За сродните души, мъжете и децата

  • 7 197
  • 71
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 55
Не бих чакала никой да стане готов.Щом не е готов, няма смисъл да се поставям на изчакване.
Ако някой държи на теб, няма да има нужда да е готов за каквото и да е.
То му идва отвътре.И обратното.Ако някой не е готов на крачката, то той винаги ще изчаква.

# 46
  • Мнения: 3 044
Истината е, че мен, ако ме пита в момента МП, ще кажа, че искам дете генерално. Знам, че искам, но не в момента, а след година - две. Но не съм го видяла и да си кажа "ей тва е бащата на детето ми". Та, ако това е дефиницията на сродна душа - то аз не съм срещнала моята. Което не пречи на факта, че мисля, че би бил прекрасен, грижовен и любящ баща. Иска ми се да вярвам, че се случва това да срещнеш някой и да разбереш, че ето това е единственият, ама досега наистина на мен не ми се е случвало..

# 47
  • Houston, TX
  • Мнения: 15 805
Вярвам в сродните души, но не мисля, че е задължително да бъде твой партньор в животът.
Срещнах сродната си душа на 30+. За мен специално беше много плашещо, защото с този човек се допълвате във всичко. Изкарва на повърхността неща и емоции, които знаеш, че си заключил някъде там дълбоко, та чак даже си и забравил. И е красиво, и е страшно. Сама реших да прекратя тази връзка, поради мои лични си убеждения.

И не става дума за имане на дете или не. Бъркате много нещата

# 48
  • Мнения: 1 945
Titina, предполагам че е плашещо да имаш огледален образ отсреща,
но и пълната противоположност е ужасно мъчителна .

# 49
  • Houston, TX
  • Мнения: 15 805
Не точно огледален образ, а нещо, което те допълва, до едно цяло.

# 50
  • София
  • Мнения: 17 804
Не е ли целта всеки от нас да бъде цял сам по себе си...
Щото иначе го броим за дефицити в личността и запълването им, което никога не свършва добре.
Не съм фен на теорията за допълването в такава степен.

# 51
  • Мнения: 3 044
Не е ли целта всеки от нас да бъде цял сам по себе си...
Щото иначе го броим за дефицити в личността и запълването им, което никога не свършва добре.
Не съм фен на теорията за допълването в такава степен.
+1, поради което не обичам израза "половинката ми". Все си мисля, че сме цели, но пък аз не съм си срещнала сродната душа, та кой знае..

# 52
  • Мнения: 120
Флейм, ти си от подфорум Таро, нали ? Wink
Аз вярвах в сродните души като млада, после се убедих, че можем да се разбираме с много хора и по много различни начини.
Скрит текст:
Наскоро открих една илюстраторка (аз пиша), е няма такава химия, все едно вижда какво ми е било в главата, като съм го писала, и рисува, скоро издаваме обща книга. По-сродна душа съм с нея, отлколкото с бащата на детето ми, да речем. С настоящия ми партньор пък се разбираме по съвсем друг начин, много сме различни и пак сме сродни.
Има ли любов, има красиво и добро дете - това ми беше казало едно момиче навремето, с което се запознах в един нощен клуб Simple Smile и се убеждавам все повече в това. Не е нужно душите да са сродни.

# 53
  • Мнения: 1 925
Няма как някой да ме допълва. Аз съм си едно цяло и си се допълвам напълно сама, следователно нито има как някой да ме допълва по някакъв начин, нито да си имам половинка. Аз не съм половина, за да имам друга такава. За сродна душа, не знам дали имам такава. Не вярвам май, че някога ще срещна такава. По скоро ще я намеря в някоя книга или филм, животно..де да знам. Малко ми е сложно това за сродната душа. Така погледнато отстрани май звучи, сякаш съм студена кучка, безкрайно наранявана и без стабилна връзка някога. Ама далеч съм от това. Просто съм силно изградена като характер и личност и колкото и силна връзка да имам с някой и да го обичам, винаги съм била на мнение, че и сам войнът е войн.

# 54
  • Мнения: 10 211
Това с допълването и аз не мисля, че има особен смисъл. Да, може да срещнеш някой, когото усещаш като да сте едно и също, но в различни тела. Може да избирате различни проявления в сходни ситуации, но то е защото трябва да отработвате различни житейски опитности и да допринасяте към колективното съзнание, но на енергийно ниво сте едно и също. Но това не са сродни души, а пламъци-близнаци (twin flames)... бе писах аз, че това е изцяло от раздел  Езотерика... ако човек изобщо избира да го интересува тази материя Smiley. А сродна душа е всеки, който се докосва до живота ни по значим начин за нашето личностно осъзнаване и опит. В този смисъл не мисля, че човек може да се влюби и/или да има деца от несродна душа. Самите деца са наши сродни души, наши учители и катализатори за личностното ни осъзнаване, на нашите души, които са си една цялост, а не половин душа. Simple Smile

Та такива неща.. неясни.. недоказуеми. Innocent Честит Свети Валентин, обичайте живота. Purple Heart

# 55
  • Мнения: 1 770
 Съгласна съм със soul81! Децата ми са моите сродни души. Обичам ги безусловно и всяко едно носи парченце от душата ми. 💕💕

# 56
  • Мнения: 5 371
О, има, и още как. Живея с такъв човек. Няма как да се опише, то е състояние - на дух и тяло, то е интимност и разбиране без думи, то е щастието да си с този човек и дори да си мълчите заедно , да е хубаво.  То е единомислие и допълване , то е като плануваш нещо и вървиш в посока да го постигнеш, да усещаш как нещата ти се получават с лекота, защото някой друг споделя плановете ти и ти помага. То е да възпитаваш деца в хармония, спокойствие и добър пример. Да получаваш пълна и безусловна подкрепа от човека до теб. То е като точна интерпретация на израза - моето всичко. Ами това е. Малко светивалентинско се  получи, но всеки който живее в хармония и любов с ъс съпруг, приятел ще ме разбере.  За протокола - омъжена съм от 20 години за най-добрия си приятел.

# 57
  • Мнения: 103
Вярвам в сродните души и съм срещала свои.
Но това няма нищо общо с възможността за създаване на семейство и деца само с един единствен човек.
Това са хора,с които си свързан по-специален начин завинаги. И не случайно се срещаш с тях.

# 58
  • Мнения: 1 754
Много е трудно да живееш със сродна душа. Експлозия и взрив, от уроци... След тази връзка, вече не си същия.
За семейство, аз държа на човека, с които ще се разбираме, имаме сходни ценности и гледаме в една посока. Не вярвам, че противоположностите се привличат.
Що, се касае за дете, ако човекът, с който съм не е готов и причината не я разбирам, директно си тръгвам. Вече съм на мнение, че една връзка си личи от началото дали ще има развитие. Протака ли се, бегала е работата...

# 59
  • Мнения: 191
И ако вярвате и срещнете сродната си душа - не бихте ли пристъпили към по-сериозна крачка бързо? Колко време ви трябваше на вас, за да разберете, че искате да се омъжите/да имате деца с точно този човек? Да не би мъжете, които упорито си чакат, просто да не са си срещнали човека? Или може да си срещнат единствената, но да ги спират други фактори? Колко време бихте чакали един мъж да стане "готов", преди да си тръгнете от връзката?

Може би при нас да е било по-различно ,но месец след като се срещнахме и заживяхме заедно . На нашите години  и след доста нещастни връзки ,сякаш имахме нужда точно един от друг . С това обяснявам защо не сме губили време. Когато си наясно със себе си и срещнеш човека , за когото си мечтал - защо да протакваш.

Общи условия

Активация на акаунт