Да се разделим или да остана, как да постъпя?

Според мен се успокой и не бързай с решенията.
Не ми звучиш изобщо уравновесено към момента.
Изплашила си се, че животът е станал сериозен.
Това е нормално.
Но не е необходимо да бързаш за никъде.
Съветът ми е да поговориш с твоето момче как се чувстваш - че сте много млади и имате нужда да я изживеете тази младост, преди да се обвържете със семейство и деца. Ти самата на 22 години не искаш ли да учиш нещо? Да пътуваш? Нормално би било.
По въпроса за ипотеката. Принципно наистина е рано за такова нещо, но ако можете да си го позволите финансово, нищо не губите. Ако някога се разсъхнат нещата между вас, продавате, делите и готово.
Ако не бързате да се жените и да раждаш, можете да си живеете поне няколко години на ергенски начала, дори и с ипотеката.
Може би ако престанеш да чувстваш този натиск да нагазиш незабавно в дълбоките води, ще се успокоиш и ще върнеш чувствата си към приятеля си. Наистина не винаги е лесно да срещнеш човек, на когото да се доверяваш напълно. А с годините се оказва, че това е изключително важно.
Имаш ли страст към него?
Защото ако нямаш, значи просто го обичаш като братче - и връзката ви няма да оцелее.
Ако се обичате, ще си дадете необходимото време. Нито е необходимо, нито е разумно да се обременявате на такава млада възраст със семейство и деца.
Ако така и така ще сте под наем - по-добре си плащайте ипотеката. Това не те задължава да си до гроб с този човек - просто си влагаш парите в нещо, което си остава твое и може да си ги вземеш обратно, ако размислиш.

Родителите нямат никакво право да оказват какъвто и да е натиск. Застани категорично и им кажи, че животът си е твой и ти определяш сроковете.

Дай си време, за да може мислите и чувствата ти да улегнат. Възможно е това да е някакъв вид депресия или просто страх.
На 22 години нма нищо лошо да живееш с твоя човек, дори и да плащате ипотека заедно. Какво е различното? Приеми го така все едно си плащате наема. Родителите ви натискат ли ви за сватби и поколение? В това ли е проблемът? Третират ви като женена двойка с това идване на гости увас ли? Ако е така, просто говори с тях и им откланяй желанията, когато искат да идват увас. Вместо това вие ходете някъде и забавлявайте.
Всъщност не мога да разбера проблемът в момчето или е или в родителите ви?

Да и аз точно заради този си страх не искам да взимам категорично решение, а да дам шанс на връзката ни, но колкото и да се опитвам не се получава. Страст в момента не изпитвам никаква, но изпитвам любов към него и към всичко, което сме преживели...
Проблемът с родителите, особено неговите, е че те вече ни приемат като семейство, а не знам как да им кажа, че това още не е така ... може би грешката е моя, че им дадох да мислят така. Моите родители са хора на ценностите и много държат на семейството, не знам как ще приемат чувствата ми, дали ще ме разберат, дали ще ме подкрепят... а и много се привързаха към него.
Иначе аз съм студентка и имам големи амбиции за живота си.
Толкова съм объркана и некатегорична в нищо. Когато съм с приятелките и колегите си се чувствам толкова свободна и щастлива и направо изпитвам ужас да се прибера вкъщи ... а когато помисля за раздяла или поне да си дадем някакво време главният проблем е, че не знам как е възможно да се случи като живеем заедно ?!
не знам, другото е, че не искам да го наранявам, но не искам и да живея така

Темата изглежда малко невероятна. Въз основа на какво имате ипотека, щом си студентка? Според мен не е истина и темата е пързалка.

Все още си свободна и можеш да се забавляваш с колегите и приятелите си. Ако трябва се отдалечи малко от родители си, както и неговите. Какво имам в предвид ли? Ако искат да идват на гости да им откланяш желанията, като им казваш, че ще ходите някъдв за уикенда или на купон в приятели, а защо не и купона да е увас. Напомнете им, че сте млада двойка и имате нужда от време заедно.
За страстта не се притеснявай. Когато те грабне еднообразието е възможно и страстта да я няма, но нека това е временно! Дайте си време един на друг. Излизайте и ходете на непознати за вас места. Правете ежедневието интересно.

Ако пък си взела решение да се разделил с него, не мисли за родителите си. Вероятно ще бъдат разочаровани, но няма Д живеят твоя живот. Все някога ще приемат решенията ти, каквито и да са те.

Според мен са ти се струпали изведнъж големи промени на главата, от наем на ипотека, от чужд апартамент в собствен. Фактът, че сте с обща ипотека не значи, че сега веднага трябва да се жените и да правите деца. Не значи и че си закотвена доживот. Изчакай малко и не прибързвай, защото може да съжаляваш евентуално.
П.п на мен също ми предстои такова местене и съм полудяла от страх, ама е по- скоро заради смяната на мястото. В момента ремонтираме новия апартамент и всеки път като отида нямам търпение да си тръгна от пустия страх от промяна. Но пък е за добро.

Ипотеката взехме на негово име, защото той има добър доход аз съм съкредитор, защото работя, макар и почасово и с малък доход, а баща ми солидарен длъжник.
Много се надявам да е моментно, но когато не спирам да мисля за как съм провалила живота си, как да излизаме и да се забавляваме ? Аз виждам, че и той страда от това, но как да го гледам и лъжа в очите, че съм щастлива. Все повече почвам да си мисля как ми се излиза с приятелите ми, да завиждам на необвързаните момичета и да ми се иска да имам свободата за едно ново начало Толкова безнадеждно ми се струва всичко, а така не ми се иска ...

Еее, извинявай, ама... няма родители да теглят ипотека на името на проекто зет, че и да товарят дъщеря си с подобни задължения. Някъде записано ли е, че апартамента е на двамата, тоест и на твое име, не само на приятеля ти?

Какви са тия родители на 22 годишна дъщеря с гаджето да тичат да уреждат ипотеки... втрещена съм.

Да в нотариалния акт двамата сме собственици. Те правят всичко, което би ме направило щастлива, аз държах на това свое решение, макар и тогава да им казвах, че ме в страх, но половин година по - късно вече стана нетърпимо, а дори не ми се мисли как ще е още 10 години така страх ме е, че няма да ме разберат и ще кажат, че е поредната прищявка, но как да спра чувствата си ...

Отбелязвам си да не подкрепям общи ипотеки на дъщерите си в подобна възраст поне.

Честно да ти кажа,когато сте заживели заедно сте се отделили като вид семейна единица.Кое е това,което е приключило?Ако човекът те подкрепя можеш да сбъднеш мечти те си за образование,кариера,пътувания,излизания и други.Казвам го от собствен опит.На 22 се омъжих,родих,но това не ми попречи да завърша бакалавърска степен в два университета ,две магистратури,а сега вече с две деца продължавам с докторантура.Всичко е,както си го направиш.А и не е задължително да се жените и да имате дете.

А на колко години е приятеля ти? И на какво мнение е той по въпроса със семейството и децата, а преди да се нагърбите с ипотека, обсъждали ли сте такива неща?

Тука аз ще съм категорична - тънката червена линия е премината и няма връщане назад. Ако продължаваш да живееш в този ад, в който се чувстваш не-на-място, скоро ще започнат паник-атаките и ще откачиш. Ти просто си възпитана да си доброто момиче на мама и татко с ценности, което хем е супер, хем те убива. Не се страхувай и бъди лошо момиче, което е господар на живота си. Зарежи него и семейния хомот с ипотеки на крехките си 22, излизай с приятели, учи, остави някой идиот да ти разбие сърцето - всичко е част от живота. Поеми си всички рискове. Каквото и да е, трябва да ти носи емоции, различни от въже на врата.

Всичко ще е за добро. Вашите ще те разберат и те биха предпочели да се разделите сега, отколкото да си разведена на 30 с две деца. Даже въобще не ги мисли, нито ипотеката - ще се разберете. Да ти наплати нещо, да те изкара от договора и да си я плаща сам.

И да ти липсва в началото, и да си самотна, и да ти е трудно финансово, и да срещнеш някой идиот, дето на малкия пръст не може да му се равни - пак ще си по-добре от чувството, че залъгваш себе си, другите и най-вече него - този, който е толкова добър.

Може би никога не си го обичала, а просто сте били влюбени, млади. Но вместо да помислите дали се обичате, дали за дълго искате да сте заедно, сте се хвърлили в дълбокото с ипотеки и други подобни. А родителите, поради техни си причини, са ви подкрепили. Говориш за това как мечтаеш да си необвързана, все едно младежът до теб е някаква тежест, определена от някой друг. Трябвало е навреме да отблъснеш поривите и желанията за ипотека и предстоящи женитби, но тогава явно ти е било приятно да се мислиш за голяма и да играеш тази роля. Сега ще стане по трудния начин. Но може да го промениш - казваш на всички, че си се объркала и хващаш юздите на твоя живот. Но не според очакванията на някой, а според твоите желания. Но си носиш последствията и отговорностите. Сигурна съм, че има начин и за ипотеката да се разреши въпроса. Успех и слушай повече вътрешния си глас!

Успокой се малко. Дай си време и не бързай с решенията. Избързала си с решението за ипотеката и сега те е налегнала страх. В една връзка има и много кризисни моменти има и много хубави. Аз съм с моя съпруг вече 10та година, женени сме едва от 3.Ами какво да ти кажа хиляди пъти съм била в твоето положение, но в един момент винаги нещата са се обръщали и така до ден днешен. Но... Тук има едно голямо но, ужасно много го обичам и колкото и д сме ядосва любовта ме кара винаги да прощавам. При него е същото. Страст обаче също има, дори след 10 години и то доста голяма. Мисълта ми е, че връзките не са само цветя и рози, млада си, ипотеката е сериозно решение, малко рано сте го взели... Но не съжалявай, а мисли положително. Найстина не бързайте със сватби още по-малко пък деца. Ще се депресираш още повече. Поживейте си няколко години, по ходете си. Намирате си развлечения, възобноветр връзката си. Ако трябва отиди при родителите си известно време за да видиш как ще се чувстваш, дали той ще ти липсва, или ако имаш възможност някъде на гости в друг град за седмица две.Помоли го през това да не поддържате никакъв контакт и виж липсва ли ти този човек, искаш ли да си с него и тн... Ако да значи просто е период, който трябва с усилия да преодолееш, но ако не ти липсва, няма смисъл от тази връзка и създадете ли семейство ще бъдеш още по-нещастна. Ипотеката все ще се разберете за нея как да процедирате. Но най-вече не бързай с категорични решения. Както казват "Два пъти мери, един път режи."