Публикувана: 11 авг. 2018, 20:46 ч.
Последно мнение: 24 авг. 2018, 21:27 ч.

Мечта за дете или чувство за дълг

14 539
232
1

11 авг. 2018, 20:46 ч.

Мнения: 21

Нова съм в форума,въпреки,че ви чета постовете от много време.Извинявам се,ако има подобна тема.
На 33години съм.От 1 година с мъжа ми правим опити за бебе,не бих казала че ми е мечта или биологичен инстинкт,а по-скоро чувство за дълг,желание за продължаване на поколението.Чета как се вълнувате и се питам има ли настоящи или бъдещи майки ,които са развили майчин инстинкт и обич по време и след бремеността?Хората около мен се умиляват от бебета ,дори да не са техни.На мен са ми сладки,но няма нужда да ги пипам или гушна,детския плач дори ме изнервя.Плаша се един ден като забременея ще се промени ли отношението или ще си остана социопат Simple Smile

..Другото ,което ме удиви за тази една година е безхаберието на гинеколози от частни клиники с много добра репутация.Мислят само как да си вземат таксите ,но нямат грижа за пациента.Като една жена каже ,че планува бременост редно е гинеколога и да я прати на задължителни изследвания като цитонамазка,микробиология,пакет хламидия/уреаплазма/микоплазма.Но повечето само ни викат на фоликолуметрия и пращат мъжа на спермограма.Дори не ме посъветваха да си проверя тръбите.От форумите тук научих много повече от колкото при докторите ,които съм посещавала.

# 1 11 авг. 2018, 21:15 ч.

София
Мнения: 61

Интересна тема повдигаш, според мен няма нужда да припадаш от умиление и да не можеш да спиш от вълнение, за да бъдеш добра майка в бъдеще. Хората са различни и приемат нещата по различен начин, да имаш дете е крачка напред, като естественото продължение на нещата. Въпреки това родителството не е за всеки, поради простата причина, че не може всичко да става за всеки. Успех с опитите, ако това е нещото, което наистина искаш.

# 2 11 авг. 2018, 21:18 ч.

Мнения: 1 248

И аз не припадах, ама сега рева, че няма да имам второ.

# 3 11 авг. 2018, 21:31 ч.

Мнения: 4 758

Цитат на: Rali 777 в сб, 11 авг 2018, 20:46

На мен са ми сладки,но няма нужда да ги пипам или гушна,детския плач дори ме изнервя.Плаша се един ден като забременея ще се промени ли отношението или ще си остана социопат Simple Smile

Теоретично всичко е възможно. Simple Smile

На практика майките много по-често се привързват към децата си, отколкото не. Може би не при забременяването, дори не винаги заедно с раждането - но с кърменето и грижата за бебето обикновено всичко си идва на място.

И аз не обичах деца по принцип и особено бебета. Не ми пречи с моите, а и към чуждите съм станала по-благоразположена.

# 4 11 авг. 2018, 21:38 ч.

Варна
Мнения: 36 601

Не си социопат. Съвсем нормално си реагираш.

Аз деца не исках. Навих се на едно заради мъжа ми. Не съжалявам. Създадохме прекрасно дете във всяко отношение. Но нямах търпение да мине бременността, а на детето си гледах като на задължение първите поне две години. Почувствах истинска връзка с нея чак като се очовечи и започнахме да общуваме. Постепенно нещата се промениха, сега я обичам безумно и тя е най-хубавото нещо в живота ми. Към другите деца съм станала малко по-толерантна, но не се умилявам и едва ли някога ще реагирам така. Не ми е присъщо просто.

# 5 11 авг. 2018, 22:10 ч.

София
Мнения: 28 559

И аз не исках деца и доста трудно се навих на едно. Второ не исках и продължавам да не искам. Обичам детето си, но не се умилявам от бебета.
И аз като Хай се привързах истински към детето си, когато се очовечи, преди това беше повече като задължение.
Според мен родителството е избор. Ако някой не иска да става родител, то това е абсолютно негово право и няма нищо лошо в това.

# 6 11 авг. 2018, 22:11 ч.

Мнения: 18 552

Никога не съм припадала по деца особено. Дори са ми досадни на моменти. Не мога и да кажа,че си умирам да се занимавам с тях. Обаче въпроса за дете не е стоял никога пред мен-да имам или не(особено от чувство за дълг). В момента,в който поисках дете, и се почувствах не толкова ужасена от тази мисъл и донякъде готова започнахме опитите. Винаги съм знаела,че искам и ще имам дете/а.
Нямам майчинско чувство докато не си видях детето. И съм сигурна,че тогава се появява истинското майчино чувство. Преди това и като бременна изобщо не бях осъзната ни най-малко.
След като я видях и прекарах няколки дни с нея,чак тогава се осъзнах постепенно като майка.

Последна редакция: сб, 11 авг 2018, 22:59 от Мис Каролин Бингли

# 7 11 авг. 2018, 22:34 ч.

Мнения: 21

Много ви благодаря за искрените мнения Определено се чувствам по-добре Simple Smile

и най-вече по-нормална.
Ще продължаваме опитите.Доктора ми каза ,кои са по-благоприятните дни и,че било по-добре през ден секс вместо всеки ден на дните около овулация.Както и да пия дуфастон от 17ти до 27ми ден на цикъла по 2 ден,помагало за лигавицат на матката и за задържане на плода.Ако и това не помогне ще правя цветна снимка.Надявам се скоро да ви се похваля,че с годините като ,че ли все повече свикваш с ежедневието,работата ,натоварваш се от проблемите и като че става по-трудно.Стреса е основен негативен фактор.Ако раждаме на по 20-25 някак е по-безгрижно .

# 8 12 авг. 2018, 00:57 ч.

София
Мнения: 38 476

И аз не обичах децата преди да имам мои. Исках да забременея, ама защо и аз не знаех. После като родих, гледах бебето като извънземно първите дни. И за второто трудно се навих. Сега си обичам моите, но не припадам по чуждите. Все пак, имам някакъв инстинкт да ги защитавам. Хормони, какво да правиш.😁

# 9 13 авг. 2018, 08:11 ч.

Мнения: 2 357

Мен също ме поуспокоихте, че не съм съвсем ‘ненормална’. Бременна съм в 9-и месец и не че е било грешка , напротив- започнах да искам дете малко по-осъзнато след като намерих партньор за семейство, но никак не се захласвам по деца и не мога да кажа, че припадам от вълнение и умиление. По-скоро е страх дали ще се справя, дали ще бъда добра майка. Бременността също е един от най-ужасните ми периоди и хич не го чувствам като супер специална връзка с детето в утробата или някаква неописуема неземна любов. Надявам се, че после ще си дойдат нещата на мястото, даже започнах да уча детски песнички:) но като гледам как повечето за като обсебени от бебетата си или мисълта изобщо за деца, на моменти като сектантство и само си мисля ..дано не ставам и аз така Simple Smile

# 10 13 авг. 2018, 08:36 ч.

Мнения: 264

[video][/video
мислех че само аз не съм наред. дори след инвитрото .
явно всичко идва с опита и при всеки е различно

# 11 13 авг. 2018, 08:54 ч.

Мнения: 321

Решението да имаш дете е комплекс от фактори и няма нищо странно в това, че не всички жени припадат по чужди бебета, на мен ми се е струвало даже лицемерно...Наскоро станах майка за първи път, желанието да имам дете се появи едва на 34 като заживях с правилния човек, но не мога да кажа, че неистово съм искала деца на 20 или 30, просто имах живот пълен с преживявания, пътувах много и не бях готова за тази голяма радост но и отговорност, защото детето е голяма отговорност и това трябва да бъде осъзнато преди да се тръгне по пътя на инвитрото или други процедури. Аз минах по този трънлив път и съм щастлива с дъщеря ми, но само аз и мъжа ми знаем колко нерви, болка и финанси ни е коствало това...второ дете не искам а и не бих могла да премина през това отново. Клиниките по асистирана репродукция в Б-я са много комерсиални, ужасно е да бъдеш ходеща касичка, а те да не дават никакви положителни настройки за пациентите, които са страшно много.

# 12 13 авг. 2018, 09:10 ч.

Варна
Мнения: 36 601

Само да вметна, че детето е отговорност, да, но колкото и да се подготвя човек за поемането й, истински се усеща едва като го има. Така че това хипотетично осъзнаване преди изобщо да започне човек да действа за дете е ала бала и изобщо не се доближава до действителността.

# 13 13 авг. 2018, 09:11 ч.

Мнения: 1 778

Спомням си усещането. Обществото те притиска. Иска да си като тях, въпреки, че се чувстваш различен. Всеки пита какво става, няма ли да си направите бебе. След първото, какво става няма ли да си направите второ. И като видят, че вече ти е достатъчно трудно те оставят на мира. И аз съм от тези като теб, но реших да рискувам с едно. Беше ми много трудно. Но след 5-тата година нещата станаха по-добре. За второ не искам и да помислям, нито пък мъжа ми. Не бих минала пак по този път,въпреки,че обожавам дъщеря ми. А и искам да й осигуря всичко от което има нужда, а в днешно време е трудно и много скъпо.

# 14 13 авг. 2018, 09:14 ч.

Варна
Мнения: 36 601

Аз пък си знаех, че с едно ще си остана, то е чудо, че и на толкова се навих. И може би щото ме познават близките, а и не толкова близките, що за единак и чешит съм, та не са посмели да ме тикат за второ. Такива, дето си врат носовете къде не им е работа, ами поставяйте ги на място бе, хора, що им мълчите?

Препоръчани теми

Стрес и бременност

Килограми по време на бременност

Д-р Тодорка Михайлова - Лазарова

Тест за овулация - въпроси / тема 10 /

737
Искам бебе

Причина:

Причина: