На практика синът ми има вземане-даване с три учителки в училищна среда. Ами само едната се оплаква от неговата дисциплина, и то непрекъснато. Останалите казват, че работи старателно и като изключим, че от време на време говори повече от необходимото, други забележки нямат. Не че моето е ангелче и понеже си го знам, като цяло вярвам на оплакващата се и после у дома говорим, говорим, говорим,... т.е. не пренебрегвам случващото се. Но тя определено е доста нервна като човек. Дори когато говориш с нея, това става ясно. А майка ми, която взема детето следобед, ми каза, че веднъж я чула да крещи в двора на някакви деца - било страшно! Ако така се отнася и към сина ми, няма да стигне далече с него - от бебе не обича да му се повишава тон и крещенето има точно обратния ефект на желания. С него подходът е манипулиране, говорене (кротко и ясно) и лишаване от нещо, което обича, за известно време.
Учителката не е пъдар естествено, но децата са различни и тя трябва да бъде гъвкава в подхода си, за да може да ги предразположи. Само с писане на забележки, оплаквания и наказания няма да стане нищо. И никой не е казал, че учителската професия е лека - тя е като да си лекар, нито е лесно, нито е за всеки.
И да кажа, че моята начална учителка навремето (другарката Коцева) беше невероятен човек - учител с призвание, който на клас от 30 и повече деца успяваше да обърне внимание на всеки. А имахме всякакви: буйни, кротки, изоставащи с материала (като мен) и такива, които родителите им смятаха за гениални. За съжаление такива вече няма или поне са изключително рядък вид.