Мечта за дете или чувство за дълг

  • 14 556
  • 232
  •   1
Отговори
# 90
  • Мнения: 5 059
А,хубава работа.Аз мислих,че не всяка жена се налага да бъде шита.Сега стана още по зле хахахах.
А има и друго.Оставяме бебетата и малките деца на страна.Аз се отвръщавам например от тея между 13 и 18 години.Честно,може да звучи грубо,ама ми иде да вляза в някое училище с калащник и да ги изпозастрелям.Работя точно до едно заведение за хамбургери и "децата" всяко междучасие са тук и ги гледам.Особено момчетата са такива боклуци,че думи нямам ! То псуват,то говорят на "лек" и "маняк" ,карат се,ако го бутнеш леко и на бой ще ти скочи без да му мигне окото.И като си помисля,че някой ден ще имам дете на тая възраст и като си помисля,че сега поколенията са още по зле,ами честно,отвръщавам се ! И лошото е,че всеки родител казва "то моето не е такова" ама върви обяснявай,че пред тях е ангелче,а навън подрастваща мутра....
Мен ме отвращава това БАТЕ ,с което се наричат.Дори вчера слушах две МОМИЧЕТА да си говорят на "бате" Flushed

Винаги съм подкрепяла мисълта:"тинейджърите са наказание за родителите си,че някога са правили секс"

# 91
  • София
  • Мнения: 38 571
Ами това е! Знам много добре как се държат тийнейджъри навън. Обаче не, не можеш да ги застреляш. И както и да ги възпитаваш вкъщи, влязат ли в глутницата, става друго. Това е. Приемаш го.

# 92
  • Мнения: 9 551
Вервам, споко, не е толкова зле -) е аз бях секцио, де, но пак. аз пък имам познати, които много леко родиха естествено. едната има даже 4 деца.
преживява се и има защо;-)

# 93
  • Мнения: 5 059
Ами това е! Знам много добре как се държат тийнейджъри навън. Обаче не, не можеш да ги застреляш. И както и да ги възпитаваш вкъщи, влязат ли в глутницата, става друго. Това е. Приемаш го.

В крайна сметка това е само период.Точно както тръшкането при 2 годишните...
В повечето случаи и от най-лошия гамен излиза свестен човек.Но тези 3-4-5 години на тинейджърство са някакъв ад.

# 94
  • Мнения: 318
Хубаво е човек да е наясно със себе си. Не мога да повярвам, че някой би родил от чувство за дълг. Аз съм от жените, които са мечтали от много ранна възраст за дете. Слава Богу, получих си рожбите. На мнение съм, че ако жената не иска деца, не усеща тази потребност, по - добре да не се насилва, или да го прави заради мъж, или от чувство за дълг. Просто има такива жени, и е добре да  не се влияят от тълпата. Има и такива, които имат желание, но не са сигурни в момента, или имат страхове - това е нормално състояние, повечето сме били така. Това дали се умиляваш по деца, или не , не е гаранция каква майка ще си. Достатъчно е останеш насаме със себе си, да си зададеш правилните въпроси и да си отговориш честно на тях. Имам ли нужда от дете, имам ли любов, която да му дам, имам ли я тази потребност вътре в себе си? Верният отговор сам ще излезе и е желателно да се водим по него.

# 95
  • Beyond the stars
  • Мнения: 7 857
И преди и сега ( докато съм бременна) не се умилявам по деца и бебета. Кръсницата ми и свекървата се пръскат да обгрижват , лигавят, отдават спец.внимание на бебета и деца - все едно това е смисъла на живота им ( а и може би за тях е ). Честно това ме дразни понякога- прекомерното отдаване , лигавене, загриженост и свеждане на оста на земята около едно дете. И на мен ми е чуждо това Пре- пре - пре лигавене. Просто не съм такава по душа и характер.  Може би нещата ще се променят като родя, но не толкова. Има хора и хора- аз не съм от тези. И сега докото съм бременна не се вживявам. Все пак едно бебе се ражда, расте и се отделя като самостоятелен свят - моя дълг е да го науча да оцелява, да се бори и да успее в живота си. И ще съм щастлива ако го направя реалност. Но има време, бая ще почакам докато порастне човек. Бих се умилила и разчувствала на голям порастнал и успял ЧОВЕК..не толкова на бебе. Това съм аз и за това се боря Wink

Все едно аз съм го писала  Peace Като чуя свекървата да каже "внучето" или "внученцето" , а той младежът е на 12 години, мъж за женене, .. направо  Crazy
И лигавенето на деца много над пределната възраст за всякакъв вид лигавене ме побърква - според мен точно това мега обгрижване и поставянето на децата в центъра на вселената като на мама златото и на баба съкровището, не играе хич добра услуга на самите деца.

Ама ще видим де, може някой болт да ми се повреди като родя и да стана баш такава мама-орлица, въпреки че силно се съмнявам.

# 96
  • Бургас
  • Мнения: 162
Ами това е! Знам много добре как се държат тийнейджъри навън. Обаче не, не можеш да ги застреляш. И както и да ги възпитаваш вкъщи, влязат ли в глутницата, става друго. Това е. Приемаш го.

В крайна сметка това е само период.Точно както тръшкането при 2 годишните...
В повечето случаи и от най-лошия гамен излиза свестен човек.Но тези 3-4-5 години на тинейджърство са някакъв ад.

Преди може да е било временно.Сега е модерно да ходят на фитнес,да са "лоши" и да дрифтят по улиците с голфовете купени от тати.И се стремят към това.После почват с дискотеките и....няма смисъл да разказвам.Убедена съм,че всеки ден срещате такива "батки" не на по 18 години ,а 25+ (поне в Бургас така им викаме) дето имат големи ръце,ама малко мозък и не смееш дума да им обелиш,че до две ще ти фраснат един.Така че...май не е временно...

# 97
  • София
  • Мнения: 38 571
Винаги е имало такива хора.
Аз като живяла по времето на мутрите, тия новите са ми като петленца.
И пак не мога да обобщавам за всички. В нашия квартал почти няма такива, примерно.

# 98
  • Мнения: 275
[@ Вълшебство - Такава е кръсницата. На всеки 30 секунди се говори за детето и...Прасто ад!
Даже се присетих за една приятелка която беше и тя като повечето майки " майка- героиня". (Смисъл има такива героини , но те за мен са минали през ада за да имат дете, а после живота ги донаказва с това да са самотни.Ето на тези смели жени- поклон до земята !)
Ама за тея прехластнатите по чаветата си, ще кажеш че е единствената майка в България. На всеки ден се правеше албум   " Габи 1мес и 4 дни." "Габи 1мес. и 5 дни" "моята принцеса Габи на 1мес и 7дни" и така до към 7год. 😄✌🤣 Аз даже се чудя как може толкова албуми да събере ФБ 😀👏 Еми това си е НЕ нормално.. Или това със "смисъла на живота ми" ( за бебе се отнася) .До сега е нямал смисъл живота ти, едно дете го осмисля? Айде лигавщини пълни. Детето е абсолютно щастие, ама ако е смисъл на живота ни , то тогава ние съществуваме заради единия разплод и продължение на човека. Звучи ми доста простовато- но това пак е лично мнение! не разбирам тея " залитания" по бебета. Ето бременна във 2ри.. съм и нямам промяна в мисленето че някои неща са излишни Simple Smile

# 99
  • Мнения: 275
ааа забравих да споделя, че имам и 2 познати които си правиха на вс.една бременност фотосесия. С кореми, с рисунки по коремите... Ами хора и хора.. Доста сантиментално за моята натура, да не кажа захаросано сладникава идея.. Не че ги укорявам, но тематично да те успокоя, че доста от момичетата  не се 'впечатляват' толкова, а други наистина преиграват с лиготии.

# 100
  • Мнения: X
Преди да родя не знаех какво е да имаш дете и нямаше как да знам как ще се чувствам.
След като родих и гушнах бебето почувствах че го обичам и че съм отговорна за живота на това малко прекрасно същество. Има трудни моменти от майчинството, но въпреки това бих искала за мен да се повтори, за съжеление вече съм над 40, така че едва ли. Сега се умилявам от чуждите бебета, може би е майчински инстинкт, но вече осъзнат. За мен наистина има чудо да си част от превръщането на едно малко човече в личност и ти да си част от това, макар понякога рутината и задълженията да са доста уморителни. Аз съм от лигавите майки, черпехме се в къщи на всеки навършен месец на детето до годинка правех (и сега правя) непрекъснато снимки и филмчета, купувах  (и сега) желани играчки или такива които ще развият някакви умения.
Преди да родя обаче не знаех какво ме очаква, даже малко ме беше страх, мислех че трябва първо да направя кариера и да съм сигурна че искам да гледам дете в БГ, а сега ме е яд че чаках толкова време

# 101
  • Мнения: X
Имам две деца. И за двете не съм изпадала в екстаз от бебета. Предпочитам ги като отраснат и станат малки човеци. Цялата тази мъка по бременеене, раждане и отглеждане на бебе ми идва в повече. Сигурно ще ме попитате защо имам две. Първото беше като продължение на връзката със съпруга ми. Нормално стечение на обстоятелства с много мъки. Два спонтанни аборта и трета бременност с ужасяващо раждане.  За късмет се роди едно страхотно мило и спокойно бебе, което вече е на 5. За второ се замислих, в момента когато разбрах че не искам детето ми да расте само. И след една година бебе правене то стана в момент , когато имахме много проблеми с голямата ми дъщеря и някой трябваше да в гледа и да се занимава с нея. Е бебето е тотална противоположност на кака си. Чакам с нетърпение да отрасне

# 102
  • Plovdiv
  • Мнения: 92
Причината за първата ми бременност беше прословутото" време ни е". Забременях лесно, лека и безпроблемна бременност, тревожих се за глупости- пари, малък апартамент, дали ще съм добра майка( защото хич не ме биваше с децата), за килограмите, за всякакви тъпотии. Загубих това бебе в осмия месец..много трудно го преживях. Последваха няколко години в опити да зачена отново, вече с осъзнато, болезнено, неистово желание да имам дете. Случи се, забременях и родих, здраво и прекрасно бебе. И каква беше изненадата ми- вместо луда радост аз изпаднах в депресия. Обичах детето си, но какво наистина е да си майка, разбрах, може би след около 3-4 месеца. Таа, с всичко това искам да кажа, че няма как да се подготвиш, каквито и очаквания, притеснения да имаш, всичко си идва на мястото с детето. Може да не е от първия миг, първата усмивка и други подобни моменти Simple Smile, но задължително идва.
Сега, имам две момичета и обожавам децата си, даже и чуждите, че съм и бременна с третото Stuck Out Tongue Winking Eye

Последна редакция: пн, 13 авг 2018, 21:17 от veri_vd

# 103
  • Мнения: X
То и аз преди да знам как се гледат исках три. Сега съм категорична че ще останем а две. Освен ако мъжа ми не сл намери любовница, която да се наеме да роди и отгледа едно дете до 3-4 години. След това аз мога да го поема.

# 104
  • European Union
  • Мнения: 1 395
Аз пък имам друга дилема. Много искам сина ми да не е сам, но същевременно изобщоне съм убедена, че искам второ дете. Не мога да си представя да деля вниманието и обичта си на две. Наречете ме луда, но така се чувствам. И не знам какво да реша. Ако искам второ дете, трябва да побързам, защото не съм вече първа младост, но не искам да съм отново бременна, да ходя по прегледи и тн и да крада от времето, което прекарвам с детето си. Бях свидетел и на искреното страдание на едно детенце, чиято майка беше в една стая  с мен в болницата и тъкмо беше родила малката му сестричка. Такъв сърцераздирателен плач не искам да чувам никога от никое дете. И така. Чудя се. Принципно обичам деца, но истинка безмерна любов почувствах, когато прегърнах моето дете.
Да знаеш, че не си сама Simple Smile Аз имам две деца, но през цялата ми втора бременност и доста време след раждането постоянно се питах "защо им е на хората второ дете". При това бременността ми беше планирана, представям си да беше изненадваща. Мина ми, но доста време ми трябваше.

Общи условия

Активация на акаунт