Мечта за дете или чувство за дълг

  • 14 558
  • 232
  •   1
Отговори
# 60
  • Бургас
  • Мнения: 162
Ох и аз съм като теб Vervam.Аз пък имам приятелка,която има две деца и ми е разказвала след раждане как са й правили някакви шевове,и като си помисля откачам.....да са ми на ръката тея шевове как да е,ама там...не не.Ще си гледам котки до края на живота си Smile

# 61
  • Варна
  • Мнения: 36 628
Сега като казахте, аз също се сещам, че и мен ме обичат дечурлигата. Установих, че и аз успявам да се разбера с тях. Абе, повечето се кефят като се отнасяш с тях като с големи хора и вече битката е наполовина спечелена.

# 62
  • Мнения: 9 551
Ох,дано да си права ,мен винаги много ме е било страх от раждането(меко казано).Сега,като си помисля,че може да ми се наложат редица интервенции още преди да съм забременяла и лошо ми става.От този страх дори не смея да си проверя тръбите за проходимост...

Хехе, говори ми Laughing
търпя всякакви гадости, имам адски висок праг, но когато стане въпрос за АГ процедури и направо припадам от ужас. та решаваме ние с ММ да се пробваме з анизходящи. години наред - нъц. тръгваме по лекари. казват - трябва цветна снимка, обясняват какво представлява. аз сменям 200 бои и започвам да се треса като трепетлика Laughing обаче няма как, трябва да се направи. започвам да се пазаря и спазарявам да ме приспят. като легнах на масата, като взех да треперя, все едно ще ме колят Laughing след това други процедури имаше, пак треперушках. накрая ми казаха, че има проблеми, нямало да може естествено, ще трябва биопсия и т.н. на живо. викам аааа, не, без деца ще си стоя Laughing. те навлеците взеха, че сами се пръкнаха Wink

# 63
  • София
  • Мнения: 38 571
И аз не обичам да ходя по лекари. Ако ми се беше наложила някаква форма на АР, щях да си остана с едно.
Шиха ме след втотото, обаче с пълна упойка, така че не беше гадно.

# 64
  • Beyond the stars
  • Мнения: 7 857
Сега като казахте, аз също се сещам, че и мен ме обичат дечурлигата. Установих, че и аз успявам да се разбера с тях. Абе, повечето се кефят като се отнасяш с тях като с големи хора и вече битката е наполовина спечелена.

И аз така като се замисля. Все при мен ще дойдат, пък аз най-малко ги искам и ми се занимава.
Ама определено си права, колкото повече не мога да им се лигавя - толкова повече ми се радват  Grinning

# 65
  • Мнения: 2 560
Аз пък имам друга дилема. Много искам сина ми да не е сам, но същевременно изобщоне съм убедена, че искам второ дете. Не мога да си представя да деля вниманието и обичта си на две. Наречете ме луда, но така се чувствам. И не знам какво да реша. Ако искам второ дете, трябва да побързам, защото не съм вече първа младост, но не искам да съм отново бременна, да ходя по прегледи и тн и да крада от времето, което прекарвам с детето си. Бях свидетел и на искреното страдание на едно детенце, чиято майка беше в една стая  с мен в болницата и тъкмо беше родила малката му сестричка. Такъв сърцераздирателен плач не искам да чувам никога от никое дете. И така. Чудя се. Принципно обичам деца, но истинка безмерна любов почувствах, когато прегърнах моето дете.

# 66
  • Мнения: 5 112
Ох и аз съм като теб Vervam.Аз пък имам приятелка,която има две деца и ми е разказвала след раждане как са й правили някакви шевове,и като си помисля откачам.....да са ми на ръката тея шевове как да е,ама там...не не.Ще си гледам котки до края на живота си Smile
Преди да забременееш/родиш е нормално всичко да ти звучи много гадно. Ей, преди да забременея първия път само от срам не съм искала упойка за едното взимане на кръв от вената, ужасявашеме мисълта. Като забременях спря да ми пука, смениха ми се приоритетите. Пък от секцио или епизиотомия колко ме беше страх (от секцио още ме е страх), ама си отнесах една огромна епизиотомия и хич не ми пукаше, на този етап вече нищо не усещаш и не ти пука за такива неща. Даже не знам колко шева имам, беше много досадно на ме шият, вече не исках никой да ме пипа, просто да си почивам... В общи линии като забременееш се примиряваш че бебето все някак ще трябва да излезе и прага ти на търпимост се променя, започваш да приемаш по-леко много неща които преди са ти били абсурдни. Joy

# 67
  • Beyond the stars
  • Мнения: 7 857
Ох и аз съм като теб Vervam.Аз пък имам приятелка,която има две деца и ми е разказвала след раждане как са й правили някакви шевове,и като си помисля откачам.....да са ми на ръката тея шевове как да е,ама там...не не.Ще си гледам котки до края на живота си Smile
Преди да забременееш/родиш е нормално всичко да ти звучи много гадно. Ей, преди да забременея първия път само от срам не съм искала упойка за едното взимане на кръв от вената, ужасявашеме мисълта. Като забременях спря да ми пука, смениха ми се приоритетите. Пък от секцио или епизиотомия колко ме беше страх (от секцио още ме е страх), ама си отнесах една огромна епизиотомия и хич не ми пукаше, на този етап вече нищо не усещаш и не ти пука за такива неща. Даже не знам колко шева имам, беше много досадно на ме шият, вече не исках никой да ме пипа, просто да си почивам... В общи линии като забременееш се примиряваш че бебето все някак ще трябва да излезе и прага ти на търпимост се променя, започваш да приемаш по-леко много неща които преди са ти били абсурдни. Joy

Абсолютно  Peace
И на мен честно казано ми се струват в реда на нещата всичките тея екстри. Не са чак за умиране - тъй де, надявам се  Laughing

# 68
  • Бургас
  • Мнения: 162
А какво е цветна снимка ,че след като си чула процедурите и си се изплашила ? Аз си го представям като цветен ехограф или цветна ренгенова снимка Grinning
Очевидно не е де.

# 69
  • Мнения: 5 059
Ох,дано да си права ,мен винаги много ме е било страх от раждането(меко казано).Сега,като си помисля,че може да ми се наложат редица интервенции още преди да съм забременяла и лошо ми става.От този страх дори не смея да си проверя тръбите за проходимост...

Хехе, говори ми Laughing
търпя всякакви гадости, имам адски висок праг, но когато стане въпрос за АГ процедури и направо припадам от ужас. та решаваме ние с ММ да се пробваме з анизходящи. години наред - нъц. тръгваме по лекари. казват - трябва цветна снимка, обясняват какво представлява. аз сменям 200 бои и започвам да се треса като трепетлика Laughing обаче няма как, трябва да се направи. започвам да се пазаря и спазарявам да ме приспят. като легнах на масата, като взех да треперя, все едно ще ме колят Laughing след това други процедури имаше, пак треперушках. накрая ми казаха, че има проблеми, нямало да може естествено, ще трябва биопсия и т.н. на живо. викам аааа, не, без деца ще си стоя Laughing. те навлеците взеха, че сами се пръкнаха Wink

И аз си мисля,че ако се стигне до там , просто няма да го направя.
Със сигурност целта оправдава средствата,но на този етап не бих се подложила на всичките ужасии за да имам дете.Ще си остана без такова...
Истории като твоята ме просълзяват и ме карат да вярвам,че чудото се случва.Знаеш ли,напоследък отново се бях сдухала,думите ти ми повдигнаха духа и ме накараха да се усмихна Simple Smile

Ох и аз съм като теб Vervam.Аз пък имам приятелка,която има две деца и ми е разказвала след раждане как са й правили някакви шевове,и като си помисля откачам.....да са ми на ръката тея шевове как да е,ама там...не не.Ще си гледам котки до края на живота си Smile

Ти да не си ми някакъв астрален близнак или двойник или нещо такова? Grinning  И аз имам приятелка с 2 деца,която ми каза така-"от всичко-контракции,клизми,раждане,най-гадно и ужасно бяха шевовете след това!"
Едвам ги е изтърпяла,с второто била толкова ужасена още преди да почнат да я шият,че се наложило да я приспят,че да си свършат работата.
Все съм си мислила-не може ли да стане тази работа с местна упойка някаква?Да не сме прасета да ни шият като буца месо...

# 70
  • Варна
  • Мнения: 36 628
Цветната снимка не знам точно какво е ама са ми казвали, че е много болезнено.

# 71
  • Пловдив/София
  • Мнения: 2 739
Хубава тема. Отговорът ми е нито едното. Нито ми тиктакаше биологичният часовник/умиление от бебета, нито имам такова чувство за дълг. Дълг пред кого? Планетата е пренаселена, пълно е с изоставени деца, ако искаме да изпълним дълг, ще осиновим. Другото си е чиста проба егоизъм (собственото дете).

Та, аз гледам на децата като на дългосрочна инвестиция. В началото е гадно, първата година ми беше пълен кошмар, но в дългосрочен план обикновено се "изплаща". Децата те радват, обичате се, дават ти невинния и свеж поглед към света, учат те на много нови неща и развиваш нови качества. Дали помагат като остарееш, не знам, би било хубаво да не се отдалечим, но основно се надявам да помагат на света около себе си и да го направят една идея по-добър.
Въпреки рационалния ми поглед, имах прекрасна бременност, изчетох всичко, радвах се на бебешки дрешки, а сега и на играчки. Все още е най-трудното нещо, което съм правила, обаче и дръжа да не се розовее по този въпрос.

# 72
  • Мнения: 5 059
А какво е цветна снимка ,че след като си чула процедурите и си се изплашила ? Аз си го представям като цветен ехограф или цветна ренгенова снимка Grinning
Очевидно не е де.

Защипват ти шийката на матката с една щипка и вкарват контрастен разтвор под налягане.След това ти правят снимка ,да.
Самата идея да ми прещипят шийката на матката и да ми напъхат нещо ме ужасява до безумие!

# 73
  • Beyond the stars
  • Мнения: 7 857
Все съм си мислила-не може ли да стане тази работа с местна упойка някаква?Да не сме прасета да ни шият като буца месо...

Аз пък не съм чувала да шият без упойка, даже понякога и с пълна. То е безумна самата мисъл.

# 74
  • Мнения: 24 391
Има една традиция по нашите ширини, да се разказват само ужаси за раждане/ отглеждане на деца.Какво е това съревнование коя има повече шевове, на коя бебето и имало повече колики?!
Има и спокойни бебета, има и жени без нито една безсънна нощ, ама те със сигурност не слушат всички стринки, решили да им споделят как са ги шили без упойка и да им дават съвети

Общи условия

Активация на акаунт