Да се разделим или да остана, как да постъпя?

  • 10 403
  • 165
  •   1
Отговори
19 ян. 2019, 20:31 ч.
  • Мнения: 33
Здравейте, доста време се чудих дали да пиша тук, но се реших да споделя ...
Преди 6 месеца с приятеля ми, с когото сме заедно от 4 години, а от 3 живеем заедно си взехме жилище ... всичко беше страхотно до Нова година, не знам какво точно се преобърна, но от 1-ви досега все повече почвам да съжалявам за това си решение ... почнах да се чувствам притисната от родителите ми, родителите му, него, цялата семейна ситуация, да се отдалечавам от него и само като го погледна да искам да заплача и да избягам от всички и всичко. Искам свободата си, но се чувствам, че вече всичко е приключило и е дошъл краят на живота ми ( на 22 съм), а той толкова много ме обича, усеща, че съм се отдалечила и като го погледна изпитвам силна мъка, но нищо друго .... за него мога да кажа, че е страхотен - добър, мил, обича ме повече от всичко, никога не би ми изневерил или би ме наранил.
 не знам как да постъпя и какво да предприема, не знам и с кого да говоря... сякаш всичко вече е приключило и от тук нататък нямам право на свободата си и избора си, а ще трябва да приема този си живот. Страх ме е, че е ако поискам да се разделим ще го нараня прекалено много, ще разочаровам и родителите ми, неговите също, към които много се привързах, а да не говорим и за общата ни ипотека ... толкова съм объркана и в безизходица, чувствам, че каквото и да стане няма да мога да бъде щатлива Sad

Последна редакция: сб, 19 яну 2019, 21:24 от Не се сърди, човече

# 1 19 ян. 2019, 20:34 ч.
  • Мнения: 1 258
Цитат на: zizy ziz в сб, 19 яну 2019, 20:33
Цитат на: Justagirl17 в сб, 19 яну 2019, 20:31
Здравейте, доста време се чудих дали да пиша тук, но се реших да споделя ...
Преди 6 месеца с приятеля ми, с когото сме заедно от 4 години, а от 3 живеем заедно си взехме жилище ... всичко беше страхотно до Нова година, не знам какво точно се преобърна, но от 1-ви досега все повече почвам да съжалявам за това си решение ... почнах да се чувствам притисната от родителите ми, родителите му, него, цялата семейна ситуация, да се отдалечавам от него и само като го погледна да искам да заплача и да избягам от всички и всичко. Искам свободата си, но се чувствам, че вече всичко е приключило и е дошъл краят на живота ми ( на 22 съм), а той толкова много ме обича, усеща, че съм се отдалечила и като го погледна изпитвам силна мъка, но нищо деуго ....
да не е депресийка?

# 2 19 ян. 2019, 20:40 ч.
  • Мнения: 33
Това си мислех, че е и аз, но все повече клоня към това, че не искам просто този живот, а нямам как да го променя, а не че съм моментно депресирана ...

# 3 19 ян. 2019, 20:43 ч.
  • Мнения: 18 668
"добър, мил, обича ме повече от всичко, никога не би ми изневерил или би ме наранил."- умирам си от смях, понеже и аз това си мислех като бях малка и глупава Simple Smile

Остави човека и се разделяй, докато е време. Ипотеката също има законови варианти да се оправи. За какво ти е била ипотека на 22??

# 4 19 ян. 2019, 20:50 ч.
  • Мнения: 33
Лятото бях доста категорична в решението си и това, че искам да сме завинаги заедно, а и вече три години плащаме квартира, родителите ми също веднага ме подкрепиха. Страх ме е как ще им съобщя това си решение, ами ако почна да съжалявам след време или ако не срещна друг такъв страхотен човек, но от друга страна как да продължавам да сме заедно, само за да са щастливи всички около мене, а аз самата не...

# 5 19 ян. 2019, 20:51 ч.
  • Бургас
  • Мнения: 3 593
Нещо
Цитат на: Justagirl17 в сб, 19 яну 2019, 20:31
Преди 6 месеца с приятеля ми, с когото сме заедно от 4 години, а от 3 живеем заедно си взехме жилище ... всичко беше страхотно до Нова година, не знам какво точно се преобърна, но от 1-ви досега все повече почвам да съжалявам за това си решение ...
Съжаляваш за  общата ипотека или заживяването въобще? Мда,  една ипотека може и като воденичен камък на шията да се усеща, особено от непоживяло и почти нищо не видяло още момиче.

Цитат на: Justagirl17 в сб, 19 яну 2019, 20:31
Искам свободата си, но се чувствам, че вече всичко е приключило и е дошъл краят на живота ми
Ами отвоювай си я! Малко по-смело просто и без излишни предразсъдъци. /техните, нашите дрън-дрън, живееш своя си живот и то веднъж/. Ако ти се пътува - пътувай, ако ти се учи  - учи, ако ти се живее сама - зарежи го и живей сама. Не е дошъл краят на живота ти, но края на безгрижното моминство - може би, особено ако се чувстваш като хваната в капан.

# 6 19 ян. 2019, 20:53 ч.
  • Мнения: 18 668
На 22 си ужасно малка, за да се захващаш със семейство, ако не ти идва отвътре. Знам, че ще се появят хора с примери на супер семейства, оженили се на 20, но това не е правило. Ако сега мислиш така, с едно дете ще си направо закопана.

# 7 19 ян. 2019, 20:57 ч.
  • Мнения: 36 014
Цитат на: Justagirl17 в сб, 19 яну 2019, 20:40
Това си мислех, че е и аз, но все повече клоня към това, че не искам просто този живот, а нямам как да го променя, а не че съм моментно депресирана ...

следващите 60 г. планираш да живееш живот, който не искаш, защото някой можел да каже нещо?
колко точно е прекрасен тоз момък щом не искаш да живееш с него?
ако е толкова прекрасен, защо не искаш да си с него?
защото не го обичаш?
т. е. реално за теб не е толкова прекрасен, прекрасен е само "на хартия" и вероятно за някоя друга
не искаш ли да срещнеш онзи, който ще бъде истински прекрасен за теб, когото ще обичаш, с който ще искаш да живееш, да имаш деца, да остареете заедно?
твоят настоящ няма ли право да срещне жена, която да го обича, да иска да живее с него и т. н.?

# 8 19 ян. 2019, 20:58 ч.
  • Мнения: 33
Съжалявам главно за ипотеката.
Въобще не се чувствам готова за семейство и толкова сериозна връзка ... страх ме е от това, че никой не би ме разбрал и подкрепил, че съм му дала надежди, за което ме съм го лъгала аз изпитвах същото ... не знам как може така да се преобърнат нещата и то за месеци, не знам и как да ги оправя, а така ми се иска да бъда влюбена отново Sad

# 9 19 ян. 2019, 21:00 ч.
  • Мнения: 18 668
Сама си се хванала на хорото, пускай се докато е време. На 22 вкъщи с ипотека и мъж, когото не обичаш е някакъв ад (предполагам). Че пък и пред родители да се преструваш - за какво?

# 10 19 ян. 2019, 21:03 ч.
  • Мнения: 33
Bubanka точно тези въпроси си задавам и аз, как може да имам човек, който ме обича, грижи се за мене, а аз се отдалечавам все повече от него...
и Бианка, точно Ад описва сегашното ми състояние, стоя си и плача по цял ден и не спирам да мисля едно и също - че съм си провалила целия живот, а решение все не измислям. Не искам никого да наранявам и разочаровам, а не искам и така да живея ...

# 11 19 ян. 2019, 21:08 ч.
  • Мнения: 36 014
никой няма да пострада от малко разочарование и нараняване освен ти - просто при теб ще са доста повече Simple Smile
колкото повече време прекараш в дупката, толкова по-трудно ще излезеш
а прекрасният момък не усеща ли, че плачеш по цял ден и изобщо не се чувстваш толкова добре колкото би трябвало да се чувства една щастлива бъдеща съпруга /примерно/ или му е по-лесно да се разсейва и да не се замисля?

# 12 19 ян. 2019, 21:08 ч.
  • Мнения: 18 668
Тогава стой с него и разочаровай и наранявай себе си. Много повече ще нараниш човека, ако му биеш шута, след като има те дете - помисли, така е. Няма да стигнете заедно до старческия дом. По-добре късай сега.

# 13 19 ян. 2019, 21:11 ч.
  • София
  • Мнения: 24 839
Цитат на: Justagirl17 в сб, 19 яну 2019, 20:58
Съжалявам главно за ипотеката.
Въобще не се чувствам готова за семейство и толкова сериозна връзка ... страх ме е от това, че никой не би ме разбрал и подкрепил, че съм му дала надежди, за което ме съм го лъгала аз изпитвах същото ... не знам как може така да се преобърнат нещата и то за месеци, не знам и как да ги оправя, а така ми се иска да бъда влюбена отново Sad

Чакай, изясни си нещата, ама първо овладей паниката си!
Реално погледнато, ти от години живееш с този човек и нито си се чувствала заробена, нито че живота ти е свършил, нали?
Защо една ипотека те хвърля в ужас?
Дали с нея, дали без нея- винаги си можела и винаги ще можеш да си тръгнеш, ако поискаш.

Някой насилва ли те да сключиш брак или да забременяваш? newsm78
Никой не ти е отнел свободата- просто сте престанали да плащате наем, нищо друго.

Бих те посъветвала да заминеш за някой и друг ден някъде, за да останеш насаме със себе си и д аси подредиш емоциите- заради себе си, не заради другите.
За да можеш да вземеш вярното решение.

# 14 19 ян. 2019, 21:16 ч.
  • Мнения: 33
Усеща и вижда как се чувства , но смята, че е моментна депресия и ще ми мине и ще бъдем щастливи заедно ...
и мене ме е страх, че щом започваме така просто един ден ще стане прекалено нетърпимо и ще дойде края, дори не мисля че е възможно да бъдем винаги заедно.
Живеехме заедно да, но просто не се чувствах толкова категорично заедно. Сега всички говорят за семейство, деца, родителите идват на гости, а това направо ме кара да изпитвам ужас ... и аз си мислех, че е силна емоция и паника, но вече месец е така и все ппвече паниката отпада, а е ужаса от това как да сложа край на всичко. Как ще решим проблема с ипотеката ?
Благодаря ви за разбирамето не очаквах позитивен отговор Simple Smile

# 15 19 ян. 2019, 21:19 ч.
  • Мнения: X
Според мен се успокой и не бързай с решенията.
Не ми звучиш изобщо уравновесено към момента.
Изплашила си се, че животът е станал сериозен.
Това е нормално.
Но не е необходимо да бързаш за никъде.
Съветът ми е да поговориш с твоето момче как се чувстваш - че сте много млади и имате нужда да я изживеете тази младост, преди да се обвържете със семейство и деца. Ти самата на 22 години не искаш ли да учиш нещо? Да пътуваш? Нормално би било.
По въпроса за ипотеката. Принципно наистина е рано за такова нещо, но ако можете да си го позволите финансово, нищо не губите. Ако някога се разсъхнат нещата между вас, продавате, делите и готово.
Ако не бързате да се жените и да раждаш, можете да си живеете поне няколко години на ергенски начала, дори и с ипотеката.
Може би ако престанеш да чувстваш този натиск да нагазиш незабавно в дълбоките води, ще се успокоиш и ще върнеш чувствата си към приятеля си. Наистина не винаги е лесно да срещнеш човек, на когото да се доверяваш напълно. А с годините се оказва, че това е изключително важно.
Имаш ли страст към него?
Защото ако нямаш, значи просто го обичаш като братче - и връзката ви няма да оцелее.
Ако се обичате, ще си дадете необходимото време. Нито е необходимо, нито е разумно да се обременявате на такава млада възраст със семейство и деца.
Ако така и така ще сте под наем - по-добре си плащайте ипотеката. Това не те задължава да си до гроб с този човек - просто си влагаш парите в нещо, което си остава твое и може да си ги вземеш обратно, ако размислиш.

Родителите нямат никакво право да оказват какъвто и да е натиск. Застани категорично и им кажи, че животът си е твой и ти определяш сроковете.

# 16 19 ян. 2019, 21:32 ч.
  • Мнения: 2 838
Дай си време, за да може мислите и чувствата ти да улегнат. Възможно е това да е някакъв вид депресия или просто страх.
На 22 години нма нищо лошо да живееш с твоя човек, дори и да плащате ипотека заедно. Какво е различното? Приеми го така все едно си плащате наема. Родителите ви натискат ли ви за сватби и поколение? В това ли е проблемът? Третират ви като женена двойка с това идване на гости увас ли? Ако е така, просто говори с тях и им откланяй желанията, когато искат да идват увас. Вместо това вие ходете някъде и забавлявайте.
Всъщност не мога да разбера проблемът в момчето или е или в родителите ви?

# 17 19 ян. 2019, 21:44 ч.
  • Мнения: 33
Да и аз точно заради този си страх не искам да взимам категорично решение, а да дам шанс на връзката ни, но колкото и да се опитвам не се получава. Страст в момента не изпитвам никаква, но изпитвам любов към него и към всичко, което сме преживели...
Проблемът с родителите, особено неговите, е че те вече ни приемат като семейство, а не знам как да им кажа, че това още не е така ... може би грешката е моя, че им дадох да мислят така. Моите родители са хора на ценностите и много държат на семейството, не знам как ще приемат чувствата ми, дали ще ме разберат, дали ще ме подкрепят... а и много се привързаха към него.
Иначе аз съм студентка и имам големи амбиции за живота си.
Толкова съм объркана и некатегорична в нищо. Когато съм с приятелките и колегите си се чувствам толкова свободна и щастлива и направо изпитвам ужас да се прибера вкъщи ... а когато помисля за раздяла или поне да си дадем някакво време главният проблем е, че не знам как е възможно да се случи като живеем заедно ?!
не знам, другото е, че не искам да го наранявам, но не искам и да живея така Sad

# 18 19 ян. 2019, 21:49 ч.
  • Мнения: 18 668
Темата изглежда малко невероятна. Въз основа на какво имате ипотека, щом си студентка? Според мен не е истина и темата е пързалка.

# 19 19 ян. 2019, 21:51 ч.
  • Мнения: 2 838
Все още си свободна и можеш да се забавляваш с колегите и приятелите си. Ако трябва се отдалечи малко от родители си, както и неговите. Какво имам в предвид ли? Ако искат да идват на гости да им откланяш желанията, като им казваш, че ще ходите някъдв за уикенда или на купон в приятели, а защо не и купона да е увас. Напомнете им, че сте млада двойка и имате нужда от време заедно.
За страстта не се притеснявай. Когато те грабне еднообразието е възможно и страстта да я няма, но нека това е временно! Дайте си време един на друг. Излизайте и ходете на непознати за вас места. Правете ежедневието интересно.

Ако пък си взела решение да се разделил с него, не мисли за родителите си. Вероятно ще бъдат разочаровани, но няма Д живеят твоя живот. Все някога ще приемат решенията ти, каквито и да са те.

# 20 19 ян. 2019, 21:51 ч.
  • Мнения: 1 195
Според мен са ти се струпали изведнъж големи промени на главата, от наем на ипотека, от чужд апартамент в собствен. Фактът, че сте с обща ипотека не значи, че сега веднага трябва да се жените и да правите деца. Не значи и че си закотвена доживот. Изчакай малко и не прибързвай, защото може да съжаляваш евентуално.
П.п на мен също ми предстои такова местене и съм полудяла от страх, ама е по- скоро заради смяната на мястото. В момента ремонтираме новия апартамент и всеки път като отида нямам търпение да си тръгна от пустия страх от промяна. Но пък е за добро.

# 21 19 ян. 2019, 21:59 ч.
  • Мнения: 33
Ипотеката взехме на негово име, защото той има добър доход аз съм съкредитор, защото работя, макар и почасово и с малък доход, а баща ми солидарен длъжник.
Много се надявам да е моментно, но когато не спирам да мисля за как съм провалила живота си, как да излизаме и да се забавляваме ? Аз виждам, че и той страда от това, но как да го гледам и лъжа в очите, че съм щастлива. Все повече почвам да си мисля как ми се излиза с приятелите ми, да завиждам на необвързаните момичета и да ми се иска да имам свободата за едно ново начало Sad Толкова безнадеждно ми се струва всичко, а така не ми се иска ...

# 22 19 ян. 2019, 22:05 ч.
  • Мнения: 18 668
Еее, извинявай, ама... няма родители да теглят ипотека на името на проекто зет, че и да товарят дъщеря си с подобни задължения. Някъде записано ли е, че апартамента е на двамата, тоест и на твое име, не само на приятеля ти?

Какви са тия родители на 22 годишна дъщеря с гаджето да тичат да уреждат ипотеки... втрещена съм.

# 23 19 ян. 2019, 22:09 ч.
  • Мнения: 33
Да в нотариалния акт двамата сме собственици. Те правят всичко, което би ме направило щастлива, аз държах на това свое решение, макар и тогава да им казвах, че ме в страх, но половин година по - късно вече стана нетърпимо, а дори не ми се мисли как ще е още 10 години така Sad страх ме е, че няма да ме разберат и ще кажат, че е поредната прищявка, но как да спра чувствата си ...

# 24 19 ян. 2019, 22:11 ч.
  • Мнения: 18 668
Отбелязвам си да не подкрепям общи ипотеки на дъщерите си в подобна възраст поне.

# 25 19 ян. 2019, 22:12 ч.
  • Добрич
  • Мнения: 933
Честно да ти кажа,когато сте заживели заедно сте се отделили като вид семейна единица.Кое е това,което е приключило?Ако човекът те подкрепя можеш да сбъднеш мечти те си за образование,кариера,пътувания,излизания и други.Казвам го от собствен опит.На 22 се омъжих,родих,но това не ми попречи да завърша бакалавърска степен в два университета ,две магистратури,а сега вече с две деца продължавам с докторантура.Всичко е,както си го направиш.А и не е задължително да се жените и да имате дете.

# 26 19 ян. 2019, 22:17 ч.
  • Мнения: 1 196
А на колко години е приятеля ти? И на какво мнение е той по въпроса със семейството и децата, а преди да се нагърбите с ипотека, обсъждали ли сте такива неща?

# 27 19 ян. 2019, 22:17 ч.
  • Street of Dreams
  • Мнения: 13 506
Тука аз ще съм категорична - тънката червена линия е премината и няма връщане назад. Ако продължаваш да живееш в този ад, в който се чувстваш не-на-място, скоро ще започнат паник-атаките и ще откачиш. Ти просто си възпитана да си доброто момиче на мама и татко с ценности, което хем е супер, хем те убива. Не се страхувай и бъди лошо момиче, което е господар на живота си. Зарежи него и семейния хомот с ипотеки на крехките си 22, излизай с приятели, учи, остави някой идиот да ти разбие сърцето - всичко е част от живота. Поеми си всички рискове. Каквото и да е, трябва да ти носи емоции, различни от въже на врата.

Всичко ще е за добро. Вашите ще те разберат и те биха предпочели да се разделите сега, отколкото да си разведена на 30 с две деца. Даже въобще не ги мисли, нито ипотеката - ще се разберете. Да ти наплати нещо, да те изкара от договора и да си я плаща сам.

И да ти липсва в началото, и да си самотна, и да ти е трудно финансово, и да срещнеш някой идиот, дето на малкия пръст не може да му се равни - пак ще си по-добре от чувството, че залъгваш себе си, другите и най-вече него - този, който е толкова добър.

# 28 19 ян. 2019, 22:19 ч.
  • Мнения: 673
Може би никога не си го обичала, а просто сте били влюбени, млади. Но вместо да помислите дали се обичате, дали за дълго искате да сте заедно, сте се хвърлили в дълбокото с ипотеки и други подобни. А родителите, поради техни си причини, са ви подкрепили. Говориш за това как мечтаеш да си необвързана, все едно младежът до теб е някаква тежест, определена от някой друг. Трябвало е навреме да отблъснеш поривите и желанията за ипотека и предстоящи женитби, но тогава явно ти е било приятно да се мислиш за голяма и да играеш тази роля. Сега ще стане по трудния начин. Но може да го промениш - казваш на всички, че си се объркала и хващаш юздите на твоя живот. Но не според очакванията на някой, а според твоите желания. Но си носиш последствията и отговорностите. Сигурна съм, че има начин и за ипотеката да се разреши въпроса. Успех и слушай повече вътрешния си глас!

# 29 19 ян. 2019, 22:20 ч.
  • Мнения: 479
Успокой се малко. Дай си време и не бързай с решенията. Избързала си с решението за ипотеката и сега те е налегнала страх. В една връзка има и много кризисни моменти има и много хубави. Аз съм с моя съпруг вече 10та година, женени сме едва от 3.Ами какво да ти кажа хиляди пъти съм била в твоето положение, но в един момент винаги нещата са се обръщали и така до ден днешен. Но... Тук има едно голямо но, ужасно много го обичам и колкото и д сме ядосва любовта ме кара винаги да прощавам. При него е същото. Страст обаче също има, дори след 10 години и то доста голяма. Мисълта ми е, че връзките не са само цветя и рози, млада си, ипотеката е сериозно решение, малко рано сте го взели... Но не съжалявай, а мисли положително. Найстина не бързайте със сватби още по-малко пък деца. Ще се депресираш още повече. Поживейте си няколко години, по ходете си. Намирате си развлечения, възобноветр връзката си. Ако трябва отиди при родителите си известно време за да видиш как ще се чувстваш, дали той ще ти липсва, или ако имаш възможност някъде на гости в друг град за седмица две.Помоли го през това да не поддържате никакъв контакт и виж липсва ли ти този човек, искаш ли да си с него и тн... Ако да значи просто е период, който трябва с усилия да преодолееш, но ако не ти липсва, няма смисъл от тази връзка и създадете ли семейство ще бъдеш още по-нещастна. Ипотеката все ще се разберете за нея как да процедирате. Но най-вече не бързай с категорични решения. Както казват "Два пъти мери, един път режи."

# 30 19 ян. 2019, 22:23 ч.
  • Мнения: 33
Ти просто си възпитана да си доброто момиче на мама и татко с ценности, което хем е супер, хем те убива.
Мисля, че това ме описва най - добре. Никога никого не съм разочаровала, а сега ще объркам тотално всичко ...
Minie радвам се за връзката ви и аз това смятам да направя да се прибера вкъщи за седмица поне.
Приятелят ми е на 23 иначе.
Доста ми помогнахте да спра да се обвинявам колко ужасен човек съм, а да послушам себе си. Ще събера смелост за начало поне да говоря с родителите си. С него вече сме говорили, но когато видя, че го наранявам прекалено с думите си спирам ...

# 31 19 ян. 2019, 22:30 ч.
  • Мнения: X
Виж сега.
Паникьосана си, то е видно.
Преди всичко престани да се самообвиняваш. Та ти си много си млада, да не кажа дете. Искала си да се харесаш, да угодиш някому, затова си дала грешните сигнали. Това е дори някаква форма на злоупотреба от страна на двата чифта родители. Те не би трябвало да очакват от момиче/момче на твоите години да се обвързва с тежки житейски проблеми. Имам син, малко по-малък от тебе. Ако ми сервира, че иска да се жени и да има деца, направо ще припадна!

На твоята възраст всичко изглежда драматично, и окончателно, и завинаги. Не е така. Нещата се изменят и рядко са в черно и бяло.
Казваш, че "обратът" е настъпил след Нова година. Ами че това са само 2 седмици. За 2 седмици не можеш да си сигурна, че ще се чувстваш по същия начин след 2 месеца, още по-малко - след 2 години. Успокой топката, давай малко по-бавно.

Явно е, че искаш повече свобода на избора - и е редно да го имаш. Абсолютно нищо не пречи да си живеете като гаджета - и нищо повече. Без никакви ангажименти за бъдещето. Пък то ще покаже дали сте един за друг. Не родителите ви, вие ще си го решите.

Преди да се почувстваш в капан сигурно си била щастлива с твоето момче. Нищо не пречи това да продължи, стига да се отървеш от натиска върху теб.

Задължително обуздай всички родители, които ви се бъркат. Те нямат абсолютно никакво право да проектират собствените си желания върху вас. Решенията за вашия брак или раздяла си ги вземате вие двамата и ничии очаквания не са от значение. Бъди любезна, но твърда.

# 32 19 ян. 2019, 22:31 ч.
  • Street of Dreams
  • Мнения: 13 506
Цитат на: Minie в сб, 19 яну 2019, 22:20
Ами какво да ти кажа хиляди пъти съм била в твоето положение, но в един момент винаги нещата са се обръщали и така до ден днешен. Но... Тук има едно голямо но, ужасно много го обичам и колкото и д сме ядосва любовта ме кара винаги да прощавам. При него е същото. Страст обаче също има

И кое тук е общото в положението?! Grinning

# 33 19 ян. 2019, 22:34 ч.
  • Варна
  • Мнения: 14 547
Мда,явно имате "жестоки"терзания и лични противоречия.Новак,във форум,за 90минути,светкавична ориентация за пускане на нова тема.Прекалено се натрапват тези лични драми.Множеството въпроси,с ясна липса на конкретика, трябва да си зададете сама пред огледалото...
Колко хора принципно ще нараните?
Какво искате вие самата осъзнато от живота??
Ако се появи и дете,така ли ще бягате от отговорност и ще се лутате във вечните въпроси,без отговори?
Защо сравнявате живота си, с този на другите,по кои критерии?
Чувствате ли се достатъчно пораснала,пълноценна,самостоятелна да се хвърлите смело във вихъра на живота,с цялата му палитра нюанси,спадове и пикове?
Липсата на щастие и удовлетворение са депресивни признаци.
Зависи от степента.Често удавник се спасява с няколко отрезвителни,добронамерени шамара,а не с благи думи.
Ако Ви се случи сериозна, съществена драма-смърт на дете,родител,приятел,ще се справите ли?
Апропо утре погребваме една изключителна жена-хуманист,с хиляди добродетели. Отказала се от лукса,кариера,бонусите на големия град.
Последните си 20г посвети на 96г.си свекърва-тихо,безропотно,реверанс към любимия си съпруг.Никога не съм я виждала бясна,вулгарна,отмъстителна, гнева обидена-да.Разграничаваше хората само по два критерия-добри и зли.Тя не би пуснала тема за хоспис,зла свекърва или тема за апатична,неблагодарна снаха. Полагаше грижи за всички, а умря от липса на такива,във критичен момент.Апатични лекари и снаха от Карнобат- Пепеляшка. Живее в топцентър,в имот за 1/2милион.Замина си един стойностен човек,тихо и кротко, като същността си.Без претенции, искания,оценки.Казваше,че човек трябва да има достойнство и в контактите си.
Наясно ли е авторката,колко е нелепа "драмата и",а проблема и е вид нейна емоция,която сама трябва да коригира?



# 34 19 ян. 2019, 22:39 ч.
  • Мнения: X
А наясно ли е авторката на последния пост колко нелепо високомерен е той?

# 35 19 ян. 2019, 22:46 ч.
  • Мнения: 33
Естествено, че осъзнавам колко по - страшни неща има на света, не съм и споменавала някъде, че моят проблем е най - страшният!
Още в началото споменах, че съм мислила дали да пиша тук, за пръв път ми е, просто исках да споделя, защото прекалено много ми тежи и ситуацията ми се струва безизходна,  да разбера дали има подобни други ситуации и да чуя мнението на други хора ...
Black_sapphire много ти благодаря за мнението, особено, че си родител на дете на моята възраст. Родителите ми са умни хора, които много ме обичат, много се надявам да ме подкрепят във всяко мое решение, макар и да изпитвам ужас от разговора с тях ... много се надявам скоро да подредя мислите си.
 Естествено сме били щастливи двамата заедно. Познаваме се по - добре от всеки друг, затова ме и боли да го наранявам.
Промяната в мислите ми е от повече време поне, но след Нова година стана толкова нетърпимо, не мога да се храня, да спя, плача по цял ден, спрях да говоря с всички и не спирам да мисля затова, че съм провалила живота си .... затова осъзнавам, че трябва да взема някакво решение или да се успокоя по някакъв начин.

# 36 19 ян. 2019, 23:04 ч.
  • Мнения: X
Всъщност единственото решение, което трябва да вземеш, е да отложиш всички решения. Никой не ти е опрял пистолет в челото нито да се бракосъчетаваш, нито да се размножаваш. Ипотеката приеми като разумна алтернатива на наема, в случай че не се разделиш с приятеля ти. Ако пък се разделите, ипотеката се прехвърля на негово име или се продава и проблемът е решен. Но не те съветвам директно да късаш с него, защото е много вероятно сегашното ти отдръпване да е просто от страх пред натоварването с прекомерно много тежести и отговорности за твоята възраст. А не че любовта ти се е изпарила. Освободи се от товара и може би нещата ще се оправят. Ако пък не се оправят, не е краят на света, нито ти си единствената жена, нито той е единственият мъж. Толкова сте млади, даже е абсурдно, че сте се замислили да се обричате един другиму завинаги още от сега. Кой знае какви ветрове ще ви завеят и в какви посоки. Тепърва още ще се променяте много, ще се променят и потребностите ви. Живейте си живота и се забавлявайте - сега ви е времето. И градете бъдещето си - учете, пътувайте. После става по-трудно и не е добре човек да живее с мисълта за пропуснати възможности.

# 37 19 ян. 2019, 23:07 ч.
  • Варна
  • Мнения: 4 108
Минах през този филм  преди няколко години. И ипотеката беше обща, и родителите се чудеха как ще се погледнат,  бяхме заедно 13 години и си тръгнах. Бях обаче на 34 г. Дял на съсобственик и дълг на съдлъжник се оправят, скъпо удоволствие е, но е възможно. Не знам дали би могла да се оправиш сега с това на твоите години, сама.

# 38 19 ян. 2019, 23:10 ч.
  • Варна
  • Мнения: 14 547
Justagirl,имаш избор,никой не трябва да ти влияе за крайния изход.Обясних ти,че твоите лични противоречия трябва да се обсъдят с теб и приятеля ти.Въпросите ми бяха коректна провокация.Себе си ли желаеш да нараниш, угаждайки на всички или искаш нов етап в живота си?
Реално имаш ли някакви проблеми,причини за твоето състояние или са само на емоционално, моментно ниво?Абстрахирай се от всички и всичко досега.Странични читатели няма как да ти дадат обективна оценка. Можеш да избягаш,от среда,връзка,местоживеене, но от себе си не.

# 39 19 ян. 2019, 23:12 ч.
  • Мнения: X
Какво значи скъпо удоволствие? Не може ли ипотекираният апартамент да се продаде и парите да се разделят?
А ако се прехвърли на името на момчето, не е ли длъжен той да изплати на момичето нейния дял?

# 40 19 ян. 2019, 23:15 ч.
  • Варна
  • Мнения: 4 108
Наплащането на дела имах предвид и банковите такси за този, който иска да запази имота.
В нашия случай остана за мен.
Разбира се, че могат да го.продадат.

# 41 19 ян. 2019, 23:50 ч.
  • Мнения: 2 560
С кой акъл се обвързвате толкова сериозно на такива години не ми е ясно- дом, мъж, ипотека- брррр. На 22 като бях едно гадже подхвърли да сме се изнасяли заедно на квартира и много бързо си бих камшика. Буквално с 200 избягах. Много ти е рано  за такова сериозно обвързване, след 10 г ще си на съвсем друг акъл. Поговори откровено с човека и всеки по пътя си. Жилището може да  се продаде и с ипотека.

# 42 19 ян. 2019, 23:52 ч.
  • Мнения: 71
Има две неща,от които не можеш да избягаш-от съдбата си и от ипотека!!! Ако ще се разделяте ще трябва сериозна консултация с адвокат

# 43 20 ян. 2019, 00:00 ч.
  • Мнения: 1 379
Няма смисъл да се разделяте....успокой се.Ти просто си се уплашила,че нещата стават сериозни.....И очакванията на неговите родители те пресират допълнително.Не приемай приказките им насериозно и не се поддавай на ничий натиск.Щом не искаш сватба и бебе сега и веднага никой не може да те задължи за такова нещо....НИКОЙ.И не се чувствай длъжна да угаждаш на когото и да е.Просто си следвай твоя биологичен часовник и твоя усет за нещата.Когато се почувстваш готова -тогава.За всичко си има време-няма нужда да бъдеш притискана и задължавана....Който иска да ти говори каквото ще.Излизайте,забавлявайте се,пътувайте,мечтайте.Кога ако не сега....Не се обвързвайте с друго още,че младостта не се връща.
Поговори си с приятеля и му обясни твоята гледна точка за нещата,за да е наясно с положението.
Толкова сте млади още....

Последна редакция: нд, 20 яну 2019, 00:17 от Zhani

# 44 20 ян. 2019, 00:37 ч.
  • Мнения: X
Нещо не разбирам.
Май идеята за ипотеката и говоренето за деца стресират авторката.
И май си предпочита моминството и идеята "отново да е влюбена"-- нейни думи - ухажвана, сваляна и тръпнеща от онова колебливо  " дали  той ме харесва колкото аз него" .
Да. Добре и аз го искам. Само дето ако мъжът до жената е супер, не разбирам защо трябва да е изоставен.
Трябва да имате допирни точки, все пак през лятото си взела категорично решение за общ дом на базата на? На какво?
Двамата нямате ли обща  мечта, която да не е свързана с потомство и дом?!
Отговори си честно на въпросите какво те отблъсква в него; какво искаш от живота; какво той иска от живота; какво те отблъсква от сегашният ти живот?
Ако успееш да си отговориш честно, ще разбереш сама какво да промениш. Вземи си почивка от него за седмица. Усети дали ти липсва. Или не.
Премисли нещата.
Защото за разлика от това ти положение, в следващото - като разделена, трудно ще се събереш с него ако го поискаш.
Затова три пъти мисли, един път режи Wink

# 45 20 ян. 2019, 05:24 ч.
  • Мнения: 485
Мда, млада си за такива стъпки.
Обаче въпреки това, е добре да се мисли предварително и да разиграеш в главата си различни "сценарии", след това да действаш.
Живели сте /мисля каза 2 години/ под наем. За този период всичко е било наред.
Ипотеката е с твое съгласие, никой не те е принуждавал.
След като обаче си осъзнала сериозността на нещата, изведнъж се стряскаш.
Тук като че ли виждам намесата на някой "приятелки", така ли е?
Доста хора изпадат в разни депресивни състояния около празниците. Може и на това да се дължи.
Съветвам те да посетиш психолог. И то не еднократно, а да проведеш терапия за определено време. Надявам се да попаднеш на точния и да ти помогне да осъзнаеш от къде наистина идва проблема.
Успех!

# 46 20 ян. 2019, 09:38 ч.
  • волно калдъръмче
  • Мнения: 6 341
На пръв поглед мога да те определя като глезла. Имаш грижовни родители, добър приятел и спокоен живот. Тези родители, колкото и да се стараят, не могат да ти дадат всичко на тепсия. С приятеля си живееш на семейни начала на квартира и изведнъж перспективата да имате нещо свое те обърква. До тук с материалната страна на нещата.

От друга страна виждам човек, който цял живот се съобразявал с другите. Важно ти е да отвръщаш на доброто с добро и не умееш да казваш НЕ. Всички сме преминали през това. Факт е, че родителите винаги ни мислят доброто, но докато някой друг мисли вместо нас, животът ни се изплъзва от ръцете. Помисли кой режисира живота ти сега; след колко семейни разговори взе решението за ипотеката; дълго ли трябваше да те убеждават, че това е единственото правилно решение; защо да плащаш квартира е по-спокойно от плащането на ипотека (квартирата - парите потъват; ипотека - парите остават при вас; да не би чувството, че си свободен да си тръгнеш, когато пожелаеш, да надделява над сигурността с ангажименти); обичаш ли този човек и защо си мечтаеш да си влюбена отново; кой ще плаща за привидната ти независимост, в която ще изпаднеш след раздялата; готова ли си да обитаваш отново детската си стая и да кършиш пръсти заради нови неподозирани емоции или ще продължиш да си плащаш сама квартирата и разходите; докога ще бъдеш детето на мама и тате. На 22 си за бога!

# 47 20 ян. 2019, 10:39 ч.
  • Мнения: X
Поредната, приела сърбела за любов, а след като "любовта" си отишла, се чуди как да оправи батака, който е сътворила... Съвет?  Ами, има една приказка, мнооооого актуална за такива госпожици (и господа) :"Сто пъти мерИ, веднъж режИ! ".

# 48 20 ян. 2019, 10:50 ч.
  • Мнения: 14 966
Тук и родителите са виновни. Ако бащата като съдлъжник е ипотекирал свой личен имот.
Не е толкова просто с ипотеката. Права е авторката да се паникьосва.
А тя си е права за себе си - ако сега не си поживее, кога.
Спряла е да го обича и край с тази връзка, какъвто и да е той.

# 49 20 ян. 2019, 11:01 ч.
  • Мнения: 33
Цитат на: Вяра в нд, 20 яну 2019, 09:38
На пръв поглед мога да те определя като глезла. Имаш грижовни родители, добър приятел и спокоен живот. Тези родители, колкото и да се стараят, не могат да ти дадат всичко на тепсия. С приятеля си живееш на семейни начала на квартира и изведнъж перспективата да имате нещо свое те обърква. До тук с материалната страна на нещата.

От друга страна виждам човек, който цял живот се съобразявал с другите. Важно ти е да отвръщаш на доброто с добро и не умееш да казваш НЕ. Всички сме преминали през това. Факт е, че родителите винаги ни мислят доброто, но докато някой друг мисли вместо нас, животът ни се изплъзва от ръцете. Помисли кой режисира живота ти сега; след колко семейни разговори взе решението за ипотеката; дълго ли трябваше да те убеждават, че това е единственото правилно решение; защо да плащаш квартира е по-спокойно от плащането на ипотека (квартирата - парите потъват; ипотека - парите остават при вас; да не би чувството, че си свободен да си тръгнеш, когато пожелаеш, да надделява над сигурността с ангажименти); обичаш ли този човек и защо си мечтаеш да си влюбена отново; кой ще плаща за привидната ти независимост, в която ще изпаднеш след раздялата; готова ли си да обитаваш отново детската си стая и да кършиш пръсти заради нови неподозирани емоции или ще продължиш да си плащаш сама квартирата и разходите; докога ще бъдеш детето на мама и тате. На 22 си за бога!

Точно така се чувствам, като “глезла”, която има всичко, а сама разрушава живота си. Като се замисля, че с този човек имаме жилище, той е добър и ме обича, ако оставя нещата така ще имам семейството, за което всички мечтаят. Имам родители, които ме обичат и се грижат за мене.
Но от друга страна, защо ми е това привидно перфектно семейство като аз самата не се чувствам добре? Искам да правя всички щастливи около мене, добре осъзнавам какво ще стане, ако взема такова решение, от там идва и този вътрешен конфликт, който изпитвам ... искам да правя каквото “искам”, а същевременно и каквото “трябва”, не знам как успях да объркам толкова мислите и чувствата си, как да ги променя ...
Решението за ипотеката взехме след дълги разговори и мислене от моя страна, имах колебания и тогава, но относно как ще се справим със заем и дали е уместно да започвам живота така?
Понеже съм студентка все още и нямам сигурен доход, ако се разделим родителите ми ще продължат да ме издържат, няма да се върна в “детската си стая” буквално, но да те ще се грижат все още за мене. Не мога да мечтая за пълна самостоятелност на този етап, което допълнително ме плаши, защото макар и свободна пак ще съм “ограничена” по някакъв начин. Определено още се чувствам “дете”, а решенията, които взех въобще не са детски и са доста сериозни. Но не мисля, че в това е проблема, а че трябва да взема решение без да губя повече времето на всички около мене и да ги натоварвам с това, че постоянно съм тъжна, а не знам какво искам и какво трябва да направя. Иска ми се да не действам импулсивно, да овладея емоциите си, но на думи е лесно, а когато трябва да кажа нещо категорично - не мога ...

# 50 20 ян. 2019, 11:19 ч.
  • Варна
  • Мнения: 4 108
Мисля, че са ти се случили нормални етапи от живота на възрастен, мъничко по-рано. Подредил се е животът ти и всъщност освен твоята несигурност друг проблем няма (освен гостуването на родителите).
Не казвай нищо категорично още. Признай пред себе си какво те тормози, аз си тръгнах от подреден живот защото вече не общувахме, нямахме общи теми, просто живеехме по-навик. Дали не си усетила нещо такова? Да си призная пред себе си какво ме натъжава беше най-трудно, помисли си, формулирай какво те вади от релси. Според мен това не е ипотеката, а нещо в общуването ви, нещо ти липсва или имаш свои виждания, които не се случват и това те вади от равновесие. Помисли и за себе си изясни нещата, не занимавай околните докато не си наясно.

Последна редакция: нд, 20 яну 2019, 11:32 от Мира Иванова

# 51 20 ян. 2019, 11:28 ч.
  • Мнения: 9
Имаш право да бъдеш щастлива. Млада си, животът е пред теб. Никой не очаква да се заточиш с някого на 22 и да останеш цял живот с него. Не обичай по навик 😉 Всеки има право на щастие, и двамата ще откриете своето.

# 52 20 ян. 2019, 11:45 ч.
  • Мнения: 18 668
"ще имам семейството, за което всички мечтаят". Не, никой не мечтае за такова семейство, когато всъщност му е време за купони и свобода като при теб Simple Smile

# 53 20 ян. 2019, 12:14 ч.
  • Мнения: 7 357
Много ми е странна цялата история. Казвам го и защото имам дъщеря на почти същата възраст. Не е време за ипотеки и съвместно съжителство. Други стремежи са приоритетни за тази възраст. Ама след като авторката дълго е обмисляла, сега трябва и да си поема отговорността. Та те така, ще знае за следващия път.

# 54 20 ян. 2019, 12:28 ч.
  • Мнения: 479
Цитат на: OnDiNe_ в сб, 19 яну 2019, 22:31
Цитат на: Minie в сб, 19 яну 2019, 22:20
Ами какво да ти кажа хиляди пъти съм била в твоето положение, но в един момент винаги нещата са се обръщали и така до ден днешен. Но... Тук има едно голямо но, ужасно много го обичам и колкото и д сме ядосва любовта ме кара винаги да прощавам. При него е същото. Страст обаче също има

И кое тук е общото в положението?! Grinning
Може би не съм се изразила достатъчно ясно. Извинявам се, за което. В нейното положение имам предвид, в главата ми са били много пъти подобни мисли за раздяла, каквито в момента тя има,особено ндо 25г.Нормално е до някъде, млади сме кръвта ни ври и кипи както се казва, бързаме, правим грешки, лесно се заблуждаваме и меним мнението си...

# 55 20 ян. 2019, 12:32 ч.
  • София
  • Мнения: 24 839
Цитат на: _Bianka__ в нд, 20 яну 2019, 11:45
"ще имам семейството, за което всички мечтаят". Не, никой не мечтае за такова семейство, когато всъщност му е време за купони и свобода като при теб Simple Smile

И това не е вярно.
Хората са различни- какво пречи на купоните да ходят заедно, както са го правили досега- 3 години?
Единствено липсата на чувства.

Предполагам, че като е хукнала на 18 да живее с гаджето, родителите ѝ са се опитали да я спрат, но безуспешно....

# 56 20 ян. 2019, 12:37 ч.
  • Мнения: 360
Цитат на: Justagirl17 в сб, 19 яну 2019, 21:03
Bubanka точно тези въпроси си задавам и аз, как може да имам човек, който ме обича, грижи се за мене, а аз се отдалечавам все повече от него...
и Бианка, точно Ад описва сегашното ми състояние, стоя си и плача по цял ден и не спирам да мисля едно и също - че съм си провалила целия живот, а решение все не измислям. Не искам никого да наранявам и разочаровам, а не искам и така да живея ...

Нямаш ли работа, лекции? Че, по цял ден си стоиш вкъщи и плачеш.. това може да е много опасно, сам с толкова свободно време си е предпоставка за депресия Simple Smile Имаш твърде много време да мислиш, но от друга страна, щом така усещаш нещата и не си сигурна дали това е живота, който искаш, ще те разочаровам, но най - вероятно е така. Той е по - голям от теб предполагам? Едва ли не го обичаш, но не го обичаш, по начина, по който трябва. Просто една голяма част от съзнателния ти живот е с него, помагал ти е, добър човек е, страхотен е, грижовен е ... ала - бала, привързана си. Ама, не е твоя човек и ти го усещаш. Тръгни си. Аз така направих. Че и 4 години беше връзката ми, че и аз съм на 22. И моят човек беше и все още е прекрасен, но  и двамата се измъчвахме така. Той иска семейство и деца.. аз искам да се развивам, да пътувам, да уча, да живея.. Ами, не става, все някой трябва да направи жертвата да е нещастен. Защо? .. Само голяма простотия е ипотеката, там не знам как ще се оправяш. Има и друг вариант, може просто да си изпаднала в момент на съмнение, опитай се да поговориш с него, във всяка връзка има разни кризи. Ако, пък греша и го обичаш и той е твоя човек, може би ще съжаляваш. Изчакай известно време, преценяй, наблюдавай, усещай. Ако съмненията ти не се разсеят - вземи решението, което смяташ за най - добро. Говоря на база личния си опит, просто и аз така си мислех.. Не би ме излъгал, не би ме наранил, пък накрая какви неща лъснаха.. Мани, мани.. И това, че е най - добрия е просто заблуда. Просто ще ти кажа, аз не съжалявам, сякаш излязох от капан, не знам, може някой ден да осъзная, че съм грешала, че съм го оставила, но този ден не е настъпил.. и като гледам.. да не казвам голяма дума, но едва ли и ще настъпи Simple Smile

# 57 20 ян. 2019, 12:42 ч.
  • Мнения: 33
L.D да, ситуацията ни е много подобна. Иначе уча медицина и работя в клиника, доста заета съм по принцип, просто сега сме в сесия. Точно тази заетост според мен ме е заблуждавала, че съм щастлива, но когато останем двамата заедно нещата не са така. С ипотеката не знам и аз, ще е трудно, ще загубим сигурно доста пари и нерви, но все ще се намери решение.
След всяко мнение все повече клоня, че нямаме бъдеще заедно, макар и да ми се иска да не е така ...

# 58 20 ян. 2019, 12:47 ч.
  • Варна
  • Мнения: 4 108
Аз пропуснах да кажа, че и моят мъж тогава беше, а и все още е грижовен, сериозен и т.н. След него вече почти 5 години мъжут до мен отново е мъж на място, но имаме за какво да говприм, по-големи сме, по-зрели. Чудя се на неговата бивша защо го е напуснала, на моят акъл сигурно новата също се чуди Simple Smile Всички обаче сме ок с решенията си и никой не се тормози. Казвам това защото аргументът "той е добър, грижовен и др. не гарантира, че жената до него се чувства ок във връзката." Не е задължително да се живее с конкретния защото бил такъв, ако няма общуване между двамата.
Да добавя: правилно си усетила голямата писта на заетостта. И аз работех много, внимавах да е на пълни осигуровки за да се оправим с ипотеката, когато аз видиш ли спра да работя. И в грижата за общото благо пропуснах себе си.

Последна редакция: нд, 20 яну 2019, 12:52 от Мира Иванова

# 59 20 ян. 2019, 12:57 ч.
  • Мнения: 360
Цитат на: Justagirl17 в нд, 20 яну 2019, 12:42
L.D да, ситуацията ни е много подобна. Иначе уча медицина и работя в клиника, доста заета съм по принцип, просто сега сме в сесия. Точно тази заетост според мен ме е заблуждавала, че съм щастлива, но когато останем двамата заедно нещата не са така. С ипотеката не знам и аз, ще е трудно, ще загубим сигурно доста пари и нерви, но все ще се намери решение.
След всяко мнение все повече клоня, че нямаме бъдеще заедно, макар и да ми се иска да не е така ...

Милата.. наистина ми напомняш за мен, миналата година преди раздяла.. И до ден днешен никой не ме разбра защо съм си тръгнала. Все ми казват - ,,вие сте един за друг, защо се разделихте" Така го усещах, и това усещане така и не отмина. Ти си сериозно момиче, учиш медицина, това е страхотно! Имаш една невероятна основа в живота си! Обвиняваш се, за това, което чувстваш и мислиш.. Смяташ, че не е редно някой да прави всичко за теб, а ти все пак да се отдалечаваш.. Това не е правилно, не дължиш обяснение никому за охладняли чувства.. И на този свят никой не търси вина, че да я хвърляш върху себе си. Не ги слушай хората, в момента според мен най - малко се нуждаеш от 100 различни мнения, само ще се объркаш и ще ти стане още по - сложно в главата. Аз лично, също не знаех кое е правилното решение и си казах, че ще оставя времето да покаже. И така, той направи една простотия, после още една, показа ми, че сякаш не му пука, ако си тръгна и сякаш съдбата ми даде зелена светлина. Събрах сили и го напуснах, колко ме е молил и, че все още ме чака е друг въпрос. Остани насаме със себе си, правилните хора ще те изчакат, когато имаш нужда да подредиш нещата в живота си. Но.. все пак.. аз силно вярвам, че не можеш да излъжеш сърцето си, щом вътре в теб нещо ти нашепва, и не можеш да го обясниш, това е интуиция.. Послушай я. Пак повтарям, не слушай хората, тяхното мнение е субективно! Simple Smile

# 60 20 ян. 2019, 13:00 ч.
  • Варна
  • Мнения: 14 547
Justagirl,не е редно да взимаш радикални, лични решения от форум с анонимни.
Раздяла,ипотека,наранени родители ще те хвърлят в още по-депресивни емоции.
Не си посочила нищо крайно,негативно или асоциално, спрямо твоя приятел.
Ами ако не срещнеш мъж с качества?
Може да се луташ и страдаш с години.
Всяко едно бъдещо разочарование ще те травмира повече.  Не винаги възрастта, а опита са определящи за верните и важни решения.Мисли рационално на този етап.

# 61 20 ян. 2019, 13:00 ч.
  • Варна
  • Мнения: 4 108
Подкрепям L.D, слушай себе си и си дай време да усетиш какво мислиш.

# 62 20 ян. 2019, 13:06 ч.
  • Мнения: X
Всъщност съветът на всички е един и същи: да си даде време, за да определи емоциите си, да се наслаждава на мига и да не поема ангажименти за бъдещето. И да не допуска външен натиск.

Колкото до това дали обича момчето или не, това е малко трудно да се определи под такъв стрес, като той се явява един вид източник на стреса. Нека отпаднат причините за стреса и ще се разбере. Може пък момчето да я изненада с разбиране и подкрепа, които да я спечелят отново.

# 63 20 ян. 2019, 13:28 ч.
  • Street of Dreams
  • Мнения: 13 506
Преди доста време имаше подобна тема, за едно момиче с "идеалния мъж и идеалната къща", което получава паник атаки и не може и не може да разбере защо ме го обича - той е толкова идеален! Беше полудяла, беше се разболяла психически - много силно ме впечатли. Една голяма част от потребителите я нападнаха допълнително, помня че тя самата много се обвиняваше и май точно затова беше така зле. Сърцето си иска своето, човек трябва да спре да е притискан от това "да направи правилното нещо", особено ако интуицията му казва обратното. От това се полудява, а други биват наранени повече, отколкото да ги напуснеш.

Какво си мислите, че приятелят й не усеща какво става ли? Просто не му се вярва. Обаче когато това продължи, той също ще бъде съсипан психически да гледа една плачеща и студена жена. И може би той ще я остави.

# 64 20 ян. 2019, 13:33 ч.
  • Варна
  • Мнения: 4 108
След като приятели и познати разбраха за раздялата, всички които имаха коментар по темата,  бяха на мнение, че не сме били един за друг, виждало се. Никой не беше ни казвал такова нещо, ние бяхме еталон - заедно, с апартамент, сериозни и т.н. Така установих, че приятелите явно няма да споделят такова нещо. Питах и родителите си - те искали да съм щастлива и приели избора ми (бях на твоите години). Взъщност ипотеката и общия имот дойдоха на 8-мата ни година заедно.  Живяхме в дома си 5 години, тъкмо го обзаведохме и аз се изнесох.

# 65 20 ян. 2019, 13:52 ч.
  • Мнения: 1 382
Защо не пробваш  консултация с психолог? Има методи, техники и т.н, които помагат. Дори и да не помогнат, мнение на специалист няма да навреди. Аз се справих с подобна ситуация, благодарение на добър психолог, разговори с определените хора и всичко постепенно се нарежда. Запомни от мен - с разговор се постигат доста неща. И още нещо - това е твоя живот, не трябва да се чувстваш виновна за това, че искаш да го живееш по-различен от примера на вашите начин. Нищо не е на всяка цена! Simple Smile

# 66 20 ян. 2019, 14:09 ч.
  • Варна
  • Мнения: 4 108
Цитат на: Justagirl17 в сб, 19 яну 2019, 20:50
.... Страх ме е как ще им съобщя това си решение ... "
Аз ги уведомих постфактум, в прав текст.

# 67 20 ян. 2019, 14:14 ч.
  • Мнения: X
Justagirl17, а ти наясно ли си откъде идва този негативизъм към твоя приятел? Има ли някаква конкретна причина, конкретно обяснение?

# 68 20 ян. 2019, 14:40 ч.
  • Мнения: 5 542
Тя не изпитва негативизъм към приятеля, а към ситуацията, в която се е озовала - полусемейна, с "лелинско" ежедневие - родителите на гости, ипотеки...

# 69 20 ян. 2019, 14:44 ч.
  • Мнения: 18 668
Ако обичаше приятеля си, щеше да се размазва от кеф, както са повечето булки в очакване да станат такива.

# 70 20 ян. 2019, 14:47 ч.
  • Street of Dreams
  • Мнения: 13 506
Цитат на: _Bianka__ в нд, 20 яну 2019, 14:44
Ако обичаше приятеля си, щеше да се размазва от кеф, както са повечето булки в очакване да станат такива.

Да, така трябва да се чувства една бъдеща булка. Няма ли го това усещане, трябва да се измъкне. Дори да няма никаква логика, нейната интуиция крещи. Тя не е в равновесие със себе си. Това е робство. Това е фарс.

# 71 20 ян. 2019, 14:51 ч.
  • Мнения: 33
Относно психолог и аз съм си мислила, но още не съм се решила.
А този негативизъм, не знам, може би от случното, монотонно ежедневие, не мога да конкретизирам една причина. Естествено, че има неща, които не харесвам в характера му, но то ги имаше и преди, имаше и все още има и много неща, които харесвам. Точно това са нещата, които все още ме задържат с него.
Той все повече започва да осъзнава накъде отиват нещата и го виждам как страда от това ... не искам да съм с него от съжаление. Чак ми се иска да ми крещи, да ми изневери, да е ужасен и да има защо да си тръгна ....
Последно време нито изпитвам страст, нито ревност, а едно безразличие, не знам дали има по - лошо чувство от безразличието и не знам и как може да се оправи това ...
но същевременно изпитвам и страх и мъка от това да не знам как е той, да знам, че е нещастен, да знам, че аз съм причината затова. Мисля си, че провалям живота му, а не го заслужава, мисля, че провалям и моя и просто няма да изпитам щастие отново.
Всеки вариант за от тук нататък ми се струва неправилен ...

# 72 20 ян. 2019, 14:52 ч.
  • Мнения: 5 542
Добре, че навреме закрещява интуицията, че ако се появи и дете, тогава вече идва робството.
Момиче, дай си почивка, замини някъде сама, успокой се и реши дали наистина искаш да прекратиш това. Ако все още си на това мнение - бягай и си живей живота, както го усещаш! Това твоето е кошмар направо, чак аз се задушавам, докато те чета!

# 73 20 ян. 2019, 14:54 ч.
  • Мнения: 18 668
Да, отсега ти е омръзнал, а с едно детенце, ако го родиш за благото на всички, направо ще вземеш жълта книжка. На никого не проваляш живота, хората с деца се развеждат и се оправят, та вие ли дето сте на по 22 ще се провалите хехе

# 74 20 ян. 2019, 14:54 ч.
  • Варна
  • Мнения: 4 108
Ничий живот не проваляш. С какво се занимава той, би ли го описала най-общо като партньор, не отношение към теб, а среда, образование, работа?

# 75 20 ян. 2019, 14:56 ч.
  • Мнения: 33
Ами той се занимава с програмиране, работи и учи - софтуерно инженерство. Сериозен е в работата си. Това също е една от хубавите му черти, че е умно момче с бъдеще.

# 76 20 ян. 2019, 14:58 ч.
  • Мнения: 18 668
Ами или си стой при момчето с бъдеще и не се оплаквай или късай по-навреме. Това, че някой човек е стойностен невинаги те кара да го обичаш вечно. Любовта не е по заслуги - такъв е живота. Сега живееш с него и го лъжеш, което е също доста гадно.

# 77 20 ян. 2019, 15:02 ч.
  • Варна
  • Мнения: 4 108
Това последното са думи на родители Simple Smile Момиче на 22 г. не говори така Simple Smile Ще се развиете в различни посоки и среди - ти сред хора, в специфична среда, която ще ти стане начин на живот поради спецификата си. Той в съвсем друга посока. Имате ли общи интереси? Извън образованието?

# 78 20 ян. 2019, 15:02 ч.
  • Мнения: 5 542
Айде сега, чак да го лъже. Объркана е, сама не знае накъде, нали затова е темата. Нали не се очаква при първата щукнала мисъл, че май не иска това, да си събере багажа и да се изнесе?

# 79 20 ян. 2019, 15:04 ч.
  • Мнения: 18 668
Жената се надява човека да й изневери или да се издъни пръв, че да го зареже с чиста съвест. Никак не се връзва с нормална обич и привързаност Simple Smile

# 80 20 ян. 2019, 15:04 ч.
  • Варна
  • Мнения: 4 108
Кратък е периода от НГ досега, но усещанията са факт. Гледаме да помогнем да не се подлуди, нали Simple Smile

# 81 20 ян. 2019, 15:10 ч.
  • Мнения: 5 542
Цитат на: _Bianka__ в нд, 20 яну 2019, 15:04
Жената се надява човека да й изневери или да се издъни пръв, че да го зареже с чиста съвест. Никак не се връзва с нормална обич и привързаност Simple Smile

Правиш ли се, или не схващаш? Момичето се изразява изключително ясно и искрено. Тя не се надява той да се издъни, а осъзнава, че това би я облекчило във вземането на решение, би поделило отговорността. А сега само тя ще носи отговорност да събори въздушната кула, която всички вкупом са построили.
На мен са ми по-странни родителите, които припират за семейство на тази възраст и изобщо насърчават живеенето на семейни начала на 18 години.

# 82 20 ян. 2019, 15:29 ч.
  • Мнения: 33
Родителите ми правят всичко, което би ме направило щастлива. Те не бяха съгласни, казаха ми, че съм малка, но аз твърдях друго, заслепена от любовта. Ясно ми е, че избързах с всяко едно решение, но не ми е ясно как сега да оправя всичко? Може би и те не са взимали най - правилните решения винаги, но дори и да бяха опитали как щяха да ме спрат да живеем заедно, щях да ги излъжа и пак да направя каквото съм решила. Аз никого не виня, освен себе си ...

# 83 20 ян. 2019, 15:37 ч.
  • Варна
  • Мнения: 4 108
Не се връщай назад, с обвинения нищо няма да промениш, само ще се закопаеш сама, защото към себе си ще бъдеш най-критична.
Всички, и моите и неговите родители ме питаха защо (и той не каза веднага на неговите, че сме се разделили) и какво не му било наред. Никой не допускаше, че аз не съм ок в тази връзка. Казах на всички, че искам да се съхраня и че сме се отчуждили. На момчето му няма нищо, да не се притесняват, че е заради него. Не беше ...

# 84 20 ян. 2019, 15:43 ч.
  • Street of Dreams
  • Мнения: 13 506
Цитат на: Justagirl17 в нд, 20 яну 2019, 15:29
Родителите ми правят всичко, което би ме направило щастлива. Те не бяха съгласни, казаха ми, че съм малка, но аз твърдях друго, заслепена от любовта. Ясно ми е, че избързах с всяко едно решение, но не ми е ясно как сега да оправя всичко? Може би и те не са взимали най - правилните решения винаги, но дори и да бяха опитали как щяха да ме спрат да живеем заедно, щях да ги излъжа и пак да направя каквото съм решила. Аз никого не виня, освен себе си ...

Имаш готини родители и не само ще те подкрепят, ами и много ще им олекне. "Мамо, татко, млада съм, направих грешка. Посъветвайте ме как да се измъкна" - и всичко ще е ок. Simple Smile Когато им споделиш и си поговорите и на теб ще ти олекне.

# 85 20 ян. 2019, 15:54 ч.
  • Мнения: 624
А след като се разделите и заживееш при вашите/сама какво ще правиш?
Ще се отдадеш на излизания? Ще пътуваш? Ще започнеш да учиш нещо? Имаш ли план за тогава? Какво ти се прави?
Или ще се разделите, и ти вместо за себе си ще ревеш за него? И той въобще спира ли те от нещо?
Според мен трябва да промениш ежедневието си. Запиши се на спорт, език, създай нови запознанства. Вземи си куче, нещо.  Или си дайте малко почивка. Отдалечи се за седмица или две от него и виж как ще е.

# 86 20 ян. 2019, 16:01 ч.
  • Другата България
  • Мнения: 37 538
Не претендирам, че изчетох всичко, но имам само един въпрос към авторката - обичаш ли го това момче?
Или го приемаш просто за даденост, за съквартирант? Thinking

# 87 20 ян. 2019, 16:01 ч.
  • Мнения: 5 542
Цитат на: Humpty Dumpty в нд, 20 яну 2019, 15:54
А след като се разделите и заживееш при вашите/сама какво ще правиш?
Ще се отдадеш на излизания? Ще пътуваш? Ще започнеш да учиш нещо? Имаш ли план за тогава? Какво ти се прави?
Или ще се разделите, и ти вместо за себе си ще ревеш за него? И той въобще спира ли те от нещо?
Според мен трябва да промениш ежедневието си. Запиши се на спорт, език, създай нови запознанства. Вземи си куче, нещо.  Или си дайте малко почивка. Отдалечи се за седмица или две от него и виж как ще е.

Но тя учи и ежедневието й е доста натоварено. А кучето пък как може да реши проблем с охладняване към партньора Rolling Eyes

# 88 20 ян. 2019, 16:12 ч.
  • Мнения: 624
Ами момичето ми звучи нерешително, и ако охладняването е временно си представям какво тръшкане ще е като го зареже и се сети, че го обича.
И за мен е  прекалено малка е да си играе на семейство, затова да решава бързо какво иска, докато не се върже и с бебче.

# 89 20 ян. 2019, 16:18 ч.
  • Другата България
  • Мнения: 37 538
Цитат на: Humpty Dumpty в нд, 20 яну 2019, 16:12
Ами момичето ми звучи нерешително, и ако охладняването е временно си представям какво тръшкане ще е като го зареже и се сети, че го обича.
Това не го прочетох никъде, прочетох колко много приятелят ѝ я обича и държи на нея, обратното - не става ясно. Затова и попитах и се надявам да отговори.

# 90 20 ян. 2019, 16:27 ч.
  • Мнения: 33
Обичам го като човек и то прекалено много. Обичам миналото ни заедно. Обичам да знам, че е щастлив, както вече казах. Обичам всичко свързано с нашата връзка. Знам, че и той ме обича, но ми липсва тръпката и страстта към него и не знам дали вече може да се върне тя ...

# 91 20 ян. 2019, 16:29 ч.
  • Street of Dreams
  • Мнения: 13 506
Цениш го, не го обичаш.

# 92 20 ян. 2019, 16:30 ч.
  • Мнения: X
Напротив, тя твърди, че е била заслепена от любов, взела е крайни решения от любов, била е много щастлива с него. Охладняването започва във връзка именно с перспективата нещата да станат по-сериозни, отколкото тя има готовност (нормално за възрастта). Не че момчето се е променило, не че нещо е направило нередно. Просто тя се страхува да се обвърже завинаги с него, след като не знае как ще се променят нещата в бъдеще и дали няма да пропусне някакви шансове в живота си. Според мен те са си много добре двамата, но тази история с преждевременните движения в посока към семейство са създали един напълно ненужен стрес. Грешката, мисля, не е в самата й връзка, а в нарочването й като последна и единствена до гроб. Ако се прекрати този натиск, съм доста сигурна, че ще се върнат към добрите времена. Затова съветвам авторката да го дава по-лежерно, да не си слага никакви срокове и да не прави никакви планове в никаква посока, както и да пресече опитите за въздействие от родителска страна. Пък времето ще си покаже дали го обича, колко го обича и има ли смисъл да са заедно. Може пък и той да срещне някоя, в която да се влюби безпаметно, знае ли човек? И тогава нашата авторка да рони сълзи. А сега просто го счита за даденост, едва ли не за заплаха към свободата й. Не, заплахата не идва от това момче. .

# 93 20 ян. 2019, 16:32 ч.
  • Другата България
  • Мнения: 37 538
Цитат на: Justagirl17 в нд, 20 яну 2019, 16:27
Обичам го като човек и то прекалено много. Обичам миналото ни заедно. Обичам да знам, че е щастлив, както вече казах. Обичам всичко свързано с нашата връзка. Знам, че и той ме обича, но ми липсва тръпката и страстта към него и не знам дали вече може да се върне тя ...
Laughing Ясно. Не го обичаш. Като мъж, като партньор.
Не губи време, седни и разкажи на това момче как точно се чувстваш - кажи му точно това, което написа по-горе. И го остави, за да се ориентира и той в живота занапред. Никой не заслужава да бъде лъган, или да стои другия от съжаление.

# 94 20 ян. 2019, 16:58 ч.
  • Мнения: 382
Аз пък се чудя как може някой да вярва на тази история. Да ме прощава авторката.

# 95 20 ян. 2019, 23:56 ч.
  • Мнения: 4 577
Цитат на: Spiritlight в нд, 20 яну 2019, 14:40
Тя не изпитва негативизъм към приятеля, а към ситуацията, в която се е озовала - полусемейна, с "лелинско" ежедневие - родителите на гости, ипотеки...
Аз мисля, че това е истинската причина. И е напълно възможно да обича момчето, но не е готова за окончателно обвързване. На 24 с гаджето ми, с което живеехме и наистина тогава обичах, имахме съмнения за бременност. Бяхме на квартира, и двамата вече имахме постоянна работа, щяхме да се оправим с бебе. Но се почувствах ужасно.    Проблемът не беше толкова в евентуално бебе. А в това, че все едно ми отнеха възможността аз да взема решението дали да си прекарам живота с него. Нямах съмнения в чувствата си към него. Но това щеше да е някакво наложено външно обстоятелство, а не решение. Добре, че се размина. Останахме заедно още 2 години, той реши да се разделим. Ако бях бременна, предполагам, че щях да предпочега аборт и раздяла. С ипотеката се е усетила в капан и е така. Да си тръгнеш от брак без обща собственост и деца е  по-лесно, отколкото при обща ипотека.
И моят съвет е да изчака емоциите да се уталожат. Има ли реална възможност момчето само да изплаща ипотеката? Тя и баща й да излязат от сделката и собствеността? Това със сигурност ще значи друг платежоспособен съдлъжник,  обаче. И аз не мога да разбера тия родители, как не са се опитали да отрезвят младите?

# 96 21 ян. 2019, 00:27 ч.
  • Мнения: 6 474
Как така обичате, обаче като се стигне до нещо по-сериозно и дърпате назад? Но обичате, но ако може и да не задълбавате, но пък обичате...Не знам...
Питам без да се заяждам.

# 97 21 ян. 2019, 00:31 ч.
  • Мнения: 4 577
Thirteen ,била ли си много влюбена като ученичка или например на 20? Ако този мъж (по-скоро момче) тогава ти беше предложил брак, как щеше да реагираш? На всяка възраст, задълбаването си има различни измерения, поне за мен. На 17, ще е да правите секс, на 23 - да живеете заедно, на не по-рано от 27-28 да мислите за брак и деца. Даже последната фаза беше около 30-те за мен и естествено с мъж, в когото съм влюбена. За друг не бих направила тези крачки на съответната възраст.
Една връзка може да си е съвсем сериозна и истинска,  но форсирането й да я разруши.

Последна редакция: пн, 21 яну 2019, 00:40 от TafTaf

# 98 21 ян. 2019, 00:36 ч.
  • Мнения: 6 474
Цитат на: TafTaf в пн, 21 яну 2019, 00:31
Thirteen ,била ли си много влюбена като ученичка или например на 20? Ако този мъж (по-скоро момче) тогава ти беше предложил брак, как щеше са реагираш?
Винаги като пиша нещо съм го преживяла Simple Smile Не мога, не ми се получава да пиша наизуст.
На 20 се омъжих за най-голямата си любов. Имах 19 годишен брак. Без да се замислям много.Обичах.
Не е за пример, знам. Но и знам, че когато обичаш-обичаш.

# 99 21 ян. 2019, 00:39 ч.
  • Мнения: 4 577
Аз на 20 никога не бих се омъжила, за когото и да било.Както и не бих родила дете.  Хората сме различни.

# 100 21 ян. 2019, 00:54 ч.
  • Street of Dreams
  • Мнения: 13 506
Не е до калкулацията на времето, човекът за брак е важен. Защото 90% от живота ни зависи от това, за кого се омъжваме. Там, където няма любов, няма живот. Ще срещне друг и ще е сигурна и мисълта да преобърне света с него ще я прави щастлива.

Последна редакция: пн, 21 яну 2019, 01:29 от OnDiNe_

# 101 21 ян. 2019, 01:04 ч.
  • Мнения: 4 577
Не знам защо генерализирате за други хора. Бях много влюбена в мъжа, с който живеех на 24, тогава мислех, че ще сме семейство някой ден,  но ако ми беше предложил или трябваше да решавам за дете, в този момент, щях да откажа. Както му отказах съжителство, когато бяхме на 20 и не можехме да се издържаме сами.

# 102 21 ян. 2019, 01:14 ч.
  • Мнения: 6 760
Аз пък съм супер премислящ човек. Когато ми предстои нещо важно губя съня си и изобщо е някакъв кошмар. Единственият път в който преди важно решение съм била абсолютно спокойна и спах като пор беше когато се омъжвах. Наложи се майка ми притеснена да ме буди, че скоро  щели да идват гости.

# 103 21 ян. 2019, 01:20 ч.
  • Мнения: 33
Цитат на: OnDiNe_ в пн, 21 яну 2019, 00:54
Аз на 22 бях готова за брак. С пет пръстена щях да се омъжа за него и просто умирах да му родя. Майката природа ми говореше. Не стана обаче. Когато на близо 30 друг ми предложи брак и "всичко, което исках", се почувствах като нея и избягах, макар "да ми беше време". Не е до калкулацията на времето, човекът за брак е важен. Защото 90% от живота ни зависи от това, за кого се омъжваме. Там, където няма любов, няма живот. Ще срещне друг и ще е сигурна и мисълта да преобърне света с него ще я прави щастлива.
Да, ще си дадем време и ще видим как ще потръгнат нещата, защото с любов само от едната страна е мъчение и за двамата.
 И аз смятам, че годините не са определящи за чувствата, които изпитваме. Възхищавам се на хора, които мислят трезво, макар и заслепени от чувства, очевидно аз не съм една от тях. За в бъдеще ще се опитвам да контролирам тази моя крайна емоционалност, а сега просто се надявам да завърши добре цялата ситуация или поне по скоро да имам спокоен живот, защото вече е нетърпимо ... 

# 104 21 ян. 2019, 01:28 ч.
  • Street of Dreams
  • Мнения: 13 506
Успех, мило момиче! Надявам се всичко заеме естествен ход, в хармония със света и най-вече с душата ти!

# 105 21 ян. 2019, 10:12 ч.
  • Другата България
  • Мнения: 37 538
Цитат на: Justagirl17 в пн, 21 яну 2019, 01:20
Скрит текст:
Цитат на: OnDiNe_ в пн, 21 яну 2019, 00:54
Аз на 22 бях готова за брак. С пет пръстена щях да се омъжа за него и просто умирах да му родя. Майката природа ми говореше. Не стана обаче. Когато на близо 30 друг ми предложи брак и "всичко, което исках", се почувствах като нея и избягах, макар "да ми беше време". Не е до калкулацията на времето, човекът за брак е важен. Защото 90% от живота ни зависи от това, за кого се омъжваме. Там, където няма любов, няма живот. Ще срещне друг и ще е сигурна и мисълта да преобърне света с него ще я прави щастлива.
Да, ще си дадем време и ще видим как ще потръгнат нещата, защото с любов само от едната страна е мъчение и за двамата.
Peace Ето това казах и аз - любовта е само от едната страна.
И е нечестно към обичащия. Но говори с него и му каже как се чувстваш.
Успех и от мен!

# 106 21 ян. 2019, 11:31 ч.
  • Мнения: X
Дано намериш правилния отговор...
Преди почти 20г приятелка ме помоли да поживее у нас (в жилище в което не живеехме за постоянно), за да си събере ума; казусът беше същия, всичко е наред с мъжа, връзката и семействата, но беше само на 23 и изпадна в същото състояние като твоето.
Преодоля го, ожени се, родиха се деца, построиха комунизма (дом, кола, семейство, почивки) и преди няколко години я удари, че не го обича, че е изпуснала живота си, че единственото хубаво от цялата работа са децата... връща се към оня момент, в който живя у нас и и се струваше, че това е единственото време в което е била свободна.

Като тегли чертата, външно всичко е ок, всичко е както трябва, само тя е била половината време като в несъзнавано, посветена на майчинство и работа, другата половина е осъзнатия период на тихо нещастие.

Дори не мога да кажа, че избора да продължи с тоя мъж и семейството не е бил правилен или нещо, но подредения живот не е за всеки и взима своята дан, при някои хора...

# 107 21 ян. 2019, 12:29 ч.
  • Мнения: 3 148
искаш ли да ти кажа една истина - реално няма какво толкова да изпуснеш. аз дълго време бях сама. ежедневието ми беше: ходиш на работа, прибираш се, готвиш, чистиш /аз не съм била съвсем сама, а с баща ми/ излизаш някъде с приятелки, лятото се чудиш с кой да идеш някъде на почивка, пак някоя приятелка и това е. друго може би някоя любов и/или разочарование. когато си млад не тежи толкова, но с времето почваш да усещаш самотата. почваш да се страхуваш да не останеш за винаги сам като кукувица, особено когато родителите остаряват.
ако не се чувстваш добре не те съветвам да останеш, но не си тръгвай с мисълта, че те очакват кой знае какви "приключения" и живот. пак са проблеми и отговорности, но няма с кого да ги споделиш и да ти помогне.
може би просто нещата са се случили бързо и се чувстваш притисната от отговорностите, но можеш да имаш пълноценен живот и с приятеля ти/мъжа ти. млади сте още.

# 108 21 ян. 2019, 12:30 ч.
  • Мнения: X
Ех, момиче, моля те да бъдеш честна със себе си!
Отговора е в теб, но ти не искаш да го видиш или не ти харесва може би?
И аз като теб, на такава възраст ,направих семейство, дом и дете, аналогично на теб с много добър и свестен мъж, когото всички мои близки обожаваха. Бях малка и не се познавах, не знаех дали го обичам, мислих си че е така, но пък бях наясно, че нямам тръпка и копнеж като към мъж. На тази крехка възраст заключих , че това не е нещо важно, така или иначе всички бракове свършват в приятелство и уважение, нали така ни учат? Та дори и в този форум...
Минаха десетки години, спокоен и хубав живот имах, но вътрешно ми се отваряше бавно и сигурно голяма празнина. И в един момент всичко тръгна надолу и надолу и ето сега сме вече разделени. И това, от което теб те е страх на 22, сега и мен ме е страх от същото, а наближавам 40 и имам толкова много емоционален багаж, събиран с години в тази връзка, както и дете и тн.
Кураж ти пожелавам!

# 109 21 ян. 2019, 13:04 ч.
  • Мнения: 360
Цитат на: Анонимен в пн, 21 яну 2019, 12:30
Ех, момиче, моля те да бъдеш честна със себе си!
Отговора е в теб, но ти не искаш да го видиш или не ти харесва може би?
И аз като теб, на такава възраст ,направих семейство, дом и дете, аналогично на теб с много добър и свестен мъж, когото всички мои близки обожаваха. Бях малка и не се познавах, не знаех дали го обичам, мислих си че е така, но пък бях наясно, че нямам тръпка и копнеж като към мъж. На тази крехка възраст заключих , че това не е нещо важно, така или иначе всички бракове свършват в приятелство и уважение, нали така ни учат? Та дори и в този форум...
Минаха десетки години, спокоен и хубав живот имах, но вътрешно ми се отваряше бавно и сигурно голяма празнина. И в един момент всичко тръгна надолу и надолу и ето сега сме вече разделени. И това, от което теб те е страх на 22, сега и мен ме е страх от същото, а наближавам 40 и имам толкова много емоционален багаж, събиран с години в тази връзка, както и дете и тн.
Кураж ти пожелавам!

Това е много тъжно... Явно наистина трябва винаги да избираме любовта, пред каквото и да е било друго. На скоро ми се въртеше в главата дали не е по - подходящо вместо да се борим със зъби и нокти за любов, която винаги причинява болка, да сключим нещо като ,,сделка" с някого с, когото просто ни е спокойно и се чувстваме стабилни. Няма да има много негативни емоции, но може би и позитивните ще са в дефицит. Е... явно съм била права.. Не е редно Simple Smile

# 110 21 ян. 2019, 13:13 ч.
  • Мнения: X
Няма правилен отговор за редно и нередно.
Някои любови направо може да ги пропусне човек, такива поражения нанасят.
А някои не дотам страстни съжителства, ако са с хубав човек, с времето прерастват в дълбоко любовно чувство и истинско щастие. Стига човек да им даде шанс.
Често преследването на любовта се оказва химера, която само води до нещастие.
А друг път любовта те цапардосва като чук и никакви прегради не важат.
Много пъти пък страстната любов прегаря бързо-бързо и остава пепел.

# 111 21 ян. 2019, 13:47 ч.
  • София
  • Мнения: 17 821
Много странно са подредени нещата в живота.
Тук пишат свястни и сериозни момичета, които не са попаднали на читав мъж. Не ги уважават достатъчно, не ги гледат в очите, не бързат за съвместни планове. А те искат силно всичко това.
От другата страна са момичета, които са ударили джакпота (е, да, има свестни, ама не са чак толкова много) с мъж, който ги гьеда в очите, обича и иска бъдеще с тях и пак се започва драмата. В този вариант те са в ролята на мъжа от горния- заблуждават човека.

Любовта е с надценен романтичен ореол. И аз до някакво време милеех за трепкане, пеперуди, но общо взето сега е периодът на трансформация на представата ми. Човек, с когото ще градиш бъдещето си, показва любовта си по много различен начин. Любов, която да устои във времето, не носи главно копнеж и стремеж, а изглежда по друг начин, който на прима виста може да се стори скучен.
Просто хората обичат драмата, да им е трудно. Проблемът не е в човека отсреща, а в мислещия незряло. И не, няма да се промени а годините. Достатъчно потребителки на по 40-50 споделиха за разошарованието си

Ще посъветвам авторката да се раздели с човека и да не му губи времето.
И ще й пожелая след няколко години да е на мястото на жените от първия ми пример.

# 112 21 ян. 2019, 14:11 ч.
  • Мнения: X
Цитат на: The Catcher in the Rye в пн, 21 яну 2019, 13:47
Много странно са подредени нещата в живота.
Тук пишат свястни и сериозни момичета, които не са попаднали на читав мъж. Не ги уважават достатъчно, не ги гледат в очите, не бързат за съвместни планове. А те искат силно всичко това.
От другата страна са момичета, които са ударили джакпота (е, да, има свестни, ама не са чак толкова много) с мъж, който ги гьеда в очите, обича и иска бъдеще с тях и пак се започва драмата. В този вариант те са в ролята на мъжа от горния- заблуждават човека.

Любовта е с надценен романтичен ореол. И аз до някакво време милеех за трепкане, пеперуди, но общо взето сега е периодът на трансформация на представата ми. Човек, с когото ще градиш бъдещето си, показва любовта си по много различен начин. Любов, която да устои във времето, не носи главно копнеж и стремеж, а изглежда по друг начин, който на прима виста може да се стори скучен.
Просто хората обичат драмата, да им е трудно. Проблемът не е в човека отсреща, а в мислещия незряло. И не, няма да се промени а годините. Достатъчно потребителки на по 40-50 споделиха за разошарованието си

Ще посъветвам авторката да се раздели с човека и да не му губи времето.
И ще й пожелая след няколко години да е на мястото на жените от първия ми пример.

И защо й го пожелаваш?
И мислиш ли, че тези мисли не са ми/ни минавали през ума? Да спомена, че съм същата анонимна от два-три поста по-горе.
Самата аз съм прекарала години в самоубеждения, че любовта е друга, такава каквато ти казваш, че аз не оценям, че проблемът е в мен и тн. Само се намразих и причиних много болка на себе си и околните. Хората сме различни, затова и чуждите съвети не помагат. Наблюдение и опознаване на себе си, смелост и честност- в това трябва да се крие истината и пътя !

# 113 21 ян. 2019, 14:15 ч.
  • София
  • Мнения: 17 821
Защото това ще я държи на въртележката. А тя това иска. Хората, които мислят по този начин, просто си търсят проблеми. И единствената фоляма любов, която ще намерят и силно ще вярват, че това е любовта на живота им, ще е някой, който все не иска нещо или все някакви планове ще остават в бъдещето, ще има някакви трудности.

Игра на психиката е. Като има химера, те държи буден. Като няма и си изпълняваш нещата лесничко и гладко, започва да те чопли.

П.П. И защото смятам, че хора, независимо мъже или жени, които не могат да са във връзка, а заблуждават партньорите си, заслужават неприятни неща от същия вид.
Да, видите, че съм ларж и не само мъжете, които го правят, плюя : )

# 114 21 ян. 2019, 14:19 ч.
  • Другата България
  • Мнения: 37 538
Грубичко беше това с пожеланието, определено, но пък много правилни съвети и разсъждения, нещо такова мислех и аз, но нямам чак такова дар слово за тези неща, определено съм одъртяла и позагубила ищах за такива размисли и страсти.
Но си признавам, че имам син и последното нещо, което искам като майка е някой да стои с него от съжаление.

# 115 21 ян. 2019, 14:30 ч.
  • Мнения: 3 148
Цитат на: The Catcher in the Rye в пн, 21 яну 2019, 14:15
Игра на психиката е. Като има химера, те държи буден. Като няма и си изпълняваш нещата лесничко и гладко, започва да те чопли.

момичето е младо и затова е объркано. още съвсем малка е влезнала в тази връзка, а сега кръгът се затваря. с ипотеката измъкването е по трудно. но определено не заслужава лошо отношения и лоши пожелания.

# 116 21 ян. 2019, 14:42 ч.
  • Мнения: 18 599
Абе има си хора, които цял живот търсят драмата и екшъна, и бягат от спокойни връзки.
-----------------------------------
Напред авторката писа, че обмисля срещи с психолог - добра идея е, евентуално да изясни за себе си какво иска, каква връзка, какво бъдеще.

# 117 21 ян. 2019, 14:56 ч.
  • Мнения: X
Цитат на: EmmaT в пн, 21 яну 2019, 14:42
Абе има си хора, които цял живот търсят драмата и екшъна, и бягат от спокойни връзки.


Престанете да и вменявате, че не е наред и да си оправя психиката !
След малко ще натиснете хикса, а тя ще си остане в мисли и сълзи !
Пък и дори такъв човек да е, търсещ драма и екшън , на 22 може да си позволи да бъде себе си в това отношение, а някой ден може и да се промени. Но това ще се случи след преживявания, опит, уроци и тн. Пък нали и затова е животът!

# 118 21 ян. 2019, 15:00 ч.
  • Мнения: 18 599
Кой вменява, че не е наред? Кой забранява да излезе от неудовлетворителна връзка, за да потърси по-подходяща?
Стига с тези истерии.

# 119 21 ян. 2019, 15:17 ч.
  • София
  • Мнения: 17 821
Авторката взе да се защитава от анонимната функция. Laughing
По- бързо го напускай момчето, плс.

Не ми е лошо пожеланието, що. За нея ще е хубаво. Дори нещо сериозно да куца, ще има надежда, че нещата ще се оправят, ще търси начини, ще е заета и на педал, ама няма да й е скучно.

Аз съм последният човек, който агитира за обвързване на толкова млади години, но като не можеш и не щеш- стой си сам, както ти се полага. Какво си тръгнал ипотеки и планове да правиш, след като има намесени други хора и чувствата им.

# 120 21 ян. 2019, 15:31 ч.
  • Мнения: X
Не е авторката, спокойно!
Просто това, което изживява ми е толкова познато, че няма и накъде.
От спорове и дискусии няма смисъл. Хората са различни, емоциите им са различни, усещанията им как да се живее живота- също.

# 121 21 ян. 2019, 15:36 ч.
  • София
  • Мнения: 17 821
Така е. И различните не бива да се събират, за да не се нараняват взаимно. А тия със специалните емоции (аз им викам чисто и просто егоисти) да си ги разливат във вътрешния свят, че е криво да теглят и други хора от тях.
На мен ми стана жал за момчето. Нея няма какво да я жаля, ще намери друг балама, да е объркана и с него.

# 122 21 ян. 2019, 15:36 ч.
  • Мнения: 33
Не съм писала от анонимен профил, повече от искрена съм с вас, затова и пиша тук, за да споделя всичко както е и както го чувствам. Аз виня себе си повече от всичко в цялата ситуация. Аз му дадох надеждите за съвместен живот, аз живях с него 3 години, аз подписах ипотеката, аз казах на родителите ни, че ще бъдем заедно и никой друг. Проблемът е, че сега отново Аз провалям всичко.
Много мислих, направо непрестанно и продължавам. Виждам само два възможни изхода да остана с него, да имам подреден живот, да няма страст във връзката ... аз го обичам като човек, както вече казах. Съвсем наясно съм, че ще ми осигури спокоен к стабилен живот. Ако взема разумното решение, може би ще е това.
От друга страна колкото повече си мисля да оставя всичко, толкова повече усещам как ще изпитам едно огромно облекчение и щастие, че всичко е свършило. Може би съм човек, кокто съзнателно си търси драмата, както казвате, не знам, надявам се да не е така. Знам, че като се разделим ще изпитам огромна самота и тъга, ще е ми е страшно трудно ... дори не си мисля да срещам някой друг. Страх ме е, че никога няма да изпитам пак любов, че пак ще се стигне до момента, в който аз отново ще се откажа и ще разочаровам всички. Не искам отново да давам на някого надежди. Чувствам се като един ужасн, безчувствен човек, дори сама искам да ми се случи нещо лошо, за да се осъзная, може би съм прекалено задоволена с всичко ... не знам, сигурно е много объркано написаното, каквито са и мислите ми определено, объркани... записах си час при психолог в сряда, надявам се да мога да подредя всичко в главата си!
Другото е, че говорих с мама. Те ме увериха, че ще ме подкрепят във всяко едно мое решение, което много ме успокои. Разплака се и тя и аз си поплаках, толкова не ми се иска да ги разочаровам с моята не категоричност. Не знам как те могат да бъдат толкова сериозни и категорични хора, а аз толкова различна .... не мога повече с тази вина, не съм говорила с никого от приятелите си, не искам и никой да знае как се чувствам, все повече се затварям в себе си и се опитвам да намеря разумно решение.

# 123 21 ян. 2019, 15:40 ч.
  • Мнения: 18 599
Най-хубавото е, че си говорила с родителите си.
Каквото и решение да вземеш, поне ще си малко по-спокойна, като знаеш, че имаш подкрепата им.

# 124 21 ян. 2019, 15:52 ч.
  • Мнения: X
Не се плаши от самотата, казвам ти го като човек, който дълго време е живял сам, а е доста социален и фен на любовта : ). По-лошо е да си сама във връзката, да има с кой да правиш всичко, но да не ти е на сърце.
Успех!

# 125 21 ян. 2019, 15:54 ч.
  • Мнения: X
До авторката- вероятно си човек, който обича да се вълнува за нещо предстоящо, да се стреми все към нещо и закупуването на собствен дом е било такава цел. Затова така си го искала.
Искам да ти кажа и нещо по повод вината, тъй като и аз дълго потъвах в каква ли не вина , особено че не съумявам да обичам партньора ми , така както той заслужава. И през годините всички добрини от него ми тежаха, вината ставаше все по-голяма и тн
В един момент осъзнах, че вината се маха само с поемане на отговорност!
Тук съм съгласна с останалите писали. Страх... не страх, ако усещаш, че не е твоят живот това, слагаш край. И сълзи ще има, и колебания, и болка, но и едно успокоение, че това е ТВОЯТ избор.
Ако беше на по-зряла възраст, и аз бих те посъветвала да избереш познатото и сигурното, защото след време идват проблеми в живота, отговорности доста и в тези моменти е страшно да си сам или с незагрижен партньор.
Но ти си млада, тепърва ще се откриваш и сексуално, и емоционално, и като жена , времената са много динамични, животът тече стремглаво, има много активни години пред теб и не зная дали би могла да издържиш, ако все така се чувстваш.
Аз не ти казвам да се разделиш, а да послушаш себе си и не да се съдиш и да мрънкаш, а да действаш !

# 126 21 ян. 2019, 15:57 ч.
  • Мнения: 18 668
Нещо, някъде между теб и човека ,с който си, се е разпаднало. Просто не си влюбена в него. И аз имах навремето едно гадже, много перспективен и имотен, и много влюбен в мен, но за доста по-кратко време ми омръзна и се разделих с него. Просто не го обичах, иначе за сериозна връзка и жених е бил реално първо качество. Не знам как, но без любов нещата стават мега тегави, а битовизмите дразнят безумно. Поне аз съм такъв човек.

# 127 21 ян. 2019, 16:04 ч.
  • Мнения: 33
Да, определено трябва да бъда по - смела и да заставам зад думите си категорично. Досега не съм имала сериозни проблеми, винаги съм имала родителите си зад себе си, които всичко оправят, приятелят ми, който винаги ме подкрепя. Сигурно звуча изключително лигаво ...
той е умно момче и все повече усеща накъде отиват нещата, снощи ми сподели, че вече ми няма доверие и ако останем заедно всеки ден ще си мисли, че не е обичан. Каза ми, че му тежи да вижда как съм безразлична към него, определено се почувствах много зле, но не можах и да го отрека. Мисля, че е добре той да отиде при приятел за седмица-две или аз да отида някъде, просто да видим как ще се почувстваме един без друг.
Страх ме е, че съсипах живота му, че той няма да обича и да се довери отново така, а така заслужава да бъде обичан ... като знам колко съм обичала този същия човек и не знам какво толкова се е променило в него, за да се чувствам така. Не знам, ще опитам по всевъзможен начин да върна тръпката и щастието между нас, ако въобще има възможност за това 🤷♀

# 128 21 ян. 2019, 16:13 ч.
  • Мнения: 18 668
Ами има доста какво да направите, вие сте млади, здрави, имате възможност за всякакви излизания и купони? Какво мислиш да пробваш?

# 129 21 ян. 2019, 16:21 ч.
  • Мнения: 33
За начало да пробваме да не сме заедно. Да се видя с приятелите си, защото доста ги пренебрегнах, когато съм във връзка ставам толкова обсебена от човека до мене. С времето неговата компания стана и моя, а с моите хора се отдалечих. Спрях да излизам сама изцяло, за да не се караме излишно, а и защото не ми се искаше. Да, но вече не е така. Иска ми се пак да излезнем с приятелки, да се напием, да отидем на дискотека, да се посмеем ... ако за 2-3 седмици не сме заедно и всеки има възможност да живее живота си, ще осъзная вероятно дали това ме прави достатъчно щастлива. Ако изпитам нужда и липсва от него, значи той е нещото, от което имам нужда. Да го караме по - спокойно, ще започнем да се виждаме не толкова често, да спрем със семействата и това да чувам неговите родители и той моите. Някак си да се върнем в началото на всичко ... не знам той дали ще е съгласен, да търпи всичко това, но определено докато продължавам да живеем заедно е едно взаимно мъчение. Мълчание, депресия, плач, чудим се какво да си кажем и как да стоим в 1 стая дори ....

# 130 21 ян. 2019, 16:26 ч.
  • София
  • Мнения: 17 821
Не го мъчи човека, отивай да се напиваш.
Най- добре е за всички.

# 131 21 ян. 2019, 16:34 ч.
  • Мнения: 18 668
Това, което си описала, са 100% плановете на хората, които искат да се разделят, а не да спасяват нещо.

Как ще спрете да се виждате толкова често, като живеете заедно Simple Smile

# 132 21 ян. 2019, 16:47 ч.
  • София
  • Мнения: 24 839
Цитат на: Justagirl17 в пн, 21 яну 2019, 16:21
За начало да пробваме да не сме заедно. Да се видя с приятелите си, защото доста ги пренебрегнах, когато съм във връзка ставам толкова обсебена от човека до мене. С времето неговата компания стана и моя, а с моите хора се отдалечих. Спрях да излизам сама изцяло, за да не се караме излишно, а и защото не ми се искаше. Да, но вече не е така. Иска ми се пак да излезнем с приятелки, да се напием, да отидем на дискотека, да се посмеем ... ако за 2-3 седмици не сме заедно и всеки има възможност да живее живота си, ще осъзная вероятно дали това ме прави достатъчно щастлива. Ако изпитам нужда и липсва от него, значи той е нещото, от което имам нужда. Да го караме по - спокойно, ще започнем да се виждаме не толкова често, да спрем със семействата и това да чувам неговите родители и той моите. Някак си да се върнем в началото на всичко ... не знам той дали ще е съгласен, да търпи всичко това, но определено докато продължавам да живеем заедно е едно взаимно мъчение. Мълчание, депресия, плач, чудим се какво да си кажем и как да стоим в 1 стая дори ....

Много разумно решение.
Направете го, но поне месец живейте разделени, за да можеш да си дадеш сметка кое искаш, кое ти липсва, кое- не.

И не се обвинявай- просто си порасла и си готова да поемеш отговорност за чувствата си и постъпките си сама.
Човек може да продължи да живее с някого и без страст и пеперуди, но само ако вече е създал семейство и деца, и е изградил здраво приятелство, близост и общи приоритети.

Но, компромис в случай като вашия, до нищо добро няма да доведе- ще намразиш момчето за нула време, а и той- теб.

# 133 21 ян. 2019, 16:59 ч.
  • Street of Dreams
  • Мнения: 13 506
Най-вече тя ще намрази себе си. С такова чувство за вина не се живее. После и той ще я намрази.

Аз нещо не го виждам това "временно" решение. Не мисля, че е добро. Когато се разделящ временно, някак още имаш ангажимент към другия, гузен си, че не си си вкъщи при него, че излизаш, брпиш дните до връщането ти - съзнанието ти още е обвързано. Гузно.

Рискът да излезе с приятели на по чашка и да се разочарова от този начин на живот е голям. Такова важно решение не трябва да се взима на базата на две седмици без него, та да видим кое е по-малкото зло. Това решение трябва да се вземе на база начинът, по който се чувства в този си живот и дали може да го понесе. Трябва да се мисли дългосрочно. Другият живот за две седмици или месец няма да се изгради, нищо няма да се разбере.

Най-много да си каже - оф тез кифли и пияндета са егати тъпите - и да се върне в сигурния, семеен живот, където някой пламенно я чака с топла прегръдка. Очаквайки любов. Която тя му дължи.

Да, обаче любовта не става с натискане на копче. Не се обича с ум. Нито с вина. Нито по задължение. И не зависи от нас.

# 134 21 ян. 2019, 17:04 ч.
  • Другата България
  • Мнения: 37 538
Цитат на: _Bianka__ в пн, 21 яну 2019, 16:13
Ами има доста какво да направите, вие сте млади, здрави, имате възможност за всякакви излизания и купони?
И излизания и купони ще оправят нещата?
Това е меко казано несериозно, съгласявам се с това
Цитат на: _Bianka__ в пн, 21 яну 2019, 16:34
Това, което си описала, са 100% плановете на хората, които искат да се разделят, а не да спасяват нещо.
и отново съветвам девойката да остави момчето само да се справя с живота си.
Тя също, надали нещо ще се промени вследствие на плануваните мерки.

# 135 21 ян. 2019, 17:19 ч.
  • София
  • Мнения: 24 839
Цитат на: Merri_An в пн, 21 яну 2019, 17:04
и отново съветвам девойката да остави момчето само да се справя с живота си.
Тя също, надали нещо ще се промени вследствие на плануваните мерки.

Досега все е бързала- да е като големите, да заживее на семейни начала, да се обзаведе с ипотека......

Защо да продължава да взима решения под натиск, вместо да си даде време? newsm78
Този път, трябва сама да премине през всичко и сама да вземе окончателното решение.

# 136 21 ян. 2019, 17:32 ч.
  • Мнения: 360
Цитат на: absurT в пн, 21 яну 2019, 17:19
Цитат на: Merri_An в пн, 21 яну 2019, 17:04
и отново съветвам девойката да остави момчето само да се справя с живота си.
Тя също, надали нещо ще се промени вследствие на плануваните мерки.

Досега все е бързала- да е като големите, да заживее на семейни начала, да се обзаведе с ипотека......

Защо да продължава да взима решения под натиск, вместо да си даде време и да стигне до зряло и категорично решение? newsm78
Този път, трябва сама да премине през всичко и сама да вземе окончателното решение.


Баба ми все казваше - за всяко нещо си има време. Недей да бързаш, недей и да протакваш. Така си е. Дори в изкуството на войната го пише. Явно в нейното сърце и ум е светнала червената лампичка, че е време да се вземе някакво решение. Моето мнение е, че колкото повече противоречиви съвети й давате тук, тя толкова повече се обърква. Отговора си е вътре в нея, и тя го знае много добре, това, че може би не й харесва и не иска да го приеме е друг въпрос. На всеки човек му е трудно да признае, че се е заблуждавал известно време, не е красиво, когато завесата падне и собствената ни заблуда бива разрушена. Тя страда, всеки ден, защото усеща, че не върви по своя път. Когато плуваме срещу течението, влагаме усилия и пак вътрешното усещане, че нещо не е наред остава. А, когато се движим по пътя, който си е наш, дори да срещаме трудности, в душата си изпитваме лекота. Окончателно решение, в случая е трудно да се вземе. Тя просто иска две неща, които не може да получи едновременно и трябва да избере едното. Едното е свобода, душевна и физическа, а другото е сигурност и спокойствие, но пък ежедневно дълбаене в душичката й, от онова глождещо чувство. Всяко нещо на света си има своята цена, когато си поставим нещата по - обективно в главата, взимаме максимално добро решение на база опита ни и евентуално развитие в двата полюса на решението. Ако, й е толкова трудно да направи един квадрат на Декард Simple Smile http://www.spiralata.net/kratce/index.php/samopoznanieto-pat-kam … /1440-pro-svet102

# 137 21 ян. 2019, 17:33 ч.
  • Другата България
  • Мнения: 37 538
Цитат на: absurT в пн, 21 яну 2019, 17:19
Цитат на: Merri_An в пн, 21 яну 2019, 17:04
и отново съветвам девойката да остави момчето само да се справя с живота си.
Тя също, надали нещо ще се промени вследствие на плануваните мерки.
Досега все е бързала- да е като големите, да заживее на семейни начала, да се обзаведе с ипотека......
Защо да продължава да взима решения под натиск, вместо да си даде време? newsm78
Този път, трябва сама да премине през всичко и сама да вземе окончателното решение.
Натиск? Че кой ѝ оказва натиск? Тя решението си го е взела съвсем сама, ние само си чешем езиците.
От написаното от нея аз лично прочитам това, което казвам, и което и The Catcher in the Rye казва по малко по-различен начин, но смисълът е този.
Да си даде време, но дали това време няма да е поредното загубено и за нея, и за отсрещната страна?

# 138 21 ян. 2019, 17:42 ч.
  • Мнения: 360
The Catcher in the Rye Струва ми се, че приемате нещата малко присърце, не искам да ви анализирам, аз не ви познавам, но стъпвате малко остро. ,,Остави момчето, ходи се напивай". Може би сте преживели от първо лице подобна ситуация.. не знам, не искам да изказвам ненужни предположения. Но, не мога да се съглася с острия ви език. Момичето е в момент на слабост и най - малкото, което й е нужно в момента е пасивна агресивност, като тя самата очевидно е умно момиче, и е достатъчно самокритична. Коментари от рода на ,, има хора, които си търсят драмата ".. Не виждате ли, че тя приема всяка дума и я насочва към себе си? Не е редно да се слагат етикети. Аз не мисля, че някой в живота си търси драмата. Вярвам, че всички бленуваме за спокойствие и позитивни емоции. Никога не изключвам възможността, аз да греша, но това е моето мнение. Ако греша, оборете ме. Самата аз съм по - авантюристична, и според вашите разбирания бихте ми казали същото, че търся драма. Но, уви, аз всячески бягам от нея, просто обичам нещо да пали сърцето ми и не бих стояла в скучни отношения. Рутината за някои е ужасяваща, за други рай. Всички сме различни, затова нямаме право да съдим никого.

Последна редакция: пн, 21 яну 2019, 17:51 от L.D.

# 139 21 ян. 2019, 17:47 ч.
  • София
  • Мнения: 24 839
Цитат на: Merri_An в пн, 21 яну 2019, 17:33

Да си даде време, но дали това време няма да е поредното загубено и за нея, и за отсрещната страна?

Тя е на 22, а той на 23 години и цялото време на света е пред тях!
Един месец в самота, срещу 3 години общо минало, е нещо, което и двамата заслужават, си мисля.

# 140 21 ян. 2019, 17:48 ч.
  • Мнения: 2 039
И аз се присъединявам към съвета да си даде малко време и да помисли.Избързала е както с играта на семейство,така и с ипотеката,но станалото-станало.Нека помисли добре,защото никъде в живота няма гаранции,че ще срещне по-добър човек или"голямата любов" зад ъгъла.Възможно е и да си поживее волно до 30год и пак да е сама.

# 141 21 ян. 2019, 17:59 ч.
  • София
  • Мнения: 17 821
L.D., Не е лично изстрадано, нито е лично отношението ми към нея.
Просто се нервирам на подли хора. И не смятам, че млада за брак е равно на дебил, който не осъзнава какво се случва. Което се шири из темата- млада била, объркана била. Не е само тя млада, но има хора, които не постъпват така. На 23 не си толкова млад.

Рутина също е различно от спокойствие. Simple Smile Благодаря все пак за интелигентно и умерено споделеното мнение.

Кое му е острото, тя каза, че иска да се напие? Просто я цитирах. А дори не съм изказала пълното си мнение за човек, който се опитва да реши житейски дилеми, напивайки се. И няма да го направя, не целя да я обидя, а да ѝ кажа да не замотава повече човека срещу себе си, щото тук пише тя и всички я съжаляват, че е младичка и зеленичка, ама на тоя с нея със сигурност ще му е много тегаво така или иначе, така че по- добре да прекъсва агонията.

И няма да крия, подразних се от километричните постове на хората, на които им липсвала тръпка и се описват като жертви едва ли не. Сякаш тяхното е гадното. А не се замислят, че някой да те гледа като мебел и да усещаш, че е от съжаление или криворазбрана вина с теб е много по- смазващо психиката, отколкото копнежът по неизживяната тръпка. Ама, предполагам е нормално, всеки дърпа килимчето към себе си.

# 142 21 ян. 2019, 17:59 ч.
  • София
  • Мнения: 17 316
Леле, хора, вие ме разбихте и ме отвяхте направо Simple Smile Наистина ли никога във връзките ви не се е случвал момент, в който страстта и пеперудите да изчезнат? И след известно време, хоп, гледаш го същия човек, рошав и по пижама в кухнята и си викаш - ей, ама колко си го обичам!! На мен да, и в двата ми брака, и знам за себе си, че е нормално. Честно казано, мислех, че и при всички останали е така, дори не се бях замисляла. Тук за две седмици терзания и колебания, сложихте точката на една тригодишна връзка. Брей!

Аз самата имах един такъв момент в живота си, дори ясно си спомням как звъннах на мама и й ревнах, че животът ми е свършил и нищо интересно повече не ме чака. Беше точно след като с първия ми мъж направихме годеж не защото го искахме, а защото родителите ревнаха, че живеем заедно и какво ще кажат хората (не ги съдя строго, преди 20+ години беше). Да съм знаела тогава, че всъщност всичко ми предстои Simple Smile Но явно съм усетила натиска по този начин и съм реагирала също така.

Чудя се дали съм права, авторката да каже, но ми се струва, прочетено между редовете, че приятелят й не я оставя да си има чисто нейно женско време, компания и излизания. Ако е така, напълно разбирам защо се е сдухала. С едно единствено изключение във форума ни, не мисля, че има жена, която може да функционира без собствена "мрежа" от приятелки, да е все в двойка, все семейно. Всеки има нужда от пространство. Ако съм напипала нещо, може би си струва да се помисли за разговор в тази посока. Аз не бих живяла с мъж, който ми ограничава излизанията, дано не съм права и тук не става въпрос за това, но да се налага да се разделяте за месец, за да излезеш да се напиеш с приятелки? Странно е, нали?

Последно и стига вече, че се разлях по темата Simple Smile - но не спирам да се дивя във форума как намираме 20+ годишни хора за малки, за млади, зелени и недорасли. И след това се ужасяваме на висок глас що за инфантили са новото поколение. Ами как няма да са инфантили, като ние така се държим с тях. Никак не намирам една двойка на 22-23 за прекалено малка. Намирам дори за хубаво, че могат да се учат, развиват и да си градят живота заедно. Иначе какво - дискотечки, екскурзии и кафенца до колко? На 32 големи ли са вече, или още да ги пратим да си поживеят?

# 143 21 ян. 2019, 18:08 ч.
  • Мнения: 60
И аз съм за това да си даде време и да премисли много добре всички плюсове и минуси. Да реши дали ще може да живее без да съжалява за решението си, каквото и да е то. В крайна сметка всеки преследва щастието и се бори за него с решенията, които взима. Авторката знае дълбоко в себе си как да постъпи, просто още не го е осъзнала.

# 144 21 ян. 2019, 18:15 ч.
  • Мнения: 33
Да, определено е ревнив и често ме ограничава. Не всичко са плюсове в неговия характер, естествено.
Примера с напиването и излизането го дадох, защото просто започна много да ми липсва тази свобода. Аз уча медицина, дори и без мъж в живота си няма да имам времето да се напивам и излизам постоянно, а и не съм такъв човек, не това е главното, което търся в живота, но понякога определено е приятно. Просто чувствам, че не живея собствените си живот по моите желания, а по това, което “трябва”.
Подла, дебил и аз определям себе си с подобни епитети често, както прочетохте дори глезла, презадоволена, имам всичко, а съм ужасно нещастна. Причината да не му казвам с лека ръка край е точно това, че не искам да го наранявам толкова. Знам, че ще го боли, а не искам той да страда. Не се изкарвам жертвата аз в нито един момент, а точно обратното цялата вина имам аз. Явно не си изпитвала това чувство досега и винаги си била трезво мислещ човек, поздравявам те, но както виждам не всички сме “умни, разсъдливи и мислещи” хора.
Мисля да спра за момент да обяснявам, ще изчакам да мине срещата ми и с психолога, да помисля още малко, да стигнем двамата до някакво решение. Изключително много благодаря на всяко едно мнение, не очаквах така положително да ми повлияе един форум и да срещна хора с подобни истории. До голяма степен ми помогнахте да призная някои неща пред себе си, за които ме беше страх да мисля дори. Да говоря с родителите, да почувствам смелост и определено усетих подкрепа!  Благодаря и определено ще напиша как се е развила ситуацията, ако някой има интерес Simple Smile

# 145 21 ян. 2019, 18:25 ч.
  • София
  • Мнения: 17 821
Не съм те нарекла дебил само че.
Просто, че млад не значи дебил.

Сега изникна ново двайсе- че е ревнив и не ти дава да излизаш. Тогава нещата се променят. Успех ти пожелавам, дано не съм прозвучала прекалено остро.

# 146 21 ян. 2019, 18:28 ч.
  • Мнения: 360
Justagirl17 Ти не си изрод.. нито пък дебил.. Не се определяй като такава, на първо място обичай себе си, такава, каквато си. Ако приемаме всяко мнение за чиста монета ще се докараме до лудост. Не дължиш на никого, никакво обяснение, освен на приятеля си. Така, че смело напред! Всичко ще се нареди, както трябва, просто остани вярна на себе си, защото лъжейки себе си, лъжеш и другите.  

# 147 21 ян. 2019, 18:30 ч.
  • Мнения: 18 599
Всъщност за първи път посочваш негов недостатък. А той се оказва огромен по моите критерии. Ревниви и ограничаващи мъже не одобрявам.
Занапред ще знаеш да не жертваш приятелствата си заради другия. В българската традиция е приятелите на мъжа да стават общи за семейството, а женските приятелства да отпадат и постепенно жената да се изолира от предишната си среда. Но гледай да не го допускаш повече.
Успех с психолога.

# 148 21 ян. 2019, 18:47 ч.
  • Мнения: 60
Цитат на: EmmaT в пн, 21 яну 2019, 18:30
Всъщност за първи път посочваш негов недостатък. А той се оказва огромен по моите критерии. Ревниви и ограничаващи мъже не одобрявам.
Занапред ще знаеш да не жертваш приятелствата си заради другия. В българската традиция е приятелите на мъжа да стават общи за семейството, а женските приятелства да отпадат и постепенно жената да се изолира от предишната си среда. Но гледай да не го допускаш повече.
Успех с психолога.

Абсолютно същото нещо съм забелязала и аз. Приятелите на мъжа да стават общи, ходене на гостита, кафенца, ресторанти. А на жената остават някъде на много заден план, защото примерно мъжът не ги харесва, а ти си длъжна да харесваш неговите и да ги толерираш. Обещала съм си, че повече такава грешка няма да направя.

# 149 21 ян. 2019, 19:04 ч.
  • Мнения: 2 468
Цитат на: Justagirl17 в пн, 21 яну 2019, 16:04
Страх ме е, че съсипах живота му, че той няма да обича и да се довери отново така, а така заслужава да бъде обичан ... като знам колко съм обичала този същия човек и не знам какво толкова се е променило в него, за да се чувствам така.
La Donna e Mobile - това е, което се е променило. Не се е променил той, променила си се ти. Точно 2-3 години, между другото, отнема един мъж да омръзне на жена си и първоначалната страст, която сега ти липсва, да си отиде.
Което не значи, че не може да се кара семеен живот и 10, и 20 години след това, пък защо не и "докато смъртта ни раздели" - някои карат криво-ляво, други карат в спокойствие и разбирателство, трети в мълчаливо страдание, но не знам някои да я карат все на тая страст.
Между другото, аз не мисля, че си "още дете" - да, 22 е млада възраст, но щом законът те смята за пълнолетна и щом ти дава право да подписваш ипотеки, трябва да си поемеш отговорността. Нищо катастрофално не се е случило, жилище както се купува така се и продава, даже може да се е качила стойността му малко, та поне разходите за прехвърляне и ипотеки да си покриете, ако го продадете за малко повече. Но и да загубиш малко пари, това е част от решението, което си взела и зад което трябва да застанеш.
За мъжа съвет не мога да ти дам, ти си решавай - щом като ти е омръзнал казвай му сбогом. Да знаеш обаче, че и следващия така ще ти омръзне след 2-3 години. И по-следващия. В един момент като наближиш 30-35 ще си кажеш "абе този да не е по-лош от другите" и пак на същата ще дойдеш. Това е моето мнение. Успех!

# 150 21 ян. 2019, 19:16 ч.
  • Мнения: 18 668
Не е така. На всеки са му омръзвали гаджета, което не значи че с някой друг мъж няма да имаш дълга връзка. Аз вече съм на принципа, че живея днес и сега, планове за 20 години напред нямам и мъж само защото е стабилен и подходящ не бих търпяла, ако не ми е весело с него.

# 151 21 ян. 2019, 19:23 ч.
  • София
  • Мнения: 17 316
А аз мисля, че бих. Много по-важни неща има от веселото. С бившия непрекъснато ми беше весело, то бяха веселби и купони, и излизания, и смях, и секс, и забава. Ама като опреше до отговорностите - сал една Бърди на пангара. Цъ, мерси съм за такава веселба.

# 152 21 ян. 2019, 19:31 ч.
  • Мнения: 7 357
Аз и не търся да ми е весело. Обикновено мъжете, които ми допадат са скучни. Като мен. Завелязала съм, че веселите неща бързо се изчерпват. А за авторката, какво да мисля, вярно на 22, ама човек вече е с оформен характер, ще дойде следващият, и после следващият и тя все няма да е наясно със себе си.

# 153 21 ян. 2019, 19:37 ч.
  • Street of Dreams
  • Мнения: 13 506
Защо пък така решихте? Вие за първия ли се омъжихте?

# 154 21 ян. 2019, 19:58 ч.
  • Мнения: 3 148
Цитат на: OnDiNe_ в пн, 21 яну 2019, 19:37
Защо пък така решихте? Вие за първия ли се омъжихте?
и какво като и първия, ако е свестен и се разбират. или трябва да го остави и да попадне на някой идиот, само за да не е с първия.

# 155 21 ян. 2019, 20:00 ч.
  • Мнения: 7 357
Не, разбира се. Но с никого не съм живяла дългосрочно, не съм го представяла като сериозен партньор и не съм вземала ипотека. И най- вече, дори и на 18, съм знаела какво искам.

# 156 21 ян. 2019, 20:10 ч.
  • Мнения: 673
Разбирам тези, които казват, че авторката утре и с друг пак по същия начин ще се колебае и ще търси друг, който ѝ е по-интересне. И на мен така ми звучи. Като човек, който е бил сериозен, твърдял, че човека до него е завинаги, та чак родителите му му съдействали. А после изведнъж (и то съвсем близо до ипотеката) се отдалечават с любимия и се оказва, че дори не го обича, а какво остава завинаги. И тя търси свободен живот, където да се почувства добре. Може би авторката не е наясно какво е (според нея) да обичаш. А то не е само тръпка, да си прекарвате весело, да се харесвате. То е нещо повече - да даваш и да си доволен от това. А това да гледаш с любимия в една посока е още по-хубаво. Само че каква е нейната посока? Какво иска тя? А и къде са родителите в тази картинка? Защо те са поощрили тези стъпки на тези години? Защо не са се запитали какви са подсъзнателните причини, поради които дъщеря им иска това? Отговорите на тези въпроси биха дали някаква яснота на нещата кое, как, защо и накъде. Успех ѝ желая на авторката и време е да научи някои неща по трудния начин - тоест - да взима решения и да отговаря за тях, че може и да не са най-правилните, но са нейните.

# 157 21 ян. 2019, 20:34 ч.
  • Мнения: X
Ако имате нужда от развеждане - заповядайте при нас да Ви убедим как това е най-доброто заключение на всяка една връзка Wink

Иначе това, което описвате, ако не е пързалка, пресъздава доста добре манталитета на човек на 20 години - човек на 20 най-често все още не може да поема отговорност за решенията си. Прекалено е импулсивен, но като направи нещо, после изведнъж почва да се терзае, че си е "провалил живота". Това поне го описахте много хубаво - пързалка или не.

Възможно е навсякъде да избие. Аз примерно бях супер, ултра, мега уверен (в 7ми клас!!!) какво искам да правя цял живот, влязох във въпросната специалност и изведнъж - ах, ама не искам това! Много е скучно, ограничаващо, затъпяващо, искам по-креативни неща, по-интересни, по-вълнуващи, по-творчески!!!

Ах, ох, каква поредна футболна драма.

Към 30те минава някъде. Бях попадал и на статии, които обясняваха от неврологична гледна точка какви зони от мозъка на човек продължават да съзряват до към 28г. някъде. Но няма смисъл да ги пускам - няма кой да прочете Simple Smile

Та такова е описаното. Страх от отговорности, очаквания. Нищо сложно.

Бягайте. Бягайте с 200 и от него, и от очакванията на родителите, и от обвързването, и от за(г)робващата ипотека, от всичко. Бягайте и ще мине. Има време да почнете наистина да знаете какво искате и да го защитавате с дълбоката увереност, че стоите изцяло зад решенията си, а не са детински каприз или прищявка от типа на "играя си на семейство на 22".

Затова и обикновено давам съвет на хора на тази възраст да не бързат толкова с импулсивните решения, за да не осъмнат на следващия ден след като са реализирали решението си с единственото желание да избягат. От тези решение май само бебчето е една идея по-сигурно като решение, защото бременността препрограмира мозъка на повечето майки да не могат да избягат (еволюционен механизъм вероятно).  Но при татковците подобен механизъм няма, затова става забавно при двойки с дете на по 20-23. Особено в днешно време, когато развод се прави по-лесно от сватба в Лас Вегас, ако изобщо някой си е правил труда да се разкарва до гражданското.

# 158 21 ян. 2019, 20:34 ч.
  • Мнения: 18 668
На мен и с бившия ми беше много весело, затова направих глупостта да го избера сред кандидатите си Simple Smile Имах доста по-подходящи, ама... Simple Smile Към днешна дата мога да кажа, че май по-голямата купонджийка съм била аз от двамата обаче.

И сега съпруга ми ме спечели с това, че ме разсмива. Аз супер сериозни мъже, ако ще й да са много отговорни, не харесвам. Хората сме различни Simple Smile

# 159 21 ян. 2019, 20:39 ч.
  • Мнения: 360
bgtatko81 Аз искам да прочета, ако е възможно Simple Smile

# 160 21 ян. 2019, 21:15 ч.
  • Мнения: X
Цитат на: L.D. в пн, 21 яну 2019, 20:39
bgtatko81 Аз искам да прочета, ако е възможно Simple Smile
Скрит текст:
Ето две отправни точки за начало:

това е по-неврологично
Цитат
The human brain doesn't stop developing at adolescence, but continues well into our 20s, ...

The research results revealed that young adult brains were continuing to develop wiring to the frontal lobe; tracts responsible for complex cognitive tasks such as inhibition, high-level functioning and attention. The researchers speculated in their article that this may be due to a plethora of life experiences in young adulthood such as pursing post-secondary education, starting a career, independence and developing new social and family relationships.

това е едно по-популярно интервю, в което се обсъждат поведенческите промени, за които говорех, че продължават не само през юношеските години, а до към 25. Не знам откъде ми е останало в паметта числото 28 за възраст - не откривам конкретната статия, но със сигурност ставаше дума за процеси продължаващи до късните 20 години  - можете да намерите още много материали с ключови думи: impulse control, response inhibition, and sensation seeking + twenties
Цитат
AAMODT: So the changes that happen between 18 and 25 are a continuation of the process that starts around puberty, and 18 year olds are about halfway through that process. Their prefrontal cortex is not yet fully developed. That's the part of the brain that helps you to inhibit impulses and to plan and organize your behavior to reach a goal.

And the other part of the brain that is different in adolescence is that the brain's reward system becomes highly active right around the time of puberty and then gradually goes back to an adult level, which it reaches around age 25 and that makes adolescents and young adults more interested in entering uncertain situations to seek out and try to find whether there might be a possibility of gaining something from those situations.
пс. ако има нужда/интерес - мога да преведа или обясня нещо от цитираното, ако не е напълно ясно.

Последна редакция: пн, 21 яну 2019, 21:21 от Анонимен

# 161 21 ян. 2019, 21:58 ч.
  • Мнения: 17 408
Защо да бяга? Сама си го е избрала. Може и да си остане, да поживее на семейни начала, а и да се зажени на тази крехка възраст, не е доживотна присъда.
Точно пък бягайки, не мисля, че би осъзнала какво иска.

# 162 21 ян. 2019, 23:11 ч.
  • Бургас
  • Мнения: 3 593
Ще поздравя авторката с една песен, която много харесвам...Wink
https://www.youtube.com/watch?v=5yXSCavX7Ew

# 163 27 ян. 2019, 22:32 ч.
  • Мнения: 62
Цитат на: Justagirl17 в сб, 19 яну 2019, 20:58
Съжалявам главно за ипотеката.
Въобще не се чувствам готова за семейство и толкова сериозна връзка ... страх ме е от това, че никой не би ме разбрал и подкрепил, че съм му дала надежди, за което ме съм го лъгала аз изпитвах същото ... не знам как може така да се преобърнат нещата и то за месеци, не знам и как да ги оправя, а така ми се иска да бъда влюбена отново Sad
Щом е толкова прекрасен и толкова те обича не заслужава да живее в лъжа. И ти не заслужаваш. Живей живот, който те прави щастлива:)

# 164 1 март 2019, 19:57 ч.
  • Мнения: 261
Малко и от мен - другата страна. Мъж съм на 57 г / смятам се за не баш ограничен.
Според мен момичето просто си иска безгрижният живот , студенти , партита ,сесии ( Разбирайте свободен секс ) безгрижие . 
Оставай го момиче , оставай го за да може да се оправи и той !! Явно те интересува само безгрижният живот . Грижа ти е ипотеката Simple Smile , аз наистина съжалявам приятелят ти - поне по това което си написала

# 165 8 май 2019, 17:59 ч.
  • Мнения: 468
Как се развиха нещата? Едва сега изчетох темата и ми стана любопитно.
Много е решаващо според мен да се отделя време и внимание на приятелите дори когато има мъж, и това че той ти е ограничил контактите вероятно ти е взело всичкия въздух, плюс финансовото бреме с апартамента, плюс сериозната работа в университета и за капак ако нямате и добри сексуални отношения чрез които да се залепят пробойните, нещата са ясни. Нямаш никаква вина. Надявам се да сте намерили най доброто решение, а в случай че сте заедно - воювай за личната си свобода и време с приятелки без сцени на ревност.
И с този, и с всеки мъж.

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

0 резултати за

Добави филтри

Групи

Теми

Автори

Период

-

      Facebook login функцията е временно ограничена.

      Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

      Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

      Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

      Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

      Молим да ни извините за неудобството!

      Забравена парола? Вход

      Общи условия

      Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


      НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


      НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


      НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


      НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


      Затвори

      Активация на акаунт

      Здравейте,

      Включете се в проучването на Frosch относно вашите предпочитания за почистващи препарати за дома. Попълнете анкетата сега – отнема само 2 минути.
      Благодарим ви предварително!

      Към анкетата

      Здравейте,
      Искаме да направим BG-Mamma вашето още по-любимо място за споделяне. Помогнете ни, като отговорите на въпросите в тази анкета:

      Към анкетата