Следседмокласни размисли и равносметки

  И аз туй казах, в отговор на реплика.

  Модели и формули няма. Детето ми от 5 годишно четеше , гледаше , рисуваше всичко свързано с анатомия и биология. В четвърти клас си беше направил тетрадка да си прави рисунки и записки за окото . До към 5 клас твърдо искаше да става лекар. На лагери по биология ходеше. Ще рече човек, че в училище ще му е като песен. Да,  ама не. И първата си двойка получи точно по биология, и то точно за окото.Неговият модел на мислене се разминава тотално с модела в училище.  В 8 клас общо взето се оправяше сам в по-голямата част. Опита без да учи . В началото му се получаваше, ама летвата е висока и в един момент от 5 и 6, започна да реди 2ки и 3ки , та се включих да видя за какво иде реч. Ами оказа се, че в езиково училище,второ по бал в града, около 50% са с 2 и 3 по математика и български и доста от децата ходят на допълнителни уроци.

Да, и моите са много различни, дори и външно са двете крайности, но пък крайния резултат е близък.
Малката никак не иска да се упражнява вкъщи допълнително, нито сега иска да чете задължителна литература, видяла съм се в чудо, но да видим как ще бъде във втори клас. Пълна бунтарка! А за пубертета й не ми се и мисли....Зодия близнак, ще ни  види сметката!

Рано е да говориш за краен резултат значи, още е малка. Може да се наложи рязко да смениш подхода и да се окаже, че не е еднакво. Или да смъкнете летвата за нея и вместо мечти за НЕК и АК да си наложите нещо "по -обикновено".

Ми не  мисля, то детето си се вижда още от градината как ще върви в бъдеще, единствено пубертета ме притеснява, но с майка като мен/ с която на глава не може да излезе когато вижда, че някой греши/ и изискванията й са доста високи, дано да не се налага:)

т.е. моделът ти с другото дете няма да е като с първото

Малкия отсега го виждам като по- старателен и чатка математиката.
Голямата, знам че не е добре да го казвам, е тотално разочарование. Може би ще ме опровергае някой ден.

Аха, пубертет + зодия близнак = реене в облаците и невъзможност за "приземяване". Един ден си контактуваш с единия близнак, следващия с другия, като двамата са на коренно различно мнение. Е, имат и доста положителни качества, ама това непостоянство е ужасно изнервящо.

Как един ден, втори, всичко е в рамките на минути, както е ок, след 2 мин е дявол:)))) Но пък е едно русо ангелче, не мога да й откажа. Но тъй като е въздушна зодия като мама и тате, ще се разберем.  Но за тактика, както дойде, но определено ще си блъска главата сама преди да седна да й следя домашните. 
Даже и раницата не съм й оправяла, всичко сама, когато нещо забрави, да усети неудобство, та другия ден да е стриктна. Опитвам се да го играя "мързелива мама", та като викат неволята няколко пъти, и сами да намерят начина.

Майка на съученик на наборката, нон стоп ми звънеше да иска инфо за домашните на сина си седмокласник. Не знам дали защото е момче, и често отсъстваше вяно, но аз не бих, има си съученици , да си намира информация сам.
 

т.е модел при мен няма, аз осигурявам помагала, каквото трябва за учебен процес и сами учат. Мога да помогна, ако не може да си реши задачата по математика например, но за останалото пита и разпитва учителите и се мъчи сама.
Частни учители сме ползвали само тази година, и то по БЕЛ, защото там все ми се струваше, че не е за 6, и може още, което се и потвърди от частния учител, а там където съм убедена, че става с последователно учене, сядат и учат, единствено съм ги подтиквала да ходят на състезания и да решават задачи от сборничета, а тези за домашните не са важни за мен:)

На мой колега 6-клас момиченце, нон- стоп му звъни в офиса за разяснения, и той през 5 ин обяснява граматика по руски, после по немски, след малко идва географията, химията ....е, не, не става така! Сякаш аз съм ученичка, не детето!
Та така ще продължим и с малкото, вече второкласничка.

Alexova, майка си на момиче/та, не ги разбираш тези неща (е, има и майки на момчета, които не ги разбират - щастливки)

За съжаление не рядко съм висяла, проверявал/търсила нещо вместо него, носила нещо зсбрсвено на училище или изпращано по малката, пращала съм баща му в 5,5 ч. сутринта в Метро за пергел (защото ако е без него = без домашно и двойка) 
За мое съжаление нямаше на кого да, се обадя за помощ какво е домашното. Разсеян, отнесен и т.н. за много неща, дори и свързани с предмети, които харесва, с учители, които не искаше да разочарова.
В 6 клас на РС говоря си с г-жата по ЧП младежът я обожаваше, единственият учител, който успяваш да ги контролира напълно - "строга и справедлива":
 "Как се справя?"
тя: "Много съм доволна, заедно с Х ми правят часовете"
аз: "Така ли, аз му казах, че Ви е разочаровал, заради 5цата за 1-ви срок"
 тя се усмихна и каза: "Не съм разочарована, но това да си остане между нас. Понякога имат нужда да им покажем, че не са много велики и трябва и постоянство в това което правят"   още не съм му разказала за този разговор.

Пак в 6 клас 2 срок звънях на майката на негова бивша съученичка, която се премести в друг клас, за да питам за класното по БЕЛ. Реших, че това което ми казваше не се връзва като за класно за тази възраст. Е, правилно беше разбрал

Desem, това с пергела ме впечатли.
Оставила съм го с двойка на домашно, като стой, та гледай! Честно! Няма сила, която да ме накара в 5 ч. да отида за пергел в метро.
И не го казвам, защото съм нямала такива ситуации. Повярвай ми, имала съм много от тях. Тук има майки, които познават моят заплес и ще потвърдят. Но това не си го представям и няма как да се случи! Като е забравил да каже на време, ще си носи двойката и това е, да се посрамува малко, да рзбере, що е то отговорност.
Иначе, в 107-мо ще видиш два щендери с дрехи, забравени след физическо. Минавайки за пръв път покрай тях, чудех се, как може да си забравят дънките или марковите маратонки. Еее, те така. Два чифта дънки забравихме и едни маратонки, които се откриха след 1.5 месеца, в кабинета по математика.

Облачна, не помогна оставянето да получи 2ка, а и имаха една особена любов с г-жата до 4 клас.
Знаех за проблема му с разсеяността му и концентрация, но според госпожата проблемът му бил комуникацията... Няколко пъти съм я молила да му хвърля по едун поглед записал ли е домашното 2-3 клас не се случи, въпреки "добрето", в 4 вече се бях отказала, спасявахме го, когато можеше (и той се спасяваше както може). В 3 клас го бе и пращала до вкъщи да си взима нещо, още се чудя, защо не подадох жалба.
Търчането за пергела беше спасение... до следващия път
Та същата госпожа написаното домашно в междучасие броеше като липсващо, че и на другар ски съд ги изправяне да си кажат мнението за мамещия. Когато и моя бе заловен с това престъпление, бе обяснил че "Мама му е казала, че е по-добре да го напише в междучасието от колкото да няма"... Ужасна майка

А това със забравени/загубени вещи - дрехи, учебници, учебници от курс,.... книга мога да напиша, Там оценявах загубеното и ми даваше от спестените си за покриване на щетите + печалба за мен, ако мислиш, че и това е помогнало...
Най-смешното беше, когато реших аз да потърся един елек в кафе, в което ходиха (той уж беше търсил на много места). Жената каза:"Елек няма, но има няколко якета и торба с обувки, ако чуете че някой търси го пратете"

Desem, разбирам ги нещата, отдавна наблюдавам майките на момчета и при 89% проблема се корени от годините в градината. Обгрижваните деца до макс до 7ма год трудно влизат в релсите след това. Винаги съм се чудила когато виждам как ги изпращаха в градината, то не бяха целувки, мамини умалителни , пък се връщаха за още целувки. Всички обичаме децата си, но дондуркането на момчетата води то това. Ще спра до тук, че да не обидя някого, но е факт.
Имам момичета, да, но са гледани строго и всяка знае, че ако нещо не си свърши сама, си носи последствията. Спасяване, само в краен случай. Да питам и разпитвам за домашни, само когато е било 1-3кл и не всички деца имат телефони за да получи информация само, след 4 клас абсурд, но в седми клас взяка седмица да сверява въпросната майка, е, не, не доумявам честно. Това момче няма ли си приятели, странна работа....
Ден преди започване на подаването на желанията пак звъни да пита какво им е необходимо и за пръв път чу за медицинското за техн. паралелки. И доколкото усетих щеше да иформира още две, които също не го знаели....
Или пък да им звъня по няколко пъти, да ги приверявам ялинли са, облекли ли са се,не, даже на лагер когато са те ми звънят когато пожелаят, аз само държа да знам, че са пристигнали.
Ако ще да яде, облича, учи, за тях си е 😉

Просто мъжки мами, оставете момчетата ви да пораснат, че после ние да сме спокойни когато дадем момичетата си на тях!

       Когато синът ми е болен, аз пиша във ФБ групата на класа , за да разбера какво е домашното.Синът ми не е член на групата, защото искам да го науча, че правила се спазват, а според правилата на ФБ под 13 год. не следва да има регистрация. Не звъним на децата, защото нито зная кое дете кога е свободно, / повечето ходят по спортове, езици, др. занимания/нито кое е било на училище- имаше случай с 11 болни деца от класа.Мисля, че като напиша в групата, който е свободен, ще помогне с информация.

Така че, причини за следене на домашни- всякакви.
Детето ми също е разсеяно, не намираме лек за това. получавал е Слаб2 за "Без домашно", при положение, че на тестове има 5, 6.Включително, веднъж след Отл. 6 на изпитване е получавал Слаб2 за без домашно. Обяснявам му,че точно от домашно по-хитрите си изкарват най-лесните оценки и правят имидж, но няма сила, която да го накара да се концентрира и да записва. И не се учи от грешките си, не всеки си взема поука.

За обгрижването- като следя седмокласните теми, откровено казано, не виждам много самостоятелни деца в същинския смисъл на думата. Ако не е родител, ще е школа, учител,все някакво подпомагащо звено.

В нашето училище, в което не ми се виждат чак кой знае какви изискванията, няма нито едно дете, което да не ходи на урок поне по един предмет.Особено в пети клас по мат., когато общият успех на класа беше 3.50, беше нещо страшно.

За непрестанните звънци по тел съм съгласна. Детето ми ходи на дневен лагер вече седма година- някакви спортни занимания, прибират се вечер у дома. Като отиваме да ги посрещнем, все имаше майки ,които току звънят и се обясняват"Качват се в автобуса. Сега тръгнаха. След малко пристигат"... и за какво са нужни тези комюникета, като децата ще се върнат след броени минути. В интерес на истината, да, повече мъжки майки бяха.

    Не бъди толкоз сигурна, кога ще си спокойна. Малко са ти деформирани и крайни представите. Момчетата са си свободолюбиви по природа и току така не можеш да ги опитомиш.От постовете ти оставам с впечатление, че искаш да контролираш и изискваш доста. Това при момчетата трудно работи.