти се постигат с висок клас козметика. Иначе е прекрасно ако някой нискобюджетен продукт действа, но си е цяло чудо да се открие такъв.
Наясно съм, че естетическите корекции правят чудеса, но за сега заделеният ми бюджет няма да ги покрие. А и трябва да се науча да се приемам такава - каквато съм, мисля, че това е правилната страгегия. Няма гаранции, че след една корекция човек ще изглежда по-добре. Има но главният фактор са парите, колкото повече - толкова по-добър хирург😛

Днес ме мъчи следното.
Притесненията ми сега са какво поведение да си избера? Вярвам, че първото впечатление е много важно.
Но не знам какво поведение да избера.
Ако съм тиха, спокойна може и да не се впиша, случвало ми се е.
Ако съм весела, все усмихната може и да ме помислят, че съм несериозна или шантава🙃
Да включвам ли елементи на хумор от време на време или не.
Да съм по-скромна ли, да не говоря много или да съм уверена, и да заявя че разбирам от някои неща?
Кой е успешния модел на поведение, така че да те приемат и да си добре дошъл?

Благодаря Ви хора, с ваша помощ ще се справя❤👍

Според случая, но веселите хора са по-добре приети, стига да си вършат работата. Но ако ти идва отвътре, не се насилвай.
Хумор - ако го оценят, защото има сухари, на които не се удава. Ако видиш, че не реагират - спри.
Говори смело за това, за което си сигурна.
И едва ли ще успееш да се харесаш на всички, важното е да са мнозинство. С времето ще видиш за чие мнение не ти пука

Съвсем нормално е напускайки зоната си на комфорт да се чувстваш притеснена. Хората които привидно изглеждат непоклатими в подобни ситуации до един си приличат в това, че са проактивни личности. Пътуват, създават контакти, проекти, напускат зоната си на комфорт често. Тяхната увереност е в това, че са се доказали пред самите себе си в това, че са много адаптивни. Преполагам че ако поставяш себе си по-често в нови и непознати ситуации, ще развиеш увереност. Успех, в каквото и начинание да се насочиш!

Cuckoo🌸, благодаря ти ще бъда умерена. Без излишен хумор.

HenryDefence, винаги съм искала да бъда като тези проактивни личности. Да пътувам и да създавам контакти, за момента съм много далеч от такъв начин на живот, но се надявам някога да мога и аз да постигна такъв напредък.
Написал си го много хубаво, такива хора са адаптивни. На мен и това ми липсва - адаптивност.
Т.е те се чувстват добре сред всякакви хора и се адаптират лесно към новата среда, независимо дали им харесва или не.
Също така съм забелязала, че такъв вид хора с много контакти показват, че харесват всички и всичко, свръх положително настроени.
Дори реално да не харесват някой или нещо - не го показват. Стоят над нещата.
Добър ход.🙂

1001, не си писала скоро. Предприе ли в крайна сметка промяната в работата?

DoReMii🌸, благодаря ти, че се отби в темичката ми.
Да, предприех промяната.
На този етап се боря със свикването около новите неща. Коства ми повече време, отколкото предполагах.

Започнах и да тичам, протеин още не съм си взела, не остана време да разуча, но скоро ще запитам из темите. Но пък си купих гирички☺

Протеините не са задължителни и на всяка цена.

Браво, 10001! Радвам се, че си направила първата крачка. Излезнала си от удобното ежедневие и си промемила донякъде доскорошната си ситуация.
Оттук нататък си мисля, че и самата нова ситуация ще те променя теб. Надявам се да се наслаждаваш на процеса! 

Здравейте Cuckoo, DoReMii🌸🌸🌸

Cuckoo, Протеин много искам да си включа към сутрешната закуска. Да, не е задължително, но така ми се иска да постигна резултати по-бързо☺ Много съм мотивирана, дори имах мускулна треска 2 дни от претоварване.
За сега резултати няма😛, но надявам се скоро да има прогрес.

DoReMii, радвам се, че излезнах от зоната си на комфорт. Беше ми крайно необходимо. За някой неща толкова се страхувах, а е нямало за какво. За други има защо 😉 и трябва много да наваксвам.
Но сега съм една идея по-спокойна.