За сродните души, мъжете и децата

  • 7 191
  • 71
  •   1
Отговори
  • Мнения: 3 044
Добро утро!
Вчера следях една дискусия тук, която ме накара да се замисля за няколко други неща.
Наближавам 30 години и наблюдавам следните тенденции в отношенията между хората : от една страна, много мои приятели се ожениха/направиха дечица в рамките на месеци, а други са заедно от години, но не предприемат по-сериозни стъпки. Масово мъжете, които са на около 30 год, твърдят, че им е рано за деца, не са готови и си чакат нещо си.. Зачудих се - вярвате ли в сродните души? И ако вярвате и срещнете сродната си душа - не бихте ли пристъпили към по-сериозна крачка бързо? Колко време ви трябваше на вас, за да разберете, че искате да се омъжите/да имате деца с точно този човек? Да не би мъжете, които упорито си чакат, просто да не са си срещнали човека? Или може да си срещнат единствената, но да ги спират други фактори? Колко време бихте чакали един мъж да стане "готов", преди да си тръгнете от връзката?

# 1
  • София
  • Мнения: 28 565
Нито бързах да се омъжвам, нито да раждам.
В нашия случай мъжът ми ме чакаше да стана готова – и за брак, и за дете.
Не вярвам в сродни души, половинки, четвъртинки и подобни.

П.П. Темата не е ли по-подходяща за СО?

# 2
  • Мнения: 4 518
Не вярвам в сродните души. Вярвам, че има мъже като моя, който може да е 10 години с една жена, но да не иска брак, а с друга да поиска. Това не го определям като намиране на сродна душа, просто в някой друг намираш неща, които те правят по-сигурен в решението си. За децата - още не бяхме заедно и казахме, че искаме дете заедно. 3 години по-късно още нямаме дете, но тогава и не сме говорили за сега веднага, а че като цяло го искаме.

# 3
  • Мнения: 1 196
Според мен много зависи и на какъв етап от живота си си, когато срещнеш даден човек. Аз с моя настоящ съпруг се запознах и "загаджихме", когато бях на 22, той на 27. Ами в следващите 3-4 години изобщо не съм мислила за деца и бракове. Той също, тепърва тръгваше да се катери в кариерно отношение и имаше нужда от време, докато му се развият нещата, както иска на този фронт. Сега 6 години по- късно, вече сме женени и очакваме дете, не чувствам нито, че сме избързали, нито че сме се забавили. Смятам, че връзката ни се разви по възможно най- оптималния начин. Сега ако бях на 30+ и тепърва бях срещнала човек, който да е потенциален партньор, сигурно идеята да чакаме 5- 6 години за развитие нямаше да ми се струва особено атрактивна.

# 4
  • Мнения: 14 966
"Сродни души" е изключително коварен феномен . Нека остане в литературата и музиката. Наред със "сляпата неделя" води романтиците до големи заблуди и житейски катаклизми.
Вярвам във фундамента , поне на първо четене. И колкото и той да е по - сериозна предпоставка, надграждането и качеството на материала е най- важно.

# 5
  • Мнения: 8 952
О, със сигурност мъжете не очакват да срещнат "сродната си душа" и не е това причината, поради която не се решават на по-сериозна стъпка. Тази философия е присъща предимно на женското съсловие. Мъжете са доста по-елементарни същества. Така им е удобно. Не им се иска да си усложняват живота с брак и деца. Не влагат някаква дълбока мисъл в поведението си. Просто не се сещат да предприемат действия в тази насока.


Феномен на днешното време - бракът леко е започнал да се обезценява. Не само мъже, но и доста жени вече  не бързат да сключват брак и да имат деца. Друг е въпросът, че деца може да се родят и без да е сключен брак. Все повече двойки предпочитат да живеят на семейни начала.

Преди да си тръгнеш от връзката поговори с партньора си откровено. Дай му да разбере какви са твоите желания и очаквания. Ако той държи достатъчно на теб, не би се затръшкал на живот и смърт по отношение на брака. И обикновено се пристъпва към брак. Ако сто процента не желае да се обвърже с брак, може би е редно да преосмислиш приоритетите си.



# 6
  • Мнения: 1 789
И аз на 20 вярвах в сродните души.
Сега знам, че си е любов, уважение и непрестанна грижа за отношенията. Много труд и от двете страни, за да има нормални отношения!

# 7
  • Мнения: 35 961
видяла съм достатъчно сродни души, които са спрели да бъдат сродни след време, дори съм била страна в подобна двойка, т. е. не вярвам
вярвам, че в даден момент двама души могат да си пасват, да "гледат в една посока" и да изглеждат на себе си и на околните като перфектна двойка, чието щастие няма как да бъде помрачено, а в следващия момент да се разминат брутално и всичко да завърши с абсолютен крах
по отношение на децата - ако съм на 28-30 г. не бих чакала мъж да стане готов за деца - дали ще стане, дали няма да стане, дали няма да стане готов бързо за друга, докато аз чакам и когато вече съм позакъсняла ... мъже много, животът ми е един - разбира се, на 20+ не мислех така, но сега - да Grinning

# 8
  • Мнения: 191
Зависи на какъв етап от живота си ,какво си преживял до момента .За себе си мога да кажа ,че след нещастен брак и голям житейски опит ,бях наясно какво искам и от какво да се пазя.За щастие срещнах човек ,с който сме на една вълна  ,еднакви мечти  и разбирания .Смело мога да кажа ,че вярвам в сродните души .......защото имам до себе си точно това .

# 9
  • Мнения: 3 044
utro77, права си. Много хора вече въобще не вярват в брака. Аз вярвам, но не искам пищни церемонии за хиляди левове, по-скоро вярвам в самата идея на брак - да дадеш обещание. Та, някой ден бих искала просто да го дам това обещание, но в тесен кръг, пред най-близките.
Lys Bleu, да. Мен сега, ако ми кажат : "ама я ме чакай 5-6 години", мии..май не бих.
tays - аз се замислих за сродна душа от гледна точка на това, че има двойки , които много бързо се решават да имат заедно деца. За 3-4 месеца примерно. Един вид са се намерили и нямат нужда от време, за да го почувстват и да вземат това решение (което аз намирам за най-важното в живота на човек). Ако трябва да съм абсолютно честна - досега не съм срещала мъж, за когото да си кажа веднага "е това искам да е бащата на децата ми". Имам нужда от повече време, за да преценя човека и затова се замислих да не би пък да не съм си срещнала моя човек Grinning

# 10
  • Мнения: 2 721
Аз знам , че съм срещнала сродната си душа, както и мъжа ми го казва за мен. Освен мъж и жена сме и най-близки приятели и упора един за друг.
Няма да споделям прекалено лични неща , но ще ти кажа само , че от самото начало знаех, че това ще е бащата на децата ми . Той скоро след това ми сподели , че иска да имаме детенце.
Бях готова въпреки 20-те си години.
Имаме син, мечтаехме си за момченце и двамата. Дори се роди на датата на която месеци преди това се шегувахме, че ще се появи.(естествено съм родила )
Ето вече 4години по-късно сме вече и женени и се обичаме с времето все по-силни и връзката помежду ни е много силна. Гледаме в една посока и се подкрепяме по пътя , което е едно от най-важните неща за стабилна връзка между мъж и жена.
Вярвам , в сродните души и е въпрос на време всеки да срещне неговата. 🙂

# 11
  • Мнения: X
Дай Боже все така още 40 години. 4 години са много кратък срок. Че вие сте практически младоженци. Но щом сте минали заедно кризата на раждането и детето до 2 години, това е много добър знак. Не че е гаранция. С очите си съм виждала прекрасен баща и съпруг за първото дете и все едно с подменен мозък за второто.

Умирам да гледам старци по улицата, които се държат за ръка и си приказват нещо мило. Не мисля, че много хора от днешните по-млади поколения ще се окажат в такава роля.

Днес много хора са настроени максималистично - искат всичко и не се задоволяват с нищо по-малко от оптимума. От една страна са прави - животът е един и е кратък. От друга страна прекалено лесно се предаваме без бой...в името на нещо, което в крайна сметка не се оказва по-добро.

Нямам готов отговор за живота и сродните души. Според мен е просто въпрос на късмет и не зависи от нас. Но принципно би трябвало да има такова нещо - поне по отношение на основните цели и представи за нещата.

# 12
  • Мнения: 191
Не зная дали всеки има шанса и късмета да я срещне ,но от опит зная ,че щом я срещнеш - познаваш я .

# 13
  • Мнения: 35 961
Умирам да гледам старци по улицата, които се държат за ръка и си приказват нещо мило. Не мисля, че много хора от днешните по-млади поколения ще се окажат в такава роля.

въпросът е дали тези старци са от 50 години заедно или от 5 месеца Wink

# 14
  • Мнения: 8 952
Ако трябва да съм абсолютно честна - досега не съм срещала мъж, за когото да си кажа веднага "е това искам да е бащата на децата ми". Имам нужда от повече време, за да преценя човека и затова се замислих да не би пък да не съм си срещнала моя човек Grinning

Според мен колкото повече съзрява човек, толкова повече му се изменят критериите, става по-придирчив, по-критичен. А по някое време и свиква да бъде необвързан и от там нататък вече трудно отиват нещата към по-сериозно обвързване.
С напредване на възрастта е все по-трудно да срещнеш човек, за когото да си кажеш, че искаш това да е бащата на децата ти. Нещата просто стават по-прагматични. Което пък може да не е чак толкова лошо - така ще може да се обмисли трезво дали с този човек наистина си пасвате, имате общи интереси, цели, мечти и т.н.


Общи условия

Активация на акаунт