Наистина си е до дете. С първото ми дете се пробвахме да спазваме режим на 3 часа, нощно време да пие вода, да спи в креватчето си. Режима почти го спазвахме. По цели нощи не спях, а разнасях на ръца и люшках бебето, за да не реве (сега си мисля, че е бил гладен). Това със спането в неговото креватче не се получи. Заспиваше в нашето и го пренасяхме в неговото. Неговото беше долепено до нашето и като се събудеше си взимаше възглавницата и идваше да се гушка. Вече си спи на неговото креватче, но винаги, когато може гледа да се пренесе при нас. Но поне от 2 години заспива сам на неговото. Така че в един момент спира да спи заедно с родителите си.
- Публикувана: 5 юни 2006, 15:42 ч.
- Последно мнение: 30 юли 2006, 14:13 ч.
Kak кърмачето ми да си спи в неговото легло, а не на спалнята..
Колкото и грубо да звучи, щом веднъж сте го научили - няма отучване, и това да спи в неговия си креват ще бъде голяма мъка. Скъпи мами не са ли детските кошари и легла именно за това - бебетата да спят в тях, а не на спалнята до мама и тати.
Такааааа
Ами прав е Peru1 - при мен е същото положение.
От изписването до момента Лора спи само в нейното легло в самостоятелна стая.
ДА, ставам нощем, когато ме повика и това никак не ми пречи.
Въпрос на навици
- а те продължават вече 2 години 
Скачате му само защото сте от другата половина, която спи с децата си. Защо
Нека уважаваме и различното мнение
По този въпрос, винаги, когато ми го зададат имам следния отговор, четен в тема тук Защо мама и тати могат да спят заедно, да търсят близост и да се гушкат, а бебетата трябва да спят сами? И като се питам сама всеки път недоумявам до къде е стигнало обществото ни чрез цивилизацията. Както знаете преди време хората са спели в една стая цели семейства, като по-малките деца спят близо до родителите си, а по-големите или по-далеч, или при бабите и дядовците си. За справка - "Железният светилник" и всички останали от тетралогията 
И аз мисля по същия начин!А какво се е правило когато е нямало бебешки креватчета?
А бебешки стаи? "Назад към природата!" му е цаката!
Всеки си има право на мнение и всеки сам избира как да гледа детето си разбира се.
Това не означава, че трябва да се отнася грубо към привичките и методите на другите/различните и да използва груби и не на място изрази, мисля!
Когато изпитам някакво неудобство свързано с детето ми - дали недоспиване, дали изнервяне след безкрайното мрънкане на човечето, на което му никне поредния зъб - все си казвам: "Утре ще порасне и няма да има такава нужда от мен!". И след години пак ще си останем самички с татито и ще можем да се гоним из леглото ако искаме Моето момченце първите месеци си спеше самичко в креватчето, по цяла нощ, кеффф. Но после започнаха зъбните атаки и положението се промени - не искаше да спи сам освен в много редки случаи/примерно 1 път в седмицата 
/ Ами неудобно е, макар че не ни е малка спалнята, ама си спяхме почти цялата зима тримцата. На всичко се свиква, вече се убеждавам за хиляден път. И все се чудя за какво ги раждаме тези деца, ако не сме с нагласата, че животът ни ще се завърти на 180 градуса и нищо няма да е същото. Нямало да се наспиваме, нямало да имаме време за нас, ами нормално, едно дете изисква стопроцентово внимание, поне ако искаш всичко да е на 6. Не може да искаш дете и после като се роди да искаш всичко да е както преди и да си живееш само според твоите нужди и желания. Май децата показват доколко майката може да надмогне собствения си егоизъм - или пренебрегваш себе си и се грижиш за нуждите на децата си, или гледаш на тебе да ти е добре, пък бебето все някак ще порасне
Всеки си има някакви разбирания, според които си живее живота и си гледа децата и семейството. И на мен ми е непонятно как някои майки си оставят бебетата да спят в друга стая/аз сигурно нямаше да спя от проверки през 5 минути/, но щом така са си решили добре. Аз пък съм решила да се водя по нуждите на детето си - щом има нужда, ще спи при нас. Скоро четох книгата на Мадлен Алгафари и прочетох, че мозъчната кора на децата се формира до 2 години и нещо, т.е преди това те не могат да правят такива причинно-следствени връзки като "сега ще се разплача и мама ще дойде", те просто изразяват желанията си по единствения възможен начин - с плач. И като си помисля как бих се чувствала аз ако само мога да плача и никой не ми обръща внимание, защото щели да ме разглезят и трябвало да си знам мястото... страх ме хваща.
За всичко си има време - и спането при мама и тати, и кърменето в един момент приключват, но тогава пък идват други "проблеми", такива винаги има. Защото все пак гледаме хора, мислещи същества, не кучета или котки.
Извинявам се, че стана дълго, ама нещо ме удари музата, пък и често си мисля за тези неща
Поздрави на всички и си гушкайте децата, че така бързо растат 
Моето момченце първите месеци си спеше самичко в креватчето, по цяла нощ, кеффф. Но после започнаха зъбните атаки и положението се промени - не искаше да спи сам освен в много редки случаи/примерно 1 път в седмицата / Ами неудобно е, макар че не ни е малка спалнята, ама си спяхме почти цялата зима тримцата. На всичко се свиква, вече се убеждавам за хиляден път. И все се чудя за какво ги раждаме тези деца, ако не сме с нагласата, че животът ни ще се завърти на 180 градуса и нищо няма да е същото. Нямало да се наспиваме, нямало да имаме време за нас, ами нормално, едно дете изисква стопроцентово внимание, поне ако искаш всичко да е на 6. Не може да искаш дете и после като се роди да искаш всичко да е както преди и да си живееш само според твоите нужди и желания. Май децата показват доколко майката може да надмогне собствения си егоизъм - или пренебрегваш себе си и се грижиш за нуждите на децата си, или гледаш на тебе да ти е добре, пък бебето все някак ще порасне Всеки си има някакви разбирания, според които си живее живота и си гледа децата и семейството. И на мен ми е непонятно как някои майки си оставят бебетата да спят в друга стая/аз сигурно нямаше да спя от проверки през 5 минути/, но щом така са си решили добре. Аз пък съм решила да се водя по нуждите на детето си - щом има нужда, ще спи при нас. Скоро четох книгата на Мадлен Алгафари и прочетох, че мозъчната кора на децата се формира до 2 години и нещо, т.е преди това те не могат да правят такива причинно-следствени връзки като "сега ще се разплача и мама ще дойде", те просто изразяват желанията си по единствения възможен начин - с плач. И като си помисля как бих се чувствала аз ако само мога да плача и никой не ми обръща внимание, защото щели да ме разглезят и трябвало да си знам мястото... страх ме хваща.
За всичко си има време - и спането при мама и тати, и кърменето в един момент приключват, но тогава пък идват други "проблеми", такива винаги има. Защото все пак гледаме хора, мислещи същества, не кучета или котки.
Извинявам се, че стана дълго, ама нещо ме удари музата, пък и често си мисля за тези неща
Поздрави на всички и си гушкайте децата, че така бързо растат 
Е щом сте рекли да ви разкажа за моя живот - семеен живот от 5 години, дете на 2 години, което никога не е спало на спалнята , работна седмица по 12 часа включително единия почивен ден - събота или неделя. Не си мислете, че моето дете е лежало в кошарата с часове и се е деряло от рев, а ние сме си спяли. Просто сме го научили, и то самото се е научило, че това му е мястото за спане. Това със заспиването на цица - и него да коментирам - добре ги учите, като станат на 7 години ще дойдат да си вземат по една цица докато си пиете сутрешното кафе на центъра на града, ама какво от туй . Детето ми въпреки, че си има зъби 
не е спало до нас, това едва ли ще облекчи болката. Ами честно да ви кажа няма смисъл да продължавам - това за попарата си е много точно казано, а кой ще я духа, , ще си говорим след време 
. Детето ми въпреки, че си има зъби не е спало до нас, това едва ли ще облекчи болката. Ами честно да ви кажа няма смисъл да продължавам - това за попарата си е много точно казано, а кой ще я духа, , ще си говорим след време При нас най-добра работа свърши долепването на кошарката до спалнята. Около годинката започнахме "преговорите" - като се насуче, й казвах "Айде сега ониди на твоето място" В началото ефект - никакъв, но явно постепенно й на нея самата й стана ясно, че там е по-широко и започна да се примъква сама. Сега суче само на заспиване и при събуждане, но все още леглата са долепени - доста по-удобно ми е на мен самата да ми е винаги под ръка - за завиването, ако щеш, че моето шило все е отвито.
... Не е в това въпроса. Схващанията ти са безкрайно остарели и ти ги защитаваш сляпо ,без да си си направл/а труда да се обогатиш с малко разнообразна информация по въпроса. Още по-безсмислено е да влезеш във форум ,където очевидно хората се интересуват и четат ,като им натякваш необоснованите си твърдения.
Не съм Перу, чела съм достатъчно и въпреки това поддържам неговата/нейна линия на поведение. И не смятам да са ми остарели схващанията. Защо не приемете, че просто мнението му/й е различно? Всички го/я изядохте с парцалите.
детето ми не е кученце, но мястото му за спане наистина е в креватчето - и аз смятам така. Не при мен. Не му личи да се страхува или да му е студено в креватчето.
А и емоционалните нужди детето само си ги показва. Не винаги е нужно да бъде заливано с внимание.
Учудвате ме - нали пак в този форум се пускат темите "не издържам, как да го отбия, не издържам, искам да се наспя...." и т.н.
Знам, че можете да бъдете толерантни, а гостът/колко рядко си позволяват тук различни мнения!/ изказа едно не толкова крайно мнение.
Така е. Можем да бъдем по-толерантни.
Прощавай Перу ,ако си се обидил/а , не искаме да те ядем! Просто се информирай ,за да можем да водим адекватен спор в бъдеще.
Когато изпитам някакво неудобство свързано с детето ми - дали недоспиване, дали изнервяне след безкрайното мрънкане на човечето, на което му никне поредния зъб - все си казвам: "Утре ще порасне и няма да има такава нужда от мен!". И след години пак ще си останем самички с татито и ще можем да се гоним из леглото ако искаме Моето момченце първите месеци си спеше самичко в креватчето, по цяла нощ, кеффф. Но после започнаха зъбните атаки и положението се промени - не искаше да спи сам освен в много редки случаи/примерно 1 път в седмицата / Ами неудобно е, макар че не ни е малка спалнята, ама си спяхме почти цялата зима тримцата. На всичко се свиква, вече се убеждавам за хиляден път. И все се чудя за какво ги раждаме тези деца, ако не сме с нагласата, че животът ни ще се завърти на 180 градуса и нищо няма да е същото. Нямало да се наспиваме, нямало да имаме време за нас, ами нормално, едно дете изисква стопроцентово внимание, поне ако искаш всичко да е на 6. Не може да искаш дете и после като се роди да искаш всичко да е както преди и да си живееш само според твоите нужди и желания. Май децата показват доколко майката може да надмогне собствения си егоизъм - или пренебрегваш себе си и се грижиш за нуждите на децата си, или гледаш на тебе да ти е добре, пък бебето все някак ще порасне
Всеки си има някакви разбирания, според които си живее живота и си гледа децата и семейството. И на мен ми е непонятно как някои майки си оставят бебетата да спят в друга стая/аз сигурно нямаше да спя от проверки през 5 минути/, но щом така са си решили добре. Аз пък съм решила да се водя по нуждите на детето си - щом има нужда, ще спи при нас. Скоро четох книгата на Мадлен Алгафари и прочетох, че мозъчната кора на децата се формира до 2 години и нещо, т.е преди това те не могат да правят такива причинно-следствени връзки като "сега ще се разплача и мама ще дойде", те просто изразяват желанията си по единствения възможен начин - с плач. И като си помисля как бих се чувствала аз ако само мога да плача и никой не ми обръща внимание, защото щели да ме разглезят и трябвало да си знам мястото... страх ме хваща.
За всичко си има време - и спането при мама и тати, и кърменето в един момент приключват, но тогава пък идват други "проблеми", такива винаги има. Защото все пак гледаме хора, мислещи същества, не кучета или котки.
Извинявам се, че стана дълго, ама нещо ме удари музата, пък и често си мисля за тези неща Поздрави на всички и си гушкайте децата, че така бързо растат
Моето момченце първите месеци си спеше самичко в креватчето, по цяла нощ, кеффф. Но после започнаха зъбните атаки и положението се промени - не искаше да спи сам освен в много редки случаи/примерно 1 път в седмицата / Ами неудобно е, макар че не ни е малка спалнята, ама си спяхме почти цялата зима тримцата. На всичко се свиква, вече се убеждавам за хиляден път. И все се чудя за какво ги раждаме тези деца, ако не сме с нагласата, че животът ни ще се завърти на 180 градуса и нищо няма да е същото. Нямало да се наспиваме, нямало да имаме време за нас, ами нормално, едно дете изисква стопроцентово внимание, поне ако искаш всичко да е на 6. Не може да искаш дете и после като се роди да искаш всичко да е както преди и да си живееш само според твоите нужди и желания. Май децата показват доколко майката може да надмогне собствения си егоизъм - или пренебрегваш себе си и се грижиш за нуждите на децата си, или гледаш на тебе да ти е добре, пък бебето все някак ще порасне Всеки си има някакви разбирания, според които си живее живота и си гледа децата и семейството. И на мен ми е непонятно как някои майки си оставят бебетата да спят в друга стая/аз сигурно нямаше да спя от проверки през 5 минути/, но щом така са си решили добре. Аз пък съм решила да се водя по нуждите на детето си - щом има нужда, ще спи при нас. Скоро четох книгата на Мадлен Алгафари и прочетох, че мозъчната кора на децата се формира до 2 години и нещо, т.е преди това те не могат да правят такива причинно-следствени връзки като "сега ще се разплача и мама ще дойде", те просто изразяват желанията си по единствения възможен начин - с плач. И като си помисля как бих се чувствала аз ако само мога да плача и никой не ми обръща внимание, защото щели да ме разглезят и трябвало да си знам мястото... страх ме хваща.
За всичко си има време - и спането при мама и тати, и кърменето в един момент приключват, но тогава пък идват други "проблеми", такива винаги има. Защото все пак гледаме хора, мислещи същества, не кучета или котки.
Извинявам се, че стана дълго, ама нещо ме удари музата, пък и често си мисля за тези неща
Поздрави на всички и си гушкайте децата, че така бързо растат Мушу ,Мушу ,явно за едни и същи неща си мислим с теб!
Направо съм ти 100% фен на горните изказвания!!!
Все се канех да го напиша ,но ти ме изпревари и добре направи ,че аз можех да прозвуча и по-грубо. В последно време се изразявам все едно такова откровено...
И аз съм с този проблем, макар че Дани от тримесеца не е кърмаче. СЪбужда се по някое веме (има лек напредък, все по-дълго спи сам) и докато не го взема ,няма млъкване (пробвала съм - 20 мин. се дра - не издържах повече).
Сега мислим как да преместим леглата едно до друго.
За сведение (защо е спал при мен) - Дани имаше тежък дерматит и когато плачеше състоянието му се влошаваше, започваше да се чеше и да възпалява раните...
Сега мислим как да преместим леглата едно до друго.
За сведение (защо е спал при мен) - Дани имаше тежък дерматит и когато плачеше състоянието му се влошаваше, започваше да се чеше и да възпалява раните...
И при нас съвместното спане стана проблем, когато малката започна твърде много да се върти и да рита. Опитах се да я пренасям на нейното легълце след заспиване, но винаги се събуждаше. Затова решихме проблема така: лягаме заедно на нейното креватче, кърмим се, аз изчаквам да заспи дълбоко, ставам, слагам внимателно решетката и си лягам на спалнята. Цялата процедура отнема около 20 мин. Там спи до 4-4,30 часа сутринта, а понякога и до 7-8. В единични случаи се събужда час след приспиването и повтаряме всичко отново.
Ееееее, ама хайде да се разберем... , само се постави на нейното място, сама в студеното легло, дори ми изглежда страшно. 
Друго си е до мама и татко, завряла муцунката си в гърдата /а тя да е на 1 ръка разстояние/, да и мирише на мама и гърдата и да знае, че може да дръпне във всеки един момент. Ето това му казвам блаженство.
АЛИ спа и сука 1г. и 2 м, накрая през деня не се сещаше да суче, ама нощно време наваксваше, МАЛВИНА сега спи при мен, а и се успокоявай с това че скоро ще порасне и отлети като птичките и никога няма да се върне в твоето легло колкото и да искаш. 
, само се постави на нейното място, сама в студеното легло, дори ми изглежда страшно. Друго си е до мама и татко, завряла муцунката си в гърдата /а тя да е на 1 ръка разстояние/, да и мирише на мама и гърдата и да знае, че може да дръпне във всеки един момент. Ето това му казвам блаженство.АЛИ спа и сука 1г. и 2 м, накрая през деня не се сещаше да суче, ама нощно време наваксваше
, МАЛВИНА сега спи при мен, а и се успокоявай с това че скоро ще порасне и отлети като птичките и никога няма да се върне в твоето легло колкото и да искаш.
здравейте
мисля че мястото на бебка си е в нейното легло, до преди 3месеца и моята бебка спеше при мен, имаше много колики и нон стоп рев и т,н, но по този начин нито тя (от постоянно сучене и търсене ) нито аз (от позата и съобразяването с нея)можехме да се наспим качествено, затова започнах да я кърмя седнала и да я слагам в нейното легло, като тя се научи да гушка едно одеалце и с няколко безсънни нощи решихме този проблем,
мисля че мястото на бебка си е в нейното легло, до преди 3месеца и моята бебка спеше при мен, имаше много колики и нон стоп рев и т,н, но по този начин нито тя (от постоянно сучене и търсене ) нито аз (от позата и съобразяването с нея)можехме да се наспим качествено, затова започнах да я кърмя седнала и да я слагам в нейното легло, като тя се научи да гушка едно одеалце и с няколко безсънни нощи решихме този проблем,
Големият ми син спеше в моето легло от 7м. до 1г и няколко, не помня, месеца. И ние приложихме долепянето на неговото легло до нашето, след като свикна сложихме решетката, но до 4г 1/2, докато не се преместихме, се държахме за ръка като заспивахме. Месец след като се преместихме се роди бебето, аз не исках да го гоня от спалнята, но той сам пожела да отиде на спокойствие в детската. Е, не сам, с баща си. Мисля си че за мен раздялата беше по-тежка отколкото за него, толкова много плаках, а може и да е било следродилна депресия. От тогава насам все гледа да си изпроси по някоя нощ да спи при мен, т.е. при нас с бебето. Но преди няколко дни заяви : вече не искам да спя при теб, вашата стая не ми харесва, моята е по-хубава. Тъжно ми стана пак, но какво да се прави, детето пораства. Най-после.
Моля ви, не обръщайте темата на политическа. Разни хора, разни идеали. Това е форум за взаимопомощ, да се придържаме към темата. Макар че аз май не мога да помогна.
Моля ви, не обръщайте темата на политическа. Разни хора, разни идеали. Това е форум за взаимопомощ, да се придържаме към темата. Макар че аз май не мога да помогна.
браво на Валентина че постави на мястото онази личност любителя на попарите .... аз бих добавила не само супата да духа ами и таратора ....
да ви кажа чесно аз съвсем ясно си спомням че до 3 клас минимум спях с нощницата на майка ми , но не облечена ами я прегръщах като плюшена играчка, но нощница която е обличала , още ги помня тези нощници бяха от една лигава материя жарсе ли се казваше как , но без дрешката на мама не заспивах
така че пробвай
а сега забелязвам бебето си като го взема в моята спалня да суче нощем и като заспя го оставям не го местя, понякога ми се е случвало да го наблюдавам докъто спи на спалнята до мен натиска се гушка се в чаршафите и се усмихва.... мирише му на мама .... а в леглото си никога не прави така
и добре че и аз се научих да кърмя легнала и той да спи до мен че направо преди това като не си доспивах хич и през деня бях като ударен самолет ........
да ви кажа чесно аз съвсем ясно си спомням че до 3 клас минимум спях с нощницата на майка ми , но не облечена ами я прегръщах като плюшена играчка, но нощница която е обличала , още ги помня тези нощници бяха от една лигава материя жарсе ли се казваше как , но без дрешката на мама не заспивах
така че пробвай
а сега забелязвам бебето си като го взема в моята спалня да суче нощем и като заспя го оставям не го местя, понякога ми се е случвало да го наблюдавам докъто спи на спалнята до мен натиска се гушка се в чаршафите и се усмихва.... мирише му на мама .... а в леглото си никога не прави така
и добре че и аз се научих да кърмя легнала и той да спи до мен че направо преди това като не си доспивах хич и през деня бях като ударен самолет ........
здравейте
мисля че мястото на бебка си е в нейното легло, до преди 3месеца и моята бебка спеше при мен, имаше много колики и нон стоп рев и т,н, но по този начин нито тя (от постоянно сучене и търсене ) нито аз (от позата и съобразяването с нея)можехме да се наспим качествено, затова започнах да я кърмя седнала и да я слагам в нейното легло, като тя се научи да гушка едно одеалце и с няколко безсънни нощи решихме този проблем,
мисля че мястото на бебка си е в нейното легло, до преди 3месеца и моята бебка спеше при мен, имаше много колики и нон стоп рев и т,н, но по този начин нито тя (от постоянно сучене и търсене ) нито аз (от позата и съобразяването с нея)можехме да се наспим качествено, затова започнах да я кърмя седнала и да я слагам в нейното легло, като тя се научи да гушка едно одеалце и с няколко безсънни нощи решихме този проблем,
На мен би ми било гадно ,ако мъжът ми реши да ми даде тениската си ,вместо да ме прегърне.
Мисля ,че направо ще му бия шута.
Децата ни ни обичат много по-различно и по-силно ,но това не означава ,че трябва да си играем с любовта им.