Обичам си я много и се надявам тя да го усеща,и да не й е самотно горе на небето. 
Асенце, прегръщам те!
- Публикувана: 22 юни 2006, 22:07 ч.
- Последно мнение: 1 авг. 2007, 13:11 ч.
За болката
Ако дечицата ни имат връзка с нашия свят, убедена съм, че няма начин тя да не знае колко много я обичаш. И как ти липсва. Аз също искам само това - да знам, че не са сами. Че не им е мъчно и не страдат.
Асенце, прегръщам те!
за мъничката
Вярвам че не им е самотно там горе, вярвам че малките ни ангелчета които явно не са родени за този свят са на по добро място защото те нямаха възможност да направят нищо лошо техните душички са чисти и невинни.Вярвам защото нищо друго не мога да направя, незнам дали това е наказание за мен ,незнам какво толкова лошо аз съм направила и на кого НО вярвам че това не е наказание за моето ангелче исками се да вярвам че тя е щастлива там където е сега.И вярвам че тя знае колоко много я обичам и с колко много любов щях да се грижа за нея.
Момичета...,благодаря ви.От сърце!
И аз така си мисля,че горе са но по-добро място,че не са самотни,не им е студено...Дано да е така
Но понякога си мисля,че може да се чувства самотна,да й е студено...А аз не мога да я гушна,да я стопля,,да й поговоря...Ужасно е,самата мисъл ме убива.
Липсва ми много и многоооо ми е тежко.По принцип много не говорим с мъжа ми на тази тема.Като,че ли като не говорим нищо не е станало,ама не е така.И на двама ни тежи много,усещам го.Може да е минала цяла година...,ама сякаш беше вчера.
Незнам...
Дано някога да ми стане по-леко,ама се съмнявам.Дори да имаме друго бебе,ТЯ винаги ще има място в сърцето ми и никога няма да я забравя.
И аз така си мисля,че горе са но по-добро място,че не са самотни,не им е студено...Дано да е така
Но понякога си мисля,че може да се чувства самотна,да й е студено...А аз не мога да я гушна,да я стопля,,да й поговоря...Ужасно е,самата мисъл ме убива.
Липсва ми много и многоооо ми е тежко.По принцип много не говорим с мъжа ми на тази тема.Като,че ли като не говорим нищо не е станало,ама не е така.И на двама ни тежи много,усещам го.Може да е минала цяла година...,ама сякаш беше вчера.
Незнам...
Дано някога да ми стане по-леко,ама се съмнявам.Дори да имаме друго бебе,ТЯ винаги ще има място в сърцето ми и никога няма да я забравя.
мили момичета, душата няма нужда от ФИЗЦИЧЕСКИ добпир за да се чувства добре
тя има нужда от любоав
а вие тази майчина любов й я давате - където и да е
затова вашите деца са по-щасливи от хиляди други затворени в хладните обятия на някои студени родители
вашите деца дори далеч от вас са добре, защото всъщност носейки ги в сърцзето си - вие сте постоянно с тях
тя има нужда от любоав
а вие тази майчина любов й я давате - където и да е
затова вашите деца са по-щасливи от хиляди други затворени в хладните обятия на някои студени родители
вашите деца дори далеч от вас са добре, защото всъщност носейки ги в сърцзето си - вие сте постоянно с тях
мили момичета, душата няма нужда от ФИЗЦИЧЕСКИ добпир за да се чувства добре
тя има нужда от любоав
а вие тази майчина любов й я давате - където и да е
затова вашите деца са по-щасливи от хиляди други затворени в хладните обятия на някои студени родители
вашите деца дори далеч от вас са добре, защото всъщност носейки ги в сърцзето си - вие сте постоянно с тях
тя има нужда от любоав
а вие тази майчина любов й я давате - където и да е
затова вашите деца са по-щасливи от хиляди други затворени в хладните обятия на някои студени родители
вашите деца дори далеч от вас са добре, защото всъщност носейки ги в сърцзето си - вие сте постоянно с тях
мили момичета, душата няма нужда от ФИЗЦИЧЕСКИ добпир за да се чувства добре
тя има нужда от любоав
а вие тази майчина любов й я давате - където и да е
затова вашите деца са по-щасливи от хиляди други затворени в хладните обятия на някои студени родители
вашите деца дори далеч от вас са добре, защото всъщност носейки ги в сърцзето си - вие сте постоянно с тях
тя има нужда от любоав
а вие тази майчина любов й я давате - където и да е
затова вашите деца са по-щасливи от хиляди други затворени в хладните обятия на някои студени родители
вашите деца дори далеч от вас са добре, защото всъщност носейки ги в сърцзето си - вие сте постоянно с тях
... иска ми се да е така, но "ЗАЩООООО?"... все този въпрос!!!
Май всички се лутаме в търсене на този отговор. Истината е, че дори когато знаем причината, тя не е достатъчна, за да си отговорим на въпроса ЗАЩО? Най-добре е ако можем да приемем, че се е случило, че е изпитание за вярата и силата ни? Макар че все още не познавам някой, който може да приеме загубата си така лесно. Защото на думи звучи така лесно.
Assia, прегръщам те и аз!
Дори да се опитваме да не мислим за малките ангелчета ...сънищата...в тях оживяват дечицата ни.
И така, пак боли и всичко отначало.
Изненадата ми - освен племенникът ми имам и племенничка, която загуби сестра ми в 8 месец, (бебето живя 4 дни и не го видяхме), а аз я сънувах като голяма, т.е. на годините, на които би била сега.
Така, че все нещо има ТАМ.
Или ми се иска да е така.
Болезнени и хубави са сънищата ми с племенника.
Дори да се опитваме да не мислим за малките ангелчета ...сънищата...в тях оживяват дечицата ни.
И така, пак боли и всичко отначало.
Изненадата ми - освен племенникът ми имам и племенничка, която загуби сестра ми в 8 месец, (бебето живя 4 дни и не го видяхме), а аз я сънувах като голяма, т.е. на годините, на които би била сега.
Така, че все нещо има ТАМ.
Или ми се иска да е така.
Болезнени и хубави са сънищата ми с племенника.