Обичам го като човек и то прекалено много. Обичам миналото ни заедно. Обичам да знам, че е щастлив, както вече казах. Обичам всичко свързано с нашата връзка. Знам, че и той ме обича, но ми липсва тръпката и страстта към него и не знам дали вече може да се върне тя ...
- Публикувана: 19 ян. 2019, 20:31 ч.
- Последно мнение: 8 май 2019, 17:59 ч.
Да се разделим или да остана, как да постъпя?
Напротив, тя твърди, че е била заслепена от любов, взела е крайни решения от любов, била е много щастлива с него. Охладняването започва във връзка именно с перспективата нещата да станат по-сериозни, отколкото тя има готовност (нормално за възрастта). Не че момчето се е променило, не че нещо е направило нередно. Просто тя се страхува да се обвърже завинаги с него, след като не знае как ще се променят нещата в бъдеще и дали няма да пропусне някакви шансове в живота си. Според мен те са си много добре двамата, но тази история с преждевременните движения в посока към семейство са създали един напълно ненужен стрес. Грешката, мисля, не е в самата й връзка, а в нарочването й като последна и единствена до гроб. Ако се прекрати този натиск, съм доста сигурна, че ще се върнат към добрите времена. Затова съветвам авторката да го дава по-лежерно, да не си слага никакви срокове и да не прави никакви планове в никаква посока, както и да пресече опитите за въздействие от родителска страна. Пък времето ще си покаже дали го обича, колко го обича и има ли смисъл да са заедно. Може пък и той да срещне някоя, в която да се влюби безпаметно, знае ли човек? И тогава нашата авторка да рони сълзи. А сега просто го счита за даденост, едва ли не за заплаха към свободата й. Не, заплахата не идва от това момче. .
Обичам го като човек и то прекалено много. Обичам миналото ни заедно. Обичам да знам, че е щастлив, както вече казах. Обичам всичко свързано с нашата връзка. Знам, че и той ме обича, но ми липсва тръпката и страстта към него и не знам дали вече може да се върне тя ...
Ясно. Не го обичаш. Като мъж, като партньор.Не губи време, седни и разкажи на това момче как точно се чувстваш - кажи му точно това, което написа по-горе. И го остави, за да се ориентира и той в живота занапред. Никой не заслужава да бъде лъган, или да стои другия от съжаление.
Тя не изпитва негативизъм към приятеля, а към ситуацията, в която се е озовала - полусемейна, с "лелинско" ежедневие - родителите на гости, ипотеки...
И моят съвет е да изчака емоциите да се уталожат. Има ли реална възможност момчето само да изплаща ипотеката? Тя и баща й да излязат от сделката и собствеността? Това със сигурност ще значи друг платежоспособен съдлъжник, обаче. И аз не мога да разбера тия родители, как не са се опитали да отрезвят младите?
Thirteen ,била ли си много влюбена като ученичка или например на 20? Ако този мъж (по-скоро момче) тогава ти беше предложил брак, как щеше да реагираш? На всяка възраст, задълбаването си има различни измерения, поне за мен. На 17, ще е да правите секс, на 23 - да живеете заедно, на не по-рано от 27-28 да мислите за брак и деца. Даже последната фаза беше около 30-те за мен и естествено с мъж, в когото съм влюбена. За друг не бих направила тези крачки на съответната възраст.
Една връзка може да си е съвсем сериозна и истинска, но форсирането й да я разруши.
Една връзка може да си е съвсем сериозна и истинска, но форсирането й да я разруши.
Thirteen ,била ли си много влюбена като ученичка или например на 20? Ако този мъж (по-скоро момче) тогава ти беше предложил брак, как щеше са реагираш?
Не мога, не ми се получава да пиша наизуст.На 20 се омъжих за най-голямата си любов. Имах 19 годишен брак. Без да се замислям много.Обичах.
Не е за пример, знам. Но и знам, че когато обичаш-обичаш.
Не знам защо генерализирате за други хора. Бях много влюбена в мъжа, с който живеех на 24, тогава мислех, че ще сме семейство някой ден, но ако ми беше предложил или трябваше да решавам за дете, в този момент, щях да откажа. Както му отказах съжителство, когато бяхме на 20 и не можехме да се издържаме сами.
Аз пък съм супер премислящ човек. Когато ми предстои нещо важно губя съня си и изобщо е някакъв кошмар. Единственият път в който преди важно решение съм била абсолютно спокойна и спах като пор беше когато се омъжвах. Наложи се майка ми притеснена да ме буди, че скоро щели да идват гости.
Аз на 22 бях готова за брак. С пет пръстена щях да се омъжа за него и просто умирах да му родя. Майката природа ми говореше. Не стана обаче. Когато на близо 30 друг ми предложи брак и "всичко, което исках", се почувствах като нея и избягах, макар "да ми беше време". Не е до калкулацията на времето, човекът за брак е важен. Защото 90% от живота ни зависи от това, за кого се омъжваме. Там, където няма любов, няма живот. Ще срещне друг и ще е сигурна и мисълта да преобърне света с него ще я прави щастлива.
И аз смятам, че годините не са определящи за чувствата, които изпитваме. Възхищавам се на хора, които мислят трезво, макар и заслепени от чувства, очевидно аз не съм една от тях. За в бъдеще ще се опитвам да контролирам тази моя крайна емоционалност, а сега просто се надявам да завърши добре цялата ситуация или поне по скоро да имам спокоен живот, защото вече е нетърпимо ...
X
Реклама