До кога под наем?

УФФФФ,душа...и аз се питам същото. Съчувствам ти изцяло и '' отвътре"

 Оф, че гадно...И ние така, че сме и в чужбина. Малкия вече е сменил повече от 5 къщи, а е само на 10 месеца. Няма оправия с тези квартири, а като гледам и пари за жилище даже и в Бг йок. Стискам палци да намерите нещо сериозно и удобно. Не може ли да подпишете дългосрочен договор?

Оф, Сонче, наистина ли ще го продават? Гадна работа... Ако чуя нещо ще се обадя, естествено. 

Не се измъчвай сега с песимистични мисли, всичко ще се нареди. 

 Предлагам като започнете с бебешока вече да излизате, да напечаташ обяви на компа, да ги разлепиш по блоковете в квартала, може нещо да изскочи - искам си ви в квартала, ей! 

Оф,разбирам те...И аз непрекъснато си задавам този въпрос.Вече ми писна да пълня гушата на хазяи.Имам приятелки които си имат собствени апартаменти и честно да си призная - завиждам !
Могат да правят каквото си искат,нали са си у дома...А аз всеки месец трябва да мисля първо за наема,пък после за детето и нас...
Иде ми да 

Много е кофти наистина...Защото държавата ни е толкова скапана Като си представя как на моите родители всичко е било уредено..а сега ние младите трябва да се мъчим Нито да живееш на квартира, нито да изплащаш ипотетечен заем Няма оправия еййй

Мами а дано ви помогна. Доскоро бях като вас. На квартира. Наеми и парите си отиваха така.....а дори невзимахме много. Много исках мое си жилище ама някои хора неискаха да ни помогнат хич. И така минаха 3 години откак се омъжих и забременях. Преместихме се при майка ми и там пак проблеми с гаджето на брат ми а и с наште. Знаете че като сме бременни откачаме а аз имах и тежка бременност и не си представях как ще живея така с толкоз хора.......няма да ви разправям всичко което ми се случи и висенето по болници от напрежение и нерви........Накрая почти с изнудване ни се отпуснаха малко първоначални пари за да изтеглим кредит......от 2 до 7 месец тичах по огледи и добре че намерихме, защото след това висях само в МД докато родя. Ето така се сдобихме с жилище а сега го изплащаме......нищо лесно няма......поне при нас. Е напънахме се сега и си намерихме по добри работи с мъжа ми та ни е по лесно с кредитите.
Успех и на вас

Всеки ден мисля непрестанно за това.Имаме жилище,но гарсониера.Искаме по-голямо.Мислим за ипотечен кредит.Четох за условията на разните банки.Добри ми се струват на Райфайзен.Може за 30 години.Обмисляме такъв вариант.Та гарсониерата под наем та да изплаща част от заема.И ние сме с малки заплати, но затова за повече време.Успех на всички.

Я, имало и други като нас. Но това въобще не е радостно! Даже е жалко!
Ние също търсим начин да изтеглим кредит. Насочили сме се към Райфайзен. Да видим, дали ще се справим с високите вноски, тъй като няма как да докажем висок доход и лихвите ще са по-големи.
Иначе обяви разлепихме доста. Направихме една среднощна разходка, докато спят децата
Успех на всички и дано успеем да се изплъзнем от лапите на наема

Eх вие се чудите как да се махнете от квартира,а аз как да отида.Сега живеем при свекърва ми,но аз искам сами...дори и на квартира да е,защото заем не можем да си позволим.
Скапан живот.......сега мама ако имаше 3 къщи наследство...

Абе, и ние сме го мислили, ама то какво се получава: за да изтеглиш кредит за жилище, банката няма да ни отпусне много пари спрямо доходите ни, а с тях какво ще купим - мижаво апартаментче-панелка в крайния квартал и да го изплащаме 20 години, на края то ще заприлича на едно нищо! А за нов апартамент... хехе... цените са леле-мале. 

Така че порочният кръг няма затваряне и изводът, за съжаление, поне за нас е да продължаваме да сме под наем, защото на този момент това излиза по-изгодно... 

Съжалявам Сонче, много неприятно,,но всяко зло за добро, може да е за хубаво, не се отчайвай.
Ние сме били 15 год на общежитие - учене, аспирантури и т.н зная много добре какво е да се местиш в ново жилище...

Самото местене не е голям проблем, проблемът е, че наемите сега са невероятно жестоки, а и нищо прилично не се намира!

Момичета, като четох ми стана едно такова тъжо, спомнох си какво беше при нас преди.
Пиша в тази тема само за да ви насърча
Когато станахме семейство, а и доста след това едвам свързвахме двата края. Понякога се улавях че чета обявите за продажба на имоти и мечтая за малка къщичка дори до гробищата, важното е да е къще и да е наше, да ама нямахме никакъв шанс дори за това. В един момент съпруга ми си смени работата, повишаваха го след това нееднократно, сестра ми помогна и нашите ни отпуснаха една сума. Взехме много заеми, кредити и си купихме парцел преди 2 години, няма да ви казвам колко трудна беше годината след това за нас, до сега всичко при нас е на кредит, колата, парцела, а сега дори и архитектурния проект, след това ще дойде ред и на кредита за строежа.
Често се шегуваме в къщи че къщата не е лъжица за нашата уста, но пък беше мечта. Все още нямаме къща, но и това ще стане.
Просто не спирайте да мечтаете, прегръщам ви силно 

Имам познати в стоителна фирма 90% от клиентите им взимат кредити от Пощенска банка, тези които са подали документи в Райфайзен си проклинат дните 
Проучете си условията хубаво преди да изберете банка -аз имам потебителски кредит в Райфайзен ,но не са изобщо подходящи за жилищен - в общия случай в последния момент дават по-малка оценка на жилището и съответно по-малко пари. Разбира се всеки сам си решава.
Просто споделям това ,което знам от строителната фирма.Успех на всички 

Sonya къде си/в кой район/ на квартира и колко наем плащаш? Питам, за да преценя какъв наем е по силите ти? Имам предвид нещо,  но не е съвсем сигурно.

Не съм Соня, но тя живее в Цветния и в момента са в 2-стаен за 180 лв (просто са там от години, зотаво е по-нисък наема).

Ох, проверих, но вече е заета , пък и по-скъпичка е била. Във Възраждане - двустаен, частично обзаведен-250 лева, ако това те интересува.

Сега да не говоря от името на Соня, но предполагам, че те са наясно със наемите и едва ли разчитат за наем под 200 лв.

И ние сме така под наем, и на мен ми е писнало, искам да си имам свой дом, да си го направя, както аз искам, а не постоянно да се съобразявам с разни мизерии...  За сега обаче няма изглед за нещо наше, така че ще търпим  

Същата работа. Поне плана е след година като тръгна на работа да се тегли заем.

Дано да стане.

и на нас това ни е болното място.
за спалня, хол и кухненски бокс даваме 320 лева и почти всичките ни домакински уреди са на кредит, та още 100 лева разходи. Ако теглим един кредит вхоските ще са ни горе-долу колкото наема + тези 100 лева, ама николя банка няма да ни даде толкова колкото искаме, а примерно 70 - 80% от стойността на жилището. много тъпо, щото в крайна сметка другите пари няма откъде да ги вземем, а и не можем нищо да спестим, щото наема изяжда всичко 

От години ръчкам съпруга си да теглим кредит за жилище, но не мога да се преборя с ината му. За него "кредит" е мръсна дума. А междувременно цените на имотите толкова се вдигнаха  Минахме през тръпката да се местим в нова квартира с две деца (едното бебе), вече нямам стимул нито да си подредя дома, нито нови мебели да си купя...  Все чакам пак да ни изгонят.
Но на моменти си мисля, че аз най-важната инвестиция вече съм я направила - две здрави, хубави и умни деца, които растат пред очите ми, не ги сменям и за вила на Ривиерата 

Пускам тото , но наистина се надявам като тръгна на работа, да взимам по-добра заплата, ако трябва и работата ще с исменя, дая е здраво детенце, та да ходи на ясла и да вземем кредит от банка...
при нас проблема е, че няма кой хич да помогне - дори детето да гледа за два часа, та онези %, които трябва да осигурим сами са ни проблем сериозен, че и мебели, нищо нямаме, само прекрасното дете и голямата любов!!! Което е СТРАШНО МНОГО!!

Успех на всички!

  И ние пускаме тото от 14 години (ужас  ), сменихме три квартири. Трябваше да строим тази година, но .....

     Аз се "ожених" за  триисегодишна ипотека.Така 4е пак не е мое.Но определено е по добре този "брак" и не наема.Ние намерихме една фирма на която си платихме да ни издейства 100% ипоте4ен кредит(малко мафиозко зву4и,но така стана номера) и за което не стигна взехме и потребителски.Оба4е кандидатствахме с три заплати.Аз,брат ми и майка ми.Номера не стана в България,но споделям ако може да послужи за идея на някои.После голяма мизерия беше с парите -месе4ни вноски за ипотека, три потребителски заема -аз,брат ми и мама и плащането на фирмата,която намери банка да ни дадат ипотеката.Няма да ви казвам какво шоу.Първото жилище беше супер малко,после разширение на ипотеката за малко по голямо и така.Успех,мила.Номера е да се информираш много по темата.Ако брат ми не беше запо4нал да се рови4ка и 4ете още щях да си стоя без жилище.

813, благодаря за предложението! Все ще намерим нещо! Сега плащаме 180. Ще търсим нещо до 250. Сега преговаряме с хазаите за по-висок наем. Може продажбата да е само предтекст да ни изгонят, защото казаха, че ще помислят.
Ще прегледаме пак предложенията на банките. За Пощенска наистина има добри отзиви.
Киса, благодаря ти за навременните включвания !
Подкрепата Ви е важна за мен! Поздрави!

Вече 5 години живеем под наем - сменили сме три квартири. Според мен най-лошото е , че не знаеш кога на хазяина ще му кефне да те изгони. Пример - предишната хазайка ни каза , че до 1 месец трябва да се изнесем - дъщеря и решила да се жени и ще се мести в този апартамент. Аз бях бременна и всичко ми кипна Тогава решихме , че ще направим всичко възможно да си купим жилище.
Е вече си имаме , сега правим цялостен ремонт(старо е ) и имаме ипотека за 20год.
Знам, че ще ни е трудно в началото, но поне мога да си направя подобрения и не ме е страх , че може всеки момент да ме накарат да се изнеса
Пожелавам на всички да си купят свои къщи и да ги направят прекрасни и пълни с любов  

Ние също сме на квартира и не е много приятно да си в непрекъснато напрежение . На помощ от никъде не можем да разчитаме и плана е след година да се върна на работа и живот и здраве да теглим кредит. За нас няма друг вариант, за жалост. И от тотото не се падат, абе ужас

И ние също сме на квартира,и на нас вече ни е  писнало,ама поне засега няма начин.Няма кой да ни помага с всичко се оправяме сами,засега кредит неможем да изтеглим тъй като само аз имам трудов договор и неможем да покажем доходи.Поне сключихме договор за 2 години с хазяйте,но и те ще минат и после дано да имаме шанс да си купим наше жилище,че и на мен ми писна да давам пари и все да се съобразявам.Заем все пак свършва,но наем не

Аз пък не мога да се съглася напълно с вас.
Кредитът, особено когато е за цялата сума на жилището, те обвързва повече. Не можеш да си позволиш месеци на безработица, преместване в друг град, нищо, което ти се отразява на доходите, но пък ти дава свобода. Всеки път, когато поискаш да кажеш на шефа да си гледа работата, трябва да стискаш зъби, защото иначе ще останеш без най-ценното си - апартамента си. С квартирите важи приказката баба знае 2 и 200. Разбира се, когато имаш деца, е много по-сложно, но все пак може да поемеш риска да живееш временно в някоя дупка, или да заминеш в другия край на България. Изобщо си доста по-свободен да решаваш.

Освен това наемите хич не са скъпи. За Варна не мога да се аргументирам, но ще дам едно конкретно примерче за София. Средна цена на апартамент като нашия в нашия квартал 45 000 ЕУР, или 88 000 лв. Нашият наем е 350 лв. на месец. До тук нищо кой знае колко фрапиращо, проста сметка показва, че тези пари ги даваме за 21 години наем. Обаче, ако нямаш тези пари кеш, а решиш да теглиш кредит в размер на 88 000 лв. за 20 години, месечната вноска на кредита ти е 682 лв. (справка сайтът на пощенска банка), иначе казано двойно на наема, т.е. 42 години живот на квартира = да притежаваш същото жилище. Добавям факта, че става въпрос за панелка, която след 40 години едва ли ще е жива, картинката става съвсем неблагоприятна.

Изводът ми е, не можеш ли да намериш голяма част от парите за апартамента кеш, или като безлихвен заем, то купуването е много по-обвързващо. И на мен ми е писнало да давам пари за наем, да си нямам нищо мое, да не мога да си го подредя както искам, да треперя няма ли да решат нещо хазяите, изобщо от целия чергарски живот. Но не го заменям за мой апартамент на всяка цена.

7 години бяхме под наем, не искам и да се сещам. Благодаря на моите родители, че ни дадоха онези 20%, които бяха остатъка над кредита, иначе не знам как щяхме да се справим ...



Ако остане без работа ще го продаде, ще погаси кредита и ще й останат пари да живее под наем доста време.
Но ако е под наем и остане без работа, не знам, тогава едва ли някой хазаин ще я приеме без пари.

Никол, не си представям да продам моя апартамент, който ще съм избирала и обзавеждала с толкова любов. Емоционално болката ще е прекалено голяма, за да взема такова решение. Докато иначе все ще се намерят приятели/родители, да ти дадат 1000 лв заем, докато животът ти продължи в нормалното русло. Освен това можеш да си намериш някаква квартира и за половината пари, докато вноската ти остава постоянна.

Пак да кажа, просто умирам за собствено жилище. Но няма да го направя, ако нямам 50% от парите.

Тинкърбел, говоря за краен вариант, когато наистина няма на къде, никой не знае на къде ще го задуха вятъра и защо ще му се наложи да се изнесе от апартамента, това не означава, че при най-малката трудност трябва да се предава ...
При кредита, дори да нямаш пари за една вноска, при отпускането ти дават и кредитна карта, с която можеш да си плащаш вноските поне 6 месеца, достатъчно дълго време да си намериш работа и да си стъпиш на краката, варианта с пари на заем от познати в тежък момент също е ок 

Сравнявайки нашата вноска с наемите, не може да се намери квартира на половин цена  в най-добрия случай ще е с около 20 лв. по-малко от вноската за банката, което е нищо 

 Ние сме 8 год. под наем.
Тъкмо мислехме да теглим кредит и хазаите ни изненадаха и трябваше първо да се преместим, за да не останем на улицата и кредита пак изостана.

 Напоследък много се дразня от едни и същи реплики подхвърлени и показващи отношението на околните към хората под наем - сякаш сме "втора ръка човек" - "Е, не се престаравайте толкова да чистите, нали сте под наем!"  или "Защо тези мебели са в такова състояние?" - "Е, нали сте под наем, не сте се "женили" за този апартамент!"
Сега като съм под наем - в кочината ли трябва да живея и да използвам мебели, които дори за подпалки не стават  


Никол, принципно си права, но трябва някой да помогне с първоначалната вноска иначе вноските по кредита са доста по-високи от наема.
Въпреки това пак съм за кредит - по всички посочени вече причини. Също така искам децата ми да знаят къде е техният дом, както съм знаела аз. А не тъкмо дъщеря ми научи адреса и почвай отначало. А как е плакала, че се местим и приятелите й остават...

Едно от болните ми места.
И ние сме като теб, Sonya. Апартаментът ще се продава, незнайно точно кога, но... Миналата година предвиждахме по това време да сме се сдобили със собствено жилище по един или друг начин; не стана, засега; а и цените са ужасни и непосилни, поне за нас.
Не виждам друг начин, освен да намеря заровено съкровище някъде....
 

Да,Тинки, само дето в единия случай след 20 години ще имаш един апартамент, а в другия - нищо и половина.А и такава сметка е абсурдно неточна, поради невъзможност да се предвиди движението на лихвените проценти и размерът на инфлацията.Пример - преди две години теглих кредит.Вноската тогава беше половината от заплатата ми.Сега няма и една четвърт.И не защото толкова много са ми вдигнали заплатата - нормалното годишно увеличение с цел отразяване на инфлационните процеси.А лихвите паднаха наполовина!Така че за 20 години я камилата, я камиларя...
Подкрепям кредит от Пощенска, много съм доволна Райфайзен се излигавиха много тъпо с нас, но си е за тяхна сметка

Гадна работа На същото дередже сме и ние, вече три години живеем под наем и много,ама много ни писна, затова решихме да теглим кредит, макар, че и двамата бяхме против това, но друг начин няма. Вече действаме по въпроса и се надявам скоро да мога да се похваля със собствено жилище

Оказа се, че нашите хазаи са склонни да не продават още една година, но само ако получават 300лв. наем за неподдържания си апартамент.
Какво да правим? Съгласихме се, макар да сме на ясно, че тази сума е непосилна за нас. Правим го само, защото бебчето ни е много мъничко за да се местим, а и не се знае пак на кого и какво ще попаднем.
Ще трябва да се лишим от доста неща за да заделим пари за наема. Съпругът ми не може да си намери място. Чувстваме се точно като "чергари'. Как някой друг диктува правилата, а ние нямаме избор и сме принудени да се съобразяваме, притиснати от обстоятелствата.
Сега подготвяме документите за банката. Иска ми се да вярвам, че всичко ще е на ред и ще ни отпуснат заветния заем. Кой знае...

Ние сменихме 2 квартири и 6 години живяхме под наем.От 4 години сме в собствено жилище,но мъжът ми работи на две места за да има пари за ремонт и обзавеждане. Теглихме само 7 хил. лева,но от тогава цените на апартаментите много скочиха.И си имахме събрани наши парички.

Ох, колко ми се иска да сме вече в наш си дом. Но като гледам финансово скоро няма да сколасаме. Мислехме с кредит, но условията и лихвите ни отказват. Малко през носа излиза. Мъжът ми иска да строим. Още умуваме.
Но пък сега тъкмо си направихме ремонт в квартирата, стана ни новичко, попроменихме. Пък и анема ни е сносен. Никак не се оплаквам. Удобно ни е тук.

Но пък е друго на моменти да си помислиш за твое собствено място.

Много лошо с тия наеми, ние си имаме апартамент ама е в Добрич, а там работа няма, тук не сме на квартира, но се свиваме в едно стайче и кухня, а банята е обща с баба ми и дядо ми (шапка им свалям много се разбираме) а сега и бебето като дойде, но за квартира и дума не може да става

Соня, ти ме уби, вашите хазяи са луди!!! Те като са в София, да не би да си мислят, че и във Варна е така - все пак тукашните заплати много се различават от софийските.
Офф, чак се изнервих, как може да има такива безпардонни хора?!

300 лв са много за вашия апартамент! Вземете все пак потърсете и нещо друго, няма да им играете по свирката...

Хм,докога под наем?ами ние явно цял живот-поне аз така виждам нещата

А какво да кажа аз?! Живея под наем в бившия си апартамент............ И не знам дали ще си купя пак жилище. Това ми е подарък от бившия ми съпруг и цената на спокойствието на децата ми. Добре, че новите собственици живеят в чужбина и са доволни, че аз останах. Обаче до кога, не искам и да си помислям.  Съветват ме да подам молба за общинско жилище, предвид състоянието на малката ми дъщеря. На мен ми е неудобно о, макар да знам, че има хора, които го правят без грам угризения

Оф и ние сме под наем - живеем тримата в една стая и ползваме обща кухня с останалите саквъртиранти. Чувствам се уморена от мизерията, мръсотията (трудно се поддържа, когато никой не иска да пази, а и честно да ви кажа ми писна да чистя, а други да цапат), от това постоянно да трябва да се съобразявам с останалите хора и никога да не мога да се отпусна напълно. Докато бях бременна миналата година свекитата уж обещаха, че ще ни вземат жилище -  да ама не  Ходих, обикалях с големия корем в най-големите жеги, уморена след работа. Накрая уж харесахме едно жилище, но само се набутахме с депозит 200евро. Свекитата не го харесаха (имат ограничени възможности, а искат върха на сладоледа), то вярно, че не беше добър, ама те и за повече нямат възможности. Едвам, с помоща на леля ми, успяхме да си върнем половината депозит, но 100 евро изгрояха. Свекитата три-четири пъти сменяха сумата, за която да търсим жилище и накрая се отказаха  За тях добре - парите са си им при тях, ама ние с мъжа ми ходихме на хиляда огледа, баш в най-големите жеги, изживях огромни притеснения, защото тия 200 евро хич не са малко пари, бях неспокойна във време, което трябва да почивам и да се отдам на спокойствие. Останах толкова огорчена от цялата ситуация, че още си ме боли и няма да простя. Сега и един лев не ща от тях. А като си помисля, че впрегнах всичките си приятели и познати да помогнат в търсенето - общ труд навятъра. Ама така е. Сега не помня от кога не съм разглеждала обяви за жилища - няма желание. Пък и пари също