да не се разминете след няколко години 
- Публикувана: 13 фев. 2019, 08:50 ч.
- Последно мнение: 23 фев. 2019, 21:33 ч.
За сродните души, мъжете и децата
Не знам дали има "сродна душа". Но знам, че има хора с които си пасваш от раз и ставаш много, много близък. Като част от теб са. Толкова близък, че може да не си ги чувал 5 год и да им се обадиш в 2 през нощта, когато имаш нужда от помощ. Аз съм имала двама такива мъже в живота си. И двамата обаче категорично не бяха подходящи за семейство. Какво правим тогава? 
В същото време съпругът ми със сигурност не ми е сродна душа. Но пък е подходящ за семейство. Не че никога не ме дразни, напротив. Но общо взето не създава сериозни проблеми, добър баща е.
Искам да кажа, че нещата са многостранни и много индивидуални. Много зависят от конкретния човек и конкретната ситуация. Няма общовалидни правила и рецепта.
А иначе конкретно за чакането.... Пак е относително. На 20 год бих го чакала повече, на 40 по-малко. Ако аз много, много искам да имам деца, не бих го чакала изобщо. Ако не ми е толкова важно, но пък много го обичам може би бих се отказала от децата. Та ситуации всякакви.
В същото време съпругът ми със сигурност не ми е сродна душа. Но пък е подходящ за семейство. Не че никога не ме дразни, напротив. Но общо взето не създава сериозни проблеми, добър баща е.
Искам да кажа, че нещата са многостранни и много индивидуални. Много зависят от конкретния човек и конкретната ситуация. Няма общовалидни правила и рецепта.
А иначе конкретно за чакането.... Пак е относително. На 20 год бих го чакала повече, на 40 по-малко. Ако аз много, много искам да имам деца, не бих го чакала изобщо. Ако не ми е толкова важно, но пък много го обичам може би бих се отказала от децата. Та ситуации всякакви.
Не вярвам точно в "сродните души", а по скоро в "сродния", сходния емоционален, обикновено ранен опит и точния момент на среща и необходимостта от това като преживяване. Имала съм приятел с когото буквално сме си довършвали изреченията; който знаеше какво мисля преди да го изрека и интуитивно усещаше как се чувствам. Но това не беше достатъчно, за да останем заедно. Оказа се, че било необходимо в онзи момент - повече на него, за да получи, повече на мен- за да дам, най-вече на двама ни - за да извлечем опита от тази връзка. Ще си остане специален, но не и единственият.
И аз вярвам, че хората първо се надушват, буквално и ако главите им не са замъглени от очаквания, мечти, загласи, планове и оценки, много лесно биха намирали сродните си души.
Вярвам в сродните души, в смисъл, че това са някакви хормони, химия, която кара телата ни да функционират по определен начин и да знаят кои тела им подхождат и с кои биха били щастливи.
После идва възпитанието, средата, семейството на тези двама човека и техните комплекси, идеи, поведение.... тълкования, способност да общуват.
Там нещата могат сериозно да се разминат.
Вярвам в сродните души, в смисъл, че това са някакви хормони, химия, която кара телата ни да функционират по определен начин и да знаят кои тела им подхождат и с кои биха били щастливи.
После идва възпитанието, средата, семейството на тези двама човека и техните комплекси, идеи, поведение.... тълкования, способност да общуват.
Там нещата могат сериозно да се разминат.
Смятам, че с понятието "сродна душа" излишно се стоварва върху мъжа, който е харесан/взет за създаване и отглеждане на челяд, за живот заедно. На сродната душа едва ли й е необходим секс, че да се усети душевно близка...
На първа среща знаех, че това ще е мъжът и бащата на децата ми.
На първа среща знаех, че това ще е мъжът и бащата на децата ми.
И ако вярвате и срещнете сродната си душа - не бихте ли пристъпили към по-сериозна крачка бързо? Колко време ви трябваше на вас, за да разберете, че искате да се омъжите/да имате деца с точно този човек? Да не би мъжете, които упорито си чакат, просто да не са си срещнали човека? Или може да си срещнат единствената, но да ги спират други фактори? Колко време бихте чакали един мъж да стане "готов", преди да си тръгнете от връзката?
Не, не бих пристъпила по-бързо. Нужно е известно време за да опознаеш някого наистина. Но ако реша да имам дете, не бих чакала много дълго, особено около 30. Или и двамата искате да имате деца или не, няма как да го чакам. Освен може би, ако мъжът се опитва да постигне нещо в професионален план за да осигури по-добри финанси на семейството, тогава може да се изчака, но не безкрайно дълго.
Не вярвам в наличието на "сродни души". За мен има хора, близки до моята ценностна система, битови навици или накратко - такива, с които мога да съжителствам. Има и такива, за които мога да примирам от любов, но да не мога да изтърпя в дългосрочен план.
Никога не съм държала на брака като брак, по-скоро разбиранията ми се въртят около изграждането на връзка с устойчив партньор, с когото бих си позволила да имам деца. Единственото, което не се променя у хората, са лошите черти. В тази връзка смятам, че ако днес даден човек считам за устойчив, след година може да е пълно ойларипи и да си сритаме капите.
Никога не съм държала на брака като брак, по-скоро разбиранията ми се въртят около изграждането на връзка с устойчив партньор, с когото бих си позволила да имам деца. Единственото, което не се променя у хората, са лошите черти. В тази връзка смятам, че ако днес даден човек считам за устойчив, след година може да е пълно ойларипи и да си сритаме капите.
Сродните души въобще няма да ги коментирам.
Мъжете са същества като жените - някои са с цели и работят за тях, някои обичат свободата си, а някои са абсолютни заплеси и нямат идея дори утре какво ще става.
Когато съм преценила, съм чакала. Когато съм преценила, съм рязала и плиключвала отношения.
Вярвам в "правилният човек, на правилното място, в правилното време".
Мъжете са същества като жените - някои са с цели и работят за тях, някои обичат свободата си, а някои са абсолютни заплеси и нямат идея дори утре какво ще става.
Когато съм преценила, съм чакала. Когато съм преценила, съм рязала и плиключвала отношения.
Вярвам в "правилният човек, на правилното място, в правилното време".
Вярвам сляпо в сродните души.На 27 г съм недорасла, но романтичка.Не съм срещала моята сродна душа или поне не съм го осъзнала. имам сериозна връзка, но не ми е достатъчно... Никога не е било. ВИНАГИ ме мъчи мисълта дали сродната ми душа е някъде там....
Съжалявам да го кажа, но на 27 да не си порасла, не е за хвалене- състоянието си има име и то е "инфантилизъм".
Да държиш човек в сериозна връзка, знаейки че му губиш времето и го заблуждаваш, може да се прости ако си на 15.
Не, просто вярва че ще дойде рицарят на бял кон и ще я спаси... от какво.. от скуката, неподходящата връзка или от нея самата
Но това се случва само в приказките
В действителността, Рицарят не идва, или и да дойде, нищо чудно след няколко години да се окаже мухльо
( иначе за какво ни е този форум ....)
Но това се случва само в приказките
В действителността, Рицарят не идва, или и да дойде, нищо чудно след няколко години да се окаже мухльо
( иначе за какво ни е този форум ....)
Така..сега ще прочетете кратко размишление на една 21-годишна романтичка. 
След 7-годишна връзка, в която вярвах, че това е моят човек и след голямо разочарование вследствие на негови действия, вече понякога се чудя в съществуването на сродните души.
Но от друга страна, виждам как хората наистина срещат в даден момент някого и просто знаят, че ще прекарат с него живота си(дори от прочетеното тук). Ами и аз ще продължавам да мечтая за това!
Около мен голяма част от връстниците ми имат дете/деца, бременни са или просто са сгодени/женени. Не знам дали модата за тези ранни стъпки се връща, или наистина срещат правилните хора и предприемат тези действия.
В крайна сметка.. крайната цел е щастието, така че смятам, че то идва в пълната си форма в момента, в който всеки е готов да го приеме.
След 7-годишна връзка, в която вярвах, че това е моят човек и след голямо разочарование вследствие на негови действия, вече понякога се чудя в съществуването на сродните души.
Но от друга страна, виждам как хората наистина срещат в даден момент някого и просто знаят, че ще прекарат с него живота си(дори от прочетеното тук). Ами и аз ще продължавам да мечтая за това!
Около мен голяма част от връстниците ми имат дете/деца, бременни са или просто са сгодени/женени. Не знам дали модата за тези ранни стъпки се връща, или наистина срещат правилните хора и предприемат тези действия.
В крайна сметка.. крайната цел е щастието, така че смятам, че то идва в пълната си форма в момента, в който всеки е готов да го приеме.
По въпроса за сродните души:
Дали бих чакала партньор, за да се реши на семейство - зависи от конкретната житейска ситуация. Толкова много хипотези, че е невъзможно да се даде универсален отговор. Но е факт, че в чисто прагматичен план жените сме доста прецакани заради репродуктивната възраст. Засега. Така че да чакаш.. да чакаш, но в един момент децата стават приоритет, ако искаш да ги имаш, а повечето искаме.
Скрит текст:
Слагам това в скрит текст, че то си е за раздел Езотерика, не за СО. Да, вярвам, че има сродни души, но изобщо не вярвам, че хората в масовия случай разбираме какво означава това. Като се започне от начина на поставяне на темата и се мине през редица от коментарите. Първо, нямам никакви причини да мисля, че човек има само една сродна душа. На физическо ниво нямаме родствени отношения само с един човек, тогава защо искаме на духовно ниво да наречем само една душа "сродна". Не знам и защо изкривяваме смисъла на това "сродна душа". Не е задължително със сродна душа да се стигне до брачно партньорство. И още по-незадължително е да се стигне до щастливо такова, в краткосрочен или дългосрочен план. Със сродната душа твоята душа изглежда има да отработва определени житейски опитности, било то приятни или съвсем не. Не става въпрос и за физическо влечение, може да го има или пък не. Но задължително има много мощен енергиен обмен с такъв човек, мъж или жена, дори телепатична връзка между вас. Дали човек ще избере да забелязва такава "сродност" с други души или да я игнорира и търси прагматично обяснение за необяснимото, макар че е доста впечатляващо изживяване, вече е въпрос на свободна воля.
Дали бих чакала партньор, за да се реши на семейство - зависи от конкретната житейска ситуация. Толкова много хипотези, че е невъзможно да се даде универсален отговор. Но е факт, че в чисто прагматичен план жените сме доста прецакани заради репродуктивната възраст. Засега.
Така че да чакаш.. да чакаш, но в един момент децата стават приоритет, ако искаш да ги имаш, а повечето искаме. 
И аз не вярвм в "сродните души", особено пък такава душа да ти стане половинка. Друг е въпроса, че моя бивш уж аз му бях "сродната душа", а чукна 40така и хоп срещна "истинската" си сродна душа. 😁Така, че сродни души има явно. Кофти е обаче, ако попаднеш на "фейк" такава! 😂
От момента, в който аз поискам- половин година до 9 месеца. Не за друго, защото това е един нелош период, в който да си пооправиш работата, да поспестиш и да си уредиш прагматичната част.
Емоционалната не я включвам, защото за мен "не съм готов" винаги е означавало "не съм готов с теб".
Мразя също така мъже да говорят за осеменители, че и жени. Тук много често се спряга това.
За мен е манипулиране с обръщане на фокуса върху виновността на жената, че не е готова да предпочете "сродната си душа" пред несъществуващо още дете. Ако трябва да обобщя: егоистите казват "ти ме искаш само за осеменител", за да бягат по тъча, ако жената настоява, а свестните мъже... ами те си отглеждат децата, защото са се съобразили с фертилния прозорец на жената. Който не е нещо, с което да се подиграваш и натякваш (отново справка форума), а е нещо, с което да се съобразиш, ако искаш бъдеще с човека.
Да, за мен има двоен стандарт. Една жена може и е по- нормално да си позволи да се накани, ако един мъж много се наканва- то просто не е това проблемът в едни 90% от случаите.
Емоционалната не я включвам, защото за мен "не съм готов" винаги е означавало "не съм готов с теб".
Мразя също така мъже да говорят за осеменители, че и жени. Тук много често се спряга това.
За мен е манипулиране с обръщане на фокуса върху виновността на жената, че не е готова да предпочете "сродната си душа" пред несъществуващо още дете. Ако трябва да обобщя: егоистите казват "ти ме искаш само за осеменител", за да бягат по тъча, ако жената настоява, а свестните мъже... ами те си отглеждат децата, защото са се съобразили с фертилния прозорец на жената. Който не е нещо, с което да се подиграваш и натякваш (отново справка форума), а е нещо, с което да се съобразиш, ако искаш бъдеще с човека.
Да, за мен има двоен стандарт. Една жена може и е по- нормално да си позволи да се накани, ако един мъж много се наканва- то просто не е това проблемът в едни 90% от случаите.