Публикувана: 22 юни 2006, 22:07 ч.
Последно мнение: 1 авг. 2007, 13:11 ч.

За болката

8 986
104
1

# 75 20 фев. 2007, 22:09 ч.

Мнения: 3 166

Цитат на: yasna в вт, 20 фев 2007, 19:42

В началото не те боли толкова, защото си шокиран, след това (като се осъзнаеш) започват мъчителните дни и нощи на лутане сред непрекъснати въпроси, повечето без отговори.

И при мен така се получава. В началото още не го осъзнавам. После - когато минат дни - идва страшното...

Цитат на: yasna в вт, 20 фев 2007, 19:42

Но след това идва време, когато се уморяваш да си ги задаваш, "приемаш" случилото се и живота отново те поглъща.

Не знам дали това е така. Вероятно е въпрос на вътрешна сила. Мина повече от година от както загубих момиченцето си. Не съм го приела. Не съм спряла да си здавам въпроси. Не страдам по-малко за нея. Единственото, което се промени с времето -просто приех, че животът ми ще е различен от тук нататък. Че няма да мине ден, без да се сетя за нея, но че някак си трябва да продължа. Сега безкрайно страдам за момченцето си, но истината е че не по-малко ме боли за момиченцето. Някак си пресният спомен от тази загуба не можа да заличи споменът за миналия път. Майката никога не забравя, не се уморява да се лута в търсене на отговри, които не съществуват....
yasna , Hug

# 76 20 фев. 2007, 22:48 ч.

Мнения: 345

Светле, хиляди прегръдки и от мен. Hug

Права си, но за съжаление няма какво да направим. Такъв е животааааааа............................. Sad

# 77 20 фев. 2007, 23:24 ч.

София
Мнения: 3 123

Ясна

,Светле

-това дето сте написали,все едно аз съм го писала-и при мен е същото. Sad

# 78 21 фев. 2007, 13:39 ч.

Мнения: 345

angels_zg мила, вярвам ти, че е така. Човешката природа по своята същност е еднаква за всички ни. И загубата, която преживяваме, поражда у нас много сходни чувства. За това, да ви кажа честно, никой друг не ме разбира по-добре от вас, момичета! Благодаря ви!!!!! bouquet

# 79 21 фев. 2007, 14:22 ч.

Мнения: 3 166

Цитат на: yasna в ср, 21 фев 2007, 13:39

За това, да ви кажа честно, никой друг не ме разбира по-добре от вас, момичета!

При мен е същото... А понякога така ми се иска и със семейството ми да е така... Да не се държат така все едно не се е случило. Защото се случи!
Не знам - като че ли на майките все пак се пада най-тежкия кръст. Не отричам, че всички останали близки не скърбят, но е някак си по-различно. Държа да отбележа, че съдя само въз основа на личен опит.

Последна редакция: ср, 21 фев 2007, 14:27 от svetlana_78

# 80 21 фев. 2007, 16:29 ч.

Мнения: 345

И моя опит води до същото. Майка ми още от началото каза, че на мен ще ми бъде най-трудно, мъжът ми също. Аз най-много си изплаквам newsm45

мъката пред него, че понякога и него увличам cry

, но иначе се старая да се прикривам пред останалите. А от това боли. Tired

# 81 23 фев. 2007, 11:48 ч.

Мнения: 94

Моля сe za du6i4kite na mani4kite vi angel4eta :cry:makar i da ne sam izpitala tazi ogromna bolka(molq se gospod da bdi nad malkoto mi mom4ence)me boli zaedno s vas ,no az sam sigurna 4e te sa na edno mnogo hubavo mqsto ,izpalneno sas svetlina,kadeto nqma bolka i strah Praynig

# 82 1 май 2007, 22:21 ч.

Мнения: 1 063

На всичките ми „Защо?” опитвам да отговоря отдавна от друга перспектива.
Западната мисъл се основава на рационализма. Винаги търси обяснение на нещата. Но често обяснение няма. И това е, с което трябва да се пребори психиката и да се приемат нещата, такива каквито са (върху което стои източната култура). Дано утеша и някой друг.
А утре - точно 1г.и 4 месеца.
Изобщо какво броя? Мъката. Накъсвам я на дати, дни, часове. И да разгъвам пространството за невъзвратимото.

# 83 1 май 2007, 22:35 ч.

Мнения: 3 166

Ив,

скоро си мислех за теб.

# 84 1 май 2007, 22:51 ч.

Мнения: 1 063

svetlana_78 , благодаря, много топла прегръдка за теб!

# 85 2 май 2007, 14:27 ч.

София
Мнения: 1 951

С теб сме,миличка!

# 86 2 май 2007, 15:54 ч.

Мнения: 3 166

Днес се помолих за мъничката душичка. Praynig

# 87 2 май 2007, 18:51 ч.

Мнения: 656

Ив,

Ако можехме само да приемем нещата,такива ,каквито са ,може би живота ни щеше да е мъничко по-лек.Но аз лично продължавам да се ровя във въпроси на които никой не може да ми отговори.Търся обяснения,които никой не може да ми даде.
И хиляди пъти се питам какво толкова съм сгрешила за да заслужа това.Защото е прекалено тежко това наказание.
А дните отдавна не броя.Щях да ги броя,ако сега имах син на 5 мес.Да,щях да ги броя ,за да се радвам колко е порастнал.
Hug

Дано отговориш на въпросите си.

# 88 2 май 2007, 20:58 ч.

Мнения: 1 063

Благодаря, момичета!
Съжалявам и за вашите болки. Cry

Днес реших да не бъда тъжна, но ето на, цял ден нямах настроение и разбрах, че подсъзнателно тъгувам.
Наскоро четох, че всъщност въображението ни, фантазията предизвикват емоции, т.е. при представата на нещо, визуализирайки образи, ситуации, идеи се задейства мозъка и т.н. Ако това може да се осъзнае и контролира в самия момент. Над това се замислих тогава и сега. За това престанах да си представям всичко свързано с тази болка.
Прегръщам ви!

# 89 17 май 2007, 23:21 ч.

Мнения: 502

Ив,с теб сме мила.Много въпроси без отговор за съжаление.
Ние вчера изнесохме 1 година на нашето момиченце...Много ми е мъчно,но нищо не мога да направя.Обичам си я много и се надявам тя да го усеща,и да не й е самотно горе на небето. Cry

Препоръчани теми

Кървене след гинекологично абразио.

Забременяване след мъртво раждане

CuddleCot (охлаждащо легълце за мъртвородени/починали бебета) - бихте ли го използвали в болницата?

Аборт в 20 г.с

Причина:

Причина: