Проблем с дисциплината и вниманието в 1-ви клас.

  • 10 195
  • 52
  •   1
Отговори
  • Мнения: 5
За пръв път пиша, много съм разстроена и се надявам на помощ и съвет. Детето ми на 7 г. е в първи клас и още от първата седмица започнаха оплакванията - падали му моливите- шумял, не си подреждал несера, още на втория ден си загуби учебната тетрадката (след 2 седмице се намери в шкафчето на друго дете) а аз с големи усилия успях да се снабдя с друга такава. След това последваха - разсеян е, не внимава, върти се, бавен е с писането, забравил си якето когато излизали навън и се наложило да го чакат, госпожата викала "Първи А", а той не разбрал че се отнася за него. Тази седмица госпожата е преместила чина му до нейното бюро, но според нея ефект няма и продължават същите оплаквания. С една дума детето ми се е превърна в черната овца. Дори децата започнаха да се държат лошо с него, смеят му се, че не може да се справи със смятането, ходят при него отпред, казват му грешни отговори, а след това госпожата му очервява всички задачи, а те му се подиграват. Също така Госпожата си позволила пред всички да го нарече ТЪПАНАР (заради смятането и по скоро заради изваждането).Това допълнително го поставя в много лоша светлина пред децата, а в същото време се е обидил и  приел доста насериозно и вчера заяви че не иска да ходи на училище, след като е ТЪП.
Сега за детето ми.Не мога да кажа че има голям потенциал в писането.Вече три съботи и недели се борим с чингелите и буквите. Мисля че детето полага усилия има желание и изписа доста листи , не всички са красиви но се старае. В предучилщната се беше научил да смята до 10, но днес даже не може да каже колко е 1+2??? Финната моторика като цяло му куца - не рисува много добре, нито има кой знае какъв интерес, трудно се справя с ножицата, с лепилото, уж внимава но към края се изнервя и претупва нещата. Може да чете още от миналата година, но все още в училище не се чете.
Материала по математика се представя с видео уроци, които явно са му направили изключително впечатление, защото няколко вечери ме "учи" как се смята и дословно преразказва това което е гледал.Когато му дам задача да реши отново си говори с думите на героите от видео урока и разбура се я решава грешно, защото задачата е произволна и не е тази от видеото. Мисля че въобще не мисли какво трябва да сметне, а играе видяното. Той винаги е бил много артистичен, много е контактен, винаги иска да бъде център на внимание, има много богат речник и всеки казва че говори и се изказва като голям човек. Когато са правили тестове при психолога в началото, той е имал най добри резултати. Сега обаче Госпожата предложи да го изпрати при същата психоложка, за да го стресне малко???
Моите разсъждения: Мисля че не биха могли да го накарат да внимава като го стреснат(незнам какво точно имат в предвид със стряскането) а по скоро трябва да бъде мотивиран по някакъв начин. Не мисля че е редно обче детео ми да бъде сложено като маймуна, в центъра на стаята, а госпожата по цял ден да го дава като лошия пример.
Моля за съдействие, ако някой е имал подобен проблем.Започнах да си мисля дори, че детето ми е СОП и ако наистина е така, няма ли механизъм за обучение на тези деца. Постоянно слушаме за интеграция на децата с проблеми, а в нашия случай право, здраво дете е хвърлено на вълците и по цял ден стои за назидание отпред.
Питам я какво всъщност прави, ами върти се не внимава, разсеян е - решаваме задача на 19 страница, а той е отворил на друга.
Смятате ли че е редно и двете госпожи да ходят със свирки на врата и да ги ползват като средство за въдворяване на ред?
Много дълго стана цялото ми писание, но съм много объркана и незнам как да реагира.Моля за съвет и помощ.

# 1
  • Мнения: 12 015
Здравей. Това със СОП не бързай да си го мислиш, но май наистина детето има проблем. Рано е още. Някои неща ще се изчистят. Първи клас е голям стрес и някои деца по-трудно се адаптират. Това, че детето е сложено до госпожата е правилен ход, защото то явно има нужда да бъде до нея - за контрол, за привличане на вниманието... От това, което описваш - за мен детето има силна памет, но помни механично, т.е няма разбиране (преиграва видео уроците, но греши, ако задачата е различна). Това с лошата фина моторика, обаче е доста стряскащо. С фината моторика са свързани доста повече неща от изрязване и лепене - писането на първо място, рисуването, координацията (изпуска предмети). Лошата фина моторика е симптом, не го пренебрегвайте. Относно четенето. Детето справя ли се с непознат текст? Много деца с дислексия, но добра памет прикриват проблема с наизустяване на текста (визуално или слухово) в малките класове. Математиката и т.нар математическо мислене има връзка с рисуване, ориентация, чувство за ритъм/такт. Как се справя детето с определяне на посоки и място, знае ли дните от седмицата и месеците, трудно ли ги научи? Свирките в шумна среда са ефикасен метод за привличане на вниманието и съдията на футболен мач използва свирка, за да привлече вниманието на футболистите и да спре играта.

Учителката няма право да дава квалификации и да обижда! Учителката не трябва да допуска останалите ученици да се месят, подвеждат, присмиват.

Това, че детето се е научило да чете и смята до десет в градината не е гаранция, че няма някакъв проблем, както и високия резултат на теста при психолога.
Моето дете е втори клас с обучителни затруднения. Минахме през ада в първи клас, буквално. На училищншя тест при педагогическата съветничка (по Рейвън) резултатът й е 104, в Св. Никола при детския психиатър (по Векслер) - 68!

Съвсем добронамерено - налице са признаци за евентуален проблем. Това, което бих посъветвала:
- очен преглед, дори и да ви се струва, че няма проблем
- консултация / обследване при детски психиатър, съвместно (в екип) с психолог и логопед. За съжаление, в София за Св. Никола се чака по половин година, но пък са най-точни.
- за фината моторика - работа с ерготерапевт

Последна редакция: пт, 12 окт 2018, 04:00 от Mama Ru

# 2
  • Мнения: 8 243
Няма да коментирам изказването на госпожата за Тъпанар, както и свирките.

Факт е, ч децата са много по активни и по-трудно адаптивни в днешно време. Факт е че класовете са големи. Факт е, че къмднешна дата един учител трудно се справя с 25 деца. Всяко искащо неговото внимание.

Аз считам,че психолога е задължителен.За да помогне на детето за адаптация и да ви даде насоки. Това, че едно дете има знания и умения незначи, че е психическо дорасло да бъде ученик.
Работа у дома за финната моторика и за това да успява да се концентрира за 10-15 минути.

Важно е не ти да се успокоиш,  а да помогнеш на детето. Да се адаптира, да се справя, да има самочуствие и да е спокоен в училище. За всичко това е необходима много работа най-вече у дома. Както и в училище..успех!

# 3
  • Мнения: 2 837
Липсата на концентрация, загубата на вещи, недоразбирането са характерни за много голяма част от първокласниците. Странно е, че това дори се поставя като  проблем, защото от опита с двете ми деца и в двата случая подобни прояви имаше при много от децата. Проблем е, че вниманието е фокусирано конкретно върху това дете, затова ще се наложи да работите с психолог, защото очевидно детето не се чувства добре в училище.
Ако наистина госпожата е нарекла детето "тъпанар", това е скандално. Аз лично при подобна ситуация бих била доста крайна и бих сменила училището, признавам си.

# 4
  • София
  • Мнения: 3 291
Първи клас в момента са на цифрата 4, най-много 5. Задачите с изваждане  на числата от 1 до 4 са краен брой. Може да ги разигравате с предмети: ябълки, колички, каквото ви хрумне. На игра се учи по-лесно.

А за разсеяността, на повечето деца на 7 е нормално да се въртят и да си събарят и губят нещата. До края на годината всичко ще си дойде на мястото.

# 5
  • Мнения: X
Не сте улучили училището/класната. Изглежда другите деца от класа са по-подготвени, вероятно сте в някой от амбициозните, където се движат по-бързо и не толерират нито типично за възрастта поведение, нито деца, които се движат с нормално или по-бавно темпо. Може да го преместите в по-спокойно училище сега, или да го държите там докато Ви писне от подобно отношение към детето.

# 6
  • София
  • Мнения: 3 291
Колко да се движат по-бързо?

Всички са по програмата на МОН и в момента са на около цифрата 5.

# 7
  • София
  • Мнения: 38 490
Аз имам първокласник в момента, но ми е второ дете.
От всичко прочетено съдя, че госпожата го е нарочила и то яко го е нарочила!
А да работи с учител, който е способен на това, само ще навреди на детето!

# 8
  • Мнения: X
Не е съвсем така, "елитните" класове, поне тук, са с два урока напред, като очаквам с течение на времето да избързат още. Има и съществени разлики в натоварването, както и в изискванията към поведението на децата в различните училища, редовно от някои до втори клас има по няколко преместени - или защото детето не издържа на темпото, или защото на родителите им писва да ги викат през ден за някакъв проблем от тип детето е говорило в стола.

# 9
  • София
  • Мнения: 5 959
Първо, учителка, която нарича детето ми тъпанар не бива да е учителка на мое дете.

Второ, за губенето на вещите - вторият ми син имаше подобен проблем - все му ги няма моливите, пък острилката, пък не знам какво. Хванах и надписах всичко, вкл. моливите, гумата ... тъпа работа, обаче се оказа, че доста деца не си носят всичко или също си губят нещата и като му поискат той дава. После или забравя да си ги поиска, или пък като ги поиска твърдят, че са техни. И като ги надписах, изведнъж всичко започна да си стои по местата. След час той минава по чиновете и си обира нещата с неговото име. Детска им работа. Не обвинявам децата, че правят нещо със зла умисъл, просто не им пука за чуждата вещ. Така обаче научих сина си да се грижи за своите неща и винаги да си ги прибира.

# 10
  • Мнения: 11 910
      В първи клас и аз си мислех, че моето е разсеяно, а то наистина беше. И то- много.
В момента, в който трябваше да търся изгубените дрехи, ми връчиха един огроомен кашон- ръкавици, униформени жилетки, шапки, тетрадки, несесери....като за цяла рота. Очевидно, не бяха само и единствено на моето дете.

Хайде холан, всички концентрирани, само едно- не. Голяма част от децата са разсеяни, губят вещи. В първи клас често стават от чиновете, говорят. Не е редно, но все пак, това са деца.

За несесера- още в първи клас се отказах от тези с разпределенията. Никога не успя да го подреди както трябва . Затова и до днес- седми клас е с един обикновен, с една обща преграда и там се слага най-необходимото- молив, гума, два химикала, когато е нужно- пергел и транспортир.Иначе щетите са невероятни.

От  учителка, която си позволява да изрече думата "тъпанар"- нищо добро не чакайте. Ако ще и най-амбициозните цели да си е поставила.

След първи- втори клас често се наблюдава смяна на училища, не е чудо невиждано и децата се адаптират бързо. Помислете и в тази насока, в краен случай.

# 11
  • София
  • Мнения: 3 291
Какви са тия "елитни" класове? 2 седмици напред 3 седмици след началото на учебната година?

Ако ще се формират такива класове, не трябва ли да се отсяват децата в тях? Т.е. вашето дете като неумеещо да смята изобщо не трябва да попадне в такъв? За България ли става дума или за някоя въображаема образователна система?

# 12
  • София
  • Мнения: 38 490
Не стига че самата програма е тежка /взимат действия с плюс, минус, по-голямо и по-малко заедно/, ами и "елитни" класове!
Съвсем изчаткаха!

# 13
  • Мнения: 547
Каква е тази учителка, която нарича детето "тъпанар". Това с разсеяността го има при повечето деца в първи клас. Все пак това е нещо ново за тях, до сега в детската нещата не са били толкова сериозни и не се е изискавало такова внимание от тях, трябва им време за да свикнат. Относно с децата, които му се подиграват, мисля, че отново въпросната госпожа трябва да вкара нещата в ред, но съдейки по епитета, който е използвала към детето... едва ли ще се случи, а е малко и въпрос на възпитание от родителите на тези деца. Също така мисля, че това, че не иска да смята в училище до 10, нищо, че го е правил преди, също идва от факта, че там вероятно се чувства подтиснат от обстановката, която най-вероятно му се стува враждебна. Не мисля, че детето Ви трябва да посещава психоложката в училище, за да го "стресне", както е казала тази госпожа, а мисля, че трябва да се намери друг подход, който да му привлече вниманието и да го интегрира към останалите ученици.

# 14
  • Мнения: 29 341
И аз се чудя какъв е тоз "елит" сред първокласници? Ракетни инженери в пети клас ли ще стават?

Иначе и на мен ми се оплакват от дисциплина, но от това, че не внимава, върти се, щипят се, бутат се и т.н. Още им е рано да свикнат с режима според мен и с това, че не е детска градина.

# 15
  • Мнения: 2 837
Разбира се, че има "елитни класове" на избрани деца и на учителки, които имат слава на взискателни и постигащи високи резултати, в които обичайно записват децата си свръхамбициозни майки. В тези класове дисциплината е желязна, децата трябва да работят бързо и да се справят чудесно.
Аз отново казвам, че аз бих била скандализирана, ако учителка си позволи подобно определение за което и да е дете, особено пък за дете, което е в първи клас от един месец. Повечето деца в първи клас са неорганизирани, бавни, изпускат вещи, губят. Вторият ми син е в първи клас, всеки ден има по нещо, дето е загубил и което после батко му намира при портиера.
Големият ми син пишеше безобразно грозно първите три години, сега пише по-красиво от мене (шести клас е), а аз пиша много красиво. Малкият също пише грозно засега, не е особено старателен, случва се и да говори, и вода беше изливал върху тетрадката, и още много други прояви има за този месец. Учителките ме информират, заедно мислим стратегии и има напредък. Но не са си позволявали квалификации, даже отношението им е доста мило и към моето, и към другите деца.

# 16
  • София
  • Мнения: 3 291
И високи резултати не се ли постигат с повече учене, а не с прескачане на упражненията. Тук става въпрос за изпреварване на материала почти със 100%.

Кой родител иска детето му да пропусне точно затвърждаването и упражняването?
Особено ако става въпрос за деца, приети без изпит, доказващ, че имат този капацитет.

На мен нещо ми е съмнително. Не ми се връзва дете, смятащо до 10, изведнъж да не може да извади две числа и да се разсейва толкова много. Знам за дислексията и дисграфията и това е разумно обяснение, но ми идва повече това с "елитните"  класове.

# 17
  • Мнения: 29 341
Разбира се, че има "елитни класове" на избрани деца и на учителки, които имат слава на взискателни и постигащи високи резултати, в които обичайно записват децата си свръхамбициозни майки. В тези класове дисциплината е желязна, децата трябва да работят бързо и да се справят чудесно.

А, мерси за такваз либов!!!

# 18
  • София
  • Мнения: 38 490
Моят син смята и над 10, но само с плюс.
Сега виждам, че минусът го обърква.
Както и задачите с неизвестно /празно квадратче/, което си е чист хикс.

# 19
  • Мнения: 2 837
В повечето случаи въобще не става въпрос за дислексия или дисграфия, а за страх, притеснение, неспокойство. Помним "Радини вълнения". Има значение как те питат. Има значение как се отнасят към теб. То  възрастните се объркваме, когато усетим лошо отношение към себе си, а пък едно дете, което попада в съвсем нова среда, има още по-малко защитни механизми.

# 20
  • София
  • Мнения: 3 291
Free Agent, нали за първи клас говорим? Ако не е изваждал в предучилищната, естествено, че ще го обърква, за пръв път му е.

То затова се отделя толкова време на едно число: да се научим да го пишем, после да събираме с него, после да вадим, и накрая в уравнение с празно квадратче. Отначало някои деца дори учат наизуст изразите и попълват квадратчето на магия. Малко по малко влизат в час.

Ама нека ти забият в един час числото 5 примерно и всички задачи с него и предните, а на следващия да минеш на 6, щото си от 'елитен" клас, тогава вече става интересно.

Но аз нещо не вярвам на цялата история. Ама изобщо.

# 21
  • Мнения: 29 341
За какво точно е това бързане и пришпорване, строгост и т.н. в "елитните" първи класове?!?  Колко повече може да се научи в началното училище? Голямо значение има дали са се научили да четат на 7 или на 7 и два месеца....
Като гледам някои амбициозни майки - госпожата всеки ден се разпитва, обяснява ѝ се как чедото еди какво си, ама тъй, то детето да не се стресирало, ама то било по-специално, искало повече внимание да му се обръща, не обичало да му се шуми, другите деца му пречели....и какво ли не чувам по училищните коридори.

# 22
  • София
  • Мнения: 1 609
Нищо добро не очаквайте от учителка, която си позволява да нарича дете с обидни епитети и която позволява другите деца да го третират по този начин, вместо да въдвори ред и да не го допуска. Преместете детето или в друг клас, или в друго училище.

По въпроса с конкретните трудности - можете да направите консултации със специалисти, както са Ви посъветвали, нищо не се губи, а и ако действително има проблем - колкото по-рано се установи и се започне работа, толкова по-добре. Според мен е и също така вероятно детето да си е просто обикновен стресиран първокласник, който отгоре на всичко е и във враждебна среда. Моята дъщеря също е 1 клас и въпреки че миналата година беше предучилищна в същото училище и не се сблъсква сега с тези неща - те на практика си бяха като първокласници - пак си върви сагата с губене на вещи, изтърване, разливане... 2-3 пъти вече не успява да си напише домашните в училище и довършва вкъщи и други подобни. Напълно нормално дете си е. Но определено вземете мерки, с тази учителка не знам дали ще стане. Дори и да се окаже, че детето има конкретни, специфични затруднения, не мисля, че подобна персона ще се отнесе с нужното разбиране и внимание към детето, а тъкмо напротив.

# 23
  • София
  • Мнения: 7 990
Преди година и половина при сина ми се откри проблем с разбирането на чутата реч, както и с изпълнението на инструкции. Чисто физиологично няма проблем със слуха, но има проблем с разбирането. Когато говорих със специалиста, който го оценяваше, ми казаха, че този проблем най-често кристализира в предучилищната или в първи клас. Проявленията бяха нещо подобно - невъзможност да изпълни това, което се иска от него, най-вече неразбиране на това какво се иска от него, невъзможност да раздели една инструкция на подетапи и да ги изпълни. Той се хващаше за дума, която му звучи познато и след това интерпретираше инструкцията според неговото разбиране. Отделно, че поради неразбирането на това, което му говорят, губеше тотален интерес към учебните занимания.
Моят съвет е да си направите консултация с логопед и психолог. Абстрахирам се от факта, че госпожата е изперкала и неадекватна. Причините за поведението могат да бъдат най-различни - от елементарен стрес в училище и неадекватен учител до по-сериозни. Другото, което мога да препоръчам от личен опит, е да се наеме учител допълнително, който да кара паралелно с учебния материал. Така детето добива по-голяма увереност във възможностите си, следи се къде са слабите места и се работи върху тях. И в училище не се чувства като идиот.

# 24
  • Мнения: 4 761
Здравейте. Синът ми има отчасти проблемите на сина на авторката и затова ще си позволя да дам няколко съвета, без да навлизам в подробности за нашите проблеми, че ще стане дълго.

1. За моториката - тези проблеми не са ли забелязани в предучилищната, където по мои наблюдения много се реже и лепи? Както и да е. Започвате да режете и лепите у дома. Добре е детето да има подходящи инструменти. Синът ми е левак и използва ножици, моливи, химикали и острилки за лява ръка. Моливите са триъгълни, по-дебели от обичайното и евентуално с нарези. Използва и ергономична гума за триене - във формата на малко моливче. Фабер Кастел, Пеликан и Стабило са специалисти в тази област. При сина ми проблемите с моториката бяха открити още на 2 години. До първи клас т.е. четири години, синът ми работи с кинезитерапевт по психомоторика всяка седмица по два пъти.

2. За концентрацията - на сина ми също е слаба, но с едната от учителките е изключително зле, та и аз получавам разни бележки. Запишете го на спорт. Спортът изисква целенасочени усилия точно както седенето на едно място и слушането на учителката. Работете у дома с него, но на периоди (вместо наведнъж 1 час, два пъти по половин час или три пъти по 20 минути), като постепенно увеличавате продължителността. Когато видите, че не го свърта, дайте му малко почивка и после пак.

3. За губенето - всеки молив, капачка, гума, тетрадка, дреха и обувка се надписват. Когато го вземате, проверявате какво има в чантата и дали нещо не липсва. Ако има шкафче, проверявате и него. Ако нещо липсва, ами започвате да търсите, ако е нещо важно (като например тетрадката). Досадно е, но това е положението. Всеки ден играем този филм, но аз се съсредоточавам върху учебниците, защото те са незаменими. Моливи ще купя, ако трябва. Слагате несесер без отделения. Има едни, които са по-широки и ципът им е отстрани. Като се отворят, всичко се вижда в тях и не е необходимо детето да рови. Ще кача снимка на нашите, ако искате.

4. Отивате и говорите с учителката, не помежду другото, докато вземате детето и го обличате, а примерно 30 минути, заделени само за вас. Съвсем спокойно изслушвате нейните забележки, казвате спокойно какво мислите и се опитвате да намерите начин да помогнете на детето, работейки заедно. Няма смисъл да спорите с нея, нито да я карате да си променя методите (това няма да стане), но питайте за съвет как да работите у дома и какво можете да направите, за да помогнете на детето да се адаптира. Доказано ли е, че е казала думата ‘тъпанар’? Ако информацията не е от достоверен източник, замълчете, но ако наистина се е случило, кажете й ясно, но спокойно, че това с нищо не помага на детето, ами търсете заедно начини да работите съвместно. Преместването в друг клас не е решение - не се знае там на каква ще попадне.

5. Подкрепям да направите консултация с психолог и прочие специалисти. И все пак, имайте едно наум, защото ако се наложи работа с такива, трябва много добре да си ги подберете. Аз не се разбрах с психоложката на сина ми и си казахме ‘чао’ след 4 месеца.

Успех и най-вече спокойствие. Нещата ще се наредят, но трябва да бъдете търпелива, да повтаряте, да работите много с детето и евентуално със специалисти, ако е необходимо! Разбирам колко ви е тежко. Аз очаквах сина ми да има проблеми и въпреки това не са ми приятни оплакванията на едната учителка (с другата нямаме такива проблеми), но говорих с нея, обясних й от къде според мен идва проблемът и в момента се опитвам да следвам насоките й.

# 25
  • Мнения: 12 015
Nedinka, Desi_1234, от около два месеца давам на моята щерка Магнезий обогатен с витамини В - 1, 2,6,12 и мисля, че има ефект. Не уау, не е решил на 100% проблемът с концентрацията и задържането на вниманието, но подобрение има.

Започнете работа с логопед-специалист по дислексия или ресурсен учител/ специален педагог за подпомагане на детето в училище. Понякога е по-добре с детето да работи външен човек, а не майката. Визуализиране. Купете сметало или пръчици, обърнете математиката на приказка. Ако не може да сравнява например (има връзка и с осмислянето на числото) ползвайте щипки или други дребни и цветни предмети и разкажете приказка за щъркелът, който се чудел кое е повече жабите или гущерите. Изрежете кръгчета от картон, от него отрежете един сектор, това е устата на щъркела. Тя е отворена към по-голямото число. При ваденето пак - на брега имало 5 жаби, дошъл щъркелът и 3 жаби скочили във водата. Колко жаби ще изяде щъркелът/ да останали на брега?

# 26
  • Мнения: 29 341
Доколкото знам има курсове JumpMath, които са точно за деца, които не се справят добре с математиката. Представят я като игра. Проверете в интернет. Peace

# 27
  • Варна
  • Мнения: 10 493
Аз ще кажа само сменете паралелката, за да не съжалявате жестоко. В момента се формира любознателността и желанието за учене и ако една такава госпожа го смачка не очаквайте тепърва да заобича училището, напротив по-зле ще става.

# 28
  • Мнения: 4 761
Nedinka, Desi_1234, от около два месеца давам на моята щерка Магнезий обогатен с витамини В - 1, 2,6,12 и мисля, че има ефект. Не уау, не е решил на 100% проблемът с концентрацията и задържането на вниманието, но подобрение има.

Започнете работа с логопед-специалист по дислексия или ресурсен учител/ специален педагог за подпомагане на детето в училище. Понякога е по-добре с детето да работи външен човек, а не майката. Визуализиране. Купете сметало или пръчици, обърнете математиката на приказка. Ако не може да сравнява например (има връзка и с осмислянето на числото) ползвайте щипки или други дребни и цветни предмети и разкажете приказка за щъркелът, който се чудел кое е повече жабите или гущерите. Изрежете кръгчета от картон, от него отрежете един сектор, това е устата на щъркела. Тя е отворена към по-голямото число. При ваденето пак - на брега имало 5 жаби, дошъл щъркелът и 3 жаби скочили във водата. Колко жаби ще изяде щъркелът/ да останали на брега?

МамаРу, мерси за съвета. Следващия месец идвам командировка в София и ще го купя този магнезий. По колко даваш на ден и колко дълго може да го пие? Не знам дали ще помогне, но поне няма да навреди. А и магнезият е полезен за мускулите, а синът ми расте доста бързо и често му се схващат краката.

И да споделя моята теория за концентрацията и изобщо за отношенията на децата към света. Според мен децата внимават само по отношение на нещата, които са им интересни. Синът помни, че преди година и половина сме ходили на концерт, но не си спомня думите, които е написал преди максимум час. Може да седи два часа с легото и пъзелите, без да мърда и старателно да избира частите, но писането на три реда букви отнема 30 минути, защото след всяка буква започва да говори, пие вода, иска да го почесам по гръбчето и прочие такива неща. Разпознава играчите на големите европейски футболни отбори и ги знае по име повечето, но вече втора, а може би и трета година бърка m / n и b / d. Изобщо моето дете емоционално не е готово за училище. Интелектуално е доста над връстниците си (така показват тестовете), но все още си е дете, което се интересува единствено от игрите. В момента, в който попитам нещо за училище, дори не си дава труда да ми отговори. Веднага сменя темата. Иначе с материала се справя по-скоро добре и дори по английски, където са драмите с дисциплината и концентрацията, учителката твърди, че бил над средното ниво и няма притеснения за неговите знания. Това естествено не означава, че ще го оставя така, докато узрее емоционално. И да искам, не мога, защото е навършил възрастта за първи клас. Но гледам да му оставям достатъчно време за игра, да ходи на спорт и музика и пия по един валериан, преди да седнем да четем и пишем у дома 😆

# 29
  • Мнения: 12 015
Нединка, не съм от София. Магнезия го купувам от Аптеки Сейба, които в нашия град са разположени в магазини Кауфланд (не знам дали ги има в другите градове ). Със сигурност могат да се намерят и в други аптеки. Давам по едно хапче на ден. Добър е за мозъка, давам го и на майка ми. Казаха ми поне три месеца, но за Лъчи не мисля да го спирам. Може би кратка почивка от няколко дни до седмица. Хранителна добавка е, няма изнесени противопоказания в упътването, нито препоръки колко дълго да се взема, няма данни и за странични ефекти. Това, че синът ти бърка сходни букви като посочените е признак на дислексия. На български как се справя с разпознаването на буквите и четенето? Първи клас ли сте? Умишлено пиша множествено число, защото на практика ние отново ставаме ученици покрай тях. Три реда ченгелчета или елементи са ни отнемали и по час и половина миналата година, вместо една страничка за половин час. Но това дойде месеци по-късно. И сега когато пише вкъщи седя до нея за увереност и следя как се справя и коригирам, хем домашното да е вярно, хев използвам да заострям вниманието върху грешките и пак да обясня.

# 30
  • Мнения: 4 761
МамаРу, все ще го намеря. Синът ми не е с дислексия. За две години посещения при логопед, четири години на психомоторна кинезитерапия, обследвания с психолози, психиатри и невролози се надявам, че все някой щеше да разбере. Не се занимаваме с четене на български. Ходи на неделно българско училище към посолството, но е подготвителна група и у дома не се занимаваме повече. Занимаваме се с френския и английския, които са езиците, на които се преподава в училище. Да, синът ми е първи клас, но с английския правопис и азбука започнаха да се занимават от предучилищната. С френския няма никакви проблеми, включително по отношение на дисциплината и концентрацията, но това му е доминантният език, с който е израстнал. Английски започна да учи на четири, когато отиде в училището, в което е все още.

# 31
  • София
  • Мнения: 7 990
Бъркането на букви до някакъв момент се приема за грешки по сходство. Синът ми по едно време започна да изписва цифрите огледално, което също било признак на дислексия. Логопедът, който най-често работи с него, каза, че и за това ще наблюдаваме дали ще се изчисти в по-дългосрочен план. За няколко месеца и при по-засилена работа цяло лято, се научи правилно да ги изписва.
Пиша го, за да не ошашкаме излишно някоя майка, ако прочете за тези признаци.
Това с магнезия и мен ме заинтригува. Знаех за витамините от Б група и миналата година давах някакви, но бяха в по-ниски концентрации. Ще пробвам и аз с този от снимката.

# 32
  • Мнения: 12 015
Вярно, че не бяхте в България. Моето момиче също трудно научи буквите - много бъркаше букви, които имат сходни елементи - напр: Г/Т/ П,. Б/ В,  М/Л (когато е като покривче) и Л/П (когато е по този начин). Имаме един картини пъзел с азбуката К и коте, Р - рибка... Един ден седнах и започнах да й ги показвам като посочввах всеки елемент и да сравнявам с буквата, която бърка - Ето Т, виж как е разперило ръчички, а ето това е Г - то има само една ръчичка. А ако на Г сложим тумбаче става Б, а това е В - то е има и главичка, това е Р - като В, но без тумбачето.... Така много бързо, буквално от две занятия започна да ги различава безпогрешно. Пробвай дали няма да свърши работа този подход и при латиницата. Друг метод, методът Дейвис, е детето да изработва от глина буквите. А в ерготерапията, когато учат букви, форма и подобни ги карат да прокарат пръстче по предмета или буквата. Например, когато се учеше да реди пъзел Лъчи не можеше да разбере коя част къде се слага. Хващах пръстчето и минавах по крайните или ъгълчетата, като отново говорех - виж, тук е гладко, защото е отвън. Това е крайна част, а това е ъгълче. Има две гладки страни и са само 4. Приложимо е и за буквите - да ги повтори с пръст.
Когато започнаха са пишат проблемът с буквите пак се появи - бъркаше м/л т/п. По съвет от темата да дислексията започнах да правя диктовките на срички и думи само с едната буква, после с другата и едва след като ги усвои поотделно смесено. Друга трудност беше слятото писане. Още на елементите я затрудни. Не разграничаване къде свършва единия елемент и от къде почва другия. Наложи се да не пише слято. Втория срок сама премина към слято писане, но все още слива понякога една буква със следващата. Ако има да изпише ме се разбира, но ако е мл след като напише м не спира и да почне отначало л, а направо краят на м се превръща в половин л. Ако е ил резултатът е подобен на ш. Доста по-рядко, но все още го греши.

# 33
  • София
  • Мнения: 7 990
Нашата логопедка кара сина ми да "опипва" пластмасови букви и цифри и да ги прави от пластелин. За да ги свърже и на сензорно ниво, освен визуално.

# 34
  • София
  • Мнения: 3 029
И моят син има проблем с концентрацията. В 4-ти клас и е доста разсеян, забравя домашното да си запише, губи си нещата. Иначе няма проблем с уроците, оправя се съвсем сам, учи бързо и пише домашни, но доста се разсейва, докато започне. Учителката ми се оплаква, че изостава често в глас, но тя доста ги товари и той често загубва интерес. Някои деца са си по-бавни и мечтатели като него, но аз не мога да го програмирам! А и г-жата е от старото поколение, иска всичко да е под контрол и различните са странни...

# 35
  • Мнения: 243
Имам спомен за началните си класове. Изключително свито и притеснено дете бях. Отидох научена да чета, нямате идея колко ми беше скучно докато другите сричаха. Да вметна с това, че не е задължително децата да четат предварително иначе, може спокойно да се почувстват като мен. Математиката ми е слабо звено, справях се с нея, но никога не ми е била на сърце и някой неща просто не ги вдянах 😄( учих дори висша математика в университета, даже там ми се наложи да се сблъскам с нея, що зор видях). Не мисля, че математиката е за всеки и е нормално някои деца по - трудно да се справят с нея. Относно забравянето мисля, че дори след 1ви клас ми се е случвало да си забравям учебници, чадъри, якето, раницата дори 😄. Мисля си, че сега ако бях дете щяха да ме пишат с проблем, а всъщност бях ученолюбиво дете, завърших с отличен, но така и не станах по - малко разсеяна. Оправиха ме майчинството и децата и пак се случва да се разсея в някой аспект. Та това си мисля понякога е и до характер, как може една госпожа да го окачестви като тъп. Учителите трябваше да бъдат будители, а те се превърнаха в строги надзиратели. Жалко!

# 36
  • София
  • Мнения: 1 638
И високи резултати не се ли постигат с повече учене, а не с прескачане на упражненията. Тук става въпрос за изпреварване на материала почти със 100%.



Правят си и упражненията, просто не карат физическо, рисуване, музика, всичките сипове са математика или български... ей така им се получава. Една от многото причини да се откажем от едно от "елитните" централни училища и да не запишем детето там. Можехме, въпреки "системата".

# 37
  • Мнения: 4 761
Не им ли изпушват главите на тези деца?! Според мен на 6-7-годишна възраст спортът, музиката и рисуването са точно толкова важни, колкото писането, четенето и смятането. Те развиват култура, която остава за цял живот. Ние живеем в Белгия и тук много се държи на заниманията, различни от стриктното учене. Почти няма дете, което да не ходи на някакъв спорт и нещо музикално, танцувално или рисувателно. Когато на братовчедка ми търсеха гимназия в Германия, всички училища питаха ‘а какво друго правите освен че ходите на училище?’

Не е добре да се пренавиват нещата, че да не стане като с гайката - може да се счупи.

# 38
  • Мнения: 29 341
И защо е нужно цялото това пришпорване? След 2 години на този режим ще си говорят сами... Thinking

Трябва да има от всичко - музика, рисуване, физическо, трудово...

То мен да ме впрегнеш в този режим, ще изпуша.  Whistling

ПС: Писали сме заедно с Нединка…. Heart Eyes

# 39
  • Мнения: X
Не е задължително да се пропускат упражненията и другите часове. Навсякъде има деца, които усвояват по-бързо и приключват с писането бързо. Ако са 2-3 от класа - гледат да им дадат нещо допълнително, за да не пречат на останалите. Но ако почти всички се движат с такова темпо? В първи клас не говорим за супер сложни неща, добрата подготовка може да се изразява и само в развита фина моторика, умения да седят на едно място и да си изпълняват поставените задачи - основните неща, които трябва да се усвоят в първи клас. Т.е. не е съвсем "препускане", ако вече са усвоени, особено когато могат и да пишат цифрите. Винаги е възможно да има проблем, когато едно-две деца се движат с коренно различно темпо от останалите - независимо дали им е много трудно да ги настигнат, или са прекалено бързи, губят интерес и развалят дисциплината.

# 40
  • София
  • Мнения: 38 490
Аз много се радвам, че синът ми има физическо 4 пъти седмично.

# 41
  • Мнения: 6 292
Много учителки имат странния подход да коват родителите насаме. Изкарвайки детето най-зле, най-бавно, най-заблеяно и др най най.
Обсъждайки с други родители обаче, често се случва да чуеш същото, казано и за другите деца.
Смятам че така ни “работят” за да си подсигурят, че всеки ще говори на детето си да е послушно и да си наляга парцалките в училище.
На мен в началото на годината новата учителка по занималня ми каза, че моя бил най-бавен от целия клас и “какво сега, всички ли да го намразят, щото не излизаме навън навреме заради него”.
След няколко дни друга майка ми се оплака със същите думи, отправени за нейното дете..

# 42
  • Мнения: 29 341
Абе, значи, те и децата са си деца. Не може да очакваш от 7-годишни да седят като баби и да не мърдат. Диванета са си, едва ли някой ще го отрече. Може да има и спокойни и послушни, но сигурно са единици. Трябва си и говорене вкъщи, ако трябва и наказания. Важното е да се влезе в ритъм, да не се смята, че там е детска градина и да си налягат парцалките да учат.

# 43
  • Мнения: 6 292
Точно защото са си деца, това да стоят като вкаменелости от 8 до 17 часа е тотално неуместно.
А реално точно такова поведение се отчита като “послушно”

# 44
  • Мнения: 29 341
Обаче и не може да вилнеят по цял ден. Трябва да разберат, че има време за игри, има и за учене. Когато се учи, не се говори, не се става, не се лигави и т.н.
Има палави, но възпитани деца, но има и много невъзпитани. Учителката не е пъдар, да ги озаптява.

# 45
  • Мнения: 4 761
Според мен много си зависи от самата учителка и как тя възприема нещата.

На практика синът ми има вземане-даване с три учителки в училищна среда. Ами само едната се оплаква от неговата дисциплина, и то непрекъснато. Останалите казват, че работи старателно и като изключим, че от време на време говори повече от необходимото, други забележки нямат. Не че моето е ангелче и понеже си го знам, като цяло вярвам на оплакващата се и после у дома говорим, говорим, говорим,... т.е. не пренебрегвам случващото се. Но тя определено е доста нервна като човек. Дори когато говориш с нея, това става ясно. А майка ми, която взема детето следобед, ми каза, че веднъж я чула да крещи в двора на някакви деца - било страшно! Ако така се отнася и към сина ми, няма да стигне далече с него - от бебе не обича да му се повишава тон и крещенето има точно обратния ефект на желания. С него подходът е манипулиране, говорене (кротко и ясно) и лишаване от нещо, което обича, за известно време.

Учителката не е пъдар естествено, но децата са различни и тя трябва да бъде гъвкава в подхода си, за да може да ги предразположи. Само с писане на забележки, оплаквания и наказания няма да стане нищо. И никой не е казал, че учителската професия е лека - тя е като да си лекар, нито е лесно, нито е за всеки.

И да кажа, че моята начална учителка навремето (другарката Коцева) беше невероятен човек - учител с призвание, който на клас от 30 и повече деца успяваше да обърне внимание на всеки. А имахме всякакви: буйни, кротки, изоставащи с материала (като мен) и такива, които родителите им смятаха за гениални. За съжаление такива вече няма или поне са изключително рядък вид.

# 46
  • Мнения: 29 341
Със сигурност е така, пък и учителите са хора и те си имат предпочитания към някои деца, дори и да не го показват. Мисълта ми беше, че без работа, т.е. говорене вкъщи, нищо няма да стане.
Да не говорим, че има и много нагли родители, за които тяхното "злато" е най-най-най- и "Не може той/тя да не е слушал/а". Чувала съм даже родители да ходят да се разправят с учители, да изискват, да налагат и т.н. Не мисля, че това би било в полза на детето. Peace

# 47
  • Варна
  • Мнения: 10 493
Много зависи от преподавателя. Имаме учители при които гък не можеш да чуеш. Слушат, работят и изпълняват. Има една-две, които нон стоп се оплакват по родителски срещи-викали, не слушали, играели си на телефоните, да сме говорили. Ами говоря непрекъснато ама като отидат там, дали се надъхват едно друго, дали си предават смелост...Последно му бях прибрала телефона, защото госпожата се оплака, че не можела да ги накара да си ги оставят на бюрото в началото на часа. Не е било директно към моето дете оплакването, но явно всички са в кюпа.
Нещо не прави жената като хората и не успява да въдвори ред, в нейните часове било ужас. Питам защо не правите така по математика и получавам някакъв нечленоразделен звук на страхопочитание, демек не биха посмели.

# 48
  • Мнения: 11 910
      И друг път съм го писала.
      Родителска среща,не в първи, в пети клас.
Влиза учителката по математика- Ужасно е, говори се много, децата не слушат .Родителите и те влязоха в някаква разпра, че имало деца, които говорели и пречели на другите да слушат.

Влиза учителката по БЕЛ. Обяснява какъв материал, какво, що, изисквания, консултации. Един родител се осмелява да пита как е дисциплината. Тя отговаря- "Проблеми никакви, децата слушат".

Каквото и да се говори у дома, едно е да въздействаш на едно дете, друго- на колектив. Те са учили педагогика, би трябвало да имат подход към колектива.

# 49
  • Мнения: 1 765
Деси, случайно попаднах на темата ти. На твое място бих преместила детето в друг клас. Поведението на учителката ви е абсолютно непедагогично. Как така ще го нарече тъпанар?! Ами тя си е направо за подаване на жалба!
Аз не виждам някакъв сериозен проблем със сина ти. Периодът на адаптацията към училище е поне 2-3 месеца. Но не мисля,че той ще се чувства добре в тази среда. Малките са такива - попиват това, което възрастния казва. Следователно децата вероятно ще продължат да го тормозят, а той ще изгради ниска самооценка. Действай радикално!

# 50
  • Мнения: 3 269
За пръв път пиша, много съм разстроена и се надявам на помощ и съвет. Детето ми на 7 г. е в първи клас и още от първата седмица започнаха оплакванията - падали му моливите- шумял, не си подреждал несера, още на втория ден си загуби учебната тетрадката (след 2 седмице се намери в шкафчето на друго дете) а аз с големи усилия успях да се снабдя с друга такава. След това последваха - разсеян е, не внимава, върти се, бавен е с писането, забравил си якето когато излизали навън и се наложило да го чакат, госпожата викала "Първи А", а той не разбрал че се отнася за него. Тази седмица госпожата е преместила чина му до нейното бюро, но според нея ефект няма и продължават същите оплаквания. С една дума детето ми се е превърна в черната овца. Дори децата започнаха да се държат лошо с него, смеят му се, че не може да се справи със смятането, ходят при него отпред, казват му грешни отговори, а след това госпожата му очервява всички задачи, а те му се подиграват. Също така Госпожата си позволила пред всички да го нарече ТЪПАНАР (заради смятането и по скоро заради изваждането).Това допълнително го поставя в много лоша светлина пред децата, а в същото време се е обидил и  приел доста насериозно и вчера заяви че не иска да ходи на училище, след като е ТЪП.
Сега за детето ми.Не мога да кажа че има голям потенциал в писането.Вече три съботи и недели се борим с чингелите и буквите. Мисля че детето полага усилия има желание и изписа доста листи , не всички са красиви но се старае. В предучилщната се беше научил да смята до 10, но днес даже не може да каже колко е 1+2??? Финната моторика като цяло му куца - не рисува много добре, нито има кой знае какъв интерес, трудно се справя с ножицата, с лепилото, уж внимава но към края се изнервя и претупва нещата. Може да чете още от миналата година, но все още в училище не се чете.
Материала по математика се представя с видео уроци, които явно са му направили изключително впечатление, защото няколко вечери ме "учи" как се смята и дословно преразказва това което е гледал.Когато му дам задача да реши отново си говори с думите на героите от видео урока и разбура се я решава грешно, защото задачата е произволна и не е тази от видеото. Мисля че въобще не мисли какво трябва да сметне, а играе видяното. Той винаги е бил много артистичен, много е контактен, винаги иска да бъде център на внимание, има много богат речник и всеки казва че говори и се изказва като голям човек. Когато са правили тестове при психолога в началото, той е имал най добри резултати. Сега обаче Госпожата предложи да го изпрати при същата психоложка, за да го стресне малко???
Моите разсъждения: Мисля че не биха могли да го накарат да внимава като го стреснат(незнам какво точно имат в предвид със стряскането) а по скоро трябва да бъде мотивиран по някакъв начин. Не мисля че е редно обче детео ми да бъде сложено като маймуна, в центъра на стаята, а госпожата по цял ден да го дава като лошия пример.
Моля за съдействие, ако някой е имал подобен проблем.Започнах да си мисля дори, че детето ми е СОП и ако наистина е така, няма ли механизъм за обучение на тези деца. Постоянно слушаме за интеграция на децата с проблеми, а в нашия случай право, здраво дете е хвърлено на вълците и по цял ден стои за назидание отпред.
Питам я какво всъщност прави, ами върти се не внимава, разсеян е - решаваме задача на 19 страница, а той е отворил на друга.
Смятате ли че е редно и двете госпожи да ходят със свирки на врата и да ги ползват като средство за въдворяване на ред?
Много дълго стана цялото ми писание, но съм много объркана и незнам как да реагира.Моля за съвет и помощ.

Не мисля, че детето има проблем. Повечето деца са разсеяни в първи клас. Втори клас вече децата са много по-концетрирани. Моята дъщеря е в много добро училище, взискателен класна. Класната споделя, че втори клас разликата е от небето до земята. Има голямо значение кое полугодие е детето. Родените в края на годината по правило се справят по-бавно. Относно вашата класна нямам думи. И ми е странно, че в днешно време учител може да си позволи подобно изказване.

# 51
  • Sofia
  • Мнения: 4 036
Няма как да не се включа и аз просто ...

1. Учителката НЯМА ПРАВО ДА ОБИЖДА децата с грозни думи и епитети, нито да ги категоризира!!!
2. Как така целта за ходенето на ПСИХОЛОГ е да СПЛАШИ ДЕТЕТО?!?!? Аз съм детски психолог и ако ми доведат дете, ще гледам да го УСПОКОЯ и ОТПУСНА, а не допълнително да го стресирам!!!
3. Ако бях на твое място като МАЙКА , просто щях да подам жалба до директорката и да сменя класа или училището. Незабавно!!! Как така някой, призван да обучава и да се грижи за детето ми, ще го нарича тъпанар?!?!

Просто нямам думи, толкова съм втрещена. Пиша и от позицията на родител, и от позицията на психолог, и от позицията на учител, защото в момента съм и трите неща.

# 52
  • София
  • Мнения: 5 959
Авторката нещо изчезна  Thinking

Общи условия

Активация на акаунт