Kak кърмачето ми да си спи в неговото легло, а не на спалнята..

  • 2 991
  • 74
  •   1
Отговори
# 60
  • Мнения: 815
не виждам нищо лошо в това бебето да спи- аз кърмех допреди 2 месеца и нощем като се събуди си го взимах при мен- той сам се оправяше и си спяхме спокойно- да не говорим, че зимата колкото и да беше топло в стаята, колкото и да го завивах- все като си го взимах при мен беше със студени ръце. На топло при мама и татко си е друго..

А за отучването не се притеснявам- моята племеничка си спеше при родителите си до 3 г. обаче като й направиха самостоятелна стая с шарени тапети и чаршафи- ела я измъкни от там ако можеш .. 

# 61
  • Мнения: 353
Моето дете си спи в креватчето, никога не сме го оставили да плаче и получава цялото гушкане, внимание и любов на света когато е будно и е в състояние да им се радва. То спи много добре само, в повечето случаи не се буди, ние също.
Ами това е твоето дете, моето пък като му се доспи и го оставя в кревата и се съдира от рев, не мога да го оставя да се дере и да заспи от изтощение! Така че аз пък много се дразня като някой, който има спокойно бебе почне да ме осъжда, че спим заедно! В интерес на истината бях решила още преди да родя, че ще спи при нас, прочела бях статия от д-р Сиърс а и заради кърменето, така че дори и да беше кротко бебе, спящо по цяла нощ, пак щях да си го взимам. А в случая - просто нямам и избор.

# 62
  • Мнения: 4 399
Моето дете си спи в креватчето, никога не сме го оставили да плаче и получава цялото гушкане, внимание и любов на света когато е будно и е в състояние да им се радва. То спи много добре само, в повечето случаи не се буди, ние също.
Ами това е твоето дете, моето пък като му се доспи и го оставя в кревата и се съдира от рев, не мога да го оставя да се дере и да заспи от изтощение! Така че аз пък много се дразня като някой, който има спокойно бебе почне да ме осъжда, че спим заедно! В интерес на истината бях решила още преди да родя, че ще спи при нас, прочела бях статия от д-р Сиърс а и заради кърменето, така че дори и да беше кротко бебе, спящо по цяла нощ, пак щях да си го взимам. А в случая - просто нямам и избор.

Именно, това е моето дете и точно затова аз не съдя никой. Но не разбирам защо някой, просто защото върши нещата по различен начин, трябва да упреква останалите че се държали с децата си като с кучета.  Rolling Eyes Ти прочете ли цялата тема? Защото аз я прочетох и съм възмутена от липсата на толерантност. Затова обясних как моето дете се чувства добре.
И съвсем между другото моето дете е последното което можеш да наречеш кротко и когато пожелае ме прави луда. Но явно му харесва да спи само или поне няма нищо против.

# 63
  • Мнения: 3 323
Щом веднъж е свикнало - тежко ти и горко !  единствено мисля от д-р Спок го четох- отделяне Ясно и категорично! Първия ден- кански рев 2 часа, втория 1 час третия 5 минути .Всичко горе - долу седмица! Но само ако сте категорични! Големия така го отказах, Имаше моменти дето сърцето ми се пръскаше, но се бяхме обърнали на зомбита! Имай предвид че отидеш ли да го гушнеш за него е ясно кой е победил и ще те побърка! Много е драстично  но има ефект! Успех!

# 64
  • Мнения: 1 383
Щом веднъж е свикнало - тежко ти и горко !  единствено мисля от д-р Спок го четох- отделяне Ясно и категорично! Първия ден- кански рев 2 часа, втория 1 час третия 5 минути .Всичко горе - долу седмица! Но само ако сте категорични! Големия така го отказах, Имаше моменти дето сърцето ми се пръскаше, но се бяхме обърнали на зомбита! Имай предвид че отидеш ли да го гушнеш за него е ясно кой е победил и ще те побърка! Много е драстично  но има ефект! Успех!

Би трябвало да разбираш, че в този форум не се търсят точно този тип съвети...

# 65
  • Мнения: 1 735
Щом веднъж е свикнало - тежко ти и горко !  единствено мисля от д-р Спок го четох- отделяне Ясно и категорично! Първия ден- кански рев 2 часа, втория 1 час третия 5 минути .Всичко горе - долу седмица! Но само ако сте категорични! Големия така го отказах, Имаше моменти дето сърцето ми се пръскаше, но се бяхме обърнали на зомбита! Имай предвид че отидеш ли да го гушнеш за него е ясно кой е победил и ще те побърка! Много е драстично  но има ефект! Успех!

 Shocked Отвратително!!!  Sick (Даже не ми се коментира)

# 66
  • София
  • Мнения: 4 381
При нас положението е доста объркано - като заспи я премествам в леглото й, но през нощта като се събуди и идва при нас. Доли една вечер изобщо не съм я усетила кога се е качила на леглото. Понякога прави опити да спи сама, но явно още не е готова.

Скоро сестра ми ми разказа нещо много интересно. Голямата племеница е на 4г. и все още спи със сестра ми. От известно време започнаха да се пазарят племеницата да си спи в нейното легло. Една вечер сестра ми без уговорки позволила да спи с нея, а племеницата легнала, повъртяла се, накрая станала и си отишла на нейното легло.

А за канските ревове не ми се коментира. Това не е моят подход към детето.

# 67
  • Мнения: 815
не мога да разбера как ще си оставиш детето да се дере и ти ще гледаш от страни безучастно..

# 68
  • Мнения: 730
Никога не съм си оставяла детето да се дере,или да се чувства зле,но и никога не съм го учила да спи при нас.Никога не сме го лишавали от нежност,въпреки,че не е спало при нас.Никак не беше драматично научаването да спи в креватчето,даже там се чувства най-добре явно,щом не иска да заспива другаде.Всеки си има различни виждания по въпроса.Аз не съм привърженик на версията детето се учи да спи при родителите.Висяла съм по цели нощи над креватчето,гушкала съм си детето,приспивала съм на ръце,но не е спало при нас никога.Кой както го разбира,така да постъпва.

# 69
  • Мнения: 815
горният постинг го написах, защото моето дете ревеше когато го оставях в леглото и предпочитах всички да спим вместо да го вдигам, разнасям и т.н и то по няколко пъти на нощ. Пък да го чакам да се изтощи от рев не си го и представям.  сега като порасна малко може и да изкара цяла нощ в неговия креват, но може и да пропълзи да се гушне при мама и тати- това не ме  притеснява, защото си е до време- едва ли ще иска като тинейджър да спи при нас, даже мнооооооооого по- рано ще се откаже

# 70
  • Мнения: 535
Май става дума за кърмаче,което спи нощем при родителите си и СУЧЕ, нали така? Не мисля, че чрез рев от глад и нужда от нежност, детето ще се научи на нещо. Още по- малко пък майката би могла да се наспи. Естествено, че когато плаче го взимам при нас и си суче, а аз си заспивам. Не казвам,че ми е удобно, изтръпват ми ръцете, краката, боли ме гърба и бъбреците от изстиване, защото се отвивам за да завия него. НО никога не бих стоял бутна посред нощ за да го сложа в леглото му след като се насуче. Че той може да се събуди в 5, аз си го вземам в просъница и си го кърмя. Не разбирам защо едно дете, което има нужда от майка си трябва да се отделя от нея? #Crazy Shocked А що се отнася за решение... не съм търсила, не съм намерила. Мисля, че мога да превъзмогна егоизма си и да издържа докато Влади превъзмогне нуждата си от сукане и нежност...

# 71
  • Мнения: 4 629
Щом веднъж е свикнало - тежко ти и горко !  единствено мисля от д-р Спок го четох- отделяне Ясно и категорично!...

Как можа да го напишеш това  Mr. Green Сега ще те линчуват и ще те обявят за майка съдист.

Аз съм от майките, които считат, че това е единствения начин да се отучи да спи детето с родителите си (ако вече веднъж е научено да спи с тях). Иначе остава да спи в семейното ложе до незнам кога си.... И колкото по-малко е бебето, когато се учи да спи само толкова по-малко ще плаче. Ако бебето е на няколко месеца далеч няма да плаче 2 часа. Разбирам, че това едва ли е някакъв аргумент за майките, които не оставят децата си плачат, което ги прави не съдисти и по-добри майки

Последна редакция: нд, 30 юли 2006, 23:34 от milf

# 72
  • Мнения: 3 926
Не мога да разбера защо в цялата тема се обсъжда коя е добра и коя е лоша майка. Мисля, че идеята е да поговорим за децата си. А щом плачат, значи нещо на ТЯХ не им е добре. Когато аз плача съм тъжна, потисната, неразбрана, сърдита, ядосана... вие какви сте? А какви са бебетата ви? Може да са самотни - тогава дори присъствието ви ще ги успокои, може да са гладни - нахранвате ги и заспиват, може да са ядосани - явно им липсва достатъчно внимание, може да са... милиони може да са. И ако детето ще е по-спокойно в прегръдките на родителите си, тогава? Когато аз плача искам да ме гушнат, когато спре да ми е тъжно не държа да ме гушкат постоянно, да ме мачкат и лигавят... Децата могат сами да преценят искат ли или не да спят в леглото на родителите си. Ако ги оставим!!!
Аз не познавам 20 годишни, които не могат без родителите си и спят при тях, а вие? Все някога на човек му идва времето за самостоятелност - при всеки е различно. Но е ясно, кога това време свършва - когато станеш родител. Всички ние, които сме чакали децата си, брояли сме дните до срещата с тях... всички ние сме родители - т.е. НЕсамостоятелни.

# 73
  • Мнения: 535
Не мога да разбера защо в цялата тема се обсъжда коя е добра и коя е лоша майка. Мисля, че идеята е да поговорим за децата си. А щом плачат, значи нещо на ТЯХ не им е добре. Когато аз плача съм тъжна, потисната, неразбрана, сърдита, ядосана... вие какви сте? А какви са бебетата ви? Може да са самотни - тогава дори присъствието ви ще ги успокои, може да са гладни - нахранвате ги и заспиват, може да са ядосани - явно им липсва достатъчно внимание, може да са... милиони може да са. И ако детето ще е по-спокойно в прегръдките на родителите си, тогава? Когато аз плача искам да ме гушнат, когато спре да ми е тъжно не държа да ме гушкат постоянно, да ме мачкат и лигавят... Децата могат сами да преценят искат ли или не да спят в леглото на родителите си. Ако ги оставим!!!
Аз не познавам 20 годишни, които не могат без родителите си и спят при тях, а вие? Все някога на човек му идва времето за самостоятелност - при всеки е различно. Но е ясно, кога това време свършва - когато станеш родител. Всички ние, които сме чакали децата си, брояли сме дните до срещата с тях... всички ние сме родители - т.е. НЕсамостоятелни.
Абсолютно съм съгласна с твърдението на Асинка! Мисля, че и  на децата ще им дойде времето да станат самостоятелни и няма смисъл да се бърза. И не става дума за добри и лоши родители, всеки си има някакви методи на възпитание и си ги спазва, но все пак си мисля, че детето е по- важно. Има време и за секс(за което говореше мисля и гостът) има време и за същинска почивка. А що се отнася до близостта- не смятам, че има някаква друга ПО_ГОЛЯМА близост от това да си с детето си и с бащата на детето си и да ги обичаш и двамата!

# 74
  • Мнения: 3 591
Цитат
Аз не познавам 20 годишни, които не могат без родителите си и спят при тях, а вие?

Аз не мога да спя сама, немога да спя на тъмно/спала съм като дете в отделна стая на тъмно/, затова смятам, че е нормално децата ми да искат да спят с мен и то на светло Peace

За статистиката, единия ми син сам пожела да се премести сам в стая когато стана на 6г, на 7г пожела да спи на тъмно. И е едно от най-самостоятелните деца на света. Още спя с 3 годишния си син и с бебето в леглото.

Според мен правилното решение е това, което майката смята за правилно. Ако бебето обаче спи с майката и на нея в един момент това и дотежи то тя сама ще може да направи правилната стъпка - да отдели насила детето .... или да приеме, че нощта е стряскаща и плащеща и мястото на детето е в леглото и, а нейните притеснения са излишни.

Общи условия

Активация на акаунт