До кога под наем?

Аз пък не мога да се съглася напълно с вас.
Кредитът, особено когато е за цялата сума на жилището, те обвързва повече. Не можеш да си позволиш месеци на безработица, преместване в друг град, нищо, което ти се отразява на доходите, но пък ти дава свобода. Всеки път, когато поискаш да кажеш на шефа да си гледа работата, трябва да стискаш зъби, защото иначе ще останеш без най-ценното си - апартамента си. С квартирите важи приказката баба знае 2 и 200. Разбира се, когато имаш деца, е много по-сложно, но все пак може да поемеш риска да живееш временно в някоя дупка, или да заминеш в другия край на България. Изобщо си доста по-свободен да решаваш.

Освен това наемите хич не са скъпи. За Варна не мога да се аргументирам, но ще дам едно конкретно примерче за София. Средна цена на апартамент като нашия в нашия квартал 45 000 ЕУР, или 88 000 лв. Нашият наем е 350 лв. на месец. До тук нищо кой знае колко фрапиращо, проста сметка показва, че тези пари ги даваме за 21 години наем. Обаче, ако нямаш тези пари кеш, а решиш да теглиш кредит в размер на 88 000 лв. за 20 години, месечната вноска на кредита ти е 682 лв. (справка сайтът на пощенска банка), иначе казано двойно на наема, т.е. 42 години живот на квартира = да притежаваш същото жилище. Добавям факта, че става въпрос за панелка, която след 40 години едва ли ще е жива, картинката става съвсем неблагоприятна.

Изводът ми е, не можеш ли да намериш голяма част от парите за апартамента кеш, или като безлихвен заем, то купуването е много по-обвързващо. И на мен ми е писнало да давам пари за наем, да си нямам нищо мое, да не мога да си го подредя както искам, да треперя няма ли да решат нещо хазяите, изобщо от целия чергарски живот. Но не го заменям за мой апартамент на всяка цена.

7 години бяхме под наем, не искам и да се сещам. Благодаря на моите родители, че ни дадоха онези 20%, които бяха остатъка над кредита, иначе не знам как щяхме да се справим ...



Ако остане без работа ще го продаде, ще погаси кредита и ще й останат пари да живее под наем доста време.
Но ако е под наем и остане без работа, не знам, тогава едва ли някой хазаин ще я приеме без пари.

Никол, не си представям да продам моя апартамент, който ще съм избирала и обзавеждала с толкова любов. Емоционално болката ще е прекалено голяма, за да взема такова решение. Докато иначе все ще се намерят приятели/родители, да ти дадат 1000 лв заем, докато животът ти продължи в нормалното русло. Освен това можеш да си намериш някаква квартира и за половината пари, докато вноската ти остава постоянна.

Пак да кажа, просто умирам за собствено жилище. Но няма да го направя, ако нямам 50% от парите.

Тинкърбел, говоря за краен вариант, когато наистина няма на къде, никой не знае на къде ще го задуха вятъра и защо ще му се наложи да се изнесе от апартамента, това не означава, че при най-малката трудност трябва да се предава ...
При кредита, дори да нямаш пари за една вноска, при отпускането ти дават и кредитна карта, с която можеш да си плащаш вноските поне 6 месеца, достатъчно дълго време да си намериш работа и да си стъпиш на краката, варианта с пари на заем от познати в тежък момент също е ок 

Сравнявайки нашата вноска с наемите, не може да се намери квартира на половин цена  в най-добрия случай ще е с около 20 лв. по-малко от вноската за банката, което е нищо 

 Ние сме 8 год. под наем.
Тъкмо мислехме да теглим кредит и хазаите ни изненадаха и трябваше първо да се преместим, за да не останем на улицата и кредита пак изостана.

 Напоследък много се дразня от едни и същи реплики подхвърлени и показващи отношението на околните към хората под наем - сякаш сме "втора ръка човек" - "Е, не се престаравайте толкова да чистите, нали сте под наем!"  или "Защо тези мебели са в такова състояние?" - "Е, нали сте под наем, не сте се "женили" за този апартамент!"
Сега като съм под наем - в кочината ли трябва да живея и да използвам мебели, които дори за подпалки не стават  


Никол, принципно си права, но трябва някой да помогне с първоначалната вноска иначе вноските по кредита са доста по-високи от наема.
Въпреки това пак съм за кредит - по всички посочени вече причини. Също така искам децата ми да знаят къде е техният дом, както съм знаела аз. А не тъкмо дъщеря ми научи адреса и почвай отначало. А как е плакала, че се местим и приятелите й остават...

Едно от болните ми места.
И ние сме като теб, Sonya. Апартаментът ще се продава, незнайно точно кога, но... Миналата година предвиждахме по това време да сме се сдобили със собствено жилище по един или друг начин; не стана, засега; а и цените са ужасни и непосилни, поне за нас.
Не виждам друг начин, освен да намеря заровено съкровище някъде....
 

Да,Тинки, само дето в единия случай след 20 години ще имаш един апартамент, а в другия - нищо и половина.А и такава сметка е абсурдно неточна, поради невъзможност да се предвиди движението на лихвените проценти и размерът на инфлацията.Пример - преди две години теглих кредит.Вноската тогава беше половината от заплатата ми.Сега няма и една четвърт.И не защото толкова много са ми вдигнали заплатата - нормалното годишно увеличение с цел отразяване на инфлационните процеси.А лихвите паднаха наполовина!Така че за 20 години я камилата, я камиларя...
Подкрепям кредит от Пощенска, много съм доволна Райфайзен се излигавиха много тъпо с нас, но си е за тяхна сметка

Гадна работа На същото дередже сме и ние, вече три години живеем под наем и много,ама много ни писна, затова решихме да теглим кредит, макар, че и двамата бяхме против това, но друг начин няма. Вече действаме по въпроса и се надявам скоро да мога да се похваля със собствено жилище

Оказа се, че нашите хазаи са склонни да не продават още една година, но само ако получават 300лв. наем за неподдържания си апартамент.
Какво да правим? Съгласихме се, макар да сме на ясно, че тази сума е непосилна за нас. Правим го само, защото бебчето ни е много мъничко за да се местим, а и не се знае пак на кого и какво ще попаднем.
Ще трябва да се лишим от доста неща за да заделим пари за наема. Съпругът ми не може да си намери място. Чувстваме се точно като "чергари'. Как някой друг диктува правилата, а ние нямаме избор и сме принудени да се съобразяваме, притиснати от обстоятелствата.
Сега подготвяме документите за банката. Иска ми се да вярвам, че всичко ще е на ред и ще ни отпуснат заветния заем. Кой знае...

Ние сменихме 2 квартири и 6 години живяхме под наем.От 4 години сме в собствено жилище,но мъжът ми работи на две места за да има пари за ремонт и обзавеждане. Теглихме само 7 хил. лева,но от тогава цените на апартаментите много скочиха.И си имахме събрани наши парички.

Ох, колко ми се иска да сме вече в наш си дом. Но като гледам финансово скоро няма да сколасаме. Мислехме с кредит, но условията и лихвите ни отказват. Малко през носа излиза. Мъжът ми иска да строим. Още умуваме.
Но пък сега тъкмо си направихме ремонт в квартирата, стана ни новичко, попроменихме. Пък и анема ни е сносен. Никак не се оплаквам. Удобно ни е тук.

Но пък е друго на моменти да си помислиш за твое собствено място.

Много лошо с тия наеми, ние си имаме апартамент ама е в Добрич, а там работа няма, тук не сме на квартира, но се свиваме в едно стайче и кухня, а банята е обща с баба ми и дядо ми (шапка им свалям много се разбираме) а сега и бебето като дойде, но за квартира и дума не може да става

Соня, ти ме уби, вашите хазяи са луди!!! Те като са в София, да не би да си мислят, че и във Варна е така - все пак тукашните заплати много се различават от софийските.
Офф, чак се изнервих, как може да има такива безпардонни хора?!

300 лв са много за вашия апартамент! Вземете все пак потърсете и нещо друго, няма да им играете по свирката...

Хм,докога под наем?ами ние явно цял живот-поне аз така виждам нещата