Да се разделим или да остана, как да постъпя?

  • 10 425
  • 165
  •   1
Отговори
# 60
  • Варна
  • Мнения: 14 554
Justagirl,не е редно да взимаш радикални, лични решения от форум с анонимни.
Раздяла,ипотека,наранени родители ще те хвърлят в още по-депресивни емоции.
Не си посочила нищо крайно,негативно или асоциално, спрямо твоя приятел.
Ами ако не срещнеш мъж с качества?
Може да се луташ и страдаш с години.
Всяко едно бъдещо разочарование ще те травмира повече.  Не винаги възрастта, а опита са определящи за верните и важни решения.Мисли рационално на този етап.

# 61
  • Варна
  • Мнения: 4 109
Подкрепям L.D, слушай себе си и си дай време да усетиш какво мислиш.

# 62
  • Мнения: X
Всъщност съветът на всички е един и същи: да си даде време, за да определи емоциите си, да се наслаждава на мига и да не поема ангажименти за бъдещето. И да не допуска външен натиск.

Колкото до това дали обича момчето или не, това е малко трудно да се определи под такъв стрес, като той се явява един вид източник на стреса. Нека отпаднат причините за стреса и ще се разбере. Може пък момчето да я изненада с разбиране и подкрепа, които да я спечелят отново.

# 63
  • Street of Dreams
  • Мнения: 13 531
Преди доста време имаше подобна тема, за едно момиче с "идеалния мъж и идеалната къща", което получава паник атаки и не може и не може да разбере защо ме го обича - той е толкова идеален! Беше полудяла, беше се разболяла психически - много силно ме впечатли. Една голяма част от потребителите я нападнаха допълнително, помня че тя самата много се обвиняваше и май точно затова беше така зле. Сърцето си иска своето, човек трябва да спре да е притискан от това "да направи правилното нещо", особено ако интуицията му казва обратното. От това се полудява, а други биват наранени повече, отколкото да ги напуснеш.

Какво си мислите, че приятелят й не усеща какво става ли? Просто не му се вярва. Обаче когато това продължи, той също ще бъде съсипан психически да гледа една плачеща и студена жена. И може би той ще я остави.

# 64
  • Варна
  • Мнения: 4 109
След като приятели и познати разбраха за раздялата, всички които имаха коментар по темата,  бяха на мнение, че не сме били един за друг, виждало се. Никой не беше ни казвал такова нещо, ние бяхме еталон - заедно, с апартамент, сериозни и т.н. Така установих, че приятелите явно няма да споделят такова нещо. Питах и родителите си - те искали да съм щастлива и приели избора ми (бях на твоите години). Взъщност ипотеката и общия имот дойдоха на 8-мата ни година заедно.  Живяхме в дома си 5 години, тъкмо го обзаведохме и аз се изнесох.

# 65
  • Мнения: 1 382
Защо не пробваш  консултация с психолог? Има методи, техники и т.н, които помагат. Дори и да не помогнат, мнение на специалист няма да навреди. Аз се справих с подобна ситуация, благодарение на добър психолог, разговори с определените хора и всичко постепенно се нарежда. Запомни от мен - с разговор се постигат доста неща. И още нещо - това е твоя живот, не трябва да се чувстваш виновна за това, че искаш да го живееш по-различен от примера на вашите начин. Нищо не е на всяка цена! Simple Smile

# 66
  • Варна
  • Мнения: 4 109
.... Страх ме е как ще им съобщя това си решение ... "
Аз ги уведомих постфактум, в прав текст.

# 67
  • Мнения: X
Justagirl17, а ти наясно ли си откъде идва този негативизъм към твоя приятел? Има ли някаква конкретна причина, конкретно обяснение?

# 68
  • Мнения: 5 582
Тя не изпитва негативизъм към приятеля, а към ситуацията, в която се е озовала - полусемейна, с "лелинско" ежедневие - родителите на гости, ипотеки...

# 69
  • Мнения: 18 789
Ако обичаше приятеля си, щеше да се размазва от кеф, както са повечето булки в очакване да станат такива.

# 70
  • Street of Dreams
  • Мнения: 13 531
Ако обичаше приятеля си, щеше да се размазва от кеф, както са повечето булки в очакване да станат такива.

Да, така трябва да се чувства една бъдеща булка. Няма ли го това усещане, трябва да се измъкне. Дори да няма никаква логика, нейната интуиция крещи. Тя не е в равновесие със себе си. Това е робство. Това е фарс.

# 71
  • Мнения: 33
Относно психолог и аз съм си мислила, но още не съм се решила.
А този негативизъм, не знам, може би от случното, монотонно ежедневие, не мога да конкретизирам една причина. Естествено, че има неща, които не харесвам в характера му, но то ги имаше и преди, имаше и все още има и много неща, които харесвам. Точно това са нещата, които все още ме задържат с него.
Той все повече започва да осъзнава накъде отиват нещата и го виждам как страда от това ... не искам да съм с него от съжаление. Чак ми се иска да ми крещи, да ми изневери, да е ужасен и да има защо да си тръгна ....
Последно време нито изпитвам страст, нито ревност, а едно безразличие, не знам дали има по - лошо чувство от безразличието и не знам и как може да се оправи това ...
но същевременно изпитвам и страх и мъка от това да не знам как е той, да знам, че е нещастен, да знам, че аз съм причината затова. Мисля си, че провалям живота му, а не го заслужава, мисля, че провалям и моя и просто няма да изпитам щастие отново.
Всеки вариант за от тук нататък ми се струва неправилен ...

# 72
  • Мнения: 5 582
Добре, че навреме закрещява интуицията, че ако се появи и дете, тогава вече идва робството.
Момиче, дай си почивка, замини някъде сама, успокой се и реши дали наистина искаш да прекратиш това. Ако все още си на това мнение - бягай и си живей живота, както го усещаш! Това твоето е кошмар направо, чак аз се задушавам, докато те чета!

# 73
  • Мнения: 18 789
Да, отсега ти е омръзнал, а с едно детенце, ако го родиш за благото на всички, направо ще вземеш жълта книжка. На никого не проваляш живота, хората с деца се развеждат и се оправят, та вие ли дето сте на по 22 ще се провалите хехе

# 74
  • Варна
  • Мнения: 4 109
Ничий живот не проваляш. С какво се занимава той, би ли го описала най-общо като партньор, не отношение към теб, а среда, образование, работа?

X Реклама

Общи условия

Активация на акаунт