Kak кърмачето ми да си спи в неговото легло, а не на спалнята..

Ами аз не успях да се справя с проблема, но аз не се впечатлявам много. Сега вече сме четирима, добре че леглото е специална поръчка и е широко 2 метра.
Сега ми идва на акъла (но ти сигурно си опитвала), да я преместиш след като заспи.

А аз така да искам Гери да се кротне при нас и да се гушкаме с нея. В момента, в който я оставим на леглото и пощурява двойно - то не са кълбо напред, скачане и какво ли не, но само не и да легне

За съжаление не мога да помогна. Ще следя темата с интерес. Засега не ми пречи (дори ми е много приятно  ) да спя с бебе, но често се чудя докога. Тук във форума съм срещала съвети да се доближи бебешкото креватче със свалена решетка до спалнята.

Никакъв шанс. Или почти. Туй е положението, за щастие или за съжаление. При нас продължава от 10-месечна възраст та досега. За момента бебешкото креватче е залепено за спалнята (кофти модел е, не му се свалят решетките) и функцията му е да пази бебе да не падне от леглото. Спим в следния ред: Кольо, баща му и аз открая. По някое време нощем Кольо казва МАММА и си сменяме местата с баща му. След като свършим работа, пак се подреждаме и спим до сутринта. Чакам с нетърпение новата ни къща да стане готова, за да купим голяма спалня и голямо легло, което да долепим до нея. Отказах се да си мъча детето и да не доспивам нощем. 

Госте, не знаеш ситуацията на никой от нас, затова не прави такива заключения....И  моето дете си спеше само в нейното кречатче, в нейната стая, дори без да яде нощем докъм 7м. И като почнаха зъбите всичко се промени Засега и ние нямаме особен успех. Вечер заспива на цица и я пренасяме в нейното легло и към 2ч. се почва голямото будене. Понякога баща й успява само с  гушкане да я успокои, но само в ранните часове на нощта и то гушкане по минимум полочин час. Но и двамата работим, с едно дете, което се буди минимум по 5 пъти на нощ не издържаме физически да стоим до леглото й с часове или да я пренасяме по ...пъти на нощ, та след 4-5 сутринта, когато сме уморени и по-рано, спи с нас и си суче. Не се наспиваме никак, леглото е тясно, тя се мята във всички посоки и й е горещо, но засега не виждам изход, не можем да долепим леглото до нейното, другият вариант да я оставя да реве с часове, за да се научи да спи сама, също няма да го приложа. А и се успокоявам, че и кърменето, и гушкането са до време, сега има нужда от мен, като порастне ще си спомням с носталгия тези моменти.

Скъпо Peru1 (не те знам мъж ли си, жена ли), това за попарата и сърбането ще го попропусна този път, но много ми се иска да ни поразкажеш за себе си. Не за друго, ами за да сравним какъв живот водим и да видим като мен ли си например - да работиш по 10 часа на ден, а нощем в продължение на вече 6 месеца да имаш кърмаче, което ту е със зъбоникнене, ту с хрема, ту със запек, ту пък друго нещо, което да го тормози, и кърменето да е единственото нещо, което качествено го успокоява, а освен това се и явява по-екстровертен тип бебе със силен глас и инат-характер. След колко нощи разнасяне между спалнята и бебешкото креватче би кандисал/а на неговото, което както четеш тук отново не е най-хубавото нещо на земята, но е по-малкото зло (поне разнасянето и спестяваш, може пак да не доспиваш) щом мамите искат отчаяно съвет отново! Имай предвид, че на работа не ни дават да подремваме.

Всъщност, мъж ще да си, щом приказваш за отдалечаването на съпругите от съпрузите им по този начин - само на мъж може да му мине тази гениална мисъл през главата, ама по-особен тип мъж - от тия, чието бебе като плаче вечер, се завиват с одеялото или мърморят, че са на работа и са уморени и искат да спят, вместо да отменят някоя нощ половинката си! Само че не са всички мъже такива, има и нормални родители, които приемат това неудобство в името на детето си, така както са убедени, че щом бебето плаче нощем често, то значи има някакво неразположение, не го прави ей така за да дразни родителите си!

Хайде, със здраве и... щом не дробиш попари, поне духай супата!  

Валентина кефиш ме.

 

 
Ей това е постинг на място! 

Същата работа беше и при нас. Отдавна се усетихме да махнем решетката и да допрем креватчето до нашата спалня. Много по-удобно е и всички са доволни и наспани...
След като се отби,( преди месец и нещо) престана да ни "полазва през ноща да търси цица"  и си спи в нейната половинка.
Така че моята рецепта за сън е тази - да махнете решетката на кошарката и да я допрете до вашата спалня.  

Стига бе хора, отговорете на човека!

Чак мъка отучването не е, всяко поотраснало (и отбито) дете се чувства по-голямо като го пратиш в неговото легло, дори е гордо, стига да знаеш как да му го кажеш!
Всяка (или почти всяка) кърмачка предпочита да спи с детето си за да не става нощем, така всичи се наспиват мнооого по-добре!
Детското легло е за деца и дъщеря ми го ползва, но за съня денем или вечер преди аз да си легна, за да не се тревожа че ще се прекатури от спалнята спейки. Като си легна я взимам при себе си, за да си спестя ставането после!
Освен това имат ли спалните упътване за ползване, предназначение и разпределение по полове? Ние спим "двете", това дали е проблем? А с таткото решаваме "проблемите" с на спокойствие в другата стая. Като му дойде времето пак ще сме си под ръка нон- стоп

Ето една идея, която научих от моя позната, живееща в чужбина. Слагате в леглото на бебето една тениска, която "мирише" на мама - мама е носила един/два дни и тя е поела от аромата на мама, на мляко, всичко, до което

исках да кажа, че това е нещо, което то познава добре и има нужда от близостта на мама и се чувства по-спокойно. Пробвайте, твърдят, че идеята работи.

Ето отново колко далече се стигна и се измести темата, духане , супи , едно  друго...
А това с тениската на мама ми звучи логично, но дали ще е достатъчно да го залъже?

И ние сме така,без тати,но това в никакъв случай не пречи на отношенията ни
Наваксваме си като заспи малката бонбонка

Това с тениската, да - звучи логично, но изпробвано е, не върши работа, поне при нас. Може би, всъщност, колкото по-малко му мирише на бебето на мама, толкова по-дълбоко ще спи, необезпокоявано от желание за сукане. Давала съм тениски - не!, играчки, с които иначе денем без проблеми спи - не, просто когато иска мама, иска само мама и то на всяка цена!

Според мен, поне до такъв извод стигнах, ще спре да спи при нас, когато се отбие, не по-рано, не по-късно. Всъщност, когато се отбие, на мен ще ми е дори приятно да спи при нас - с удоволствие си я гушкам, когато не суче, а спи.

Да, пробвала съм да й покажа, къде й е мястото, но тя ми показа недвусмислено, че не е куче, и аз се засрамих, че на такова малко дете се опитвам да втълпя положението й в къщата и в живота ми, та спрях с такива опити.

Не се сърди, скъпо Peru1 (което пак не те разбрахме какъв пол си, но пак съм почти 95% сигурна, че си мъж, на който му е много лесно), но и от дете до дете има разлика - може би твоето второ дете ще е като някое от нашите и тогава ще се чудиш, кой го разглезва и куче ли е, котка ли е (поздрави към Виолета   ) че така не разбира къде му е мястото за спане. Може би моето второ дете ще е кротичко и тихо и никога няма да ме безпокои нощем и точно по тази причина (включително опита ми с първото ми дете) ще ставам по 100 пъти на нощ да го проверявам добре ли е и ще се чудя по цял дан защо не е такова емоционално, а си е самодостатъчно. На много от кърмачките във форума децата не са такива - спокойни са, спят си през нощта с изключение на тежките периоди по неразположенията, кротки са по принцип. Те и тези кърмачки заради това няма да пускат тема за да бият барабана, а са онези, които опитват със съвети да ти дадат правилното решение на проблема.

Това със кърменето до 7 годишни... май доста четеш тук. А ако не ти е приятно, можеш и да не пишеш - ние нямаме нужда от начукване на канчето!  

Peru1 ,разбира се ,че детето ще порасте така или иначе ,разбира се че така или иначе ще обича родителите си ,нали за му родители... Не е в това въпроса. Схващанията ти са безкрайно остарели и ти ги защитаваш сляпо ,без да си си направл/а труда да се обогатиш с малко разнообразна информация по въпроса. Още по-безсмислено е да влезеш във форум ,където очевидно хората се интересуват и четат ,като им натякваш необоснованите си твърдения.

Пусни си един гугъл и търси : attachment parenting. Прочети (не отгоре-отгоре) и после влез пак тук да си приказваме.

Привет на всички кърмачета и техните мами!

За мен единственото решение е допирането на детското креватче до спалнята. (За протокола - все още сме със свалена решетка и се кърмим по два пъти на вечер.) Така всички са доволни и наспани.  Съпруга ми често пропуска моментите на събуждане и успокояване на малката, която е почти на 15 месеца вече. Така е лесно и за мен, а и наистина е удобно. Няма нужда да ставам и да се разсънявам при всеки повик от нейна страна. А когато заспи на гърдата (нощните кърмения), я премествам в нейното легло без излишни усложнения. Хем не е в нашето легло, хем е достатъчно близко, за да съм й под ръка.  Понякога е достатъчно само да се преместя леко до нея и да я гушна - веднага се е успокоила и е заспала.

(За да е наистина комфортно, може да си ушиите уплътнител от плат и малко вата, който да ляга върху касите на двете легла или да използвате налични подръчни материали.)

Дано съм била полезна!   

При нас тениската и какъвто и да едруг предмет работа не върши!
На Перу-то - предполагам, че твоето дете не е кърмено продължително, затова и при теб положението е друго. Ноооо, сдържай си тона и поне прояви уважение, ако не можеш да помогнеш/този форум е за това/. Всеки родител прави това, което смята за добре за детето си и разбира се среща трудности по пътя. И ти предполагам си се сблъсквала с трудности, макар и не от този характер, или твоето дете е дресирано отвсякъде ..не ми се вярва, нали е дете все пак!
По темата - моята също не иска да спинка в нейното легло, но това е в ранните часове на деня. Вечер я слагам и  откарва няколко часа в кошарата. Отказах се да я уча да спи в нейното, защото ще ме чуе цялата махала, пък и като иска да се гушка в мама, да се гушка И това ще е до време.

Такааааа преди да се изкага за духането, да дам малко акъл за спането, значи: махате едната решетка, залепвате бебешкото за семейното легло, така хем бебето си знае неговата си територия, хем си намира млекцето, хем мама и тати наспани. В началото може да има объркване, обаче, щом бебето се разписка, е достатъчно едно докосване, за да знае, че мама е там и се кротва. Моят син се обръща сам в неговото си легло, след като се е насукал. 
Тениска, миришеща на мама или дори една играчка, помага, в случай, че не се сменя всеки ден. Т.е. щом детето е опознало веднъж определен мирис, оставете предмета за постоянно. Пак изпробвано и действащо - синът ми си има одеалце в яслата, с което заспива, което си мирише на него си и го успокоява; естествено, ако е изцапано, заминава за пране, но докато е чисто, не е пречка да е спътник при заспиването.

Да се върна на духането и сърбането, това, че майката и бащата посрещат всички нужди на детето, най-вече емоционалните, спомага за изграждането на стабилно и уверено в себе си дете. Едно "качествено" детство допринася за развитието и поведението в по-късна възраст. Затова едва ли ще се наложи духане и сърбане. 

Аз лично съм се сещала но не съм го пробвала, но смяам, че е време да опитам. Та нашата спалня, ако може да се нарече така(прецекехме се с нея  ) е само 1,30м. Как мислите, че спим трима на нея. А нейното креватче е широко 82см. трябва да й стига, но тя иска мама 

Разбира се ,че не й стига,разбира се ,че иска мама.
Нали в крайна сметка не се е родила в креватчето. Била е в теб 9 месеца ,слушала е сърцето ти и всичко останало ,усещало е топлината ,която креватчето не може да му даде.Креватчето е празно и студено ,страшно и самотно. Бебето може да изглежда сладко в самото креватче ,но на бебето креватчето никак не му изглежда сладко.

По този въпрос, винаги, когато ми го зададат имам следния отговор, четен в тема тук Защо мама и тати могат да спят заедно, да търсят близост и да се гушкат, а бебетата трябва да спят сами? И като се питам сама всеки път недоумявам до къде е стигнало обществото ни чрез цивилизацията. Както знаете преди време хората са спели в една стая цели семейства, като по-малките деца спят близо до родителите си, а по-големите или по-далеч, или при бабите и дядовците си. За справка  - "Железният светилник" и всички останали от тетралогията

Не съм Перу, чела съм достатъчно и въпреки това поддържам неговата/нейна линия на поведение. И не смятам да са ми остарели схващанията. Защо не приемете, че просто мнението му/й е различно? Всички го/я изядохте с парцалите.
детето ми не е кученце, но мястото му за спане наистина е в креватчето - и аз смятам така. Не при мен. Не му личи да се страхува или да му е студено в креватчето.
А и емоционалните нужди детето само си ги показва. Не винаги е нужно да бъде заливано с внимание.
Учудвате ме - нали пак в този форум се пускат темите "не издържам, как да го отбия, не издържам, искам да се наспя...." и т.н.
Знам, че можете да бъдете толерантни, а гостът/колко рядко си позволяват тук различни мнения!/ изказа едно не толкова крайно мнение.

Наистина си е до дете. С първото ми дете се пробвахме да спазваме режим на 3 часа, нощно време да пие вода, да спи в креватчето си. Режима почти го спазвахме. По цели нощи не спях, а разнасях на ръца и люшках бебето, за да не реве (сега си мисля, че е бил гладен). Това със спането в неговото креватче не се получи. Заспиваше в нашето и го пренасяхме в неговото. Неговото беше долепено до нашето и като се събудеше си взимаше възглавницата и идваше да се гушка. Вече си спи на неговото креватче, но винаги, когато може гледа да се пренесе при нас. Но поне от 2 години заспива сам на неговото. Така че в един момент спира да спи заедно с родителите си.

Такааааа   
Ами прав е Peru1 - при мен е същото положение.
От изписването до момента Лора спи само в нейното легло в самостоятелна стая.
ДА, ставам нощем, когато ме повика и това никак не ми пречи.
Въпрос на навици  - а те продължават вече 2 години 
Скачате му само защото сте от другата половина, която спи с децата си. Защо
Нека уважаваме и различното мнение   

Асинка чудесно си го казала! И аз мисля по същия начин!
А какво се е правило когато е нямало бебешки креватчета? А бебешки стаи?
"Назад към природата!"  му е цаката!

Всеки си има право на мнение и всеки сам избира как да гледа детето си разбира се.  Това не означава, че трябва да се отнася грубо към привичките и методите на другите/различните и да използва груби и не на място изрази, мисля!

Когато изпитам някакво неудобство свързано с детето ми - дали недоспиване, дали изнервяне след безкрайното мрънкане на човечето, на което му никне поредния зъб - все си казвам: "Утре ще порасне и няма да има такава нужда от мен!". И след години пак ще си останем самички с татито и ще можем да се гоним из леглото ако искаме Моето момченце първите месеци си спеше самичко в креватчето, по цяла нощ, кеффф. Но после започнаха зъбните атаки и положението се промени - не искаше да спи сам освен в много редки случаи/примерно 1 път в седмицата / Ами неудобно е, макар че не ни е малка спалнята, ама си спяхме почти цялата зима тримцата. На всичко се свиква, вече се убеждавам за хиляден път. И все се чудя за какво ги раждаме тези деца, ако не сме с нагласата, че животът ни ще се завърти на 180 градуса и нищо няма да е същото. Нямало да се наспиваме, нямало да имаме време за нас, ами нормално, едно дете изисква стопроцентово внимание, поне ако искаш всичко да е на 6. Не може да искаш дете и после като се роди да искаш всичко да е както преди и да си живееш само според твоите нужди и желания. Май децата показват доколко майката може да надмогне собствения си егоизъм - или пренебрегваш себе си и се грижиш за нуждите на децата си, или гледаш на тебе да ти е добре, пък бебето все някак ще порасне
Всеки си има някакви разбирания, според които си живее живота и си гледа децата и семейството. И на мен ми е непонятно как някои майки си оставят бебетата да спят в друга стая/аз сигурно нямаше да спя от проверки през 5 минути/, но щом така са си решили добре. Аз пък съм решила да се водя по нуждите на детето си - щом има нужда, ще спи при нас. Скоро четох книгата на Мадлен Алгафари и прочетох, че мозъчната кора на децата се формира до 2 години и нещо, т.е преди това те не могат да правят такива причинно-следствени връзки като "сега ще се разплача и мама ще дойде", те просто изразяват желанията си по единствения възможен начин - с плач. И като си помисля как бих се чувствала аз ако само мога да плача и никой не ми обръща внимание, защото щели да ме разглезят и трябвало да си знам мястото... страх ме хваща.
За всичко си има време - и спането при мама и тати, и кърменето в един момент приключват, но тогава пък идват други "проблеми", такива винаги има. Защото все пак гледаме хора, мислещи същества, не кучета или котки.
Извинявам се, че стана дълго, ама нещо ме удари музата, пък и често си мисля за тези неща Поздрави на всички и си гушкайте децата, че така бързо растат

на мен пък ми е чудно ти какъв живот водиш, ама явно - разни хора, разни идеали!!! Радвам се, че не съм на твоето място, а явно и ти - че не си на моето. Дори и заради 12 часовата работна седмица и само единия почивен ден!

При нас най-добра работа свърши долепването на кошарката до спалнята. Около годинката започнахме "преговорите" - като се насуче, й казвах "Айде сега ониди на твоето място" В началото ефект - никакъв, но явно постепенно й на нея самата й стана ясно, че там е по-широко и започна да се примъква сама. Сега суче само на заспиване и при събуждане, но все още леглата са долепени - доста по-удобно ми е на мен самата да ми е винаги под ръка - за завиването, ако щеш, че моето шило все е отвито.

за статистиката - тениската на мама, шалчето или нещо подобно - не вършат работа  , изпробвано е с голямата, а тя започна доста късно да се вмъква в нашето легло; до 2 годишна спеше легло до легло

Така е. Можем да бъдем по-толерантни.
Прощавай Перу ,ако си се обидил/а , не искаме да те ядем!  Просто се информирай ,за да можем да водим адекватен спор в бъдеще.   

Мушу ,Мушу ,явно за едни и същи неща си мислим с теб! 
Направо съм ти 100% фен на горните изказвания!!!   
Все се канех да го напиша ,но ти ме изпревари и добре направи ,че аз можех да прозвуча и по-грубо. В последно време се изразявам все едно такова откровено... 

И аз съм с този проблем, макар че Дани от тримесеца не е кърмаче. СЪбужда се по някое веме (има лек напредък, все по-дълго спи сам) и докато не го взема ,няма млъкване (пробвала съм - 20 мин.  се дра - не издържах повече).
Сега мислим как да преместим леглата едно до друго.
За сведение (защо е спал при мен) - Дани имаше тежък дерматит и когато плачеше състоянието му се влошаваше, започваше да се чеше и да възпалява раните...

И при нас съвместното спане стана проблем, когато малката започна твърде много да се върти и да рита. Опитах се да я пренасям на нейното легълце след заспиване, но винаги се събуждаше. Затова решихме проблема така: лягаме заедно на нейното креватче, кърмим се, аз изчаквам да заспи дълбоко, ставам, слагам внимателно решетката и си лягам на спалнята. Цялата процедура отнема около 20 мин. Там спи до 4-4,30 часа сутринта, а понякога и до 7-8. В единични случаи се събужда час след приспиването и повтаряме всичко отново.

Ееееее, ама хайде да се разберем... , само се постави на нейното място, сама в студеното легло, дори ми изглежда страшно. Друго си е до мама и татко, завряла муцунката си в гърдата /а тя да е на 1 ръка разстояние/, да и мирише на мама и гърдата и да знае, че може да дръпне във всеки един момент. Ето това му казвам блаженство.
АЛИ спа и сука 1г. и 2 м, накрая през деня не се сещаше да суче, ама нощно време наваксваше , МАЛВИНА сега спи при мен, а и се успокоявай с това че скоро ще порасне и отлети като птичките и никога няма да се върне в твоето легло колкото и да искаш.

здравейте
мисля че мястото на бебка си е в нейното легло, до преди 3месеца и моята бебка спеше при мен, имаше много колики и нон стоп рев и т,н, но по този начин нито тя (от постоянно сучене и търсене ) нито аз (от позата и съобразяването с нея)можехме да се наспим качествено, затова започнах да я кърмя седнала и да я слагам в нейното легло, като тя се научи да гушка едно одеалце и с няколко безсънни нощи решихме този проблем,

Големият ми син спеше в моето легло от 7м. до 1г и няколко, не помня, месеца. И ние приложихме долепянето на неговото легло до нашето, след като свикна сложихме решетката, но до 4г 1/2, докато не се преместихме, се държахме за ръка като заспивахме. Месец след като се преместихме се роди бебето, аз не исках да го гоня от спалнята, но той сам пожела да отиде на спокойствие в детската. Е, не сам, с баща си. Мисля си че за мен раздялата беше по-тежка отколкото за него, толкова много плаках, а може и да е било следродилна депресия. От тогава насам все гледа да си изпроси по някоя нощ да спи при мен, т.е. при нас с бебето. Но преди няколко дни заяви : вече не искам да спя при теб, вашата стая не ми харесва, моята е по-хубава. Тъжно ми стана пак, но какво да се прави, детето пораства. Най-после.
Моля ви, не обръщайте темата на политическа. Разни хора, разни идеали. Това е форум за взаимопомощ, да се придържаме към темата. Макар че аз май не мога да помогна.

браво на Валентина че постави на мястото онази личност любителя на попарите .... аз бих добавила не само супата да духа ами и таратора ....
да ви кажа чесно аз съвсем ясно си спомням че до 3 клас минимум спях с нощницата на майка ми , но не облечена ами я прегръщах като плюшена играчка, но нощница която е обличала , още ги помня тези нощници бяха от една лигава материя жарсе ли се казваше как , но без дрешката на мама не заспивах
така че пробвай
а сега забелязвам бебето си като го взема в моята спалня да суче нощем и като заспя го оставям не го местя, понякога ми се е случвало да го наблюдавам докъто спи на спалнята до мен натиска се гушка се в чаршафите и се усмихва.... мирише му на мама .... а в леглото си никога не прави така
и добре че и аз се научих да кърмя легнала и той да спи до мен че направо преди това като не си доспивах хич и през деня бях като ударен самолет ........

Това ми прозвуча много тъжно...

На мен би ми било гадно ,ако мъжът ми реши да ми даде тениската си ,вместо да ме прегърне.
Мисля ,че направо ще му бия шута.
  Децата ни ни обичат много по-различно и по-силно ,но това не означава ,че трябва да си играем с любовта им.

Я кажете до къде стигнаха опитите да преместите кърмачето в неговото си легло. Аз вече не опитвам, след като баткото не успях, а сега и малката не мога. Гушкаме се цяла нощ. Ако се събуди само опипва с ръчичка, усеща че съм до неи и пак с въздишка на облекчение заспива. А като е в кошарката се налага да я успивам по сто пъти. Явно чувства, че не съм близо.

Peru 01 това не ти  е концлагер
а ти като имаш такава дълга работна седмица не ти ли се иска да си погушкаш малко бебечето да ти се постопли сърцето
какви са тези филми тук може там неможе 
това да не ти е куче да го дресираш

Гледам нещо мойта темичка пак напред се преместила
Само да ви кажа, че засега нямам успех, мойта още спи на спалнята при нас, вече се буди само веднъж или два пъти през нощта, но затова пък ако не намери цица започва канско пищене! Аз се примирих - като спрем кърменето  , пък и като порасне всичко ще си дойде по местата

Аз пък не виждам нищо чак толкова нередно. Много ни е приятно на всички. А баща им като цял ден не ги е виждал, прибира се в 8 часа а те в 9-10 са по леглата и после си ги гушка цяла нощ. Казва, че дори се буди за да си ги погушка през нощта. Аз го разбирам, ние си имаме кърменето, а те какво си имат. Някои мъже са по-гальовни. Като моя. Ей така си спим на двуметровата ни спалня и ни е много гот.
А както беше казала една майка по-горе и ще отлетят като птиченца от гнездото си.

Аз пък съм в момента на гости на моите родители във Варна. В съседство има много малки деца и вечер като се отворят прозорците от няколко места се чува сърцераздирателен плач на деца, които са оставени да заспиват сами и никой не им обръща внимание. Това ме разстройва невероятно и ми пречи да работя това което искам след като моето дете заспи.
Отгоре на всичко в момента превеждам една книга от един нашумял напоследък австралийски детски психолог Steve Biddulph, който казва, че нежността и създаването на чувство за сигурност у детето в първите години са супер важни за способността му да обича и да се държи добре с другите като голям човек. Според него детето се учи на любов от майка си и от баща си и научава всичко истински важно за любовните отношения до тригодишна възраст. После има и разни примери за проблемни деца, които не са получавали достатъчно внимание от родителите си като малки.
Ами всеки път като чуя тези дребосъци дето реват наоколо си мисля как това ще бъдат децата, които ще тормозят по-малките в училище, ще им вземат стотинките, ще се отнасят презрително към жените, ще бъдат груби, агресивни и несигурни в себе си и не на последно място, също ще оставят своите деца да реват.
Каквото и да правите, Перу и другите като вас, само не си оставяйте децата вечер да реват непрестанно в някое легло самиички, защото вредите не само на себе си и на децата, а и на обществото.

Браво! Дано повече хора прочетат постинга ти!    

  брей колко му е лесно на този ГОСТ да говори-когато има детенце, което реве непрекъснато, защото го боли стомахчето от коликите, после зъбчета...и бозае през 2 часа ще го видим как ще го остави да бъде образцово бебе в креватчето си, за да не се отдалечи от жена си... Много е лесно да даваш съвети и да се подиграваш за разни неща, като не си ги изживял, после-а винаги идва това после-такаааааа се свеждаш и кротуваш, че да ти се чуди човек ти ли си. Много нерви и време отделяме на тъпаци  и тъпачки като този, вместо да не му обърнем никакво внимание и така все едно че го няма-от доста време се опитвам да привеждам това в реалността си и всеки път, когато успея се получава много хубаво. Всъщност все още има много гняв в мен към такива дребни и загубени душици, които като някакви жаби само крякат и загрозяват живота с безсмислената си горделивост и излишни съвети  и оценки. Бих копала цял живот в една яма без да излизам от нея, ако това ще помогне тези хора да ги няма в живота на децата ми-на моите и вашите.ПОЗДРАВИ на всички мили и недоспали родители, които обичат и разбират гушкавите си кърмачета. И...ГОСТЕ, Доброто винаги побеждава, да знаеш!

зайка , не се стърпях ,ама много ми хареса ,бе моме! 

и ние сме с този проблем и за сега сме залепили леглото на Тони до спалнята. Слагаме го да спи в леглото си, но като се събуди ни вижда, и не плаче толкова, пиива водичка и пак заспива.по-нататк ще пробваме да сложим преградата и де не е долепен до нас

Да това с леглото е много китър ход, хем спи до теб, хем си е в легълцето. Но понякога има пречки, нашата спалня е много малка и този трик не става. 

Толкова много глупости събрани на едно място не бях чела отдавна.  Защо тези които спят с децата си така ожесточено се борят да доказват колко правилно постъпват и прибягват и до доста неуместни сравнения. Ами вашите деца също ще излезнат от леглата ви рано или късно и ако тогава са на 5 години, значи ли това че ще ги третирате като кучета? Или може би ще спят цял живот при вас за да не се чувстват като кучета? Или ще си ги гушкате цял живот през нощта в едно легло щото с мъжете си ще го правите? Колкото по-късно изкарате детето си от семейното легло и колкото по-осъзнато от него е това действие, толкова повече то ще се чувства като изритано куче. И всички тези патетични неща колко му е самотно на бебето, може и да са верни, но за новородено. Дете на 1 годинка, е прекарало вече повече време в реалния свят, отколкото в корема на майка си.

Моето дете си спи в креватчето, никога не сме го оставили да плаче и получава цялото гушкане, внимание и любов на света когато е будно и е в състояние да им се радва. То спи много добре само, в повечето случаи не се буди, ние също. Има родители които са се наспали, не са нервни и са в състояние да му дадат силите си по 18 часа в денонощието. Пък нека на вас ви изглежда като куче, за мен това няма значение.

Трика с тениската може да помогне, но при новородени и малки бебета. Ако детето е поотраснало, е прекалено умно за да го излъжете с тениска.

ПРЕДВАРИТЕЛНО КАЗВАМ, ЧЕ НЕ СЪМ ИЗЧЕЛА ВСИЧКИ МНЕНИЕЯ - НО ИСКАМ ДА СПОДЕЛЯ МОЯ ОПИТ!!!

За съжаление при нас се получи точно обратното, т.е. до 2години и няколко месеца си заспиваше самичко в леглото, на тъмно и само в стаята си. ОБАЧЕ, от около месец - два трябва да се приспиваме. И вечер като се събуди прескача кошарата си и идва в нашата стая, в нашето легло. Настава ужас - въртене, скубане на мама и тати, които висят в двата края на двуметровата спалня!
Никакви обяснения не помагат!!!

Наистина си е до дете!!!

Има деца, които заспиват без проблем сами, не че родителите им ги НАУЧАВАТ на това, а има и такива, които не могат. Ако и моето дете след време не спи самичко и плаче, мисля, че и аз бих го гушкала при мен! Засега нямаме този проблем!

Може би е уместно в тази тема да споделя нещо с вас, не си струва да отварям нова. Та, днес следобед легнах да поспя сама, бебо беше при баба си. Е, през цялото време се въртях и несъзнателно го търсих. Спах много накъсано, с едни странни сънища... Не можах да спя без него и това е. Та си мислех, след като аз до такава степен съм привикнала, какво остава за него, дето "цял живот" е спал при мен

не виждам нищо лошо в това бебето да спи- аз кърмех допреди 2 месеца и нощем като се събуди си го взимах при мен- той сам се оправяше и си спяхме спокойно- да не говорим, че зимата колкото и да беше топло в стаята, колкото и да го завивах- все като си го взимах при мен беше със студени ръце. На топло при мама и татко си е друго..

А за отучването не се притеснявам- моята племеничка си спеше при родителите си до 3 г. обаче като й направиха самостоятелна стая с шарени тапети и чаршафи- ела я измъкни от там ако можеш .. 

Ами това е твоето дете, моето пък като му се доспи и го оставя в кревата и се съдира от рев, не мога да го оставя да се дере и да заспи от изтощение! Така че аз пък много се дразня като някой, който има спокойно бебе почне да ме осъжда, че спим заедно! В интерес на истината бях решила още преди да родя, че ще спи при нас, прочела бях статия от д-р Сиърс а и заради кърменето, така че дори и да беше кротко бебе, спящо по цяла нощ, пак щях да си го взимам. А в случая - просто нямам и избор.

Именно, това е моето дете и точно затова аз не съдя никой. Но не разбирам защо някой, просто защото върши нещата по различен начин, трябва да упреква останалите че се държали с децата си като с кучета.  Ти прочете ли цялата тема? Защото аз я прочетох и съм възмутена от липсата на толерантност. Затова обясних как моето дете се чувства добре.
И съвсем между другото моето дете е последното което можеш да наречеш кротко и когато пожелае ме прави луда. Но явно му харесва да спи само или поне няма нищо против.

Щом веднъж е свикнало - тежко ти и горко !  единствено мисля от д-р Спок го четох- отделяне Ясно и категорично! Първия ден- кански рев 2 часа, втория 1 час третия 5 минути .Всичко горе - долу седмица! Но само ако сте категорични! Големия така го отказах, Имаше моменти дето сърцето ми се пръскаше, но се бяхме обърнали на зомбита! Имай предвид че отидеш ли да го гушнеш за него е ясно кой е победил и ще те побърка! Много е драстично  но има ефект! Успех!

Би трябвало да разбираш, че в този форум не се търсят точно този тип съвети...

  Отвратително!!!  (Даже не ми се коментира)

При нас положението е доста объркано - като заспи я премествам в леглото й, но през нощта като се събуди и идва при нас. Доли една вечер изобщо не съм я усетила кога се е качила на леглото. Понякога прави опити да спи сама, но явно още не е готова.

Скоро сестра ми ми разказа нещо много интересно. Голямата племеница е на 4г. и все още спи със сестра ми. От известно време започнаха да се пазарят племеницата да си спи в нейното легло. Една вечер сестра ми без уговорки позволила да спи с нея, а племеницата легнала, повъртяла се, накрая станала и си отишла на нейното легло.

А за канските ревове не ми се коментира. Това не е моят подход към детето.

не мога да разбера как ще си оставиш детето да се дере и ти ще гледаш от страни безучастно..

Никога не съм си оставяла детето да се дере,или да се чувства зле,но и никога не съм го учила да спи при нас.Никога не сме го лишавали от нежност,въпреки,че не е спало при нас.Никак не беше драматично научаването да спи в креватчето,даже там се чувства най-добре явно,щом не иска да заспива другаде.Всеки си има различни виждания по въпроса.Аз не съм привърженик на версията детето се учи да спи при родителите.Висяла съм по цели нощи над креватчето,гушкала съм си детето,приспивала съм на ръце,но не е спало при нас никога.Кой както го разбира,така да постъпва.

горният постинг го написах, защото моето дете ревеше когато го оставях в леглото и предпочитах всички да спим вместо да го вдигам, разнасям и т.н и то по няколко пъти на нощ. Пък да го чакам да се изтощи от рев не си го и представям.  сега като порасна малко може и да изкара цяла нощ в неговия креват, но може и да пропълзи да се гушне при мама и тати- това не ме  притеснява, защото си е до време- едва ли ще иска като тинейджър да спи при нас, даже мнооооооооого по- рано ще се откаже

Май става дума за кърмаче,което спи нощем при родителите си и СУЧЕ, нали така? Не мисля, че чрез рев от глад и нужда от нежност, детето ще се научи на нещо. Още по- малко пък майката би могла да се наспи. Естествено, че когато плаче го взимам при нас и си суче, а аз си заспивам. Не казвам,че ми е удобно, изтръпват ми ръцете, краката, боли ме гърба и бъбреците от изстиване, защото се отвивам за да завия него. НО никога не бих стоял бутна посред нощ за да го сложа в леглото му след като се насуче. Че той може да се събуди в 5, аз си го вземам в просъница и си го кърмя. Не разбирам защо едно дете, което има нужда от майка си трябва да се отделя от нея? А що се отнася за решение... не съм търсила, не съм намерила. Мисля, че мога да превъзмогна егоизма си и да издържа докато Влади превъзмогне нуждата си от сукане и нежност...

Как можа да го напишеш това  Сега ще те линчуват и ще те обявят за майка съдист.

Аз съм от майките, които считат, че това е единствения начин да се отучи да спи детето с родителите си (ако вече веднъж е научено да спи с тях). Иначе остава да спи в семейното ложе до незнам кога си.... И колкото по-малко е бебето, когато се учи да спи само толкова по-малко ще плаче. Ако бебето е на няколко месеца далеч няма да плаче 2 часа. Разбирам, че това едва ли е някакъв аргумент за майките, които не оставят децата си плачат, което ги прави не съдисти и по-добри майки

Не мога да разбера защо в цялата тема се обсъжда коя е добра и коя е лоша майка. Мисля, че идеята е да поговорим за децата си. А щом плачат, значи нещо на ТЯХ не им е добре. Когато аз плача съм тъжна, потисната, неразбрана, сърдита, ядосана... вие какви сте? А какви са бебетата ви? Може да са самотни - тогава дори присъствието ви ще ги успокои, може да са гладни - нахранвате ги и заспиват, може да са ядосани - явно им липсва достатъчно внимание, може да са... милиони може да са. И ако детето ще е по-спокойно в прегръдките на родителите си, тогава? Когато аз плача искам да ме гушнат, когато спре да ми е тъжно не държа да ме гушкат постоянно, да ме мачкат и лигавят... Децата могат сами да преценят искат ли или не да спят в леглото на родителите си. Ако ги оставим!!!
Аз не познавам 20 годишни, които не могат без родителите си и спят при тях, а вие? Все някога на човек му идва времето за самостоятелност - при всеки е различно. Но е ясно, кога това време свършва - когато станеш родител. Всички ние, които сме чакали децата си, брояли сме дните до срещата с тях... всички ние сме родители - т.е. НЕсамостоятелни.

Абсолютно съм съгласна с твърдението на Асинка! Мисля, че и  на децата ще им дойде времето да станат самостоятелни и няма смисъл да се бърза. И не става дума за добри и лоши родители, всеки си има някакви методи на възпитание и си ги спазва, но все пак си мисля, че детето е по- важно. Има време и за секс(за което говореше мисля и гостът) има време и за същинска почивка. А що се отнася до близостта- не смятам, че има някаква друга ПО_ГОЛЯМА близост от това да си с детето си и с бащата на детето си и да ги обичаш и двамата!

Аз не мога да спя сама, немога да спя на тъмно/спала съм като дете в отделна стая на тъмно/, затова смятам, че е нормално децата ми да искат да спят с мен и то на светло

За статистиката, единия ми син сам пожела да се премести сам в стая когато стана на 6г, на 7г пожела да спи на тъмно. И е едно от най-самостоятелните деца на света. Още спя с 3 годишния си син и с бебето в леглото.

Според мен правилното решение е това, което майката смята за правилно. Ако бебето обаче спи с майката и на нея в един момент това и дотежи то тя сама ще може да направи правилната стъпка - да отдели насила детето .... или да приеме, че нощта е стряскаща и плащеща и мястото на детето е в леглото и, а нейните притеснения са излишни.