- Публикувана: 20 юли 2018, 22:16 ч.
- Последно мнение: 24 авг. 2018, 22:27 ч.
Следседмокласни размисли и равносметки
След приключването на седми клас, минавайки през първото класиране, второто първо класиране, първо второ класиране и сега трето, надяваме се последно класиране, започвам да се питам, кой всъщност определя пътя на нашите деца - те или ние, родителите? До каква степен ние родителите, проектираме върху децата си нашите несбъднати мечти или липса на реализация в дадена област? Доколко вярваме в тяхната преценка и способността им да вземат сами решения за бъдещето си? Съобразяваме ли се с тях или налагаме нашите решения, лишавайки ги от право на избор?
Пуснах и анкета. Гласувах с трета опция. А, вие?
Пуснах и анкета. Гласувах с трета опция. А, вие?
Детето трябва да е определящо...
Съобразяване с детето, разбира се, но обсъждане в сем-то - кое решение какви възможности, трудности евентуално носи. Родителят може да прецени и посочи силни, слаби страни, таланти ,дадености на детето, да приведе аргументи и да насочи, но наистина трябва да се вслушва в децата си.
Аз попитах моя добра позната, която е учител по англ., дали детето ми има предразположеност към езици. Тя му преподаваше няколко години. След получаване на нейното мнение, се съгласих и подкрепих решението на детето.
Аз попитах моя добра позната, която е учител по англ., дали детето ми има предразположеност към езици. Тя му преподаваше няколко години. След получаване на нейното мнение, се съгласих и подкрепих решението на детето.
Колкото деца, толкова и правилни или грешни решения.
Мисля, че ако детето е добре информирано, може да вземе решение и да направи избор.
В къщи е така. Задал ми е много въпроси, относно това, кой вид училище и коя профилираност, какво предлага. За какво са му едни или други изучавани дисциплини и как да продължи.
Подредбата на желанията за кандидатстване ги направи съвсем сам. Без мое участие. Прегледах ги след това, разбира се, но нямах никакви забележки, съобразявайки се с неговите мечти.
За мен, най-важното е да ходи с желание на училище и да се чувства добре в класа. Знания могат да се придобият и по други пътища, извън училище, ако се окаже, че смени интересите.
Всичко това казвам, от позицията на родител, чието дете не може да вирее под майчина опека. Ако тропна с крак и кажа те това ще е, не съм сигурна, че няма да го търся с полиция по улиците.
Мисля, че ако детето е добре информирано, може да вземе решение и да направи избор.
В къщи е така. Задал ми е много въпроси, относно това, кой вид училище и коя профилираност, какво предлага. За какво са му едни или други изучавани дисциплини и как да продължи.
Подредбата на желанията за кандидатстване ги направи съвсем сам. Без мое участие. Прегледах ги след това, разбира се, но нямах никакви забележки, съобразявайки се с неговите мечти.
За мен, най-важното е да ходи с желание на училище и да се чувства добре в класа. Знания могат да се придобият и по други пътища, извън училище, ако се окаже, че смени интересите.
Всичко това казвам, от позицията на родител, чието дете не може да вирее под майчина опека. Ако тропна с крак и кажа те това ще е, не съм сигурна, че няма да го търся с полиция по улиците.
Колкото деца, толкова и правилни или грешни решения.
Мисля, че ако детето е добре информирано, може да вземе решение и да направи избор.
Мисля, че ако детето е добре информирано, може да вземе решение и да направи избор.
Ами за мен това е този информиран избор. Сядате, говорите, обсъждате опции и "бъдещи творчески планове". Моето момче така се отказа от немския, като желание изобщо за ЕГ с този език, защото каза, че не иска да учи в Германия.
Ако все пак се запъне и си иска неговото, ами да учи. Ако ще го прави с желание и хъс, нямам против.
А и в повечето случаи, модата е продиктувана от нещо. Дали училището е добро, като цяло, дали пазара на труда го изисква или отваря врати за по-голям избор при обучението след гимназията...все тая, нищо от изброените не е за подценяване.
Освен това, ние също не винаги виждаме правилната посока!
Ако все пак се запъне и си иска неговото, ами да учи. Ако ще го прави с желание и хъс, нямам против.
А и в повечето случаи, модата е продиктувана от нещо. Дали училището е добро, като цяло, дали пазара на труда го изисква или отваря врати за по-голям избор при обучението след гимназията...все тая, нищо от изброените не е за подценяване.
Освен това, ние също не винаги виждаме правилната посока!
Не отговорих на анкетата, защото учениците са различни. Някои питат след второ класиране: "Коя паралелка да избера - тази, където се класирах на първо или тази от второто?" - което показва тотална незаинтересованост към кампанията за прием след 7. клас. При тях е нужна родителска намеса. Други сами разучават училищата, някак "се тревожат" повече за това и са способни на самостоятелен избор. При някои го има момента, когато не могат да решат между няколко желания - тогава родителят може да насочва с плюсовете и минусите на училищата, но без да избира.
.... Някои питат след второ класиране: "Коя паралелка да избера - тази, където се класирах на първо или тази от второто?" - което показва тотална незаинтересованост към кампанията за прием след 7. клас. При тях е нужна родителска намеса...
Хората могат да имат различни интереси, а когато от това зависи бъдещето какво остава за 13-14 годишни.
Моят младеж е тип творческа натура, разсеян до майчино побъркане, ще бу повтаряш нещо 10 пъти, той с досада ще те уведоми, че още от първия е разбрал и след малко ще разбереш че по време на разговора е бил или на друга планета или поне континент.
Новото чилище той си го избра, несъзнателно - ходеше там на уроци. После аз съзнателно насочих интересите му, но не смеех да го надъхвам, тъй като това беше задача с повече неизвестни... Ако тук попитам по-малката му сестра, каква е задачата със сигурно ще каже: "Диофантово уравнение"
.. а той не е и чувал за него.Въпросът бе след 5 години ще иска ли да се занимава с химия и биология, какво точно с тях.
Както казах творец е и по-скоро го виждам като отвеян учен, а не като медик 😷, ако е това по-скоро ветеринарна. Бъдещето ще покаже, когато избираше бе още на 12 г.
Фактът, че отвращението му от чистенето на риба, прерасна в "ще трябва да тренирам" е обнадеждаващо
Детето трябва да бъде подкрепено, но това не винаги е възможно.
Целия седми клас прекарах в тайни мечти да уча в художественото училище в Казанлък.При абсолютна яснота, че това няма как да се случи- бях доста незряла за годините си, абсурд да ме пуснат в друг град, без никакви близки.
Не съм талант, но да кажем- майстор бях.От два класа имах най-добрите рисунки, максимумът ми е -градска изложба някъде в пети-шести клас.
В момента, в който майка ми ме отряза/ и с право, защото абсурдно беше да живея толкова далече сама/ аз просто спрях да рисувам, вече нямах никакво желание. В 9-ти клас се пробвах за някакъв кръжок, но бях много назад и дори не отидох да видя р-т.
Мъжът ми е самороден талант, каквито рядко се срещат.Имал е подкрепа на учители .Той е настоявал, но не е получил подкрепа от семейството.Пак в друг град е щял да учи, но при близки роднини.Не че са лоши образованието и реализацията ни, напротив- едни от най-добрите и желаните. Но...детската мечта си тлее някъде там.Абсолютно съвпадение са нереализираните ни мечти, за него наистина е много жалко.
Затова, не съм сигурна и аз дали на всяка цена бих подкрепила детето.Понякога човек не е готов да покрепи.
По-лошото е, че то няма точно определени цели и мечти. Аз поне знаех- като не стане в Казанлък- трябва да се готвя за ЕГ.Не ме привличаше дори толкова ученето на езици, колкото това, че се учи литература на чужд език, нещо, което май сега го няма.
Детето ми се води от приятели, от това, което се говори в училище.В един клас е и в едно училище с деца от ДГ, още от 3 годишни са заедно и някак очаква заедно да продължат.Ама май няма как да се случи. Затова ми е много притеснено, септември чука на вратата, а детето няма никаква насоченост.Аз от своя страна се страхувам, да не сбъркам в избора.
Целия седми клас прекарах в тайни мечти да уча в художественото училище в Казанлък.При абсолютна яснота, че това няма как да се случи- бях доста незряла за годините си, абсурд да ме пуснат в друг град, без никакви близки.
Не съм талант, но да кажем- майстор бях.От два класа имах най-добрите рисунки, максимумът ми е -градска изложба някъде в пети-шести клас.
В момента, в който майка ми ме отряза/ и с право, защото абсурдно беше да живея толкова далече сама/ аз просто спрях да рисувам, вече нямах никакво желание. В 9-ти клас се пробвах за някакъв кръжок, но бях много назад и дори не отидох да видя р-т.
Мъжът ми е самороден талант, каквито рядко се срещат.Имал е подкрепа на учители .Той е настоявал, но не е получил подкрепа от семейството.Пак в друг град е щял да учи, но при близки роднини.Не че са лоши образованието и реализацията ни, напротив- едни от най-добрите и желаните. Но...детската мечта си тлее някъде там.Абсолютно съвпадение са нереализираните ни мечти, за него наистина е много жалко.
Затова, не съм сигурна и аз дали на всяка цена бих подкрепила детето.Понякога човек не е готов да покрепи.
По-лошото е, че то няма точно определени цели и мечти. Аз поне знаех- като не стане в Казанлък- трябва да се готвя за ЕГ.Не ме привличаше дори толкова ученето на езици, колкото това, че се учи литература на чужд език, нещо, което май сега го няма.
Детето ми се води от приятели, от това, което се говори в училище.В един клас е и в едно училище с деца от ДГ, още от 3 годишни са заедно и някак очаква заедно да продължат.Ама май няма как да се случи. Затова ми е много притеснено, септември чука на вратата, а детето няма никаква насоченост.Аз от своя страна се страхувам, да не сбъркам в избора.
Светкавица, в това виждам грешката от родителската намеса. Защо детето да не излезе от дома и да учи в друг град? Със сигурност е трудно решение за всеки родител, но ако това е мечтата и желанието, защо да не? Като гледам и в седмокласната тема, когато се разказваха случки от миналото, доста от нас са живяли по общежития и квартири още от 13-годишни...
Аз бях много, ама много смотана. Времето беше такова, че нямахме дори телефон у дома.Аз едва се справих с битовизмите в София като студентка, а какво остава на 14 г. като ученичка да ходя в друг град.
Но за мъжа ми- много съжалявам. Имал е близък роднина в София/ там е искал да учи/, изключителен и безспорен талант е и все пак- момче.Предполага се- по-оправно.Друг е въпросът, че най-вероятно нямаше никога да се срещнем, ако двамата или някой от нас бе осъществил мечтата си
Куриозът е, че ако е имало предмет, по който искрено съм се притеснявала, че детето ми може да остане на поправителен- това е изобр. изкуство. /Има 5 "по милост и за старание"
/
И все пак... в махленското училище- иначе много желано, в което постъпи детето ми в първи клас, имаше една паралелка с рисуване. Всеки път със свито сърце гледах дечицата, които носеха огромните папки и ми се е искало да изкривя времето така, че да се родя след 2000 година и да уча там.Да не говорим, че към днешна дата във Варна има поне три места със сериозно образование по рисуване. Куриози на времето.
Но за мъжа ми- много съжалявам. Имал е близък роднина в София/ там е искал да учи/, изключителен и безспорен талант е и все пак- момче.Предполага се- по-оправно.Друг е въпросът, че най-вероятно нямаше никога да се срещнем, ако двамата или някой от нас бе осъществил мечтата си
Куриозът е, че ако е имало предмет, по който искрено съм се притеснявала, че детето ми може да остане на поправителен- това е изобр. изкуство. /Има 5 "по милост и за старание"
/И все пак... в махленското училище- иначе много желано, в което постъпи детето ми в първи клас, имаше една паралелка с рисуване. Всеки път със свито сърце гледах дечицата, които носеха огромните папки и ми се е искало да изкривя времето така, че да се родя след 2000 година и да уча там.Да не говорим, че към днешна дата във Варна има поне три места със сериозно образование по рисуване. Куриози на времето.
Нали темата не е само за седмокласни майки? 
Светкавица, като те чета, все едно виждам моето дете. Много иска да учи с рисуване, и то изящни изкуства, не приложни. Показвах й какво се учи и в модерните видове дизайни, кукли, други приложни изкуства. Не, влече я чистото рисуване. Колебая се дам подкрепа на това начинание ( художествено училище). Нямам нищо общо с изкуства, за мен е пълна мъгла. Мъжът ми също не е склонен. А и досега наблюдавам, че се ходи на училище да покажеш какво си научил вкъщи (или на частните уроци). Ако и в художествените е така, ще бъде смешно да се ходи и на частни уроци по рисуване, ако си в такова училище. Съвсем губене на време ще е.
Светкавица, като те чета, все едно виждам моето дете. Много иска да учи с рисуване, и то изящни изкуства, не приложни. Показвах й какво се учи и в модерните видове дизайни, кукли, други приложни изкуства. Не, влече я чистото рисуване. Колебая се дам подкрепа на това начинание ( художествено училище). Нямам нищо общо с изкуства, за мен е пълна мъгла. Мъжът ми също не е склонен. А и досега наблюдавам, че се ходи на училище да покажеш какво си научил вкъщи (или на частните уроци). Ако и в художествените е така, ще бъде смешно да се ходи и на частни уроци по рисуване, ако си в такова училище. Съвсем губене на време ще е.
Светкавица, понякога родителските ни тревоги са в повече. Не е сигурно дали едно момче би се справили по-добре от едно момиче.По-скоро сме склонни да отдаване това на пола.
Дъщеря ми определено е по-отправна и разумна, бди и над брат си (от което той нерядко мърмори) и впреки това тази година 2 срок със свито сърце приех прибирането и сама от кварталното училище. Докато баткото (горния шемет) от трети се движи самостоятелно, че и по няколко пъти на ден заради английският му.
Дъщеря ми определено е по-отправна и разумна, бди и над брат си (от което той нерядко мърмори) и впреки това тази година 2 срок със свито сърце приех прибирането и сама от кварталното училище. Докато баткото (горния шемет) от трети се движи самостоятелно, че и по няколко пъти на ден заради английският му.
Bazel, това с рисуването е сложна работа. Аз не стимулирах детето си в тази област, въпреки че рисува много хубаво.
И аз като Светкавица си мислех, че съм добра (имах картини в детска възраст по изложби, разни награди) , но само докато видях как рисува мъжа ми. Той е самоук, с изключение на тива, че негов приятел, занимаващ се дете с рисуване му е показвал разни неща (както казва мъжо за него: "голям талант", после учеше в академията). Никой от нас не е работил в тази посока.
Всъщност детето ми до около 4,5 години не рисуваше, не желаеше дори да оцветява. (На 2 г. знаеше цветовете с нюансите, но до там, много рано проговори). От немай къде на стар РС г-жата му в градината му бе показала paint. След няколко месеца при един скандал, покай заместващ учител, се разбра, че той се справял най-добре. Оценила ги госпожата, и масово получили 3 моя беше с 5 (било как рисуват според годините), всички се възмущаваха, а аз бях: "Има грешка, моето не рисува! "
Сега рисува еднакво добре и "на ръка", и на компютър, но всичко е за удоволствие, а понякога от скука в дните с ограничение на достъпа до РС.
И аз като Светкавица си мислех, че съм добра (имах картини в детска възраст по изложби, разни награди) , но само докато видях как рисува мъжа ми. Той е самоук, с изключение на тива, че негов приятел, занимаващ се дете с рисуване му е показвал разни неща (както казва мъжо за него: "голям талант", после учеше в академията). Никой от нас не е работил в тази посока.
Всъщност детето ми до около 4,5 години не рисуваше, не желаеше дори да оцветява. (На 2 г. знаеше цветовете с нюансите, но до там, много рано проговори). От немай къде на стар РС г-жата му в градината му бе показала paint. След няколко месеца при един скандал, покай заместващ учител, се разбра, че той се справял най-добре. Оценила ги госпожата, и масово получили 3 моя беше с 5 (било как рисуват според годините), всички се възмущаваха, а аз бях: "Има грешка, моето не рисува! "
Сега рисува еднакво добре и "на ръка", и на компютър, но всичко е за удоволствие, а понякога от скука в дните с ограничение на достъпа до РС.
Училището, в което ще учи дъщеря ми е моята детска мечта. Когато не успя да влезе там след 4 клас, се оказа, че е извадила голям късмет, защото попадна на чудесно място в чудесен клас (всички ни разбраха със Слънчева и Тони откъде идваме и колко ще ни липсва "старото училище".
В началото на седми клас реших да спра старата песен за СМГ и да оставя девойката да помисли и да си избере. Желязното мнение на баща ѝ беше: "Да се постарае да изкара толкова точки на двете НВО, че да може да си избира къде да учи." Абсолютно прав беше човека.
Основната теза на девойката, която определено има глава на раменете си и мога да разчитам на нейното мнение, беше: "Искам да продължа да уча математика. Много по-добре се разбираме вътре в математическата паралелка, отколкото с другите класове". И започна да повтаря: "Не мисли за подредба на желания, аз ще уча по първо желание, други няма да редим."
Не ми се вярваше, притеснявах се, накарах я да нареди 10 желания (първите 4 бяха двете МГ в София). Успя! Даже опитах да прокарам идеята за НЕГ като трето желание, но не - математика щяла да учи.
В заключение, дано децата се чувстват добре и на място от 15.09. Ако пък не е така, не сме венчани за училищата, всичко се случва. Успех и късмет с учители и съученици!
В началото на седми клас реших да спра старата песен за СМГ и да оставя девойката да помисли и да си избере. Желязното мнение на баща ѝ беше: "Да се постарае да изкара толкова точки на двете НВО, че да може да си избира къде да учи." Абсолютно прав беше човека.
Основната теза на девойката, която определено има глава на раменете си и мога да разчитам на нейното мнение, беше: "Искам да продължа да уча математика. Много по-добре се разбираме вътре в математическата паралелка, отколкото с другите класове". И започна да повтаря: "Не мисли за подредба на желания, аз ще уча по първо желание, други няма да редим."
Не ми се вярваше, притеснявах се, накарах я да нареди 10 желания (първите 4 бяха двете МГ в София). Успя! Даже опитах да прокарам идеята за НЕГ като трето желание, но не - математика щяла да учи.
В заключение, дано децата се чувстват добре и на място от 15.09. Ако пък не е така, не сме венчани за училищата, всичко се случва. Успех и късмет с учители и съученици!
Нали темата не е само за седмокласници майки?
Yana_a_n, твоята девойка е от децата, които имат яснота по въпроса, какво искат да учат и защо. Ако аз й бях майка на 100% бих й гласувала доверие без да оспорвам.
Синът ми, обаче, не е от тях. От 4-ти клас досега, предпочитанията му минаха през математиката, с която до 5-ти клас се справяше отлично, после географията, след нея биологията и химията, ама после "отсвири" химията и остана само биологията. Да де, ама в паралелката в НПМГ в която искаше да влезе, тези два предмета вървят заедно. При ясно изразено желание, че точно това е неговото място, щях волю неволю да го пусна на трето класиране, въпреки че не съм рисков играч. Не се наложи. Единствено към АЕ и литературата интересът му остава постоянен. А, да, и най-вече към спорта. Причината, поради която не може да се занимава професионално със спорт, няма да я коментирам тук. Но всяко зло за добро. Да градиш спортна кариера у нас, особено в колективните спортове си е чиста проба авантюра.
При нас беше простичко. Знаеше какво иска да учи, избра къде да го направи. Ние само му казахме, че трябва да положи достатъчно усилия, за да постигне целта си и че, ако го приемат, може да разчита напълно на нашата подкрепа, включително и ако в един момент разбере, че е направил грешка и иска да се върне обратно. Приеха го на първо класиране по първо желание. Останалото е история...
Имам колега, готино "хлапе" (към 30 е, но от моите години... ), той е от "малките" математиците (от 4 клас в МГ) още страда, че не е станал футболист. Акъл има с лопата да ринеш, справя се повече от добре с работа си, чете, развива се, но влече го спорта, постоянно ходи някъде да рита.
Сигурно и аз бих постъпила, така както са постъпили родителите му.
Понякога децата имат мечти, не винаги могат да оценят възможностите си и това което някои наричат "съдба", като са малко тези, които изтеглят печелившата карта без усилия.
Сигурно и аз бих постъпила, така както са постъпили родителите му.
Понякога децата имат мечти, не винаги могат да оценят възможностите си и това което някои наричат "съдба", като са малко тези, които изтеглят печелившата карта без усилия.
Явно много сме недооценените таланти в рисуването.
Мечтаех след седми клас да отида в училището за приложни изкуства. Баща ми рече и отсече: "И каква ще станеш бояджийка? Вземи учи нещо смислено, като поотраснеш ще си по-наясно каква искаш да си" Между избора математическа или езикова избрах НПМГ с химия, че ми беше най-лесно. Научих си, изкарах си висока оценка и се почнаха най-тъжните 4 години от целия ми живот до сега. Излязох с една добра диплома, и знаех доста добре химия (макар, че все кляфах на опашката в класа). Дадох си сметка, че най-лесно ще влезна да следвам химия. Да, лесно ми беше и лесно си изкарах следването (беше песен в сравнение с гимназията, всичко вече го бяхме учили). Сега на 40+ год. с подкрепата на мъжа ми, събирам сили да си реализирам мечтата.
И тук изведнъж се появява една седмокласничка, която казва: Искам рисуване! Искам японски! Искам да правя манга! Искам да правя аниме! Искам графичен дизайн! ... И аз я слушам и сърцето ми плаче, защото си знам, че това са детинщини. Мечти ден до пладне. И ми се ще ако можеше като едно време да я спра от всякакво училище и аз да си я уча на рисуване, баща ѝ на програмиране и за 4-5 год. да навлезе в семейния бизнес и да не си губи времето с всякакви безмислени неща, които ще забрави 2 часа след като са я изпитали. И не спирам да мисля, и да мисля, защото трябва да има някакво по елегантно решение как човек да се измъкне от матрицата.
Мечтаех след седми клас да отида в училището за приложни изкуства. Баща ми рече и отсече: "И каква ще станеш бояджийка? Вземи учи нещо смислено, като поотраснеш ще си по-наясно каква искаш да си" Между избора математическа или езикова избрах НПМГ с химия, че ми беше най-лесно. Научих си, изкарах си висока оценка и се почнаха най-тъжните 4 години от целия ми живот до сега. Излязох с една добра диплома, и знаех доста добре химия (макар, че все кляфах на опашката в класа). Дадох си сметка, че най-лесно ще влезна да следвам химия. Да, лесно ми беше и лесно си изкарах следването (беше песен в сравнение с гимназията, всичко вече го бяхме учили). Сега на 40+ год. с подкрепата на мъжа ми, събирам сили да си реализирам мечтата.
И тук изведнъж се появява една седмокласничка, която казва: Искам рисуване! Искам японски! Искам да правя манга! Искам да правя аниме! Искам графичен дизайн! ... И аз я слушам и сърцето ми плаче, защото си знам, че това са детинщини. Мечти ден до пладне. И ми се ще ако можеше като едно време да я спра от всякакво училище и аз да си я уча на рисуване, баща ѝ на програмиране и за 4-5 год. да навлезе в семейния бизнес и да не си губи времето с всякакви безмислени неща, които ще забрави 2 часа след като са я изпитали. И не спирам да мисля, и да мисля, защото трябва да има някакво по елегантно решение как човек да се измъкне от матрицата.
Тази новата гимназия Софтуни- Светлина не отговаря ли до голяма степен на тази комбинация от знания?
Имах ги предвид, но малко ми стават нелепи вече. Ще ги огледаме другата година де, но искам да е в реални условия - да има ученици там.
Като тегля чертата, всъщност тя си избра училището. Тя ме помоли да го сложа в списъка, тя си изкара точки като за него. Малко се намуси накрая, искаше й се нещо повече, ама каквото си е изкарала - такова ще е. Пък и е с такава паралелка, каквато искаше. Какво повече?
Сега, в началото на 7 клас и тя не знаеше каво иска, така че аз леко и фино я побутнах поне да е в някаква област и с английски. Иначе нямаше някакво супер определено желание, като другите деца.
Иначе и аз исках Приложното и нашите ме отказаха. Което е много тъпо. И какво му е на графичния дизайн? Понеже се занимавах и все още малко се занимавам с маркетинг, 999 пъти ми е трябвал графичен дизайн и ме е било яд, че не знам!
Сега, в началото на 7 клас и тя не знаеше каво иска, така че аз леко и фино я побутнах поне да е в някаква област и с английски. Иначе нямаше някакво супер определено желание, като другите деца.
Иначе и аз исках Приложното и нашите ме отказаха. Което е много тъпо. И какво му е на графичния дизайн? Понеже се занимавах и все още малко се занимавам с маркетинг, 999 пъти ми е трябвал графичен дизайн и ме е било яд, че не знам!
Тази новата гимназия Софтуни- Светлина не отговаря ли до голяма степен на тази комбинация от знания?
Само факта да наричаш нещо Университет, а то не е. Пък после сам в дребния шрифта да си признал, не благодаря.
Като си помисля, не е съвсем вярно, че ако едно дете изкара много точки, ще има избор навсякъде.
Познавам не едно и две деца, които много очакваха " да не им стигне балът", за училището, което са избрали родителите им, защото често децата наистина имат желание с по- нисък бал, но родителите им настояват " да не се хаби Бал"
За децата, влезли след 4 клас в МГ, някой психолог труд може да напише и титла да вземе.
Познавам не едно и две деца, които много очакваха " да не им стигне балът", за училището, което са избрали родителите им, защото често децата наистина имат желание с по- нисък бал, но родителите им настояват " да не се хаби Бал"
За децата, влезли след 4 клас в МГ, някой психолог труд може да напише и титла да вземе.
За децата, влезли след 4 клас в МГ, някой психолог труд може да напише и титла да вземе.
И аз това не го разбрах за децата, влезли в МГ след 4 клас. От моите наблюдения много от тях са умни, амбициозни и упорити. Доста от тях с разнородни интереси, не само математика. Напълно нормални, не плод на родителски амбиции. Е, разбира се, има и такива, които са влезли, тъй като родителите им са сметнали, че това е благоприятната среда за подготовка за след 7 клас, което също е вярно. В крайна сметка всеки си преценява приоритетите и бъдещите планове.
Има целенасочени деца, но има и такива, които са жертва на невероятна преса.Има и такива, чието място изобщо не е в МГ, но са тикани и са попанали там с редни и нередни средства.Всичко това дава понякога много сериозен отпечатък
Не обобщавам, но имам ного ярки примери.
Не обобщавам, но имам ного ярки примери.
По начина, по който е написано предходното мнение, на мен ми звучи точно като обобщение.
За децата, влезли след 4 клас в МГ, някой психолог труд може да напише и титла да вземе.
Подкрепям за разнородните интереси и то само като страничен наблюдател.
Тази година, ако не бъркам на областния кръг на олимпиадата по химия имаше 52 деца 7мокласници от СМГ.
Младежът ни беше много впечатлен.
И по биология, и по физика бяха много, но това по химия ми се е запечатано.
Тази година, ако не бъркам на областния кръг на олимпиадата по химия имаше 52 деца 7мокласници от СМГ.
Младежът ни беше много впечатлен.
И по биология, и по физика бяха много, но това по химия ми се е запечатано.
Да кажем, обобщени лични впечатления.Достатъчни за формиране на мнение.Не вярвам да не се знае за жестоко тормозени и пресирани деца.Също и за попаднали там без особени възможности, но по " правилния начин"
Идеята ми е, че след седми клас едно дете повече може да се опре и да си защити интереса.Но в ранна възраст- почти никак
Идеята ми е, че след седми клас едно дете повече може да се опре и да си защити интереса.Но в ранна възраст- почти никак
За да сме по темата на ТМ, че ми писва от спора за СМГ, да, нашите деца също бяха от готвените за СМГ, но по една или друга причина, непопаднали там. Както стана ясно, не знаем какво щеше да стане, ако бяха, но знаем какво стана, като не стана.
Иначе, подбудите ни са идентични.
Ако сега не се намесвам в избора на детето си, защото за мен вече е мислещ човек, в немалка степен, благодарение на средата, то в 4 клас бях длъжна да го направя!
СМГ е едно от няколкото училища в София, което наистина дава широк спектър от избори, интереси и подготовка, не само в областта на математиката.
Децата, явяващи се на състезания са една общност, познават се още от 3-4 клас, имат общи интереси и обитания. Познават се, както и ние ги познаваме.
След 7 клас, много от тези деца, избират други училища, което показва, че родителите не се намесват. Децата изкарват висок бал и избират. Познавам изключително качествени деца, със собствена мисъл и интереси. За другите съм чула, но не познавам. Може и да има такива, но както Дидева каза, тях ги има навсякъде!
Та, в заключение, нормално е в 4 клас, решението да е взето от ридителя! В 7 клас, родителят да определя бъдещето, за мен не е здравословно.
Иначе, подбудите ни са идентични.
Ако сега не се намесвам в избора на детето си, защото за мен вече е мислещ човек, в немалка степен, благодарение на средата, то в 4 клас бях длъжна да го направя!
СМГ е едно от няколкото училища в София, което наистина дава широк спектър от избори, интереси и подготовка, не само в областта на математиката.
Децата, явяващи се на състезания са една общност, познават се още от 3-4 клас, имат общи интереси и обитания. Познават се, както и ние ги познаваме.
След 7 клас, много от тези деца, избират други училища, което показва, че родителите не се намесват. Децата изкарват висок бал и избират. Познавам изключително качествени деца, със собствена мисъл и интереси. За другите съм чула, но не познавам. Може и да има такива, но както Дидева каза, тях ги има навсякъде!
Та, в заключение, нормално е в 4 клас, решението да е взето от ридителя! В 7 клас, родителят да определя бъдещето, за мен не е здравословно.
Има целенасочени деца, но има и такива, които са жертва на невероятна преса.Има и такива, чието място изобщо не е в МГ, но са тикани и са попанали там с редни и нередни средства.Всичко това дава понякога много сериозен отпечатък
Не обобщавам, но имам ного ярки примери.
Не обобщавам, но имам ного ярки примери.
Всички деца, приети в СМГ, са се представили блестящо на няколко състезания по математика през годината. Това няма как да стане с каквато и да е преса, а с талант и труд (добра подготовка). Блестящо ще се справят и на състезанията и олимпиадите в 5-7 клас. На НВО в 7-ми отново ще са блестящи, както всяка година. Няма какво да им изследват психолозите - нормални умни деца са.
Вярно е, че всяка година има около 10% надпланов прием в гимназията, но това явление е за други институции, не за психолози
Моята равносметка е доста тъжна. Тази година установих, че образователната ни система е станала зависима от частните уроци и курсове. И едничките останали островчета МГ-тата с прием след 4клас крепят донякъде имиджа на държавното образование. То затова и около тях постоянно се образуват завихряния. Тъжно е колко ненужна информация научиха децата по БЕЛ. Видя се и за пореден път колко некомпетентни хора заемат ръководните постове, а ние наивно очакваме от тях адекватни реформи. Но като погледна следващия набор, си казвам- Ми, че ние сме си били много добре даже.
Моята равносметка е доста тъжна. Тази година установих, че образователната ни система е станала зависима от частните уроци и курсове. И едничките останали островчета МГ-тата с прием след 4клас крепят донякъде имиджа на държавното образование. То затова и около тях постоянно се образуват завихряния. Тъжно е колко ненужна информация научиха децата по БЕЛ. Видя се и за пореден път колко некомпетентни хора заемат ръководните постове, а ние наивно очакваме от тях адекватни реформи. Но като погледна следващия набор, си казвам- Ми, че ние сме си били много добре даже...
ТМ, не само се замислях и виждах, но и осъзнавах, че няма избор 
Една седмица изглеждаше така:
3 дни: 7:20 - 13:30 ч.
2 дни: 8:10 - 16:30 ч. (с урока по английски)
събота 8:30 - 11:30 ч. - урок математика 1
неделя - 8:30 - 13:30 ч. - урок БЕЛ + урок по математика 2 (школа)
Пояснения: уроците по математика бяха два - на единият разчита да заместят училищната математика(2), на другия да упражнява и да бъде подготовката за НВО (1), учителят на тази бе запознат с проблемите в 6 клас (липсата на математика)
Някъде между всичко това бяха 5 бр. 1ви кръга олимпиади и 3 бр втори, писане на домашни и учене на уроци.
Лятото около месец почти всеки ден беше на урок по БЕЛ, за да заличи пропуски.
Една седмица изглеждаше така:
3 дни: 7:20 - 13:30 ч.
2 дни: 8:10 - 16:30 ч. (с урока по английски)
събота 8:30 - 11:30 ч. - урок математика 1
неделя - 8:30 - 13:30 ч. - урок БЕЛ + урок по математика 2 (школа)
Пояснения: уроците по математика бяха два - на единият разчита да заместят училищната математика(2), на другия да упражнява и да бъде подготовката за НВО (1), учителят на тази бе запознат с проблемите в 6 клас (липсата на математика)
Някъде между всичко това бяха 5 бр. 1ви кръга олимпиади и 3 бр втори, писане на домашни и учене на уроци.
Лятото около месец почти всеки ден беше на урок по БЕЛ, за да заличи пропуски.
Desem, браво на детето, че се е потрудило тази година и е успяло! Предполагам, че сте много щастливи. Сигурно нямаше да сте толкова happy, ако се беше наспало, отпочинало и изкарало оценки като за 345 СУ с разширено изучаване на мениджмънт Кандидатстването е малко като раждането - като видиш резултата и забравяш 9-месечните мъки и несгоди Успех в новото училище!
Кандидатстването е малко като раждането - като видиш резултата и забравяш 9-месечните мъки и несгоди Успех в новото училище!
Образователния процес гълта все повече от времето на децата и все повече финансов ресурс от родителите. Явно, целта е бавно преливане на държавното в частно.
И финалният резултат от цялото това учене като цяло е все по-плачевен.
А ако под "частно" поне се имаха предвид гимназии, а не допълнителни школи щеше да е добре. Но уви и там изборът се свежда до 3-4 гимназии.
Образователния процес гълта все повече от времето на децата и все повече финансов ресурс от родителите. Явно, целта е бавно преливане на държавното в частно.
И финалният резултат от цялото това учене като цяло е все по-плачевен.
А ако под "частно" поне се имаха предвид гимназии, а не допълнителни школи щеше да е добре. Но уви и там изборът се свежда до 3-4 гимназии.
Аз залагам на школите. А защо да е по-добре частните гимназии, като са само 3-4? Сещам се за 2 бр. - ПЧМГ и Златарски (АК не го броя)
ПЧМГ тази година май са с една гимназиална паралелка, не бяха ли обявили 2? Ако е така, интереса не е голям, дори за това училище.
В смисъл, че частните школи винаги са допълнително обучение, а не основно. Ако имаше ЧГ, в която да се гони една прилична обща култура (най-важното, базата, основите, това което ти остава след като забравш баласта), добра серда (т.е. да не се толерира лошо поведение), достатъчен брой часове език и спокойно изкарана висока диплома веднага се насочвам натам. Е може да се наложат уроци в 12 клас за зрелостния по БЕЛ, за да се влезе в клиширания формат. Не че е лошо общинските гимназии да направят подобен опит, но имат по-малко механизми, които им го позволяват.
веднага се насочвам натам. Е може да се наложат уроци в 12 клас за зрелостния по БЕЛ, за да се влезе в клиширания формат. Не че е лошо общинските гимназии да направят подобен опит, но имат по-малко механизми, които им го позволяват. 
В смисъл, че частните школи винаги са допълнително обучение, а не основно. Ако имаше ЧГ, в която да се гони една прилична обща култура (най-важното, базата, основите, това което ти остава след като забравш баласта), добра серда (т.е. да не се толерира лошо поведение), достатъчен брой часове език и спокойно изкарана висока диплома веднага се насочвам натам. Е може да се наложат уроци в 12 клас за зрелостния по БЕЛ, за да се влезе в клиширания формат. Не че е лошо общинските гимназии да направят подобен опит, но имат по-малко механизми, които им го позволяват.
веднага се насочвам натам. Е може да се наложат уроци в 12 клас за зрелостния по БЕЛ, за да се влезе в клиширания формат. Не че е лошо общинските гимназии да направят подобен опит, но имат по-малко механизми, които им го позволяват. Ами има, АК .
Ами има, АК .
Изборът няма абсолютно никакво значение, ако не извадиш късмет. Късмет с класен, с учител, със случайната комбинация от деца и родители, с комбинацията от странни решения за/на учители по различни предмети в годините до завършване, включително и със странни ръководни решения какво да бъде нагласено като фуч/сип/зип и всякаква странна задължително-свободно-избираема тъпотия. Образованието ни е слязло стъпало надолу повсеместно, няма гладък учебен процес и трайни знания, всичко е кърпеж временен и избутване на временни оценки.
Изборът няма абсолютно никакво значение, ако не извадиш късмет. Късмет с класен, с учител, със случайната комбинация от деца и родители, с комбинацията от странни решения за/на учители по различни предмети в годините до завършване, включително и със странни ръководни решения какво да бъде нагласено като фуч/сип/зип и всякаква странна задължително-свободно-избираема тъпотия. Образованието ни е слязло стъпало надолу повсеместно, няма гладък учебен процес и трайни знания, всичко е кърпеж временен и избутване на временни оценки.
С голямо съжаление мога да кажа, че моите разсъждения са абсолютно същите. Направо мога да се подпиша под думите на smetnapalata.
Още когато коментирахме оценяването на НВО, аз казах, че е и въпрос на късмет на какъв проверител ще се падне работата на дете, дори и по математика. Затова основно пожелах късмет. Тогава имаше възмутени отговори: как можело така, наистина ли си вярвам, че става въпрос за късмет и т.н.
Печалната истина е, че точно за късмет става дума. Сто пъти се убедих в този факт! Класът на малката ми дъщеря за 4 години смени три класни ръководителки. Не вярвах, че може да има бездушни дракони за учители, но в трети клас детето ми беше тормозено от точно такова чудо. В 4. клас обратно, перфектната учителка, но само за една година.
Ако искате вярвайте, но и на двете си деца, съответно в 5 и в 8 клас, пожелавам късмет с новите преподаватели и с новата среда. От сърце пожелавам това и на вашите деца!
Ами то е на късмет и какъв квестор ще ти се падне. Има директно излизащи, има подсказващи (дори има и грешно подсказващи).
Слезте на земята.
Така се случват нещата в гимназия също, кой преписал, кой се договорил с учителя, една и съща оценка носи много различни знания и усилилия дори в един и същи клас, какво остава за паралелки, или училища.
Слезте на земята.
Така се случват нещата в гимназия също, кой преписал, кой се договорил с учителя, една и съща оценка носи много различни знания и усилилия дори в един и същи клас, какво остава за паралелки, или училища.
Напълно съм съгласна, че късметът има огромно значение при образованието на децата. Дори да имаш отличен учител, ако в класа са събрани деца, които са незаинтересувани или проблемни, и този учител губи време с укротяването им, няма как нещата да са максимално добри. Или обратното.
Съгласна съм също, че образованието ни се слиза надолу и много често се вземат някакви временни мерки за временни резултати.
Но има нещо много важно, което също трябва да се спомене. За да бъдат резултатите такива, каквито ни се иска, са необходими усилията на няколко играча - детето, учителите и родителите.
Не зная какви са ви спомените от детството, но аз редовно разказвах на майка ми уроци или я питах за нещо, което не разбирах. Така правя и сега в качеството ми на родител. Много е лесно да кажа, че учебниците са неразбрани и нещата - обяснени по повърхностен начин, без засягане на причина и следствие. Така е, но ако чакам на учителите да обяснят нещо повече от написаното в учебниците, някои ще го направят, но други не. Затова е по-добре, ако видя, че детето не разбира, да го обясня аз. Не казвам, че всичко разбирам, но с малко повече усилия и време интернет е добър учител. Може резултатите след моето обяснение да не са перфектни, но все ще бъдат по-добри от нищо.
Това, безспорно, е допълнително натоварване след завършване на работния ми ден и другите ангажименти, но ако приемем, че децата са най-важното нещо в живота ни /с което всеки ще се съгласи/, това е необходимо усилие в името на крайната цел.
Разбира се, написаното не означава, че отричам необходимостта от допълнителни уроци и курсове, когато се налага, но дори и тогава не трябва да се изпуска контролът върху образователния процес.
Съгласна съм също, че образованието ни се слиза надолу и много често се вземат някакви временни мерки за временни резултати.
Но има нещо много важно, което също трябва да се спомене. За да бъдат резултатите такива, каквито ни се иска, са необходими усилията на няколко играча - детето, учителите и родителите.
Не зная какви са ви спомените от детството, но аз редовно разказвах на майка ми уроци или я питах за нещо, което не разбирах. Така правя и сега в качеството ми на родител. Много е лесно да кажа, че учебниците са неразбрани и нещата - обяснени по повърхностен начин, без засягане на причина и следствие. Така е, но ако чакам на учителите да обяснят нещо повече от написаното в учебниците, някои ще го направят, но други не. Затова е по-добре, ако видя, че детето не разбира, да го обясня аз. Не казвам, че всичко разбирам, но с малко повече усилия и време интернет е добър учител. Може резултатите след моето обяснение да не са перфектни, но все ще бъдат по-добри от нищо.
Това, безспорно, е допълнително натоварване след завършване на работния ми ден и другите ангажименти, но ако приемем, че децата са най-важното нещо в живота ни /с което всеки ще се съгласи/, това е необходимо усилие в името на крайната цел.
Разбира се, написаното не означава, че отричам необходимостта от допълнителни уроци и курсове, когато се налага, но дори и тогава не трябва да се изпуска контролът върху образователния процес.
Това не е сериозно. Няма как родител да преподава на детето. Не и по този начин. Аз с ръка на сърцето си признавам, че не мога да помагам на децата си, научили са се да търсят другаде помощ. Нито химия мога да обясня, нито физика, за математика-съвсем. Всичко съм забравила. Това не ме прави неука, намирам се за достатъчно грамотна, развила съм се в посока и нося вече различни знания от учебните такива по предметите. Има и откровено неуки родители, които съвсем не могат да помогнат на децата си.
Моите родители също не са ми помагали някога по описания начин.
Моите родители също не са ми помагали някога по описания начин.
Изборът няма абсолютно никакво значение, ако не извадиш късмет. Късмет с класен, с учител, със случайната комбинация от деца и родители, с комбинацията от странни решения
Точно така е!
Обаче, късметът може малко да се подпомогне, като се посъбере допълнителна неформална информация за училището. За децата и родителите- няма как, непредвидимо е.
Друго- не е важно само какви са децата сами по себе си, а и каква комбинация от деца се получава. В първи клас, в хубаво, желано училище.Добре, ама в класа бяха масово момчета, само 6-7 момичета. Освен това, почти всички момчета, родени от септември нататък, до декември- смятай, доста незрели. Що разправии и проблеми имаше...Моето дете си тръгна в трети клас, а сега, в седми 1/2 от класа вече не е същият.Но без да преувеличавам, само дето не се изклаха в този клас. Желано и успешно училище, иначе.
В този ред на мисли, за мен е малко странно решението във Варна да няма квоти. От една страна е справедливо, от друга обрича повечето паралелки на дисбаланс, какъвто не е добре да има в сложните пубертетски години.
Не знам дали е сериозно, но определено дава резултат. Но има една малка уловка - трябва си търпение.
Голямата ми дъщеря се справяше отлично с математиката, не се намесвах въобще и дори нямах представа какво точно се учи. Малката обаче имаше проблеми и се налагаше да се заглеждам в задачите и да си припомням какво съм учила преди години. Така от 5 клас бях наясно с какво се занимават в училище. В 7 клас ходеше на учител, но когато имаше текущ проблем, решавахме заедно. Мога да кажа, че се справих с тези задачи.
В интерес на истината физиката и химията към забравила. Там разчитам повече на каката. Но по всички останали предмети мисля, че мога да бъда полезна.
Естествено, ако родителят не може сам да се справи с тази задача, трябва да търси допълнителна помощ - близък, учител или курс. Но главната ми идея е, че трябва да участва в този процес според възможностите си. Вероятно не по всички предмети, но всеки от нас може да е полезен поне по някои. А съм сигурна, че и детето оценява тази допълнителна грижа и връзката между него и родителя се засилва.
Голямата ми дъщеря се справяше отлично с математиката, не се намесвах въобще и дори нямах представа какво точно се учи. Малката обаче имаше проблеми и се налагаше да се заглеждам в задачите и да си припомням какво съм учила преди години. Така от 5 клас бях наясно с какво се занимават в училище. В 7 клас ходеше на учител, но когато имаше текущ проблем, решавахме заедно. Мога да кажа, че се справих с тези задачи.
В интерес на истината физиката и химията към забравила. Там разчитам повече на каката. Но по всички останали предмети мисля, че мога да бъда полезна.
Естествено, ако родителят не може сам да се справи с тази задача, трябва да търси допълнителна помощ - близък, учител или курс. Но главната ми идея е, че трябва да участва в този процес според възможностите си. Вероятно не по всички предмети, но всеки от нас може да е полезен поне по някои. А съм сигурна, че и детето оценява тази допълнителна грижа и връзката между него и родителя се засилва.
Да си родител е едно. Да изземваш функцията на училището и учителите е съвсем различно. Затова е масова истерията и школите в 6-7 клас за задължителни. Не надграждат при ученолюбивите, а кърпят кръпките на системата, защото не изискваме като родители училището да учи, а се справяме кой както може поединично.
Далеч съм от мисълта, че родителите трябва да изземват функциите на училището и учителите. Те трябва да го подпомагат, а не да гледат само отстрани.
Що се отнася до учителите и курсовете в 6-7 клас, истерията е поради това, че има твърде малко добри училища и съответно много желаещи за тях, а от друга страна - че съдържанието на НВО не съответства в пълна степен на изучаваното в училище. Така че тези школи се посещават не само за закърпване на дупки, но и от деца, които се справят достатъчно добре с училищния материал, но искат да са сигурни, че ще постигнат поставената цел при избора на бъдещото си училище.
Що се отнася до учителите и курсовете в 6-7 клас, истерията е поради това, че има твърде малко добри училища и съответно много желаещи за тях, а от друга страна - че съдържанието на НВО не съответства в пълна степен на изучаваното в училище. Така че тези школи се посещават не само за закърпване на дупки, но и от деца, които се справят достатъчно добре с училищния материал, но искат да са сигурни, че ще постигнат поставената цел при избора на бъдещото си училище.
По дискусията, която се получи има неща, с които съм съгласна и такива, с които не съм.
Съгласна съм, че родителят не бива да стои безучастно и да предостави отглеждането, възпитанието и обучението на училище, съученици, улица. Детето трябва да усеща умерена загриженост и интерес от страна на родителя. Също и умерена готовност за подкрепа. Моите родители не са учили мен и никога не са ме изпитвали. Но пък са помагали по други начини, когато е имало нужда: материали по трудово, шиене на престилка и други дребни, но важни към онзи момент неща. Сега правя същото. Помагам малко посреднощ за някой позакъснял проект, но никога не уча уроци, въпреки че мога да съм полезна по всичко. Помощта се дава, ако е потърсена и има спешна нужда от нея.
Категорично не съм съгласна, че трябва да учим заедно с толкова големи деца! Това е работа на детето и то трябва да я свърши. Без контрол под форма на изпитвания и висене над главата. Утре ще поискам моето вече 17-18 годишно дете само да реши къде да учи и какво, ще искам да му имам доверие, а то да има самочувствие.
Не бива мама да виси над главата на своя дангалак или хубавица. Как ще станат самостоятелни?
Професионалното становище на психоложката на малката ми дъщеря е, че родител и учител не бива да се смесват при отглеждането на деца.
Съгласна съм, че родителят не бива да стои безучастно и да предостави отглеждането, възпитанието и обучението на училище, съученици, улица. Детето трябва да усеща умерена загриженост и интерес от страна на родителя. Също и умерена готовност за подкрепа. Моите родители не са учили мен и никога не са ме изпитвали. Но пък са помагали по други начини, когато е имало нужда: материали по трудово, шиене на престилка и други дребни, но важни към онзи момент неща. Сега правя същото. Помагам малко посреднощ за някой позакъснял проект, но никога не уча уроци, въпреки че мога да съм полезна по всичко. Помощта се дава, ако е потърсена и има спешна нужда от нея.
Категорично не съм съгласна, че трябва да учим заедно с толкова големи деца! Това е работа на детето и то трябва да я свърши. Без контрол под форма на изпитвания и висене над главата. Утре ще поискам моето вече 17-18 годишно дете само да реши къде да учи и какво, ще искам да му имам доверие, а то да има самочувствие.
Не бива мама да виси над главата на своя дангалак или хубавица. Как ще станат самостоятелни?
Професионалното становище на психоложката на малката ми дъщеря е, че родител и учител не бива да се смесват при отглеждането на деца.
Да си родител е едно. Да изземваш функцията на училището и учителите е съвсем различно....
Слава Богу, там все още има качествени не само преподаватели, но и хора. Почти целия 4-ти клас бях принудена да го играя учителка и предвид постигнатите резултати, определено съм доволна от себе си и детето. После попаднахме на добро място - клас, класна и учители. И спрях да се правя на учител, защото вече имаше хора, които си вършеха работата. Това е, както каза и Yana_a_n, КЪСМЕТ! Дано и на новото място да извадим такъв! 
.... съдържанието на НВО не съответства в пълна степен на изучаваното в училище. Така че тези школи се посещават не само за закърпване на дупки, но и от деца, които се справят достатъчно добре с училищния материал, но искат да са сигурни, че ще постигнат поставената цел при избора на бъдещото си училище....
При по-малките самите учители направо очакват да се учи допълнително с тях. Не сте ли чували на родителски срещи оплакванията: "не са предвидени достатъчно часове за упражнения и преговор", "той пише ужасно грозно", "децата ще се нуждаят от помощта ви при този проект". Не е нужно да питате госпожата: "Как предлагате да решим проблема?" Ясно е - ще се упражнявате допълнително у дома (и вие с детето), ще му диктувате, за да се научи да пише красиво, ще събирате жълади и кестени, ще пишете проекти за незнайния войн и т.н. После влизате в прогимназиалния етап и се налага от време на време да помагате, където има неясноти. Но се озорвате защото срещате трудности или с математиката, или с химията, или с тропите (в зависимост от професията, която упражнявате). На финала идва ред на платената, професионална помощ във вид на уроци и школи. Всичко това следва закономерно, защото материалът не е съобразен с възрастта на децата, учебниците са написани неразбираемо и защото, с цялото ми уважение, учителите не са свършили тяхната работа. Бях шашната когато за първи път на родителска чух от учителка изречението: "Моля ви, не помагайте на децата с домашното! Искам да видя кой къде бърка, за да знам при всеки на какво да наблегна". Това би трябвало да е правилния подход.
В смисъл, че частните школи винаги са допълнително обучение, а не основно. Ако имаше ЧГ, в която да се гони една прилична обща култура (най-важното, базата, основите, това което ти остава след като забравш баласта), добра серда (т.е. да не се толерира лошо поведение), достатъчен брой часове език и спокойно изкарана висока диплома веднага се насочвам натам. Е може да се наложат уроци в 12 клас за зрелостния по БЕЛ, за да се влезе в клиширания формат. Не че е лошо общинските гимназии да направят подобен опит, но имат по-малко механизми, които им го позволяват.
веднага се насочвам натам. Е може да се наложат уроци в 12 клас за зрелостния по БЕЛ, за да се влезе в клиширания формат. Не че е лошо общинските гимназии да направят подобен опит, но имат по-малко механизми, които им го позволяват. Ами има, АК .
АК определено не покрива изискването за "спокойно изкарана висока диплома".
Облачна, Яна, ТМ,
Много е хубаво това да не учиш с детето си.
Ох, как ми се иска и аз да кажа, че не съм учила с моите... Надявам се на промяна скоро
M_I_A, не е задължително това очакване... със 7мокласнока - да, с 4токласника - не.
Късмет като писа Яна. Класна (на 4класничката) според която "многото упражнения не са от такова значение....ако не разбират или има проблем с нещо спираме, обяснявам, говорим". Това за всичко - учебен материал, отношения. Момчешки, буен клас (20 на 8 ), един път не съм я чула да се оплака г-жата от децата. Страхотен клас, повечето момичета ритаха футбол:joy:
Синът ми познаваше класната на сестра си - лично и от разкази, завиждаше на сестра си (ходи веднъж с тях на "зелено" училище).
Бяха решили една книжка с тестове за НВО и без много много тестове са с най-добрите резултати в училището. Дъщеря ми нямаше време подготовка в къщи, тъй като имаше важната задача да се справи на приемен изпит по математика, за да смени училището. Единственото, за което намерихме някакво време, са малко повече диктовки по БЕЛ. Упражнения в къщи за Мат, ЧО, ЧП само 1-2 в дните преди съответния изпит, колкото да припомним формата. Съответно резултите й 17/20/20/20.
С баткото учихме около 1 месец, но там нещата по всичко, освен ЧП, беше трагично, добре, че е схватлив - от 12-14 точки стигнахме до 20/17/20 (БЕЛ/Мат/ЧО), по ЧП детето само си четеше. Е, тук случаят бе липса на Късмет.
Г-жата на младежа - препоръчана, г-жата на малката - не... Късмет!
Миналата година в класа на девойката дойде дете, с далеч по-ниско темпо от това на класа, с изключение на дете със СОП, и двете децата бяха приети добре, въпреки различното ниво, с което се справяха. Когато разпитвах дъщеря ми за НВО, тя със задовоство ми обясни как и тези две деца са "се справили много добре" (независимо от значително по-ниските им резултати). В същото време бяха критични къд себе си, критични към децата, които се справят по принцип или към някой, който се скатава, но не и към някой който има по-малки способности. Късмет!
А преди няколко години щях да припадна, когато второкласеника ме беше сюрпризирал веднъж с информацията за един определен етнос, който ставал само за отредени дейности (и за кошарите имаше информация) ... И на въпроса кой му каза това, отговора бе: "Г-жата"- голям радетел, благотворител, толерантна ... всичко най - 🤢
Наложи се да обяснявам как хората са различни, за възможностите, които имат или нямат хората, как не трябва да се обобщава, това опитвайки се да омаловажава неща, които е чул, без да подбивам реномето на г-жата.
Много е хубаво това да не учиш с детето си.
Ох, как ми се иска и аз да кажа, че не съм учила с моите... Надявам се на промяна скоро
M_I_A, не е задължително това очакване... със 7мокласнока - да, с 4токласника - не.
Късмет като писа Яна. Класна (на 4класничката) според която "многото упражнения не са от такова значение....ако не разбират или има проблем с нещо спираме, обяснявам, говорим". Това за всичко - учебен материал, отношения. Момчешки, буен клас (20 на 8 ), един път не съм я чула да се оплака г-жата от децата. Страхотен клас, повечето момичета ритаха футбол:joy:
Синът ми познаваше класната на сестра си - лично и от разкази, завиждаше на сестра си (ходи веднъж с тях на "зелено" училище).
Бяха решили една книжка с тестове за НВО и без много много тестове са с най-добрите резултати в училището. Дъщеря ми нямаше време подготовка в къщи, тъй като имаше важната задача да се справи на приемен изпит по математика, за да смени училището. Единственото, за което намерихме някакво време, са малко повече диктовки по БЕЛ. Упражнения в къщи за Мат, ЧО, ЧП само 1-2 в дните преди съответния изпит, колкото да припомним формата. Съответно резултите й 17/20/20/20.
С баткото учихме около 1 месец, но там нещата по всичко, освен ЧП, беше трагично, добре, че е схватлив - от 12-14 точки стигнахме до 20/17/20 (БЕЛ/Мат/ЧО), по ЧП детето само си четеше. Е, тук случаят бе липса на Късмет.
Г-жата на младежа - препоръчана, г-жата на малката - не... Късмет!
Миналата година в класа на девойката дойде дете, с далеч по-ниско темпо от това на класа, с изключение на дете със СОП, и двете децата бяха приети добре, въпреки различното ниво, с което се справяха. Когато разпитвах дъщеря ми за НВО, тя със задовоство ми обясни как и тези две деца са "се справили много добре" (независимо от значително по-ниските им резултати). В същото време бяха критични къд себе си, критични към децата, които се справят по принцип или към някой, който се скатава, но не и към някой който има по-малки способности. Късмет!
А преди няколко години щях да припадна, когато второкласеника ме беше сюрпризирал веднъж с информацията за един определен етнос, който ставал само за отредени дейности (и за кошарите имаше информация) ... И на въпроса кой му каза това, отговора бе: "Г-жата"- голям радетел, благотворител, толерантна ... всичко най - 🤢
Наложи се да обяснявам как хората са различни, за възможностите, които имат или нямат хората, как не трябва да се обобщава, това опитвайки се да омаловажава неща, които е чул, без да подбивам реномето на г-жата.
Санака,
спокойно изкарана и висока дипома май не са съвместими в едно изречение.
спокойно изкарана и висока дипома май не са съвместими в едно изречение.
Ами, има бол училища, в които са съвместими.
Санака,
спокойно изкарана и висока дипома май не са съвместими в едно изречение.
спокойно изкарана и висока дипома май не са съвместими в едно изречение.
Ами, има бол училища, в които са съвместими.
Desem, децата са различни. Това слушам вече 10 години.
Истината е, че всичко, което написах, важи за голямата ми дъщеря.
Малката е със СОП. Уча с нея по всичко, всяко изречение, всеки ден. Даже служебните си ангажименти съобразявам с нейните смени в училище. Психоложката и ме упреква и съветва да наема учител, който да и помага у дома. А аз така съм се специализирала в обясненията и даването на лесни примери за всичко, че мога да взема диплом от факултета по педагогика без да го посещавам. И толкова ми се иска да може да учи сама, но все пак напредва, та ще се борим.
И понеже знам как е и да учиш, и да не учиш с детето си, си позволявам да давам съвети. Майки, ако децата ви са в норма, нека се борят сами. За тяхно добро е.
Истината е, че всичко, което написах, важи за голямата ми дъщеря.
Малката е със СОП. Уча с нея по всичко, всяко изречение, всеки ден. Даже служебните си ангажименти съобразявам с нейните смени в училище. Психоложката и ме упреква и съветва да наема учител, който да и помага у дома. А аз така съм се специализирала в обясненията и даването на лесни примери за всичко, че мога да взема диплом от факултета по педагогика без да го посещавам. И толкова ми се иска да може да учи сама, но все пак напредва, та ще се борим.
И понеже знам как е и да учиш, и да не учиш с детето си, си позволявам да давам съвети. Майки, ако децата ви са в норма, нека се борят сами. За тяхно добро е.
Според мен за децата, а и не само за тях, способността да вземат решения, да правят избори, самостоятелността, са по важни от шестиците и усвояването на самия материал. Вече са на възраст, на която сами могат да вземат решения, естествено с подкрепата на родителите, когато се касае за нещо важно като това къде да учат следващите 5 години.
Доста са различни децата. Общо взето се ориентират и правят избор, но не е зле да се говори и да се обсъжда . Всеки се сблъсква с грешни решения. Нима ние, като възрастни правим винаги правилен избор, така че да не абсолютизираме и техния, като обезателно добър. Което не значи, че трябва да се пренебрегва. Напротив, трябва да се обсъдят всички възможности за реализация на този избор по най-добрия начин и тогава да вземат крайното решение.
Моето дете искаше определена специалност и училище. Обсъждахме го цяла година и беше приет на първо класиране там, където искаше. Отчетох неговите възможности, интереси, програми с извънкласни занимания, среда . Предложих му да участва във второ класиране за друго училище.Записах го след като даде съгласието си и го приеха. Една година по-късно мога да кажа, че е много доволен от решението, което взехме. Сподели ми, че всъщност не е вярвал, че ще го приемат там, и не искал да губи , затова е предпочел да остане в позната среда, където беше уверен, че ще го приемат.
Моето дете искаше определена специалност и училище. Обсъждахме го цяла година и беше приет на първо класиране там, където искаше. Отчетох неговите възможности, интереси, програми с извънкласни занимания, среда . Предложих му да участва във второ класиране за друго училище.Записах го след като даде съгласието си и го приеха. Една година по-късно мога да кажа, че е много доволен от решението, което взехме. Сподели ми, че всъщност не е вярвал, че ще го приемат там, и не искал да губи , затова е предпочел да остане в позната среда, където беше уверен, че ще го приемат.
Amber, това е различно. Разбира се, че трябва да се говори и обсъжда. Това е част от осъзнатото родителство и възпитанието. Трябва да се говори и да се обсъжда всичко, образование, интереси, приятелства, случки от ежедневието, влечения към обратния пол, секс...
На всички, които не вярват в децата си, че могат да се справят сами и са неоправни, мога да кажа, че няма оправни деца с майки орлици.
Този процес не започва от днес за утре.
Процесът е бавен и в началото са нужни усилия от ваша страна, да не се намесвате въпреки желанието си.
Светкавица, недей така с лошо за момчетата, родени септември и нататък, моля ти се. Те и без това всички са незрели, ти като ги сложия тия в графа по-незрели, съвсем им подби самочувствието.
На всички, които не вярват в децата си, че могат да се справят сами и са неоправни, мога да кажа, че няма оправни деца с майки орлици.
Този процес не започва от днес за утре.
Процесът е бавен и в началото са нужни усилия от ваша страна, да не се намесвате въпреки желанието си.
Светкавица, недей така с лошо за момчетата, родени септември и нататък, моля ти се. Те и без това всички са незрели, ти като ги сложия тия в графа по-незрели, съвсем им подби самочувствието.
Различни са, променят се.
С момче родено в края на годината и с момиче в началото виждам колко може да са огромни разликите .
Не винаги в момента, в който трябва да вземат решение, са готови за това.
И както оценките не винаги са определящи за знанието, така и възрастта - за решенията...
"Мъжът до 30 е мамин, от 30 го поема жената" - из бисерите на д-р Драганов
С момче родено в края на годината и с момиче в началото виждам колко може да са огромни разликите .
Не винаги в момента, в който трябва да вземат решение, са готови за това.
И както оценките не винаги са определящи за знанието, така и възрастта - за решенията...
"Мъжът до 30 е мамин, от 30 го поема жената" - из бисерите на д-р Драганов
Облачна (времето не е разбрало за промяната на името ти ),
та като спомена за обсъжданията се сетих как бях решила да си спестя говоренето за тялото и секса.
Младежът е в първи клас, купувам аз книга-комикс за сексуалното образование, голям фурор предизвика в работата, мъж ми обаче каза рано е и я прибрах в някакъв наш шкаф и даже забравих за нея.
Свършва учебната година, аз съм в къщи с децата (той на 7 г. / тя на 5 г.) подреждам, подготвям пътуване за ваканцията, а те играят в къщи. Е, докато играели, ровили и из нашите неща и намерили книгата.
Влизам аз в стая при тях и чувам следния разговор: "Какво му правя, на това дете?-девойката. Брат й й обяснява " Правят му операция на пишоната, но аз не искам да ми правят. Тя го гушна и подкрепящо му казва: И аз не искам да ти правят! Батко й й четял от книжката и бяха стигнали до обрязването.
),та като спомена за обсъжданията се сетих как бях решила да си спестя говоренето за тялото и секса.
Младежът е в първи клас, купувам аз книга-комикс за сексуалното образование, голям фурор предизвика в работата, мъж ми обаче каза рано е и я прибрах в някакъв наш шкаф и даже забравих за нея.
Свършва учебната година, аз съм в къщи с децата (той на 7 г. / тя на 5 г.) подреждам, подготвям пътуване за ваканцията, а те играят в къщи. Е, докато играели, ровили и из нашите неща и намерили книгата.
Влизам аз в стая при тях и чувам следния разговор: "Какво му правя, на това дете?-девойката. Брат й й обяснява " Правят му операция на пишоната, но аз не искам да ми правят. Тя го гушна и подкрепящо му казва: И аз не искам да ти правят! Батко й й четял от книжката и бяха стигнали до обрязването.
мога да кажа, че няма оправни деца с майки орлици.
Не е въпроса в подкрепата и присъствието на майката, а в култивирането на чувство за отговорност за взетите решения.
Аmber, всичко зависи от характера на детето. Има деца, които покрай прекалените грижи на родители се обезсърчават и стават "лениви". Но други пък ги амбицира и са доста по- оправни от наборите си! Така че, аз все казвам да са с късмет и здрави, другото се трупа с практика. Ако живота им е съвкупност от сложни ситуации, от които сами трябва да се измъкват, много бързо стават самостоятелни, а този опит е безценен. Галени ли са от съдбата и нямат ли трудности......много под въпрос. Но винаги си има изключения.
Аз на нейната възраст, сама избрах и се записах в МГ- Благоевград, родителите ми бяха даже и против заради пътуване с градски транспорт, който е 10 мин, но аз не ги чух, а съм такъв характер, че тогава можеше и човек да ми промени мнението. С годините се научих да отстоявам решенията си и доста се доверявам на интуицията си.
При нас желанието й за ветеринарна медицина, което се прокрадна в началото на годината изигра голяма роля. Девойката много обича животните. Определено умее да общува с тях и контакта й с тях я зарежда много. Виждам колко е щастлива и колко тъжи, че не може да си има поне 2 кучета и 3 котки вкъщи, а до 3-4 клас обожаваше и конете, постоянно я водехме да язди.
Лятото срещнах и се запознах с девойка/ вече доктор/,която току що беше завършила ветеринарна и доста я разпитвах, после разказах на детето, че било по-трудно от хуманитарната, че е трудно да започнеш работа и т.н, докторката не работеше по специалността си, беше представител на някаква фирма за продукти за животни .
Моите фаворти бяха НЕГ и АК, kaто Испанската в последствие разбрах, че също е добър вариант, но самото приложение на езика така и не намирах за какво й е.
Та след обсъждане дали да учи езици/ които определно й вървят с лекота, за разлика от мен и аз вечно ще страдам от факта/ и да ходи на уроци по Биология и Химия /които от моя близка позната се оказаха и доста скъпи, а нямах информация на какво ниво се учи в други подобни паралелки/или НПМГ с този профил+ езици в школи. АЕ е на B2, след като почна да ходи на индивидуални уроци от 5 клас и без никакви усилия си взема сертификатите. Немския не иска да го учи, и отхвърли така желаната НЕГ, още повече, че офиса ми беше до нея. АК го отхвърли, като разбра каква е таксата, дожаля й за нас, а пък аз толкова да исках да успее.
Бях сигурна, че ще успее, даже вече се готвех и финансово. Но не, отказа и каза НПМГ и край.
В последния момент седна да чете за олимпиадите, без никакви усилия и четене успя да мине общинския кръг и видя, че има шансове. Това пък леко я отпуска откъм подготовката й за НВО, реши, че и по-ниския резултат я класира и стреса остана за майка й, не за нея, тя знаеше, че ще бъде приета там.
Детето има потенциал, който не исках да пропилява, и съм щастлива въпреки моите тайни желания, че и тя е доволна и ще учи там, където иска. Дано и гимназията не ни разочарова, защото напоследък следваме вътрешното си усещане за нещата, не ме вълнуват препоръки и стара слава.
Та явно е и съдба, пробвах се да повлия и да наклоня везните към нещо, но детето си каза думата и си отстоя до край желанието.
В момента обаче все още витае едно вътрешно колебание/ не мога да си изясня още защо/, дали направи правилния избор и дали не трябваше да съм по твърда за АК, но каквото били-било. Времето ще покаже кой е бил прав!
Та да са здрави и амбициозни, и с късмет, това за мен е най- добрата формула, другото се учи като ти дойде до д-то!
Аз на нейната възраст, сама избрах и се записах в МГ- Благоевград, родителите ми бяха даже и против заради пътуване с градски транспорт, който е 10 мин, но аз не ги чух, а съм такъв характер, че тогава можеше и човек да ми промени мнението. С годините се научих да отстоявам решенията си и доста се доверявам на интуицията си.
При нас желанието й за ветеринарна медицина, което се прокрадна в началото на годината изигра голяма роля. Девойката много обича животните. Определено умее да общува с тях и контакта й с тях я зарежда много. Виждам колко е щастлива и колко тъжи, че не може да си има поне 2 кучета и 3 котки вкъщи, а до 3-4 клас обожаваше и конете, постоянно я водехме да язди.
Лятото срещнах и се запознах с девойка/ вече доктор/,която току що беше завършила ветеринарна и доста я разпитвах, после разказах на детето, че било по-трудно от хуманитарната, че е трудно да започнеш работа и т.н, докторката не работеше по специалността си, беше представител на някаква фирма за продукти за животни .
Моите фаворти бяха НЕГ и АК, kaто Испанската в последствие разбрах, че също е добър вариант, но самото приложение на езика така и не намирах за какво й е.
Та след обсъждане дали да учи езици/ които определно й вървят с лекота, за разлика от мен и аз вечно ще страдам от факта/ и да ходи на уроци по Биология и Химия /които от моя близка позната се оказаха и доста скъпи, а нямах информация на какво ниво се учи в други подобни паралелки/или НПМГ с този профил+ езици в школи. АЕ е на B2, след като почна да ходи на индивидуални уроци от 5 клас и без никакви усилия си взема сертификатите. Немския не иска да го учи, и отхвърли така желаната НЕГ, още повече, че офиса ми беше до нея. АК го отхвърли, като разбра каква е таксата, дожаля й за нас, а пък аз толкова да исках да успее.
Бях сигурна, че ще успее, даже вече се готвех и финансово. Но не, отказа и каза НПМГ и край.
В последния момент седна да чете за олимпиадите, без никакви усилия и четене успя да мине общинския кръг и видя, че има шансове. Това пък леко я отпуска откъм подготовката й за НВО, реши, че и по-ниския резултат я класира и стреса остана за майка й, не за нея, тя знаеше, че ще бъде приета там.
Детето има потенциал, който не исках да пропилява, и съм щастлива въпреки моите тайни желания, че и тя е доволна и ще учи там, където иска. Дано и гимназията не ни разочарова, защото напоследък следваме вътрешното си усещане за нещата, не ме вълнуват препоръки и стара слава.
Та явно е и съдба, пробвах се да повлия и да наклоня везните към нещо, но детето си каза думата и си отстоя до край желанието.
В момента обаче все още витае едно вътрешно колебание/ не мога да си изясня още защо/, дали направи правилния избор и дали не трябваше да съм по твърда за АК, но каквото били-било. Времето ще покаже кой е бил прав!
Та да са здрави и амбициозни, и с късмет, това за мен е най- добрата формула, другото се учи като ти дойде до д-то!
За да не става предния пост още по-дълъг, се сетих да допълня- това за следенето и ученето с детето.
Не знам за вашите, моите са ходили на занималня в училище, лятото са по баби и не са се занимавали в подобна обстановка. Каката никога не е имала нужда от помощ, с лекота винаги си е писала домашните, никога не ни е и питала за нещо, госпожите винаги са се изказвали с възхищение за нея и работата й в градината и училище.
Сменихме и началното училище веднъж, което потвърди възможностите й сред нова конкуренция в елитно училище в центъра на София.
Никога не съм знаела даже какво има в учебниците й, какво учат, на коя страница е, какво е домашното й даже в първи клас.
За разлика от мои близки, с деца в същия клас, ами те знаеха наизуст страниците, цитираха задачите по математика, които децата им не успели да решат. Признавам си, беше ми странни и леко се замислях дали пък аз нещо не съм оставила детето без контрол. Но в крайна сметка моите наблюдения са, че колкото повече се притесняваме и щадим децата си/ например доста мои приятелки не пускаха децата си на занималня в училище, за да не стоят целя ден, че се изморявали, пък им се спяло и т.н. Ходили са на сборни групи в градината, не съм им спестявала подобни "изпитания".
Сега прилагам същата схема и за малкото, само не знам дали ще ни се наложи да сменяме елитното с квартално училище:))), но като цяло резултата е същия- израстват самостоятелни, с добра подготовка, с лекота усвояват материала, имат добра памет за наизустяване, рецитират изразително, не се притесняват да са център на внимание, обичат изявите пред публика, нямат проблем в самостоятелното възприемане на материала,спрямо нивото на връстниците са в челните места.
Колкото повече възможност и даваме сами да намерят правилния път и решение към нещо, това им е в плюс. Обгрижването и помагането нон-стоп е нож с две остриета, когато не могат сами да решат нещо се обезкуражават лесно виждайки мама, която с един замах прави всичко. И знае, че винаги мама ще му помогне, ако то не може.
Виждам, че децата тук са големи сладури/ поне през вашите очи/ и се радвам. Бих искала да ги познавам и на живо, от това, което чета от вас.
Около мен децата на познатите ми....е... радвам се, че не са мои!
Не знам за вашите, моите са ходили на занималня в училище, лятото са по баби и не са се занимавали в подобна обстановка. Каката никога не е имала нужда от помощ, с лекота винаги си е писала домашните, никога не ни е и питала за нещо, госпожите винаги са се изказвали с възхищение за нея и работата й в градината и училище.
Сменихме и началното училище веднъж, което потвърди възможностите й сред нова конкуренция в елитно училище в центъра на София.
Никога не съм знаела даже какво има в учебниците й, какво учат, на коя страница е, какво е домашното й даже в първи клас.
За разлика от мои близки, с деца в същия клас, ами те знаеха наизуст страниците, цитираха задачите по математика, които децата им не успели да решат. Признавам си, беше ми странни и леко се замислях дали пък аз нещо не съм оставила детето без контрол. Но в крайна сметка моите наблюдения са, че колкото повече се притесняваме и щадим децата си/ например доста мои приятелки не пускаха децата си на занималня в училище, за да не стоят целя ден, че се изморявали, пък им се спяло и т.н. Ходили са на сборни групи в градината, не съм им спестявала подобни "изпитания".
Сега прилагам същата схема и за малкото, само не знам дали ще ни се наложи да сменяме елитното с квартално училище:))), но като цяло резултата е същия- израстват самостоятелни, с добра подготовка, с лекота усвояват материала, имат добра памет за наизустяване, рецитират изразително, не се притесняват да са център на внимание, обичат изявите пред публика, нямат проблем в самостоятелното възприемане на материала,спрямо нивото на връстниците са в челните места.
Колкото повече възможност и даваме сами да намерят правилния път и решение към нещо, това им е в плюс. Обгрижването и помагането нон-стоп е нож с две остриета, когато не могат сами да решат нещо се обезкуражават лесно виждайки мама, която с един замах прави всичко. И знае, че винаги мама ще му помогне, ако то не може.
Виждам, че децата тук са големи сладури/ поне през вашите очи/ и се радвам. Бих искала да ги познавам и на живо, от това, което чета от вас.
Около мен децата на познатите ми....е... радвам се, че не са мои!
Аmber, всичко зависи от характера на детето.
Модели и формули няма. Детето ми от 5 годишно четеше , гледаше , рисуваше всичко свързано с анатомия и биология. В четвърти клас си беше направил тетрадка да си прави рисунки и записки за окото . До към 5 клас твърдо искаше да става лекар. На лагери по биология ходеше. Ще рече човек, че в училище ще му е като песен. Да, ама не. И първата си двойка получи точно по биология, и то точно за окото.Неговият модел на мислене се разминава тотално с модела в училище. В 8 клас общо взето се оправяше сам в по-голямата част. Опита без да учи . В началото му се получаваше, ама летвата е висока и в един момент от 5 и 6, започна да реди 2ки и 3ки , та се включих да видя за какво иде реч. Ами оказа се, че в езиково училище,второ по бал в града, около 50% са с 2 и 3 по математика и български и доста от децата ходят на допълнителни уроци.
Децата дори в едно семейство са различни. И аз имам опит с повече от едно дете и еднакъв модел на отглеждане. Това описаното бе и моят опит с първото дете. С второто-на другата крайност. Така че-и това не е панацея.
Да, и моите са много различни, дори и външно са двете крайности, но пък крайния резултат е близък.
Малката никак не иска да се упражнява вкъщи допълнително, нито сега иска да чете задължителна литература, видяла съм се в чудо, но да видим как ще бъде във втори клас. Пълна бунтарка! А за пубертета й не ми се и мисли....Зодия близнак, ще ни види сметката!
Рано е да говориш за краен резултат значи, още е малка. Може да се наложи рязко да смениш подхода и да се окаже, че не е еднакво. Или да смъкнете летвата за нея и вместо мечти за НЕК и АК да си наложите нещо "по -обикновено".
Ми не мисля, то детето си се вижда още от градината как ще върви в бъдеще, единствено пубертета ме притеснява, но с майка като мен/ с която на глава не може да излезе когато вижда, че някой греши/ и изискванията й са доста високи, дано да не се налага:)
....Пълна бунтарка! А за пубертета й не ми се и мисли....Зодия близнак, ще ни види сметката!....
....Пълна бунтарка! А за пубертета й не ми се и мисли....Зодия близнак, ще ни види сметката!....
Как един ден, втори, всичко е в рамките на минути, както е ок, след 2 мин е дявол:)))) Но пък е едно русо ангелче, не мога да й откажа. Но тъй като е въздушна зодия като мама и тате, ще се разберем. Но за тактика, както дойде, но определено ще си блъска главата сама преди да седна да й следя домашните.
Даже и раницата не съм й оправяла, всичко сама, когато нещо забрави, да усети неудобство, та другия ден да е стриктна. Опитвам се да го играя "мързелива мама", та като викат неволята няколко пъти, и сами да намерят начина.
Майка на съученик на наборката, нон стоп ми звънеше да иска инфо за домашните на сина си седмокласник. Не знам дали защото е момче, и често отсъстваше вяно, но аз не бих, има си съученици , да си намира информация сам.
т.е. моделът ти с другото дете няма да е като с първото
Частни учители сме ползвали само тази година, и то по БЕЛ, защото там все ми се струваше, че не е за 6, и може още, което се и потвърди от частния учител, а там където съм убедена, че става с последователно учене, сядат и учат, единствено съм ги подтиквала да ходят на състезания и да решават задачи от сборничета, а тези за домашните не са важни за мен:)
На мой колега 6-клас момиченце, нон- стоп му звъни в офиса за разяснения, и той през 5 ин обяснява граматика по руски, после по немски, след малко идва географията, химията ....е, не, не става така! Сякаш аз съм ученичка, не детето!
Та така ще продължим и с малкото, вече второкласничка.
Майка на съученик на наборката, нон стоп ми звънеше да иска инфо за домашните на сина си седмокласник. Не знам дали защото е момче, и често отсъстваше вяно, но аз не бих, има си съученици , да си намира информация сам.
Alexova, майка си на момиче/та, не ги разбираш тези неща (е, има и майки на момчета, които не ги разбират - щастливки)
За съжаление не рядко съм висяла, проверявал/търсила нещо вместо него, носила нещо зсбрсвено на училище или изпращано по малката, пращала съм баща му в 5,5 ч. сутринта в Метро за пергел (защото ако е без него = без домашно и двойка)
За мое съжаление нямаше на кого да, се обадя за помощ какво е домашното. Разсеян, отнесен и т.н. за много неща, дори и свързани с предмети, които харесва, с учители, които не искаше да разочарова.
В 6 клас на РС говоря си с г-жата по ЧП младежът я обожаваше, единственият учител, който успяваш да ги контролира напълно - "строга и справедлива":
"Как се справя?"
тя: "Много съм доволна, заедно с Х ми правят часовете"
аз: "Така ли, аз му казах, че Ви е разочаровал, заради 5цата за 1-ви срок"
тя се усмихна и каза: "Не съм разочарована, но това да си остане между нас. Понякога имат нужда да им покажем, че не са много велики и трябва и постоянство в това което правят"
още не съм му разказала за този разговор.Пак в 6 клас 2 срок звънях на майката на негова бивша съученичка, която се премести в друг клас, за да питам за класното по БЕЛ. Реших, че това което ми казваше не се връзва като за класно за тази възраст. Е, правилно беше разбрал
Desem, това с пергела ме впечатли.
Оставила съм го с двойка на домашно, като стой, та гледай! Честно! Няма сила, която да ме накара в 5 ч. да отида за пергел в метро.
И не го казвам, защото съм нямала такива ситуации. Повярвай ми, имала съм много от тях. Тук има майки, които познават моят заплес и ще потвърдят. Но това не си го представям и няма как да се случи! Като е забравил да каже на време, ще си носи двойката и това е, да се посрамува малко, да рзбере, що е то отговорност.
Иначе, в 107-мо ще видиш два щендери с дрехи, забравени след физическо. Минавайки за пръв път покрай тях, чудех се, как може да си забравят дънките или марковите маратонки. Еее, те така. Два чифта дънки забравихме и едни маратонки, които се откриха след 1.5 месеца, в кабинета по математика.
Оставила съм го с двойка на домашно, като стой, та гледай! Честно! Няма сила, която да ме накара в 5 ч. да отида за пергел в метро.
И не го казвам, защото съм нямала такива ситуации. Повярвай ми, имала съм много от тях. Тук има майки, които познават моят заплес и ще потвърдят. Но това не си го представям и няма как да се случи! Като е забравил да каже на време, ще си носи двойката и това е, да се посрамува малко, да рзбере, що е то отговорност.
Иначе, в 107-мо ще видиш два щендери с дрехи, забравени след физическо. Минавайки за пръв път покрай тях, чудех се, как може да си забравят дънките или марковите маратонки. Еее, те така. Два чифта дънки забравихме и едни маратонки, които се откриха след 1.5 месеца, в кабинета по математика.
Облачна, не помогна оставянето да получи 2ка, а и имаха една особена любов с г-жата до 4 клас.
Знаех за проблема му с разсеяността му и концентрация, но според госпожата проблемът му бил комуникацията... Няколко пъти съм я молила да му хвърля по едун поглед записал ли е домашното 2-3 клас не се случи, въпреки "добрето", в 4 вече се бях отказала, спасявахме го, когато можеше (и той се спасяваше както може). В 3 клас го бе и пращала до вкъщи да си взима нещо, още се чудя, защо не подадох жалба.
Търчането за пергела беше спасение... до следващия път
Та същата госпожа написаното домашно в междучасие броеше като липсващо, че и на другар ски съд ги изправяне да си кажат мнението за мамещия. Когато и моя бе заловен с това престъпление, бе обяснил че "Мама му е казала, че е по-добре да го напише в междучасието от колкото да няма"... Ужасна майка
А това със забравени/загубени вещи - дрехи, учебници, учебници от курс,.... книга мога да напиша, Там оценявах загубеното и ми даваше от спестените си за покриване на щетите + печалба за мен, ако мислиш, че и това е помогнало...
Най-смешното беше, когато реших аз да потърся един елек в кафе, в което ходиха (той уж беше търсил на много места). Жената каза:"Елек няма, но има няколко якета и торба с обувки, ако чуете че някой търси го пратете"
Знаех за проблема му с разсеяността му и концентрация, но според госпожата проблемът му бил комуникацията... Няколко пъти съм я молила да му хвърля по едун поглед записал ли е домашното 2-3 клас не се случи, въпреки "добрето", в 4 вече се бях отказала, спасявахме го, когато можеше (и той се спасяваше както може). В 3 клас го бе и пращала до вкъщи да си взима нещо, още се чудя, защо не подадох жалба.
Търчането за пергела беше спасение... до следващия път
Та същата госпожа написаното домашно в междучасие броеше като липсващо, че и на другар ски съд ги изправяне да си кажат мнението за мамещия. Когато и моя бе заловен с това престъпление, бе обяснил че "Мама му е казала, че е по-добре да го напише в междучасието от колкото да няма"... Ужасна майка
А това със забравени/загубени вещи - дрехи, учебници, учебници от курс,.... книга мога да напиша, Там оценявах загубеното и ми даваше от спестените си за покриване на щетите + печалба за мен, ако мислиш, че и това е помогнало...
Най-смешното беше, когато реших аз да потърся един елек в кафе, в което ходиха (той уж беше търсил на много места). Жената каза:"Елек няма, но има няколко якета и торба с обувки, ако чуете че някой търси го пратете"
Desem, разбирам ги нещата, отдавна наблюдавам майките на момчета и при 89% проблема се корени от годините в градината. Обгрижваните деца до макс до 7ма год трудно влизат в релсите след това. Винаги съм се чудила когато виждам как ги изпращаха в градината, то не бяха целувки, мамини умалителни , пък се връщаха за още целувки. Всички обичаме децата си, но дондуркането на момчетата води то това. Ще спра до тук, че да не обидя някого, но е факт.
Имам момичета, да, но са гледани строго и всяка знае, че ако нещо не си свърши сама, си носи последствията. Спасяване, само в краен случай. Да питам и разпитвам за домашни, само когато е било 1-3кл и не всички деца имат телефони за да получи информация само, след 4 клас абсурд, но в седми клас взяка седмица да сверява въпросната майка, е, не, не доумявам честно. Това момче няма ли си приятели, странна работа....
Ден преди започване на подаването на желанията пак звъни да пита какво им е необходимо и за пръв път чу за медицинското за техн. паралелки. И доколкото усетих щеше да иформира още две, които също не го знаели....
Или пък да им звъня по няколко пъти, да ги приверявам ялинли са, облекли ли са се,не, даже на лагер когато са те ми звънят когато пожелаят, аз само държа да знам, че са пристигнали.
Ако ще да яде, облича, учи, за тях си е 😉
Просто мъжки мами, оставете момчетата ви да пораснат, че после ние да сме спокойни когато дадем момичетата си на тях!
Имам момичета, да, но са гледани строго и всяка знае, че ако нещо не си свърши сама, си носи последствията. Спасяване, само в краен случай. Да питам и разпитвам за домашни, само когато е било 1-3кл и не всички деца имат телефони за да получи информация само, след 4 клас абсурд, но в седми клас взяка седмица да сверява въпросната майка, е, не, не доумявам честно. Това момче няма ли си приятели, странна работа....
Ден преди започване на подаването на желанията пак звъни да пита какво им е необходимо и за пръв път чу за медицинското за техн. паралелки. И доколкото усетих щеше да иформира още две, които също не го знаели....
Или пък да им звъня по няколко пъти, да ги приверявам ялинли са, облекли ли са се,не, даже на лагер когато са те ми звънят когато пожелаят, аз само държа да знам, че са пристигнали.
Ако ще да яде, облича, учи, за тях си е 😉
Просто мъжки мами, оставете момчетата ви да пораснат, че после ние да сме спокойни когато дадем момичетата си на тях!
Когато синът ми е болен, аз пиша във ФБ групата на класа , за да разбера какво е домашното.Синът ми не е член на групата, защото искам да го науча, че правила се спазват, а според правилата на ФБ под 13 год. не следва да има регистрация. Не звъним на децата, защото нито зная кое дете кога е свободно, / повечето ходят по спортове, езици, др. занимания/нито кое е било на училище- имаше случай с 11 болни деца от класа.Мисля, че като напиша в групата, който е свободен, ще помогне с информация.
Така че, причини за следене на домашни- всякакви.
Детето ми също е разсеяно, не намираме лек за това. получавал е Слаб2 за "Без домашно", при положение, че на тестове има 5, 6.Включително, веднъж след Отл. 6 на изпитване е получавал Слаб2 за без домашно. Обяснявам му,че точно от домашно по-хитрите си изкарват най-лесните оценки и правят имидж, но няма сила, която да го накара да се концентрира и да записва. И не се учи от грешките си, не всеки си взема поука.
За обгрижването- като следя седмокласните теми, откровено казано, не виждам много самостоятелни деца в същинския смисъл на думата. Ако не е родител, ще е школа, учител,все някакво подпомагащо звено.
В нашето училище, в което не ми се виждат чак кой знае какви изискванията, няма нито едно дете, което да не ходи на урок поне по един предмет.Особено в пети клас по мат., когато общият успех на класа беше 3.50, беше нещо страшно.
За непрестанните звънци по тел съм съгласна. Детето ми ходи на дневен лагер вече седма година- някакви спортни занимания, прибират се вечер у дома. Като отиваме да ги посрещнем, все имаше майки ,които току звънят и се обясняват"Качват се в автобуса. Сега тръгнаха. След малко пристигат"... и за какво са нужни тези комюникета, като децата ще се върнат след броени минути. В интерес на истината, да, повече мъжки майки бяха.
Така че, причини за следене на домашни- всякакви.
Детето ми също е разсеяно, не намираме лек за това. получавал е Слаб2 за "Без домашно", при положение, че на тестове има 5, 6.Включително, веднъж след Отл. 6 на изпитване е получавал Слаб2 за без домашно. Обяснявам му,че точно от домашно по-хитрите си изкарват най-лесните оценки и правят имидж, но няма сила, която да го накара да се концентрира и да записва. И не се учи от грешките си, не всеки си взема поука.
За обгрижването- като следя седмокласните теми, откровено казано, не виждам много самостоятелни деца в същинския смисъл на думата. Ако не е родител, ще е школа, учител,все някакво подпомагащо звено.
В нашето училище, в което не ми се виждат чак кой знае какви изискванията, няма нито едно дете, което да не ходи на урок поне по един предмет.Особено в пети клас по мат., когато общият успех на класа беше 3.50, беше нещо страшно.
За непрестанните звънци по тел съм съгласна. Детето ми ходи на дневен лагер вече седма година- някакви спортни занимания, прибират се вечер у дома. Като отиваме да ги посрещнем, все имаше майки ,които току звънят и се обясняват"Качват се в автобуса. Сега тръгнаха. След малко пристигат"... и за какво са нужни тези комюникета, като децата ще се върнат след броени минути. В интерес на истината, да, повече мъжки майки бяха.
Просто мъжки мами, оставете момчетата ви да пораснат, че после ние да сме спокойни когато дадем момичетата си на тях!
Просто мъжки мами, оставете момчетата ви да пораснат, че после ние да сме спокойни когато дадем момичетата си на тях!
Всичко е въпрос на характер, не е до пол и в момента го виждам в малката си дъщеря. Колкото и да съм твърдяла и не харесвала тръшкащите се деца по улици, е падна ми се такова и видях, че не става със строгост и не е до глезене, както съм си мислела. Та смело твърдя, че имам богат опит откъм деца, минали са ми доста роднински пред погледа.
Но определено момчетата са друга "бира", но и отношението на майките към тях допринася за това, и никой не може да ме убеди в друго:). Както споменах, и момичета наборчета наблюдавам, с майки орлици, същата отнесена система. А пък за пораснали мъже, които всеки ден се чуват с мама, да не започвам да ви разказвам:)
Май е добре да сменим темата:) Задълбахме много!
Я кажете сега има ли скоро рожденици, какви подаръци ще им подарявате, моята е на края на август и съм в чуденка....
ТМ, моето не го сменям! Добро, лошо, разсеяно или сърдито, мое си е. Хванала съм му цаката, не мога да се нагаждам към друго, стара съм вече за тая работа.
Вярно е, че има най-различни характери, както на децата, така и на родителите. Подходът към децата е според модела на семейството. Отглеждаме се двамата, възпитаваме се взаимно и се учим. До скоро си мислех, че грам мисловна дейност не протича, по отношение на другите, но откакто дръпна във физическия растеж, започнаха да се проявяват и нещата, които съм се опитала да възпитам. Започвам да се тревожа все по-малко за него.
Само филиите с масло още не си намазва сам!
Вярно е, че има най-различни характери, както на децата, така и на родителите. Подходът към децата е според модела на семейството. Отглеждаме се двамата, възпитаваме се взаимно и се учим. До скоро си мислех, че грам мисловна дейност не протича, по отношение на другите, но откакто дръпна във физическия растеж, започнаха да се проявяват и нещата, които съм се опитала да възпитам. Започвам да се тревожа все по-малко за него.
Само филиите с масло още не си намазва сам!
Я кажете сега има ли скоро рожденици, какви подаръци ще им подарявате, моята е на края на август и съм в чуденка....
аlexova, със сестра ми двете бяхме като твоите щерки .. сами се оправяхме - в първи клас мама беше 3-та година майчинство със сестра ми и ми помагаше от време на време, след това вече нямаше много време, а и нужда. Моите учителки в начален курс бяха невероятни, но и тогава не препускахме така по материала. Понеделник вземем нов урок по математика - вторник и сряда упражнение, четвъртък нов урок, петък упражнение... Сега няма такова нещо, нов материал почти всеки божи ден
Та живеех си аз идилично, как в първи клас ще го възпитам да се справя и после живот, обаче съдбата бе решила друго ..Във втори клас кеф - в занималнята всичко написано, даже и време за игра му останало. В трети клас смяна на г-жата на занималнята, в 17ч го взимах с все домашните за другия ден, на 3-тата седмица вече се прибираше сам, веднага след първа смяна, след още 3 месеца вече бяхме сменили училището, по други причини ..
Така в новото училище нови изисквания - айде пак аз го следя дали ги спазва, в пети клас - нови учители, нови изисквания - айде пак .. 5 клас чак втория срок се усвести какво се иска от него по всеки предмет. Не съжалявам, че бях до него, сега вече е наясно какво се иска от него и си се справя сам.
Част от децата в класа обаче не се справиха сами, не им и помогнаха.. вече забележки не ги впечатляват, а някои дори и двойките.. Като не се справят с нещо и като не им се помогне - децата бият отбой (единици са борбените) и запълват часовете с игра на телефона под чина (примерно)
Та живеех си аз идилично, как в първи клас ще го възпитам да се справя и после живот, обаче съдбата бе решила друго ..Във втори клас кеф - в занималнята всичко написано, даже и време за игра му останало. В трети клас смяна на г-жата на занималнята, в 17ч го взимах с все домашните за другия ден, на 3-тата седмица вече се прибираше сам, веднага след първа смяна, след още 3 месеца вече бяхме сменили училището, по други причини ..
Така в новото училище нови изисквания - айде пак аз го следя дали ги спазва, в пети клас - нови учители, нови изисквания - айде пак .. 5 клас чак втория срок се усвести какво се иска от него по всеки предмет. Не съжалявам, че бях до него, сега вече е наясно какво се иска от него и си се справя сам.
Част от децата в класа обаче не се справиха сами, не им и помогнаха.. вече забележки не ги впечатляват, а някои дори и двойките.. Като не се справят с нещо и като не им се помогне - децата бият отбой (единици са борбените) и запълват часовете с игра на телефона под чина (примерно)
Аз не съм мислила за подарък. Девойката е след два месеца. Но се чудя за отбелязването. Със сигурност вече ще гледам да се спася от тромавите партита, по които пръскахме значителни средства. Ще се допитам и до нея, разбира се, тя е прагматично същество.
От една страна, винаги е искала да качи добри приятели на Витоша и да се забавляват на пикник с разходка. Не знам колко деца биха се съгласили на тази идея.
От друга, РД е съвсем в началото на учебната година. Почти сигурно ще се празнува със старите приятели. А новият клас...?
Та молбата ми е, включете се със свежи идеи за отбелязване на РД като за поотраснали девойки и младежи.
От една страна, винаги е искала да качи добри приятели на Витоша и да се забавляват на пикник с разходка. Не знам колко деца биха се съгласили на тази идея.
От друга, РД е съвсем в началото на учебната година. Почти сигурно ще се празнува със старите приятели. А новият клас...?
Та молбата ми е, включете се със свежи идеи за отбелязване на РД като за поотраснали девойки и младежи.
Моите учителки в начален курс бяха невероятни, но и тогава не препускахме така по материала.
Ето, това е разковничето на доброто образование и мотивация!
Аз мога да кажа същото за моето училище до VІІ клас , както и за гимназията.
Но сега това почти липсва. Виждам мотивирани учители, но програмата е много разпиляна, няма време за упражнение, кой разбрал, кой - не. И следват частни уроци или родителска намеса, просто няма как. И дори някъде да се получава, то в повечето училища децата не се справят със собствени сили, доказателство са многобройните школи и частни уроци, както и цените им.
Yana_a_n,
преди една седмица празнува моята дъщеря. Поръчах им по интернет билети за кино (бяха си избрали филм), ходиха сами да го гледат, после ядоха суши. Много беше доволна.
преди една седмица празнува моята дъщеря. Поръчах им по интернет билети за кино (бяха си избрали филм), ходиха сами да го гледат, после ядоха суши. Много беше доволна.
Да, и при нас тъй като е по време на ваканция винаги е ограничена от към налични приятелки и празнува по сходен начин, но сушито вече м е за ежедневно излизане, та за празник не знам вече и аз какво.
Със завидна увереност са се изказали някои потребители нагоре каква е корелацията между самостоятелност на детето и помощ за училище от страна на родител.Аз лично не бих могла да бъда толкова категорична, защото имам три съвсем различни деца (едно вече завършило и две на прага на завършването, като и трите са девойки). Идентичният отличен резултат като справяне с училищния материал и надграждането му при всяка от тях е постигнат по доста различен начин, с различа намеса от моя страна - от никаква като почнем, минем през такава само при нужда и стигнем до по-честа, даваща просто на девойката усещането, че се справя на ниво. И тук идва любопитното, близначките са много по- самостоятелни, отстояващи своето, инициативни и следващи целите си в сравнение с кака им, която иначе винаги е учела напълно сама.Истински порасна едва когато се отдели от нас и замина да следва далеч.Та всичко си е до характер..
За анкетата: напътствията на родителите не изключват варианта крайният избор да е на детето. При нас беше точно комбинация от двете, първия път. На втория транш - опитвам да карам по подобен начин. Имаме късмета с добри учители по повечето предмети, но въпреки това ще се наложи да ходи на курсове по БЕЛ и математика. Целта е бал от НВО, с който да може да избира.
За анкетата: напътствията на родителите не изключват варианта крайният избор да е на детето.
За анкетата: напътствията на родителите не изключват варианта крайният избор да е на детето.
Крайният резултат от избора винаги би трябвало да е консенсус между двете страни.
За анкетата - според мен би трябвало родителите да напътстват, децата да правят крайния избор, та отбелязах втория отговор.
Обаче, това е моят отговор, около мен повечето родители действаха на принципа на първия, другите на третия.
Най-гадно ми е, че ужасно много от родителите изобщо не се съобразяват с желанията и талантите на децата си, като тук иде реч за деца, които определено показват успехи в дадени области, а се ориентират според собствените си желания и сметки.
Обаче, това е моят отговор, около мен повечето родители действаха на принципа на първия, другите на третия.
Най-гадно ми е, че ужасно много от родителите изобщо не се съобразяват с желанията и талантите на децата си, като тук иде реч за деца, които определено показват успехи в дадени области, а се ориентират според собствените си желания и сметки.
....Най-гадно ми е, че ужасно много от родителите изобщо не се съобразяват с желанията и талантите на децата си, като тук иде реч за деца, които определено показват успехи в дадени области, а се ориентират според собствените си желания и сметки.
.... Моята дъщеря вече е доста самостоятелна и инициативна. В същото време въобще не й дреме и не знае какво иска да учи. Впрочем, то така или иначе няма значение до 10 клас, когато е истинското профилиране. Преди това се избира само езика, а той е ясен за нас....
След шести клас дъщеря ми много искаше да учи в художествена гимназия, да си рисува по цял ден. Тогава много подробно ѝ обясних, че е по-добре да учи език, а като завърши, ако иска - да учи в академията. Също, ако желае, винаги може да посещава курсове по рисуване. Известно време не беше съгласна с мен (и останалите възрастни около нея), изчакахме известно време, без да повдигаме темата, към края на седми клас сама обяви, че не иска в ХГ.
Не смятам, че съм я ограничила, дори обратното - тази насока беше за разширяване на кръгозора. Мисля, че е много по-полезно в момента да усвои много добре един нов език (или два), да има общи познания по основните науки и ако след пет години реши, че ще става примерно ветеринар, а не художник, да не ѝ липсва основата.
Не смятам, че съм я ограничила, дори обратното - тази насока беше за разширяване на кръгозора. Мисля, че е много по-полезно в момента да усвои много добре един нов език (или два), да има общи познания по основните науки и ако след пет години реши, че ще става примерно ветеринар, а не художник, да не ѝ липсва основата.
Мисля, че е много по-полезно в момента да усвои много добре един нов език (или два), да има общи познания по основните науки и ако след пет години реши, че ще става примерно ветеринар, а не художник, да не ѝ липсва основата.
Ако през тези години се занимава активно и с рисуване, за да има шанса да продължи с него - добре. Истината е, че рисуването хич не е лесно и изисква много усилия и упражнения, освен талант. Дете, което не се е занимавало активно с ИИ и не се е подготвяло, няма как да продължи след това някъде с рисуване. Просто е важно да се съобразим с насочеността на детето и ако не го пуснем в желаното от него училище/област да му подсигурим възможността да се развива там, където има талант.
Доколкото иска - ще я подкрепяме да се занимава, колкото повече опит и упражнения, толкова по-добре, разбира се.
От друга страна моят опит показва, че е възможен успех и без подготовка в тази възраст - това ни е професията и на мен, на баща ѝ и втория ѝ баща. Затова и си позволихме да я побутнем в друга посока, но пак много желана от нея.
От друга страна моят опит показва, че е възможен успех и без подготовка в тази възраст - това ни е професията и на мен, на баща ѝ и втория ѝ баща. Затова и си позволихме да я побутнем в друга посока, но пак много желана от нея.
Здравейте! Бих искал да препоръчам още възможности за късно записване в:
https://www.facebook.com/ПГИЧЕ-СвМетодий-345507812703/?timeline_context_item_type=intro_card_work&timeline_context_item_source=100010211284454&fref=tag
ПГИЧЕ-отлична подготовка по чужди езици.
Нашето училище - Профилирана гимназия с изучаване на чужди езици "Свети Методий" е училище, в което вие ще имате възможност не само да получите отлична подготовка по чужди езици /английски, немски, френски, испански, руски, корейски/, но и да демонстрирате добрите си чуждоезикови познания, участвайки в проекти и мероприятия на държавни институции!
За учениците, които през учебната 2018/2019 година ще бъдат осмокласници!!!
Скъпи осмокласници, ако още не сте избрали своето училище,
ако искате да съчетаете полезното - профилирана подготовка,
с приятното- занимания по интереси,
още не е късно да се запишете при нас - Профилирана гимназия с изучаване на чужди езици "Свети Методий"!
Ние предлагаме, вие получавате: високо ниво на знания и умения и възможности за бъдеща реализация в профили: "Чуждоезиков" и профил "Предприемачество ",
с интензивно изучаване на английски език.
Очакваме ви! За нас ще бъде чест да сте наши ученици! Simple Smile
https://www.facebook.com/ПГИЧЕ-СвМетодий-345507812703/?timeline_context_item_type=intro_card_work&timeline_context_item_source=100010211284454&fref=tag
ПГИЧЕ-отлична подготовка по чужди езици.
Нашето училище - Профилирана гимназия с изучаване на чужди езици "Свети Методий" е училище, в което вие ще имате възможност не само да получите отлична подготовка по чужди езици /английски, немски, френски, испански, руски, корейски/, но и да демонстрирате добрите си чуждоезикови познания, участвайки в проекти и мероприятия на държавни институции!
За учениците, които през учебната 2018/2019 година ще бъдат осмокласници!!!
Скъпи осмокласници, ако още не сте избрали своето училище,
ако искате да съчетаете полезното - профилирана подготовка,
с приятното- занимания по интереси,
още не е късно да се запишете при нас - Профилирана гимназия с изучаване на чужди езици "Свети Методий"!
Ние предлагаме, вие получавате: високо ниво на знания и умения и възможности за бъдеща реализация в профили: "Чуждоезиков" и профил "Предприемачество ",
с интензивно изучаване на английски език.
Очакваме ви! За нас ще бъде чест да сте наши ученици! Simple Smile
Гласувах с 3. При нас беше по-лесно, защото младежът искаше да учи в немска гимназия. Не знам доколко е повлиял фактът, че с баща му сме завършили немската гимназия във Варна. Разказвали сме му какво е било, когато ние сме били ученици, как езикът сега ни помага много, въпреки, че не се налага честото му използване. Успокоявахме го, че дори да не го приемат в немска гимназия има други варианти - щом ска да учи ще успее. Както с английският в момента - учи си го в школа и е много доволен.
Не мога и не мода да разбера, защо в повечето случаи родителите отклоняват децата си от евентуално художествено образование. Особено когато е за сметка на език. Лично мое мнение е, че да се навакса работата с таланта, атмосферата, изграждането на твореца е много по-трудно и скъпо като странично занимание успоредно на училището, отколкото един (пък дори и два) езика! В художествено училище едно дете не просто си рисува и опознава този или онзи художник и стил, а получава един много нестандартен поглед, начин на мислене, разчупване, пространствено виждане, истински умения за развитие на сторителинг (използвам чуждица, но е по-кратка и лесна за предаване на идеята), боравене с абстрактни понятия.... и още много много полезни неща. В последствие такова училище се оказва много добър трамплин към области на пръв поглед нямащи общо с рисуването. Но едно аналитично мислене, едно пространствено виждане, цялостно "out of the box" мислене е много ценно. Около мен има не малко примери за хора завършили художествени училища впоследствие продължили в научни сфери. Както и обратното всъщност.
И идва основното в моя мироглед - няма особено значение къде ще учат децата, според мен истинското изясняване за тях самите става някъде към 11-12 клас...Вярно е, всичко опира до средата! Та, то и затова родителите се включват с "наливане" на акъл. Но да се драматизира и стресира едно дете е излишно. И да си мислим, че на тази крехка възраст изтърват влака за успешен живот е просто съсипващо за самото дете. Докарваме стрес. А за мен най-важния критерий е детето да е щастливо. А стрес и щастие ми се струва, че се изключват взаимно! Опазя ли си децата от чувството за страх от грешки, всичко ще е наред. Любопитството винаги ще ги дърпа напред. Амбициите (у едно дете) рано или късно се появяват. Тогава мерака помага да вървят напред.
И идва основното в моя мироглед - няма особено значение къде ще учат децата, според мен истинското изясняване за тях самите става някъде към 11-12 клас...Вярно е, всичко опира до средата! Та, то и затова родителите се включват с "наливане" на акъл. Но да се драматизира и стресира едно дете е излишно. И да си мислим, че на тази крехка възраст изтърват влака за успешен живот е просто съсипващо за самото дете. Докарваме стрес. А за мен най-важния критерий е детето да е щастливо. А стрес и щастие ми се струва, че се изключват взаимно! Опазя ли си децата от чувството за страх от грешки, всичко ще е наред. Любопитството винаги ще ги дърпа напред. Амбициите (у едно дете) рано или късно се появяват. Тогава мерака помага да вървят напред.
Амели, имам поглед върху моите колеги - разликата между завършилите худ. гимназия и самоуките по отношение на рисуването е... ами няма такава, или ако има, невинаги е в полза на първите. А и откъм владеене на поне един чужд език са доооооста назад, пък чуждият език си е направо задължителен.
А и откъм владеене на поне един чужд език са доооооста назад, пък чуждият език си е направо задължителен.
Амели, имам поглед върху моите колеги - разликата между завършилите худ. гимназия и самоуките по отношение на рисуването е... ами няма такава, или ако има, невинаги е в полза на първите. А и откъм владеене на поне един чужд език са доооооста назад, пък чуждият език си е направо задължителен.
А и откъм владеене на поне един чужд език са доооооста назад, пък чуждият език си е направо задължителен.Просто ми се струва, че да се навакса английски език (примерно) е по-евтиния вариант в сравнение с наваксване на уроците по рисуване и другите съпътстващи дисциплини. Но да не изпадаме в полемики, основното е че, ако детето ми иска да учи рисуване не бих го спряла за сметка на "по-елитни" решения
А относно слабото учене , еле пък правописа -все ми се струва, че той до този клас би трябвало да е овладян. Иначе да - математиката страда, вярно е!
Гледах брой часове по години по общообразователни предмети в НУИИ и 31-во например, че там имаха разписани. В НУИИ имат по- малко часове сумарно за петте години. Значи ли това, че трябва да се явяват на приравнителни, ако решат да учат нещо друго след това? Признава ли се средното наравно с обикновена гимназия? Къде са разписани тези неща? Четох и документи за училищата към Културата, но не ми е ясно.
Гледах брой часове по години по общообразователни предмети в НУИИ и 31-во например, че там имаха разписани. В НУИИ имат по- малко часове сумарно за петте години. Значи ли това, че трябва да се явяват на приравнителни, ако решат да учат нещо друго след това? Признава ли се средното наравно с обикновена гимназия? Къде са разписани тези неща? Четох и документи за училищата към Културата, но не ми е ясно.
И в старите, и в новите учебни планове присъстват часовете "сумарно за петте години".
Иначе и аз мисля, че са сравнявани стари учебни планове. Най-малкото на страницата на 31 СУЧЕМ няма пълен нов учебен план за двата гимназиални етапа.
Разлики в раздел А като брой часове има и в новите учебни планове взависимост от начина на изучаване на езика и това, дали паралелката е профилирана или професионална.
Погледнах учебния план на 8 А в НУИИ. Раздел А съвпада почти напълно с учебния план за професионално образование без интензивно и без разширено изучаване на чужд език от Наредба 4. Разликата в броя на часовете идва от това, че задължителните учебни часове по общообразователните учебни предмети изобразително изкуство от VIII до X клас, по музика в IX и X клас и до 36 учебни часа по учебен предмет физическо възпитание и спорт в X клас в НУИИ, съгласно същата наредба се използват за специализирана професионална подготовка.
Иначе и профил чуждоезиков има 72 часа по-малко от профил математически ( примерно), заради информатиката.
Иначе и аз мисля, че са сравнявани стари учебни планове. Най-малкото на страницата на 31 СУЧЕМ няма пълен нов учебен план за двата гимназиални етапа.
Разлики в раздел А като брой часове има и в новите учебни планове взависимост от начина на изучаване на езика и това, дали паралелката е профилирана или професионална.
Погледнах учебния план на 8 А в НУИИ. Раздел А съвпада почти напълно с учебния план за професионално образование без интензивно и без разширено изучаване на чужд език от Наредба 4. Разликата в броя на часовете идва от това, че задължителните учебни часове по общообразователните учебни предмети изобразително изкуство от VIII до X клас, по музика в IX и X клас и до 36 учебни часа по учебен предмет физическо възпитание и спорт в X клас в НУИИ, съгласно същата наредба се използват за специализирана професионална подготовка.
Иначе и профил чуждоезиков има 72 часа по-малко от профил математически ( примерно), заради информатиката.