Когато си "нормално гладен", може да пренебрегнеш глада и това не се отразява на настроението ти или на физическата ти дейност. След малко време, чувството на глад, обикновено изчезва, поне за няколко часа след това.
Когато си "озверял от глад", това е признак на ниска кръвна захар. Това състояние не търпи отлагане и човек трябва непременно да яде колкото се може по-скоро.
Ако КЗ е наистина много ниска, тогава започват признаци на хипогликемичен пристъп - треперене, сърцебиене, замайване, неистов глад за всичко което ти попадне пред очите, невъзможност да се концентрираш върху нищо. Ако не се яде наистина веднага или не се вдигне КЗ по най-бързия начин, обикновено се стига до припадък.
Едно е хиперболизиране, друго е наистина да си озверял. Докато не изпиташ и двете състояния, е трудно да направиш разлика.