Мечта за дете или чувство за дълг

  • 14 536
  • 232
  •   1
Отговори
11 авг. 2018, 20:46 ч.
  • Мнения: 21
Нова съм в форума,въпреки,че ви чета постовете от много време.Извинявам се,ако има подобна тема.
На 33години съм.От 1 година с мъжа ми правим опити за бебе,не бих казала че ми е мечта или биологичен инстинкт,а по-скоро чувство за дълг,желание за продължаване на поколението.Чета как се вълнувате и се питам има ли настоящи или бъдещи майки ,които са развили майчин инстинкт и обич по време и след бремеността?Хората около мен се умиляват от бебета ,дори да не са техни.На мен са ми сладки,но няма нужда да ги пипам или гушна,детския плач дори ме изнервя.Плаша се един ден като забременея ще се промени ли отношението или ще си остана социопат Simple Smile ..Другото ,което ме удиви за тази една година е безхаберието на гинеколози от частни клиники с много добра репутация.Мислят само как да си вземат таксите ,но нямат грижа за пациента.Като една жена каже ,че планува бременост редно е гинеколога и да я прати на задължителни изследвания като цитонамазка,микробиология,пакет хламидия/уреаплазма/микоплазма.Но повечето само ни викат на фоликолуметрия и пращат мъжа на спермограма.Дори не ме посъветваха да си проверя тръбите.От форумите тук научих много повече от колкото при докторите ,които съм посещавала.

# 1 11 авг. 2018, 21:15 ч.
  • София
  • Мнения: 61
Интересна тема повдигаш, според мен няма нужда да припадаш от умиление и да не можеш да спиш от вълнение, за да бъдеш добра майка в бъдеще. Хората са различни и приемат нещата по различен начин, да имаш дете е крачка напред, като естественото продължение на нещата. Въпреки това родителството не е за всеки, поради простата причина, че не може всичко да става за всеки. Успех с опитите, ако това е нещото, което наистина искаш.

# 2 11 авг. 2018, 21:18 ч.
  • Мнения: 1 248
И аз не припадах, ама сега рева, че няма да имам второ.

# 3 11 авг. 2018, 21:31 ч.
  • Мнения: 4 758
Цитат на: Rali 777 в сб, 11 авг 2018, 20:46
На мен са ми сладки,но няма нужда да ги пипам или гушна,детския плач дори ме изнервя.Плаша се един ден като забременея ще се промени ли отношението или ще си остана социопат Simple Smile

Теоретично всичко е възможно. Simple Smile На практика майките много по-често се привързват към децата си, отколкото не. Може би не при забременяването, дори не винаги заедно с раждането - но с кърменето и грижата за бебето обикновено всичко си идва на място.

И аз не обичах деца по принцип и особено бебета. Не ми пречи с моите, а и към чуждите съм станала по-благоразположена.

# 4 11 авг. 2018, 21:38 ч.
  • Варна
  • Мнения: 36 601
Не си социопат. Съвсем нормално си реагираш.

Аз деца не исках. Навих се на едно заради мъжа ми. Не съжалявам. Създадохме прекрасно дете във всяко отношение. Но нямах търпение да мине бременността, а на детето си гледах като на задължение първите поне две години. Почувствах истинска връзка с нея чак като се очовечи и започнахме да общуваме. Постепенно нещата се промениха, сега я обичам безумно и тя е най-хубавото нещо в живота ми. Към другите деца съм станала малко по-толерантна, но не се умилявам и едва ли някога ще реагирам така. Не ми е присъщо просто.

# 5 11 авг. 2018, 22:10 ч.
  • София
  • Мнения: 28 555
И аз не исках деца и доста трудно се навих на едно. Второ не исках и продължавам да не искам. Обичам детето си, но не се умилявам от бебета.
И аз като Хай се привързах истински към детето си, когато се очовечи, преди това беше повече като задължение.
Според мен родителството е избор. Ако някой не иска да става родител, то това е абсолютно негово право и няма нищо лошо в това.

# 6 11 авг. 2018, 22:11 ч.
  • Мнения: 18 551
Никога не съм припадала по деца особено. Дори са ми досадни на моменти. Не мога и да кажа,че си умирам да се занимавам с тях. Обаче въпроса за дете не е стоял никога пред мен-да имам или не(особено от чувство за дълг). В момента,в който поисках дете, и се почувствах не толкова ужасена от тази мисъл и донякъде готова започнахме опитите. Винаги съм знаела,че искам и ще имам дете/а.
Нямам майчинско чувство докато не си видях детето. И съм сигурна,че тогава се появява истинското майчино чувство. Преди това и като бременна изобщо не бях осъзната ни най-малко.
След като я видях и прекарах няколки дни с нея,чак тогава се осъзнах постепенно като майка.

Последна редакция: сб, 11 авг 2018, 22:59 от Мис Каролин Бингли

# 7 11 авг. 2018, 22:34 ч.
  • Мнения: 21
Много ви благодаря за искрените мнения Определено се чувствам по-добре Simple Smile и най-вече по-нормална.
Ще продължаваме опитите.Доктора ми каза ,кои са по-благоприятните дни и,че било по-добре през ден секс вместо всеки ден на дните около овулация.Както и да пия дуфастон от 17ти до 27ми ден на цикъла по 2 ден,помагало за лигавицат на матката и за задържане на плода.Ако и това не помогне ще правя цветна снимка.Надявам се скоро да ви се похваля,че с годините като ,че ли все повече свикваш с ежедневието,работата ,натоварваш се от проблемите и като че става по-трудно.Стреса е основен негативен фактор.Ако раждаме на по 20-25 някак е по-безгрижно .

# 8 12 авг. 2018, 00:57 ч.
  • София
  • Мнения: 38 476
И аз не обичах децата преди да имам мои. Исках да забременея, ама защо и аз не знаех. После като родих, гледах бебето като извънземно първите дни. И за второто трудно се навих. Сега си обичам моите, но не припадам по чуждите. Все пак, имам някакъв инстинкт да ги защитавам. Хормони, какво да правиш.😁

# 9 13 авг. 2018, 08:11 ч.
  • Мнения: 2 357
Мен също ме поуспокоихте, че не съм съвсем ‘ненормална’. Бременна съм в 9-и месец и не че е било грешка , напротив- започнах да искам дете малко по-осъзнато след като намерих партньор за семейство, но никак не се захласвам по деца и не мога да кажа, че припадам от вълнение и умиление. По-скоро е страх дали ще се справя, дали ще бъда добра майка. Бременността също е един от най-ужасните ми периоди и хич не го чувствам като супер специална връзка с детето в утробата или някаква неописуема неземна любов. Надявам се, че после ще си дойдат нещата на мястото, даже започнах да уча детски песнички:) но като гледам как повечето за като обсебени от бебетата си или мисълта изобщо за деца, на моменти като сектантство и само си мисля ..дано не ставам и аз така Simple Smile

# 10 13 авг. 2018, 08:36 ч.
  • Мнения: 264
[video][/video
мислех че само аз не съм наред. дори след инвитрото .
явно всичко идва с опита и при всеки е различно

# 11 13 авг. 2018, 08:54 ч.
  • Мнения: 321
Решението да имаш дете е комплекс от фактори и няма нищо странно в това, че не всички жени припадат по чужди бебета, на мен ми се е струвало даже лицемерно...Наскоро станах майка за първи път, желанието да имам дете се появи едва на 34 като заживях с правилния човек, но не мога да кажа, че неистово съм искала деца на 20 или 30, просто имах живот пълен с преживявания, пътувах много и не бях готова за тази голяма радост но и отговорност, защото детето е голяма отговорност и това трябва да бъде осъзнато преди да се тръгне по пътя на инвитрото или други процедури. Аз минах по този трънлив път и съм щастлива с дъщеря ми, но само аз и мъжа ми знаем колко нерви, болка и финанси ни е коствало това...второ дете не искам а и не бих могла да премина през това отново. Клиниките по асистирана репродукция в Б-я са много комерсиални, ужасно е да бъдеш ходеща касичка, а те да не дават никакви положителни настройки за пациентите, които са страшно много.

# 12 13 авг. 2018, 09:10 ч.
  • Варна
  • Мнения: 36 601
Само да вметна, че детето е отговорност, да, но колкото и да се подготвя човек за поемането й, истински се усеща едва като го има. Така че това хипотетично осъзнаване преди изобщо да започне човек да действа за дете е ала бала и изобщо не се доближава до действителността.

# 13 13 авг. 2018, 09:11 ч.
  • Мнения: 1 778
Спомням си усещането. Обществото те притиска. Иска да си като тях, въпреки, че се чувстваш различен. Всеки пита какво става, няма ли да си направите бебе. След първото, какво става няма ли да си направите второ. И като видят, че вече ти е достатъчно трудно те оставят на мира. И аз съм от тези като теб, но реших да рискувам с едно. Беше ми много трудно. Но след 5-тата година нещата станаха по-добре. За второ не искам и да помислям, нито пък мъжа ми. Не бих минала пак по този път,въпреки,че обожавам дъщеря ми. А и искам да й осигуря всичко от което има нужда, а в днешно време е трудно и много скъпо.

# 14 13 авг. 2018, 09:14 ч.
  • Варна
  • Мнения: 36 601
Аз пък си знаех, че с едно ще си остана, то е чудо, че и на толкова се навих. И може би щото ме познават близките, а и не толкова близките, що за единак и чешит съм, та не са посмели да ме тикат за второ. Такива, дето си врат носовете къде не им е работа, ами поставяйте ги на място бе, хора, що им мълчите?

# 15 13 авг. 2018, 09:41 ч.
  • Мнения: 1 778
Цитат на: HighSpeed в пн, 13 авг 2018, 09:14
Аз пък си знаех, че с едно ще си остана, то е чудо, че и на толкова се навих. И може би щото ме познават близките, а и не толкова близките, що за единак и чешит съм, та не са посмели да ме тикат за второ. Такива, дето си врат носовете къде не им е работа, ами поставяйте ги на място бе, хора, що им мълчите?

Идва един момент, в който постоянно те питат. Обясняваш, обясняваш, че не си готов, че не искаш. След това почват въпросите от сорта" Да не би да имате проблем" с вежливо и мило насочвачване към клиники за репродукция и просто ти омръзва и решаваш да докажеш, че нямаш проблем с размножаването. Според мен много хора го чувстват като дълг или нещо, което просто трябва да се случи, но ги е срам да си го признаят. Признавам си, че ми олекна след като изпълних дълга си към обществото. Оставиха ме на мира......

# 16 13 авг. 2018, 09:47 ч.
  • Beyond the stars
  • Мнения: 7 851
Ако бях чакала осъзнатото чувство за продължване на рода  Mr. Green или биологичния часовник.. честно казано дори не знам дали щеше някога да се случи. Признавам, не усещам вътрешната потребност - не знам странно ли е, дефектна ли съм ама това  е положението. Пробвахме да видим дали ще стане, че годините си минават, то взе, че стана от първия път. Бременна съм в 8ми месец, бременността ми е прекасна и безпроблемна, ама някак не мога да се прехласвам и припадам от умиление - не съм такъв човек, не ми е заложено някак.
Никога не съм била фен ни на деца, ни на бебета, дори с кукли не съм играла .. малките кученца са ми по-умилителна картинка Blush Имам приятелки, които се радват на корема ми доста повече от мен самата и на моменти много ме мъчи точно този въпрос - ще го обичам ли достатъчно, ще бъда ли добра майка като никога това не е било първостепено и най-важното и ей такива едни..  Crazy
Далеч съм от мисълта, че ще започна да припадам от възторг по чуждите деца ама поне по моето  Mr. Green

# 17 13 авг. 2018, 09:51 ч.
  • София
  • Мнения: 38 476
Цитат на: HighSpeed в пн, 13 авг 2018, 09:10
Само да вметна, че детето е отговорност, да, но колкото и да се подготвя човек за поемането й, истински се усеща едва като го има. Така че това хипотетично осъзнаване преди изобщо да започне човек да действа за дете е ала бала и изобщо не се доближава до действителността.

Точно така.
И мен непрекъснато ми бръмчаха на главата за второ, ама като се роди, много малко бяха готови даже за час да го погледат. Да не говорим за майчинство, пари, детска градина, училище и т.н.
И лятото, ох това прекрасссно лято, когато трябва да гледаш две деца!
Хайде, да не ви развалям мерака.

# 18 13 авг. 2018, 10:05 ч.
  • Варна
  • Мнения: 36 601
Явно аз съм достатъчно зла за да не смеят да гъкват за второ, камо ли някой да ме притиска. Странно, мислех, че съм готин човек 😁

# 19 13 авг. 2018, 10:32 ч.
  • В градината...
  • Мнения: 15 929
Тук явно всички сме от една партия Simple Smile
Преди години бях пуснала подобна тема тук - Какво е да си майка?
Исках да убедя себе си, че много искам дете, т.е., че не съм ненормална.
При мен нещата така се стекоха, че искането на дете придоби неестествени форми.
Аз също на около 30 и няколко години реших да започна изследвания. Нямаше никакъв проблем в началото, но не се получаваше. С годините обаче нещата се промениха и вече имах сериозен проблем. Така, изведнъж. Един ден просто стана ясно, че аз няма да мога да имам деца, пък дори и с помощта на най-модерните медицински постижения.
Тогава животът ми се преобърна за миг. Остарях за минути, усетих, че умирам. Денят сякаш угасна.  Нещо, което никога не бях искала особено убедително, ме съсипа и ме вкопчи в единствената идея как мога да имам дете.
Тогава вложих всичките си усилия, енергия и ресурси, за да получа невъзможното, да преобърна земята, да изчезна, но да имам дете.
И чудото се случи.
Преди 3 години.
Но след дългогодишните терзания вече не знаех на кой свят съм, какво искам и искам ли нещо. Естествените ми инстинкти бяха притъпени, бях изпълнена със страх. Нямах мечти и надежди, треперех за всеки ден. Не бях подготвена за почти постоянния плач на бебето, който изпиляваше нервите ми до безкрай. От бурята на емоциите, от породилия ми се през бременността майчински инстинкт сякаш не остана и следа. Исках само спокойствие, да остана сама, да спя. Да мога да отида сама до тоалетна, да се изкъпя. И това трябваше да продължи само няколко месеца. Но вече минаха повече от 3 години. По трудния начин разбрах, че да си майка, означава да забравиш себе си. И още не мога да се преборя със себе си, и още страшно ми  е трудно. Но, вече на 3, дъщеря ми е все още много капризна, ревлива, инатеста, своенравна, не допуска да имаш и миг свое време, но вече започна да се гушва в мен и в тези мигове дъхът ми спира и влизам в една нова кожа на ново, непознато за мен същество, което е пълно и цяло, и благодарно за това, че съм имала достатъчно сили да продължа борбата.
А родих на 41, можеше и по-рано, ако не се лутах в идеята дали искам дете. Със сигурност по-рано нямаше да понеса толкова тежко всички неща, съпътстващи майчинството, но за всеки инат си има и цяр.

# 20 13 авг. 2018, 10:36 ч.
  • София
  • Мнения: 38 476
Ааа, спокойно!
После следва периода, в който отново откриваш себе си.
Аз даже се пренасочих в нова професионална област.

# 21 13 авг. 2018, 10:38 ч.
  • В градината...
  • Мнения: 15 929
Да, сигурно е така.
Вече знам, че съм много по-жилава отпреди.
Станала съм свръхчовек на фона на това, което бях. Но ние, за капак, миналата година осиновихме и 9-месечен калпазанин. Със сигурност бях убедена, че дъщеря ми не може и не трябва да бъде сама.

# 22 13 авг. 2018, 10:58 ч.
  • Мнения: 1 778
Цитат на: perunika в пн, 13 авг 2018, 10:38
Да, сигурно е така.
Вече знам, че съм много по-жилава отпреди.
Станала съм свръхчовек на фона на това, което бях. Но ние, за капак, миналата година осиновихме и 9-месечен калпазанин. Със сигурност бях убедена, че дъщеря ми не може и не трябва да бъде сама.
Похвално и адмирации за смелостта! И аз съм на мнение, че детето не трябва да е само и сега обсъждаме в къщи кой домашен любимец не изисква много грижи и живее дълго😊

# 23 13 авг. 2018, 11:02 ч.
  • Мнения: X
Аз мечтая за второ дете. На 34 съм. Сега обаче се записах да уча....и то редовно. Сина ми навлиза в пубертета. Обвинявам се ужасно,че не съм родила до сега второ, страх ме е , на моменти се мразя. Аз съм сама и загубих родителите си млади, а аз скоро бях създала семейство. Много ми тежи, че съм сама. В началото не усещах толкова липсата....нито на брат нито на сестра, с всяка изминала година обаче все по-често тихо плача. И в момента дори. Страхувам се за детето си, моля се да има късмет ! Чувствам се длъжна заради него, а и заради себе си, да не го оставям сам и да има опора. Липсват ми всички бебешки и детски моменти. Мислех че ще имам поне три деца...
Имам някои здравословни проблеми заради които се страхувам, не са репродуктивни, но бих се борила с тях. С една заплата сме обаче от доста време и мъжа ми се притеснява. Знам и го разбирам. Обаче пустото ми чувство на незапълнена празнота.....
Хора, познати, които ме срещат и казват : Едно дете не е дете, едно дете - едно око......
Които ми казват да си слагам чаши на кръста за да забременея.....
А никой не знае какво става в сърцето ми. И неискам да знае, затова не се обяснявам. Не се карам, не ги поставям на мястото им. Просто плача.
Мразя се.

Последна редакция: пн, 13 авг 2018, 11:07 от Анонимен

# 24 13 авг. 2018, 11:06 ч.
  • Мнения: 5 108
Много ми е интересна темата... Аз съм от онези дето харесват чужди деца, особено симпатичните добронамерени и обичливи човечета, и изтръпват от чуждите диви деца и броят минутите да избягат в крепостта на спокойствието на дома си при среща с такива от втория вид. Преди да забременея за пръв път на приятелски сбирки много се радвах на децата на приятелите ми, но те са ми все пак като семейство. Винаги съм знаела че искам децА, поне две, ако можем да отглеждаме три още по-добре, но имаме приятели които винаги открито са казвали че не искат деца и не искат да си причиняват това психическо натоварване (всеки честен родител ще си признае че става луд за доста години). Винаги съм уважавала решението им, не виждам нищо странно в това и не мисля че има нещо срамно просто да кажеш че твоето решение на зрял човек е да живееш без деца. Естествено трябва да си наясно че това решение в един момент ще придобие окончателен характер и да си подготвен за този момент.
Иначе си мисля че това какъв родител ще си зависи от характера ти. Не е хубаво да се вкарваш в калъп - ако не трепериш при вида на бебе преди да забременееш, значи ще си лоша майка. Защо?! Първо това не е твоето бебе, второ има различни майки - има такива които много се разтапят като видят бебе и всичко е ок, познавам такива които много се разтапят ама работата е толкова разлигавена че ти се иска за доброто на всички да не се разтапят толкова, има строги майки и т.н., но всички обичат своите си деца по своя си начин и искат най-доброто за тях.
За това, което каза perunika, за първи път забременях дни преди да стана на 30 г, сега (вече) на 33 г съм бременна с второ. Не е лесно с дете на 2 г и малко да бременееш, той практически си е бебешок още, сега започна тръшкането и своенравието, а като забременях бях свикнала с кротко дете. Обаче постоянно това си повтарях, ако изчакаме още първо ще свикнем на сравнително самостоятелно и спокойно дете и трудно ще се върнем към бебешките истории, второ знам че на близо 40 г няма да съм толкова търпелива и спокойна като сега и трето не познавам деца с голяма разлика които са близки помежду си (моят личен опит включително е такъв), а не искаме синът ни да расте само дете. Обаче това си е нашият свят, за други хора истината е друга.

# 25 13 авг. 2018, 11:07 ч.
  • Мнения: 24 329
За съжаление обществото ни е крайно нетолерантно към тези, които дръзнат да са извън рамката. Трябва да се омъжиш, трябва да родиш дете. После още едно, но най-добре да са разнополови. Загубих ужасно много нерви да изчистя за себе си тези глупости. Да чуя себе си беше болезнено и трудно.В последно време непрекъснато получавам знаци и доказателства, че съм направила правилния избор.
Никой не знае какво и как усещаш, на никого не дължиш обяснение за изборите си. Бъди спокойна и уверена, че всичко ще е наред.

# 26 13 авг. 2018, 11:14 ч.
  • Мнения: 5 108
Цитат на: Г-жа Рамацоти в пн, 13 авг 2018, 11:07
За съжаление обществото ни е крайно нетолерантно към тези, които дръзнат да са извън рамката. Трябва да се омъжиш, трябва да родиш дете. После още едно, но най-добре да са разнополови. Загубих ужасно много нерви да изчистя за себе си тези глупости. Да чуя себе си беше болезнено и трудно.В последно време непрекъснато получавам знаци и доказателства, че съм направила правилния избор.
Никой не знае какво и как усещаш, на никого не дължиш обяснение за изборите си. Бъди спокойна и уверена, че всичко ще е наред.
Ох, това с разнополовите ме побърква, особено като започнат хора които имат едно дете да ми обясняват колко било хубаво да имаш още едно и то от другия пол. Ами, всъщност няма как да знаеш, затова не ми губи времето. Никога не ми е пукало особено от какъв пол ще са децата, само да са живи и здрави.
Обаче, от опит, и това някой да ти обяснява че видиш ли ти с едното си дете не можеш да се оправиш пък наглееш да искаш второ (и то от устата на роднина) е ужасно гадно. Първо, че не е работа на никого колко деца ще имаш освен на теб и на мъжа ти, второ това че някой не е посмял да има второ дете и драматизира всичко от счупен нокът през развален хляб до истински катаклизми, не значи че ти няма да се справиш. Та и другата крайност я има - хора, които постоянно "мерят" и държат сметка на другите колко деца имат. Гадно е.

# 27 13 авг. 2018, 11:20 ч.
  • В градината...
  • Мнения: 15 929
Аз като родих /явно съм била в тежка следродилна депресия/ и като гледах хората с по две деца с изумление си мислех как могат да са нормални и да живеят сносен живот. Просто ги мислех за луди, та как се оправят?!?!

# 28 13 авг. 2018, 11:20 ч.
  • Варна
  • Мнения: 36 601
Аз пък не ща момче. Исках момиче, имам момиче. Стига ми Simple Smile

# 29 13 авг. 2018, 11:24 ч.
  • Beyond the stars
  • Мнения: 7 851
Мммда, много ме радват хората като кажа, че чакам момче - Аууу, ама те трудно се гледат, ауу ама те много ревливи момчетата.. и Айде пък следващото да е момиченце  Laughing
Все едно съм си го поръчала или пък мога да го върна  Mr. Green

# 30 13 авг. 2018, 11:27 ч.
  • Варна
  • Мнения: 36 601
Абе, по-кекави и капризни са мъжовете, спор няма, около мен всички момченца, до едно, го потвърждават. Но така си е, не можеш го върна Simple Smile Здрави да са, а ние да сме търпеливи и лежерни, все ще ги изгледаме, каквито и да са.

# 31 13 авг. 2018, 11:28 ч.
  • София
  • Мнения: 38 476
Моите и двете не са лесни. Каката е щура и ината, а малкия е кротък, но драматичен.

# 32 13 авг. 2018, 11:29 ч.
  • Мнения: 3 411
niama_me, на същата възраст съм и имам същите терзания. Синът ми навърши 10 наскоро. Искам ли, не искам ли още деца? Чувствам живота си празен, чувствам се не реализирана като майка и същевременно с това харесвам жовата си като семейство, работа, ежедневие. Дали наистина искам още деца или просто се появяват подобни мисли, за да съм "с хората"? Има една приказка "докато умните се наумуват, лудите се налудуват", та, ако досега не бях мислила толкова, можеше са съм отгледала още 2. Уж бях стигнала до извода, че се влияят от чуждите избори и вчера видях снимка на позната, бременна с 3то и всички чувства забушуваха отново.

# 33 13 авг. 2018, 11:33 ч.
  • Мнения: X
Аз също имам познати с по 3 деца....Благодат....
И на скоро бяхме на празник с тях....еми...единственият момент, в който изпитвам завист. Благородна разбира се.

# 34 13 авг. 2018, 11:33 ч.
  • Мнения: 24 329
Т.е щом познатата ти чака трето, ти си нереализирана с едно?????? Въпреки, че си харесваш живота????
Ако броят деца ни реализира, то каките от малцинството са най- успяли. Те даже деца в излишък имат и ги продават

# 35 13 авг. 2018, 11:36 ч.
  • София/Севлиево
  • Мнения: 11 017
Ох, добре че никой никога за нищо не ми се е бъркал, не ме е заставял да раждам, щото така трябва и т.н.Но пък аз исках дете,още от както навърших 22(с ММ бях от почти 1 година,като по онова време той го искаше даже повече и от мен).Може би го исках,защото тогава за 3 месеца изгубих и 2-мата си родители и светът ми се срина-усещах огромна самота и празнота...Може би,защото разбрах, че имаме някакъв проблем(който и до днес не е точно установен) и няма да е толкова лесно да го имам това бебе.То пък взе, че се получи(от втория път, първия приключи с мисед в 7 г.с.), имах прекрасна бременност,относително леко и бързо раждане и най-прекрасното бебе на света.И после се оказа, че прекрасното ми бебе е съвсем необикновено-трябваха ми години упорита работа, за да заприлича поне малко на другите деца,не че на мен ми пречеше,но явно подобни деца все още трудно се вписват в нашия свят...Обаче същото това необикновено дете на около 4-годишна възраст поиска брат или сестра и нямаше как да му откажем.Ама не било толкова лесно...Той днес е на малко повече от 10 години и все още иска брат и сестра,надявам се ,че някой ден ще му осъществя желанието.Хубавото е, че все още имам малко време-на 35 съм,дала съм си време до 40,но се моля всичко да свърши доста по-рано,примерно догодина...
За пола на детето-винаги съм искала син,даже по едно време исках 3 момчета, сега обаче искам само момичета,то това момчетата се гледат доста по-трудно от момичетата-поне по мои наблюдения.Сестра ми пък искаше момиче и роди такова.Беше се зарекла, че не иска повече деца,но след по-малко от 2 години роди още 1 момиченце и сега казва, че това е най-хубавото нещо,което е направила.
Имам няколко познати с по 3 деца,по техни думи,както се гледа едно,така и 3,нямало нищо страшно.Аз до 2 да стигна,пък 3 ще ни е награда,ако сме я заслужили с ММ.

# 36 13 авг. 2018, 11:54 ч.
  • Мнения: 3 411
Цитат на: Г-жа Рамацоти в пн, 13 авг 2018, 11:33
Т.е щом познатата ти чака трето, ти си нереализирана с едно?????? Въпреки, че си харесваш живота????
Ако броят деца ни реализира, то каките от малцинството са най- успяли. Те даже деца в излишък имат и ги продават
е, корелация та не е точно такава.  Родих докато бях студентка, всичко ми се случи наведнъж - учене, семейство, дете, работа. Като че ли не усетих майчинството въпреки тревогите, болестите и радости те. А сега вече е голям и все по-самостоятелен. Така го чувствам просто, може би не обяснявам точно, за да стане ясно.

# 37 13 авг. 2018, 12:58 ч.
  • София
  • Мнения: 3 050
Чувство за дълг, определено не. Не дължа нищо никому. За мен беше мечта, беше блян, беше страдано, измъчено, изплакано и желано. Ще започна малко от далеч. Разказвам историята с епизоди, които нямат много общо с мечтата за дете, но имат общо с последвалите събития. Малко е дълго, на който не му се чете да подминава.
Скрит текст:
Когато завърших гимназия, съвсем естествено кандидатствах и ме приеха, но точно по това време майка ми,(с която живеехме сами) остана без работа и се наложи да се откажа от ученето и да започна спешно работа, за да ни издържам. Нещата се нормализираха за няколко години и точно когато щях да кандидатствам, ме оперираха по спешност, оказа се, че се е наложило да премахнат и двете ми маточни тръби. Бях на 25г. и единствения начин да имам дете беше ин витрото. Понеже всичко е плащане под масата, доктора който ме оперира ми прибра всички пари, с които смятах да уча. Неприятното е, че си беше оставил ръцете и две години по-късно ме отвориха пак да махнат уж киста и сраствания. И отново пари под масата. Бях се забила на неприятно работно място, с хора, които не харесвам и голяма част от тях на много ниско интелектулано ниво, но търпях, за да плащам на некомпетентни, корумпирани "доктори", за да се закрепя здравословно. Към тези моменти нямах сериозна връзка, защото средата ми беше неподходяща. Междувременно ме тъпкаха с хормони, заради нещо новопоявило се уж и ми казаха, че трябва да ме отворят трети път, което щеше да ми е четвърта коремна операция, защото имам един апандисит преди това. Ами отказах. Пиех си хаповете вярвайки на поредния некадърник, от които си докарах фиброаденом на гърдата и отново операция, за премахването му. На 29 години срещнах Мъжът, поне това си мислех тогава, и като решихме, че ще ставаме семейство му разкрих всички неща без да крия нищо. Безкрайна беше радоста ми като той ме прие въпреки всичко, и се съгласи да водим борбата за дете заедно. Оженихме се и за шесте ни години брак навъртяхме 5 опита ин витро, като след първия се случиха поредица от кошмарни събития. Направиха ми стимулация и пункция с 10см. т.нар.киста. Тогава бях неграмотна по темата и го позволих. Оказа се, че не е било баш киста, а някакви капсулирани съсиреци от предишните операции(заради пропускане на докторите да ми назначат след всяка от операциите кръворазреждащо). Та на първия опит след пункцията, около 10 дни по-късно(даже имах и трансфер), вдигнах много висока температура, която стигна до 43 градуса, която наложи операция по спешност. Тогава Бог и д-р Стаменов ме изкараха от дупката. Вкараха ме в операционна отрупана с лед, защото нищо не повлия високата температура. Преди да ме вкарат се простих с близките си с поглед, защото вече не можех да говоря. Бях сигурна, че това ми е последния ден. Но оцелях. Без един яйчник. След това се отключиха редица проблеми при мен, паник атаки, косопад, инсулинова резистентност. В един момент бях като развалина. След операцията и мъж ми си показа рогата, но аз тогава неглижирах, може би заради всичко, което ме сполетя или заради наивна надежда, че всичко ще се оправи. Е живяхме заедно, в брак общо 6 години и правихме още 4 опита заедно, но нищо не се получи. Първата пункция след операцията я преживях почти като самоубийство. След това навъртях десетки и всеки път отивах със страх, защото ми беше ясно, че всичко може да се обърка много бързо. След известно време установих, че само аз напъвам за нови опити, търпя си гадната работа, за да събирам пари, мъж ми показа някои черти, които ги нямаше в началото  и като поставих въпроса ребром се оказа, че всъщност той не искал деца.И като разбрал, че не мога да имам, се надявал да се откажа, ама пропуснал да ми го сподели. Както и някои други неприятни подробности. А аз му бях споделила, че няма да се откажа, защото искам дете и го искам от цялото си сърце и цялата си душа, и че по един или друг начин ще бъда мама. Разведох се. Мой приятел ми предложи да ми стане донор на генетичен материал. Мислих много и приех. Нямах никакво време за губене с един яйчник 5 неуспешни опита и на 37г. нямаше какво да чакам. Получи се от раз, с един единствен ембрион на ЕЦ. Няма да описвам бременността и съпътстващите проблеми. Родих нормално, секцио можеше да ми струва и живота. И въпреки, че преживяхме кошмарни колики и към днешна дата иска само на ръце, ревлива е и е изискваща, аз съм щастлива. Обичам я, чаках я цял живот, загърбих всичко и всички, за да я има.Не съм живяла преди това. Сега на 38г.,другия месец ще бъда студентка първи курс(късно е, знам), но вече всичко има смисъл. Започнах лекичко да боря ИР, започвам рестарт, макар и късничко. ТЯ освен мечта е и стимул за всичко.Донесе светлина в живота ми и слънце в дните ми. Дано Бог я пази и дано успея да бъда добър родител.

# 38 13 авг. 2018, 13:20 ч.
  • Най-красивата страна
  • Мнения: 12 277
Авторке,чувствата към собственото ти дете не могат да се сравняват с чувствата,които изпитваш към други деца.
Аз обичам деца,обичам племенницата си,но това,което чувствам към дъщеря ми е съвсем различно.

# 39 13 авг. 2018, 13:21 ч.
  • Мнения: 119
И аз не припадам по чуждите деца, както и по чуждите кучета, впрочем 😁
Не мога да определя що е то майчинско чувство. Някак си просто правя каквото ми идва отвътре.
А пък що се отнася до причината за забременяване: не си харесвах работата, но това просто подсказа правилния момент, не че е продиктувало изцяло решението. И за секунда не съжалявам. Не се притеснявай, нещата си идват на мястото.

# 40 13 авг. 2018, 13:24 ч.
  • Мнения: 9 521
и аз бях така, вкл. и по време на бременността. деца и бебета не са ме умилявали никога, сега също. по-скоро са ми досадни. не ми е било мечта, а просто нормално развитие при хора, които се обичат.
при голямата инстинктът се появи с грижите, даже не и след важдането, защото беше много проблемно и трудно бебе, едва оцеля. а при малкия....щом се роди и Heart EyesHeart кърменето, грижите, всичко беше много различно. промени ме изцяло и ако не ми бяха адски трудни ражданията щях да се навия на 3-то, но не знам дали този път ще ме върнат от оня свят. сега са от 2 седмици при баба си и вече нямам търпение да се върнат.
та споко Wink
но виж кучетата и котките ме размазват, обожавам ги всичките!

# 41 13 авг. 2018, 13:27 ч.
  • Мнения: 2 357
Мен много ме е страх, че ще загубя завинаги спокойствието си, като човек, който до 34 е имал такова:) все още не мога да си представя тази отговорност и че никога няма да е същото..но явно се свиква и с новата роля, въпрос на нагласа. Става ми гузно обаче като си помисля колко много хора копнеят за дете и не могат да имат , та гледам да се настройвам позитивно. В крайна сметка това е нов живот, една нова мини вселена и философски погледнато няма по-ценно от това...

# 42 13 авг. 2018, 13:30 ч.
  • Мнения: 2 062
Все още нямам деца и не усещам никакви подобни инстинкти. Чуждите деца са ми симпатични и сладки, но и аз не изпитвам нужда да ги гушкам. Честно казано, ако имам бебе не бих позволявала всеки срещнат да го докосва...хората сме едни от най-големите преносители на зарази.

Чувство за дълг към обществото също нямам, деца планирам след 30, когато най-вероятно повечето около мен ще имат по 1-2 вече, но това не ме притеснява. Няма нужда нещата да се насилват.

# 43 13 авг. 2018, 13:32 ч.
  • Мнения: 9 521
да, ама пък е интересно, забавно и осмислящо Wink споко, ще се пренастроиш. най-хубавото нещо, което може да ти се случи, поне аз така се чувствам вече.
аз преди моето бебе не бях държала, а я родих над 30 Laughing много ги избягвах и все още не обичам да ми тикат бебета в ръцете Wink

# 44 13 авг. 2018, 13:35 ч.
  • Мнения: 24 329
Цитат на: Polikseni в пн, 13 авг 2018, 13:27
Мен много ме е страх, че ще загубя завинаги спокойствието си, като човек, който до 34 е имал такова:) все още не мога да си представя тази отговорност и че никога няма да е същото..но явно се свиква и с новата роля, въпрос на нагласа. Става ми гузно обаче като си помисля колко много хора копнеят за дете и не могат да имат , та гледам да се настройвам позитивно.
Да, ще загубите спокойствието си, защото вече ще има едно човече, за което винаги да искате само най- доброто. Но пък това, което детето дава не може да се сравни с нищо
Но да ви е гузно, защото някой има проблеми....не бива. Няма как да им решите проблемите.

# 45 13 авг. 2018, 14:10 ч.
  • Мнения: 4 127
никога не съм била "детешарка"
забременях на 30,бях заета с ремонти и работа, и не си спомням какво съм изпитвала
като родих , ми донесоха детето, гледахме се умно двамата минута-две и го отнесоха
на съседното легло беше 20 годишно момиче, и когато донесоха нейното, дълго го прегръща и целува
тогава мина и през мойта глава, че сигурно това е нормалната реакция, но изобщо не се сетих и не ми идваше нормално такова отношение Smile
та не е до възраст, до човек си е
придобих майчини инстинкти след няколко месеца

# 46 13 авг. 2018, 14:20 ч.
  • Мнения: 1 729
Цитат на: eldorado_f в пн, 13 авг 2018, 12:58
Чувство за дълг, определено не. Не дължа нищо никому. За мен беше мечта, беше блян, беше страдано, измъчено, изплакано и желано. Ще започна малко от далеч. Разказвам историята с епизоди, които нямат много общо с мечтата за дете, но имат общо с последвалите събития. Малко е дълго, на който не му се чете да подминава.
Скрит текст:
Когато завърших гимназия, съвсем естествено кандидатствах и ме приеха, но точно по това време майка ми,(с която живеехме сами) остана без работа и се наложи да се откажа от ученето и да започна спешно работа, за да ни издържам. Нещата се нормализираха за няколко години и точно когато щях да кандидатствам, ме оперираха по спешност, оказа се, че се е наложило да премахнат и двете ми маточни тръби. Бях на 25г. и единствения начин да имам дете беше ин витрото. Понеже всичко е плащане под масата, доктора който ме оперира ми прибра всички пари, с които смятах да уча. Неприятното е, че си беше оставил ръцете и две години по-късно ме отвориха пак да махнат уж киста и сраствания. И отново пари под масата. Бях се забила на неприятно работно място, с хора, които не харесвам и голяма част от тях на много ниско интелектулано ниво, но търпях, за да плащам на некомпетентни, корумпирани "доктори", за да се закрепя здравословно. Към тези моменти нямах сериозна връзка, защото средата ми беше неподходяща. Междувременно ме тъпкаха с хормони, заради нещо новопоявило се уж и ми казаха, че трябва да ме отворят трети път, което щеше да ми е четвърта коремна операция, защото имам един апандисит преди това. Ами отказах. Пиех си хаповете вярвайки на поредния некадърник, от които си докарах фиброаденом на гърдата и отново операция, за премахването му. На 29 години срещнах Мъжът, поне това си мислех тогава, и като решихме, че ще ставаме семейство му разкрих всички неща без да крия нищо. Безкрайна беше радоста ми като той ме прие въпреки всичко, и се съгласи да водим борбата за дете заедно. Оженихме се и за шесте ни години брак навъртяхме 5 опита ин витро, като след първия се случиха поредица от кошмарни събития. Направиха ми стимулация и пункция с 10см. т.нар.киста. Тогава бях неграмотна по темата и го позволих. Оказа се, че не е било баш киста, а някакви капсулирани съсиреци от предишните операции(заради пропускане на докторите да ми назначат след всяка от операциите кръворазреждащо). Та на първия опит след пункцията, около 10 дни по-късно(даже имах и трансфер), вдигнах много висока температура, която стигна до 43 градуса, която наложи операция по спешност. Тогава Бог и д-р Стаменов ме изкараха от дупката. Вкараха ме в операционна отрупана с лед, защото нищо не повлия високата температура. Преди да ме вкарат се простих с близките си с поглед, защото вече не можех да говоря. Бях сигурна, че това ми е последния ден. Но оцелях. Без един яйчник. След това се отключиха редица проблеми при мен, паник атаки, косопад, инсулинова резистентност. В един момент бях като развалина. След операцията и мъж ми си показа рогата, но аз тогава неглижирах, може би заради всичко, което ме сполетя или заради наивна надежда, че всичко ще се оправи. Е живяхме заедно, в брак общо 6 години и правихме още 4 опита заедно, но нищо не се получи. Първата пункция след операцията я преживях почти като самоубийство. След това навъртях десетки и всеки път отивах със страх, защото ми беше ясно, че всичко може да се обърка много бързо. След известно време установих, че само аз напъвам за нови опити, търпя си гадната работа, за да събирам пари, мъж ми показа някои черти, които ги нямаше в началото  и като поставих въпроса ребром се оказа, че всъщност той не искал деца.И като разбрал, че не мога да имам, се надявал да се откажа, ама пропуснал да ми го сподели. Както и някои други неприятни подробности. А аз му бях споделила, че няма да се откажа, защото искам дете и го искам от цялото си сърце и цялата си душа, и че по един или друг начин ще бъда мама. Разведох се. Мой приятел ми предложи да ми стане донор на генетичен материал. Мислих много и приех. Нямах никакво време за губене с един яйчник 5 неуспешни опита и на 37г. нямаше какво да чакам. Получи се от раз, с един единствен ембрион на ЕЦ. Няма да описвам бременността и съпътстващите проблеми. Родих нормално, секцио можеше да ми струва и живота. И въпреки, че преживяхме кошмарни колики и към днешна дата иска само на ръце, ревлива е и е изискваща, аз съм щастлива. Обичам я, чаках я цял живот, загърбих всичко и всички, за да я има.Не съм живяла преди това. Сега на 38г.,другия месец ще бъда студентка първи курс(късно е, знам), но вече всичко има смисъл. Започнах лекичко да боря ИР, започвам рестарт, макар и късничко. ТЯ освен мечта е и стимул за всичко.Донесе светлина в живота ми и слънце в дните ми. Дано Бог я пази и дано успея да бъда добър родител.
Нямам думи, разтърсваща история. Вие сте много силен човек, бъдете здрава и се радвайте на най-голямата си радост. Всички бебета са ревливи, всички деца капризни Simple Smile и в крайна сметка - всичко е отражение на душите ни. И аз не се умилявах на чуждите деца. Сега гледам на тях малко по-различно. И аз не припадам при вида на бебета. И на корема си не съм говорила. И ето ме - в очакване на трето момиче. И всичките ги обичам много, повече от всичко. Прокрадват се мисли дали ще бъда добра майка. Ще бъркам, със сигурност. Но всичките ги заобичах едва когато ги прегърнах. И на мен ми се бъркат - мислят, че се опитвам да реша циганския проблем. Или с насмешка ми обясняват, че съм смела жена. А, че е трудно - трудно е. Но те са моята надежда.

# 47 13 авг. 2018, 14:55 ч.
  • Бургас
  • Мнения: 162
Авторке,благодаря ти за темата ! И аз мислех,че нещо с мен не е наред,но явно не съм сама Smile
Ми....не обичам деца.Дразнят ме колко са досадни и ревливи.Аз също през живота си не съм общувала или държала малко дете или бебе,и като дойде едно такова до мен,само се моля да си тръгне,понеже нямам идея какво да го правя и изглеждам малоумно Smile
Ииии да,обожавам кучета и котки и се радвам на всяко срещнато Grinning за разлика от децата..
На 25 съм,знам,че имам още време да си поживея,но и аз като вас почвам да си мисля за дете (само едно! Първо,че не ги харесвам както казах и второ,един път престраша ли се да мине през този ужас,наречен "раждане" ,втори път със сигурност няма да има!) но сякаш е повече по задължение....Искам дете за да зарадвам приятеля ми,който иска,но си мълчи защото знае,че аз не искам.Искам за да зарадвам и баща ми,но самата аз не искам....не искам да не спя по цяла вечер,не искам да не мога да изляза да пия едно кафе на спокойствие,а и още повече ме плаши тази следродилна депресия,в която приятеля ми не вярва,а аз един път бях изпаднала в депресия и не мисля,че мога да премина втори път през това нещо Neutral Face . Не знам и аз...не искам да нямам дете ,ама и не искам да имам.
Ииии,момченцата пък винаги са ми били нааай-най противни.Честно,ако някой ден се навия да забременея и се окаже,че е момче,ще го бартеросам с някое момиченце Laughing толкова мъки и накрая - МОМЧЕ.Не,не...не може Neutral Face

# 48 13 авг. 2018, 14:59 ч.
  • Мнения: 5 108
Раждането не е задължително ужас... не че и да се решиш/пожелаеш дете и да имаш най-прекрасното раждане това трябва да те притиска да имаш още деца... просто не се нагласяй че раждането е отвратителен ужас, не се нагласяй и че е прекрасно изживяване, по-добре с никакви очаквания, отколкото прекалено розови или прекалено черни Wink

# 49 13 авг. 2018, 15:09 ч.
  • Бургас
  • Мнения: 162
Ами общо взето съм се настройла отрицателно. А и нямам никакво намерение да правим "опити за бебе".
Ако стане някой ден случайно - окей,ама да седна да се напъвам  и да се мъча,да следя овулации и бла бла.Няма начин.И без това не изгарям от желание Grinning

# 50 13 авг. 2018, 15:11 ч.
  • Мнения: 5 108
Цитат на: UnbreakableFlower в пн, 13 авг 2018, 15:09
Ами общо взето съм се настройла отрицателно. А и нямам никакво намерение да правим "опити за бебе".
Ако стане някой ден случайно - окей,ама да седна да се напъвам  и да се мъча,да следя овулации и бла бла.Няма начин.И без това не изгарям от желание Grinning
Така може да се озовеш с няколко деца за нула време Wink

# 51 13 авг. 2018, 15:14 ч.
  • Мнения: 9 521
Цитат на: UnbreakableFlower в пн, 13 авг 2018, 14:55
един път престраша ли се да мине през този ужас,наречен "раждане" ,втори път със сигурност няма да има!

Това и аз го разправях, даже и след като родих първия път. казах на мъжа ми - радвай се сега, защото второ няма да има със сигурност.
а на 25 г....тогава се ужасявах от мисълта за раждане и деца.
обаче понякога съдбата си играе страшни шеги - да не стане и с теб така, че да си намериш майстора с някой малък пишльо Laughing
даже сега се сещам за един познат - драйфаше от деца и искаше да си прави вазектомия. след доста години едва се нави и стана баща. ела сега да видиш дъщеря му как го разтапя, че май даже се е навил и за 2-ро. не можеш да го познаеш. та...човек не знае.

# 52 13 авг. 2018, 15:36 ч.
  • Бургас
  • Мнения: 162
Purpletka защо пък да се озова с няколко ? Ние си се пазим....
Zenata и аз се ужасявам при тази мисъл.Може би ако самото раждане не ме плашеше толкова,щял да клоня повече към искане за дете,ама като сметнем,че не харесвам деца + ужаса и страха от раждането + следващото безсъние и липсата на спокойствие.... повече клоня към неискане Grinning знае ли човек,някой ден може и да пиша пост в групита за бременни,ама за сега... слабо.

# 53 13 авг. 2018, 15:41 ч.
  • Мнения: 5 059
Радвам се,че чета тази тема,защото аз си бях приела,че съм нещо не в ред защото децата не ме умиляват никак.
Всяка жена около мен като каже:"оооо,детенцееее!" и изпада в някакво състояние на транс,а аз седя отстрани и си мисля-нещо ми има,защото никога не съм изпитвала умиление към дечица.
Дори не смеех да повдигна темата пред познати,да не си помислят,че съм сбъркана.
Сега разбирам,че не съм единствена Grinning
Най-искрено благодаря на авторката за тази тема! Simple Smile

# 54 13 авг. 2018, 15:45 ч.
  • Beyond the stars
  • Мнения: 7 851
Ааа аз на 25 бях по-близо до мисълта да стана космонавт, отколкото майка  Laughing
Ама като покрай теб започнат постепенно да валят бебета, някак по-лесно смилаема става идеята.
Да и с пазене "случайно" трудно стават деца  Laughing Ние се пазехме и с хапчета и с презервативи, смятайте колко не съм искала "случайности"  Laughing
И все някоя баба като каже - "То като стане, не пита" ... все едно се пазя на пост и молитва  Laughing

# 55 13 авг. 2018, 15:47 ч.
  • Мнения: 5 059
Цитат на: UnbreakableFlower в пн, 13 авг 2018, 14:55
Авторке,благодаря ти за темата ! И аз мислех,че нещо с мен не е наред,но явно не съм сама Smile
Скрит текст:
Ми....не обичам деца.Дразнят ме колко са досадни и ревливи.Аз също през живота си не съм общувала или държала малко дете или бебе,и като дойде едно такова до мен,само се моля да си тръгне,понеже нямам идея какво да го правя и изглеждам малоумно Smile
Ииии да,обожавам кучета и котки и се радвам на всяко срещнато Grinning за разлика от децата..
На 25 съм,знам,че имам още време да си поживея,но и аз като вас почвам да си мисля за дете (само едно! Първо,че не ги харесвам както казах и второ,един път престраша ли се да мине през този ужас,наречен "раждане" ,втори път със сигурност няма да има!) но сякаш е повече по задължение....Искам дете за да зарадвам приятеля ми,който иска,но си мълчи защото знае,че аз не искам.Искам за да зарадвам и баща ми,но самата аз не искам....не искам да не спя по цяла вечер,не искам да не мога да изляза да пия едно кафе на спокойствие,а и още повече ме плаши тази следродилна депресия,в която приятеля ми не вярва,а аз един път бях изпаднала в депресия и не мисля,че мога да премина втори път през това нещо Neutral Face . Не знам и аз...не искам да нямам дете ,ама и не искам да имам.
Ииии,момченцата пък винаги са ми били нааай-най противни.Честно,ако някой ден се навия да забременея и се окаже,че е момче,ще го бартеросам с някое момиченце Laughing толкова мъки и накрая - МОМЧЕ.Не,не...не може
Neutral Face
[/i]

Е не,все едно слушам себе си!
Дума по дума,това са мои мисли всичките!
Само дето аз на 28 се реших да пробвам.Сега съм на 30 и бебе не става.Може и заради този непрекъснат страх и двоумене,но сега още повече съм се травмирала защо не става.Аз едвам се реших,а това бебе още преди да се е родило(даже заченало) ми съсипа нервите Grinning
Чувствам го като нещо,което трябва да направя.Предполагам,че майчиния инстинкт се появява след това.

# 56 13 авг. 2018, 15:49 ч.
  • Бургас
  • Мнения: 162
Цитат на: Вълшебство в пн, 13 авг 2018, 15:45
Ааа аз на 25 бях по-близо до мисълта да стана космонавт, отколкото майка  Laughing
Ама като покрай теб започнат постепенно да валят бебета, някак по-лесно смилаема става идеята.
Да и с пазене "случайно" трудно стават деца  Laughing Ние се пазехме и с хапчета и с презервативи, смятайте колко не съм искала "случайности"  Laughing
И все някоя баба като каже - "То като стане, не пита" ... все едно се пазя на пост и молитва  Laughing

Е не,наистина ме разсмя коментара ти SatisfiedSatisfiedSatisfied

# 57 13 авг. 2018, 15:49 ч.
  • Мнения: 5 108
UnbreakableFlower, със синът ни "правихме опити", в смисъл казахме си хайде да пробваме, искаме вече дете и спряхме да се пазим и знаех долу-доре кога ми е овулацията (малко е тъпо в раздел "Проблемно забременяване" да го пиша, ама стана без зор, няма да влизам в повече подробности). Сега с втората бременност всъщност разбрах наистина кога ми е овулацията, тъй че може да се изненадаш без да следиш овулация как може да забременееш няколко пъти Simple Smile

# 58 13 авг. 2018, 16:10 ч.
  • София/Севлиево
  • Мнения: 11 017
Раждането не е страшно-казва ви го жена ,дето умираше от страх,дето роди естествено, и чак след самото раждане разбрах, че съм имала индикации за секцио,и дето още я е страх, ама иска второ,че и трето...Иначе на 21 и аз не си падах много по деца,ама те ме харесваха.Често идваха при мен,подръпваха ме за панталона(тогава не знаех що е то рокля или пола, еле сега пък лятото забрвям що е панталон,ама хората явно се променяме) и ми се усмихваха едно такова мило.И ММ забеляза това и ми кaза, че съм родена да се занимавам с деца.Май се оказа прав ,и до днес малчовците идват при мен да ме дръпнат за дрехата и да ми се усмихнат.Сега обаче и аз ги посрещам с усмивка,за разлика от преди,когато се дърпах настрани.Даже едно наскоро се залепи за мен и ми вика "мама"-ей сърцето ми се преобърна,оказа се че се казва Руми и е на възрастта,на която щеше да е моето момиченце, ако не ми се беше случил онзи ужасен аборт март 2016-та(и моето момиченце щеше да носи това име,направо имах чувството, че преживявам някакво дежа вю)...

Последна редакция: пн, 13 авг 2018, 16:24 от Елислава

# 59 13 авг. 2018, 16:24 ч.
  • Мнения: 5 059
Цитат на: Елислава в пн, 13 авг 2018, 16:10
Раждането не е страшно-казва ви го жена ,дето умираше от страх,дето роди естествено, и чак след самото раждане разбрах, че съм имала индикации за секцио,и дето още я е страх, ама иска второ,че и трето...Иначе на 21 и аз не си падах много по деца,ама те ме харесваха.Често идваха при мен,подръпваха ме за панталона(тогава не знаех що е то рокля или пола, еле сега пък лятото забрвям що е панталон,ама хората явно се променяме) и ми се усмихваха едно такова мило.И ММ забеляза това и ми кза, че съм родена да се занимавам с деца.Май се оказа прав ,и до днес малчовците идват при мен да ме дръпнат за дрехата и да ми се усмихнат.Сега обаче и аз ги посрещам с усмивка,за разлика от преди,когато се дърпах настрани.Даже едно наскоро се залепи за мен и ми вика "мама"-ей сърцето ми се преобърна,оказа се че се казва Руми и е на възрастта,на която щеше да е моето момиченце, ако не ми се беше случил онзи ужасен аборт март 2016-та(и моето момиченце щеше да носи това име,направо имах чувството, че преживявам някакво дежа вю)...

И мен децата много ме харесват,винаги се лепват за мен ,а аз се чудя какво да ги правя Grinning Преди...сега съм се "очовечила" малко.Може би точно,защото не виждат в нас РОДИТЕЛ,а по-скоро приятелче Stuck Out Tongue
Ох,дано да си права ,мен винаги много ме е било страх от раждането(меко казано).Сега,като си помисля,че може да ми се наложат редица интервенции още преди да съм забременяла и лошо ми става.От този страх дори не смея да си проверя тръбите за проходимост...

# 60 13 авг. 2018, 16:29 ч.
  • Бургас
  • Мнения: 162
Ох и аз съм като теб Vervam.Аз пък имам приятелка,която има две деца и ми е разказвала след раждане как са й правили някакви шевове,и като си помисля откачам.....да са ми на ръката тея шевове как да е,ама там...не не.Ще си гледам котки до края на живота си Smile

# 61 13 авг. 2018, 16:31 ч.
  • Варна
  • Мнения: 36 601
Сега като казахте, аз също се сещам, че и мен ме обичат дечурлигата. Установих, че и аз успявам да се разбера с тях. Абе, повечето се кефят като се отнасяш с тях като с големи хора и вече битката е наполовина спечелена.

# 62 13 авг. 2018, 16:32 ч.
  • Мнения: 9 521
Цитат на: Vervam в пн, 13 авг 2018, 16:24
Ох,дано да си права ,мен винаги много ме е било страх от раждането(меко казано).Сега,като си помисля,че може да ми се наложат редица интервенции още преди да съм забременяла и лошо ми става.От този страх дори не смея да си проверя тръбите за проходимост...

Хехе, говори ми Laughing
търпя всякакви гадости, имам адски висок праг, но когато стане въпрос за АГ процедури и направо припадам от ужас. та решаваме ние с ММ да се пробваме з анизходящи. години наред - нъц. тръгваме по лекари. казват - трябва цветна снимка, обясняват какво представлява. аз сменям 200 бои и започвам да се треса като трепетлика Laughing обаче няма как, трябва да се направи. започвам да се пазаря и спазарявам да ме приспят. като легнах на масата, като взех да треперя, все едно ще ме колят Laughing след това други процедури имаше, пак треперушках. накрая ми казаха, че има проблеми, нямало да може естествено, ще трябва биопсия и т.н. на живо. викам аааа, не, без деца ще си стоя Laughing. те навлеците взеха, че сами се пръкнаха Wink

# 63 13 авг. 2018, 16:36 ч.
  • София
  • Мнения: 38 476
И аз не обичам да ходя по лекари. Ако ми се беше наложила някаква форма на АР, щях да си остана с едно.
Шиха ме след втотото, обаче с пълна упойка, така че не беше гадно.

# 64 13 авг. 2018, 16:40 ч.
  • Beyond the stars
  • Мнения: 7 851
Цитат на: HighSpeed в пн, 13 авг 2018, 16:31
Сега като казахте, аз също се сещам, че и мен ме обичат дечурлигата. Установих, че и аз успявам да се разбера с тях. Абе, повечето се кефят като се отнасяш с тях като с големи хора и вече битката е наполовина спечелена.

И аз така като се замисля. Все при мен ще дойдат, пък аз най-малко ги искам и ми се занимава.
Ама определено си права, колкото повече не мога да им се лигавя - толкова повече ми се радват  Grinning

# 65 13 авг. 2018, 16:41 ч.
  • Мнения: 2 560
Аз пък имам друга дилема. Много искам сина ми да не е сам, но същевременно изобщоне съм убедена, че искам второ дете. Не мога да си представя да деля вниманието и обичта си на две. Наречете ме луда, но така се чувствам. И не знам какво да реша. Ако искам второ дете, трябва да побързам, защото не съм вече първа младост, но не искам да съм отново бременна, да ходя по прегледи и тн и да крада от времето, което прекарвам с детето си. Бях свидетел и на искреното страдание на едно детенце, чиято майка беше в една стая  с мен в болницата и тъкмо беше родила малката му сестричка. Такъв сърцераздирателен плач не искам да чувам никога от никое дете. И така. Чудя се. Принципно обичам деца, но истинка безмерна любов почувствах, когато прегърнах моето дете.

# 66 13 авг. 2018, 16:42 ч.
  • Мнения: 5 108
Цитат на: UnbreakableFlower в пн, 13 авг 2018, 16:29
Ох и аз съм като теб Vervam.Аз пък имам приятелка,която има две деца и ми е разказвала след раждане как са й правили някакви шевове,и като си помисля откачам.....да са ми на ръката тея шевове как да е,ама там...не не.Ще си гледам котки до края на живота си Smile
Преди да забременееш/родиш е нормално всичко да ти звучи много гадно. Ей, преди да забременея първия път само от срам не съм искала упойка за едното взимане на кръв от вената, ужасявашеме мисълта. Като забременях спря да ми пука, смениха ми се приоритетите. Пък от секцио или епизиотомия колко ме беше страх (от секцио още ме е страх), ама си отнесах една огромна епизиотомия и хич не ми пукаше, на този етап вече нищо не усещаш и не ти пука за такива неща. Даже не знам колко шева имам, беше много досадно на ме шият, вече не исках никой да ме пипа, просто да си почивам... В общи линии като забременееш се примиряваш че бебето все някак ще трябва да излезе и прага ти на търпимост се променя, започваш да приемаш по-леко много неща които преди са ти били абсурдни. Joy

# 67 13 авг. 2018, 16:45 ч.
  • Beyond the stars
  • Мнения: 7 851
Цитат на: purpletka в пн, 13 авг 2018, 16:42
Цитат на: UnbreakableFlower в пн, 13 авг 2018, 16:29
Ох и аз съм като теб Vervam.Аз пък имам приятелка,която има две деца и ми е разказвала след раждане как са й правили някакви шевове,и като си помисля откачам.....да са ми на ръката тея шевове как да е,ама там...не не.Ще си гледам котки до края на живота си Smile
Преди да забременееш/родиш е нормално всичко да ти звучи много гадно. Ей, преди да забременея първия път само от срам не съм искала упойка за едното взимане на кръв от вената, ужасявашеме мисълта. Като забременях спря да ми пука, смениха ми се приоритетите. Пък от секцио или епизиотомия колко ме беше страх (от секцио още ме е страх), ама си отнесах една огромна епизиотомия и хич не ми пукаше, на този етап вече нищо не усещаш и не ти пука за такива неща. Даже не знам колко шева имам, беше много досадно на ме шият, вече не исках никой да ме пипа, просто да си почивам... В общи линии като забременееш се примиряваш че бебето все някак ще трябва да излезе и прага ти на търпимост се променя, започваш да приемаш по-леко много неща които преди са ти били абсурдни. Joy

Абсолютно  Peace
И на мен честно казано ми се струват в реда на нещата всичките тея екстри. Не са чак за умиране - тъй де, надявам се  Laughing

# 68 13 авг. 2018, 16:49 ч.
  • Бургас
  • Мнения: 162
А какво е цветна снимка ,че след като си чула процедурите и си се изплашила ? Аз си го представям като цветен ехограф или цветна ренгенова снимка Grinning
Очевидно не е де.

# 69 13 авг. 2018, 16:49 ч.
  • Мнения: 5 059
Цитат на: zenata в пн, 13 авг 2018, 16:32
Цитат на: Vervam в пн, 13 авг 2018, 16:24
Ох,дано да си права ,мен винаги много ме е било страх от раждането(меко казано).Сега,като си помисля,че може да ми се наложат редица интервенции още преди да съм забременяла и лошо ми става.От този страх дори не смея да си проверя тръбите за проходимост...

Хехе, говори ми Laughing
търпя всякакви гадости, имам адски висок праг, но когато стане въпрос за АГ процедури и направо припадам от ужас. та решаваме ние с ММ да се пробваме з анизходящи. години наред - нъц. тръгваме по лекари. казват - трябва цветна снимка, обясняват какво представлява. аз сменям 200 бои и започвам да се треса като трепетлика Laughing обаче няма как, трябва да се направи. започвам да се пазаря и спазарявам да ме приспят. като легнах на масата, като взех да треперя, все едно ще ме колят Laughing след това други процедури имаше, пак треперушках. накрая ми казаха, че има проблеми, нямало да може естествено, ще трябва биопсия и т.н. на живо. викам аааа, не, без деца ще си стоя Laughing. те навлеците взеха, че сами се пръкнаха Wink

И аз си мисля,че ако се стигне до там , просто няма да го направя.
Със сигурност целта оправдава средствата,но на този етап не бих се подложила на всичките ужасии за да имам дете.Ще си остана без такова...
Истории като твоята ме просълзяват и ме карат да вярвам,че чудото се случва.Знаеш ли,напоследък отново се бях сдухала,думите ти ми повдигнаха духа и ме накараха да се усмихна Simple Smile

Цитат на: UnbreakableFlower в пн, 13 авг 2018, 16:29
Ох и аз съм като теб Vervam.Аз пък имам приятелка,която има две деца и ми е разказвала след раждане как са й правили някакви шевове,и като си помисля откачам.....да са ми на ръката тея шевове как да е,ама там...не не.Ще си гледам котки до края на живота си Smile

Ти да не си ми някакъв астрален близнак или двойник или нещо такова? Grinning  И аз имам приятелка с 2 деца,която ми каза така-"от всичко-контракции,клизми,раждане,най-гадно и ужасно бяха шевовете след това!"
Едвам ги е изтърпяла,с второто била толкова ужасена още преди да почнат да я шият,че се наложило да я приспят,че да си свършат работата.
Все съм си мислила-не може ли да стане тази работа с местна упойка някаква?Да не сме прасета да ни шият като буца месо...

# 70 13 авг. 2018, 16:50 ч.
  • Варна
  • Мнения: 36 601
Цветната снимка не знам точно какво е ама са ми казвали, че е много болезнено.

# 71 13 авг. 2018, 16:51 ч.
  • Пловдив/София
  • Мнения: 2 738
Хубава тема. Отговорът ми е нито едното. Нито ми тиктакаше биологичният часовник/умиление от бебета, нито имам такова чувство за дълг. Дълг пред кого? Планетата е пренаселена, пълно е с изоставени деца, ако искаме да изпълним дълг, ще осиновим. Другото си е чиста проба егоизъм (собственото дете).

Та, аз гледам на децата като на дългосрочна инвестиция. В началото е гадно, първата година ми беше пълен кошмар, но в дългосрочен план обикновено се "изплаща". Децата те радват, обичате се, дават ти невинния и свеж поглед към света, учат те на много нови неща и развиваш нови качества. Дали помагат като остарееш, не знам, би било хубаво да не се отдалечим, но основно се надявам да помагат на света около себе си и да го направят една идея по-добър.
Въпреки рационалния ми поглед, имах прекрасна бременност, изчетох всичко, радвах се на бебешки дрешки, а сега и на играчки. Все още е най-трудното нещо, което съм правила, обаче и дръжа да не се розовее по този въпрос.

# 72 13 авг. 2018, 16:52 ч.
  • Мнения: 5 059
Цитат на: UnbreakableFlower в пн, 13 авг 2018, 16:49
А какво е цветна снимка ,че след като си чула процедурите и си се изплашила ? Аз си го представям като цветен ехограф или цветна ренгенова снимка Grinning
Очевидно не е де.

Защипват ти шийката на матката с една щипка и вкарват контрастен разтвор под налягане.След това ти правят снимка ,да.
Самата идея да ми прещипят шийката на матката и да ми напъхат нещо ме ужасява до безумие!

# 73 13 авг. 2018, 16:55 ч.
  • Beyond the stars
  • Мнения: 7 851
Цитат на: Vervam в пн, 13 авг 2018, 16:49
Все съм си мислила-не може ли да стане тази работа с местна упойка някаква?Да не сме прасета да ни шият като буца месо...

Аз пък не съм чувала да шият без упойка, даже понякога и с пълна. То е безумна самата мисъл.

# 74 13 авг. 2018, 16:56 ч.
  • Мнения: 24 329
Има една традиция по нашите ширини, да се разказват само ужаси за раждане/ отглеждане на деца.Какво е това съревнование коя има повече шевове, на коя бебето и имало повече колики?!
Има и спокойни бебета, има и жени без нито една безсънна нощ, ама те със сигурност не слушат всички стринки, решили да им споделят как са ги шили без упойка и да им дават съвети

# 75 13 авг. 2018, 16:57 ч.
  • Варна
  • Мнения: 36 601
Аз съм от тях. Кротко бебе, сега дете, никакви безсънни нощи.  Рядко, но се случва.

# 76 13 авг. 2018, 16:58 ч.
  • Мнения: 5 059
Обикновено ужасното се споделя повече и вълнува повече хората.Така сме устроени...
Но пък няма жена раждала и без нито един шев Wink

Вълшебство
ако не си си платила за раждането,честичко се случва така...

# 77 13 авг. 2018, 17:00 ч.
  • Мнения: 24 329
Глупости! Моя позната роди седалищно без шев

# 78 13 авг. 2018, 17:00 ч.
  • Мнения: 275
И преди и сега ( докато съм бременна) не се умилявам по деца и бебета. Кръсницата ми и свекървата се пръскат да обгрижват , лигавят, отдават спец.внимание на бебета и деца - все едно това е смисъла на живота им ( а и може би за тях е ). Честно това ме дразни понякога- прекомерното отдаване , лигавене, загриженост и свеждане на оста на земята около едно дете. И на мен ми е чуждо това Пре- пре - пре лигавене. Просто не съм такава по душа и характер.  Може би нещата ще се променят като родя, но не толкова. Има хора и хора- аз не съм от тези. И сега докото съм бременна не се вживявам. Все пак едно бебе се ражда, расте и се отделя като самостоятелен свят - моя дълг е да го науча да оцелява, да се бори и да успее в живота си. И ще съм щастлива ако го направя реалност. Но има време, бая ще почакам докато порастне човек. Бих се умилила и разчувствала на голям порастнал и успял ЧОВЕК..не толкова на бебе. Това съм аз и за това се боря Wink

Последна редакция: пн, 13 авг 2018, 17:06 от JoyJoy86

# 79 13 авг. 2018, 17:01 ч.
  • Мнения: 5 059
Цитат на: Г-жа Рамацоти в пн, 13 авг 2018, 17:00
Глупости! Моя позната роди седалищно без шев

Да,сигурно секцио Grinning
Шегувам се,но наистина не си го представям.Против всякакви физични закони е Stuck Out Tongue

# 80 13 авг. 2018, 17:06 ч.
  • Мнения: 9 521
Цитат на: Vervam в пн, 13 авг 2018, 16:49
И аз си мисля,че ако се стигне до там , просто няма да го направя.
Със сигурност целта оправдава средствата,но на този етап не бих се подложила на всичките ужасии за да имам дете.Ще си остана без такова...
Истории като твоята ме просълзяват и ме карат да вярвам,че чудото се случва.Знаеш ли,напоследък отново се бях сдухала,думите ти ми повдигнаха духа и ме накараха да се усмихна Simple Smile

ще искаш упойка Laughing
имам много примери за чудеса дори и в абсурни и отписани от лекарите случаи.
аз бях решила да се пречиствам и направих житния пост на дънов и бам - веднага забременях. лекарите казаха - чудо, но най-вероятно няма да оживее. а и да оживее няма как да се повтори. роди се гада. след няколко години мъжът ми реши да прави режима с мен - бам пак забременях и цъфна втората гад Wink.
сега много внимаваме с пречистванията Stuck Out Tongue Winking Eye
та споко, господ си знае работата!

# 81 13 авг. 2018, 17:07 ч.
  • София
  • Мнения: 38 476
Физиката е едно, физиологията - съвсем друго.
Ние пък правим деца само на Благовещение!

# 82 13 авг. 2018, 17:08 ч.
  • Мнения: 5 059
Цитат на: zenata в пн, 13 авг 2018, 17:06
Цитат на: Vervam в пн, 13 авг 2018, 16:49
И аз си мисля,че ако се стигне до там , просто няма да го направя.
Със сигурност целта оправдава средствата,но на този етап не бих се подложила на всичките ужасии за да имам дете.Ще си остана без такова...
Истории като твоята ме просълзяват и ме карат да вярвам,че чудото се случва.Знаеш ли,напоследък отново се бях сдухала,думите ти ми повдигнаха духа и ме накараха да се усмихна Simple Smile

ще искаш упойка Laughing
имам много примери за чудеса дори и в абсурни и отписани от лекарите случаи.
аз бях решила да се пречиствам и направих житния пост на дънов и бам - веднага забременях. лекарите казаха - чудо, но най-вероятно няма да оживее. а и да оживее няма как да се повтори. роди се гада. след няколко години мъжът ми реши да прави режима с мен - бам пак забременях и цъфна втората гад Wink.
сега много внимаваме с пречистванията Stuck Out Tongue Winking Eye
та споко, господ си знае работата!

Ще се радвам ,ако ми драснеш едно съобщение с този режим.Аз съм фен на природните лечения и пробвам и в момента някои неща Simple Smile

# 83 13 авг. 2018, 17:08 ч.
  • София
  • Мнения: 3 050
Родих без упойка, шиха ме без упойка, боли си раждането, повече болят контракциите, ама хич не е болка за умиране. Лекарката беше доволна от мен, имам само три шева въпреки годините ми и сложния ми гинекологичен статус.
Иначе деца харесвам, но не припадам от умиление. Даже гаменчетата, на които всичко е позволено ме дразнят много. Не мисля да лигавя и да позволявам всичко. Умерените неща са приемливи.
Иначе исках много мое дете, дори и осиновено, въпреки че там навлизаме в една друга материя и колкото и да харесвам деца, поколенията на ромите не са ми по вкуса за отглеждане. Искам и още деца, но предвид, че съм сама и предвид възраста ми, надали ще се случи.

# 84 13 авг. 2018, 17:08 ч.
  • Мнения: 5 059
Цитат на: Free Agent в пн, 13 авг 2018, 17:07
Физиката е едно, физиологията - съвсем друго.
Ние пък правим деца само на Благовещение!

За това казвам физика Grinning

# 85 13 авг. 2018, 17:09 ч.
  • Beyond the stars
  • Мнения: 7 851
Цитат на: Vervam в пн, 13 авг 2018, 17:01
Цитат на: Г-жа Рамацоти в пн, 13 авг 2018, 17:00
Глупости! Моя позната роди седалищно без шев

Да,сигурно секцио Grinning
Шегувам се,но наистина не си го представям.Против всякакви физични закони е Stuck Out Tongue

И аз знам за такива случаи. В единия даже бебокът беше 4 кила. Тъй че физични или не физични закони, тялото прави доста неща, които физиката не познава  Wink

Както и бебета-еднорози. Едните, които са ми близки, даже са близначки. Еми спяха си децата, ядяха си... всичко, както трябва, не можеш да разбереш, че има бебе в къщата, камо ли пък две. Сега е по-трудно - на две години са вече и всяка иска внимание за себе си.  Peace

# 86 13 авг. 2018, 17:10 ч.
  • Мнения: 5 108
Цитат на: Г-жа Рамацоти в пн, 13 авг 2018, 16:56
Има една традиция по нашите ширини, да се разказват само ужаси за раждане/ отглеждане на деца.Какво е това съревнование коя има повече шевове, на коя бебето и имало повече колики?!
Има и спокойни бебета, има и жени без нито една безсънна нощ, ама те със сигурност не слушат всички стринки, решили да им споделят как са ги шили без упойка и да им дават съвети
А де! И аз това се чудя!!! Тъкмо бях забременяла и свекърва ми детайлно ми разказа колко ужасяващо било нейното раждане, много тактично, нали Joy Ама тя си е drama queen та не я отразих много Joy И другата крайност е дразнеща - майки и свекърви, които с патос обясняват колко е прекрасно раждането и как всичко се забравя, само и само да не вземат да те откажат ако ти разкажат нещо нелицеприятно Joy
Затова все повтарям - най-добре без нагласи, че гаранции няма за нищо. Аз изобщо не мога да се оплача от раждане, ама ми се случиха неща които преди това ме ужасяваха, пък след това разбрах че хич не са страшни. Ама това на едно изплашено момиче, което е уравновесено и не започва лактация при вида на всяко бебе как да го обясниш че не е страшно? Не можеш, затова най-добре без много детайли, по същество.
П.П. Прекалените лиготии и аз не ги понасям, нито към чужди, нито от чужди хора (различни от мен и мъжа ми) към детето. Полудявам като чуя някой да казва "маме" на деца, които не са негови, пък моето като го мамосват други жени ми идва да крещя. Изобщо ми изглежда фалшиво и ми пресолява манджата... И аз не лигавя чужди деца, радват ме, интересни са ми, обръщам им внимание като на всеки друг в компанията, но гаменчетата ме побъркват и гледам бързо да се евакуирам Grinning

# 87 13 авг. 2018, 17:11 ч.
  • Мнения: 24 329
Цитат на: Vervam в пн, 13 авг 2018, 17:01
Цитат на: Г-жа Рамацоти в пн, 13 авг 2018, 17:00
Глупости! Моя позната роди седалищно без шев

Да,сигурно секцио Grinning
Шегувам се,но наистина не си го представям.Против всякакви физични закони е Stuck Out Tongue
Аз не те и карам да си го представяш. Но да пишеш, че всяка раждала жена има шевове е меко казано тъпотия, която потвърждава тезата ми, че тук геройство е да се разцепиш, иначе каква майка си?!

# 88 13 авг. 2018, 17:12 ч.
  • Бургас
  • Мнения: 162
А,хубава работа.Аз мислих,че не всяка жена се налага да бъде шита.Сега стана още по зле хахахах.
А има и друго.Оставяме бебетата и малките деца на страна.Аз се отвръщавам например от тея между 13 и 18 години.Честно,може да звучи грубо,ама ми иде да вляза в някое училище с калащник и да ги изпозастрелям.Работя точно до едно заведение за хамбургери и "децата" всяко междучасие са тук и ги гледам.Особено момчетата са такива боклуци,че думи нямам ! То псуват,то говорят на "лек" и "маняк" ,карат се,ако го бутнеш леко и на бой ще ти скочи без да му мигне окото.И като си помисля,че някой ден ще имам дете на тая възраст и като си помисля,че сега поколенията са още по зле,ами честно,отвръщавам се ! И лошото е,че всеки родител казва "то моето не е такова" ама върви обяснявай,че пред тях е ангелче,а навън подрастваща мутра....

# 89 13 авг. 2018, 17:18 ч.
  • Мнения: 5 059
Цитат на: Г-жа Рамацоти в пн, 13 авг 2018, 17:11
Цитат на: Vervam в пн, 13 авг 2018, 17:01
Цитат на: Г-жа Рамацоти в пн, 13 авг 2018, 17:00
Глупости! Моя позната роди седалищно без шев

Да,сигурно секцио Grinning
Шегувам се,но наистина не си го представям.Против всякакви физични закони е Stuck Out Tongue
Аз не те и карам да си го представяш. Но да пишеш, че всяка раждала жена има шевове е меко казано тъпотия, която потвърждава тезата ми, че тук геройство е да се разцепиш, иначе каква майка си?!

Е то това е в най-добрия случай...
Ами историите за някакви щипки,вакуми и всевъзможни неща,с които бъркат все едно си торба с картофи?Или това,че при 50% от родилките се налага цепене със скалпел...
Истината е,че раждането не е нещо хубаво и леко.Според мен жените,които казват,че е минало леко ,просто имат по-висок праг на търпимост и по-малко страх.
Но аз го гледам от очите на момиче,които се ужасява до безумие да роди.И все пак го искам...

# 90 13 авг. 2018, 17:21 ч.
  • Мнения: 5 059
Цитат на: UnbreakableFlower в пн, 13 авг 2018, 17:12
А,хубава работа.Аз мислих,че не всяка жена се налага да бъде шита.Сега стана още по зле хахахах.
А има и друго.Оставяме бебетата и малките деца на страна.Аз се отвръщавам например от тея между 13 и 18 години.Честно,може да звучи грубо,ама ми иде да вляза в някое училище с калащник и да ги изпозастрелям.Работя точно до едно заведение за хамбургери и "децата" всяко междучасие са тук и ги гледам.Особено момчетата са такива боклуци,че думи нямам ! То псуват,то говорят на "лек" и "маняк" ,карат се,ако го бутнеш леко и на бой ще ти скочи без да му мигне окото.И като си помисля,че някой ден ще имам дете на тая възраст и като си помисля,че сега поколенията са още по зле,ами честно,отвръщавам се ! И лошото е,че всеки родител казва "то моето не е такова" ама върви обяснявай,че пред тях е ангелче,а навън подрастваща мутра....
Мен ме отвращава това БАТЕ ,с което се наричат.Дори вчера слушах две МОМИЧЕТА да си говорят на "бате" Flushed

Винаги съм подкрепяла мисълта:"тинейджърите са наказание за родителите си,че някога са правили секс"

# 91 13 авг. 2018, 17:21 ч.
  • София
  • Мнения: 38 476
Ами това е! Знам много добре как се държат тийнейджъри навън. Обаче не, не можеш да ги застреляш. И както и да ги възпитаваш вкъщи, влязат ли в глутницата, става друго. Това е. Приемаш го.

# 92 13 авг. 2018, 17:23 ч.
  • Мнения: 9 521
Вервам, споко, не е толкова зле -) е аз бях секцио, де, но пак. аз пък имам познати, които много леко родиха естествено. едната има даже 4 деца.
преживява се и има защо;-)

# 93 13 авг. 2018, 17:23 ч.
  • Мнения: 5 059
Цитат на: Free Agent в пн, 13 авг 2018, 17:21
Ами това е! Знам много добре как се държат тийнейджъри навън. Обаче не, не можеш да ги застреляш. И както и да ги възпитаваш вкъщи, влязат ли в глутницата, става друго. Това е. Приемаш го.

В крайна сметка това е само период.Точно както тръшкането при 2 годишните...
В повечето случаи и от най-лошия гамен излиза свестен човек.Но тези 3-4-5 години на тинейджърство са някакъв ад.

# 94 13 авг. 2018, 17:23 ч.
  • Мнения: 318
Хубаво е човек да е наясно със себе си. Не мога да повярвам, че някой би родил от чувство за дълг. Аз съм от жените, които са мечтали от много ранна възраст за дете. Слава Богу, получих си рожбите. На мнение съм, че ако жената не иска деца, не усеща тази потребност, по - добре да не се насилва, или да го прави заради мъж, или от чувство за дълг. Просто има такива жени, и е добре да  не се влияят от тълпата. Има и такива, които имат желание, но не са сигурни в момента, или имат страхове - това е нормално състояние, повечето сме били така. Това дали се умиляваш по деца, или не , не е гаранция каква майка ще си. Достатъчно е останеш насаме със себе си, да си зададеш правилните въпроси и да си отговориш честно на тях. Имам ли нужда от дете, имам ли любов, която да му дам, имам ли я тази потребност вътре в себе си? Верният отговор сам ще излезе и е желателно да се водим по него.

# 95 13 авг. 2018, 17:25 ч.
  • Beyond the stars
  • Мнения: 7 851
Цитат на: JoyJoy86 в пн, 13 авг 2018, 17:00
И преди и сега ( докато съм бременна) не се умилявам по деца и бебета. Кръсницата ми и свекървата се пръскат да обгрижват , лигавят, отдават спец.внимание на бебета и деца - все едно това е смисъла на живота им ( а и може би за тях е ). Честно това ме дразни понякога- прекомерното отдаване , лигавене, загриженост и свеждане на оста на земята около едно дете. И на мен ми е чуждо това Пре- пре - пре лигавене. Просто не съм такава по душа и характер.  Може би нещата ще се променят като родя, но не толкова. Има хора и хора- аз не съм от тези. И сега докото съм бременна не се вживявам. Все пак едно бебе се ражда, расте и се отделя като самостоятелен свят - моя дълг е да го науча да оцелява, да се бори и да успее в живота си. И ще съм щастлива ако го направя реалност. Но има време, бая ще почакам докато порастне човек. Бих се умилила и разчувствала на голям порастнал и успял ЧОВЕК..не толкова на бебе. Това съм аз и за това се боря Wink

Все едно аз съм го писала  Peace Като чуя свекървата да каже "внучето" или "внученцето" , а той младежът е на 12 години, мъж за женене, .. направо  Crazy
И лигавенето на деца много над пределната възраст за всякакъв вид лигавене ме побърква - според мен точно това мега обгрижване и поставянето на децата в центъра на вселената като на мама златото и на баба съкровището, не играе хич добра услуга на самите деца.

Ама ще видим де, може някой болт да ми се повреди като родя и да стана баш такава мама-орлица, въпреки че силно се съмнявам.

# 96 13 авг. 2018, 17:31 ч.
  • Бургас
  • Мнения: 162
Цитат на: Vervam в пн, 13 авг 2018, 17:23
Цитат на: Free Agent в пн, 13 авг 2018, 17:21
Ами това е! Знам много добре как се държат тийнейджъри навън. Обаче не, не можеш да ги застреляш. И както и да ги възпитаваш вкъщи, влязат ли в глутницата, става друго. Това е. Приемаш го.

В крайна сметка това е само период.Точно както тръшкането при 2 годишните...
В повечето случаи и от най-лошия гамен излиза свестен човек.Но тези 3-4-5 години на тинейджърство са някакъв ад.

Преди може да е било временно.Сега е модерно да ходят на фитнес,да са "лоши" и да дрифтят по улиците с голфовете купени от тати.И се стремят към това.После почват с дискотеките и....няма смисъл да разказвам.Убедена съм,че всеки ден срещате такива "батки" не на по 18 години ,а 25+ (поне в Бургас така им викаме) дето имат големи ръце,ама малко мозък и не смееш дума да им обелиш,че до две ще ти фраснат един.Така че...май не е временно...

# 97 13 авг. 2018, 17:35 ч.
  • София
  • Мнения: 38 476
Винаги е имало такива хора.
Аз като живяла по времето на мутрите, тия новите са ми като петленца.
И пак не мога да обобщавам за всички. В нашия квартал почти няма такива, примерно.

# 98 13 авг. 2018, 17:56 ч.
  • Мнения: 275
[@ Вълшебство - Такава е кръсницата. На всеки 30 секунди се говори за детето и...Прасто ад!
Даже се присетих за една приятелка която беше и тя като повечето майки " майка- героиня". (Смисъл има такива героини , но те за мен са минали през ада за да имат дете, а после живота ги донаказва с това да са самотни.Ето на тези смели жени- поклон до земята !)
Ама за тея прехластнатите по чаветата си, ще кажеш че е единствената майка в България. На всеки ден се правеше албум   " Габи 1мес и 4 дни." "Габи 1мес. и 5 дни" "моята принцеса Габи на 1мес и 7дни" и така до към 7год. 😄✌🤣 Аз даже се чудя как може толкова албуми да събере ФБ 😀👏 Еми това си е НЕ нормално.. Или това със "смисъла на живота ми" ( за бебе се отнася) .До сега е нямал смисъл живота ти, едно дете го осмисля? Айде лигавщини пълни. Детето е абсолютно щастие, ама ако е смисъл на живота ни , то тогава ние съществуваме заради единия разплод и продължение на човека. Звучи ми доста простовато- но това пак е лично мнение! не разбирам тея " залитания" по бебета. Ето бременна във 2ри.. съм и нямам промяна в мисленето че някои неща са излишни Simple Smile

# 99 13 авг. 2018, 18:29 ч.
  • Мнения: 275
ааа забравих да споделя, че имам и 2 познати които си правиха на вс.една бременност фотосесия. С кореми, с рисунки по коремите... Ами хора и хора.. Доста сантиментално за моята натура, да не кажа захаросано сладникава идея.. Не че ги укорявам, но тематично да те успокоя, че доста от момичетата  не се 'впечатляват' толкова, а други наистина преиграват с лиготии.

# 100 13 авг. 2018, 19:53 ч.
  • Мнения: X
Преди да родя не знаех какво е да имаш дете и нямаше как да знам как ще се чувствам.
След като родих и гушнах бебето почувствах че го обичам и че съм отговорна за живота на това малко прекрасно същество. Има трудни моменти от майчинството, но въпреки това бих искала за мен да се повтори, за съжеление вече съм над 40, така че едва ли. Сега се умилявам от чуждите бебета, може би е майчински инстинкт, но вече осъзнат. За мен наистина има чудо да си част от превръщането на едно малко човече в личност и ти да си част от това, макар понякога рутината и задълженията да са доста уморителни. Аз съм от лигавите майки, черпехме се в къщи на всеки навършен месец на детето до годинка правех (и сега правя) непрекъснато снимки и филмчета, купувах  (и сега) желани играчки или такива които ще развият някакви умения.
Преди да родя обаче не знаех какво ме очаква, даже малко ме беше страх, мислех че трябва първо да направя кариера и да съм сигурна че искам да гледам дете в БГ, а сега ме е яд че чаках толкова време

# 101 13 авг. 2018, 20:00 ч.
  • Мнения: X
Имам две деца. И за двете не съм изпадала в екстаз от бебета. Предпочитам ги като отраснат и станат малки човеци. Цялата тази мъка по бременеене, раждане и отглеждане на бебе ми идва в повече. Сигурно ще ме попитате защо имам две. Първото беше като продължение на връзката със съпруга ми. Нормално стечение на обстоятелства с много мъки. Два спонтанни аборта и трета бременност с ужасяващо раждане.  За късмет се роди едно страхотно мило и спокойно бебе, което вече е на 5. За второ се замислих, в момента когато разбрах че не искам детето ми да расте само. И след една година бебе правене то стана в момент , когато имахме много проблеми с голямата ми дъщеря и някой трябваше да в гледа и да се занимава с нея. Е бебето е тотална противоположност на кака си. Чакам с нетърпение да отрасне

# 102 13 авг. 2018, 21:05 ч.
  • Plovdiv
  • Мнения: 92
Причината за първата ми бременност беше прословутото" време ни е". Забременях лесно, лека и безпроблемна бременност, тревожих се за глупости- пари, малък апартамент, дали ще съм добра майка( защото хич не ме биваше с децата), за килограмите, за всякакви тъпотии. Загубих това бебе в осмия месец..много трудно го преживях. Последваха няколко години в опити да зачена отново, вече с осъзнато, болезнено, неистово желание да имам дете. Случи се, забременях и родих, здраво и прекрасно бебе. И каква беше изненадата ми- вместо луда радост аз изпаднах в депресия. Обичах детето си, но какво наистина е да си майка, разбрах, може би след около 3-4 месеца. Таа, с всичко това искам да кажа, че няма как да се подготвиш, каквито и очаквания, притеснения да имаш, всичко си идва на мястото с детето. Може да не е от първия миг, първата усмивка и други подобни моменти Simple Smile, но задължително идва.
Сега, имам две момичета и обожавам децата си, даже и чуждите, че съм и бременна с третото Stuck Out Tongue Winking Eye

Последна редакция: пн, 13 авг 2018, 21:17 от veri_vd

# 103 13 авг. 2018, 21:10 ч.
  • Мнения: X
То и аз преди да знам как се гледат исках три. Сега съм категорична че ще останем а две. Освен ако мъжа ми не сл намери любовница, която да се наеме да роди и отгледа едно дете до 3-4 години. След това аз мога да го поема.

# 104 13 авг. 2018, 21:49 ч.
  • European Union
  • Мнения: 1 387
Цитат на: Phenix в пн, 13 авг 2018, 16:41
Аз пък имам друга дилема. Много искам сина ми да не е сам, но същевременно изобщоне съм убедена, че искам второ дете. Не мога да си представя да деля вниманието и обичта си на две. Наречете ме луда, но така се чувствам. И не знам какво да реша. Ако искам второ дете, трябва да побързам, защото не съм вече първа младост, но не искам да съм отново бременна, да ходя по прегледи и тн и да крада от времето, което прекарвам с детето си. Бях свидетел и на искреното страдание на едно детенце, чиято майка беше в една стая  с мен в болницата и тъкмо беше родила малката му сестричка. Такъв сърцераздирателен плач не искам да чувам никога от никое дете. И така. Чудя се. Принципно обичам деца, но истинка безмерна любов почувствах, когато прегърнах моето дете.
Да знаеш, че не си сама Simple Smile Аз имам две деца, но през цялата ми втора бременност и доста време след раждането постоянно се питах "защо им е на хората второ дете". При това бременността ми беше планирана, представям си да беше изненадваща. Мина ми, но доста време ми трябваше.

# 105 13 авг. 2018, 22:01 ч.
  • Мнения: 2 452
Преди да родя изобщо не мислех за деца. Годинките минаваха всички покрай нас родиха и аз почнах да се чувствам все едно нещо ми има че съм нещо дефектна че не бързам за деца. Исках деца но някой ден който така и не идваше, не се умилявах по чужди деца а само по сладки кученца. Обаче на 35г след като близка приятелка ми сподели че при тях е станало доста трудно че вече не сме първа младост изведнъж се притесних. Никога не ми беше минало през ума че може да не стане лесно даже си мислех че ще е от първия път. Уви една година мина различни проблеми имахме даже за инвитро ни бутаха някакви т.нар лекари. В крайна сметка оправихме проблемите и забременях нормално. Цял живот живеех с мисълта че ще имам момиче, е съдбата ми донесе момче. Няколко дена ревах не исках момче исках си момичето. Сега имам най-палавото, незаспиващо, неядящо и уморяващо ме дете но това е най-голямата ми любов в живота. Никога не съм предполагала че ще го обичам толкова. Още в първия миг в който го видях след много трудно раждане ми се видя по-прекрасен отколкото можех да си представя. Пълно мое копие, усмихва се с моята усмивка, има моя рус кичур това съм аз в ново тяло. Сигурна съм че всички които имат съмнения ще бъдат невероятни майки и ще обичат децата си до полуда

Последна редакция: пн, 13 авг 2018, 22:15 от Niss

# 106 13 авг. 2018, 22:13 ч.
  • Мнения: 18 551
Леле сега ако кажа как родих за 15 мин и без никаква болка(аз която съм  страхлива донемай къде) ще ме разстреляте сигурно. И съм все едно не съм раждала(по думите на док.). Много неща ми бяха казани,много неща изчетох. Бях се настроила за най-ужасното нещо. Ами нищо такова-като се свърши питах това ли беше. Има упойки,възползвайте се.
Тъй че няма по- силно от самия страх и няма по-грешно от това да се плашиш излишно. 😊

# 107 13 авг. 2018, 22:19 ч.
  • Мнения: 2 452
И аз бях с упойка ама в един момент взе да отминава и решиха да не ми слагат поврче че да усещам контракциите че много се беше проточило и се притесняваха за тоновете. Накрая вече бях толкова уморена че като ми казаха Излезе и аз ги питам Сигурни ли сте. Нито знаех къде се намирам, какво става нито го чух да плаче нищо но след една минута като го гушнах и всичко си дойде на място

# 108 13 авг. 2018, 22:23 ч.
  • Мнения: 275
Зачетох се в последните коментари. Вие сте прави момичета и е така - винаги една майка ще си обича детето иначе ще бъде изрод ако не го. Усмихнахте ме неволно Blush понеже винаги жената върви срещу себе си като казва - аз ще съм строга и няма да го глезя или лигавя - а то накрая това става Heart Eyes Нормално е да ги обичате и здрави да са ви! Аз все пак съм на мнението , че ще се променя но не толкова. Детето ми сега е "факт" понеже е еволюция във връзката ни. Преди 3 мес се омъжих. И понеже съм над 30..се позамислих , че и аз трябва за се разпиша на света .Не щот ми се повръща и ми се будува, а щот е по добре сега от колкото на 40. Просто е и физич.по трудно за жената. Та бебето ни е правено...Hug Kissing Heart и може би за това не му отдавам значение, знам.ли.  Аз съм си такава...а и пак казвам не се кефя хич на лиготии, даже не съм и романтична, сантиментална... от къде да ми "дойде" тоя захлас по бебета. И племеницата ми е супер якото и мило дете но и тя ми идва в повече понякога. Явно има и такива жени като мен и авторката..  

# 109 13 авг. 2018, 22:30 ч.
  • Мнения: 18 551
Аз си усещах абсолютно всичко. Но и аз не знаех къде съм и не я чух да плаче...просто при мен беше като на сън.
И после казах на мъжа ми че може и още 10 да му родя. Просто не можах (и досега не мога да повярвам) че това е раждането. Осъзнавам,че съм голяма късметлийка.
Иначе и аз не бях от сигурните за дете. Мм трябваше да ме поизчака година-две. Взех решението по-скоро импулсивно. Сега ме е яд,че не се навих по-рано(не че съм престаряла, на 28 родих). Все се мислех за неготова. Тази мисъл ми се изпари още на първата седмица след като се роди.Няма готова неготова.
Мислех,че няма да ме бива за майка-паника съм,падам си хипохондричка малко, не съм търпелива и изобщо съм завършен егоист. Обаче се оказа,че се справям.

# 110 13 авг. 2018, 22:38 ч.
  • Мнения: 2 173
Оф, винаги когато съм била влюбена съм искала дете. Просто мисълта да имам дете от мъжа, когото обичам ме правеше щастлива. Grinning. А, чуждите бебета ми се струваха някак недостижими, страх ме беше да ги пипна. Майките им ми се струваха полухора, полунещо специално. Ми аз дали ще имам... Толкова често съм се питала. Но, не си представяйте, че съм лигла. Някои деца са ми досадни. Сега чакам второто. Не знам кога при мен е сработил майчинският инстинкт, но започнах да припадам от любов по сина ми съвсем наскоро, той е на 2г. вече. Едва сега взе да ми е сладък и хубав. Преди беше смачкано бебенце, което нямаше зъби и квичеше. Иначе е най-важното нещо в живота ми, то е ясно.

# 111 13 авг. 2018, 23:12 ч.
  • Мнения: 4 720
Аз също не припада от умиление по чужди деца и си мислех, че нещо не му е наред. Имам две деца, които обичам много. Искам и трето, но за съжаление вече година опит не се получава.
За мен най-важното е детето да е здраво. Здраво дете лесно се гледа без значение дали е момче или момиче.

Последна редакция: пн, 13 авг 2018, 23:24 от йоко

# 112 14 авг. 2018, 09:29 ч.
  • Мнения: 332
Ох аз от къде да започна ,на 23г. съм имам огромно желание да си имам детенце но уви нямам подходящият човек .Много искам аз го чувствам ,то не може да се опише това е инстинкт .Да му говориш докато е в коремчето ти ,да го направите с желание това същество .След това да му дадете най необходимото да го възпитате по начина по който мислите ,че ще е най добър за него .Най вече искам ако имам дай боже дечица ,аз искам поне 2 , момченце и момиченце ,да ги научат да вярват в ГОСПОД ,да бъдат уважителни ,човечни ,и куп други неща ,да видят хубава и лошата страна на живота .....

# 113 14 авг. 2018, 09:53 ч.
  • Мнения: 9 521
Joy, няма как да знаеш колко ще се промениш. някои жени претърпяват пълна метаморфоза. ето аз съм си отявлен социопат от малка, даже хората като цяло ме дразнят и са ми скучни. романтика от мен не можеш да видиш. дъщеря ми я гледах много спартански и без лиготии. като цъфна онова дребното се случи всичко, което съм отричала. намерих си майстора, че и ми вади душата с памук Laughing и аз като нисс Laughing
тъй че....споко бе, то няма срамно да си припадаш по децата си Laughing

# 114 14 авг. 2018, 10:07 ч.
  • Мнения: 2 560
Е, то ако по детето си не припадаш, по кой....Аз пък не виждам нищо срамно и нещо лошо в това човек да обожава детето си. Като единствено дете в семейството за мен винаги е било предизвикателство да се съобразявам с когото и да било. Още по- голямо предизвикателство е да има в живота ми някой, който да е по- важен за мен от мен 😁. Е, да, ама преобразяването е пълно и обожавам детето си, което ми е по- ценно от въздуха. Ако ме види някой, който ме познава по- отрано, определено ще помисли, че е друг човек😎

# 115 14 авг. 2018, 10:20 ч.
  • Мнения: 5 108
В това "децата са смисълът на живота" според мен не се крие че живеем за единия разплод или че преди тях животът ни не е имал смисъл. По-скоро като ти се роди дете виждаш че то е бяла книга и от теб зависи какво ще пише вътре, някак това детето ти да стане човек и то по-добър човек от теб става първата ти отговорност. Това не значи че се обезличаваш заради децата, губиш себе си или че освен тях нищо друго в живота ти няма смисъл. Просто за едни години напред си отговорен за това човече, което няма друго освен родителите си.
Естествено има и родители (основно майки, да не се лъжем), които наистина се обезличават, стават едно "ние" с детето, но това си мисля че е патология Joy

# 116 14 авг. 2018, 10:25 ч.
  • София
  • Мнения: 38 476
Не е точно бяла книга.
И нейните постижения не осмислят моя живот. Да, скоро постигнахме нещо страхотно, аз много се кефя, че направих повече от майка ми навремето, но в същото време осъзнавам, че това е за момент. После тя си продължава.
И това не е смисълът на моя живот.
Аз си имам моя работа и мои постижения.

# 117 14 авг. 2018, 10:34 ч.
  • Мнения: 5 059
Цитат на: Free Agent в вт, 14 авг 2018, 10:25
Не е точно бяла книга.
И нейните постижения не осмислят моя живот. Да, скоро постигнахме нещо страхотно, аз много се кефя, че направих повече от майка ми навремето, но в същото време осъзнавам, че това е за момент. После тя си продължава.
И това не е смисълът на моя живот.
Аз си имам моя работа и мои постижения.

И аз не мисля,че са бяла книга.
Даже ми е много странно твърдението,че децата са невинни,чисти души.
Ами,не са ми никак невинни даже.
Подкрепям думите ти,макар и да не знам какво е да си родител.
Но пък знам какво е да си дете...Най-лошото,което може да направи един родител е да се обезличи в сянката на детето си и да загърби всяко важно нещо в живота си.Детето е щастливо,когато до себе си има пълноценен човек,а не просто прислуга,готвачка,гледачка ,учителка и в по-късен етап -банкомат.

# 118 14 авг. 2018, 10:54 ч.
  • Мнения: 5 108
Цитат на: Free Agent в вт, 14 авг 2018, 10:25
Не е точно бяла книга.
И нейните постижения не осмислят моя живот. Да, скоро постигнахме нещо страхотно, аз много се кефя, че направих повече от майка ми навремето, но в същото време осъзнавам, че това е за момент. После тя си продължава.
И това не е смисълът на моя живот.
Аз си имам моя работа и мои постижения.
Продължава си, и да си продължи в пътя, там където сама си избере (надявам се искрено) и се чувства щастлива зависи от теб. Би трябвало да знаеш колко може да оцелее едно новородено-бебе-дете без родител (не е задължително да е биологичен). Не случайно постоянно се цитират едни първи седем години.
А това с постиженията е като скачени съдове, ако родителите нямат свой живот и свои постижения извън семейството, трудно ще дадат пример на децата. А ако родителите са толкова ограничени, че да не взимат пример от постиженията на децата си, много лошо... защото когато детето ти (както според мен е нормално) те "задмине" най-естественото нещо е да се чувстваш горд и да взимаш и ти пример от него (не става въпрос да се хвалиш с него, а да оцениш постиженията му).
Всичко това как точно означава че ще се обезличиш? Животът ти само едно важно нещо ли допуска в него - семейство или кариера, не може и двете да са ти смисъл на живота? Хайде, жени сме, multitasking comes naturally Wink
Vervam, между "бяла книга" и "невинни чисти души" има голяма разлика. Като се роди едно дете то има вродени физиологични рефлекси и не може нищо друго. Естествено има дадености с които се ражда, но развитието им зависи от заобикалящато го среда, а основни фигури в нея за доста дълъг период от време са родителите му. Детето като се роди не знае какво е работа, пари, кариера, постижение, награда, наказание, добро, лошо и т.н., затова се казва че е бяла книга. Това какво ще научи и какви приоритети ще има зависи от теб, естествено можеш да пробваш да оставиш "само" да се научи на всичко за живота, "батките" са "на всеки километър" Wink И теб ще те питам, това че е твоя отговорност като си решила да ставаш родител да научиш детето си да е човек (пак ще кажа по-възможност по-добър от самата теб), как точно ще те обезличи? И това да му помогнеш да си напише само страниците няма нищо общо с "просто прислуга,готвачка,гледачка ,учителка и в по-късен етап -банкомат". Бъркаш битовизмите с по-съществената част на родителството.

# 119 14 авг. 2018, 11:07 ч.
  • Мнения: 2 173
Е, отглеждането на дете впървите години включва обезличаване до някаква степен, до каква... зависи от родителите. Защото това е ангажимент, който изпива първоначално 100% от времето ти. Което не е лошо, нито грешно. Поставяш временно себе си на заден план. Просто трябва да го отгледаш до момента, в който може да се справя само с елементарни неща, да яде, да ходи, да говори. После се връщаш към нормални си ритъм на живот и естественото е да продължиш с личните си занимания в паралел с отглеждането.

# 120 14 авг. 2018, 11:15 ч.
  • Мнения: 5 108
Не е задължително да е тотално обезличаване, зависи от самите нас и от нагласата ни за родителството. Няма как животът тотално да не се промени, това е ясно, просто трябва да го подредиш спрямо приоритетите си.
Познавам хора, които смятат родителството за равносилно на полудяване, обезличаване, превръщане в затворник и т.н. Ами нямат деца, честно и открито си казват че не искат деца и ги уважавам за това. След като представата и нагласата им е такава, вярвам че това е правилното решение за тях. Детето променя живота, но и родителите променяме живота на децата, ако човек не намира в себе си свободен ресурс за детето какъв е смисъла...

# 121 14 авг. 2018, 11:30 ч.
  • Мнения: 5 059
За обезличаване ще дам един много прост пример,който всички, мисля,ще разберат-родител,който се чувства зле където и да отиде,ако детето му не е с него.
Не е щастлив да иде на кафе с приятели,да иде на басейн,на почивка...ако детето го няма(не говоря за 15 годишни тинейджъри,а за малките калпазани,по които толкова се прехласват някои).
Има и много други примери, но този е доста ясен и спретнат.
Познавам не малко такива хора.Това Е обезличаване.
А не да дадеш от времето си за да го научиш на нещо или да му помогнеш/грижиш.

# 122 14 авг. 2018, 11:35 ч.
  • София
  • Мнения: 3 050
Не мога да си представя, че ще оставя 8 месечното си момиче, за да ходя да си вея д-то. Тя се нуждае от мен сега. Пък нека е обезличаване. От сега се чудя как ще се справи без мен като тръгна на лекции, целия септември по 8-9 часа? Много е малка още и основните и нужди са свързани с мен.

# 123 14 авг. 2018, 11:36 ч.
  • Мнения: 4 127
eей, само в бг мама могат да дават оценки на килограм
кое било обезличаване , и кое не
и според кой, според някоя потребителка -все едно е мерилото на света
темата беше за друго, нека не я изместване с безмислени изказвания

# 124 14 авг. 2018, 11:40 ч.
  • Мнения: 275
Цитат на: Phenix в вт, 14 авг 2018, 10:07
Е, то ако по детето си не припадаш, по кой....Аз пък не виждам нищо срамно и нещо лошо в това човек да обожава детето си. Като единствено дете в семейството за мен винаги е било предизвикателство да се съобразявам с когото и да било. Още по- голямо предизвикателство е да има в живота ми някой, който да е по- важен за мен от мен 😁. Е, да, ама преобразяването е пълно и обожавам детето си, което ми е по- ценно от въздуха. Ако ме види някой, който ме познава по- отрано, определено ще помисли, че е друг човек😎
А защо трябва да се припада по каквото и да било в т.ч. и детето? и никой не твърди че е срамно да го обожаваш. Blush Има просто прекалено много залитания по деца които са ми чужди. И сестра ми е същата. Има уникалнато дете но не го издига в култ ( или поне пред обществото) , вкъщи насаме предполагам е същото. За мен няма нищо лошо в това да не се захласваш по всяко дете и да подсачаш "О, на леля. О, на мама, баба и т.н." Говорим за нормалности.Това пак е мое виждане. Обожаването и лигнята са коренно различни за мен. Коментираме, че не се впечатляваме излишно на деца , дори на нашите сами ( аз все още нямам, чакам го).

# 125 14 авг. 2018, 11:41 ч.
  • Мнения: 5 059
Цитат на: eldorado_f в вт, 14 авг 2018, 11:35
Не мога да си представя, че ще оставя 8 месечното си момиче, за да ходя да си вея д-то. Тя се нуждае от мен сега. Пък нека е обезличаване. От сега се чудя как ще се справи без мен като тръгна на лекции, целия септември по 8-9 часа? Много е малка още и основните и нужди са свързани с мен.

Не говоря за бебе!
И не говоря да си вееш задника...
Извинявай,ама бабата на детето да ти каже-аз ще я гледам следобяда,иди на кафе,разходи се с приятелки и ти да излезеш и да се чувстваш подтисната,че за 1 месец си излязла за 3 часа без детето...Е,извинявай....

# 126 14 авг. 2018, 11:49 ч.
  • Мнения: 24 329
Извинявай, но огромен процент от бабите не стават за гледане на деца. Затова може би не им е спокойно на майките.
Ама и това, как ще се справи бебето без мен не е ок. Все му е тая на бебето кой ще му сменя памперса няколко часа

# 127 14 авг. 2018, 11:50 ч.
  • Мнения: 2 560
Joy, като се появи детето ти ще видим дали ще бъдеш на същото мнение.

# 128 14 авг. 2018, 11:52 ч.
  • Варна
  • Мнения: 36 601
Аз схванах за какво говори Вервам и смятам, че е права. Щото познавам такъв човек, който почти се обезличи - с все гузната съвест, че влиза да се изкъпе, докато бебето спи, а трябва да седи да го гледа как диша щот може да спре да диша. Добре, че слезе на земята, пък и детето порасна и нещата се наместиха.

# 129 14 авг. 2018, 11:56 ч.
  • Мнения: 275
Цитат на: Phenix в вт, 14 авг 2018, 11:50
Joy, като се появи детето ти ще видим дали ще бъдеш на същото мнение.
Да. Ще уведомя дали съм припаднала или просто го ОБИЧАМ. Моля ви правете разлика ! Не съм човек даже който и си хаби думите по 10 пъти за едно и също ( а  написах по- горе ясно що за човек съм). Не припадам по нищо в живота си. За мен това е излишно. А колкото до бебето ми - ще го обичам. Много време отделих в обяснението за мен, а темата е друга. Flowers Hibiscus

# 130 14 авг. 2018, 11:58 ч.
  • Мнения: 5 108
Цитат на: Vervam в вт, 14 авг 2018, 11:30
За обезличаване ще дам един много прост пример,който всички, мисля,ще разберат-родител,който се чувства зле където и да отиде,ако детето му не е с него.
Не е щастлив да иде на кафе с приятели,да иде на басейн,на почивка...ако детето го няма(не говоря за 15 годишни тинейджъри,а за малките калпазани,по които толкова се прехласват някои).
Има и много други примери, но този е доста ясен и спретнат.
Познавам не малко такива хора.Това Е обезличаване.
А не да дадеш от времето си за да го научиш на нещо или да му помогнеш/грижиш.
Първо, има голяма разлика между болднатите неща и червеното Wink Второ, не говориш за бебета, ама и за келешчета не говориш, то не останаха много възрастови групи между тях Wink

Цитат на: The Invisible в вт, 14 авг 2018, 11:36
eей, само в бг мама могат да дават оценки на килограм
кое било обезличаване , и кое не
и според кой, според някоя потребителка -все едно е мерилото на света
темата беше за друго, нека не я изместване с безмислени изказвания
+1 Simple Smile

Цитат на: Г-жа Рамацоти в вт, 14 авг 2018, 11:49
Извинявай, но огромен процент от бабите не стават за гледане на деца. Затова може би не им е спокойно на майките.
Ама и това, как ще се справи бебето без мен не е ок. Все му е тая на бебето кой ще му сменя памперса няколко часа
Брой ме мен в тази болднатата категория Joy Докато беше бебе го кърмех толкова често че нямаше как да го оставя на някого, това доведе (а може би не е било точно това, не знам) до страшна привързаност, съответно когато се е налагало да го оставя за 6-7 часа падаше голям рев и страдание. Сега много се забавлява с бабите си, оправят се, бабите много се стараят, но всяка тяхна помощ ми излиза през носа. Или детето после е толкова разлигавено/изнервено че не можем да се оправим часове наред у дома, или по отношение на бабите ми излиза през носа (всяка помощ си има цена). Ами гледам колкото можем да се справяме сами.

Цитат на: HighSpeed в вт, 14 авг 2018, 11:52
Аз схванах за какво говори Вервам и смятам, че е права. Щото познавам такъв човек, който почти се обезличи - с все гузната съвест, че влиза да се изкъпе, докато бебето спи, а трябва да седи да го гледа как диша щот може да спре да диша. Добре, че слезе на земята, пък и детето порасна и нещата се наместиха.
Дълго време не го оставях сам докато съм сама в къщи, защото повръщаше и се давеше докато спи. Имай си едно на ум, че понякога жените не са изкукали обезличени майчици, а нямат друг избор и не им е лесно. Не знам твоята приятелка дали е имала основание, но понякога и най-абсурдните за нас неща са единствен ход за другите.

# 131 14 авг. 2018, 12:04 ч.
  • Мнения: 5 059
Цитат на: Г-жа Рамацоти в вт, 14 авг 2018, 11:49
Извинявай, но огромен процент от бабите не стават за гледане на деца. Затова може би не им е спокойно на майките.
Ама и това, как ще се справи бебето без мен не е ок. Все му е тая на бебето кой ще му сменя памперса няколко часа

Ами,не са неспокойни заради грижите,просто не са щастливи,ако НЕПРЕКЪСНАТО детето не е с тях.
Цитирам позната:"не се чувствам добре да се забавлявам(под забавление разбирай да излезе с позната за час,два или по магазини на спокойствие),а него(детето) да го оставя вкъщи.
Ама пък иначе е щастлива да не може да си купи една дреха от непрекъснато тичащото дете покрай нея.Или да седне в заведение и да няма време да си поръча,какво остава да изпие или хапне нещо.
Това просто не е нормално за мен.
Родителят трябва да си има свой живот,който да го радва.Обратния тип хора за мен са нещастни,дори да не е сега,детето рано или късно си отива и тогава,ако си загубил всичко покрай него оставаш съвсем сам и "гол".
Какво лошо има майката да се занимава с йога или плуване и всяка седмица по 2 пъти да ходи и да се отдава на подобни занимания?Стига да има кой да гледа,естествено.
Защото аз познавам не малко майки,които не биха го направили,защото:"как така аз ще се забавлявам и няма да съм с детето"....

# 132 14 авг. 2018, 12:10 ч.
  • Варна
  • Мнения: 36 601
В случая НЯМАШЕ основание. Затова го написах. Ако имаше подобни опасения и някакъв такъв случай, да, тогава държанието щеше да е нормално.

Аз пък от бебе съм я оставяла моята редовно за по един уикенд с моите родители. Обичам си детето, липсва ми като не е наоколо, но и аз си имам нужда от моето време, както и тя от нейно. Иначе сме много привързани една към друга. Но сега тя има най-силна връзка с мен и баща си, а след това - също силна с баба си и дядо си. Мисля, че това само обогатява живота на едно дете, тя изкарва там прекрасни моменти, а за тях е голяма радост. И определено не ми излиза през носа тази помощ. То даже не е помощ в истинския смисъл на думата (вече), а един пълен купон и за нея и за тях. Празна ми е къщата като я няма, но не си позволявам да я ограничавам от време с други хора щото нали, аз съм самотна.

И да, и на почивка бих отишла сама, ако имам нужда. И грам няма да се чувствам виновна.

# 133 14 авг. 2018, 12:17 ч.
  • Мнения: 5 059
Ама аз не виждам защо изобщо трябва да се чувстваш виновна?
Щастлив родител-щастливо дете!


п.с. В предните ми постове визирам деца между 2 и 10 години,понеже някой беше попитал...

# 134 14 авг. 2018, 12:21 ч.
  • Мнения: 275
От къде и как тръгна тая тема за обезличаването на майката не знам. Но е факт. И аз познавам много майки, да не кажа повечето ми приятелки милите самички гледат първо дете..то не е думата обезличаване..те се ЗАЛИЧИХА от картата на света. Но това е нормално котато няма кой да те смени дори за час. И така стават едни роботи, депресирани , един неспирен кръг. Даже съм имала телеф.разговор в който не знаеше една моя близка кой ден е...Но това е когато гледат сам самички и няма помощ от никъде. Ето това е тежко...поне за мен. Но по темата за 'обезличаването' има фактори много. И да, има такива жени. И следствието прилича на съпруга ми и брат му- на по 32г мъже в 6 сутринта майка им става да им прави кафе???( Ето това пък е още една тема как са възпитани и защо все още тя слугува като вол). Но това не тръгва от пелените според мен, а от модела вкъщи. Много такива мъртви души ( майки и бащи) познавам. Но в 99% от случаите грешката е само и единствено тяхна.Мое си мнение, но факторите да се стигне до там са много.

# 135 14 авг. 2018, 12:23 ч.
  • Мнения: 24 329
Vervam,разбирам те, но това вменено чувство за вина е пак по нашите ширини......Как така аз ще съм човек, след като родя?! Вече съм майка т.е вече не съм личност.
Аз съм излизала на заведения с детето си, но то не се тръшкало по земята, нито ми е пречело да си чуя приказката с другите. Естествено, че съм ходила и без дете, защото първо късно вечер децата трябва да спят, второ има заведения, които не са за деца, трето имам срещи и разговори, които пак не са за пред деца.....и в крайна сметка И аз съм ЧОВЕК

# 136 14 авг. 2018, 12:41 ч.
  • Beyond the stars
  • Мнения: 7 851
Цитат на: Г-жа Рамацоти в вт, 14 авг 2018, 12:23
Vervam,разбирам те, но това вменено чувство за вина е пак по нашите ширини......Как така аз ще съм човек, след като родя?! Вече съм майка т.е вече не съм личност.

Абсолютно  Peace Имам приятелка, която гледа две деца сама (таткото е на работа до към 7-8) + домакинство + работа от вкъщи + домашни любимци. И пак се чувства гузно, ако излезе за 2ч. и то не е защото не й доставя удоволствие, ами едно такова точно чувство на вина .. едва ли не някой ще каже - майка на две деца пък тръгнала по баровете  Laughing

# 137 14 авг. 2018, 12:45 ч.
  • Мнения: 24 329
Може и да каже някой, но проблемът е в нея.
В България домакинската работа не се брои за работа. Отглеждането на дете/ деца също не се брои. Обаче, ако ходиш на работа, дори за смешна заплата, колкото да мрънкаш вечер, че си изморен..... се брои. И има хитри жени, които го правят. Вечер е изморена, не чисти, не готви, не се занимава с деца

# 138 14 авг. 2018, 12:47 ч.
  • Beyond the stars
  • Мнения: 7 851
Тя и работата от вкъщи също не се брои твърде, все пак - "Е какво толкоз, ще го нащракаш на лаптопа за 10мин и си свободна"  Laughing
Безспорно проблемът е в нея, ама и като цяло бг идеала за майката-героиня с тенденция към мъченица .. не го разбирам.  Peace

# 139 14 авг. 2018, 12:49 ч.
  • Мнения: 24 329
Еманципацията ще ни довърши
Аз си признавам, че в неделя вечер си мислех Да ида на работата, че да си почина

# 140 14 авг. 2018, 12:51 ч.
  • Мнения: 275
Цитат на: Г-жа Рамацоти в вт, 14 авг 2018, 12:49
Еманципацията ще ни довърши
Абсолютно!
( ама сами сме си го направили)

# 141 14 авг. 2018, 12:55 ч.
  • Мнения: 5 059
Свекърва ми работи вкъщи -има си счетоводна фирмичка и си е направила от една стая офис.Живеем заедно за сега и виждам на какво я правят всички мъже в къщата-2 сина + съпруг.
Не дай боже да е забравила да купи сапун или хляб или нещо.Ако не е сготвила,когато се приберат ,настава война-"аз си идвам от работа,няма какво да ям!"(хладилникът е винаги пълен,пръска се по шевовете)
Това да работиш от вкъщи,считай,че не те признават за човек.Никой не осъзнава ,че работата си е работа.

# 142 14 авг. 2018, 12:56 ч.
  • Мнения: 5 108
Цитат на: Вълшебство в вт, 14 авг 2018, 12:41
Цитат на: Г-жа Рамацоти в вт, 14 авг 2018, 12:23
Vervam,разбирам те, но това вменено чувство за вина е пак по нашите ширини......Как така аз ще съм човек, след като родя?! Вече съм майка т.е вече не съм личност.

Абсолютно  Peace Имам приятелка, която гледа две деца сама (таткото е на работа до към 7-8) + домакинство + работа от вкъщи + домашни любимци. И пак се чувства гузно, ако излезе за 2ч. и то не е защото не й доставя удоволствие, ами едно такова точно чувство на вина .. едва ли не някой ще каже - майка на две деца пък тръгнала по баровете  Laughing
Ама това пак не е задължително за означава че се е обезличила съвсем и перманентно, може просто в необходимостта да се справя с всичко това сама е свикнала с този ритъм и за момента другото и се струва неестествено, знам ли. Има хора, които в началото във въртележката и безизходицата отмятат приоритетите по важност и буквално не знаят какво да правят със свободното си време като им остане такова. Все си мисля че това е временно и си стъпват на краката. Не е лесно да няма кой да ти помогне, а за другите които нямат такива проблеми е невъзможно да те разберат и да ти влязат в обувките.
Знам ли, старая се да вляза в положение да "падналите" сестри в боя Joy И аз съм била в положение да не мога да го оставя/няма баба на разположение (пък и бабата не може да кърми Joy ) и детегледачка няма, да организират събиране точно когато ти нямаш никакъв шанс да отидеш и да ти кажат "е, какво толкова, как така не можеш", да знаете много е гадно.
Ама и патологични "маминки" не ги разбирам, виждала съм такива, побиват ме тръпки (особено като чуя да се точи мазно "принцеската на мама" или "принц" ама по-рядко съм чувала) Joy

# 143 14 авг. 2018, 13:04 ч.
  • Мнения: 24 329
Ние сме позволили да е така. Аз затова още вчера написах, че ми отне много нерви, да изчистя от себе си тези вкоренени модели.
Нито искам да съм удърничка, нито безплатна слугиня вкъщи. Аз съм си личност и си имам своите нужди. И даже понякога си ги задоволявам Innocent

# 144 14 авг. 2018, 13:08 ч.
  • European Union
  • Мнения: 1 387
Цитат на: JoyJoy86 в вт, 14 авг 2018, 12:21
И така стават едни роботи, депресирани , един неспирен кръг. Даже съм имала телеф.разговор в който не знаеше една моя близка кой ден е...
Тази седмица на два пъти ми се случи да не знам кой ден е. Отпуска съм, децата са при баба си. Обезличила съм се от мързел... А всъщност няма нищо чудно. Денят от седмицата е важен, само когато чакаш да дойде почивния ден. Ако си по майчинство, няма голяма разлика между понеделник и петък. И това по никакъв начин не означава, че си обсебен от детето.

# 145 14 авг. 2018, 13:09 ч.
  • Beyond the stars
  • Мнения: 7 851
Цитат на: purpletka в вт, 14 авг 2018, 12:56
Цитат на: Вълшебство в вт, 14 авг 2018, 12:41
Цитат на: Г-жа Рамацоти в вт, 14 авг 2018, 12:23
Vervam,разбирам те, но това вменено чувство за вина е пак по нашите ширини......Как така аз ще съм човек, след като родя?! Вече съм майка т.е вече не съм личност.

Абсолютно  Peace Имам приятелка, която гледа две деца сама (таткото е на работа до към 7-8) + домакинство + работа от вкъщи + домашни любимци. И пак се чувства гузно, ако излезе за 2ч. и то не е защото не й доставя удоволствие, ами едно такова точно чувство на вина .. едва ли не някой ще каже - майка на две деца пък тръгнала по баровете  Laughing
Ама това пак не е задължително за означава че се е обезличила съвсем и перманентно, може просто в необходимостта да се справя с всичко това сама е свикнала с този ритъм и за момента другото и се струва неестествено, знам ли. Има хора, които в началото във въртележката и безизходицата отмятат приоритетите по важност и буквално не знаят какво да правят със свободното си време като им остане такова. Все си мисля че това е временно и си стъпват на краката. Не е лесно да няма кой да ти помогне, а за другите които нямат такива проблеми е невъзможно да те разберат и да ти влязат в обувките.

О, не не .. При нея не говорим изобщо за обезличаване - тя намира време даже за собствени хобита, благотворителност, крафт неща и т.н. Въпросът е в чувството на вина, ако излезе сама с приятелки, ако иде на фризьор и някакво такова нещо само и единствено за нея си извън вкъщито.
 Понеже по-нагоре се спомена за вмененото чувство на вина по нашите ширини.

# 146 14 авг. 2018, 13:23 ч.
  • Мнения: 275
Цитат на: cloudy15 в вт, 14 авг 2018, 13:08
Цитат на: JoyJoy86 в вт, 14 авг 2018, 12:21
И така стават едни роботи, депресирани , един неспирен кръг. Даже съм имала телеф.разговор в който не знаеше една моя близка кой ден е...
И това по никакъв начин не означава, че си обсебен от детето.
Не ми вади думите от контекста понеже е написано друго в предвид. Че им е трудно когато са самички и никой не им ПОМАГА! А не че са обсебени!?

 "Ако си по майчинство, няма голяма разлика между понеделник и петък. "
Сигурно няма разлика кой ден е. Но има разлика ако има кой да те отмени да отидеш да се изпикаеш.

# 147 14 авг. 2018, 13:23 ч.
  • София
  • Мнения: 38 476
Имам си някакво правило - всеки ден излизам сама за 2-3 часа. Мисля, че това поддържа душевното ми здраве!
Като беше по-голямо бебе малкия се измъквах поне да взема кухнята сама.😁

# 148 14 авг. 2018, 13:25 ч.
  • Мнения: 5 108
Цитат на: Free Agent в вт, 14 авг 2018, 13:23
Имам си някакво правило - всеки ден излизам сама за 2-3 часа. Мисля, че това поддържа душевното ми здраве!
Като беше по-голямо бебе малкия се измъквах поне да взема кухнята сама.😁
Браво, значи имаш на кого да оставиш детето за 2-3 часа всеки ден Simple Smile

# 149 14 авг. 2018, 13:28 ч.
  • Варна
  • Мнения: 36 601
И аз имам бе! Че и за повече! Ясла и градина ги гледат даже по цял ден.

# 150 14 авг. 2018, 13:29 ч.
  • София
  • Мнения: 38 476
По едно време нямаше и ми беше много зле. Малкия отказа да ходи на градина и трябваше да си пренаредя целия живот, за да не си остана вкъщи още няколко години.

# 151 14 авг. 2018, 13:30 ч.
  • Мнения: 5 059
Цитат на: Free Agent в вт, 14 авг 2018, 13:23
Имам си някакво правило - всеки ден излизам сама за 2-3 часа. Мисля, че това поддържа душевното ми здраве!
Като беше по-голямо бебе малкия се измъквах поне да взема кухнята сама.😁

И не изпитваш чувство за вина?Не се терзаеш защо в тези моменти децата ти не са до теб?

Най-добрата ми приятелка има 2 деца,живеят близо до баби и дядовци и има кой да ги гледа 1 път в месеца за по една вечер да излязат на някъде.Много често излизаме и с децата ,но има и моменти,в които сме се събрали по-голяма компания,без деца ,занимаваме се с неща,на които едно дете би пречило и тя ми се сърди като я покая на нещо такова.Казва ми,че съм длъжна да се съобразя ,че тя има деца.
Става ми болно и гадно,чувствам се виновна,че съм я поканила на някакво събитие ,на което децата не могат да дойдат и на нея ще и е зле...
Това нормално ли е?

# 152 14 авг. 2018, 13:32 ч.
  • Варна
  • Мнения: 36 601
Не.

Нейното е ненормално.

# 153 14 авг. 2018, 13:37 ч.
  • Мнения: 24 329
Никой на никого не е длъжен. Вие я каните, а тя решава дали да дойде. Тя не се е допитала до вас дали да ги ражда тия деца, нали?

# 154 14 авг. 2018, 13:39 ч.
  • Мнения: 5 059
Цитат на: Г-жа Рамацоти в вт, 14 авг 2018, 13:37
Никой на никого не е длъжен. Вие я каните, а тя решава дали да дойде. Тя не се е допитала до вас дали да ги ражда тия деца, нали?

Ами,всъщност тя второ не искаше ,но с мъжът и я убедихме колко ще е прекрасно да си бременеем заедно с нея и почнахме опитите почти заедно.Сега тя има дете на 2 годинки,аз още опитвам Grinning

# 155 14 авг. 2018, 13:44 ч.
  • София
  • Мнения: 38 476
С дете на 2 е тегаво, ама ако има на кой да го остави, защо да не си почине.
Или пък напук се прави на мъченица. Има го и този вариант. Някои хора обожават да се идентифицират с проблемите си! Колкото е по-голям проблема, толкова по-важни се чувстват.

# 156 14 авг. 2018, 13:44 ч.
  • Мнения: 5 108
Цитат на: HighSpeed в вт, 14 авг 2018, 13:28
И аз имам бе! Че и за повече! Ясла и градина ги гледат даже по цял ден.
Хм, жените с повече от един смисъл в живота, като семейство, кариера и т.н. работят по същото време както ясните и градините Wink

Цитат на: Vervam в вт, 14 авг 2018, 13:30
Цитат на: Free Agent в вт, 14 авг 2018, 13:23
Имам си някакво правило - всеки ден излизам сама за 2-3 часа. Мисля, че това поддържа душевното ми здраве!
Като беше по-голямо бебе малкия се измъквах поне да взема кухнята сама.😁

И не изпитваш чувство за вина?Не се терзаеш защо в тези моменти децата ти не са до теб?

Най-добрата ми приятелка има 2 деца,живеят близо до баби и дядовци и има кой да ги гледа 1 път в месеца за по една вечер да излязат на някъде.Много често излизаме и с децата ,но има и моменти,в които сме се събрали по-голяма компания,без деца ,занимаваме се с неща,на които едно дете би пречило и тя ми се сърди като я покая на нещо такова.Казва ми,че съм длъжна да се съобразя ,че тя има деца.
Става ми болно и гадно,чувствам се виновна,че съм я поканила на някакво събитие ,на което децата не могат да дойдат и на нея ще и е зле...
Това нормално ли е?
Няма нужда от ирония, не е уместно Simple Smile И да те светна бабите и дядовците и те са хора, работят, изгледали са си децата, имат социален живот и занимания, пътуват през почивните дни и т.н.... Не са длъжни и не е редно да ни гледат децата през вечер за да излизаме, нали така? Познавам толкова много хора, които явно не са били много подготвени за първите години родителство и за да не "загубят себе си" злоупотребяват с родителите си. Не мислиш ли, че майките и бащите ни са си взели своят дял бърсане на насрани дупета, успокояване на ревящи бебета, къпане на бебета, бърсане на повръщано и т.н., че да им натрисаме отново такива ангажименти, за да не си променим ритъма на социалния живот? Уточнявам че говоря за деца до 3-4 г възраст, после стават съвсем адекватни човечета и това да ги гледат по-често вечер няма да натоварва баби и дядовци, а ще ги забавлява. Говоря от опит - имаме дете на 2 г 6 м и това да го гледаш вечер и да го сложиш да спи си е голяма занимавка.
Иначе като ти е най-добра приятелка, помогни и да не затъва в безизходица, още нямаш деца, няма да ти коства кой знае колко да я попиташ кога има възможност да се видите и да се организираш спрямо нея Wink Ако наистина много искаш да се съберете трябва да знаеш че уговорки се правят двустранно, това еднолично да кажеш дата, час и място и да поставиш човека пред свършен факт говори че не ти пука много дали ще успее да дойде или не... Приятелите са за това Simple Smile

# 157 14 авг. 2018, 13:51 ч.
  • Мнения: 5 059
purpletka
понеже знаех,че ще кажете,че бабите и те са хора и не могат през ден да гледат малки деца,за това няколкократно казах,че става дума за веднъж в месеца(да речем).
И то за оставяне от няколко часа.Тя даже ги приспива вкъщи и майка и идва просто да има човек в къщата.Много често не се налага да прави каквото и да е,просто да е там се иска от нея.
Също така казах,че много често излизаме  с децата(явно уговорките са двустранни и съобразени),но се случва да се съберем компания(живеем не в един квартал и имаме различни компании) и аз я питам-ще се събираме да правим еди какво си,ще можете ли да оставите децата и да дойдете и вие?Искате и можете ли?
И тя след това ми е обидена и сърдита,че аз трябва да се съобразя,че тя има деца и да и предложа едва ли не вариант да правим нещо С децата.Винаги , на всяка среща,при всяко излизане е това.
Не ми изкривявайте думите,моля.Много добре знам какво имам предвид и какво е положението ,че да ми слагате чужди думи в устата...

# 158 14 авг. 2018, 14:04 ч.
  • Мнения: 5 108
Не ти изкривявам думите, просто коментарът ти звучеше като "бабите и дядовците са им под носа, а успяват да излязат без децата само веднъж в месеца"...
Иначе веднъж в месеца може да ти звучи абсурдно малко (не казвам че наистина мислиш така), но за активни баби и дядовци (съдя по нашите) особено лятото си е събитие и една свободна вечер да им се намери. Трудно е да им кажем няма да се виждате с приятели и няма да ходите на почивка, защото ние искаме да излезем без детето... Освен това нашите баби и дядовци са млади, но ги виждам - дори вземането на детето от ясла и гледането му за два часа докато свърша аз работа им изпива соса Joy И в този смисъл това

Цитат на: Vervam в вт, 14 авг 2018, 13:51
Много често не се налага да прави каквото и да е,просто да е там се иска от нея.
може да е страшно изтощително за една баба... последният път като ходихме с мъжа ми на клуб до 3-4 ч и като видях майка ми и баща ми колко бяха капнали да ни чакат да се приберем... не им е лесно и на тях...
Иначе (просто съвет, не се засягай Simple Smile ) за това:
Цитат на: Vervam в вт, 14 авг 2018, 13:51
Също така казах,че много често излизаме  с децата(явно уговорките са двустранни и съобразени),но се случва да се съберем компания(живеем не в един квартал и имаме различни компании) и аз я питам-ще се събираме да правим еди какво си,ще можете ли да оставите децата и да дойдете и вие?Искате и можете ли?
Те искат, но навярно не могат... Може да я попиташ следващият път "искаме да се събираме да правим еди какво си, кога ще можете да оставите децата, за да дойдете и вие" Wink Така ако щеш и топката е в нейното поле, няма да има за какво да ти се сърди, защото си и дала избор Wink

# 159 14 авг. 2018, 14:05 ч.
  • Мнения: 9 521
С последните постове на purpletka съм много съгласна. и наистина има много такива хора...
В крайна сметка никой не е длъжен да ти гледа децата /то аз и нямам родители, де/. а пък и чудо голямо ще го изкарате това гледане, егати тегобата Wink. и двете деца съм ги гледала сама до почти 3 г., докато не тръгнаха на градина. нито съм се чувствала 1/2 човек, нито съм  изчатквала, нито някой ми е омаловажавал работата, нито нищо....просто период.
за излизането - ами не сме излизали вечер, особено в кърмаческия период. ми на - нищо не ми стана, голям праз. иначе пътувахме и пътуваме много, разнообразявахме се по наши си начини. и сега избягвам да ангажирам други хора. който си има деца - да си ги гледа.
а понякога организирането на излизане ми е било толкова сложно, че съм предпочитала да си го спестя, особено ако някой ми прави фасони.
един не може да приеме едно, друг - друго. хайде да не разпределяме кое е нормално и кое - не.

# 160 14 авг. 2018, 14:11 ч.
  • Мнения: 5 059
Ами,не ми беше това мисълта,че излизат само веднъж в месеца.Напротив,не я и карам да е повече.Ама тя не иска и за един ден да се отдели от тях.Подчертавам НЕ ИСКА,не не може.
Бабата и сама иска да гледа внучетата и и предлага .
На нея просто не и харесва факта,че сме се събрали на нещо ,на което не могат да присъстват деца,.
Няма как да променям плановете на още 5 човека,които не я познават почти заради нейните деца...
Когато се виждаме двете не е никакъв проблем и винаги е с децата,че и с мъжа и иска да се съобразявам ,да е и той там.Имам чувството,че това момиче не се приема за цял човек,ако около нея не е цялото домочадие.
Но до преди тази тема го приемах като сравнително нормално поведение на РОДИТЕЛ.Коментарите тук ме карат да се замислям.

# 161 14 авг. 2018, 14:19 ч.
  • София
  • Мнения: 3 050
Е при нас не става дума за смяна на няколко памперса. Все още кърмя два, три пъти дневно и в момента е в периода признавам само мама. В този смисъл казах, че има нужда от мен. Това е просто период и той ще отмине, не съм казала изобщо, че аз вече нямам значение. Напротив, когато вече нея я има, ще имам време и спокойствие да направя за себе си всичко онова, което не съм успяла през годините.

# 162 14 авг. 2018, 14:20 ч.
  • Мнения: 24 329
Ами не е нормално поведение. Сигурно има чисто женски неща, които бихте могли да правите или говорите, ако тя е без деца или съпруг

# 163 14 авг. 2018, 14:22 ч.
  • Мнения: 5 108
Ооох, Vervam, you sweet summer child (както се казва на майтап) Wink Не знам точно какъв е случая с приятелката ти, но това че бабата предлага не е гаранция за нищо... Знаеш ли какви баби има, предлагат си помощта че и се сърдят като не ги търсиш, ама потърсиш ли ги... или ама точно тогава не могат (нормално, не са длъжни, ама редовно като не могат се отказваш), или идват да ти помогнат ама ти става черен света че си ги повикал, почва се едно мрънкане (уж споделяне) колко са изтощени, колко не са спали, колко много работа имат, колко много ангажименти, как не са успяли да напазаруват и да сготвят манджата и т.н. и т.н., или ти казват че ще дойдат, ти си правиш плановете пък като дойдат се оказва че много спешно трябва да си тръгнат два часа преди очакваното и плановете ти отиват на майната си... изобщо не лежи на кълката че щедрото предлагане на помощ се капитализира Joy И повярвай ми, на поредната такава случка просто се изморяваш и предпочиташ да не си причиняваш целия пазарлък... затова казах че всяка помощ си има цена, дори да не го осъзнаваш на момента...
Вече с мъжа и не знам какъв е казуса, може да и се цупи ако го остави "детегледачка", което е проблем между тях си...

# 164 14 авг. 2018, 14:37 ч.
  • Мнения: 5 059
Не,просто тя иска да са всички заедно....
Не го оставя детегледачка,децата са с нас!Просто иска и той да е там.А човека изобщо,ама изобщо няма да и се разсърди,ако го остави поне веднъж в живота сам вкъщи ,да си гледа ТВ на спокойствие.
И ,не,не го иска до нея за да помага с децата,тях ние ги гледаме.Просто"и той да е там".
Буквално не се чувства ок със себе си и някак не знае какво да прави и как да се забавлява,ако децата и и мъжът и не са с нея.Майка...родител...така го наричах до скоро.
Тя се отъждествява като човек и личност само с децата и мъжа си.Ако тях ги няма все едно е никой....

# 165 14 авг. 2018, 14:39 ч.
  • Мнения: 24 329
Това са си диагнози някакви. Аз познавам жена, която сама не влиза да се къпе. Все с мъжа си......

# 166 14 авг. 2018, 14:41 ч.
  • Мнения: 275
Добре де. Аз да попитам въпреки че ужасно откланяме темата. Аз като не искам баби ( мое си решение) да ми помагат, а и живея в чужбина където "баби" няма, кой аджеба ще ми помага? Аз и пак аз. Кофтито е че и аз сигурно ще изчезна от земята и от орбита от безсъние и ревове ( уж се готвя психически за това ама надали) , сменяне на пелени и истерични писъци. Което за първескиня си е сигурно шок...Но при първия удобен момент ще пожелая да не съм робинята изаура и може би ще потърся детегледачка почасово или ясла само защото ще смятам , че съм човек. Но решението ми е - далеч от баби понеже  децата "попиват" по малко от тях,  а не го искам. Грешно ли е, че аз съм против баби? Ми , не. Първо хората не са ми длъжни. Второ- възпитанието искам от мен и баща му, не да ми се меси някоя. Ще мина през ада но няма да си дам детето на баба ( и в България да бях пак нямаше).

# 167 14 авг. 2018, 14:42 ч.
  • Мнения: 5 059
Цитат на: Г-жа Рамацоти в вт, 14 авг 2018, 14:39
Това са си диагнози някакви. Аз познавам жена, която сама не влиза да се къпе. Все с мъжа си......
Ами,кофти е като няма кой да ти изтърка гърба Grinning
Може да е станало ритуал .На много родители това им е единственото време наистина насаме.

# 168 14 авг. 2018, 14:42 ч.
  • Мнения: 5 108
Vervam, а може просто да взима навсякъде децата и мъжа си като излизате, за да ви накаже точно вас дватамата че сте я навили за второ дете Joy (шегувам се, но все пак си помисли де Joy )

# 169 14 авг. 2018, 14:44 ч.
  • София
  • Мнения: 38 476
Твоя си работа, Joy. Аз имам една състудентка, тя има гледачка и свеки. Свекито просто къса нерви!

# 170 14 авг. 2018, 14:46 ч.
  • Мнения: 5 059
Цитат на: JoyJoy86 в вт, 14 авг 2018, 14:41
Добре де. Аз да попитам въпреки че ужасно откланяме темата. Аз като не искам баби ( мое си решение) да ми помагат, а и живея в чужбина където "баби" няма, кой аджеба ще ми помага? Аз и пак аз. Кофтито е че и аз сигурно ще изчезна от земята и от орбита от безсънше и ревове ( уж се готвя психически за това ама надали) , сменяне на пелени и истерични писъци. Което за първескиня си е сигурно шок...Но при първия удобен момент ще пожелая да не съм робинята изаура и може би ще потърся детегледачка почасово или ясла само защото ще смятам , че съм човек. Но решението ми е - далеч от баби понеже  децата "попиват" по малко от тях,  а не го искам. Грешно ли е, че аз съм против баби? Ми , не. Първо хората не са ми длъжни. Второ- възпитанието искам от мен и баща му, не да ми се меси някоя. Ще мина през ада но няма да си дам детето на баба ( и в България да бях пак нямаше).

То по тази логика няма да можеш да идеш на един ресторант 14 години....
Grinning
Хубаво е да има кой да подложи едно рамо ,ако се наложи да има на кой да ги оставиш за час,два.Не всеки има този лукс,ясно ми е .Майка ми е е отгледала съвсем сама.Баба ми е била на 200 км в друг град и е нямало как да припка да ме дундурка.
Така че знам за какво говориш.Но когато има някой до теб,няма как поне веднъж да не се възползваш.То даже не е възползване,а услуга.

# 171 14 авг. 2018, 14:51 ч.
  • Мнения: 5 059
Цитат на: purpletka в вт, 14 авг 2018, 14:42
Vervam, а може просто да взима навсякъде децата и мъжа си като излизате, за да ви накаже точно вас дватамата че сте я навили за второ дете Joy (шегувам се, но все пак си помисли де Joy )

Тук вече има много смисъл Grinning
Ако това и е идеята,добре се справя хихи
И непрекъснатото повтаряне:"ще видиш като имаш деца",като звън на някакви камбани,мине се не мине и се чува от някъде.
Живота ти се променя,безспорно,но все си мисля,че възгледите ти за света и живота си остават,поне основните.
Еххх,наистина ми се иска скоро да се случи чудото,да кажа и аз тогава-"видяхте ли!"
Инструктирала съм роднини и приятели да ме ударят с най-тежкия тиган по главата,ако стана една от обсебващите майки Grinning

# 172 14 авг. 2018, 14:52 ч.
  • София
  • Мнения: 38 476
Между другото, някой пък може да ме сметне мен за много привързана майка, тъй като всяко лято децата са си у нас с малки изключения. Майка ми навремето, като ни метне в Сливен, 3 месеца не я виждахме. Сега, тя си работи, друга баба няма и това е. Най-много да се отчете за 3-4 часа 2-3 пъти седмично, но и на това съм благодарна.

# 173 14 авг. 2018, 14:55 ч.
  • Мнения: 9 521
Цитат на: Г-жа Рамацоти в вт, 14 авг 2018, 14:39
Това са си диагнози някакви. Аз познавам жена, която сама не влиза да се къпе. Все с мъжа си......

ми нужди, кво да правят хората Laughing
джой, споко бе, може нещата съвсем различно да се развият. знаеш ли каката ква беше кротка? от нямаше и втория месец започна да спи по цяла нощ, не съм я приспивала, защото я научих сама да заспива. не съм я дундуркала или нещо такова. само с яденето малко имаше драма, но не беше болка за умиране. даже си спомням един път ходих на кръчма с една приятелка, бяхме в някаква градина. ами 2 часа не гъкна това дете, седеше си кротко в количката. елате да я видите сега Smiling Imp
аз лично съм против мятането на бебета на гледачки и подобни, вкл. и на баби.
вервам, душко, правилно ти казва - ще видиш Wink
free agent, на мен ще ми е кофти ако не си видя децата 3 м., честно.

# 174 14 авг. 2018, 14:57 ч.
  • Мнения: 275
Цитат на: Vervam в вт, 14 авг 2018, 14:46
Цитат на: JoyJoy86 в вт, 14 авг 2018, 14:41
Добре де. Аз да попитам въпреки че ужасно откланяме темата. Аз като не искам баби ( мое си решение) да ми помагат, а и живея в чужбина където "баби" няма, кой аджеба ще ми помага? Аз и пак аз. Кофтито е че и аз сигурно ще изчезна от земята и от орбита от безсънше и ревове ( уж се готвя психически за това ама надали) , сменяне на пелени и истерични писъци. Което за първескиня си е сигурно шок...Но при първия удобен момент ще пожелая да не съм робинята изаура и може би ще потърся детегледачка почасово или ясла само защото ще смятам , че съм човек. Но решението ми е - далеч от баби понеже  децата "попиват" по малко от тях,  а не го искам. Грешно ли е, че аз съм против баби? Ми , не. Първо хората не са ми длъжни. Второ- възпитанието искам от мен и баща му, не да ми се меси някоя. Ще мина през ада но няма да си дам детето на баба ( и в България да бях пак нямаше).

То по тази логика няма да можеш да идеш на един ресторант 14 години....
Grinning
Хубаво е да има кой да подложи едно рамо ,ако се наложи да има на кой да ги оставиш за час,два.Не всеки има този лукс,ясно ми е .Майка ми е е отгледала съвсем сама.Баба ми е била на 200 км в друг град и е нямало как да припка да ме дундурка.
Така че знам за какво говориш.Но когато има някой до теб,няма как поне веднъж да не се възползваш.То даже не е възползване,а услуга.

Забрави ги тези 14г . Grinning Моя максимум е 2..даже и през тях ще искам тая наречена отмяна - от мъжа си , или гледачка. ММ поне си пада по деца ( повече от мен май Joy ). Бабите - далеч ! Съпруга може да ми е отмяна и помощ. На друг се не моля!

# 175 14 авг. 2018, 14:58 ч.
  • Beyond the stars
  • Мнения: 7 851
Е аз имам позната без деца, която е залепена за мъжа си .. работят заедно, живеят заедно, излизат навсякъде заедно, по магазините ходят заедно, като нещо административно трябва да се свърши и двамата вземат отпуски, ако е болна - той си пуска отпуск.. Абе едно неразривно цяло са. Не ходи на някакви места, примерно магазин Х, понеже Иван се отегчавал... ами остави Иван вкъщи да се излегне пред тв-то и си ходи по магазините.
Не знам .. не го разбирам, ама разни хора.  Peace
Но като цяло има такива, които и без деца трудно съществуват сами със себе си.

# 176 14 авг. 2018, 15:03 ч.
  • Мнения: 5 059
Цитат на: Вълшебство в вт, 14 авг 2018, 14:58
Е аз имам позната без деца, която е залепена за мъжа си .. работят заедно, живеят заедно, излизат навсякъде заедно, по магазините ходят заедно, като нещо административно трябва да се свърши и двамата вземат отпуски, ако е болна - той си пуска отпуск.. Абе едно неразривно цяло са. Не ходи на някакви места, примерно магазин Х, понеже Иван се отегчавал, ами остави Иван вкъщи да се излегне пред тв-то и си ходи по магазините.
Не знам .. не го разбирам, ама разни хора.  Peace

Ами,тази същата приятелка ми каза съвсем наскоро,че не може да разбере как така с мъжът ми имаме свободно време,което НЕ прекарваме заедно.Например как ходя всяка събота и неделя да плувам САМА,той не идва .Или как преди 3 седмици отидох на планина със свекървата и свекъра,а той остана да си спи и почива вкъщи.По нейни думи това е ужасно и значи,че двама човека не се обичат и не държат един на друг.
А лошото е,че не съм много сигурна ,че мъжът и е на същия житейски принцип ,ама те си знаят...
А това,което ти казваш е направо абсурд!Да си вземе отпуска,защото тя е болничен?Сериозно ли!?Кажи ми,че се шегуваш.

# 177 14 авг. 2018, 15:06 ч.
  • Мнения: 275
" Но като цяло има такива, които и без деца трудно съществуват сами със себе си. "
Абсолютно вярно! Много добре го каза. Та хубаво, ако като си от онея "привързани" майки как ще се разделиш с чавето си на 18? Мале драма ще е..Или да замине в чужбина- цял индийски сериал.
Хората се раждат сами и умират сами. А през останалото време се опитват да докажат, че не е така.
За това ( по темата) смятам , че излишното захласване по деца е в повече. И ни е лоша услуга ако се привържем адски. Това дете поема по своя път. И ние го знаем от самото му раждане. Помагаме му да стане човек но не ни принадлежи.

# 178 14 авг. 2018, 15:08 ч.
  • Мнения: 5 059
А,само да попитам,защо темата е в раздел Проблемно забременяване?

# 179 14 авг. 2018, 15:11 ч.
  • Мнения: 5 108
Vervam, за твоята приятелка - като се появят децата (говоря за първите най-ангажирани периоди) и едва успяват партньорите да си кажат нещо различно от "бебето ака три пъти днес, купи памперси, мокри кърпи и крем за дупе, СПЕШНО!!!", може би се опитва да компенсира като са заедно през времето когато не работят.
Иначе ей сега като бяхме болни и двамата с дребния и аз вече бях бременна, вярвай ми постоянно се ядосвах че мъжът ми не си взе поне един ден да удари едно рамо Joy Просто бях такъв парцал, не знаех изобщо как се движа, че и за дребното се грижех... Естествено примерът на Вълшебство не е в тази категория де Simple Smile
Темата е в "Проблемно забременяване" защото авторката доколкото разбрах пробва вече доста време и се пита борбата за деца на какво се дължи... Обаче ни излезе на всички на челна страница и се изсипахме един куп жени тук Joy

# 180 14 авг. 2018, 15:12 ч.
  • Beyond the stars
  • Мнения: 7 851
Цитат на: Vervam в вт, 14 авг 2018, 15:03
А това,което ти казваш е направо абсурд!Да си вземе отпуска,защото тя е болничен?Сериозно ли!?Кажи ми,че се шегуваш.

Хич не се шегувам, обикновено е с мотива "Е без друго аз съм си вкъщи, тъкмо и той да си почине"  Grinning
Също всеки уикенд се ходи при неговите родители в близко разположено село, въпреки че не й е приятно, не й се стои там и всеки понеделник се мрънка колко гадно било. Ама да не отиде с него ?!?
Абсурд! Те са семейство  Laughing

# 181 14 авг. 2018, 15:19 ч.
  • Мнения: 5 059
Цитат на: Вълшебство в вт, 14 авг 2018, 15:12
Цитат на: Vervam в вт, 14 авг 2018, 15:03
А това,което ти казваш е направо абсурд!Да си вземе отпуска,защото тя е болничен?Сериозно ли!?Кажи ми,че се шегуваш.

Хич не се шегувам, обикновено е с мотива "Е без друго аз съм си вкъщи, тъкмо и той да си почине"  Grinning
Също всеки уикенд се ходи при неговите родители в близко разположено село, въпреки че не й е приятно, не й се стои там и всеки понеделник се мрънка колко гадно било. Ама да не отиде с него ?!?
Абсурд! Те са семейство  Laughing


Същите приказки слушам и аз .Все едно по учебник са ги учили....
Нали сме семейство-аз ще направя компромис,друг път той,важното е да сме заедно.
И това за елементарни неща като хобита,излизания с приятели и тн.Все неща,за които аз лично не виждам смисъл който и да е да прави компромис всеки път,само и само да са заедно.
Много далечно ми е това мислене.

# 182 14 авг. 2018, 15:19 ч.
  • Мнения: 9 521
прясно семейство ли са? щото и аз съм виждала такива, но с времето им минава Wink

# 183 14 авг. 2018, 15:20 ч.
  • Мнения: 5 059
Цитат на: zenata в вт, 14 авг 2018, 15:19
прясно семейство ли са? щото и аз съм виждала такива, но с времето им минава Wink

Тези за които аз говоря са 6 години вече заедно.За мен това не е прясно Simple Smile

# 184 14 авг. 2018, 15:25 ч.
  • Мнения: 2 560
Аз пък имам позната, която при всеки почивен ден на гаджето си си вземаше болничен. Не са отскоро заедно, но тя е  обсебваща като лепка. Зора не е да прекарват време заедно,  а по- скоро ной да не прекарва време без нея. Безумно го ревнува и от приятели му. 

# 185 14 авг. 2018, 15:30 ч.
  • Beyond the stars
  • Мнения: 7 851
Цитат на: Vervam в вт, 14 авг 2018, 15:20
Цитат на: zenata в вт, 14 авг 2018, 15:19
прясно семейство ли са? щото и аз съм виждала такива, но с времето им минава Wink

Тези за които аз говоря са 6 години вече заедно.За мен това не е прясно Simple Smile

И моите са заедно от толкоз някъде .. поне 7-8 години.
А то и да им мине някой ден, желаещите да излизат с тях самосиндикално ще клонят към 0 безкрайност.
Все пак, за да е нон стоп с него, някогашните приятелки отдавна са в графа "Девета глуха", освен ако не желаят да си излизат тримата  Mr. Green

# 186 14 авг. 2018, 15:44 ч.
  • Мнения: 5 059
Цитат на: Вълшебство в вт, 14 авг 2018, 15:30
Цитат на: Vervam в вт, 14 авг 2018, 15:20
Цитат на: zenata в вт, 14 авг 2018, 15:19
прясно семейство ли са? щото и аз съм виждала такива, но с времето им минава Wink

Тези за които аз говоря са 6 години вече заедно.За мен това не е прясно Simple Smile

И моите са заедно от толкоз някъде .. поне 7-8 години.
А то и да им мине някой ден, желаещите да излизат с тях самосиндикално ще клонят към 0 безкрайност.
Все пак, за да е нон стоп с него, някогашните приятелки отдавна са в графа "Девета глуха", освен ако не желаят да си излизат тримата  Mr. Green

Някои умишлено точно това правят.Създават си свое мини общество,затварят се в един голям сапунен балон и се стремят някой да не им го пукне случайно.
Преди месец-два ми се оплака един приятел(той е брат на мъжа на друга приятелка),че заради нея са загърбили всичките им родини по бащина линия.А пък аз мога да кажа,че откакто тя е с него всичките и стари приятели минахме не на заден план,а направо ни изрита от живота си.Приятелства продължили по 25 години....
Явно е взаимно и не е заради другия,а просто така им харесва на някои хора.

# 187 14 авг. 2018, 16:23 ч.
  • Beyond the stars
  • Мнения: 7 851
Много офф топик стана, ама се чудя на такива хора - ако един ден, не дай Боже, останат сами.. как ще продължат да функционират ? Нито се познават без този човек, нито имат някой останал приятел/познат и т.н.

# 188 14 авг. 2018, 16:24 ч.
  • Мнения: 1 729
Вие май си живеете във вашия свят. Ами ако ви кажа, че 80% от мъжете ще са нацупени цяла седмица, ако им оставите децата за цяла вечер и излезете с приятелки? Отделно - давам за пример баща ми - наистина ми излиза през носа неговото гледане на децата. Глези ги до припадък, не спазва нищо, което съм му казала, че даже почна да ме лъже голямата като са били заедно ( спести си, че е яла сладолед и аз щях да я сложа да спи, защото си мисля че е вечеряла). И на майка ми ги оставям много, и на свекървата когато мога, защото съм човек, който не издържа само вкъщи. Но всичко това не е безплатно - ами безкрайните часове турски сериали? Опитвам се да обясня на майка ми, че са ужасно вредни за децата, но не мога да влияя на други хора как ги гледат. И все пак съм й безкрайно благодарна, че ми помага много. Въпреки всичките си здравословни проблеми. 
Та според мен прекалено се гледа от единия ъгъл на нещата. Аз се обзалагам, че приятелката ти или няма нужда да ходи сама с други хора някъде, или й пилят на главата или разправиите й са повече накрая от кефа. Ама как са го обясниш това на някой, който няма същите ангажименти?

# 189 14 авг. 2018, 16:30 ч.
  • Варна
  • Мнения: 36 601
Ами много лошо за тях, ако са нацупени щото жената е решила, че и тя е човек и има нужда една вечер да вземе въздух. Такива екземпляри не са мъже, а нищожества и една умна жена или не би ги търпяла или би ги поставила на мястото им както тя си знае.

Ще каже човек, че сама ги прави тия деца...

Последна редакция: вт, 14 авг 2018, 16:41 от HighSpeed

# 190 14 авг. 2018, 17:42 ч.
  • Мнения: 275
@Rally7777
На финала ТЕМАТИЧНО да те успокоя авторке. И аз съм точно като теб
"На 33години съм.От 1 година с мъжа ми правим опити за бебе,не бих казала че ми е мечта или биологичен инстинкт,а по-скоро чувство за дълг,желание за продължаване на поколението.Чета как се вълнувате и се питам има ли настоящи или бъдещи майки ,които са развили майчин инстинкт и обич по време и след бремеността?"
Чета себе си. И за финал- видях Heart на бебето си и ми стана мило. Не съм се разчувствала излишно, даже теглих една майна на една с количка която мина почти през кракът ми. Simple Smile има майки и майки. Не се тревожи всичко което чувстваш е нормално. Не трябва да считаш за необходимо да се радваш или да вземеш на ръце бебе само защото другите го правят. Ние хората сме различни. Затова света е шарен ! Wink

# 191 16 авг. 2018, 22:26 ч.
  • Мнения: 21
Толкова много сродни души,намирам себе си във всеки един ваш пост и усешането е страхотно!Не съм сама и е чудесно ,че толкова много дами сте споделили мнение.Бг мама е място за всички и всякакви теми от отверки и ремонти до бебета и това го прави супер-колоритен Simple Smile ,социален и забавен.Вярвам,че занапред ще среща и приятели тук.Иначе опитите за бебе при мен продължават,но през това време си живея живота и се готвя за почивка .Мина точно една година,ако е рекъл Господ скоро ще стане.Мисля си,че бебета се правят с любов и спокойствие,но  при мен има доста стрес от работата и трудно се отпускам в секса,най-вероятно това също е фактор.

# 192 16 авг. 2018, 23:21 ч.
  • Мнения: 18 551
 Така и така се отклонихме много,да си споделя. Имам един приятел от години се познаваме. Прекарахме си тийнейджърството заедно в една компания. Бяхме все заедно. По всички важни поводи. Изключителна близки. Не съм го виждала от повече от 3 години. Въпреки, че живее супер близо. И не е като да не можем да се видим. Откакто се ожени забрави за нас, неговата компания и изобщо не се виждаме. По-странното е,че и с момчетата от компанията,които му бяха много близки също не се вижда. Той дори почти не се прибира в родното си място. Много ми беше странно това. Не знам защо така се получи. Но мисля,че всичко идва от жена му.
Явно си има такива хора. Самодостатъчни са си. Обсебват те
 Създават си друга среда,като си намерят човека и забравят за другите. За мен обаче това не е много нормално.Дори не ни сподели,че ще се жени от другаде разбрахме,че се е оженил.  Беше ми доста кофти но вече се примирих.
А иначе много ме дразни репликата"вече не си човек-а мама". Като кажа, че мъжа ми извежда детето за да спя ме гледат като гръмнати. Като разберат,че имам по час два отвреме навреме за хобитата си защото майка ми и мъжа ми ми помагат ме гледат все едно съм някаква престъпница. Все едно трябва да съм само и единствено  майка и да забравя за себе си.
Много виновна се чувствах в началото от такива намеци. Сега не ми дреме. Но аз съм отявлен егоист и честно казано слава Богу. Благодарна съм че имам помощ. Но не ми харесва да ми се вменяват вини за това и да ме гледат като изкопаемо. И то защото мъжа ми участва наравно и в домакинснвото и ми помага и за детето. То за туй и не съм спала като съм се омъжвала 😉

# 193 17 авг. 2018, 02:27 ч.
  • Мнения: 4 720
Има си отговорност човека. Не знаеш какво се случва в къщата му.
И ние много места сме посетители с нашите най-близки приятели, но уви в момента почти цялото ни свободно време е отделено в грижи за голямото дете, което за съжаление е със здравословни проблеми. Виждайки себе си, не си позволявам да критикувам кой как и с кого прекарва свободното си време.

# 194 17 авг. 2018, 09:41 ч.
  • Мнения: 9 521
хич не е странно, съвсем си е закономерно даже поведението като на приятеля по-горе. ами може да няма човека време, въпрос на приоритети. и аз не се виждам почти с приятелите от едно време. но и те са така - нямаме време да се обърнем /всички са с по 2-3, че и 4 деца/, някаква луда въртележка ни е завъртяла....виждаме се, когато някой от чужбинските приятели се домъкне и събере тайфата. толкова. а и не чувствам някаква особена нужда или желание да се събираме. всеки си е хванал някакъв негов си път, а времето е отрицателно направо, не стига за нищо. на мен най-важно ми е семейството + да направя нещо за себе си /например да тренирам, да си почина и т.н./. другите неща вече ми идват нагорно. 

# 195 17 авг. 2018, 09:49 ч.
  • Мнения: 5 108
Има и друг момент, който може да не се хареса много. Като се съберат двама вече по-големи души (не ученици), които не са били в обща компания всеки има свои приятели, винаги приятелският кръг на единия става основен, няма как. При нас със съпруга ми стана така, че ни запозна общ приятел (може би ми беше и до сега е по-близък с мен, отколкото с мъжа ми), който обаче до голяма степен е от компанията на мъжа ми и съответно се виждаме и поддържаме връзка с приятелския кръг на съпружето много повече. В което няма нищо странно и не значи че съм теглила тирантите на моите приятели от преди да се съберем с мъжа ми, моите приятелки си имат семейства с мъже които са срещнали по подобен начин, приятелите ми и те така си намериха половинки и всеки тръгна по пътя си, дори не сме в едни и същи градове повечето. Докато с много от приятелите на мъжа ми (които за мен все едно никога не са били само негови приятели де, ама това е друга тема) сме в един град, почти всички сме семейни и имаме много общо. Някак естествено се получи всичко, не виждам нищо странно в това.

# 196 17 авг. 2018, 11:51 ч.
  • Sk babe
  • Мнения: 194
Интересна тема! Simple Smile

От всичките ни приятели, само ние с ММ още нямаме поколение. Не че обичаме деца, много се радваме на племенниците - обичаме си ги. Но за момента знаем, че не сме готови за такава отговорност - и двамата работим много, дори събота и неделя. А детето е отговорност.
Най-много ме дразни обаче, като ми кажат, че "жената е създадена, за да ражда" или че "хората стават семейства, за да имат деца" - баш като задължение, все едно сме животни за разплод.
Преди 2 години мн. се издразних на една мама в Борисовата - слушах я как обяснява, че смисълът на живота на всяка жена бил да има и отглежда деца.
Направо ни изкара едва ли не разгонени животни, чехълчета, прокариотни клетки, програмирани да се делят. Живеем в 21 век, не в 15-ти, където децата са били работна ръка и разменна стока. И така, 40 минути разсъждава с майка си (предполагам) за "мисията" на жената на тази земя.

Честно казано, аз не се смятам за "машина за размножаване".

Последна редакция: пт, 17 авг 2018, 13:11 от la-bamba

# 197 17 авг. 2018, 12:10 ч.
  • Мнения: 2 062
Цитат на: la-bamba в пт, 17 авг 2018, 11:51
Преди 2 години мн. се издразних на една мама в Борисовата - случах я как обяснява, че смисълът на живота на всяка жена бил да има и отглежда деца.

При повечето хора след като се появят децата им, това се превръща в смисъла на живота.

Нямам деца все още, но не виждам нищо чудно в това.

# 198 17 авг. 2018, 12:13 ч.
  • Мнения: 5 059
Цитат на: EllieD в пт, 17 авг 2018, 12:10
Цитат на: la-bamba в пт, 17 авг 2018, 11:51
Преди 2 години мн. се издразних на една мама в Борисовата - случах я как обяснява, че смисълът на живота на всяка жена бил да има и отглежда деца.

При повечето хора след като се появят децата им, това се превръща в смисъла на живота.

Нямам деца все още, но не виждам нищо чудно в това.

Когато детето се появи може да се превърне в смисъл на живота,но за това да живее всяка жена-да роди и да гледа деца....това вече е голяма глупост.

# 199 17 авг. 2018, 12:21 ч.
  • Мнения: 4 127
както се казва -всяко нещо с времето си
да създадеш и отгледаш дете е едно от малкото смислени и важни неща, които човек прави през целия си живот
защото малко са хората, които освен децата си оставят нещо за поколенията след тях
важно е да оставиш следа след себе си, но това идва с възрастта и мъдростта
обезмислял се и се обезличавал живота след  появата на децата
те щото повечето преди това живеят супер смислен живот- заведения, купони, безмислени приказки с приятелки, фризьори, молове

Последна редакция: пт, 17 авг 2018, 12:39 от The Invisible

# 200 17 авг. 2018, 12:38 ч.
  • Мнения: 2 062
Цитат на: Vervam в пт, 17 авг 2018, 12:13
Когато детето се появи може да се превърне в смисъл на живота,но за това да живее всяка жена-да роди и да гледа деца....това вече е голяма глупост.

Не казвам, че всяка жена трябва да се стреми към това. Просто го намирам за нормален човешки импулс при повечето хора.

# 201 17 авг. 2018, 12:45 ч.
  • Варна
  • Мнения: 36 601
Абе, при мен липсваше тоя импулс. Отстъпих заради половинката тогава. Не съжалявам. Детето наистина стана център на живота ми. Даде ми много неща, които никога не съм си представяла преди нея.

# 202 17 авг. 2018, 13:13 ч.
  • София
  • Мнения: 38 476
Импулса или инстинкта те тресе няколко години, когато си "Мамо". После те пуска и се чудиш коя си, как се казваш, с какво се занимаваш - ей такива ексзистенциални въпроси. Разбира се, имаш избор - още един път да се качиш на влакчето Мамааа. Може и трети път. Може и детска градина да си направиш и това да ти е смисъла на живота, успеха и всичко.
А може и полека-лека да започнеш да се занимаваш с други неща - работа, учене, бизнес и т.н.

# 203 17 авг. 2018, 13:18 ч.
  • Sk babe
  • Мнения: 194
Цитат на: EllieD в пт, 17 авг 2018, 12:10
Цитат на: la-bamba в пт, 17 авг 2018, 11:51
Преди 2 години мн. се издразних на една мама в Борисовата - случах я как обяснява, че смисълът на живота на всяка жена бил да има и отглежда деца.

При повечето хора след като се появят децата им, това се превръща в смисъла на живота.

Нямам деца все още, но не виждам нищо чудно в това.

Да, смисъл за тях. Познавам жени, които от малки имаха една цел - намиране на мъж, брак и създаване на семейство. За тях всяко гадже, беше евентуален бъдещ съпруг. Имаха си списък с имена за децата,планове за сватбите, а-у. 

Убедена съм, че с появата на детето се променя и светогледа. Но да генерализираш всички жени, че едва ли не сме създадени само за да се множим - много архаично. Току виж, някое еманципирано момиче в мъжки свят реши да те съди, че и се накърняват правата.

# 204 17 авг. 2018, 13:21 ч.
  • Мнения: 5 059
Или пък хилядите жени,които никога няма да имат деца поради някакъв проблем?Какво трябва да значи "смисълът на живота е детето",значи ли,че те няма смисъл да живеят?
Тези кардинални изводи за живота хич не ми се нравят .Истината е,че всеки сам намира смисъла за себе си.И никой няма право да прави някакви обобщаващи заключения.

# 205 17 авг. 2018, 13:22 ч.
  • Мнения: 24 329
Да, но и да обвиняваш някоя, че се възприема като крава за разплод, също не е ок.
Кофти е, че много жени не си дават реална сметка, че нямат ресурс, не само финансов, да гледат децата, които създават

# 206 17 авг. 2018, 13:23 ч.
  • Мнения: 5 059
Цитат на: Г-жа Рамацоти в пт, 17 авг 2018, 13:22
Да, но и да обвиняваш някоя, че се възприема като крава за разплод, също не е ок.
Кофти е, че много жени не си дават реална сметка, че нямат ресурс, не само финансов, да гледат децата, които създават

Много, е меко казано...

# 207 17 авг. 2018, 13:25 ч.
  • Мнения: 5 108
Момичета, от чисто анатомична гледна точка жената (женският пол) наистина е създадена за да ражда, казвам го като жена с мечтаната професия и кариера по специалността. Природата така го е измислила и това няма смисъл да се мъчим да го отречем. Вече като роля в обществото не мисля че е адекватно в наши дни да се делим на полове, въпреки че е факт че пак заради анатомията си жената има ролята на водещ родител през първите години от живота на детето. Т.е. лошата или добрата (зависи от гледната точка) шега на природата с нас - няма как мъжа да ни замести в много отношения и затова се получава така че ролята на майка става водеща за известно време (различно в зависимост от възмосностите и разбиранията на жената).
Пък относно дъвкания "смисъл на живота" - пак зависи от каква гледна точка - физиологична или философска? Природата работи просто и се вълнува от физиологията ни, вече какво се случва в главите ни не я вълнува, даже често и пречи Wink И пак да попитам, защо се ограничавате до един смисъл? Аз пък отказвам да се ограничавам така Smiling Imp

Цитат на: Г-жа Рамацоти в пт, 17 авг 2018, 13:22
Да, но и да обвиняваш някоя, че се възприема като крава за разплод, също не е ок.
Кофти е, че много жени не си дават реална сметка, че нямат ресурс, не само финансов, да гледат децата, които създават
+1

# 208 17 авг. 2018, 19:45 ч.
  • Мнения: 275
"Преди 2 години мн. се издразних на една мама в Борисовата - слушах я как обяснява, че смисълът на живота на всяка жена бил да има и отглежда деца.
Направо ни изкара едва ли не разгонени животни, чехълчета, прокариотни клетки, програмирани да се делят. "
абсолютно вярно! щом едно дете осмисля живота ти, то ти самия си безмислено съществуващ. ние не сме животни само заради размножението...и нашя свят го осмисляме самите ние.Ако не можем да го осмислим без дете- е много жалко за нас самите. Да ви кажа ли колко хора на изкуството, на делата и прочее са неразмножили се , а смисъла им в света е голям? Айде да не би Левски и Лили Иванова да са имали деца? ( примерно) НЕ..но са дали повече от тези със ...така че смисъла сме ние и нашите следи и дела , но не и децата. Аз не съм амеба да се деля Kissing Heart
и май да направим.нова тема за смисъла на живота Joy

# 209 17 авг. 2018, 20:09 ч.
  • Мнения: 5 108
Изгрубявате жестоко ми се струва... Правете разлика между това детето да осмисля живота след като вече се е появило и го познаваш и това да си осмислиш живота при липса на дете в него. Когато детето го няма и не знаеш какво би било да го има в живота ти, може много неща да ти се струват по-смислени и важни.
Пък такива "неразмножили се творци" колко познавам, след една определена възраст не изглеждат никак щастливи и удовлетворени от съществуването си, независимо от "непреходните им творения"...

# 210 17 авг. 2018, 21:07 ч.
  • Мнения: 4 758
Цитат на: purpletka в пт, 17 авг 2018, 20:09
Когато детето го няма и не знаеш какво би било да го има в живота ти, може много неща да ти се струват по-смислени и важни.

Подкрепям. Независимо какво си си мислил, че представлява майчинството, то те променя.

Без да съм експерт, смятам, че буквално ти пренарежда мозъка. И един ден се чуваш да казваш презряното "ние акахме". Simple Smile

(Всъщност има и изследвания - например Pregnancy Causes Lasting Changes in a Woman's Brain. Както и едно скорошно, че жените с поне пет деца са много пъти по-застрашени от старческа деменция - може би поради дългото излагане на високи нива на естроген.)

Сериозно - природата се е погрижила (фигуративно казано) да ти пука за детето поне докато е най-зависимо от теб. Как си представяш майчинството и какво ще бъде за теб реално, могат да са много различни неща.

Ако някой не чувства повик да има деца, това е ок. Днес човешкият вид оцелява и без лудата надпревара в правенето на бебета. Но малко други преживявания могат да се съревновават като емоционален заряд с отглеждането на твое дете.

Пак декларирам, че не съм луда фенка на бебетата и децата и че много държа на работата си и личния си живот.

# 211 17 авг. 2018, 22:07 ч.
  • Мнения: 2 062
Цитат на: JoyJoy86 в пт, 17 авг 2018, 19:45
Да ви кажа ли колко хора на изкуството, на делата и прочее са неразмножили се , а смисъла им в света е голям? Айде да не би Левски и Лили Иванова да са имали деца? ( примерно) НЕ..но са дали повече от тези със ...така че смисъла сме ние и нашите следи и дела , но не и децата. Аз не съм амеба да се деля Kissing Heart
и май да направим.нова тема за смисъла на живота Joy

Не отричам, че това е така и хората могат да допринесат много, дори ако нямат деца...даже някои допринасят повече точно поради липсата на наследници. Но ние никога няма да знаем, какво е в главите на тези хора и дали като останат сами със себе си не им липсва семейство и деца.
Левски е умрял твърде млад, а Лили Иванова...там са други нещата, тя май даже не е можела да има деца.

Та така, "неразмножилите се творци" не винаги са такива по свое собствено желание...

# 212 17 авг. 2018, 22:21 ч.
  • Мнения: 5 108
Лили Иванова не е хич подходящ пример за тезата със смисъла на живота... Левски още по-малко, но това е друга тема...
Пък го има и другото - колко успешно развиващи се професионално личности, оставящи отпечатък завинаги, които имат един куп деца...

# 213 17 авг. 2018, 22:48 ч.
  • Мнения: 275
Момичета отклонихме темата. И не искам ни най малко да засягам или убиждам някой. Всеки има право на мнение, аз изказах моето. Точка Wink

# 214 17 авг. 2018, 22:55 ч.
  • Мнения: 275
Цитат на: EllieD в пт, 17 авг 2018, 22:07
Цитат на: JoyJoy86 в пт, 17 авг 2018, 19:45
Да ви кажа ли колко хора на изкуството, на делата и прочее са неразмножили се , а смисъла им в света е голям? Айде да не би Левски и Лили Иванова да са имали деца? ( примерно) НЕ..но са дали повече от тези със ...така че смисъла сме ние и нашите следи и дела , но не и децата. Аз не съм амеба да се деля Kissing Heart
и май да направим.нова тема за смисъла на живота Joy

Не отричам, че това е така и хората могат да допринесат много, дори ако нямат деца...даже някои допринасят повече точно поради липсата на наследници. Но ние никога няма да знаем, какво е в главите на тези хора и дали като останат сами със себе си не им липсва семейство и деца.
Левски е умрял твърде млад, а Лили Иванова...там са други нещата, тя май даже не е можела да има деца.

Та така, "неразмножилите се творци" не винаги са такива по свое собствено желание...
Само да вметна, че не причината да няма деца е смърта на Левски, а защото е дякон. Но не сме в час по история. Дадох пример спонтанен за хора които нямат деца.

# 215 17 авг. 2018, 23:04 ч.
  • тук-там
  • Мнения: 5 689
Според психолозите, за да се чувстваме реализирани и доволни, следва да “седим” като минимум на трикрако столче. “Трите му крачета” да са еднакво застъпени в живота ни, а те са: личен живот, професионален и интереси (хобита, занимания, спорт и т.н.) Децата са само един елемент от личния живот (от едното краче). А за да сме пълноценни и удовлетворени, следва и трите крачета да са здрави Simple Smile Така че ...

# 216 17 авг. 2018, 23:39 ч.
  • Мнения: 24 329
Според кои психолози е това трикрако столче, че ми стана смешно?!

# 217 17 авг. 2018, 23:57 ч.
  • тук-там
  • Мнения: 5 689
Психолози ли?, може и да са били астролози Wink

# 218 18 авг. 2018, 07:44 ч.
  • Варна
  • Мнения: 36 601
Какво значение има кои са? Звучи доста логично?

# 219 18 авг. 2018, 14:31 ч.
  • Мнения: 321
Колкото хора, толкова и мнения...аз съм от тези жени, които родиха късно( на 36г) основно поради наличието на кариера и интересен живот, работех в чужбина, пътувах много, не страдах от липса на пари или приятели..НО, в един хубав ден нещо почна да липсва и тази празнота не можеше да се запълни нито от марковите дрехи, нито от екскурзия до Дубай или Индия...сега от няколко месеца съм мама на прекрасно дете и да, понякога когато не си доспивам, ми липсва онзи живот на свобода, но само като ми се усмихне тя, си спомням каква благословия е да имаш дете....така че не изпадайте в крайности, животът  е пълноценен ако имаш от всичко по малко...

# 220 18 авг. 2018, 17:15 ч.
  • Мнения: 2 560
Последният пост все едно аз съм го писала🖒

# 221 18 авг. 2018, 19:37 ч.
  • Мнения: 4 758
Цитат на: HighSpeed в сб, 18 авг 2018, 07:44
Какво значение има кои са? Звучи доста логично?

Лесните и универсални рецепти за щастие са най-често пълни глупости.

# 222 18 авг. 2018, 19:54 ч.
  • Мнения: 5 108
Въх, че то лесно ли е да го постигнеш туй "трикрако столче"?! Wink

# 223 18 авг. 2018, 20:10 ч.
  • Варна
  • Мнения: 36 601
Къде в поста ми пише, че е лесно и универсално? Писах, че е логично. И е.

# 224 18 авг. 2018, 20:19 ч.
  • Мнения: 2 357
Подкрепям. Трябва да има баланс, като това се отнася за всичко в природата. Не мижем да отречем, че като биологична единица основната ни функция е да се размножим, за да оцелее популацията. Да, надрастнали или надградили сме тези първобини инстинкти-водещ е индивидуализмът, имаме страшно много изкушения, ценим си живота и спокойствието. Но..какво от това, не можем да се преборим с времето и естествения ход на нещата. Та дори и чувство за дълг да е -нама лошо е това, пак си е естествено. Като се появи човечето, явно нещата се променят.На мен лично ми е много интересно какво е усещането за безусловна любов -дано се развием и у мен де Simple Smile

# 225 18 авг. 2018, 22:05 ч.
  • Мнения: 4 758
Цитат на: HighSpeed в сб, 18 авг 2018, 20:10
Къде в поста ми пише, че е лесно и универсално? Писах, че е логично. И е.

Имах предвид лесни за формулиране. Мисля, че в различни етапи от живота си човек има нужда от различно съотношение на работа, деца, хобита и т.н.

Дори в рамките на един човешки живот би било странно да очакваме балансът да е постоянен и всички тези неща да са еднакво важни - да не говорим за различните хора. Има време за любов и време за война, както се казва. Simple Smile

Тъй че и аз смятам, че никакви психолози не са казвали нищо такова. Не че има значение де.

# 226 18 авг. 2018, 23:25 ч.
  • тук-там
  • Мнения: 5 689
Идеята ми беше да обърна внимание, че човек следва да има повече основи в живота си. Това представляваше метафората с трикракото столче. Факт е, че в различните фази от живота си имаме различни приоритети и перспективи в главите си, но е факт и, че нездравословният фокус въху някоя тема може да ни лиши от останалите основи и да ни счупи столчето. Психологическите теории за удовлетвореност все около това се въртят всъщност Wink

# 227 24 авг. 2018, 18:08 ч.
  • Мнения: 178
А има ли някой, които не просто не е харесвал деца, преди да роди, ами направо си е изпитвал нещо граничещо с отвращение и пълна непоносимост към деца и това да се е променило след раждането на собствено дете?
Може би още съм прекалено млада, но честно казано никога в живота ми не ми е било сладко нито едно дете, не бих и докоснала дете, отвращават ме, няма представа защо. Представата ми за семейство е да имаш партньор, не задължително деца. Но се чудех, променят ли се след определена възраст нещата или след раждане? Моя приятелка откровено мразеше деца, забременя случайно, роди го, обича си детето много, но продължава да мрази всички други, до степен на агресия (работеше като детегледачка и редовно биеше 2-годишното дете, за което се грижеше).

# 228 24 авг. 2018, 18:47 ч.
  • Мнения: 5 108
Твоята приятелка е пълен потрес... Ако наистина е биела 2-годишното дете за което и плащат да се грижи... Представям си как си обича собсвеното дете...
Смята се че природата създава децата такива каквито са, за да предизвикат умиление и да предизвикат възрастните да не ги нараняват, а са ги защитават. Та аз лично не си представям как децата ще те отвращават до степен да посягаш на чуждо дете и ще се промениш ей така...

# 229 24 авг. 2018, 19:00 ч.
  • Мнения: 178
Доста примери наизлязоха напоследък на мед сестри, възпитателки и прочие, които бият чужди деца, пък най-вероятно си обожават техните собствени.
За другото по принцип и аз мисля, че това няма как да се промени, но е факт, че при нея се. Свидетел съм, наистина си обожава детето и то е на първо място за нея. Интересно ми е, ако все пак има хора, които са минали през подобни чувства и се променило с времето, доста потребителки са писали, че не са понасяли особено деца преди раждането.

# 230 24 авг. 2018, 19:40 ч.
  • Мнения: 24 329
Факт е, че много детски учителки бият децата. Детегледачки, които не понасят деца също има много. Но да биеш чуждите, а да обожаваш своето....не ми се вярва. Щом се дразни и не понася до такава степен деца, че да ги бие, как се възпира у дома със своето?!

# 231 24 авг. 2018, 20:32 ч.
  • Варна
  • Мнения: 36 601
Да, не обичах деца, изпитвах неприязън към тях, всичките. Това се промени някъде поне две години след като се роди дъщеря ми. Сега я обичам ужасно много, разбирам се без проблеми с други деца и някои даже са ми сладурковци.

# 232 24 авг. 2018, 21:27 ч.
  • Мнения: 2 560
Значи, аз пък като чуя/прочета за някой, който си позволява да бие чужди деца/ изобщо деца/ и ми идва да му откъсна психясалата, празна тиква😠!  До ден- днешен не мога да си обясня, как родителите на детенцето, дето онази психопатка- акушерката- го преби, удържава фронта и не й светиха маслото. Сигурно щото е в ареста и нямат достъп до нея.
Да не е само спам- аз имам пиятелка, която твърдеше, че не обича деца , не ги понася и не иска да има такива.  Ми да, ама вече има едно, обожава го и планипа второ😎

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

0 резултати за

Добави филтри

Групи

Теми

Автори

Период

-

      Facebook login функцията е временно ограничена.

      Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

      Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

      Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

      Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

      Молим да ни извините за неудобството!

      Забравена парола? Вход

      Общи условия

      Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


      НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


      НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


      НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


      НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


      Затвори

      Активация на акаунт

      Здравейте,

      Включете се в проучването на Frosch относно вашите предпочитания за почистващи препарати за дома. Попълнете анкетата сега – отнема само 2 минути.
      Благодарим ви предварително!

      Към анкетата

      Здравейте,
      Искаме да направим BG-Mamma вашето още по-любимо място за споделяне. Помогнете ни, като отговорите на въпросите в тази анкета:

      Към анкетата