И аз да питам, а имате ли усещането, че с всеки изминал ден болката става все по-голяма? Пълни глупости, че времето лекува. Казват ми, че трябва да изминат години.
- Публикувана: 22 юни 2006, 22:07 ч.
- Последно мнение: 1 авг. 2007, 13:11 ч.
За болката
Иска ми се да ти отговоря така:
Бабата на моя мъж (Бог да я прости) е имала 2 мъже в живота си. Надживя ги. А 3-ти мъж я догледа. И въпреки това, жената пожела да бъде погребана до рано починалото й детенце. Жената умря на около 85-6г., а детенцето е починало на 2-3г.
Мисля, че този факт добре говори, че няма заглушаване на болката и чувствата. Само са по-дълбоко затворени в душата с времето...
Бабата на моя мъж (Бог да я прости) е имала 2 мъже в живота си. Надживя ги. А 3-ти мъж я догледа. И въпреки това, жената пожела да бъде погребана до рано починалото й детенце. Жената умря на около 85-6г., а детенцето е починало на 2-3г.
Мисля, че този факт добре говори, че няма заглушаване на болката и чувствата. Само са по-дълбоко затворени в душата с времето...
Когато аз започнах да пиша в този форум, си мислех, че никога няма да спре да ме боли, че ще полудея и че може би е по-добре да полудея, защото не можех да нося бремето на такова страдание. Тогава някой ми писа,че с времето болката не отминава, просто някак си се научаваме да живеем с нея. Тогава не повярвах. Днес си мисля, че по-голяма истина няма. Болката не изчезва... но ние се адаптираме към нея/съзнавам как звучи/[smilie=smile3518.gif]
Болката не изчезва... но ние се адаптираме към нея
Така е. Не изчазва, научаваме се да живеем с нея.
И аз да питам, а имате ли усещането, че с всеки изминал ден болката става все по-голяма? Пълни глупости, че времето лекува. Казват ми, че трябва да изминат години.
Ако знаеш колко често си го мисля това... Все едно си написала моите мисли. Чак се дразня понякога като започнат да ми обясняват, че с времето ще забравя и ще ми мине. Такова нещо не може да стане, докато съм жива. винаги ще си живея с тая болка, на това с времето наистина се научаваш.
Не минава по дяволите ,а как вярвах,че ще ми мине.С всеки изминал ден става все по гадно.Терминът ми беше на 30 този месец,и колкото повече наближава датата ,толкова по-нервна и ревлива ставам.Уж съм силна,ама силичките ми се изпаряват като се сетя,че сега можех да съм най-щастливата мама на земята,и да гушкам нашето бебе.Сърдя се,ядосвам се, ... но не знам на кой трябва.Искам обяснение,но за това съм казвала в друга тема,че отговорите на въпросите дори и да ги получим,не ни задоволяват и от там следват други въпроси.Знам ,че ако Господ е благосклонен към нас и ни дари с дете,пак няма да спра да страдам,за изгубеното.
Болката няма да отмине никога.До като съм жива няма да спра да страдам за моето момиченце,което остана за винаги на 3 годинки.Казват че времето лекува ,това не вярно ,защото с всяка изминала година болката става все по голяма.Все си мисля- сега щеше да е на 4 ,сега на 5 ,сега на 6 години ,а сега трябваше да е първокласничка .Мисля си как щях да я подготвям за първи клас ,каква чанта ,щях да и купя ,с каква рокличка щях да я докарам за първия учебен ден и още и още други неща за които не мога да спра да мисля ,които щяхме да правим заедно.А сега живея само със спомени и снимките и.
Даже и да имам още деца болката и сълзите по Вики никога няма да спрат.
Даже и да имам още деца болката и сълзите по Вики никога няма да спрат.
Болката не изчезва... но ние се адаптираме към нея
Така е. Не изчазва, научаваме се да живеем с нея.
Болка винаги ще има, и аз си мислех , че времето лекува, но май се оказва , че не е точно така. Никой и никога няма да може да запълни тази празнина в душата ми, никога няма да преодолея болката по загубеното ми неродено детенце. Болката не отминава, просто свикваме да живеем с нея. Рамо до рамо с болката намираме смисъл в нещо да продължим да живеем и да се борим, съществуваме докато не намерим смисъл да живеем.......малко объркано стана, но се надявам е сте разбрали какво искам да кажа.
Пожелавам на всички ви момичета от все сърце в най-скоро време да намерим смисъл да живеем , а не само да съществуваме, да имаме нещо скъпоценнто до себе си, което ще осмисли живота ни-нашето дете.Прегръщам ви всички 
Пожелавам на всички ви момичета от все сърце в най-скоро време да намерим смисъл да живеем , а не само да съществуваме, да имаме нещо скъпоценнто до себе си, което ще осмисли живота ни-нашето дете.
Прегръщам ви всички 
Само знам едно, човек, който е сложил пръст върху дете, не може вече да си отиде щастлив от този свят.
Моя любима преподавателка, невероятна жена, загуби единствения си син. Тогава се сблъсках с тази мъка и това се превърна в най-големия страх в живота ми.
Думите, които си написала са много точни, аз лично с малкия си мозък не мога да проумея защо е възможно да се случва това.
И вчера две български деца останаха завинаги на 16 години, много ми е мъчно за тях и близките им!
Много ми хареса написаното от Шани,дори и на 100 да станем,ще ни боли със същата сила.Който твърди,че времето лекува,никога не е преживявал нещо подобно.Незнам как е било при вас,но мен много ме дразнеше,когато някой ми кажеше "Нищо,ти си млада ще си имате друго". Аз пък си исках точно това.
Аз пък си исках точно това.
Аз пък си исках точно това.
Аз пък си исках точно това.
по точно, не би могло да бъде казано...
Аз пък си исках точно това.
по точно, не би могло да бъде казано...Абсолютно!
Болката винаги ще е жива. Няма по -тежка мъка на света от това да загубиш детенцето си. Не са прави, че друго дете ще запълни празнината. Няма такова нещо. Аз загубех третото си детенце и никой не може да ми заглуши мъката. Да са ми живи и здрави другите деца ,но всяко дете е отделна личност.Всяко дете е различно. Не можем да мислим ,че като изгубим едно на негово място ще дойде друго и всичко ще се забрави. Уви така не става. Раната винаги ще боли.
прегръдки от мен. много ми липсва Мишето и да знаеш - единственото което ме крепи е, че се спаси от мъките си и няма да пишеш за болката й в нашия форум. Вярвам, че е на по-добро място и вярвам, че там ще е добре
надявам се ти да намериш успокоение и утеха, а до тогава - дано ивмаш сили да понесеш тази огромна мъка
Прегръдки за теб и семейството ти
надявам се ти да намериш успокоение и утеха, а до тогава - дано ивмаш сили да понесеш тази огромна мъка
Прегръдки за теб и семейството ти
Здравейте милички,
безкрайно ви благодаря за подкрепата. Всяка от вас с нещо ми помогна. Поклон пред вас!!
А аз наистина се съвземам. живота продължава и трябва бързо да се стабилизирам. Още повече имам други деца ,които страдат не по-малко от мен. Нямам право да ги товаря с моите проблеми. Върнах се на работа, което е добре. Помага ми да не мисля. Но ми трябва време. Казват ,че времето лекува. Не зная дали лекува ,но поне притъпява болката ни.
Много ви целувам и се пазете.
безкрайно ви благодаря за подкрепата. Всяка от вас с нещо ми помогна. Поклон пред вас!!
А аз наистина се съвземам. живота продължава и трябва бързо да се стабилизирам. Още повече имам други деца ,които страдат не по-малко от мен. Нямам право да ги товаря с моите проблеми. Върнах се на работа, което е добре. Помага ми да не мисля. Но ми трябва време. Казват ,че времето лекува. Не зная дали лекува ,но поне притъпява болката ни.
Много ви целувам и се пазете.
Не вярвам на думите,че времето лекува.Минаха вече почти 5 месеца,и всеки път когато си спомня,когато видя бременна с коремче каквото трябваше да е и моето в момента,всички спомени се връщат в мен.Най-страшното е ,че термина ми беше определен на датата на рождения ми ден и знам ,че ще ми бъде ужасно трудно.
Болката винаги ще я има,поне в моето сърце
Болката винаги ще я има,поне в моето сърце
Болката, всеки я е изпитвал в живота си, но тези, които са загубили нещо толкова ценно като детето си, просто свикват да живеят с нея... Вярно е, че с времето свикваш с нея, но тя си е вътре, има си отпечатък в сърцето ти...Ето аз на утрешния ден щях да си имам момченце на 7 години и да правя рожден ден, но ... И особено тежко преживявам датите, на които се е родил, на които е починал...
И това, че имам друго дете, толкова изстрадано и желано, ама никак не замества мястото на братчето си...
И това, че сме станали по-силни, защото болката не ни е убила, вярвайте ми, е повече само външно, като защитна реакция, от вътре сме още по-чувствителни, раними...
И това, че имам друго дете, толкова изстрадано и желано, ама никак не замества мястото на братчето си...
И това, че сме станали по-силни, защото болката не ни е убила, вярвайте ми, е повече само външно, като защитна реакция, от вътре сме още по-чувствителни, раними...
Само знам едно, човек, който е сложил пръст върху дете, не може вече да си отиде щастлив от този свят.
Така е... Болката ме е белязала, аз съм болката. Цялото щастие на земята не може да заглуши това. Щастлива съм сега, но ме боли, боли...
Мартин4е, много точно си изказала и моите мисли
И това, че имам друго дете, толкова изстрадано и желано, ама никак не замества мястото на братчето си...
И това, че сме станали по-силни, защото болката не ни е убила, вярвайте ми, е повече само външно, като защитна реакция, от вътре сме още по-чувствителни, раними...
И това, че сме станали по-силни, защото болката не ни е убила, вярвайте ми, е повече само външно, като защитна реакция, от вътре сме още по-чувствителни, раними...
Милички - преди мен всички много точно сте описали болката. Тя винаги ще си остане в мен. Може би така трябва да бъде. Празнотата след загубата на дете е толкова огромна, че едва ли има какво да я запълни. Преди да загубя детето си пишех стихове. От тогава насам просто не мога. Нещо в мен бе опустошено и така и не се възстанови. Времето не лекува, но си мисля, че не искам да бъда излекувана. Просто се примирих със загубата, заживях с нея. И така ще бъде и за напред. Изпитанията се дават на силните, на тези които могат да ги преживеят.
Момичета, искам първо да се преклоня пред силата Ви да живеете с най-огромната болка на света ЗАГУБАТА. Често чета темата Ви, именно защото болката не се забравя. Направих спонтанен аборт в 3-ти месец с първата си бременност. От тогава минаха 7 години и макар че бремеността ми беше малка още ме свива сърцето и гърлото като си мисля за това. Най-ужасното е , че никой не иска да говори с мен за това, всеки си мисли че като си имам 2 прекрасни дечица/господ да ми ги пази/ никога не съм имала проблем. Но мен още ме боли. По различен, далечен начин, но боли
Желая, много усмихнати детски личица на всички вас майчици!
Желая, много усмихнати детски личица на всички вас майчици!
Най-ужасното е , че никой не иска да говори с мен за това, всеки си мисли че като си имам 2 прекрасни дечица/господ да ми ги пази/ никога не съм имала проблем. Но мен още ме боли. По различен, далечен начин, но боли
Същото щях да напиша и аз. Може би всички смятат, че болката е отминала, но никой не си направи труда сам да се увери в това. Добре, че имам дъщеря си и единствено тя ми даде стимул да продължа живота си.
Моля се само лошите неща да са зад гърба ни, а болката - тя винаги ще си ни напочня за онези душици, на които им бе отнет шанса за живот...
Аз не съм мама аз съм на 15.Много плаках докъто четох всичко написано от вас макар и да не съм майка ми стана много мъчно.АЗ съм била родена в 7 мия месец 1 280 лекарите не са ми давали шансове да оживея и сега майка ми като ми разказва колко съм била малка и как съм се борила за живота си и ми се плаче като си представя.И до ден днешен имам белези от системите където са ми слагали.Ваще истории са къде по лоши извинявайте мили мами,че ви занимавам с мойте неща искаь да споделя
... Незнам дали времето лекува, но си заслужава да проверим. Може би след година, две ще свикна, но сега.......
Не се свиква, мила, не се свиква...
Днес научих за още един ангел на небето. Моя приятелка загуби дъщеря си, която беше на 16 години... Казах на клетата майчица, че нито времето лекува, нито пък тя ще иска да бъде излекувана от тази болка. Всеки е белязан да си носи кръста...
Всеки е белязан да си носи кръста...
напоследък все повече мисля за живота след смъртта.
Аз също...
Дано наистина им е светло и топло там! Дано не са самотни! Да не страдат и да не ги боли! Моля те, Господи....
Болката-тя не е страшна, мога да я надвия, да я стъпча и захвърля в най-скришното, тъмно кътче на жалките остатъци от душичката ми. По-страшна е посестримата й Празнотата, която не ми беше позната до сега и не знам къде иска да ме отведе...при Самосъжалението?- не ми е там мястото, при Гнева?-като постоянен съюзник не ми прилича. Ще й заповядам да ме отведе по-добре при Грижата- за детето, за близките... Тогава покрай нея може би ще се върнат първо малките радости, после по-големите щтастливи мигове.... А Болката, ако не съм я пускала дотогава ще е станала сляпа изнемощяла старица...
За болката незнам дали някога ще ми мине,може да се притъпи,но имам чувството,че никога няма да спре да ме боли.Изминаха почти 6 месеца от загубата ни,а като че ли не се чувствам по-добре.Вярно,че не плача всеки ден,но пък всеки ден се сещам за бебето-за това какво щеше да е,ако беше при нас и т.н. Иска ми се да гледам по-положително на нещата,въобще на живота,ама не мога.Иска ми се да се зарадвам на нещо,но няма на какво-нищо не ме радва.Иска ми се да мисля за друго бебче,което да ме радва,ама се сещам за това,което загубих и не мога да приема мисълта да пробваме пак.
Въобще се въртя в един кръговрат,от който няма излизане.Много ми е болно,много ми е мъчно и не виждам как ще се справя занапред.За тази болка,която изпитваме-няма болкоуспокояващо,и което по-страшното-май никога няма да спре да ни боли/колкото и години да минат/.
Желая много късмет на всички ви
Въобще се въртя в един кръговрат,от който няма излизане.Много ми е болно,много ми е мъчно и не виждам как ще се справя занапред.За тази болка,която изпитваме-няма болкоуспокояващо,и което по-страшното-май никога няма да спре да ни боли/колкото и години да минат/.
Желая много късмет на всички ви
Иска ми се да гледам по-положително на нещата,въобще на живота,ама не мога.Иска ми се да се зарадвам на нещо,но няма на какво-нищо не ме радва.Иска ми се да мисля за друго бебче,което да ме радва,ама се сещам за това,което загубих и не мога да приема мисълта да пробваме пак.
При първа възможност отивам да спортувам- даже за един час, уморявайки тялото си ще дам почивка на мозъка си...
Сещам се, че като почина Валето ни се обади един приятел който загуби дете ( за 3 часа след първите симптоми си отиде) което беше на 17 години. Той каза че при него болката се усилвала с всяка изминала година. Първата ми реакция беше възмущение, но сега с всеки изминал ден имам усещане, че за съжаление той има право.
Освен болката изпитвам и възмущение от това как не ни бе даден никакъв шанс или знак да спасим Валето.(Сърцето и спря изведнъж и продължилата час и половина реанимация беше безуспешна макар спасителите да дойдоха бързо). Улавям се, че мисля, че болката може би щеше да е по-малка ако поне някой от десетките доктори който я преглеждаше беше открил, че и има нещо сериозно, а не както твърдяха те, че има обикновен запек и анемия(които били едва ли не били напълно безвредни). Ако имахме шанс да я лекуваме, нямаше да се чувстваме като сега напълно безпомощни и безполезни.
Освен болката изпитвам и възмущение от това как не ни бе даден никакъв шанс или знак да спасим Валето.(Сърцето и спря изведнъж и продължилата час и половина реанимация беше безуспешна макар спасителите да дойдоха бързо). Улавям се, че мисля, че болката може би щеше да е по-малка ако поне някой от десетките доктори който я преглеждаше беше открил, че и има нещо сериозно, а не както твърдяха те, че има обикновен запек и анемия(които били едва ли не били напълно безвредни). Ако имахме шанс да я лекуваме, нямаше да се чувстваме като сега напълно безпомощни и безполезни.
След 1 седмица стават 2месеца от както загубих детето си.олката ме задушава.Ден и нощ мисля за това.Най-страшното е,че цялата ми болка я изживявам сама.Аз съм на 20години.Със съпруга ми много искахме дете,но...Той в момента неможе дабъде с мен по много причини.Зная,че не тук е мястото за този въпрос,но моля кажете ми кога можем да правим опити за бебе и как да се предпазя от следваща загуба.
След 1 седмица стават 2месеца от както загубих детето си.олката ме задушава.Ден и нощ мисля за това.Най-страшното е,че цялата ми болка я изживявам сама.Аз съм на 20години.Със съпруга ми много искахме дете,но...Той в момента неможе дабъде с мен по много причини.Зная,че не тук е мястото за този въпрос,но моля кажете ми кога можем да правим опити за бебе и как да се предпазя от следваща загуба.
Беше смърт на плода в утробата.Имах час при лекарката и когато включи апарата за да чуе сърцето на бебето(бях в 15седмица)... Звук-нямаше.Аз изобщо не мислех,че ще чуя това което ми каза :"Съжалявам,но бебето Ви е мъртво.Приберете се вкъщи и се подгответе за изчистване,което ще назнача за утре."Аз не вярвах.Не исках да вярвам!Съпругът ми много се натъжи.Виждах болката в очите му,но както и той.така и аз се опитвахме да приемем всичко по-спокойно и да не показваме болката си.На следващият ден ми направиха изчистването.Лекарите бяха много внимателни.(Правиха ми го в Белгия.Аз живея тук)Болка не съм усещала защото бях под пълна упойка.След това имах проблеми,имах кръвотечение 16 дена,а след седмица_отново.Тук става многотбавно с прегледите и едва след 2 дена ще ходя на преглед.Тогава лекарката ми (която за мое огромно щастие е българка)Ще ми каже какво точно не е наред защото имам бьолки и то силни откакто ми направиха кюртажа.Тя се съмнява,че е започнал възпалителен процесЮно ще видим в сряда.Една жена(с която си развалихме отношенията точно заради изказване за което ще кажа)ми каза,че има вероятност да получа РАК от кръвоизливите...Това е глупост и много лекари ми го казаха.Аз съм вярваща в Бога натура и зная,че Той така е пожелал и е взел детето ми.Не търся вина в никой и в нищо.Но болката в душата ми няма да изчезне.Прекалено голяма загуба е това и всички го знаем прекрасно.Никой не може да ни помогне да "забравим",просто може да ни помогне да не търсим вината в нас,в половинките ни,да не се предаваме и да продължаваме напред с нови сили и голяма доза вяра.Тъжно,болезнено и кошмарно е загувата на дете,но "следващият път" всичко ще е нормално и болката ни ще се компенсира с огромно щастие.Успех на всички мами. 
Много съжелявам за това,което си преживяла.И аз преди около 6 месеца чух същите думи от моя лекар-"Бебето е мъртво.Няма сърдечна дейност".Тези думи още звучат в съзнанието ми.Никога няма да ги забравя.Болката беше огромна.Тя никога няма да изчезне.Просто привикнах да живея с нея.Тя стана част от мен!Болката и надеждата че скоро ще гушкам едно сладко бебче,а ангелчето,което загубих ще бди над нас!
От една седмица се подготвям за този момент. Днес място не мога да си намеря.
Утре ще стане 1 година от смъртта на малкият ми племенник...
Не дочетохме "Малкият принц", не дописахме нашата приказка...
Цяла година, а е толкова болезнено, колкото когато разбрах, че е болен, че си отива мъчително, и бързо и бавно...
Ето, а когато си тръгваш в живота от някое място или от някого винаги вземаш нещо - в куфар или фотографски спомени, а когато напускаш света дори не се сбогуваш...
Научих ли се да живея с тази загуба, какво научих изобщо?
Ще бъда ли пак в хармония със себе си, не с болезненото...
кого заблуждавам.
Утре ще стане 1 година от смъртта на малкият ми племенник...
Не дочетохме "Малкият принц", не дописахме нашата приказка...
Цяла година, а е толкова болезнено, колкото когато разбрах, че е болен, че си отива мъчително, и бързо и бавно...
Ето, а когато си тръгваш в живота от някое място или от някого винаги вземаш нещо - в куфар или фотографски спомени, а когато напускаш света дори не се сбогуваш...
Научих ли се да живея с тази загуба, какво научих изобщо?
Ще бъда ли пак в хармония със себе си, не с болезненото...
кого заблуждавам.
Благодаря, рони!
Не ми е приятно тази тема пак да заема предни позиции и още повече, че тъкмо шепа хора са набрали смелост за нещо хубаво и пак това заглавие, надявам се няма да "сгъне" ентусиазма по хубавите неща.
Но искам да го напиша някъде, да излезе, а нито ми се пише, нито ми се мълчи, не ми се и говори.
...в болезнено очакване на нещо друго...
Не ми е приятно тази тема пак да заема предни позиции и още повече, че тъкмо шепа хора са набрали смелост за нещо хубаво и пак това заглавие, надявам се няма да "сгъне" ентусиазма по хубавите неща.
Но искам да го напиша някъде, да излезе, а нито ми се пише, нито ми се мълчи, не ми се и говори.
...в болезнено очакване на нещо друго...
И аз искам да кажа нещо. От скоро съм при вас и искам да знаете, че всички вие безкрайно много ми помагате. Болката, празнотата, разбитите надежди и мечти, както и безкрайната обич към безвъзвратно отлетелите ни ангелчета никога няма да изчезне. Само НАДЕЖДАТА ще ни крепи да продължим напред към появата на следващото ни живо и здраво Слънчице.
Благодаря ви много
Благодаря ви много
svetlana_78 , благодаря ти!
Прехвърлям разговора си от лични с теб в тази тема, защото смятам, че този подфорум е за всеки с болка. Въпреки, че на мен лично не ми помагна споделянето тук.
И наистина ми е много болно за двете ми племенничета (две малки ангелчета на 4 г. и другото на 4 дни в 8 м. от бременността), които загубихме...
Непрежалимо!
Прехвърлям разговора си от лични с теб в тази тема, защото смятам, че този подфорум е за всеки с болка. Въпреки, че на мен лично не ми помагна споделянето тук.
И наистина ми е много болно за двете ми племенничета (две малки ангелчета на 4 г. и другото на 4 дни в 8 м. от бременността), които загубихме...
Непрежалимо!
Мама никога не забравя... Няма значение на каква възраст е рожбичката, когато си я загубил 
боли много боли, няма значение колко време ще мине, пак боли, но живота продължава и трябва да се научиш да живееш така ... Защото по пътя ти може... не дай си господи да се случи пак... Мислиш си, че си подготвен за това, но уви не е така... Отново болката те връхлита с нова сила, ала нямаш избор... продължаваш по течението и така до края... Когато си мислиш, че ще се събереш с тях обичните, но как да оставиш другите ... Така разкъсвана между двата свята живея вече повече от 15 години!
Наскоро загубих и татко си мислех си, че щом съм загубила детенце ще ми е по-лесно, но не...
боли много боли, няма значение колко време ще мине, пак боли, но живота продължава и трябва да се научиш да живееш така ... Защото по пътя ти може... не дай си господи да се случи пак... Мислиш си, че си подготвен за това, но уви не е така... Отново болката те връхлита с нова сила, ала нямаш избор... продължаваш по течението и така до края... Когато си мислиш, че ще се събереш с тях обичните, но как да оставиш другите ... Така разкъсвана между двата свята живея вече повече от 15 години!Наскоро загубих и татко си
мислех си, че щом съм загубила детенце ще ми е по-лесно, но не...
Преди да знам , че ще имам друго момиченце написах:
Три деца аз родих с желание , но не се гордея.
Загубих втората си рожба и мъжка майка станах.
Щастлива съм , че момченце здраво аз родих , но защо ,
защо не бе ТЯ моята малка дъщеря!
Никой и нищо не е способен да запълни празнината, затова мили момичета научете се да живеете с болката, споделяйте от време на време, и си мислете само хубави неща, опитайте се да простите и ще ви бъде по-леко и те ще се върнат при вас. На мен вече се случи...
Три деца аз родих с желание , но не се гордея.
Загубих втората си рожба и мъжка майка станах.
Щастлива съм , че момченце здраво аз родих , но защо ,
защо не бе ТЯ моята малка дъщеря!
Никой и нищо не е способен да запълни празнината, затова мили момичета научете се да живеете с болката, споделяйте от време на време, и си мислете само хубави неща, опитайте се да простите и ще ви бъде по-леко и те ще се върнат при вас. На мен вече се случи...
болката наистина никога няма да мине.При първият аборт ми беше толкова мъчно и мислех,че ногака няма да преодолея тази болка,но се минаха 8 месеца и отново бях бременна,това до някъде я заглуши.Разбрахме,че са близнаци и бяхме тоолкова щастлива.Казах си ето "когато Господ затравя врати,отваря порти".Е да ама не-портите се затръшнаха под носа ми и загубих бебетата в 20-та седмица.Все още вярвам,че ще имам и аз щастието да стана мама,но никога няма да забравя малките си ангелчета.За съжаление на дали някога пак ще имам близнаци.Знам,че съм лишена завинаги от възможността да бъда една спокойна и щастлива бременна-винаги ще треперя,винаги ще се страхувам.Просто не е честно.
И все си казвам, че някой там някъде ни очаква, за да ни посрещне
и после не си вярвам...
и после пак си го повтарям...
и така.
и после не си вярвам...
и после пак си го повтарям...
и така.
И все си казвам, че някой там някъде ни очаква, за да ни посрещне
Беше чакала 50 години, за да отиде при първородното си дете, което тя си знаеше че я чака.
Сигурна съм,че ще ме чака моето малко ангелче!Дали има край болката!?ДА!!Края е точно тогава,когато го видиме отново!За сега болката е огромна и е завзела сърцето!Всеки ден се питам дали с едничката целувка която успях да му даря разбра коклко го обичам и дали ми прости,задето му обещах,че всичко ще е наред,а не беше.....простете ми майчици,зная и ви пожелавам НАДЕЖДА!!!"Ако имах магазинче едно,бих продавал,познайте какво-НАДЕЖДА,НАДЕЖДА ЗА ВСИЧКИ"
И аз все се питам кога ще свърши болката?!След първия ми аборт в 12 г.с. болката беше огромна,не спирах да тъжа за бебчето,което толкова много желаехме.Все си мислех какво ли щеше да е ако не го бях загубила...
И ето минаха 8 месеца-аз отново бях бременна,отново почуствах щастието че ще ставам мама.Но този път радостта беше още по-кратка-в края на 6 г.с. сред неистови болки бебко ме напусна.Много хора ми казват че бебе още не е имало.Но независимо,че лекарите гледат на бебето ми като ембрион,зародиш,плод за мен още от деня в който разбрах че съм бременна и видях малкото тупкащо сърчице на екрана това си беше моето бебенце......моите бебенца,които не успях да видя,не успях да прегърна.....Дали някой ден,някъде отново ще бъдем заедно???Може би тогава ще свърши и болката.....
Сега само се моля нашите ангелчета да са добре там,където са!
И ето минаха 8 месеца-аз отново бях бременна,отново почуствах щастието че ще ставам мама.Но този път радостта беше още по-кратка-в края на 6 г.с. сред неистови болки бебко ме напусна.Много хора ми казват че бебе още не е имало.Но независимо,че лекарите гледат на бебето ми като ембрион,зародиш,плод за мен още от деня в който разбрах че съм бременна и видях малкото тупкащо сърчице на екрана това си беше моето бебенце......моите бебенца,които не успях да видя,не успях да прегърна.....Дали някой ден,някъде отново ще бъдем заедно???Може би тогава ще свърши и болката.....
Сега само се моля нашите ангелчета да са добре там,където са!
Сигурна съм,че ще ме чака моето малко ангелче!Дали има край болката!?ДА!!Края е точно тогава,когато го видиме отново!За сега болката е огромна и е завзела сърцето!Всеки ден се питам дали с едничката целувка която успях да му даря разбра коклко го обичам и дали ми прости,задето му обещах,че всичко ще е наред,а не беше.....простете ми майчици,зная и ви пожелавам НАДЕЖДА!!!"Ако имах магазинче едно,бих продавал,познайте какво-НАДЕЖДА,НАДЕЖДА ЗА ВСИЧКИ"
Мила приятелко, недай да си причиняваш такава болка
. Сигурна съм, че твоето малко бебче е усетило огромната ти обич с цялата си невинна душичка и след това е отлетяло спокойно към небето. Не се наказвай, болката ти и без друго е огромна. Дръж се здраво за надеждата и бъди сигурна, че тя крепи човека. Изпращам ти една силна прегръдка
Благодаря ти Yasna 
Само,аз ти и всичи момичета в този форум,знаеме,колко боли и как изгаря сърцата ни,но знаеме че има надежда и аз се моля,ако е рекъл Господ един ден всички, хей така случайно да се срешнеме в ''Отчетни..."и също зная,че за нас момичета дечицата които ще имаме ще са всичко в живота ни! 
Само,аз ти и всичи момичета в този форум,знаеме,колко боли и как изгаря сърцата ни,но знаеме че има надежда и аз се моля,ако е рекъл Господ един ден всички, хей така случайно да се срешнеме в ''Отчетни..."и също зная,че за нас момичета дечицата които ще имаме ще са всичко в живота ни!
Болката,казват,отминавала.Време трябвало.А защо с всеки изминал ден ме боли толкова?Сигурно защото осъзнавам какво загубих,сигурно защото постоянно си мисля какво можех да имам.Или защото не намирам отговор на толкова въпроси,и сигурно няма да намеря.Или защото не мога да спра да се обвинявам какво съм направила или не направих.Или защото сънувам всяка нощ,сънища които дори се страхувам да кажа на глас,кошмарни.Не знам.
Болката,казват,отминавала.Време трябвало.А защо с всеки изминал ден ме боли толкова?Сигурно защото осъзнавам какво загубих,сигурно защото постоянно си мисля какво можех да имам.Или защото не намирам отговор на толкова въпроси,и сигурно няма да намеря.Или защото не мога да спра да се обвинявам какво съм направила или не направих.Или защото сънувам всяка нощ,сънища които дори се страхувам да кажа на глас,кошмарни.Не знам.
В началото не те боли толкова, защото си шокиран, след това (като се осъзнаеш) започват мъчителните дни и нощи на лутане сред непрекъснати въпроси, повечето без отговори.
И при мен така се получава. В началото още не го осъзнавам. После - когато минат дни - идва страшното...
Но след това идва време, когато се уморяваш да си ги задаваш, "приемаш" случилото се и живота отново те поглъща.
Не знам дали това е така. Вероятно е въпрос на вътрешна сила. Мина повече от година от както загубих момиченцето си. Не съм го приела. Не съм спряла да си здавам въпроси. Не страдам по-малко за нея. Единственото, което се промени с времето -просто приех, че животът ми ще е различен от тук нататък. Че няма да мине ден, без да се сетя за нея, но че някак си трябва да продължа. Сега безкрайно страдам за момченцето си, но истината е че не по-малко ме боли за момиченцето. Някак си пресният спомен от тази загуба не можа да заличи споменът за миналия път. Майката никога не забравя, не се уморява да се лута в търсене на отговри, които не съществуват....
yasna ,
За това, да ви кажа честно, никой друг не ме разбира по-добре от вас, момичета!
Не знам - като че ли на майките все пак се пада най-тежкия кръст. Не отричам, че всички останали близки не скърбят, но е някак си по-различно. Държа да отбележа, че съдя само въз основа на личен опит.
мъката пред него, че понякога и него увличам 
, но иначе се старая да се прикривам пред останалите. А от това боли.
На всичките ми „Защо?” опитвам да отговоря отдавна от друга перспектива.
Западната мисъл се основава на рационализма. Винаги търси обяснение на нещата. Но често обяснение няма. И това е, с което трябва да се пребори психиката и да се приемат нещата, такива каквито са (върху което стои източната култура). Дано утеша и някой друг.
А утре - точно 1г.и 4 месеца.
Изобщо какво броя? Мъката. Накъсвам я на дати, дни, часове. И да разгъвам пространството за невъзвратимото.
Западната мисъл се основава на рационализма. Винаги търси обяснение на нещата. Но често обяснение няма. И това е, с което трябва да се пребори психиката и да се приемат нещата, такива каквито са (върху което стои източната култура). Дано утеша и някой друг.
А утре - точно 1г.и 4 месеца.
Изобщо какво броя? Мъката. Накъсвам я на дати, дни, часове. И да разгъвам пространството за невъзвратимото.
Ив, Ако можехме само да приемем нещата,такива ,каквито са ,може би живота ни щеше да е мъничко по-лек.Но аз лично продължавам да се ровя във въпроси на които никой не може да ми отговори.Търся обяснения,които никой не може да ми даде.
И хиляди пъти се питам какво толкова съм сгрешила за да заслужа това.Защото е прекалено тежко това наказание.
А дните отдавна не броя.Щях да ги броя,ако сега имах син на 5 мес.Да,щях да ги броя ,за да се радвам колко е порастнал.
Дано отговориш на въпросите си.
Ако можехме само да приемем нещата,такива ,каквито са ,може би живота ни щеше да е мъничко по-лек.Но аз лично продължавам да се ровя във въпроси на които никой не може да ми отговори.Търся обяснения,които никой не може да ми даде.И хиляди пъти се питам какво толкова съм сгрешила за да заслужа това.Защото е прекалено тежко това наказание.
А дните отдавна не броя.Щях да ги броя,ако сега имах син на 5 мес.Да,щях да ги броя ,за да се радвам колко е порастнал.
Дано отговориш на въпросите си.
Благодаря, момичета!
Съжалявам и за вашите болки.
Днес реших да не бъда тъжна, но ето на, цял ден нямах настроение и разбрах, че подсъзнателно тъгувам.
Наскоро четох, че всъщност въображението ни, фантазията предизвикват емоции, т.е. при представата на нещо, визуализирайки образи, ситуации, идеи се задейства мозъка и т.н. Ако това може да се осъзнае и контролира в самия момент. Над това се замислих тогава и сега. За това престанах да си представям всичко свързано с тази болка.
Прегръщам ви!
Съжалявам и за вашите болки.
Днес реших да не бъда тъжна, но ето на, цял ден нямах настроение и разбрах, че подсъзнателно тъгувам.
Наскоро четох, че всъщност въображението ни, фантазията предизвикват емоции, т.е. при представата на нещо, визуализирайки образи, ситуации, идеи се задейства мозъка и т.н. Ако това може да се осъзнае и контролира в самия момент. Над това се замислих тогава и сега. За това престанах да си представям всичко свързано с тази болка.
Прегръщам ви!
Обичам си я много и се надявам тя да го усеща,и да не й е самотно горе на небето.
Асенце, прегръщам те!
за мъничката
Вярвам че не им е самотно там горе, вярвам че малките ни ангелчета които явно не са родени за този свят са на по добро място защото те нямаха възможност да направят нищо лошо техните душички са чисти и невинни.Вярвам защото нищо друго не мога да направя, незнам дали това е наказание за мен ,незнам какво толкова лошо аз съм направила и на кого НО вярвам че това не е наказание за моето ангелче исками се да вярвам че тя е щастлива там където е сега.И вярвам че тя знае колоко много я обичам и с колко много любов щях да се грижа за нея.
Момичета...,благодаря ви.От сърце!
И аз така си мисля,че горе са но по-добро място,че не са самотни,не им е студено...Дано да е така
Но понякога си мисля,че може да се чувства самотна,да й е студено...А аз не мога да я гушна,да я стопля,,да й поговоря...Ужасно е,самата мисъл ме убива.
Липсва ми много и многоооо ми е тежко.По принцип много не говорим с мъжа ми на тази тема.Като,че ли като не говорим нищо не е станало,ама не е така.И на двама ни тежи много,усещам го.Може да е минала цяла година...,ама сякаш беше вчера.
Незнам...
Дано някога да ми стане по-леко,ама се съмнявам.Дори да имаме друго бебе,ТЯ винаги ще има място в сърцето ми и никога няма да я забравя.
И аз така си мисля,че горе са но по-добро място,че не са самотни,не им е студено...Дано да е така
Но понякога си мисля,че може да се чувства самотна,да й е студено...А аз не мога да я гушна,да я стопля,,да й поговоря...Ужасно е,самата мисъл ме убива.
Липсва ми много и многоооо ми е тежко.По принцип много не говорим с мъжа ми на тази тема.Като,че ли като не говорим нищо не е станало,ама не е така.И на двама ни тежи много,усещам го.Може да е минала цяла година...,ама сякаш беше вчера.
Незнам...
Дано някога да ми стане по-леко,ама се съмнявам.Дори да имаме друго бебе,ТЯ винаги ще има място в сърцето ми и никога няма да я забравя.
мили момичета, душата няма нужда от ФИЗЦИЧЕСКИ добпир за да се чувства добре
тя има нужда от любоав
а вие тази майчина любов й я давате - където и да е
затова вашите деца са по-щасливи от хиляди други затворени в хладните обятия на някои студени родители
вашите деца дори далеч от вас са добре, защото всъщност носейки ги в сърцзето си - вие сте постоянно с тях
тя има нужда от любоав
а вие тази майчина любов й я давате - където и да е
затова вашите деца са по-щасливи от хиляди други затворени в хладните обятия на някои студени родители
вашите деца дори далеч от вас са добре, защото всъщност носейки ги в сърцзето си - вие сте постоянно с тях
мили момичета, душата няма нужда от ФИЗЦИЧЕСКИ добпир за да се чувства добре
тя има нужда от любоав
а вие тази майчина любов й я давате - където и да е
затова вашите деца са по-щасливи от хиляди други затворени в хладните обятия на някои студени родители
вашите деца дори далеч от вас са добре, защото всъщност носейки ги в сърцзето си - вие сте постоянно с тях
тя има нужда от любоав
а вие тази майчина любов й я давате - където и да е
затова вашите деца са по-щасливи от хиляди други затворени в хладните обятия на някои студени родители
вашите деца дори далеч от вас са добре, защото всъщност носейки ги в сърцзето си - вие сте постоянно с тях
мили момичета, душата няма нужда от ФИЗЦИЧЕСКИ добпир за да се чувства добре
тя има нужда от любоав
а вие тази майчина любов й я давате - където и да е
затова вашите деца са по-щасливи от хиляди други затворени в хладните обятия на някои студени родители
вашите деца дори далеч от вас са добре, защото всъщност носейки ги в сърцзето си - вие сте постоянно с тях
тя има нужда от любоав
а вие тази майчина любов й я давате - където и да е
затова вашите деца са по-щасливи от хиляди други затворени в хладните обятия на някои студени родители
вашите деца дори далеч от вас са добре, защото всъщност носейки ги в сърцзето си - вие сте постоянно с тях
... иска ми се да е така, но "ЗАЩООООО?"... все този въпрос!!!
Май всички се лутаме в търсене на този отговор. Истината е, че дори когато знаем причината, тя не е достатъчна, за да си отговорим на въпроса ЗАЩО? Най-добре е ако можем да приемем, че се е случило, че е изпитание за вярата и силата ни? Макар че все още не познавам някой, който може да приеме загубата си така лесно. Защото на думи звучи така лесно.
Assia, прегръщам те и аз!
Дори да се опитваме да не мислим за малките ангелчета ...сънищата...в тях оживяват дечицата ни.
И така, пак боли и всичко отначало.
Изненадата ми - освен племенникът ми имам и племенничка, която загуби сестра ми в 8 месец, (бебето живя 4 дни и не го видяхме), а аз я сънувах като голяма, т.е. на годините, на които би била сега.
Така, че все нещо има ТАМ.
Или ми се иска да е така.
Болезнени и хубави са сънищата ми с племенника.
Дори да се опитваме да не мислим за малките ангелчета ...сънищата...в тях оживяват дечицата ни.
И така, пак боли и всичко отначало.
Изненадата ми - освен племенникът ми имам и племенничка, която загуби сестра ми в 8 месец, (бебето живя 4 дни и не го видяхме), а аз я сънувах като голяма, т.е. на годините, на които би била сега.
Така, че все нещо има ТАМ.
Или ми се иска да е така.
Болезнени и хубави са сънищата ми с племенника.