До кога под наем?

А какво да кажа аз?! Живея под наем в бившия си апартамент............ И не знам дали ще си купя пак жилище. Това ми е подарък от бившия ми съпруг и цената на спокойствието на децата ми. Добре, че новите собственици живеят в чужбина и са доволни, че аз останах. Обаче до кога, не искам и да си помислям.  Съветват ме да подам молба за общинско жилище, предвид състоянието на малката ми дъщеря. На мен ми е неудобно о, макар да знам, че има хора, които го правят без грам угризения

Оф и ние сме под наем - живеем тримата в една стая и ползваме обща кухня с останалите саквъртиранти. Чувствам се уморена от мизерията, мръсотията (трудно се поддържа, когато никой не иска да пази, а и честно да ви кажа ми писна да чистя, а други да цапат), от това постоянно да трябва да се съобразявам с останалите хора и никога да не мога да се отпусна напълно. Докато бях бременна миналата година свекитата уж обещаха, че ще ни вземат жилище -  да ама не  Ходих, обикалях с големия корем в най-големите жеги, уморена след работа. Накрая уж харесахме едно жилище, но само се набутахме с депозит 200евро. Свекитата не го харесаха (имат ограничени възможности, а искат върха на сладоледа), то вярно, че не беше добър, ама те и за повече нямат възможности. Едвам, с помоща на леля ми, успяхме да си върнем половината депозит, но 100 евро изгрояха. Свекитата три-четири пъти сменяха сумата, за която да търсим жилище и накрая се отказаха  За тях добре - парите са си им при тях, ама ние с мъжа ми ходихме на хиляда огледа, баш в най-големите жеги, изживях огромни притеснения, защото тия 200 евро хич не са малко пари, бях неспокойна във време, което трябва да почивам и да се отдам на спокойствие. Останах толкова огорчена от цялата ситуация, че още си ме боли и няма да простя. Сега и един лев не ща от тях. А като си помисля, че впрегнах всичките си приятели и познати да помогнат в търсенето - общ труд навятъра. Ама така е. Сега не помня от кога не съм разглеждала обяви за жилища - няма желание. Пък и пари също